sabatini Добавено Януари 22, 2010 Доклад Share Добавено Януари 22, 2010 Болката и липсата на любимите хора ни кара да страдаме,в свят непознат ,в свят чужд .Но как да намерим правилният "начин" за да отцелеем.Вече 4 год.не го намирам!А ВИЕ! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Януари 22, 2010 Доклад Share Добавено Януари 22, 2010 (edited) Ами, първо роднините се "уволняват", и после човек може да се отдаде на живот зад граница...Е, на мен специално понятието "роднини" ми е съвсем абстрактно, защото цял живот почти живея далече от тях и дори хора, които ми се падат първи братовчеди не познавам, да не говорим за по-далечни...Но, за това трябва да благодаря на Всевишиния- не всеки има такъв късмет като моя... Но, само едно място в чужбина ми е на сърцето до толкова, че при първа възможност бих се изнесъл натам, за да изживея остатъка от живота си...Жалко че вече не заточват в Сибир- още от детските си години съм си подготвил "номер", достоен за подобно заточение- ама комунизма си отиде... Редактирано Януари 22, 2010 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Март 24, 2010 Доклад Share Добавено Март 24, 2010 Като живееш с мисълта, че не само когато си поискаш, може да прескочиш до България, но и наистина да имаш тази възможност. Но ако си на друг континент, ще ти е малко по-трудно. За Ignatia! - не те съветвам, защото се предписва индивидуално, а не ей така, по интернет. Може да има и обратен ефект и тогава няма кой да ти помогне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 24, 2010 Доклад Share Добавено Март 24, 2010 На мен ми липсваха приятелите,не роднините.Както и България.В моменти на тъга лягах на леглото и гледах облаците,които приемаха формата на Витоша(тя се вижда от прозореца ми).Така се пренасях поне за миг там,където копнеех да бъда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
who stole the cheese? Добавено Април 23, 2010 Доклад Share Добавено Април 23, 2010 Скайп всеки петък. Това беше моята рецепта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 23, 2010 Доклад Share Добавено Април 23, 2010 Да, сега има скайп... Върши работа! А иначе - намери в СЕБЕ си това, което ти липсва от Б-я. Идентифицирай какво ти липса: топлина, близост, душевност, разговор, прегръдка, разбиране.. - ти знаеш какво ти липсва, аз не. Намери ги в себе си и започни да ги даваш на другите! Тогава липсващото ще заживее в теб, ще се запълни празнината. На запад наистина лиспват много от емоционалните качества, които имаме на изток. Когато ти ги даваш на другите, те преминават през теб! Още Франциск Асизки го е казал човека - и е съвсем практично прав! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 23, 2010 Доклад Share Добавено Април 23, 2010 Болката и липсата на любимите хора ни кара да страдаме,в свят непознат ,в свят чужд .Но как да намерим правилният "начин" за да отцелеем.Вече 4 год.не го намирам!А ВИЕ! Нужно ли е да живееш там? Писали сме в много теми, как е добре човек да намери призванието си и т.н., та и това е нещо подобно. За някои хора е нужно и полезно да отидат другаде - завинаги или за известно време. За други не е така. Но ... по една или друга причина се озовават също навън. Макар че мястото им е било в България. Струва ми се 4 години са достатъчно дълъг период. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 23, 2010 Доклад Share Добавено Април 23, 2010 На мен изобщо не ми липсва България. Преди да замина мислех, че ще изпитвам тъга и носталгия. Но няма нищо от това. Вече съм там 10 месеца. Стига ми да знам, че мога да се връщам поне веднъж годишно или два пъти още по-добре Ето точно след седмица на 1 май пътувам за България поради ангажименти. Другата рецепта е интернет и скайп Без тях щеше да е тежко, но с тях е леко! Но зависи от темперамента, аз и докато бях в България малко общувах, така че тук ми е добре, не чувствам липса на нищо. В Германия съм с чувството на временен местожител (нищо че повечето време съм там), а постоянно ми местообитание си е България. Когато си идвам там се чувствам добре и когато съм в чужбина пак се чувстват по същия начин добре. Това е същата земя, не е друга, не е чужда...а нашият дом е в нас, в духа, който е винаги в нас и около нас. Така че аз не се чувствам на чуждо място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.