Да бъдеш добър или лош?

[Guest Woqk]

"Когато се хармонизирате вътрешно, ще се хармонизирате и с окръжаващите ви. За да постигнете това, не се спирайте на злото. Като космична сила злото е неизбежно, не се борете с него. "

Да като КОСМИЧНА СИЛА злото е неизбежно, но на друго място е казано: и злото и доброто имат своето място, но като ученици трябва да избирате да следвате доброто... Да го кажем евангелски: "не се противете на злото но побеждавайте злото с добро", който има понятие от херметическите закони на ума и неговите скали разбира, че това е поляризиране с цел издигане по скалата на умствената характеристика или качество.

Когато злото е надмогнато наистина изчезва и доброто и предполагам че човек се озовава в един нов свят където няма ни зло ни добро. Нима това е лошо? Личността ни пречи да осъзнаем какво значи липсата на зло или добро и това ни се струва странно и дори малко плашещо. Но винаги рябва да се има предвид че сме обикновени човешки същества с мозък тежащ една ока - не можем да искаме да схванем цялата безпределност на Творението с него. Всичко което разъждаваме с такава "увереност" е крайно относително.

Извинете за многословието

Редактирано Януари 29, 2010 от Woqk

[Bethedi]

Не бих искал да влизам в противоречия, особено по въпроса "що е зло" и за това ще се огранича с кратки ремарки.

Според мен цитата е даден точно и ясно: "Като космична сила злото е неизбежно, не се борете с него. "

космос - от гръцки - ред, закономерност- противоположност на хаоса

- светът около нас и в нас - микро и макро-космос

- вселената

сила - няма точно определение, какво е сила; най-често силата е представяна като влияние, действие, при което се променя дадена физична величина, като енергия, като интензитет и т.н.

Т.е. космична сила е това действие, която изменя реда, порядъка.

Още един факт:

Една от йерархиите на духовните същества, се нарича "сили", или "динамис" на гръцки. В една от лекциите си Рудолф Щайнер казва следното за тяхната роля в еволюцията:

"В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват. Този космически процес ние наричаме Битката на Небето. Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните" Същества, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната.

Представете си, че трябва да теглите една каруца. Теглейки я напред, Вие упражнявате мускулни усилия. И ако каруцата е натоварена много, ще са необходими повече усилия, повече сили. Представете си още, че Бог би оставил мировата еволюция на онази степен, която беше постигната през епохата на Старото Слънце: човеците биха се развили и по-нататък, обаче техните усилия, техните сили нарастват именно ако те срещат пречки по своя път. За благото на човечеството определени сили и Същества трябваше да бъдат "отзовани". Те не са зли сами по себе си, и ние никога не бива да ги третираме като "зли сили". Дори бих ме могли да кажем, че поставяйки пречки в развитието, те са пожертвайки самите себе си. В най-общ смисъл ние бихме могли да ги наречем Богове на препятствията. Тези "отзовани", "декласирани" Същества не бяха зли; напротив, те бяха големите насърчители на развитието; те предизвикваха щурма срещу праволенейното развитие, като по този начин те породиха и Злото в света."

от лекция "Космическият смисъл на десетата йерархия"

Този цитат отново е в пълен синхрон с изказаната мисъл от Учителя.

Поздрави: Bethedi

Редактирано Януари 29, 2010 от Bethedi

[Guest Woqk]

Ами няма нужда да влизаш в противоречие, защото случая според мен е:

"Цветето, което расте у нас видях да расте и в чужбина, само че със друго име"

[Bethedi]

Неизбежно е да влезеш в противоречие при обсъждането на подобна тема...

Bethedi

[Guest Woqk]

Защо?

[Bethedi]

Защото се свързваш с него, а връзки от този вид не остават без последствия; ако знаеш как да трансформираш ефектите от тази сила, добре. Ако не знаеш - по-добре не се захващай.

Поздрави и лека вечер от мен: Bethedi

[Ани]

Защото се свързваш с него, а връзки от този вид не остават без последствия; ако знаеш как да трансформираш ефектите от тази сила, добре. Ако не знаеш - по-добре не се захващай.

Поздрави и лека вечер от мен: Bethedi

Това означава ли, че такива теми не бива да се обсъждат? Ето какво имам предвид:

Някой казва: „Аз не искам да бъда лош човек“. – От вас зависи. Вие всякога можете да бъдете добър. Обаче ако лошото дойде у вас, това не показва, че вие сте лош човек. Опасно е, ако вие се хванете със злото ръка за ръка и го направите господар в своя живот. Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровен. Тази душа нека направи едно малко усилие, тя да дойде при вас, а не вие при нея.

.....

Кръг и елипса

За тези изостанали души имам доста въпроси, които съм задала в по-подходяща тема според мен, тъй като тежестта на въпроса ми вече се измества от категориите добър – лош.

[Станимир]

Нека пак да обърна специално внимание: човекът създава злото, но злото не е част от самия човек. То не е и нещо, което съществува самостоятелно извън човека. Злото няма собствена същност. Същността във всичко съществуващо, без изключение е божествена. Аз мога да изработя една статуя от глина, но това си е мое творение, без душа. Сами по себе си космическите сили са неутрални. Волята е тази, която определя как и за какво ще бъдат използвани. Злото е следствие от нашия избор. Ако няма избор, няма и зло. Нека да не бъркаме причините и следствията. Това, което ни заобикаля са следствия. Злото в света е преходно. То не може да съществува без воля, която непрекъснато да го поражда и поддържа. А доколкото хората се развиват и надживяват старите си наклонности и предразположения, то и злото неизбежно ще изчезне от нашия живот.

Някой може да ми въздейства отрицателно. Това е резултат от неговия избор. Аз също имам възможност за избор да се поддам на това въздействие или не и доколко. За едни хора ще е по-лесно да не се поддадат, за други – по-трудно. Въпрос на лични качества и достигнато ниво на съзнателност. Но възможността е имат и дори и да изглежда невъзможно за момента да се устои на някои влияния, то пак ни остава възможността да усилим волята си, така че в крайна сметка нашата воля да надделее. Избор винаги има.

За споменатите по-горе висши йерархии, които доброволно са приели да играят определена отрицателна роля в човешката еволюция, не съм съвсем съгласен, че нещата стоят точно така. Освен това, дори и да приемем казаното от Щайнер за вярно, то пак не може да се говори за зло, тъй като мотивите и последствията в крайна сметка се оказват положителни, независимо че много хора не са в състояние да осъзнаят това.

[Guest Woqk]

Света вън от човека и света вътре в човека са едно и също нещо. Разбирането на това сложно равенство между микро и макрокосмос поражда тези трудности в разбирането на произхода на злото.

Ще споделя една легенда, за която се сетих. Тя е индуска мисля.

Някога отдавнa имало един Деви(Ангел), който живеел в нозете на Господа и не се отделял от Него поради голямата си любов. Всевишния обаче му възложил една задача, която трябвало да изпълни в света на смъртните. Отправил се той и се случило така, че постъпил от силна ревност крайно с човека, при когото бил изпратен. Когато се върнал горе му била посочена грешката и за да се поучи му била дадена възможност да избира: - да се роди на земята 10 пъти като близък приятел на въплъщението на Господа; и - да се роди 3 пъти като негов най-мощен и непримирим враг.

Ангелът имал толкова голяма любов към своя Господар, че не можел да понесе и миг Негово отсъствие. Така избрал да се роди само 3 пъти и да бъде след това отново заедно с Възлюбеният...

Редактирано Януари 30, 2010 от Woqk

[Станимир]

Света вън от човека и света вътре в човека са едно и също нещо. Разбирането на това сложно равенство между микро и макрокосмос поражда тези трудности в разбирането на произхода на злото.

...

Докато има „аз“ ще има разделение на вътрешно и външно. Предпочитам да не се правя на съвършен, а и не подкрепям концепцията за анатман така, както широко се проповядва от будистите. Човек винаги ще притежава индивидуалност – уникална и неповторима, която да го отличава от всичко останало, въпреки че в същото време е едно с него.

[Пламъче]

Човек не може да бъде добър или лош.Той си е просто човек.Добри или лоши могат да бъдат делата му.А за това дали са добри ипи лоши,може да съди самият той.

[Слънчева]

Добри или лоши могат да бъдат намеренията ни, мислите, чувствата и като следствие-делата.

Ето за това и е нужно себепознанието и себевладеенето. Нужно е да знаем в кой момент от къде имаме влияния...

[Bethedi]

Защото се свързваш с него, а връзки от този вид не остават без последствия; ако знаеш как да трансформираш ефектите от тази сила, добре. Ако не знаеш - по-добре не се захващай.

Поздрави и лека вечер от мен: Bethedi

Това означава ли, че такива теми не бива да се обсъждат? Ето какво имам предвид:

Някой казва: „Аз не искам да бъда лош човек“. – От вас зависи. Вие всякога можете да бъдете добър. Обаче ако лошото дойде у вас, това не показва, че вие сте лош човек. Опасно е, ако вие се хванете със злото ръка за ръка и го направите господар в своя живот. Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровен. Тази душа нека направи едно малко усилие, тя да дойде при вас, а не вие при нея.

.....

Кръг и елипса

За тези изостанали души имам доста въпроси, които съм задала в по-подходяща тема според мен, тъй като тежестта на въпроса ми вече се измества от категориите добър – лош.

Изказах само своята гледна точка. Говориш/пишеш/мислиш за нещо - ти се свързваш с него, по един или друг начин. Имате ли ефективен метод за справяне със злото?

Bethedi

[Bethedi]

Нека пак да обърна специално внимание: човекът създава злото, но злото не е част от самия човек. То не е и нещо, което съществува самостоятелно извън човека. Злото няма собствена същност. Същността във всичко съществуващо, без изключение е божествена. Аз мога да изработя една статуя от глина, но това си е мое творение, без душа. Сами по себе си космическите сили са неутрални. Волята е тази, която определя как и за какво ще бъдат използвани. Злото е следствие от нашия избор. Ако няма избор, няма и зло. Нека да не бъркаме причините и следствията. Това, което ни заобикаля са следствия. Злото в света е преходно. То не може да съществува без воля, която непрекъснато да го поражда и поддържа. А доколкото хората се развиват и надживяват старите си наклонности и предразположения, то и злото неизбежно ще изчезне от нашия живот.

Някой може да ми въздейства отрицателно. Това е резултат от неговия избор. Аз също имам възможност за избор да се поддам на това въздействие или не и доколко. За едни хора ще е по-лесно да не се поддадат, за други – по-трудно. Въпрос на лични качества и достигнато ниво на съзнателност. Но възможността е имат и дори и да изглежда невъзможно за момента да се устои на някои влияния, то пак ни остава възможността да усилим волята си, така че в крайна сметка нашата воля да надделее. Избор винаги има.

За споменатите по-горе висши йерархии, които доброволно са приели да играят определена отрицателна роля в човешката еволюция, не съм съвсем съгласен, че нещата стоят точно така. Освен това, дори и да приемем казаното от Щайнер за вярно, то пак не може да се говори за зло, тъй като мотивите и последствията в крайна сметка се оказват положителни, независимо че много хора не са в състояние да осъзнаят това.

В точният цитат от Щайнер се казва, че самите тези същества не са били зли, но техните действия са причината за появата на злото в света. Има разлика.

Да водим разговори и размишления от вида: " човекът създава злото, но злото не е част от самия човек. То не е и нещо, което съществува самостоятелно извън човека. Злото няма собствена същност" са повече от безсмислени. Каква е същността на злото - върху това е компетентен само Един, и това не съм нито аз, нито Вие.

Поздрави: Bethedi

[Слънчева]

Имате ли ефективен метод за справяне със злото?

Да, приела съм и съм простила на "злото" вътре в мен. Старая се да го трансформирам в нещо добро. За жалост-моя и на околните, не съм съвършена

[Ани]

Изказах само своята гледна точка. Говориш/пишеш/мислиш за нещо - ти се свързваш с него, по един или друг начин.

Прав си! Разбрах те.

Имате ли ефективен метод за справяне със злото?

Не знам. Според някои от писалите по тази тема - злото няма собствена същност. Да си призная - тук малко съм объркана. Но може би защото не съм излязла още от капана на дуализма?

Благодаря за отговора.

Ани

Редактирано Януари 31, 2010 от Ани

[Станимир]

Ще го кажа по друг начин: злото оставено само на себе си, рано или късно се саморазрушава. Нищо трайно не може да бъде създадено, ако се използва за основа злото. Защо?

[Роси Б.]

Добро и зло- едни от най-дискутираните понятия в живота ни. Дали обаче знаем точно кое е зло и кое е добро за нас и за другите около нас? Все повече се уверявам, че: Не, не знаем.

Ще цитирам едно изречение от книга, която четох наскоро:"Не всичко е такова, каквото изглежда!"

Редактирано Януари 31, 2010 от Роси Б.

[Станимир]

Иска ми се отново да се върна в разсъжденията си върху Бог. Много се спекулира с твърдения от типа, че Бог е отвъд доброто и злото. Да, отвъд е, но единствено отвъд човешките представи за доброто и злото – непълни, ограничаващи и, бих казал, егоистични. Бог има цел. Зад творението стои цел. Бог има план за осъществяването й. Опитайте се да съотнесете доброто до действията хармонични с реализирането на този план. Той ще бъде реализиран. Промяна може да съществува единствено в начина по който ще се осъществи това. Злото е преходно и влиянието му може да засегне единствено пътя и усилията нужни за осъществяването на божествения план, но не и резултата. Резултатът е предопределен, защото той е пълно разкриване на самата същност на всичко съществуващ, а тя е вечна и неизменна.

Редактирано Януари 31, 2010 от Станимир

[Ани]

Иска ми се отново да се върна в разсъжденията си върху Бог. Много се спекулира с твърдения от типа, че Бог е отвъд доброто и злото. Да, отвъд е, но единствено отвъд човешките представи за доброто и злото – непълни, ограничаващи и, бих казал, егоистични. Бог има цел. Зад творението стои цел. Бог има план за осъществяването й. Опитайте се да съотнесете доброто до действията хармонични с реализирането на този план. Той ще бъде реализиран. Промяна може да съществува единствено в начина по който ще се осъществи това. Злото е преходно и влиянието му може да засегне единствено пътя и усилията нужни за осъществяването на божествения план, но не и резултата. Резултатът е предопределен, защото той е пълно разкриване на самата същност на всичко съществуващ, а тя е вечна и неизменна.

Остава "лесната" задача да разберем Божествения план и своята роля в Него.

[Станимир]

Човек действа според моментните си възможности. Познаването на божествения план и въобще на божествените закони определя възможността на човека да бъде добър. Това, че познанията ни са ограничени не бива да ни отчайва – те могат да се развиват. Важното е да действаме според най-доброто на което сме способни в момента.

Редактирано Януари 31, 2010 от Станимир

[Bethedi]

Ще приложа няколко извадки от беседа държана пред Младежкия окултен клас , касаещи "добро" и "зло". Беседата носи името "Добро и зло". Който желае, може да я прочете цялата тук: http://triangle.bg/b...8-11-11-05.html

Конкретно как бихте определили кое е това, което разлага атомите? – Злото е това, което разлага атомите. Доброто е туй, което съгражда материята и обратното: Злото е това, което отнима живота. Добро е това, което дава живот. Какво е добро? – Туй, което дава условия на живота да се прояви, е добро. Туй, което отнима тия условия на живота да се прояви както трябва, е зло. Аз под думата „живот“ разбирам разумен живот. Следователно, в този смисъл всяко нещо, което спира нашата мисъл правилно да се прояви, което спира нашите чувства правилно да се проявят, е зло. Не важи откъде иде. Откъдето и да иде. А всяко нещо, което способствува нашата мисъл, нашите чувства и нашите постъпки правилно да се проявят, това е добро. Сега вие ще направите едно малко възражение, ще кажете: „Че се е проявил човек, каква полза има от това?“ Тогава вие нямате едно логическо разбиране.

Казвам: Всички трябва да имате едно правило. В природата има един закон, който отбелязва прогреса, как живеете. И от този прогрес зависи вашето бъдеще. Индусите досега са изучавали само едната страна, казват: „Карма“. Но кармата, това е законът за ленивите ученици. Всички ония лениви ученици искат да знаят кои са причините, кармически, защо така се случва нещо лошо. Като се случи нещо добро, то какво е? То е пак кармическо. Доброто не разрешава въпроса. Кармата аз считам в тази смисъл тъмнота. Дихармата – светлина. Всички ония постъпки, желания, мисли, които са в тъмнина, тях ги наричам лоши условия. Всички неща, които са станали в светлина, са добро. Доброто винаги в света представя светлината. Злото винаги представя тъмнината. Светлината гради, създава. /Една сестра падна в безсъзнание./

Какво представя доброто? – Доброто значи трябва да има една основа, която да не се разклаща под него. Доброто винаги показва една разумна основа, която ние използуваме. Всяко нещо, на което ти градиш и не се разклаща, то е добро. Всяко нещо, което вие градите и се разклаща или разклаща мислите, чувствата и постъпките, то не е добро. Добро е онова, върху което се градят мислите. Туй добро, тази основа, тя не е статична. Статическо положение аз наричам всички ония, които може да се изменят със статическо. Всяко положение, което може да се измени, то е статическо. Всяко положение, което не може да се измени, то не е статическо. То е разумно. Разумното, то е постоянно движение, но туй движение, както и да се мени, никога не се изменя вътре в своя строеж. Да се измени, значи доброто никога не може да стане зло. Само по себе си то не може да се измени.

Сега, какво разбрахте конкретно? Какво нещо е доброто? Ти ще мислиш за доброто, понеже ако не мислиш за доброто, ти ще бъдеш в тъмнина. За да избегне човек тази тъмнина, трябва да мисли за доброто. Понеже доброто ще му даде повод да се яви светлината. Светлината е една възможност за неговото развитие. Животът му ще се осмисли. Ще има посока на движение. Всички твои идеали, които съществуват в душата ти, може да се реализират. Доброто дава възможност във всяко едно направление.

В доброто никога не се обезсърчава. То е добро. Щом се обезсърчаваш, има една слабост. Ще дойде вече и в доброто човек ще се обезсърчи. В доброто, то е разумното, което работи вътре. Казвам сега: Бог е в нас. Чрез доброто Бог се проявява в нас. Понеже ние сме в закона да познаем закона на доброто и злото, най-елементарното познание на Бога. Казвам: По този начин Бог не искаше да го познават, по този начин чрез доброто и злото. Казва: „Няма да ядете от дървото на познанието“, понеже знаеше, че ще се създаде по-голямо противоречие. Но понеже човеците ядоха, сега по този начин трябва да се познае, няма друг изходен път. Трябва да познаете какво нещо е доброто. Който познае доброто, той ще има живот в себе си; който познае злото, той ще има смърт в себе си. Ако познаваш доброто, оживяваш, ако познаваш злото, умираш. Тогава плюс и минус какво става? – Ако се раждаш, то е доброто. Умира човек, то е злото. Роди се човек, пак е доброто. Умира, пак е злото, постоянно се редуват. Като познаеш отношението на доброто и отношението на злото, веднага ти ще измениш закона, не ти ще измениш закона, но ти ще се дигнеш над тия условия, и тогава злото няма да ти противодействува, както сега ти въздействува. Нали имате ясна представа: Да кажем, има силно течение на вода. Една птица, която хвърка, е свободна от течението, но един човек, ако не хвърка, ако падне в тази вода, може да се удави. Птицата може да хвърка над течението. Човек, който мисли, се дига. Човек със своята мисъл се дига като птицата над течението на злото. Злото е силно течение. Тъй щото туй силно течение на злото не може да го засяга. Мисълта е крилата. Който мисли, това са крилата, които ни правят свободни, да не ни засяга злото. Не да питате: „Защо съществува злото?“ Злото съществува, има съвсем други причини, но злото нас не трябва да ни засяга. За да не ни засяга, трябва да имаме крила. Трябва да разбираме закона.

И тъй, положете доброто за основа на живота си! Размишлявайте за доброто. Знайте, че чрез доброто иде светлината. Дръжте в ума си тази идея: Нищо в света не може да се подигне без доброто.

Тези цитати, а и цялата лекция хвърлят светлина върху въпросите, които дискутираме тук. Надявам се да Ви бъдат от полза.

Поздрави: Bethedi

[Роси Б.]

... Бог има цел. Зад творението стои цел. Бог има план за осъществяването й. Опитайте се да съотнесете доброто до действията хармонични с реализирането на този план. Той ще бъде реализиран. Промяна може да съществува единствено в начина по който ще се осъществи това. Злото е преходно и влиянието му може да засегне единствено пътя и усилията нужни за осъществяването на божествения план, но не и резултата...

А дали и злото не е включено в плана на Бог?

Колкото до резултата, да, и тук някой вече каза, че всяко зло е за добро.

[Станимир]

... Бог има цел. Зад творението стои цел. Бог има план за осъществяването й. Опитайте се да съотнесете доброто до действията хармонични с реализирането на този план. Той ще бъде реализиран. Промяна може да съществува единствено в начина по който ще се осъществи това. Злото е преходно и влиянието му може да засегне единствено пътя и усилията нужни за осъществяването на божествения план, но не и резултата...

А дали и злото не е включено в плана на Бог?

Колкото до резултата, да, и тук някой вече каза, че всяко зло е за добро.

Това зло ли ще бъде, ако последствията от него в крайна сметка спомогнат за еволюцията на хората. Зло би било, ако последствията от него действаха в обратна посока.

[Bethedi]

В книгата, съставен от Георги Радев - "Учителят говори" има цяла глава посветена на Доброто. Там са приведени и цитати от Учителя за злото. Ето някои от тях:

Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неи-

зползваното Добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на

произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото

обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества.

Зло и Добро в Живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.

Зад Доброто и Злото седи великата разумност, която всичко използва.

Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог.

Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса.

Когато Злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава Злото царува на Земята. С други думи "адът" царува на Земята. Когато пък Доброто е отвътре и преодолява, а Злото е отвън, тогава "Небето" управлява и Доброто царува.

"Адът" е място, където Злото е и отвътре, и отвън. "Небето" е място, където Доброто е

и отвътре, и отвън. А човешкият живот е "място", където понякога отвътре е Доброто, а

отвън Злото, а понякога - обратно.

Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на

Доброто, или в полюса на Злото. Човек, у когото Злото господарува, живее в

непрестанно безпокойство. Отвън той може да разполага с големи богатства, може да има

почитта на хората, но отвътре той е неспокоен. Него постоянно го тормозят зли предчувствия

и страхове. Той постепенно започва да губи здравето си и силата си. Когато пък

Доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен

и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Този човек има нещо мощно в себе

си, заради което всички го обичат. Добрите хора са истински силните хора в света.

Ала хората мислят, че Злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го

обичат. Обичта към Злото му придава сила. Злото черпи сила от Любовта.

Въпреки това обаче, стремежът към Доброто никога не може да спре.

Процесът на Доброто е вечен. Той е творчески процес на живота. Затова Доброто

може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота. Злото е път към

смъртта. То е осъдено на вечно безплодие.

При различаване на Доброто и Злото, помнете следните неща: Доброто и Злото - това са Висшето и Низшето в света. Злото - това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо, Доброто е цена на разумното, а Злото - цена на неразумното.

Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава. При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават.

Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават

се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги раз-

падане, разединение.

Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече.

Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава,

ала нищо не върши.

Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да

обещава, че ще тече? Той си блика.

Поздрави: Bethedi

Редактирано Февруари 1, 2010 от Bethedi