Станимир Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 Според мен всяко от горните мнения е Истина и те общо са като зрънца пясък, които са част от брега . Брега от своя страна пък служи на Океана. След размисъл достигнах до заключение, което според мен е близо до абсолютното(колкото и да е невъзможно аз да го изразя): Само Бог върши добро. Да, подобен възглед се среща в много школи и, наистина, от определена гледна точка е верен. Защо обаче е нужно да вдигаме летвата толкова високо? С какво би ни помогнало едно такова схващане в човешкия ни живот, когато всяка секунда сме поставени пред избор? Как бихме могли да изберем „правилното“ или „по-правилното“ решение, ако разсъждаваме от една толкова далечна гледна точка – тази на Абсолюта. Да оставим настрана въпроса, че представата ни за тази гледна точка е нищожна и нямаме никакво право да я оценяме (в случая, като единствено добрата). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 Според мен всяко от горните мнения е Истина и те общо са като зрънца пясък, които са част от брега . Брега от своя страна пък служи на Океана. След размисъл достигнах до заключение, което според мен е близо до абсолютното(колкото и да е невъзможно аз да го изразя): Само Бог върши добро. Да, подобен възглед се среща в много школи и, наистина, от определена гледна точка е верен. Защо обаче е нужно да вдигаме летвата толкова високо? С какво би ни помогнало едно такова схващане в човешкия ни живот, когато всяка секунда сме поставени пред избор? Как бихме могли да изберем „правилното“ или „по-правилното“ решение, ако разсъждаваме от една толкова далечна гледна точка – тази на Абсолюта. Да оставим настрана въпроса, че представата ни за тази гледна точка е нищожна и нямаме никакво право да я оценяме (в случая, като единствено добрата). Трябва да вдигнем така летвата, защото само така можем да имаме висок идеал. Нямя значение колко сме далеч от тая летва... Ако и не забравяй, че Бог не е само вън от човека, но и вътре в него. Нали така? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 (edited) Добре, но ако само Бог прави добро, как ще различим две несъвършени човешки действия? Как тогава можем да преценим действията си и да изберем тези, водещи ни към Бог? Ще се изразя по малко по-различен начин, като се надявам разликата да бъде усетена. В единия случай имаме действие, което ни приближава към съвършенството, а в другия имаме действие, което отведнъж ни прави съвършени. Да, стремежът към съвършенство е необходим, но съчетан с последователност. Следващото стъпало е това, без което изкачването на цялото стълбище е невъзможно. Значи, конкретно в случая: добре е да пазим в съзнанието си идеята за съвършенното, абсолютно добро, като една далечна цел, но ако не виждаме близката цел, изразена в едно несъвършено и относително добро, такова на което хората са способни, то пътуването ни ще се окаже невъзможно. Редактирано Февруари 5, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 (edited) Никак не исках да навлизам във философстване, но ми беше ясно, че ще се наложи хаха. Ще се изразя по малко по-различен начин, като се надявам разликата да бъде усетена. В единия случай имаме действие, което ни приближава към съвършенството, а в другия имаме действие, което отведнъж ни прави съвършени. Да, стремежът към съвършенство е необходим, но съчетан с последователност. Следващото стъпало е това, без което изкачването на цялото стълбище е невъзможно. Значи, конкретно в случая: добре е да пазим в съзнанието си идеята за съвършенното, абсолютно добро, като една далечна цел, но ако не виждаме близката цел, изразена в едно несъвършено и относително добро, такова на което хората са способни, то пътуването ни ще се окаже невъзможно. Убеден ли си в това нещо или е предположение? Както стана ясно в темата не е важно кое как е, а как човек мисли. Съществено е да се приеме, че само Бог върши добро. После, кой е извършителят на всички действия във всички Вселени? Значи какво е всичко? Мислиш ли, че наистина има някакво значение какво избираш? Всъщност ние ли избираме какво да извършим? Стана много философско... С две думи: важно е как мисли човек, а трябва да мисли, че всичко е за добро. И пеш да се качваш на една планина и с лифт да си, и със самолет да те качат - важното е да се качиш. По изморително ще ти е пеш разбира се и това може да се приеме за лошо решение, но и това не се знае дали е така. За мен е радост и истинско удоволствие да водим този диспут. Редактирано Февруари 5, 2010 от Woqk Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 някои би ли ми дал определение, какво е добро , и за кого ? вулканът който изригва ,носи смърт и разрушение за потърпевшите,но от глобална гледна точка, да речем от тази на Земята , тои освобождава напрежения, които може би ще доведат до далеч по-големи катаклизми. когато лисицата ловува и донася плячката си, да речем кокошката, в леговището на малките това е добро за малките, и трагедия за кокошката. всичко е относително.зависи от гледната точка, мисля че не е сложно за досещане ,дори и ако се огледате покраи вас в ежедневието , че човечеството като степен на развитие ,съотнесено в галактически нива като духовно развитие ,наи -вероятно все още е далеч в детската си възраст. така че едва ли бихме да възпримемем, със скромният си потенциал в момента ,истини които са достъпни за други високорозавити същества и цивилизации. "няма абсолютна истина", дори и тази. ".....Както стана ясно в темата не е важно кое как е, а как човек мисли. Съществено е да се приеме, че само Бог върши добро. После, кой е извършителят на всички действия във всички Вселени? Значи какво е всичко? Мислиш ли, че наистина има някакво значение какво избираш? Всъщност ние ли избираме какво да извършим? Стана много философско... С две думи: важно е как мисли човек, а трябва да мисли, че всичко е за добро. И пеш да се качваш на една планина и с лифт да си, и със самолет да те качат - важното е да се качиш. По изморително ще ти е пеш разбира се и това може да се приеме за лошо решение, но и това не се знае дали е така. За мен е радост и истинско удоволствие да водим този диспут. " Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 (edited) ... С две думи: важно е как мисли човек, а трябва да мисли, че всичко е за добро. И пеш да се качваш на една планина и с лифт да си, и със самолет да те качат - важното е да се качиш. По изморително ще ти е пеш разбира се и това може да се приеме за лошо решение, но и това не се знае дали е така. Не е едно и също с какво ще се качиш на планината, ама никак. Ако аз убия някого, защото не ми харесва как изглежда, не е същото като да го погледна с любов и загриженост. Да, в първия случай действието на божествените закони също ще окаже благотворно влияние върху развитието ми (най-вече посредством страданията на които ще бъда подложен), но трябва ли да изминат примерно, един милион години, за да се осъществи нещо, за което са достатъчни хиляда? Да, времето е безкрайно. Пропуснатите възможности, обаче, никога не се връщат. Идват нови, различни възможности, но не и пропуснатите. Щом човек вече е извършил своя избор, няма сила, която да го отмени. И последствията никога повече не могат да бъдат такива, каквито биха били, ако изборът не е бил осъществен или е бил различен. Редактирано Февруари 5, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 Не е едно и също важното е да се качиш все пак. Според мен човек има винаги 2 критерия, с които съди: един за себе си и един за останалите. Обикновеното положение на тези критерии са: - към себе си снизходителност; - към останалите сторгост. Това трябва коренно да се обърне. Ако погледнем нещата философско, конкретно за теб това хипотетично убийство ще донесе мног острадания. Но пък така ще има разнообразие във Вселената и един ден като се качиш на планината след милиони години, то ще имаш много интресни опитности в следствие на това. Във всичко трябва да се търси доброто. А за това, че човек трябва да се стреми да върши онова добро, което неговото вътрешно разбиране му подсказва е ясно, там няма спор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 ... Ако погледнем нещата философско, конкретно за теб това хипотетично убийство ще донесе мног острадания. Но пък така ще има разнообразие във Вселената и един ден като се качиш на планината след милиони години, то ще имаш много интресни опитности в следствие на това. Във всичко трябва да се търси доброто. А за това, че човек трябва да се стреми да върши онова добро, което неговото вътрешно разбиране му подсказва е ясно, там няма спор. Един ден душата няма да пази никакъв спомен за извършеното убийство. Действието разбира се ще остави своя отпечатък в материята и душата ще може да го прочете там ако желае (което е все едно човек да желае да се върне към преживяванията си от животинското царство), но в самата душа не може да попадне нищо недуховно. Злото, което човек извършва остава на земята (тук включвам астралния и долната част от менталния план). И как въобще може да се допусне, че за едно божествено същество спомените като убиец ще са интересни. Нима трябва да си представяме човешката душа като едно отегчено от скука същество въплъщаващо се на Земята единствено за разнообразие? Не всяка опитност е ценна за душата. За душата са ценни единствено действията извършени с надличностна мотивация у човека, воден от духовни подбуди и чувства. Останалите опитности създават карма свързана с физическия свят и водят до прераждане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 Нима трябва да си представяме човешката душа като едно отегчено от скука същество въплъщаващо се на Земята единствено за разнообразие? Кой знае дали пък не е и така... Шегата настрана, приятелю не виждам защо задълбаваш в тази тема. Просто недей да убиваш, стреми се към добро и всичко ще е ок. Това е А колкото до каква опитност е полезна - един бит струва понякога колкото 10 небити е поговорката. Всъщност душата не може да убие, нито някой може да умре. Първа глава от Бхагавад гитата добре описва тези неща. Цялата тази световна драма с това "зло" е като един театър пред кулиси. Убиваме наужким, страдаме наужким. Аз така го чувствам поне. А и ще препоръчам един хубав руски филм - казва се Остров. Мисля, че го има някъде в нета. Нужно е известно познание за християнски мистицизъм за да се разбере напълно, но все пак е много добър. Мисълта ми тръгна пак да се отклонява... Кармата е закон, но не е окончателния. Ще ти задам един сериозен въпрос. Да приемем, че си се прераждал 100 пъти и си имал един постоянен ненавистен враг - изпаднала душа. Той дори в 40 от животите ти те е убивал. На 101-то ви общо прераждане обаче става нещо изключително. Този човек изтъкан от омраза изведнъж се променя(неведомо как) и започва да живее в Любовта. Не на думи ами дълбоко мистично започва да живее така! Е не би ли му простил всичко? Би ли казал - сега той трябва да си изстрада за всичко което ми е причнил? Аз мисля че ще му простиш, не съм ли прав? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 Да му простя? Това изисква първо да съм го обвинил. Ще оценя отношението му към мене като погрешно, но нищо повече от това. Дори и да не се промени не бих го мразил. Евентуално в следващото ми прераждане е почти невероятно да се срещнем отново, тъй като няма да има нищо, което да ни привлече заедно. Ако изведнъж се промени... просто за мен ще бъде пак същия човек, само че вече намерил верния път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 Под да му простиш имах предвид да се застъпиш за него да се освободи от кармата си. Това е същината на прошката всъщност. И последния ти пост отговаря на моята представа за качването на планината, за незначението на злото и доброто както ги вижда човек за душата. На едно мнение сме в крайна сметка. Винаги се оказва, че хората всъщност сме на едно мнение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 5, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2010 Кой е лош? Човек може да бъде лош по два начина: Може да бъде лош, че проявява любовта си повече отколкото трябва и може да бъде лош, че не проявява любовта си колкото трябва. Може да бъде лош, че проявява мъдростта повече отколкото трябва, може да бъде лош, че не проявява мъдростта както трябва. Може да бъде добър, когато проявява умът си както трябва. Увеличете светлината и топлината Мисля, че думите по-горе дават съвсем точна представа за това какво имал предивд Учителя под "добър" и "лош". А това, че ние, хората, не можем непрекъснато да проявяваме любовта хармонично - колкото и както трябва, това е ясно - затова сме на Училище - за да се учим. Но като се вглеждаме и избираме за учебник хармоничните прояви.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.