Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Пътища


val68z

Recommended Posts

"...вие идвате при мен по различни пътища , но всички те ми принадлежат. .." 

бхагавадгита.

ако се загледате в основата на речното дъно ,ще забележете красиви, обли, речни камъни ,но никои от тях не се повтаря с другите и са толкова красиви и неповторими, че човек трудно би си избрал само един ...

...нима речното дъно ,би било по -красиво и неповторимо,

ако бе застлано с равни, подредени в строини редици, сиви павета.

мисля че не .

...ако приемем че много от нас се движат към една и съща цел, по различни ,да речем- успоредни пътища,

логично е да се предположи ,че някои може би са по -бързи,  а други по- бавнички ,но нима това е важно , важна е целта и достигането до нея.

тя е целта на нашето пътуване.

та ако забележем приятел на т. нар. бърза писта. загубил посоката, и отклонил се от пътя, в падналата мъгла на трасето ,нима не е редно да му помогнем.

колкото и малки да изглеждаме на някого,  точно децата понякога забелязват простички и важни   неща.

не е ли редно да споделяме забелязаните несъвършенства и т. нар."кусури"  за да ги преработваме и продължаваме напред ,та кой ако не странниците, по успоредните пътища, ще го направи ... тези които не знаят че има път  ,и обикалят в кръг ли , или тези които се шляят безцелно ли ...

или тези ,които те чакат зад завоя, за да те оберат.защото засега са избрали неблагодарната мисия и услаждаща се на някои, да поддържат равновесието в системата.

...всички сме части от един ансамбъл.

дори Христа е казал-" не заради праведните доидох, а заради грешните ".

....за да пробуди заспалите 

а според Дънов-" злото е просто, нееволюирало все още добро"

не винаги краи нас ще има физически учители,  не винаги, и всеки от нас, ще има уюта и комфорта на групата.

но това не значи ,че трябва да отложим днешната работа за утре, или да седнем да чакаме неволята.

понякога се случва такива фиданки да израстват по -силни в откритото поле.

 а може би това е част от задачите им този живот.

"....Колкото по-активно хората на добрата воля от всички краища на земята обединяват своите светли, положителни енергии, толкова по-бързо навсякъде по земята ще надделеят жизнеутвърждаващите фактори, които ще доведат до окончателната победа на силите на Светлината. Колкото е по-близко Светлината, толкова е по-ярка, а най-ярката и ослепителна Светлина ни чака накрая. Но очите трябва да бъдат отворени постоянно и постоянно трябва да се помни огромните войски на Князете на Тъмнината, които улавят и събират такива запаси от негативни, черни мисъл-форми, че могат да станат сериозна опасност за по-нататъшното съществуване на човечеството на една от светлите планети.

За всички хора, вървящи по пътя на светлината, е полезно да знаят, че ползата от всички  положителни натрупвания в действителност е много по-голяма, отколкото са свикнали да мислят. Затова Йерархията денонощно се грижи да поддържа и подхранва всичко добро, истинско, правдиво, особено любовта и готовността да се служи на хората; при това обаче хората в авангарда или  на върха на пирамидата на човечеството трябва постоянно да помнят, че всяка инициатива за сближаване или съдружие трябва да изхожда не от нас, а от самото човечество. Всяка мирна инициатива, подета от световните държави или народи, както и всяка проява на добрата воля, трябва на първо място да идват отдолу, а не отгоре. Когато волята и желанието за мир бъдат достатъчно силни, те неизбежно ще се проявят и на физическия план и ще станат Закони

 

В тази работа трябва да се включат всички езотерични групи. Вие всички сте Ни нужни, всички, които се считате за помощници и служители на света. И ако само можехте да прекратите всички безсмислени раздори, клюки, разпри и борби, раздиращи ви отвътре, и да насочите разпиляната напразно енергия към позитивна, съзидателна работа, това би допринесло колосална полза за делото на общопланетното сътрудничество. Общопланетно сътрудничество – това е девизът на настъпващата Нова Епоха, Епохата на Водолея. Запомнете това! И се включете в работата!

Дори високоразвитият, напреднал ученик, стигнал далече по Пътя на Посвещението, често хаби твърде много енергия за преодоляване на своите собствени трудности и проблеми; това общо взето е неизбежно и в него няма нищо лошо. Но много често той проявява завидно упорство в повторението на едни и същи грешки и заблуди и остава само искрено да съжаляваме, тъй като тези енергии, които той много пъти изразходва за преодоляване на стари навици и защитни механизми, сформирани от неговата личност, биха могли да бъдат от много по-голяма полза насочени към много по-важната работа за благото на човечеството и  другите царства на природата...."

ДЖУАЛ КХУУЛ.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Ох, много хубава, абстракна и всеобхватна тема си пуснал/а... мисля, че сам/а отговаряш на повечето въпроси, които са зададени :)

Хубаво е човек да се учи сам според мен. Наистина групата създава уют и знаеш, че не си сам, но трябва да си сигурен, че повечето сте на една чистота и имате еднаква цел, която да постигате по еднакви начини - със светлина и съзнателно. 

Иначе си мисля, че докато вървим по пътя, към целта, ние точно тогава я постигаме в процес на "работа", а не като нещо крайно, самоцелно.. Когато искаме да помогнем на някого, първо е хубаво сам той да ние е помолил за съвет и помощ, тогава бихме могли да му бъдем полезни - даже и само с молитва...

Линк към коментар
Share on other sites

Когато искаме да помогнем на някого, първо е хубаво сам той да ние е помолил за съвет и помощ, тогава бихме могли да му бъдем полезни - даже и само с молитва...

Тази фарисейщина съм е чел толкова много пъти тук, че едва ли мога да ги преброя. но сега просто не се стърпях.

Лично Vespertine,

Когато искате да помагате на някого, като го карате да ви коленичи като на Бог и с отработено "благоволение" му подхвърлите подаянието си - може и да му помогнете на молещият ви за помощ. И да не пропуснете като завършек на "благоволението" си да му припомните, че "благоволявате помощ" и да я запомни за в удобен за вас момент. Дон Корлеоне и той май е правил така или се лъжа? Ми може и да се лъжа ....човещинка е човек да се заблуди. Грешен човек съм се родил на този Свят по плът от първородния грях, но мога да моля само Бог- Вечно Праведния за помощ и съм сигурен, че помоща Му ще бъди от Любов, а не по сметка. Хората мога да ги помоля за услуга със съответната цена. Само Бог няма да ме зароби в Божествената си помощ. Друг плътски човек едва ли ще пропусне удобния момент.

Иначе Иисус Христос е казал по въпроса за помоща така ( по памет) : "Когато помагате, правете го от сърце и не се обръщайте да искате благодарности. Защото така правят лицемерите и фарисейте. А помагайте скришно, та да ви въздаде Бог на Небето явно. "

Има и една много показателна притча в Евангелието за един пребит и ограбен пътник, когото всички заобикаляли - фарисеи, садукеи, равини и прочие "богопризвани", ... вероятно човекът не е могъл дори и помощ да поиска ако е бил в безсъзнание. Но се появил един ближен качил го при себе си в колата и го закарал до близкия хан. Платил на ханджията да го излекува и му казал,че колкото отгоре пари потроши за този ближен, на връщане ще му ги възстанови.......... някои форумци може и да си я спомнят някъде да са я чели тази притча... някъде мнооогоооо... отдавна да са я чели, може би !?

Вярно е, пътища много и за всеки влак си има пътници. Много е важно обаче кой човек в какъв влак иска да се качи - това вече е въпрос на личен избор.

Линк към коментар
Share on other sites

не искам да си отговарям сам ,

не искам да се разделям с приятели ,

те знаят кои са, искам да им бъда полезен макар и да вървим по успоредни пътища, към една цел според мен.

защото и те са напправили много за мен , 

искам да им помогна да разберат ,че и тези от другата писта могат да са им полезни,понякога .

колкото и да са малки , защото понякога, те могат да им дадат другата гледна точка на светът и нещата.

тези които могат да им дадат и мравките ,и животинчетата. а  аз се уча и от тях ,

и понякога те ми преподават страхотни уроци.

ще се радвам да чуя и вашето мнение ,вашите разсъждения, защото всеки има неповторима индивидуалност и заедно можем да направим светът по -пъстър и красив , хармоничен.

Ох, много хубава, абстракна и всеобхватна тема си пуснал/а... мисля, че сам/а отговаряш на повечето въпроси, които са зададени :)

Хубаво е човек да се учи сам според мен. Наистина групата създава уют и знаеш, че не си сам, но трябва да си сигурен, че повечето сте на една чистота и имате еднаква цел, която да постигате по еднакви начини - със светлина и съзнателно. 

Иначе си мисля, че докато вървим по пътя, към целта, ние точно тогава я постигаме в процес на "работа", а не като нещо крайно, самоцелно.. Когато искаме да помогнем на някого, първо е хубаво сам той да ние е помолил за съвет и помощ, тогава бихме могли да му бъдем полезни - даже и само с молитва...

Редактирано от val68z
Линк към коментар
Share on other sites

Ян, тази причта е много хубава. Ако е видно, че човека има нужда от помощ, разбира се, че ще му помогнеш, без да ти пада на колене и да ти се моли като на Бог. Разбирам те какво имаш предвид, разбирам и че много малко хора биха искали помощ от някого, независимо за какво, защото може би  изпитват срам. 

Имах предвид нещо друго също - не знаем кога с нашите действия наистина помагаме на човек или по-скоро го дърпаме назад, също някои хора именно заради този си срам биха могли да приемат помощта като навлизане в личното им пространство би било притеснително за тях, че ги мислим за "толкова пропаднали". Не знам дали си опитвал да помогнеш на някого - дали със съвет или постъпка и той да ти се изрепчи и да те нахока. На мен лично ми се е случвало и оттам си направих изводите, че някои просто не обичат да им се помага!! хора всякакви... затова е хубаво да си сигурен, че имат нужда от помощ и в разговор примерно биха си казали или подсказали за това.

Линк към коментар
Share on other sites

val68z, тези твои приятели би трябвало да са си отворили сърцата към теб и ти към техните, за да можете да си помагате наистина! 

А пък ако не искат да поглеждат сега към другата писта и да чуват какво им говори, може би  по-късно биха й обърнали внимание :)

Линк към коментар
Share on other sites

знаеш ли сигурно си права ,

но все пак е тъжно да виждаш приятел да се лута в кръг в мъглата ,

и да си мечтае ,че е стигнал до подножието на върха.

мисля че си права и в още един аспект, насила не можеш да дадеш на никому нищо, 

моята истина , моите ценности и понятие за справедливост ,

не е задължително да се покриват с тези на други същества.

нека всеки следва своя естествен път на развитие.,формиран от стремежите , решенията и свободният  му избор.

тук мисля че възниква един интересен въпрос :

има ли бързи пътища и кои са те ,според вас.

val68z, тези твои приятели би трябвало да са си отворили сърцата към теб и ти към техните, за да можете да си помагате наистина! 

А пък ако не искат да поглеждат сега към другата писта и да чуват какво им говори, може би  по-късно биха й обърнали внимание :)

Линк към коментар
Share on other sites

Можеш да помогнеш на приятелите си като им покажеш, че ги обичаш и че ще си до тях, когато имат нужда, но не можеш да им налагаш своите възгледи, ако не ги споделят.По-скоро би им било по-полезно да следват собствената си интуиция. А такива приятели всъщност истински ли са? С които не вървите по един и същи път...или пък гледането в една посока е по-важната?

На мен лично ми се струва, че бързите пътища могат да бъдат много изкушаващи, но и смислеността им бързо се изпарява..

и за какви бързи пътища говорим всъщност? 

Линк към коментар
Share on other sites

знаеш ли Vespertine

права си .

"А такива приятели всъщност истински ли са? С които не вървите по един и същи път...или пък гледането в една посока е по-важната?"

.

искам да благодаря и за ето този линк :

Редактирано от val68z
Линк към коментар
Share on other sites

Интересен въпрос - за бързите пътища...

Замислям се - пътят винаги е бавен, ако докато пътуваме, очакваме пристигането в определена точка или бързаме да пристигнем в определено време.... Пристигането винаги е толкова неочаквано бързо, ако сме се радвали на пътуването и не сме и мислили за пристигането... Това от опит - случва ни се като пътуваме до София и обратно.... Но според мен е много по-валидно в преносен смисъл за пътя на живота...

Линк към коментар
Share on other sites

Днес във филма "Тора" по бтв се даде съвет:

Живейте простичко и с радост!

Пътят за мен е осъзнатият живот.

Бих казала - пътувайте простичко и с радост!

:)

Линк към коментар
Share on other sites

тъи както съществуват различни пътища до една и съща цел, то е логично да се предположи ,че според различните привърженици , а и дори като скорост на движение, някои може би са по -бързи ,а други малко по- бавни.

но има ли значение, когато пред съществата са еони време

,стига да не се отклоняват много надалеч от пътя си .

мисля, че е по важно не дали ще претупаме урока , а да усвоим, да вземем максималното от него.

когато човек се движи бавно по пресечена местност , се наслаждава на всяко свое движение, на всички усещания, на гласовете в природата... или това би могло да се съчетае с препускането., едва ли.

и колко е приятно достигнал целта на изкачването си ,да погледнеш надолу,но и надалеч.

това което Учителите са търсели е било -постоянство , упоритост , търпение-

цитирам по памет Блаватская.

капката пробива скалата не със сила, не със скорост, а с постоянство, и така твърдото отстъпва пред мекото.

коя опция е по -ценна  да изкачиш, нещо с бързина и скорост , и да  паднеш от възвишението, или да усвоиш постоянството , дори и да се движиш с бавни темпове. 

по въпроса за филма на ани салич.

езотеричен туризъм.? на о-в бали?

нима това са постижения , изкаран курс предполагам срещу заплащане ,макар и  да са интересни.

видях и сълзите на индонезииката научила от гадател бъдещото си .

..нима това да изгаряме карма ,не е по важно, а това не може да го извърши никои вместо нас , и няма как да стане за две седмици ,да речем.

а нима срешу заплащане, или на езотеричен туризъм, може да бъде постигнато т,ова което е постигнал Буда , да овлаДееш ума си, да постигнеш просветление ,нирвана .

ВСЕ ПАК  има и неща ,които ме впечатлиха, като да речем изразът на учителят, че едни от наи-големите врагове на човека са страхът в нас , омразата , алчостта , завистта.

"нещата които настина си заслужават, се постигат бавно"

Линк към коментар
Share on other sites

"овлаДееш" - о-владявам и после "дееш"  пускаш го в действие, практически, дейно чувство.. а първо трябва да се постигне и овладее с постоянство

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

 "Воинът на светлината открива тези недостатъци у много от мъжете и жените, които познава.Никога не се оставя да бъде подведен от външността и упорито запазва мълчание,когато се опитват да го впечатлят Възползва се от случая, за да поправи собствените си грешки – другите винаги са добро огледало за самия него.

Воинът използва всяка предоставила му се възможност, за да се учи.

Понякога Воинът на светлината се бори с този, когото обича

Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него

Блясъкът в очите на воините на светлината никога не угасва. 

Те са част от този свят и от живота на други хора, тръгват на път без дисаги и сандали. Често пъти са страхливи. Не винаги постъпват правилно.

Страдат излишно, понякога проявяват дребнавост и не вярват, че някога ще успеят да израснат. Много често  смятат, че са недостойни за каквато и да е било благословия или чудо.

Невинаги са сигурни, че разбират защо са на този свят. Прекарват много безсънни нощи,понеже смятат, че живота им е безсмислен. 

Именно затова са воини на светлината. Защото си задават въпроси. Защото грешат. Защото търсят някаква причина и сигурно ще я открият.

Един поет е казал: “Воинът на светлината си спомня един откъс от  “Пътя на поклонника” на Джон Бъниан: ”Въпреки че съм преминал през какво ли не, не съжалявам за неприятностите, в които се забърках, защото именно те ме доведоха до там, където исках да стигна.Сега сабята ми е единственото, което имам, и съм готов да я дам на всеки, койтореши да следва своя път. Нося със себе си следите и белезите от битките – те са свидетелство за преживяното от мен  и награда за това, което завоювах.

Тези скъпи за мен следи и белези ще ми отворят вратите на Рая. Беше време, когато живеех, за да слушам истории за храбростта. Беше време, когато живеех само защото трябваше да живея. Но сега живея, защото съм Воин на светлината и защото един ден искам да съм при този, заради когото толкова много се борих.”

Воинът на светлината разпознава своя Път още в мига, в който тръгва. Всеки камък, всеки завой го приветстват с “добре дошъл”, той се отъждествява с планините и потоците, съзира частица от собствената си душа в растенията, в животните, в птиците от равнината.

И така,приемайки помощта на Бог и на Божиите поличби, той се оставя Личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него.

Има нощи, в които страда от безсъние. “Това е част от Пътя, разсъждава воинът.- Аз сам избрах да вървя по него.”

В това изречение се крие цялата негова мощ: той самият е избрал пътя, по който върви сега, и няма защо да се оплаква

Бъдещето се повърна в настояще и всички мечти – с изключение на тези, които се основават на предразсъдъци  - ще имат шанс да се осъществят.

Важното ще остане; не нужното ще изчезне. Впрочем не влиза в задълженията на воина да съди мечтите на ближния, затова той  не си губи времето да критикува чуждите решения.

За да вярва в собствения си път, не е нужно да доказва, че пътя на другия е погрешен

Знае, че силата на газелата е в бързината на краката й. Силата на чайката е в точното и прицелване в рибата. Разбрал е, че тигърът не се бои от хиената, защото осъзнава силата си.

Тогава воинът се опитва да прецени на какво може да разчита. И никога не забравя да провери снаряжението си., което се състои от три неща: вяра, надежда и любов.

Ако притежава и трите, той не се колебае и продължава напред

Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.

Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.

Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.

Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.

Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”.

Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.

Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки всичко не е изгубил надеждата да стане по-добър

Светът е една шахматна дъска. Фигурите, това са всекидневните ни постъпки; правилата на игратаса тъй наречените природни закони. Не можем да видим Играча, който е от другата  страна на дъската, но знаем, че е справедлив, честен и търпелив."

             Воинът е длъжен да приеме предизвикателството.Той знае, че Бог забелязва и най-малката грешка на тези, които обича, като не им позволява да се преструват, че не са им известни правилата на играта.

Воинът на светлината е разбрал, че е най-добре да следва светлината. Той е предавал,лъгал е, отклонявал се е от пътя си, обръщал се е към силите на мрака. И въпреки това е постигнал успех във всичко – сякаш нищо не се е случвало.

В даден момент пред него неочаквано зейва пропаст; може да си направил хиляда сигурни крачки и една-единствена да разруши всичко Тогава воинът спира, преди да се е самоунищожил

Воинът на светлината носи в себе си искрата Божия.

Неговата съдба е да бъде заедно с други воини, но понякога му се налага да практикувасам изкуството на сабята; ето защо, когато е далеч от другарите си, той седържи като звездите на небето.

Огрява онази част от Вселената, която му е предопределена, и се опитва да посочва галактикии светове на всички, които наблюдават небето.

Постоянството на воина скоро ще бъде възнаградено.Постепенно ще се приближат и други воини, а приятелите ще се обединят в съзвездия със свои символи и тайни

Когато се учи да борави със сабята си, воинът на светлината открива, че трябва да разполага спълно бойно снаряжение – а то включва и доспехи.  Воинът тръгва да си търси доспехи и чува предложенията на различни продавачи.

“Използвай ризницата на самотата!”- казва му един.

“Използвай щита на цинизма!” – отвръща друг.

“Най-сигурните доспехи са да стоиш настрана!” – казва трети.

Воинът обаче не им обръща внимание. Изпълнен със спокойствие, отива до своето свещено място и намята неунищожимия плащ на вярата.

Вярата парира всички удари. Вярата превръща отровата в кристална вода.

Воинът на светлината се моли именно по този начин.

Воинът знае, че най-важните думи във всеки език са съвсем кратки.-Да. Любов. Бог.

  Това са думи, които излизат лесно от устата ни, а запълват огромни празни пространства.

  Но съществува една дума — тя също е съвсем кратка, — която много хора се затрудняват да изрекат: не.

  Този, който никога не казва "не",се мисли за благороден, толерантен, възпитан; защото "не"-то имарепутацията на лошо, егоистично, недостатъчно духовно.

  Воинът не се хваща в този капан. Има моменти,когато той, казвайки "да" на другите, казва "не" на самия себе си.

  Ето защо той никога не казва "да" с устните си, щом сърцето му казва "не".

За да се бориш, трябва винаги да държиш очите си отворени. И да имаш верни другари досебе си.

Понякога се случва така, че този, който се е борил рамо до рамо с воина на светлината,внезапно се превръща в негов противник.

Първата реакция е на омраза; воинът обаче знае, че слепият боец в битката е загубен.

Тогава се опитва да си спомни добрите неща, които бившият му съюзник е свършил, докато са били приятели; мъчи се да разбере кое го е довело до тази внезапна промяна вповедението му, какви рани са се натрупали в душата му. Старае се да открие кое е накарало единия от двамата да се откаже от диалога.

Никой не е изцяло добър или лош; воинът си спомня за това, когато вижда пред себе си нов противник.

Воинът знае,че целта не оправдава средствата.

Защото не съществуват цели; съществуват само средствата

Когато дойде заповед воинът да напусне този свят, той си спомня за всички приятели, които си е спечелил, докато е следвал пътя си. Някои от тях е научил да чуват камбаните на потъналия храм, на други е разказвал истории край огъня.

Сърцето му се натъжава, но той знае, че сабята му е посветена на Бог и че трябва да се подчинява на заповедите на този, в името на когото се е борил.

Тогава воинът на светлината благодари на бойните си другари,поема дълбоко въздух и продължава напред, зареден със спомени от едно не забравимо пътуване"

източник:

"воинът на светлината"

паоло куелю

Администраторска бележка:

Моля посочете точен източник, не само автор!

Форматирайте текста по подходящ начин, без големи отстояния между отделните параграфи и без да има слети думи.

В противен случай мнението ще бъдето изтрито!

Редактирано от val68z
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Много хубав цитат си сложил val68z, ще си го препрочитам и осмислям често, благодаря ти... между другото на мен ми харесва, когато има разстояния между изреченията, защото така можеш да схванеш по-пълно целият им смисъл.. както понякога той се намира не в думите, а в пространството по между им   :feel happy: както смисълът на пътя не е в крайната му точка, а в начина на извървяването му.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...