Даване

[Светла_Б]

Днес имахме интересна опитност с упражнението "Даване". Първите 10 упражения понякога се играят малко механично, може би защото са по-изчистени като фигури, а краката само стъпват. Стори ми се,че при "Даване" движенията на ръцете бяха особено автоматични, защото упражнението е лесно за изпълнение. Тогава направихме следното нещо: участниците застанаха един срещу друг по двойки и го направихме на място, без крачки. Когато единият "даваше" на другия, партньорът му "получаваше" и обратно. По своя инициатива хората от всяка двойка започнаха гласно да си пожелават най-хубави неща един на друг: давам ти топлина, давам ти радост. Изведнъж стаята засвети и се затопли. Толкова е хубаво когато чрез паневритмията се учим да общуваме и когато изпълняваме движенията й съвсем съзнателно!

[Донка]

Прекрасна идея! Ще го изпробваме и в нашия курс!

За мен даването беше много важно в още един аспект. Когато подавах напред ръцете си, неволно ги размахвах прекалено надолу. Тогава нашата учителка ни предложи да си представяме, че държим в ръцете си поднос с нещо върху него. Едно такова размахано движение и всичко ще полети, нали?

С моята развинтена фантазия веднага си го представих съвсем като наистина. И тогава изтръпнах от прозрението - ами и аз така винаги давах - с толкова много хъс, че.... Сега внимавам, когато усетя, че е време да подам нещо към другия - не се опитвам да му го хвърля или натикам в ръцете, а го държа спокойно пред себе си, а той е свободен да си вземе каквото и колкото поиска и му е нужно - или дори да откаже....

[Светла_Б]

Права си, всяко упражнение на паневритмията, когато се съпреживее, ни кара да надникнем по-дълбоко в себе си. Например са ми казвали, че когато извършват с ръцете "късането" пр упражнението "Осввобождаване", хората наистина усещат някаква лекота, като че ли оставят зад гърба си нещо, кото ги е сковавало.

И нещо скорошно - забавно но и значимо:

Пследния четвъртък играхме "Аум" и прочетохме коментара, написан от бр. Боян, че чрез ръката, която отива назад (и крака) се отвеждат в земята "нечистото, необработените енергии от тялото". Една жена възкликна - "А, значи сега ги изхвърляме в човека зад нас" - защото сме малко натясно и разстоянията между двойките понякога са къси !