Смисълът на радостите?

[Guest hrisko_89]

Видях че има теми за страданията, че доста са коментирани. Та пускам и за радостите, ако име друга такава тема може да добавите мнението ми към нея. Щом страданията са нужни за духовното развитие, предполагам че и радостите са необходими ? Може би и страданията, и радостите, могат да бъдат както полезни, така и вредни за духовното развитие, в зависимост от отношението на човека към тях ?Може би зависи какъв вид точно са радостите и страданията ?

[Иво]

Първата ми асоциация е с една песен:

"Радост и скръб – това са пътища

да се разбира Великия живот.

Любовта еднакво и двете цени."

[Диляна Колева]

Смисълът на радостите е да постави рамка на скръбтта.

Има безцветно , когато има цветове.

Смисълът на всяко нещо е, да просъществува неговата противоположност.

Нямаше да говорим за свобода, ако ги нямаше моралните норми.

Светът се нуждае от своите противоположности.

Тъгата е изключително важна, за да просъществува радостта, но радостта осмисля преживяването на тъгата.

[ris_78]

И радостта и тъгата ни отклоняват от пътя.Приспиват наблюдателността ни и мисълтта ни.

[Guest hrisko_89]

И радостта и тъгата ни отклоняват от пътя.Приспиват наблюдателността ни и мисълтта ни.

Значи трябва да сме безчувствени роботяги ли ?

[Станимир]

И радостта и тъгата ни отклоняват от пътя.Приспиват наблюдателността ни и мисълтта ни.

Значи трябва да сме безчувствени роботяги ли ?

Не, просто в случая вероятно става въпрос за преходните емоции породени от удовлетворяването или неудовлетворяването на човешките желания.Те идват и отминават, сменят се едно с друго, без човек да е способен да ги задържи. Има обаче и надличностни чувства.

Редактирано Януари 26, 2010 от Станимир

[Guest hrisko_89]

Сигурно не само страдането, но и радването биха могли да са полезни за духовното развитие. Нормално е да има различни емоции, но сигурно не трябва да изпитваме прекалено силно нито единия, нито другия вид емоции, да съзнаваме че са преходни, да не се вкопчваме в тях.

[ris_78]

Да ,да не ни отклоняват,да не ни правят да сме подвластни само на чувствата

[Креми (късметче)]

И радостта , и тъгата са наши пътепоказатели.

Радостта е синхрон, хармония, помощник на интуицията. Показва , че сме на прав път.

Тъгата - също е помощник, но показва къде има дисхармония и нещо трябва да се промени.

Разбира се , съвсем друго е, ако радостта стане самоцел. Тогава говорим за удоволствия - във всяко нещо е редно да има мярка.