Какво е да си самотна майка?

[Иво]

И все пак живота е шарен и не можем да го сложим в рамки.

Разни житейски ситуации, разни избори. В приблизително една и съща житейска ситуация, подходящия избор за двама различни човека може да е съвсем различен.

Аз се чудя за друго.

Моника13, ако можеше да върнеш времето назад, би ли избрала никога да не срещнеш бащата на детето си и съответно нищо от тези трудности (включително раждането на детето ти) да не ти се случат?

Каква според теб е житейската / духовната поука от цялата ситуация?

Какво ти донесоха всички тези изпитания? На какво те научиха?

[Розалина]

Какво е да си самотна майка?

Труден урок,защото изборът на един човек-майката,е свързан с пътя на друг човек-детето.

Дали урока ще бъде научен ,отработен правилно , зависи на първо място от майката,защото тя е тази,която прави избора.Зависи от нейната мотивация,от поведението и от първия момент на този урок,който не е за дни,месеци или години,а за цял един живот.Детето всъщност е активния помощник на майката в нейния урок.Каквито и да са неговите реакции,те са помощ за майката.А постъпките,действията,мислите,думите на майката са капитана на общия за всички тях кораб.В крайна сметка всички участници - детето(децата) и майката имат за цел да открият безусловната Любов и да я съхранят в душата си.Когато това стане,на човек му става леко,отново започва да забелязва изгревите,а не само залезите,чува песента на птичките и е в унизон с всичко това.

Пиша това от позицията на жена,която в един момент се оказа в тази позиция -да отглежда сама две деца.Всъщност едното дете вече порасна.Сам не означава самотен според мен ,затова не използвам този израз.

Хубав ден на всички.

[Лъчезарна]

Дали урока ще бъде научен ,отработен правилно , зависи на първо място от майката, защото тя е тази, която прави избора.

...

Детето всъщност е активния помощник на майката в нейния урок.

...

В крайна сметка всички участници - детето(децата) и майката имат за цел да открият безусловната Любов и да я съхранят в душата си.

Нямам убеждението, че майката прави избора. По-скоро, прераждащата се душа избира майката и бащата. Естествено, всички души, преди да се преродят, съгласуват реперните точки с душите, които ще са им "спаринг" партньори.

Имам познати, повечето жени, които са усещали децата си, много преди да е налице другия партньор. В тази категория съм и аз. Изживяванията са неописуеми, а в началото и стряскащи. Така че, на някакво ниво, изборът да бъдеш "самотна" майка, не съществува. (Надявам се, да не накърнявам никой тук. )

Ние сме активни помощници един на друг.

Смисълът на преражданията ни, в крайна сметка, е да се върнем към първоизточника, породил ни. Да се върнем, обогатени с познанието за него и, наистина, омиротворени от неговата безусловна Любов.

Редактирано Януари 25, 2010 от lokator

[Guest Мона]

Нямам убеждението, че майката прави избора. По-скоро, прераждащата се душа избира майката и бащата. Естествено, всички души, преди да се преродят, съгласуват реперните точки с душите, които ще са им "спаринг" партньори.

Може и така да е, но в повечето случаи майките правят изборите си и те решават, дори и да е най-егоистичната постъпка за равновесието на вселената. Ала майчината любов е егоистична и никой не може да ме убеди в противното.

Егоистично е и всичко, свързано с тези избори, следваш инстинкта или да съхраниш, или да разрушиш ... Неслучайно Медея е била жена, нали

Понеже темата е моя - Какво е да си самотна майка?, може би наистина подобен израз е безмислен, макар, че самотата е друг тип понятие, можеш да си самотна майка с мъж до теб, и самотна жена - с дете или без. Просто е по-лесно, ако има до теб някой, иначе е по-трудно, тук няма нито новина, нито изненада.

Изборите са по-лесни за онези, които са сами, това искам да кажа. Няма много време за мислене.

И наистина, патетизмът в мненията по-горе е някак потискащ и стряскащ.

[mecholari]

Oт моя гледна точка, да бъдеш самотна майка, означава да не се реализира един от принципите заложени в живата природа. А именно "любящ баща".

Чел съм Учителя Дънов, е казал, че ако възприемаме Бог като Господар, Той е най-добрия Господар, и трябва да Го възприемаме като Любящ Баща. Възможно ли е това да няма нищо общо със създанията от мъжки пол, които играят ролята "на физически баща ма бедните дечица"? Напълно е възможно за някои от тях. Но това не означава, че в душата на мъжа липсва нежност и грижовност. Няма да споменавам "обич".

Друга мечта

Аз искам да съм дървеното конче,

рисувано от майсторска ръка,

което под маслиненото клонче

ще люлее твоите деца.

Където весел смях и глъчка,

топуркащи крачка,

рушат в душата всяка злъчка

и сянка на тъга.

Където виждаш, че живота,

намира смисъл и утеха,

де намерил си кивота,

бъдеще раздал си. Нека!

Друга мечта

Аз искам да съм детско одеяло,

завито някак през глава,

на малко, нежно, топло тяло,

да пазя топлина.

И там под моята защита

да бъде приказна нощта-

магичен свят, въпроси пита,

щастлив, без капчица тъга.

Светъл дух, дар от Бога,

чист и неопетнен,

със наивна детска радост

ще споделя с мен.

Друга мечта

Аз искам да съм плочата надгробна,

пред гроба с пъстрите цветя,

показващ любовта синовна

към любящия баща.

Окъпана да бъда от сълзите,

на твоите деца,

напомняща живота и мечтите

до края на света.

Аз искам с мъдрост да застанеш,

пред мен главата да склониш,

за да не забравяш,

в живота ти какво твориш.

Определено наивните стихчета са в сферата на фантазиите и мечтите. Но са писани от мъж.

[fr Pavel]

Хората са живеели стадно до около 3000 години пр. Хр. в Месопотамия, когато там изкристализира съвременното биномно семейство от мъж и жена. Тази еволюция не е случайна, а е закономерна. Ако отворим Библията, ще видим, че тя съответства и на Божията воля (Битие 2:18). Мъжът и жената се привличат, защото са с различна физическа и духовна нагласа и по този начин се допълват. Семейство от еднополови родители или само от един родител не е нормално. Вижте образованието, което през последния половин век изцяло се феминизира. В него царува пълна анархия, защото учителките не могат и не искат да въдворят ред. Ако заплатите бяха достойни и учителите бяха мъже, както през Възраждането, щеше да има дисциплина.

Големият проблем при българския брак е, че двете страни израстват с илюзии от книжките, видео игрите и ТВ сериали. Жените особено вярват в голямата любов, омъжват се и след като любовта бързо се изпари във всекидневното тегло, остава скуката и дори отвращението. Затова в брака двамата трябва да имат общи интереси, за да се уважават, след като първоначалният плам угасне.

Мир и любов,

о. Павел

[Орлин Баев]

А мислиш ли, че еволюцията би могла да продължи в нова социална форма на междуполови отношения, като сегашното объркване е временен преход?

[fr Pavel]

На Запад вече започна обратна реакция на връщане към моногамното семейство. Ние в България, както винаги, имитираме и закъсняваме, но няма съмнение, че днешното масово безбрачно съжителство рано или късно ще бъде преодоляно. И слава Богу, защото по-добра форма от брака не съществува.

Привет,

о. Павел

[Guest Мона]

Направих си труда да прочета отново цялата тема, която много набъбна ... Тя се роди бързо и бързо умря :-) Както много други теми, например за хомоскесуализма ...

Интересен паралел, но не това исках да напиша.

Направи ми впечатление как винаги до самотната бременна жена, защото такава е моята тема, се споменават и парите - пари, пари и пак пари. И куп други неща - някак хаотично разположени във времето и пространството. Но думата пари винаги е на дневен ред.

В една такава ситуация незаменима е емоционалната подкрепа. И нищо друго. То е достатъчно. Ако нея я няма - няма нищо.

Защо няма самотни майки циганки? Добре, друга тема.

П.С. Имам един спомен и сега си сещам затова: излизам на терасата, нощем е към два часа. Чувам ридания, излизам. Точно срещу мен, по средата на улицата върви жена, седна на асфалта, просто се строполи, в ръцете си носеше вързопче - бебе. Попитах я - къде си тръгнала, къде отиваш? Тя ми отговори - няма къде да ида. И остана там, по средата на улицата. Аз не направих нищо, стоях като вкаменена и не знаех какво да направя. Влязох вътре. На другата сутрин я нямаше. Все едно беше сън, ала не беше. А моята съвест беше чиста.

...

[mecholari]

В една такава ситуация незаменима е емоционалната подкрепа. И нищо друго. То е достатъчно. Ако нея я няма - няма нищо.

Може ли да си самотен докато някой те подкрепя?

Както много други теми, например за хомоскесуализма ...

Интересен паралел, но не това исках да напиша.

Било като самотна майка или в хомосексуалността. В изборите ти?

Подкрепата е тънка игра, ако я имаш няма да си играеш на "силен". "Независим". Затова я отхвърляш..., после ти липсва....

Мона, според мен си изпълнена с объркани ,противоречащи си желания.

[Дъгата]

Права си, емоционалната подкрепа е много важна!

Но тя лесно се дава – едни спонтанно от сърце,

Други – с добре изигран артистизъм.

Но като препатила майка на две породени деца мога да ти пожелая

Да имаш някой, които реално физически да ти помага.

П.П.:

Една странна синхроничност – в разгара на темата в замундата са качили филма Майчинство .

[Ани]

Ще си позволя да пусна едно мнение от друг сайт по тази тема, което ми направи впечатление. Може би защото разглежда нещата от друг ъгъл...? Не бях се замисляла в тази насока. Не мога да дам линк тъй като подфорумът в който е публикувано, от сайта на bratstvoto.net, е невидим за гости. Ето го:

Какво е да си самотна майка?

Една много интересна и подвеждаща тема, която за кратка време е натрупала колосално количество мнения, и ...какво от това? Явно, че доста хора са се напънали да пишат, но дефакто има ли някой който е прочел ПЪРВИЯТ пост на Мона ?!?

( http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8377&st=80 )

Ето и малко основен цитат от това мнение:

"Защо все повече жени избират този път?...

А и част от жените просто не искат партньор до себе си, с когото да се съобразяват, защото предпочитат да държат нещата изцяло в свои ръце. За много от тях да бъдат самотни майки, е вариантът да запазят своята самостоятелност...

Те са наясно, че могат да имат семейство и без мъж до себе си и обществото постепенно започва да приема този факт. Пък и представителките на нашия пол в днешно време имат финансовата способност да отглеждат дете сами, защото работят здраво и имат добри доходи.... " Мона

Никой не разбира идеята в това мнение, че самотната майка не е следствие от някаква нехармонична връзка или брак, а е следствие на СЪЗНАТЕЛЕН изначален избор, взет лично от дадената жена. Някой прави ли разлика между тези две съществени неща? Нима това е маловажно и не е ключов момент ?

Всички са тръгнали да съветват, дават мнение, казват опит... Кой има подобен опит ? Самотни майки в портала има - ОК! Но колко самотни майки са направили съзнателно този избор на самотност преди да заченат ?

Добре! Да разгледаме казуса... Как може да се сдобие една жена съзнателно с дете и да стане "самотна" ? Мона е дала също начините. Цитирам :

"Едни избират за биологичен баща на наследника си някой от любовниците си или дори свой близък познат, други решават да осиновят дете от дом, трети – да се подложат на изкуствено оплождане ..."

Да, но от трите начина, два на практика не съществуват или са много рядко срещани. Да осиновиш дете, без да имаш законен брак ( семейство!) е просто невъзможно, а да зачене една жена инвитро, без да има репродуктивни проблеми и без да е пробвала инвиво е също по скоро изключение... Няма да доказвам тези твърдения, защото всички знаят за опакшите от чакащи пред клиниките и пред домовете за сираци. Замислете се колко примера подобни вие знаете ? (не от филмите!)

В такъв случай как една жена на практика ще стане самотна майка, без да иска връзка и мъж до себе си ? - Третия начин,...чрез случаен любовник или познат оплодител.

При този казус може да се каже само едно нещо - да станеш така "самотна майка" е меко казано безкрайна глупост. (най-меко казано!)

Не се надявам, че Мона или някой други "силни" жени, разсъждаващи по този начин ще разберат идеята... За тях по-скоро раждането е вид инстинкт "дълбоко вкоренено в женската природа", ...и дефакто се получава нещо като " пътьом отбиване на номера (раждането)", от една еманципирана жена, крачейки си по "великият" път на кариерата. Жалка картинка с трагични щрихи и черни краски. Безумие !

Кой е адресата тогава на това което пиша ? - всички жени, които поне малко се опитват да осъзнаят своята същност и да водят съзнателен живот. Да кодираш изначално избора си да станеш "самотна майка", да работиш съзнателно за подобен избор, и да осъществиш подобен избор е ГРЯХ, който се наказва тежко.

Не са ли силни тези думи ? Грях ?!? - никак не са силни! Лесно може да се докажат, но няма да го правя. (друга тема!). Такива са си Законите, и който ги нарушава ще си понесе цялата отговорност за това. Повярвайте ми - мъките, страданията и неволите за подобни самотни майки никак няма да са малко, а дребните радости от майчосването, просто ще бледнеят.

Бременността и раждането - това е творчески процес и една жена трябва да е влюбена, да обича и да бъде обичана, за да може да излезе "качествен" резултат. Целта не оправдава средствата! Ако всичко е по Законите на Разумната природа - няма да има никакви последващи проблеми, ...нито при раждането, нито при отглеждането, нито при възпитанието на децата. В противен случай всеки трябва да си носи тежката отговорност за проявената глупост, но явно че и това е - Път и е въпрос на избор.

Никола Дамянов

Редактирано Февруари 2, 2010 от Ани

[Диляна Колева]

Като цяло съм съгласна с написаното от Никола, но с някои малки доуточнения.

Самотна майка може да се стане и по още два начина(за толкова се сещам в момента) и аз написах единия в по- горен мой пост.

Моя приятелка с 3 разпаднали се връзки, в които мъжете не пожелаха да имат дете с нея, защото си имаха от предни бракове(например).При което след около 5 години връзките се разпадаха.Вече на 39г тя стигна до извода, че въпреки голямото си желание в този живот явно няма да има семейство.Желанието и да не остане сама се прояви, като желание да си отгледа сама дете.Изкуственото оплождане не е само инвитро.

За здрави жени изкуствено оплождане с баща неизвестен струва 70 лв, към днешна дата.И всяка жена в подобно положение може да се ползва от тази "услуга".

Другият вариант, който проучихме със същата жена, беше майки в SOS селищата, където жени, които по една или друга причина са останали сами могат да кандидатстват и да станат майки на няколко деца в собствена къща, на които да създадат близък до домашния уют.Там условието е жената да е до 43 год(ако не се лъжа), да няма деца, да няма съпруг и да отдаде живота си на това.Има си семеен бюджет и деца за които да се грижи.

Там обаче има година обучение + психологически курсове и още подробности, които отнемат около 2-3год мисля и по тази причина моята приятелка предпочете първия вариант.

Съвсем искренно подкрепям и двата варианта на този тип "самотна майка".

За всичко останало съм съгласна с Никола, познавам две жени родили деца от любовниците си , без да искат да създадат семейство с баща, действително никак не им е лесно.

Но всеки има право на своя личен избор.

[Guest Мона]

Възхищаваме се искрено на една жена да стане майка.

С какви основания?

Нека първо напиша защо публикувам мнението си тук: покрай случая с възрастната майка, ползвала чужд генетичен материал и станала майка на две бебета, едното от които, вече умря и други случаи на жени, навършили достолепна възраст, но все още очакващи да родят свое дете, през годините не са и осиновили някое друго, а държавата яко работи техните мечти да бъдат изпълнени, къде по стереоптипа на закона, къде не - тъй като е трудно да се установи дали замразеният ембрион, вече е човек; който чака някоя матка, че да види бял свят?

Докато всички говорят за ГМО и за други заплахи, къде отиваме ние като човеци, толкова ли сме егоистично настроени, че единственото, което би ни спасило е да бъде заълнена собствената ни утроба, ако нямаме с какво друго да я запълним? Тук визирам изцяло жените.

Ако години наред някоя жена не може да зачене, защо продължава като един Сизиф, вместо да погледне света с други очи и сърцето й да се отвори за други бездомни същества, и да осинови? Що за атавистично мислене, което лишава бездомните сираци от майки, а евентуалните майки - от нежност и майчина любов?

Животът ни е апотеоз на егоизма. Състезанието за вечна младост, обявено от Фауст и Мефистофел, добива гранични размери. Къде е грехът в това някой да иска да стане майка на 62?

"Къде е грехът в това да си сложиш гърди на 16 години? На същото място - подобряваме живота си, без да го живеем. Цици без раждане и утроби със закъснение. Истинският въпрос (не присъда) е дали е можело бабата майка да роди на 22? На 32 или 42? Защото срокът е до 53. А това, което се случва, е жонглиране с ембриони. Циркът на утробите." (Мартин Карбовски)

И какво слушам и чувах през последните месеци за тази жена - тя е изпълнила мечтата си ...

И както казва моята майка - да, осъществила е детската си мечта :-(

Аз самата нямам деца, но ако не ми е писано да имам, няма да упорствам и да създавам напук деца, ако нямам устоите затова. Защо жените толкова много се фиксират върху този проблем и той ли определящ за битието им, това се питам. И си спомням гротескно начервените устни на майката писхиатър д-р Красимира ...

Обяснението за нея било: тя е очаквала родителите й да умрат, че да успее да осъществи мечтите си, някои ще кажат - частен случай, бих добавила - не е ...

Какво мислите вие?

П.С. Пиша в тази тема, защото не искам да има ерзаци на темата и защото подобни опити с природата са винаги самотни.

[Alexander]

Хората са живеели стадно до около 3000 години пр. Хр. в Месопотамия, когато там изкристализира съвременното биномно семейство от мъж и жена. Тази еволюция не е случайна, а е закономерна. Ако отворим Библията, ще видим, че тя съответства и на Божията воля (Битие 2:18). Мъжът и жената се привличат, защото са с различна физическа и духовна нагласа и по този начин се допълват. Семейство от еднополови родители или само от един родител не е нормално. Вижте образованието, което през последния половин век изцяло се феминизира. В него царува пълна анархия, защото учителките не могат и не искат да въдворят ред. Ако заплатите бяха достойни и учителите бяха мъже, както през Възраждането, щеше да има дисциплина.

Големият проблем при българския брак е, че двете страни израстват с илюзии от книжките, видео игрите и ТВ сериали. Жените особено вярват в голямата любов, омъжват се и след като любовта бързо се изпари във всекидневното тегло, остава скуката и дори отвращението. Затова в брака двамата трябва да имат общи интереси, за да се уважават, след като първоначалният плам угасне.

Мир и любов,

о. Павел

Това ме подсети... жена ми казваше - незнам какво има в гласа ти, но като ти му кажеш нещо, тебе те слуша, а аз и да му викна, не...

[Слънчева]

Мона, напълно те подкрепям. Любовта може да се раздава без ограничение. Ако я имаме в нас разбира се. Само че ние сме свикнали да обичаме егоизтично.

"Обикни врага си". - Та можем ли да обичаме детето на съседката, на която завиждаме за нещо си?... Не мразим ли децата на комунистите или децата на ония там, с парите?... А захвърленото бебе в болницата, чиито родители не се знаят?

В никакъв случай не отричам здравия разум, даже е много нужен, но в комбинация с топлинка в сърцето...

[Лора Витанова]

Отговорността да си майка е може би най-важното нещо , която една жена поема в живота си. А ако реши и сама да отглеждаш детето си съвсем.

Свидетели сме на двете крайности и на 12-13 год. невръстни майки и на 62 годишната майка. И за двете крайности е нужно преди всичко здрав разум. Доколко той е, аз лично незнам.

Като чух, че родителите и не са и давали да има деца, не можех да го разбера откъдето и да го погледнех . До 18 год. решават родителите, след това самият ти.

Възхищавам се на майките, които продължават да опитват да заченат няколко пъти. Колко нерви, колко пари, колко угаснали мечти и надежди преживяват тези жени, някой успяват други не. И се питам понякога нужно ли е това - колко много деца има в домовете, но осъзнавам, че това е преди всичко много личен въпрос.

Познавам момиче, чиято майка е приемен родител, отглеждаща дете от дом САМА. Искрено и се възхитих - настръхнах като разбрах - за мен това е геройство, а не другото. А като чух и какви абсурдни въпроса са задавани на тази жена се втрещих, но не се и учудих - такива са повечето хора.

[НелиТ]

Следя тази тема от началото. Дълго се колебаех дали да се включа с мнение по въпроса. Но като виждам, че в дискусията не присъства нито една "самотна" майка, реших, че е крайно време да го направя и да споделя с вас личния си опит. Тъй като в някои от постингите има доста сериозни "изцепки". Какво е да си майка - всички жени, които имат деца, малко или много осъзнават. А дали една майка е самотна, дали се възприема като такава, според мене, не зависи от това дали е омъжена или не. Една майка може да е самотна в собствените си очи дори и със съпруг до себе си, ако той не взема участие в отглеждането и възпитанието на децата си.

Моят случай е съвсем прост и обикновен. На 32-годишна възраст разбрах, че шансът ми да родя дете е почти нулев. Тогава осъзнах, че да създам семейство чрез брак е крайно неподходящо, защото за мен семейство без деца е безсмислено. А да търся съпруг, който "да ме вземе" при това условие, ми беше унизително (точно в този момент нямах интимен приятел до себе си). Така че реших да си осиновя дете. За да спася едно човешко същество от улицата и да му предам ценностите, на които ме е научила моята майка и които и аз самата съм успяла да изградя за себе си. Успях след седем години. Без рушвети, както ме съветваха много хора. Запознах се чрез приятели с директорката на един Дом за деца. След тричасов разговор тя ме увери, че ще направи всичко възможно да осиновя дете, въпреки че е трудно поради това, че не съм омъжена, защото е повярвала, че ще бъда една достойна майка. След девет(!) месеца ми се обади да отида да си избера дете. За новородено не можеше да става дума поради семейния ми статус. Представиха ми три деца - на 3.5 , 2.5 и 1.5 години. Аз се вцепених от жалост - не пожелавам на никого да преживява такъв момент. Бях толкова стресирана в онзи момент в дома, когато двете по-големи дечица протягаха към мене ръчички и се гушкаха в обятията ми, а най-мъничкото беше в скута на старшата сестра и само гледаше безмълвно и сериозно, че дори не запомних как изглеждат дечицата.Не дадох отговор веднага, защото под въздействието на емоциите реших, че или трябва да осиновя и трите дечица, или да се откажа, защото не можех да си представя как, избирайки едното, ще обидя и обезверя другите две. След седмица тя ми се обади да ме попита какво съм решила. В този момент изтрезнях и осъзнах, че не мога да се справя с отглеждането на три деца едновременно, а и никой няма да ми ги даде и трите, и че не трябва да изпускам този шанс. Избрах най-мъничкото детенце. Тагово директорката се засмя и каза, че е знаела от първия момент за избора ми и се е учудила защо се бавя цяла седмица, защото бъдещата ми дъщеря ме била фиксирала с поглед и направо ме е хипнотизирала. Тя вече е на 17 години. От съвсем мъничка знае, че е осиновена. Много обича, още от малка, да й разказвам как съм я избрала, как съм я завела в къщи и т.н. Тя самата в разговор на темата определя себе си като щастливо дете, за разлика от повечето си съученици с разведени родители или с родители, които имат извънбрачни връзки и децата знаят за това.

Още от самото начало отказах да се впиша в категорията "самотни майки " по простата причина, че ни най-малко не съм се чувствала самотна. По тази причина отказах и да бъда освободена от такса за детската градина - беше ми обидно. Животът ми е пълен и богат. Може би самотни майки се чувстват разведените, изоставените жени. И по този начин влияят отрицателно на децата си. Моето положение е доста по-лесно от тяхното. И не виждам нищо героично и нищо греховно в това, че отглеждам сама детето си. Чувствам се нормална майка, като всички останали.

Редактирано Септември 2, 2010 от НелиТ

[Слънчева]

Благодаря ти за този искрен разказ, НелиТ! За жалост много са и различни проблемите, които една майка /незавасимо дали е самотна/ може да изживее в тази страна. Но зная, че оптимизма и любовта ни дават сили.

[Креми (късметче)]

НелиТ,

извоюваното щастие е най-сладко!

От сърце желая и на двете ви

то да ви съпътства винаги!

[Роси Б.]

.................................................... Какво е да си майка - всички жени, които имат деца, малко или много осъзнават. А дали една майка е самотна, дали се възприема като такава, според мене, не зависи от това дали е омъжена или не. Една майка може да е самотна в собствените си очи дори и със съпруг до себе си, ако той не взема участие в отглеждането и възпитанието на децата си.

Много точно казано! Нямам какво да добавя.

[Канел]

Аз самата нямам деца, но ако не ми е писано да имам, няма да упорствам и да създавам напук деца, ако нямам устоите затова. Защо жените толкова много се фиксират върху този проблем и той ли определящ за битието им, това се питам.

Природа, какво да правиш.

женска енергия - материя - минус (-) - инертност - егоизъм - консерватизм - моногамност - запазване (на статуквото, на мъжа до себе си и т.н.) - статичност - отстояване - условна любов

мъжка енергия - дух - плюс (+) - динамичност - раздаване - новаторство - полигамност - завладяване (на нови области, нови методи и т.н.) - промяна - настояване - безусловна любов

Така е определено, че жената да бъде продължителка и пазителката на човешкия род. За това са необходими сигурност и голяма предсказуемост (инертност). Да знаеш, че утре ще можеш да нахраниш децата, както и на следващия ден, и на следващия... Това, наред с положителните страни, проявява в жената една меркантилност, свързана с оцеляването на рода - "обичам те, ако". Мъжът казва "обичам те, независимост от". За жената е много по-важно да се реализира като майка, отколкото да обича мъжа си (любовта и се прехвърля към децата), а за мъжа е много по-важно да бъде обичан, отколкото да има деца.

Не ви ли е учудвало как светът наоколо може да се сгромолясва (като сега или по време на войните), а жената пак иска да става майка? Ами ето го проявеният егоизъм - "не ме интересува какво става наоколо, важното е в моята къща нещата да са наред". Това всъщност не е толкова лошо, защото дава една многополисност, поликултурност, автономност и относителна независимост, а това е основата на демокрацията.

В заключение: ние, за добро или лошо, вървим по руския модел - този на "самотните" майки. Там, по обясними причини, от край време жените са били принудени да въртят домакинството.

[albatross_bg]

...а за мъжа е много по-важно да бъде обичан...

Като цяло съм съгласен с поста... само си мисля, че за мъжа е по-важно да има възможност да обича, отколкото да бъде обичан. За жените е по-важно да имат усещането , че са обичани, отколкото усещането , че обичат... Тази разлика отново се корени в ролите на мъжа и жената в създаването и отглеждането на поколение.

Иначе по темата - не съм самотна майка, нито децата ми са отглеждани от самотна майка. Но пък съм отгледан от самотна майка, и независимо от усилията, възможностите, желанието и пр. на една жена да отгледа самостоятелно дете, то детето неминуемо ще расте ощетено от липсата на мъж в дома(това важи и за мъже които присъстват само физически). Липсата на мъж, като поведение, подход и гледна точка към живота, като фигура, в живота на растящия млад човек, го лишава от много важни аспекти от личността му. Така по-късно такова дете ще има лични недостатъци, с които ще му се наложи самостоятелно и активно(ако има шанса да ги осъзнае) да изработва в живота си. Една препоръка за Самотните майки, която психолози дават е да намерят начин да "осигурят" присъствие на мъж - важен и значим мъж в живота на своето дете - учител, треньор, чичо... някой, който с любов и желание да допълни мъжката половина в изграждането на всяко дете - момче или момиче(еднакво важно е и за едните и другите).

[Слънчева]

Канел, ако мъжът иска да бъде обичан безусловно и намери такава жена, то той ще черпи от нейната енергия. Но виж, ако пусне безусловната Любов в себе си, то тогава ще се променя и израства... И ще може да дава, както на нея, така и на дете евентуално. За жалост често и мъже и жени търсят продължение, подсъзнателно, модел-бащата или майката

албатрос

Има едно нещо, което забравяме. Висшата сила, Бог или както там го наречете. Та, Той организира всичко. И ние-мъже или жени не можем да израстваме едни без други. Колкото и да воюваме и да се спираме на разликите ...

Често се вижда много по-мъжко държане в жени и обратно, за жалост. Особено кавалерството и благородството, /като качества на характера, а не материално състояние!/, които трябва да ги има в мъжете, поемане на отговорност и т. н. А това, че не умеем да си даваме свобода едни на други е голяма пречка /не казвам слободия!;)/ Та нека се вгледаме в условията, в които сме поставени и да разберем, как да ги използваме, за да израстваме, като човеци, а защо не и духовни хора?...

Явно наистина постепенно Бог ни моделира да съчетаваме хубавите качества от мъжа и от жената, та да тръгнем нагоре...

Редактирано Януари 7, 2011 от Слънчева

[Guest pavletA]

Не мога да го усетя в пълнота, но съчувствам на такива майки.За мен са дълбоки житейски избори, но граничат с героизъм и не бих съдила нито една майка.Преди няколко дни срещнах една моя позната с подобен избор.Сутрешния ни приятен разговор започноа с"За много години...", и впоследстивие прерасна в дълбока, човешка изповед.Обсъдихме някои тревоги за децата в градината, в училище.Продължихме с уроците, на които ни учат малките духовни учители.Дори в техните игри и лудории преоткрихме, че са деца като всички останали.Много си ги обичаме, и майката окрилена от надежда и стана по- леко .Откровено и споделях, че и аз си работя върху проблемите на малките,Почувствах я близка тази майка , със светла душа и подкрепена за дълбоко- човешкия и избор