iliana27 Добавено Януари 12, 2010 Доклад Share Добавено Януари 12, 2010 Здравей те, Незнам дали имам проблем, но тези мой мисли ме измъчват доста отдавна с години и просто искам да попитам професионалист за мнението му. Ще се опитам да бъда кратка. Преди около 10 год. /тогава бях на 19г., връзката продължи три год., сега съм на 28г./ имах връзка с едно момче, по-голямо от мен с 8 год. Той бе за мен голямата ми тръпка, любов.... всичко, което човек маже да изпита. Отричах всичко и всички, за да бъда с него. Но след около три год. се разделих с него. Просто без да се караме, аз един ден изчезнах. Той не ме потърси. Отношенията ни бяха сложни. Всъщност за мен бяха сложни. Знаех, че изпитва чувства към мен, но начина му на живот не ми харесваше, не беше за мен, аз имах други цели и за това бях взела това решение. Но бях малка и не му казах, просто избягах. Сигурно съм го наранила, но той не е човек, който ще потърси и ще сподели какво чувства. И така, живота ми продължи. Преживях доста неща. Ожених се, родих дете. Брака ми не беше сполучлив и след много разговори се разведох. Просто не бях попаднала на човек, който да се разбира ме и усеща ме. След известно време срещнах човека, който е за мен. Сега съм щастлива във връзката си. Имам второ дете. Живота ми е спокоен. Човека до мен е всичко, което съм искала. Разбира ме, подкрепя ме, забавляваме се, доволна съм от него като личност, има хубава работа. Просто всичко е идеално... И тогава се появи стария ми приятел. Видях ме се. След толкова години аз все още не мога да му откажа нищо. Бях с него и тази една вечер отрекох отново всичко и всички, забравих външния свят и бяхме отново само аз и той. Просто си говорехме, аз го гледах и се питах, защо той е толкова важен за мен? Имала съм го, не е нова тръпка. Всъщност той не ми е дал почти нищо. Имам перфектен мъж, и той не може да му стъпи и на малкия пръст. Тогава, защо все още сърцето ми го помни и се вълнува. На срещата се уверих, че преди години съм взела правилното решение, когато съм го напуснала. Че не мога да бъда с него щастлива, защото той не може да ми даде това от което се нуждая/говоря чисто емоционално в една връзка/. Съзнавам, че имам всичко и съм щастлива, съзнавам, че с него не бих била така удовлетворена, но съзнавам също, че той е в сърцето ми, че го желая и не мога да разбера защо. Нали любовта е това, което имам с партньора си. Мога да обясня с хиляди причини защо съм с него. А защо тогава, сърцето ми иска другия, който всъщност нищо не ми е дал. Знам, че ме е обичал и че и сега изпитва чувства към мен. Но също така знам, че никога няма да сме заедно. Не знам дали обясних правилно това което изпитвам между единия и другия. малко ми е трудно да си подредя мислите. Въпроса ми е как да превъзмогна тези чувства, как да се избавя и да не ме боли за него. Няма и не съм си и помисляла да си развалям семейството, но ми е трудно да живея с любовта си към другия. Просто искам някакъв анализ от психолог на чувствата ми. А и от други, странични хора. Предварително Ви благодаря!!!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 12, 2010 Доклад Share Добавено Януари 12, 2010 невиждам нищо странно и сложно ,за теб е малко объркано това положение де ,неискам да се правя на специалист или нещо подобно ,просто ще изразя мойто мнение .Нормално е да изпитваш нещо към стария си приятел ,нормално е също макар и човек да е женен или има половинка ,да се заглежда по другия пол ,да има някакво привличане но само толкова ,като си замине човекът би трябвало да го оставим чуството да си замине ,но мозъкът започва да си играе с това ,с мислите за това примерно как ще бъде ако съм с този човек пак ,ей такива работи .Хубавото е че неотричаш чуствата си които си имала към старият си приятел ,нормално е да сте имали много хубави моменти заедно ,но до там ,всичко е приключило вече като връзка ,това не ти пречи да изпитваш пак хубави чуства към човекът .Съветът ми е гледай си семейството ,щом се разбирате ,уважавате (под уважение нямам в предвид половият контакт )и ви е добре заедно ,това е най важното . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Януари 12, 2010 Доклад Share Добавено Януари 12, 2010 Всичко е нормално и напълно естествено.. като сълза върху кактус.. Има различни видове човешка любов (повече можеш да прочетеш и тук - имаме тема). Така и при теб - единият го обичаш с ума си, а другият със сърцето си. Светът не е съвършен (надявам се да не е и свършен Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Maria Chubrieva Добавено Януари 12, 2010 Доклад Share Добавено Януари 12, 2010 iliana27, здравейте! на мен ми направи впечатление във Вашия пост, че на няколко места пишете, че този бивш приятел не Ви е дал 'почти нищо' и въпреки това се връщате към него в мислите си от години и когато сте се видели отново сте изпитали желание да сте с него. Аз бих си позволила да не се съглася, че той не Ви е дал нищо. Според мен, онова, което Ви измъчва, е, че не знаете какво точно Ви дава този човек, зашото той Ви дава нещо и то е нещо голямо, нещо от което се нуждаете, макар че не знаете какво е. На съзнателно ниво знаете, че имате семейство, две деца, добър съпруг - не е ли това, за което всяка жена мечтае? и съзнанието Ви казва - Да! това е, което всяка жена иска! какво повече му е нужно на човек - дом, любов, семейство! Но друга, несъзната част от Вас има нужда от нещо друго - нещо, което другият мъж й дава. Тези две части влизат в конфликт. Мисля, че онова, което е най-мъчително и фрустриращо е, че не знаете защо се връщате към бившия си приятел и именно за това трябва да помислите, да си зададете този въпрос. Първата крачка обаче е да приемете, че той Ви дава нещо, от което се нуждате, а не да го отричате като 'почти нищо'. Какво точно Ви дава той трябва сама да откриете, това никои психолог, приятел, роднина не може да Ви каже. Психолозите можем само да Ви помогнем да вървите по пътя към откриването на това 'нещо'. Трудното е да откриете какво е това 'нещо', веднъж щом разберете с какво Ви привлича бившият Ви приятел, мисля, че ще е много по-лесно за Вас да контролирате чувствата си към него. Знанието е сила Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iliana27 Добавено Януари 12, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 12, 2010 iliana27, здравейте! на мен ми направи впечатление във Вашия пост, че на няколко места пишете, че този бивш приятел не Ви е дал 'почти нищо' и въпреки това се връщате към него в мислите си от години и когато сте се видели отново сте изпитали желание да сте с него. Аз бих си позволила да не се съглася, че той не Ви е дал нищо. Според мен, онова, което Ви измъчва, е, че не знаете какво точно Ви дава този човек, зашото той Ви дава нещо и то е нещо голямо, нещо от което се нуждаете, макар че не знаете какво е. На съзнателно ниво знаете, че имате семейство, две деца, добър съпруг - не е ли това, за което всяка жена мечтае? и съзнанието Ви казва - Да! това е, което всяка жена иска! какво повече му е нужно на човек - дом, любов, семейство! Но друга, несъзната част от Вас има нужда от нещо друго - нещо, което другият мъж й дава. Тези две части влизат в конфликт. Мисля, че онова, което е най-мъчително и фрустриращо е, че не знаете защо се връщате към бившия си приятел и именно за това трябва да помислите, да си зададете този въпрос. Първата крачка обаче е да приемете, че той Ви дава нещо, от което се нуждате, а не да го отричате като 'почти нищо'. Какво точно Ви дава той трябва сама да откриете, това никои психолог, приятел, роднина не може да Ви каже. Психолозите можем само да Ви помогнем да вървите по пътя към откриването на това 'нещо'. Трудното е да откриете какво е това 'нещо', веднъж щом разберете с какво Ви привлича бившият Ви приятел, мисля, че ще е много по-лесно за Вас да контролирате чувствата си към него. Знанието е сила Благодаря, Ще се опитам да разсъждавам над това, което сте написали и да си отг. на въпроса. Това е, че съм си го задавала и аз, но за сега нямам отговор. Опитах се да говоря с него и да намеря отговора от нега, но просто не става нищо. Аз вечерта бях с него и не ми трябваха никакви отговори, просто се наслаждавах на разговора..... това е най-страното.... Все пак отново благодаря!!!!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 13, 2010 Доклад Share Добавено Януари 13, 2010 "Първата любов ръжда не хваща!", казва българската поговорка! Просто приемете случващото се - приемете факта на онова радостно чувство, което имате към другия човек. Има го, въпреки, че е далеч от настоящите ви критерии, ирационално е, но го има. Има го това чувство, защото е спомен за онази най-отдадена и естествена любов, която тогава сте имала към този човек. Тя няма нищо общо с неговата реална личност - просто той е застанал на пътя на това влюбване и обич. Осъзнайте това и разграничете самото чувство от "бутона', който все още го задейства - по навик, поради психичната и мозъчна връзка между двете, която се е обусловила. Сега запазете чувството, но го "закачете" към друг "бутон", човек - просто го прехвърлете. Най-добре върху съпруга си, разбира се. Възнамерете това прехвърляне и го направете. Ако не става веднага и ако се появи вина, знайте че тя е напълно излишна, защото това с апроцеси, които просто се случват и са нормални. Простете си и продължавайте да си прощавате, докато плавно прехвърляте чувството на щастлива слятост към съпруга си! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 26, 2010 Доклад Share Добавено Януари 26, 2010 (edited) Здравей! Едно от най-важните неща които ни различава като хора е въпросите които си задаваме, те в голяма степен определят чувствата които изпитваме и поведението което имаме. За това не бих искал да се ангажирам с някакъв анализ или препоръки, просто ако ти бе реален клиент аз бих те накарал да отговориш на някои въпроси. Например- 1 Казваш ,, Сега съм щастлива’’. Как всъщност разбираш, че си щастлива ? 2.Пишеш ,, Нали любовта е това, което имам с партньора си.'' Кое те кара да мислиш,че това е така.Убеди ни . 3 ,,А защо тогава, сърцето ми иска другия,'' Бих искал да ме убедиш, че това е така и имай предвид ,че съм много недоверчив и трябва да си много убедителна. 4 Пишеш ,, как да се избавя и да не ме боли за него.'' Кое те кара да мислиш, че ще те боли , ако твърдиш ,че в момента те боли отново бих искал с доказателства да ме убедиш в думите си. Не бързай с отговорите .Нека престоят няколко дни в главата ти и едва тогава си отговори.Мисля ,че ще е имa polza. Редактирано Януари 26, 2010 от hip ssasf 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts