Какво е да си самотна майка?

[Пламъче]

Диана,децата на самотните майки определено не се чувстват добре особено в переода на съзряването.Липсата на баща (в повечето случаи и на материални средства) кара детето да се чувства "по-низша категория" от връсниците си.От друга страна деца от уж здрави семейства се чувстват по същия начин поради пиянство в семейството,липса на пари или нещо друго.Има семейства в които единия от родителите е такъв само на книга.И те не са никак малко!

Причината, която води до явлението самотна майка е в ценностната система на всеки човек.Ако партньорите са възпитавани да бъдат отговорни към човека до себе си,те биха имали здраво семейство.Ако пък се случи жената остане сама с детето си(развод или невъзможност за съвместен живот), бащата трябва да поеме своята отговорност.

Самотните майки които познавам бяха "прелъстени и изоставени".Няма да коментирам морала на "бащите"! За щастие те успяха да отгледат и възпитат прекрасни хора.

Знам,че не във всички случаи е така.Трябва да се вземат сериозни мерки при доказана неспособност на майки да се грижат пълноценно за децата си(има и такива случаи),както и да се подпомагат добрите майки в затруднено материално положение.

П.п. Познавам и самотен баща,който се грижи перфектно за детето си!

[ris_78]

Ако човек живее в съответствие с общоприетите норми ще живее просто и лесно.В това съм се убеждавала много пъти.Няма да се лута ,да търси отговори да се справя с изникващите въпроси и проблеми.Не говоря за тези които нарушават стериотипа ,уж за да са индивидуални.Уважавам индивидуалността,тя дава израз на онова което е заложено в нас ,на нашия светоглед.Но нещата трябва да са градивни и разумни,осъзнати, а не необмислени прищявки.

И във всичките мисли нямаше нито една ,че детето мисля би трябвало да се направи с любов или обич към партньора.Не, че става винаги така,но това едно от важните неща.

[Диляна Колева]

Прекланям се пред самотните майки, които въпреки всички трудности - отглеждат сами децата си, а не ги хвърлят/продават на семейство отговарящо на всички общоприети изисквания на обществото. Като чета, как повечето от писалите по тази тема се нахвърлят върху тези жени и ми става ясно на каква жарава се пекат самотните майки. Трудността не идва толкова от самостоятелното отглеждане на детето, а от намръщеният поглед на околните, тези на които уж всичко им е наред в семейните отношения...

Чета и не мога да повярвам - било егоистично да си направят и родят дете...това решение засягало не само майката, а и детето й...? А какво да направи една жена поставена в такава ситуация - да роди и да си захвърли детето ли?

Аз не им се прекланям, а им се радвам. И когато мога помагам.

Изобщо не искам да обидя никого с "жената благодарение на природата може да се отдаде на удовлетворяването на този инстинкт чисто егоистично, като си направи и роди дете сама." Напротив, това си е факт.И тук говорим за съзнателен избор жената да отгледа дете без баща, а не останала такава по стечение на различни обстоятелства.

Когато това е съзнателен избор, т.е. - имам пари, дом, кариера, но съм сама, искам дете , правя си го.

Какъв е тук проблема?И на какво да се възхищавам!?Личен избор за продължаване на живота.

Когато жената остава сама, защото.......... и детето е факт, това е друг въпрос.

Но повечето от тези жени са доста борбени, самостоятелни и често имат добри роднини и верни приятели.

А когато това липсва.... радвам се да помогна.

Отглеждането на дете си е личен избор и тази жена, която е решила да отгледа детето си сама(казвам решила е, а не и се налага)значи има достатъчно сила и емоционална стабилност за това.

Важното е детето да е желано.

[LUCIUS]

намръщеният поглед на околните, тези на които уж всичко им е наред в семейните отношения...

Права си Ани, повечето живеят така "уж" всичко им е наред и си играят на семейство... което не им пречи да философстват кое как трябва да е на теория.

Ако всички бяха наясно със себе си дали въобще стават за родители, нямаше да има толкова разбити семейства (независимо дали се е стигнало до развод или до "семейство на автопилот до доизживяване"), нито щеше да има толкова зле възпитани деца, а още повече пък неразумно създадени и изоставени.

Аз за себе си съм преценил, че не ставам за съжителство, предвид чергарския си начин на живот и вечни отсъствия. Е, не оправдах очакванията на "великия чистокръвен род Сеймор" за една дузина наследници по задължение, но отглеждам сина на покойния си брат и финансирам разни детски селища. За повече съм преценил, че не ме бива в тоя живот

Няма да коментирам качествата на жените - всеки мъж си има предпочитания и критерии. Лично аз не приемам еманципацията и тя ме отблъсква. Смятам, че така се чувства и всеки нормален мъж... макар, че има и такива мижитурковци, които още не са изживяли връзката си с Мама и търсят точно жена, която да ги носи на гърба си.

[Guest Мона]

Дотук все полярни мнения и опит всяко нещо да се типизира и сложи в калъп: какви били тези жени, какви били онези ...

А аз си мислех, че живея в 21 век, но вероятно не и в България.

Има много такива жени, обществото лицемерно ги приема, ала лицемерно. Поне това видях аз от горните мнения, с някои изключения.

Но между разпни го и осанна - обикновено стои неумолимо живота и там няма право да се намесва никой. Затова има свободна воля - да бъдеш майка, да не бъдеш майка, да бъдеш за каквото имаш сили. Без да се оправдаваш и без да търсиш оправдателни присъди за избора си - независимо за какво.

Изобщо, въпросът за избора е в основата на всяко човешко действие и за мен е важно този избор да е осъзнат, а не наложен впоследствие от някой друг, от условия и зависмости. Човекът е свободен да избира, май това малко хора осъзнават - независимо дали са мъже или жени ...

За голямо мое огорчение, наблюдавам, че общувам с роби - виждам страха у хората, особено страха от промяната на статуквото, на каквото и да било.

Уважавам избора на всеки да живее както иска и не осъждам.

Но чета много осъждащи мнения, дори и задкулисни да са, под сурдинка - делението - ние и те, ти и аз - е осъждане и неразбиране.

[Пламъче]

та на статуквото, на каквото и

Уважавам избора на всеки да живее както иска и не осъждам.

И аз!

[Дъгата]

Скъпи дами,

които сте избрали съзнателно сами,

а не под натиска на общественото мнение, да бъдете самостоятелни майки,

искам да споделя с вас няколко идеи, които може да звучат абсурдно, но са доста практични,разумни и полезни.

*изберете за баща мъж, който много обичате;

*постарайте се да имате сравнително по-спокойна и прекрасна бременност – за това е писано много в други теми;

*добре е предварително една жена да има обширни знания относно бременност, раждане, детско развитие, анатомия, физиология, детски болести, спешна помощ;

*да има здрави нерви, желязно самообладание и кола на разположение;

*да има хора (роднини, приятели), на които може да разчита по всяко време на денонощието!!! за всичко!!!;

*качествени хора за длъжноста детегледачка трудно се намират, особено ако се налага да накараш някой да остане и през нощта с теб при болно дете с 40 Целзий. Добре е отрано да се потърси и да се ангажира такава, след препоръка на познати и приятели.;

И сега най-важното и най-абсурдното, за което всички ще ми “скочите”.

Обикновено съвременните, независими жени имат добри заплати и почиват в чужбина.

Тогава може да направите следния опит:

купете си пакет “ол инклузив” за Кипър например и го подарете на ваша приятелка, която има бебе на 2-4-6 или 8-10 месеца.

И вие заемете нейното място!!! А тя да отиде на почивка.

А вие да бъдете на “вахта” 10 дни по 24 часа!!!!

Винаги на пост!!!

Така за малко ще се почувствате какво е да си истинска майка.

Защото рекламите на сладки, усмихнати, спящи бебета могат да са подвеждащи.

Защо предлагам това?

Ами именно и аз бях такава силна и независима, заета със себе си, и не подозирах колко голяма е работата на една майка!

Една майка никога няма отпуска!

И втората причина – именно такива силни независими жени са имали възможност, но не са ми помагали, никак.

А даже редовно са ме критикували! Т.е. от тяхна гледна точка са ми давали акъл, но на теория.

А аз като им казвах да се разменим, но на практика, те отказваха и отиваха на фризьор, ресторант или просто шопинг.

Мислеха за себе си, а не за другите. Липсва им тренинга на даване, на саможертва.

(Това разбира се не се отнася на никой в този форум.)

Е, има и по-лек вариант: вземете си отпуска и идете да гледате болното бебе на ваша приятелка – докато оздравее, бъдете денонощно с детето.

Нота бене:

От все сърце пожелавам на всички майки здрави и прекрасни деца, но болести (сополи, шарки, температури, отити, бронхити.....) се появяват и е добре една жена на практика да се види сама как ще реагира.

Практика!

Да си майка означава да оставиш сърцето ти да се разхожда далече от теб.

Да дадеш на детето си и корени, и криле!!!

А това е много трудно за силно контролиращите и трудно правещи компромис хора.

(А такива тук във форума няма.)

[Венцислав_]

Като гледам, има и роби на свободната воля...

"Самотна майка" е много добър термин. Че сме самотни всички - ясно е. Но майчинството е най-добрия земен инструмент за бягство от самотата, особено ако майката е способна наистина да се отдаде на рожбата си.

За тази възможност аз ви завиждам, дами. Но, предполагам, че мъжът също може да изпълнява почти подобна роля. В определени случаи би могъл да е и по-облагодетелстван, защото определен вид наложена свързаност с детето му липсва, което би могло да му позволи да се отдаде напълно и на детето и на майка му (на детето)...

Е, ся, не, че човек умее да се отдава...

ПП: като говорим за полярности в мненията - доста полярно си е отворена и самата тема и си е чисто предразполагаща. Обаче аз имам доказателство, че съм балансиран - известно време, преди да се излюпя, съм се казвал Силвия и дори и два дни след това, докато се опомнят околните...

[Milena]

Затова има свободна воля - да бъдеш майка, да не бъдеш майка, да бъдеш за каквото имаш сили.

...съгласна с цитираното и особено с "да бъдеш за каквото имаш сили" ~ мисля, че именно това е ключовият момент.

[Станимир]

Има нещо, което ме „тревожи“ в темата. Дотук никой не обърна внимание, че да накараш някой мъж да ти направи дете с явната цел да си го отгледаш сама е изключително ...... манипулация. Има разбира се два варианта, като при първия мъжът знае за какво става въпрос. Има вариант обаче мъжът да не знае какво му е скроено. Последствия при всички случаи могат да се очакват. Не съм достатъчно добре запознат със закона за кармата за да предвидя точно какви. Има и други неща, които могат да се кажат по темата, но засега аз поне, няма да кажа нищо повече.

[Надеждна]

Здравейте! Изчетох мненията на всички по темата и доста се развълнувах...

Иска ми се да отговоря, колкото мога по-точно, според личния си опит, на въпроса, поставен от Мона - "Какво е да си самотна майка?" Станах самотна майка преди повече от 17 години. И, ако сега има "задкулисно осъждане", по онова време си беше открито истинско ходене по мъките, в повечето случаи много унизително, особено, когато се касаеше до обработване на някакви документи или до отпускане от държавата на смешни помощи, от които така и никога не се ползвах.

Истината е, че почти във всяко мнение до тук намерих поне по едно изречение, което се отнасяше за мен в различни моменти от живота ми.

Решението ми да родя детето си взех с подкрепата на майка ми, която ми помогна много в отглеждането на дъщеря ми. Бях влюбена до уши в баща й и истината е, че исках да имам и отгледам едно същество, което винаги ще ми напомня за него, може би с тайната, подсъзнателна надежда да го върна при себе си някой ден... ( Когато разбрах, че съм бременна, вече бяхме разделени.) Първите тежки моменти настъпиха в родилния дом - там дойдоха майка ми, брат ми, много приятели, но другата половина от малкото невинно същество липсваше... - това беше първият сблъсък с истината за самотното майчинство. Когато около теб е пълно с усмихнати влюбени двойки, които се радват на рожбата си, е трудно да сдържаш сълзите си, а това е само началото... После идват и невинните питащи очички - "защо съм по-различен от другите?!", които са готови да приемат всяко обяснение, изпълнено с любов, но не и безразличие от страна на другия родител. И колкото повече растат, толкова повече стават въпросите, на които винаги трябва да имаш отговор с любов, когато ти самият си разкъсван от болка и самотност. Не съдете майките, които се опитват да имат други емоционални връзки и партньори. Мисля си, че дори и най-разочарованите и свободолюбиви, или с "високо вдигнати летви", тайно се надяват все един ден да срещнат човека до себе си. Любовта към детето е различна от тази към мъжа (жената), но ние имаме нужда и от едната, и от другата, както децата ни - от двама родители (пък дори единият да не е физическият).

Когато дъщеря ми беше на 8 годинки, баща й прояви интерес към нас и аз за втори път, подведена от съществуващите стереотипи, в името на това детето ми да има баща, неосъзнавайки, и подценявайки напълно собствените си чувства, реших да дам втори шанс на връзката ни, с надеждата да имам "истинско семейство". Това само по себе си достатъчно красноречиво говори за онази вродена способност на жената да "гради къщичка", дори и когато е избрала ролята на свободолюбивата амазонка. През следващите 8-9 години преминах през най-големите изпитания - онези, които ни сполетяват, когато Бог чува и изпълнява желанията ни. С любимия човек, с бащата на детето ми, работех и живеех. Детето ми имаше баща, който й показа повече грубост, отколкото любов, създаде повече смут, отколкото внимание и грижа. Тя вече е голяма, надявам се, надраснала детските си страхове и съмнения. Никога няма да разбера какво й е било в малката душичка, докато е чакала и се е надявала да бъдем всички заедно. До скоро имаше труден пубертет, но се надявам, че и този период е вече на отминаване. По характер, а и по външност прилича много на баща си, точно така, както го исках. (Детството му не е било леко - палаво и буйно момче, с един до педантичност строг баща... ) Изводите, до които стигнах за собствения си, а и за нейния живот са точно тези, за които и Донка говори. Мисля, че една от задачите ми е била да отгледам дъщеря си в условия, различни от суровата грубост, в която е израснал баща й и така да трансформирам в положителни всички онези качества, които са го превърнали в озлобен и вечно недоволен мърморко. В този смисъл за нея е било много по-добре да израсне без баща, поне без биологичния. За себе си разбрах окончателно, че най-верният ми приятел е сърцето и само то единствено ми дава най-разумните съвети. И никакви обществени или семейни традиции и норми не са по-истински и силни от него. Пътят на самотна майка, за мен е път на свободния избор, но свободата има и своята висока цена, за което вече стана въпрос.

Не съм съгласна с изразеното мнение за "егоизма" на жената, предприела подобна крачка и не помислила за това как ще се чувства детето един ден. Желанието на жената да бъде майка, да се грижи и се отдава на друго същество, е дълбоко закодирано в природата й и в този смисъл - това е по-скоро вроденият й инстинкт да изпълни най-важната си природна функция. Разбира се, тук изключвам напълно жените, които използват тази функция за манипулиране.

Редактирано Януари 22, 2010 от Моника13

[Иво]

Моника13, благодаря ти за споделеното!

Тъкмо си мислех да пиша, че най-добре е да пише в темата някой с подобен опит, а не да разсъждаваме главно теоретично.

[Диана Илиева]

Моника, много ме трогна твоят разказ, но ... той е доста в страни от казуса, който зададе Мона с първия си пост.

Не само ти, още няколко жени (Ани, granat1) реагираха така болезнено, дали от свой собствен опит или от този на своя близка или приятелка. Според мен просто се подведохте по заглавието.

В тази тема се обсъжда прави ли са, т.нар. от самата Мона "успели и независими момичета" да не искат съзнателно и планирано да имат един "оплодител" до себе си, защото

предпочитат да държат нещата изцяло в свои ръце.

, както и защото имат финансовата възможност за това и т.н. Редактирано Януари 23, 2010 от Диана Илиева

[Надеждна]

Не мисля, че е "в страни от казуса", Диана. По-скоро е една страна от него, която тези "успели и независими момичета" може да не виждат в началото на пътя или да не осъзнават достатъчно добре. Всъщност истинското осъзнаване идва едва, когато изпиташ на гърба си това, за което другите говорят.

[Дъгата]

Години наред патриархат.

Миналия век - световни войни, в които голяма част от загиналите са мъже.

Всички плащаме.

Не смяташ ли, че след войните, милиони жени е трябвало да издържат семействата. Дори да е имало мъже до тях, голяма част са били натоварени психически от преживяното.

В крайна сметка, балансът отдавна е нарушен. Говоря за вътрешната ни част.

Силните жени са създали по-меки и по-неустойчиви мъже. В създадените от тези мъже семейства, моделът се повтаря. И махалото потегля към висока амплитуда.

Нарушен е балансът анима/анимус.Така жената може да изземе функциите на мъжа, а мъжът, тези на жената. Светът ни се феминизира.

На характерово ниво виждам свръх високи норми, свръхвдигната летва както към себе си, така и към "мъжът", перфекционизъм, свръхкритичност към себе си и другия. Или пък размити граници, липса на способност за вместване в семейните стандарти и морал, прекалена импулсивност и неспособност за следване на цели.

...

Понякога ролите са обърнати и пак има хармония - напоследък това обръщане е масово.

Въпрос: коя е причината да се случва това днес?

Добър въпрос, но сложен отговор... не че го зная...

Но се замислих.

А може ли да има и някакво астрологично обяснение? За поколениято като цяло?

Или конкретни индикации в индивидуалния хороскоп?

Преди Уран е бил в рак по време на Втора Световна Война, разбиват се много семейства, жените трябва да се нагърбят с всичката работа - и професия, и дом, и деца.....

А след това пребиваването на Уран в различните знаци си е казало думата, особено при тези, за които е в Дева и Везни....

Моля, по-опитните да споделят размисли в тази насока.

Чела съм отдавна книги на немски психолози и те обясняват как силно войната применя социума.

Една майка трябва да изхранва децата, започва да ходи на работа, отбива бебето, не го кърми, дава го в детска ясла.... Труди се във фабриката...

После тези силни майки създават едни по-крехни и слабоволеви момчета, които пък или се бунтуват, или се оставят да са водени от течението и под палката на силна жена.

Обикновено те се залепват за работата си, и стават "отсъстващи бащи".

Майката пък се залепва за сина, ако има такъв, и синът "замества" психологически съпруга. От тук идва и силна привързаност и ревност, навиране на носа е личния живот на сина, търсене на кусури на снахата...

....разпад на връзките.....

Държавата подсигурява майката и бебето с високи социални помощи.

И така в един момент в Скандинавските страни са открили, че майките си се водят "самотни", а де факто издържат с парите за бебето и баща му, които пък се ползва като жребец на повикване...

Разни страни, разни нрави....

Въпросът е заедно да израстваме.

Да проявяваме човещина и подкрепа, придружени с искреност и реализъм.

[Диляна Колева]

Ще се опитам да обоснова с примери, това което писах в по- горните си постове.

Рядко говоря(пиша) за нещата без да имам собствени наблюдения или преживявания по въпроса.

По принцип не само тук, но и в живота хората взимащи отношение по даден въпрос са най- общо 3 вида- преживели(имащи опитността), преживяващи(подвластни на емоционалността)и с предстоящо преживяване(говорещи амбициозно).

Първите излъчват спокойствие и говорят с примери, вторите се люшкат в двете крайности, а третите обикновено приемат нещата лично.

Първо за останалите сами по стечение на обстоятелствата майки.

Случи се така че 2 години от живота ми бях в тази категория, с две бебета по средата на огромна финансова криза, съпруга ми го нямаше както физически, така и емоционално и финансово.По същество първото което се получи, развих много силна тревожност, успявах да се справя с децата у дома, но тръгнаха редица фобии една от които -страхувах се да излезна с двете деца навън, защото не знаех какво ще правя ако и двете заплачат, а аз съм сама.Спрях да спя заради постоянната денонощна ангажираност, защото няма кой да стане вместо мен.Стигнах до такова положение, че за да отида до тоалет влизах с бебето, за да не го нарани по- голямото бебе.много плачех.Едва на 22год. ми беше безкрайно трудно да се справям сама толкова дълго време в тази ситуация.Не вярвам някой сам да си пожелае да си сложи това на гърба, без емоционална подкрепа, без финансова опора, без съпричастност.Това най- общо казано, защото трагедията за емоционалното състояние на жената в подобна ситуация е много дълга за описване.От тази позиция, казвам, че не разбирам жените, които съзнателно искат да не споделят с бащата на детето , неговото отглеждане.

От з години моята колежка е сама при наличието на съпруг.С помощ от две приятелки, шеф и колеги, вече трета година успява да създаде що годе нормална атмосфера за детето, спокойна е защото винаги има на кого да го остави, на кого да се обади когато е болно , кой да я подкрепи финансово.Това е късмет за жената останала сама с детето си, когато е заобиколена от приятели, които помагат.От тази позиция като прибавим и добри роднини, самото отглеждане на детето не е изключително трудно, но емоционалната липса на споделянето, всеки си го преживява сам.

И сега за прословутия "егоизъм".

От 1 година моя близка приятелка, която по стечение на обстоятелствата е вече на 39год с много неуспешни връзки зад гърба си и много емоционално самотна реши, че единственото което може да осмисли живота и е да си роди дете.Тръгнахме с нея по изледвания, защото тя иска изкуствено оплождане с баща неизвестен.

Много говорим, постоянно, тя разчита изцяло на подкрепата на роднините си в отглеждането.

Нейният мотив е: Да не остана сама един ден, да има кой да ме погледен на старини, да има на кого да разчитам, и без това нямам какво друго да оставя.От тази позиция погледнато говоря за егоизъм.Като съвсем не го употребявам в негативен смисъл.Това е чувство дълбоко заложено в нас.Може да са двама родители стабилно семейство и пак този "егоизам" да е в основата на отношенията с децата.

И още много примери лични мога да дам(за съжаление), но тези трите са най обобщаващи.

И не знам защо някой вижда негативизъм в отношението към жените които отглеждат сами децата си.

Напротив, аз виждам голяма подкрепа както от страна на техните близки така и от страна на приятелите им.

Това че някой който е сърбал попарата на самотата се опитва да каже, колко не му харесва, НЕ Е негативно отношение, а по скоро загриженост.

Редактирано Януари 23, 2010 от didi_ts

[Надеждна]

Да, това, за което говориш, Диди, ми е познато -"егоизма" имам предвид. Погледнато от тази страна, вече съм съгласна.

Редактирано Януари 23, 2010 от Моника13

[Дъгата]

Ще се опитам да обоснова с примери, това което писах в по- горните си постове.

Рядко говоря(пиша) за нещата без да имам собствени наблюдения или преживявания по въпроса.

.......

Това че някой който е сърбал попарата на самотата се опитва да каже, колко не му харесва, НЕ Е негативно отношение, а по скоро загриженост.

Благодаря,

даваш ми сили и аз да продължа с примери от живота шарен,

в който всеки сам си знае от какво е опарен....

***На моя близка приятелка-наборка майка й все мен даваше за пример - късно съм се оженила, късно съм родила, хайде сега и дъщеря й да вземе да роди от еди кой си, нищо че им е мимолетна връзката... какво толкова.

И така един ден аз обясних на леля ....., че подкрепям дъщеря й да вземе сама решение за живота си.

Едно дете не е всичко в този живот, макар и да е нещо голямо.

А и тя самата като се поразговорихме си спомни колко хора са й помагали, как тя е болна с дископатия и не може да е една здрава и пъргава баба, как няма близки и роднини, които да са отзивчиви.

Дълбоко се замисли и разбра, че подтиква детето си към нещо много съдбовно и неотменимо.

Майките нямат почивен ден, никога до края на живота си!

И така се отказа от лелеяното внуче.

Даже се замисли тя (те) какъв модел на семейство са показали на дъщеря си и защо тя е разочарована и против брака.

*** Помня едни големи, красиви, детски черни очи, пълни със огромна мъка и сълзи,

които ме питаха и с глас: "Аз ли съм виновен, че нямам татко?

Детето плачеше, майка му плачеше, и аз заплаках безмълвно...

***Детето на моя близка приятелка е плод на огромна любов, но не към съпруга й.

Над нея имаше физическо насилие от съпруга й - оказа се, че той я е тормозил, че 8 години нямат деца.

А той е знаел и е криел, че е стерилен. И като я видя бременна започна физическа саморазправа над нея.

Един ден тя разплакана ме викна по телефона - полетях. Разминах се с онзи мухльо, без извинение, на входа на блока. Нея намерих ридаеща на пода, после се появиха синини.

Бях закъсняла да я защитя, а тя ме бе викнала, защото знаеше за дългогодишните ми тренировки по бойни изкуства.

Жалко, наистина жалко, че не дойдох по-рано и да го сритам... сещате се къде...

За щастие всичко бе наред, макар с леки контракции от стреса, нещата се успокойха, тя после роди на термин нормално здраво и право детенце. Сега е голямо, красиво, умно дете и все се опитва да не пита тайно кой е биологичния му баща, съседчетата и в училище му викали копеле. Бившия й съпруг е ходил после по съседките и е разправял какви ли не истории...

... не знам как да му помогна, след като майка му трябва да му каже истината...

Добре, че си намери партньор, с които да споделят живота си - тримата заедно!!!

Има и още примери, които силно съм съпреживявала, но и тези стигат...

Искам от все сърце да пожелая на всички жени да имат вяра и да преодолеят разочарованията си,

пожелавам им да имат вяра и сили да изградят хармонична връзка с любим за тях мъж!!!!

[Guest Мона]

Може би сбърках, че пуснах темата точно в този форум, не се съобразих с таргета

Какво имам предвид? Твърде малко са самостоятелните жени в този сайт (малко над 30-те), които нямат деца, нямат постоянен партньор до себе си и сами се оправят - без глезни и без мрънкане. Не казвам, че вие сте такива, ала камбанариите ни са различни и някак се губим в превода.

Изобщо, мотивите да имаш дете съвсем не се обвързват нито само с биологичния часовник, нито с това, че си мъжкарана - това особено много ме усмихна. Прочетох и астрологични препратки, както и псевдоаналитични (за мен те са такива).

Като цяло, виждам, че ние не можем да излезем извън модела, извън социалния стереотип, дори и не го осъзнаваме ...

[shining_star]

Не съм самотна майка, мъжа ми почина когато детето беше на 5 години.А преди това, докато беше жив...

Като се случи да се разболее пак аз се грижех за нея. Той беше на работа, някъде с някого...Безспорно за двама човека е по-лесно отколкото ако си сам... Но това е само ако се уважават и се разбират. Иначе по-добре развод или раздяла, отколкото лош брак...

За детето какво от това, че ще има и майка и татко ако те не се разбират и не живеят добре...какво от това, че ще ми донася заплата, ако не се разбираме двамата и детето ми живее в лоша психическа атмосфера!

Моите родители не се разделиха...останаха до края заедно, и какво от това. Водеха един кучешки живот и аз мечтаех да се разделят.Не...не бих жертвала здравето и спокойствието на детето...заради какво! За да има разни материални глупости, дето и без това не са му нужни, и някакъв "баща", дето само ще трови обстановката...Не... не. Хората казват "по-добре гърне с боб, но сам да съм си господар".

[Аделаида]

Темата е наистина много актуална във времето в което живееем...Имам куп приятелки които отглуждат дедето си сами, но не им е хич лесно въпреки, че имат хубава работа сами са си шефки и си докарват добри пари. Едната за която се сещам е свеж човек погледнато от всякъде само на 22 г. е и е доста порасла за възрастта си, има хубава работа и добро заплащане, винаги е позитивна, усмихната и прочее...Мъжът от който роди не и есъпруг, нямат брак, но точно преди да се роди детето се разделиха, остави я буквално дни преди раждането, като явната изтъкната причина бе майката на момичето, даде ключоветне и просто си тръгна... Не са заедно в момента, бебо си расте само с мама, добре, че е уж проблемната баба, че помага за отглеждането на дедето, както и финансово, така и с всякакъв вид грижи...Искам да кажа, че пътя е труден и не винаги послан с рози, зависи какво очаква човек, какво търси и какви очаквания има за себе си, детето си, съпруга/съпруг и прочее. Зависи от нагласите и идеите за семейство и съжителство. Може да е много трудно да си самотна майка и да е още по-трудно не си сама, да имаш човек до себе си, но той всйщност да не е нито до теб нито да детето ти и да си много по-сама отколкото да си в буквалния смисъл сама...

Много е различно за всеки човек и за всяко семейство, но най-важното е, че от нашите крачки и избор после има още един или двама, може и повече, които ще носят последиците, т.е. децата ни.

Виждам тук, че някои тръгват с готови начертани планове и решения и казват че са готови да са сами майки, т.е. искат го и са си го реили по един или по друг начин, а други пък казват, че на всяка цена каквато и да е половинката им те ще ще останат с нея в името на детето сама о само да има то баща или майка...без да им е дошло до главата. Ами точно тези които се заричат толкова много ако утре срещнат човека и той се окаже тяхната половика сиреч бащата? Какво ще го върнат предварително защото си имат техни си обеждения ли?

По между другото като си говорим за самотни майки аз познавам доста случаи и със самотни бащи, да по рядко са, но ги има и тях.

В крайна сметка всеки си има право на избор разбира се и всеки после си търпи последствията...Защото идеално няма никъде, а ако някой има такива очаквания, че всичко трябва да е идеално или пък разсъждава, че няма ни един който да не става, значи нещо наистина е пообъркан...

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Какво имам предвид? Твърде малко са самостоятелните жени в този сайт (малко над 30-те), които нямат деца, нямат постоянен партньор до себе си и сами се оправят - без глезни и без мрънкане.

Изобщо, мотивите да имаш дете съвсем не се обвързват нито само с биологичния часовник, нито с това, че си мъжкарана - това особено много ме усмихна.

Като цяло, виждам, че ние не можем да излезем извън модела, извън социалния стереотип, дори и не го осъзнаваме ...

Здравейте и от мен.

Принципно, гледам да не се намесвам в теми, където нямам личен опит, но написаното от Мона ме накара да се видя именно в посочената категория жени. Затова ще си позволя да изкажа собствената си житейска позиция.

Обожавам децата, работя с тях, прекарвам много време в общуване с тях, загубвайки се в техния вълшебен свят. Но, мисълта да имам дете само по себе си – никога не ме е спохождала. За мен детето не просто е продукт на връзката ми с мъж. За мен то е една въплътена Идея – значима сама по себе си, а не за мен или за някой друг.

Преди седмица навърших 35 години и отлично знам какво е да ти опяват всички, че „отдавна ми е време и стига съм се правила на недостъпна”, да не говоря, че повечето хора страдат от натрапените клишета и стереотипи на обществото. Те като ги гледам - да не би да са щастливи като са създали семейства!? Ами! Всичките ми приятелки и клиентки се жалват, че търпят само заради децата. Мъжете им пък се жалват от друго – от жените си.. Пък тия дето най-много ме агитират да се омъжвам - са същите и дето се оплакват. Което ми е доста забавно, защото аз никога не бих дала на някого съвет, който от опит знам, че не струва

Никога не съм била от жените, които имат нужда да се осъществяват чрез реализацията си като жени-съпруги, жени-майки, жени-домакини.. или се идентифицират с тенджери, тигани и пеньоар. Напротив, има куп неща от устройството на едно домакинство и робуването на вещи и битовизми, които съвсем не разбирам.. и май и хич не ме бива да ги правя.

Имала съм дългогодишни съжителства с мъже, които винаги съм приключвала в момента, когато усетя как искат да ми „метнат ласото на врата и да ме вкарат в бокса за разплод пред пълна ясла”. И съвсем не говоря, че това са били мъже от типа „мачо” – не, такива въобще не ги забелязвам. Били са мъже, с които съм имала абсолютен синхрон и резонанс в духовните си убеждения. Обаче, нека не се лъжем – колкото и да е духовен един мъж, ВИНАГИ по един и същи начин вижда ролята на жената в едно семейство. Независимо дали той е готов да й сътрудничи в тази роля – има същите очаквания от нея както и всеки друг мъж. Може преди това да е говорил и мислил едно, но в момента, когато изпадне в тази ситуация – много бързо става съвсем нормален мъж с обикновени желания и очаквания. И това, което до вчера не му е пречело във връзката (например, това жената да си има личен живот и занимания, да пътува, да дава приоритет понякога на работата си, когато тя е свързана с други хора – както е било и ще бъде в моя случай) изведнъж започва неимоверно да го притеснява, да се цупи и ревнува и да се опитва да й налага ограничения. Така съм стигала до прекратяване на връзките си, защото те са ме лишавали от пълноценност и са противоречали на принципите ми за равнопоставеност в тях.

От двайсетина години в близкото си обкръжение допускам само мъже от посочената категория, отговарящи на моето разбиране и усещане за духовност. Мнозина от тях създадоха семейства, някои още не са. Но, говорейки си с тях за ролята на жената вкъщи – не съм чула досега нещо кой знае колко по-различно от очакванията и на другата масова категория мъже.

Може само в моя случай да е било така – не знам. Нещата са различни от погледа на ловеца и на дивеча. Аз досега все съм била в ролята на дивеча

Личното ми виждане е, че жената не трябва да бъде Субект на чужди желания, а да бъде Обект на собствените си такива. В голяма степен намирам и желанието да имаш дете за доста егоистично, ако се гледа на него само като възможност за себедоказване и самоосъществяване. Родителската любов за мен е една от най-егоистичните и пълна с изисквания и очаквания – поне досега това виждам като краен продукт в отношенията на съществуващите около мен отношения деца-родители. Възможно е и моите разбирания да са следствие на това, че на мен ми е била давана пълна свобода и избор от страна на родителите ми и да съм в голяма степен самораслек.

Но, така или иначе – харесвам живота си. Смятам, че има достатъчно начини една жена да бъде полезна на обществото, дори и да не влезе в ролята на майка и родилка. Творческата й енергия може да бъде пълноценно изразена и отдадена в полза на другите в по-широк мащаб извън клетката на семейството – като учител, терапевт, социален деец, творец на красота в изкуството.. и др.

[Венцислав_]

Докато си браним личните пространства и защитаваме тези за ролята на този или онзи, няма да познаем плода на взаимността. Отделности - бол, затова и самотни майки...

И генерално, Мона е рицар на свободната воля и избора, но аз не считам, че разполагаме с такива(по отношение на отделността - в смисъл, не можеш да вземеш решение да не си самотен, можеш само да решиш да гледаш по малко по-друг начин на това). Поради собствената си природа ние сме само гранитни егоцентричности и докосването на личност и личност е невъзможно. Нали затова се нарича и "личност" - собствена неприкосновена затвореност. И всеки отстоява себе си, или по-скоро онова, което е успял да складира в хронологията.

Толкова здрави камъни сме... Нека се гордеем. И да мрем от жажда за мекичка, нежна водица...

А майката е символ на безкрайна топлина и отвореност. Но само в неживите ни идеали...

И все пак, светостта и е неприкосновена, макар и забулена от всички останали човешки атрибути.

Пийс бро!

Редактирано Януари 23, 2010 от Венцислав_

[Guest Мона]

Възможно е и моите разбирания да са следствие на това, че на мен ми е била давана пълна свобода и избор от страна на родителите ми и да съм в голяма степен самораслек.

Но, така или иначе – харесвам живота си. Смятам, че има достатъчно начини една жена да бъде полезна на обществото, дори и да не влезе в ролята на майка и родилка. Творческата й енергия може да бъде пълноценно изразена и отдадена в полза на другите в по-широк мащаб извън клетката на семейството – като учител, терапевт, социален деец, творец на красота в изкуството.. и др.

Повечето родители трябва да са такива - да създават свободни хора. Моите родители са същите. Винаги съм взимала сама решенията си, независимо за какво. Баща ми ми е казвал само това - сега съдбата ти е в твои ръце и нищо повече - изборите са наши, дори и да са самоубийствени, или приказни. Липсата на родителска опека те прави свободен, най-малкото от стереотипа, от какво някой би казал - ами да говори каквото си ще. А иначе една умна жена лесно ще реши за два дена максимум какво да прави с детето си - дали ще му позволи то да живее или ще го убие. Отговорността е нейна. И всичко останало.

Животът е велик и намества всичко на мястото му.

[infinity1305]

Докато си браним личните пространства и защитаваме тези за ролята на този или онзи, няма да познаем плода на взаимността. Отделности - бол, затова и самотни майки...

Да...