Guest Кристиян Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Темата е дискутабилна единствено в посока доколко едно явление е приемливо в един обществен модел- в края на краищата обществото е това, което заробва индивида с "норма"... Дискусията е безсмислена от гледна точка на принципа, който Природата е вложила в майчинството- в това отношение, човекът е устроен да отглежда деца самостоятелно, без партньор, е...засега само жените раждат, но и двата пола имат съвсем равни възможности, просто защото на Природата не й пука за общественото мнение. Ако вземем друг обществен модел- да речем мюсюлманския, при който е допустимо един мъж да има четири жени- то, денонощието в мюсюлманското общество си е пак 24-часово, и с пълни основания всяка една от четирите жени на мюсюлманина са си потенциално самотни майки, но освен това- всяка от тях отглежда децата си на конкурентен принцип, и най-често това, което получава от другите три жени е тенденциозно и агресивно- принципът на егото е да не дели с никой нищо. Но освен тези два обществени модела има и още доста, които не познаваме- може да сме чували за тях, но едва ли са много хората, чието мнение да е резултат от личния им опит. Най-очевидно е това, че самотна майка не може да има. "Самотна майка" е понятие, което си е болестен симтом в определен тип общество, и наличието му в "обръщение" е като жигосването на "своите" и "чуждите" според "норма", чрез която мнозинството приковава индивида- а в това състояние у малцина е останал някакъв признак, устояващ на зависимостите, които му налагат...Но, какво е един признак на независимост... И все пак, по-добре е "самотна майка" или "самотен татко", отколкото "болно семейство"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 (edited) A още по-добре здрав разум, отколкото болно семейство, което пък довежда до самотните майка или татко ... И знаете ли - от цялата тази работа страдат най-много децата. Не, че на родителите им е лесно - били те самотни или членове на болно или здраво семейство. Забелязала съм - всяко дете иска и предполага, че неговите майка и татко са прекрасни и мъдри хора. А това далеч, далеч не е така. По ред причини. И когато разберат, че родителите им никак не са такива, каквито са се надявали и са си мислели, че са, разочарованието им е голямо. Това най-често става в тийнейджърските години (макар понякога да се случва и по-рано в някои по-екстремни случаи, например с родител алкохолик/наркоман, при развод и др.п.). Аз затова повдигнах въпроса - Как се създава семейство? Имаме ли подготовка да сме семейни? И въобще годни ли сме за родители? Винаги съм се учудвала, че никъде и никой не ни казва нищо за това. Тъкмо обратно - предполага се, че всички сме годни, стига да навлезем в полова зрялост, всички сме подготвени и можем да сме родители ... Защо? Мен специално много ме беше страх - не толкова да свържа живота си с някой (съпруг, партньор), колкото това да създадем дете/деца. Накупих си предварително (след като стана ясно, че вървим натам) литература на тема как се отглеждат (чисто физически) и как се възпитават деца, молех и съпругът ми да се ограмотява , но пак много ми отбиваше. И още не съм сигурна, успявам ли да се справя като майка. За някои неща сама се хващам в грешка (за съжаление обикновено не веднага, ами след време), понякога двамата със съпруга ми като се наблюдаваме отстрани, си казваме какво неудачно поведение забелязваме у другия. На всичко отгоре - децата растат и имат нужда от по-различно отношение, т.е няма спиране и за нас с баща им, нужно е да продължаваме да се развиваме като родители, ако искаме да сме полезни и адекватни за децата си. Редактирано Януари 23, 2010 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Разбира се, че имаме. Създал съм осем-девет семейства и съм разбил двадесетина, за да опозная добре всички страни на явлението. Ето, няма по-квалифициран кадър от мен в създаването на семейства. Смятам да продължа да създавам и да не се спирам. И да обява на тези, които си мислят, че са създали, ама се чудят дали всичко им е наред и все се стремят да хармонизират нещата (бре, че неспокойни люде) - имам фабрика за пакетиране. Пуснете си семейството при мен, ще го вакуумирам, облицовам и ще лепна етикет от моята марка, да се знае, че е качествен продукт. И понеже съм лоялен бизнесмен, няма да пропусна да отпечатам и срока на годност... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Венци... понякога изричаме истини без да знаем че са такива ................. Какво семейство би било, ако се градира на личността и егоизма. В този смисъл съм съгласна, че по-добре самотни майки и бащи отколкото болно семейство и така си я карам, на този принцип. Но не разбирам и твърдостта на майките да бъдат отворени към нещо последващо, ако си заслужава, заради морални принципи и закони... и миналости... А децата... децата така или иначе умеят да си вземат каквото име нужно, със нашата самота, или без... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 (edited) Разбира се, че имаме. Създал съм осем-девет семейства и съм разбил двадесетина, за да опозная добре всички страни на явлението. Ето, няма по-квалифициран кадър от мен в създаването на семейства. Смятам да продължа да създавам и да не се спирам. И да обява на тези, които си мислят, че са създали, ама се чудят дали всичко им е наред и все се стремят да хармонизират нещата (бре, че неспокойни люде) - имам фабрика за пакетиране. Пуснете си семейството при мен, ще го вакуумирам, облицовам и ще лепна етикет от моята марка, да се знае, че е качествен продукт. И понеже съм лоялен бизнесмен, няма да пропусна да отпечатам и срока на годност... Ами то, хубаво, ама требе да има и конкуренция...Аз засега предлагам хармоники (китайски, стават за фън- е, краткотраен, ама за шуй съвсем не стават) за хармонизиране. Имам и друг, по-стар бизнес, в охранително-застрахователната сфера, предлагам услуги с ангели-охранители. Да си застрахова жената съпруга, пък ако той нещо реши да си накриви шапката, ангелите-охранители се наместват и му нанасят собственоръчно кармична глоба, при това- директно върху застрахователната по-лица, но и обратния вариант също се харчи напоследък- мъжете застраховат жените си, и я е кривнала някоя- ангелите-охранители я връщат на мъжа й, като често се случва да се окаже, че и нейната кармична полица се оказала непраз(д)на (по-библейски ми звучи така) ... За тези, които все още са несемейни предлагаме и други най-разнообразни съвсем духовни услуги...Напоследък се харчи "космечна любов"- цяла серия продукти, от типа на хранителните добаФки...Та, любофта в нашия свят е като майонезата в кулинарния свят- прави се от всичко, стига да е блажно, носи на подпраФки, и най-вече, от една и съща основна маса с различно овкусяване се получава цяла любовна серия- за всеки вкус...Друго си е да преглъщаш поизсъхнала семейна филия, като я нацъркаш с любов- направо от тубата...Много популярна е напоследък любов, подправена с микс оФкусители, чийто състав мога да издам, но пропорциите си остават тайна- ТКЗС12+ - Традиционна, Консервативна, Заслепяваща и Сексуална за лица над 12 годишна възраст... Хармонизирал съм хиляди семейства досега, и поне още толкова съм застраховал...Не станах по-богат от всичко това, но пък и хората не обедняха, позволявайки си да си угаждат с духовния бизнес, който предлагам...само за 666,66 (дали ябълки, круши или някакъв друг вид "натура или валута- както се спазарим, т.е. кой колкото има, или аз колкото мога да нося..)- при това, за разлика от теб Венци, аз не вакумирам, и при мен всимко е безсрочно... Откакто Ал(Химикът) изнамери метод за биологично-съвместима Шамбализация (т.е. безвакуумна Шамбализация), който метод бе наречен впоследствие "масова Шамбализация"- в този свят "празно няма"... Редактирано Януари 23, 2010 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Аз лично загубих нишката на диалога. Но това често се случва в тези форуми Не може ли всеки, какъвто избор е препдприел, просто да му се пожаеае попътен вятър и да бъде щастлив? Без оценки? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Именно! Точно това се опитах да кажа и аз в първия си пост. Само че при мен прозвуча като " да си научите успешно и леко уроците по учебника, който сами си избирате!" И аз се чудех през цялото време защо си прехвърляме да и не. Моника! Поздравления за искреността, за мъдростта, за смелостта и най-вече за отличния резултат на изпита! (Имам предвид твоята рожба и твоето майчинство) Мона, Чебурашка - пожелавам ви когато наистина настъпи момента да станете майки, да сте с отворено за любовта сърце и отворен за смисъла на своя път ум. И в двете посоки. Дали ще имате любим мъж до себе си или ще бъдет самостоятелни - това няма значение за урока, който имате да научите и каквото и да изберете, то ще бъде най-доброто за вас и рожбата, която ще израсне във вашата прегръдка, за да излети свободна, когато укрепнат крилете и. С каквото мога, ще бъда полезна на всеки от четящите, който е взел решение да даде живот и дом на дете, макар и да не отговаря на някакви стандарти. Всъщност като се замисля тези стандарти все повече се размиват.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 С каквото мога, ще бъда полезна на всеки от четящите, който е взел решение да даде живот и дом на дете, макар и да не отговаря на някакви стандарти. Всъщност като се замисля тези стандарти все повече се размиват.... Да, Донка, благодаря ти, наистина много неща се размиват. И са размити. Може би е за добре Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 За добре е! Като начало бих предложила бъдещите самостоятелни родители (ако вземат това решение осъзнато) да обмислят внимателно истината, която ще обяснят на своето дете, когато им зададе въпроса "къде е моят татко (мама)"? Писах "истината", защото след като откриете най-комфортния за вас отговор, би било разумно да направите всичко възможно това обяснение да стане истина - каквото и да е то. Но тази истина да съдържа само любов. Бих попитала Моника как отговори на този въпрос и с любов ли беше тогава? Интересно ще бъде да споделят и други своите опитности - нека имаме и сполучливите, с любов отговори, и несполучливите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Наистина много се промениха половите роли. И не знам дали е само поради войните, както пише Вики. Сигурно е сбор от много фактори. Все повече има жени мъжкарани. Както и жени невписващи се в семейни граници на вярност. Все повече има и женствени мъже. Типични гейове или хетеро, но по женски пасивни и свръхчувствителни. Аз лично съм поддръжник на хармоничното семейство. Така, чисто по човешки ми се струва като най-добро. За децата, но и за самите родители. А нехармоничните семейства идват от нехармонични родители. Понякога една нехармоничност се балансира от друга, например брак между пасивен женствен мъж и свободолюбива фриволна или властна и доминираща жена. Понякога обаче хармонията в единия или двамата не достига и това води до трудно продължително съвместно съществуване - губи се любовта, която носи щастие. В западния свят семейството все повече губи социалните си позиции. В щатите един брак трае средно 3 години... Може би това ще доведе до различни социални форми на междуполово взаимодействие... Аз лично съм си традиционалист обаче. Дори харесвам ориенталския модел... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Наистина много се промениха половите роли. И не знам дали е само поради войните, както пише Вики. Сигурно е сбор от много фактори. Все повече има жени мъжкарани. Както и жени невписващи се в семейни граници на вярност. Все повече има и женствени мъже. Типични гейове или хетеро, но по женски пасивни и свръхчувствителни. Аз лично съм поддръжник на хармоничното семейство. Така, чисто по човешки ми се струва като най-добро. За децата, но и за самите родители. А нехармоничните семейства идват от нехармонични родители. Понякога една нехармоничност се балансира от друга, например брак между пасивен женствен мъж и свободолюбива фриволна или властна и доминираща жена. Понякога обаче хармонията в единия или двамата не достига и това води до трудно продължително съвместно съществуване - губи се любовта, която носи щастие. В западния свят семейството все повече губи социалните си позиции. В щатите един брак трае средно 3 години... Може би това ще доведе до различни социални форми на междуполово взаимодействие... Аз лично съм си традиционалист обаче. Дори харесвам ориенталския модел... Орлине, и от предишния ти пост рабрахме, че си традиционалист. Но какво каза ти на самотните майки като тепрапевт. С традиционализъм ли ще ги храниш? Или само ще говориш за себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Орли, хармоничното семейство не се определя от това колко и какви членове има в него, какви роли изпълняват те, а от това какви отношения съществуват в малката клетка и доколко тя гарантира свободата и любовта на всеки от своите членове. Познавам хармонични семейства от дете и един родител - много по-хармонични от стандартните мама + татко+ момче + момиче. От личния си опит ще кажа, че имах стандартно семейство, което не беше хармонично. Сега имам нестандратно семейство, което е хармонично. Ако самостоятелният родител осъзнава своята роля и учи уроците си навреме, семейството, което може да изгради за детето си може да му даде много неща, които семейство с двама родители, може да му отнеме. Всичко е строго индивидуално - моля прочети още веднъж поста на Моника - там толкова добре е обобщено всичко и е толкова истинско - преживяно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Я, Мона призна, че самотните майки имат нужда от терапевт... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Донче, благодаря ти за милите думи. И аз мисля като теб. Ако партньорството и майчинството са част от Пътя ми - ще ми се случат.. няма да бягам, я Ако не са част от Пътя ми - здраве да е! Не съм дошла на тая земя да се правя на спяща красавица и да се мръщя - толкова много работа има за вършене и начини да бъдем полезни. Относно кое е за добре - всеки сам си решава, наистина. Аз също някак не приемам това размиване на половете, но предполагам, че е необратим процес в личностното ни развитие и търсене на себе си, докато станем цялостни.... Но, както и да се опитвам - не разбирам жените, които имат амбиции да носят панталоните на мъжете си. Според мен те губят много - и в житейски, и в духовен план - от това, че не са Жени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 Орлине, и от предишния ти пост рабрахме, че си традиционалист. Но какво каза ти на самотните майки като тепрапевт. С традиционализъм ли ще ги храниш? Или само ще говориш за себе си? Казвам каквото мисля. "Самотни майки", както видяхме, е само етикет, зад който може да се крият съвсем различни факти. На самотните майки каквото и да кажа, го казвам като човек. А трябва ли да ги храня? Мога да съчувствам от душа на изоставените и пренебрегнатите. Само мога да се удя що за мъже са това, които са създали живот и не желаят да поемат отговорност за него - такива мъже са жалки. Мъжкараните, амазонките и фриволните мога да разбера. Чудесни приятелки и гаджета са, но съпруги... Орли, хармоничното семейство не се определя от това колко и какви членове има в него, какви роли изпълняват те, а от това какви отношения съществуват в малката клетка и доколко тя гарантира свободата и любовта на всеки от своите членове. Познавам хармонични семейства от дете и един родител - много по-хармонични от стандартните мама + татко+ момче + момиче. От личния си опит ще кажа, че имах стандартно семейство, което не беше хармонично. Сега имам нестандратно семейство, което е хармонично. Ако самостоятелният родител осъзнава своята роля и учи уроците си навреме, семейството, което може да изгради за детето си може да му даде много неща, които семейство с двама родители, може да му отнеме. Всичко е строго индивидуално - моля прочети още веднъж поста на Моника - там толкова добре е обобщено всичко и е толкова истинско - преживяно! Какво те кара да мислиш, че знаеш какво влагам в думите си? Да, имам уклон към традицията в семейството(това си е мое право, разбира се), но далеч повече от външните параметри в това понятие влагам именно любовта, разбирателството, хармонията. Разбира се, че може да я има и при самостоятелна майка или баща с дете. Просто я има в още по-голяма степен между едно обичащо се семейство с татко и мама и дете/ деца, с брак на хартия или без. хартията е най-малкото, което има значение, но мъжката и женска роля, татко и мама са си основни модели - като тръгнем от принципите на вселената и стигнем до нуждата на детето и от двамата. Поне така ми казва душата ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Попътен вятър, Мона! Ти самата си капитанка на кораба си "Живот". Принципно даже не се нуждаеш и от нашето мнение. А ние го изказваме, за да споделим разни случки от битието ни шарено. Не виждам осъждане в ничие мнение, а само загриженост и реализъм, които може да звучат не особено вдъхновяващо... По темата се чудя защо мъжете мълчаха и така и не казаха биха ли се съгласили да има нейде някъде тяхно дете, което те дори не познават. Орли, хармоничното семейство не се определя от това колко и какви членове има в него, какви роли изпълняват те, а от това какви отношения съществуват в малката клетка и доколко тя гарантира свободата и любовта на всеки от своите членове. Всичко е строго индивидуално. Да, права си. Но свобода и любов да толкова широки понятия, че хората ги разбират по различни начини. И понякога те се изявяват като свободиЯ, секс с когото ти скимне и поведение тип "дай ми", "длъжен си" и "примък-отмък". А смисълът на живота според мъдреците е да израстваме, да преодоляваме слабостите си, да сме по-добри, по-мъдри, по-истинни. Поне за мен смисълът на партньорството е в това. Понякога е трудно, понякога боли да ти кажат "кривиците" и да има нужда от промяна и израстване. И въпросът се свежда до това кой накъде върви, с какво темпо, и с кой би споделил пътя си и в радост, и в болка. И да завърша оптимистично - скоро моя приятелка, самотна майка на малко детенце ще се жени за един прекрасен човек. След много нощи сълзи и пълно разочарование от мъжете, тя преосмисли много неща и преоткри един мъж. И се влюби като ученичка!!! Попътен вятър и на тях!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Бих попитала Моника как отговори на този въпрос и с любов ли беше тогава? Интересно ще бъде да споделят и други своите опитности - нека имаме и сполучливите, с любов отговори, и несполучливите. Въпросът ти Донче, ме отведе в една ситуация, когато една приятелка ме попита как мога да обичам детето си, след като баща й ми е нанесъл такъв удар, на което аз онемях!?! Да, и тогава, и сега съм се старала да отговарям на всички въпроси с любов, да обяснявам и своята, и неговата позиция без да насаждам у нея усещането, че е била нежелана. Докато беше малка й обяснявах, че той много пътува, но че със сигурност я обича и един ден ще дойде да я види. Този ден дойде след години. За съжаление, не защото не я обича, а защото вероятно такива са неговите представи за родителство - преди още да й покаже любовта си, започна да морализаторства, да й се кара за щяло и нещяло, да бъде ненужно строг ... или пак да липсва, с което я отблъсна от себе си. И сега тя не желае да контактува с него. Казвам й да не го съди, че не е лош и че проблемът му е, че не умее да показва любовта си, но тя вече сама вижда и преценя доста неща... Наскоро ми разказа,че е споделила "историята" си с приятел и той казал, че баща й бил много безотговорен човек... Какво точно изпитва към него мога само да гадая. Знам, че я боли и знам, че нанесените рани ще оставят незаличими белези, но се надявам и с моя помощ да надделее горчилката и съхрани любовта, за да създаде свое уютно семейно огнище. На Мона и Чебурашка желая сили, мъдрост, търпение и ЛЮБОВ! И също бих се радвала, ако мога да бъда полезна на всички, които избират по една или друга причина този път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
loraip22 Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Самотният родител е Феникс...,възражда се от пепелта си всеки ден,за да пее най-красивите песни на своята рожба. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сингониум Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Дано не прозвучи твърде патетично, но аз съм дете на разведени родители и като малка доста страдах заради това.Естествено като всяко дете ми се е искало тати да е с мен, но за съжаление аз все едно не съществувам за него. Майка ми се омъжи повторно, за което я поздравявам. Мисля,че това се отразява на децата , макар и индиректно.Понякога "щетите" се виждат в послествие, като невъзможнст за поддържане на стабилни отношения с мъжете. Всеки има право на избор и не обичам да осъждам нечие поведение, тъй като и аз не съм идеялна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Приятели, благодаря ви за загрижеността! Ама, на мен си ми е добре така. Каквото има да става – ще ми се случи. И аз ще си го посрещна достойно. Малко взех да се чувствам така, както казваше дядо ми: „Човек до 30 години се жени сам. После го жени цялото село..” Е, той казваше и друго, че „Имаш ли жена, магаре не ти трябва..”… ама, то това е друга тема Обичам ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Я, вижте какво излезе от тази тема Мила Чебурашке, да не си се сдобила вече с виртуални сватовници? Извинявам се за спама, но ми стана весело Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Януари 24, 2010 Доклад Share Добавено Януари 24, 2010 Майка ми се е развела с баща ми, когато съм бил на осем месеца. А бащата на брат ми никога не го е виждал, освен ако не е надничал тайно. Той се ожени за друга, избирайки да има москвич и бостан с лубеници. Така ,че съм израснал до "самотна майка" , разбира се докато не беше женена за "великия садист". Майка ми, винаги е имала добри намерения, но не успя да ни защити от това общество, нито от себе си, нито от нас самите. Живота може да отвори жестоки рани, за каквито не сте и предполагали. Та в тази тема влезнах за да кажа, че не е нужно да защитавате фантазиите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 25, 2010 Доклад Share Добавено Януари 25, 2010 Какво е да си самотна майка? Зададох този въпрос на моя близка приятелка, която в типичен нейн твърде директен хумористично-саркастичен стил отсече: 1-во. Това са глупости, защото една майка никога не е самотна. Тя има дете до себе си, както и роднини и приятели, колеги и нахални съседки, които си завират носовете, където не им е работа. 2-ро. След като си простих, че съм се омъжила рано-рано без да знам защо, а и точно за кого, .......разбрах, че не е добре да съм разочарована на всички мъже, както и да им показвам, че съм доста по-умна от тях. Ами няма смисъл, колкото и да им приказвам, пак няма да поумнеят. Но това не е беда. Всекиму Бог дал различно. Факт! 3. Бях 5 трудни години сама, критикуваща и мразеща всичко мъжко... Но и това не е добра тактика. Все пак съм не само майка, а най-вече жена и не съм монахиня. И вместо да се занимавам с модерни вибриращи играчки предпочитам здрав, прав оригинал. 4. Та и за това се събрахме в този сладурковец, и така вече 5 години си ги възпитавам и детето, и мъжо. Ами нали съм си умничка... трябва да се справя и с това.........и се старая да приемам живота с хумор... П.П.: Всъщност именно заради нея тази тема събуди много емоции в душата ми. Аз съм я възприемала винаги като силна, умна, независима, справяща се с всичко жена. И никога като кукла с етикет "самотна майка". Ако мога да се върна назад и да променя времето - бих й помагала много повече. Защото тя никога не се е оплаквала, никога на никой не хленчи, но .... ако човек се вгледа ще види и физическото изтощение, и емоционалната преумора.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Януари 25, 2010 Доклад Share Добавено Януари 25, 2010 Вики, много си сладка и винаги успяваш толкова зареждащо да разказваш На мен ми се искаше в темата да се включат и жени, които сами напълно съзнателно правят този избор - за да видим и тяхната позиция. Мила Чебурашке, да не си се сдобила вече с виртуални сватовници? Ако искаш да знайш, Диди – на мен пък ми гледаха на Звезди и на Таро. И ми видяха една дузина Рицари с коне. Информация на ухо: Аз тая приказка с Рицаря и коня съм я чела вече. Проблемът в моя случай е – че аз май изтрайвам само коня. Обаче, ще разкажа един виц за настроение: Знаеш ли какво си казала Ламята, когато срещнала Рицаря в бляскави доспехи? Казала си е: „О не, пак ли! Писна ми да ям консерви!” Та, така с рицарите в моя случай.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 25, 2010 Доклад Share Добавено Януари 25, 2010 (edited) Много се изписа по темата, позиции от всички страни. Деца отгледани от един родител(в определен момент от живота си). Родители отгледали децата си сами, в даден период от живота си. И хора които не са били нито от едната, нито от другата страна. Това което видях е, че нито един който е отгледал сам детето си или му се е наложило за определено време, не е очарован или супер доволен от това. Никой който е бил дете отгледан от един родител(обикновено по стечение на обстоятелствата)също не е очарован. Ако чуя и гласа на малките човечета(деца на мои приятелки, които сами ги отглеждат за сега), които не искат да си тръгват от къщи, защото у дома имало баща, майка, котка и деца, извода мисля е очеваден. Всеки има право сам да реши какво да прави с живота си, това е неговото житейско право. Но когато реши да вземе решение за живота на някой друг, хубаво е да се вслуша във времето, да се огледа в света около себе си и да обмисли нещата от всички страни.И когато е абсолютно сигурен в това свое решение да тръгне към тяхното осъществяване. Семейството не случайно е оцеляло като семейна единица толкова хиляди години. Ако вариянта с един родител беше толкова идеален, той щеше да замести традиционното семейство много отдавна. Да, има свободен избор , за създаване на семейство от един родител и той е главно от жени. Защо тези жени искат това?За мен е загадка. Но желая на всички взели това решение успех, много сила и дано избора им донесе щастие. Редактирано Януари 25, 2010 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.