ОКР

[cupboard]

Здравейте,

Отдавна чета форумите ви, но скоро реших да се регистрирам.Казвам се Георги, на 14 години и мисля че страдам от ОКР или поне така мисля.Извинявам се предварително за всичките глупости(вулгарности), който ще да прочетете по-надолу, но това е самият проблем.Ами значи всичко започна преди 2-3 месеца, това лято и изобщо изминалата година бяха страшно тежки за мен, но това е друга тема.Винаги съм мразел хомосексуалистите, дали така ми е насадено или съм някакъв хомофоб не мога да ви кажа със сигурност, но е факт.Винаги съм харесвал момичета.Искам да отдбележа ,че съм доста как да се изразя..мутирал физически(надявам се и психически) и от доста време си падам по противоположния пол, както и да е.Преди 2-3 месеца, както си седях в рейса и си мислех нещо за баскетбол(много се бях одвеял, както винаги) се обърнах с убеждението ,че до мен не е седнал никой.Обаче до мен седеше едно доста красиво момиче и изведнъж ми дойде мисълта защо не съм се възбудил(съжелявам отново).Тогава започнах да си мисля дали не съм гей?Това ме ужаси до смърт!Всеки път се опитвах да се възбудя, когато седях или имах контакт с красиво момиче, опитвах се да се самоубедя ,че 100% не съм гей(това го упреличавам на компулс).Момичетата от новия ми клас ме харесват и често се гушках с тях и т.н. и се чувствах много добре ,защото успявах да се възбудя, но това като чели "изсипа масло в огъня".Мислех си ,че ще отмине като повтарям тези "компулси", но само се влошаваше.Понякога успявах да се разсея, но когато някой кажеше педераст,гей,педал или нещо такова, което е доста употребявана дума в нашата възраст и клас, се досещах и си помислях пак дали не съм гей.Започнах от любопитсвто да се заглеждам по задните части на мъже, за да видя дали ще се възбудя, но неможех.Въпреки че знаех това си мислех ,че нарочно го правя и нарочно немога.Започнах да избягвам контактите с момчета, започнах да мисля непрекъснато за това!Вечер четях хиляди статии,публикации и т.н, а имах чувстото ,че сърцето ми бие с 200 удара в минута.Всяка сутрин ставах с мисълта за битка, с мисълта за победа над тези мисли, но използвах грешния метод(не че съм 100% сигурен кой е правилният все още).

...Тогава попаднах на вашия форум и той наистина ми помогна.Започнах да чета мненията на г-н Орлин Баев, който беше написал някъде ,че вместо да се боря със тези мисли трябва да остана да живея в тях.Прочетох за дишането.Прочетох за това ,че трябва да приемем страховете и че трябва да намалим или спрем компулсите.Започнах да се моля на Господ всяка вечер, прочетох някой работи за Учителя и това ми вдъхна страшно много доверие.Компулсите ги спрях веднага, започнах да "живея" в мислите, те станаха като някакъв блед фон, но все пак ме тревожеха леко.По-лесно успявах да се разсея, общо взето се хубави работи.Тогава за мое щастие или тъга, разбрах ,че едно момиче ме харесва.Имах чувстото, че е идеалната за мен, не пие, не пуши, красива, отзивчива.Спонтанно станахме гаджета.Тогава нещата с мислите се пооправиха, сигурно понеже мислех само за нея.Влюбих се до уши, но след като 1 месец ми повтаря колко съм идеален, накрая тактично ми би шута.Тогава буквално рухнах, 3-4 дни бях готов да убия човек,а отгоре на всичко тревожността се засилваше.Чувствах се слаб и същевременно силен, немога да опиша чувството.Затворих се страшно много.Спрях да ходя на тренировки, от пълно 6 в училище паднах на 4, изобщо пълен провал навсякъде.Капакът на всичко беше, че тя искаше да ме вижда.Колебаех се страшно много и когато си помислех ,че не искам, веднага се обаждаше тревожността.След 1-2 седмици се пооправих.Започнах да възръштвам по-доброто си състояние, но реших ,че трябва да направя и още 1 крачка.Тогава прочетох за Exposure Therapy.Започнах вечер да си повтарям, аз съм гей, аз съм пе*раст, аз съм хомосексуалист и всякакви такива работи.Отначало ми беше доста трудно, тъй като исках да се самоуспокоя по някакъв начин, че неможе това, което казвам да е истина, но и това одмина.Чувствах се по-добре, но осъзнавах ,че не съм преодолял страха напълно.Тогава започнах да си казвам "всичко това е в главата ми, но въпреки това трябва да приема мислите си".Така до ден днешен.Бих казал ,че особенно последните дни имам голям напредък.Почти не съм мислил за тези работи, но усещам ,че когато си помисля , все още усещам някаква тревога.Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако ми помогнете да направя още една крачка напред и се извинявам отново за вулгарните думи и изрази по-горе.Благодаря!

ПС: Искам да одбележа, че всичко е доста накратко написано.

Редактирано Януари 5, 2010 от cupboard

[Орлин Баев]

Здравей, Георги!

Правилно постъпваш относно exposure therapy - но вместо да си повтаряш тези работи, по-скоро оставай в наблюдение на мислите, знаейки, че това са просто мисли! Наистина са просто мисли. Тръгнали са от заключението ти, че щом не ти става всеки път, щом си до хубаво момиче и си гей. Това обаче е едно абсолютно погрешно заключение. Няма как да си възбуден винаги щом видиш или си до хубаво момиче - някога ще си, някога не, нормално е. Плюс това, пикът на лесната ти възбудимост тепърва ще нараства и ще бъде най-голям между 16-19 годишна възраст. Но дори и тогава е съвсем нормално понякога освен простото присъствие на момиче до теб, да има и допир, а и чувство! Организмът ти преминава през цикли, ритми, които зависят от денонощието, от различните телесни химични реакции в теб - понякога хормоните ти са по-заредени, понякога по-малко и това е абсолютно нормално - за всеки мъж! В обществото ни сега цари едно много криво отношение към секса, но ти нямаш никаква вина за това, просто растеш в такова време.

Просто виж ясно механизма, който ти поражда тези мисли: погрешно заключение, което води до страх, че си гей и борба против този страх/ мисли. Колкото повече се бориш обаче против този страх, толкова повече това вярване, мислите и страха нарастват. Но, този механизъм не си ти! Той е като бъг в програмата ти и начинът да се справиш с него не е битката с мислите или страха нито бягането от тях! Ти си разбрал и вече си работил така - да осъзнаеш, че този механизъм не си ти и просто да останеш смело и спокойно в мсилите и страха -така той се стапя, изчезва и се преобразува в спокойствие, вяра в себе си и смелост! Това е много силен метод! Повярвай си!

Има още нещо много важно, което е нужно да знаеш! Според психоанализата във всеки от нас живее и мъж и жена - психически. Просто едното е в превес над другото. В теб определено мъжката част е в превес, знам го, така че всичко си е о'к! Мисълта ми е, че няма мъж, на който да не са му минавали подобни мисли - но никой не си признава, крие. Точно тези, които обиждат "на гей" и се държат мачовски, всъщност е много по-вероятно да са прикрити гейове. Ти обаче имаш смелостта да си откровен, което ти прави чест и автоматично те прави по-мъж и по-хетеросексуален от повечето момчета и мъже около теб - просто е факт!

Просто осъзнай, че начинът да намалее страхът, а оттам и мислите ти, е приемането им, абсолютно спокойното ти присъствие в тях. Също така, опитай се да промениш отношението си към гейовете -приеми ги. Не говори за това пред другите, но вътрешно ги приеми, просто си кажи: "Нека съществуват, имат място под слънцето! Приемам ги!". казвам ти това, защото има отношение към натрапчивостите ти.

Какъв спорт тренираш? Би ти помогнало ако се запишеш на йога, особено релаксацията - на тялото и ума. Можеш да прочетеш за това е нета и да започнеш да я правиш поне два пъти на ден за по 15-20 минути, както и да се учиш да си по-релаксиран през деня.

Разкажи за баща си, за майка си, имаш ли братя и сестри, как са нещата у вас? Какви са характерите на родителите ти, как се сържат, как възпитават, какво чувстваш към тях? Би ли могъл да споделиш с родителите си, че искаш да отидеш няколко пъти на психотерапевт? Можеш да им кажеш, че нещо си напрегнат, без да им обясняваш подробности.

[cupboard]

Първо искам да Ви благодаря за бързия и компетентен отговор!

Какъв спорт тренираш? Би ти помогнало ако се запишеш на йога, особено релаксацията - на тялото и ума. Можеш да прочетеш за това е нета и да започнеш да я правиш поне два пъти на ден за по 15-20 минути, както и да се учиш да си по-релаксиран през деня.

Ами тренирам баскетбол - огромна страст ми е.Когато мога винаги съм в залата, във фитнеса и това ми помага до голяма степен - разсейвам се,а пък и когато съм капнал от умора немога да мисля.

За йогата съм чел ,че помага, но никога не съм се замислял да започна с нея.Ще глеадам да прочета тези дни и вероятно да започна в свободното ми време.

Разкажи за баща си, за майка си, имаш ли братя и сестри, как са нещата у вас? Какви са характерите на родителите ти, как се сържат, как възпитават, какво чувстваш към тях? Би ли могъл да споделиш с родителите си, че искаш да отидеш няколко пъти на психотерапевт? Можеш да им кажеш, че нещо си напрегнат, без да им обясняваш подробности.

Ами тук е малко сложно.Майка ми и баща ми никога не са се разбирали.Майка ми е с диагноза шизофрения, а баща ми е ветеринарен лекар - работохолик.Помня още от първи клас бях като звероукротител вкъщи.Все още немога да разбера как може две човешки същества да се мразят толкова много.Когато станах 5-ти клас майка ми изгони баща ми.Бях и страшно сърдит, не си говорехме известно време.След това останах да живея при нея, все още не се бяха развели.Немога да се оплача от такава гледна точка ,че тя винаги се опитваше да ми осигури най-доброто, но просто болеста и пречеше.Когато получеше криза, винаги се опитвах да я успокоя, но тя крещеше и говореше напълно несвързани работи по адрес на баща ми, което страшно много ме вбесяваще, тъй като той ни издържаше и буквално ни даваше хляба в ръцете.Дори съм и посягал, което е може би най-големият ми грях и за което съжелявам до ден днешен.Опитвах се да живея някакси при нея, защото знаех ,че без мен няма да може.Това лято обаче целият свят се срина.След като взех изпитите, баща ми реши да ме вземе да живея при него.Опитах се да замажа всичко и да остана да живея при майка ми, но просто не можех.Тя много се изнервяше, пиеше големи дози от лекарствата и по цял ден спеше.Трудно намирах чисти дрехи, сам си купувах за ядене, чистех вкъщи, но както и да е с това бих се справил.Просто когато майка ми се събудеше веднага започваше да създава напрежение, вече не издържах.

Реших да отида при баща ми.

Когато отидох в апартамента там беше дядо ми.Грам не се разбираме с него, той страшно много мрази майка ми.После обаче дойде и една жена, която се оказа ,че ми е мащеха.Оказа се ,че имам и по-голяма сестра.Тогава баща ми страшно ми падна в очите.Живях 1 месец и нещо с дядо ми, когато той реши ,че аз съм му виновен с нещо и каза ,че искал да си ходи.От тогава започнах да живея сам.Ходя само да вечерям при баща ми и мащехата ми.Немога да се оплача, не е лоша жена ,но просто немога да простя на баща ми.Малко се одклоних от темата, но имах нужда да споделя с някого.Извинете.

Откъм възпитание, баща ми винаги ме е напътствал.Майка ми ме е учила на честен труд и на любов към Бога.За другото сам съм се учил и възпитавал и мисля ,че горе-долу съм успял.Нито пуша, нито пия, винаги успявам с каквото и да се захвана.Никога не са ме натискали да уча или да спортувам.Нито пък са ме ограничавали за нещо, но и аз не съм им давал повод да го правят.

Колкото до споделянето, наистина немога да им кажа нищо.Баща ми веднага ще почне да ме разпитва и да ми обяснява ,че това са глупости, а майка ми просто не е в състояние да ми даде компетентно мнение.За психотерапевт дума да не става.С остарелите разбирания на баща ми директно ще ме помисли ,че съм изкуфял напълно.

[Орлин Баев]

Здравей отново, Георги!

Аз също ти благодаря за учтивостта ти и за смелостта ти, която проявяваш като четеш, търсиш, стремиш се към промяна в себе си и в ситуацията си! Виждам, че за своите 14 години си един вече доста зрял млад мъж. Просто житейската ти ситуация те прави такъв, което е за добро, погледнато в дългосрочен план! Имаш далеч по-голяма самостоятелност от повечето от връстниците ти! Това е чудесно и съм сигурен на милион процента, че след време ще бъдеш един много успяващ млад човек - именно поради преживяванията си сега! Защото те правят дисциплиниран, търсещ, самостоятелен, добър мениджър на себе си (най-малкото правиш всичко, за да стане това), а оттам след време би бил инициативен и пробивен в каквато и област да се насочиш! Затова благодари на обстоятелствата в живота си, на мама, на татко, на мащехата, на трудностите! Приеми ги с радост спокойно и с вяра! Ти имаш вяра в Божественото - знай, че всичко, което ни се дава е точно най-доброто за нас в дадения момент. Никога няма наказания, но просто задачи за решаване. А във всяка трудност се крият диамантите на възможностите за израстване, придобиване на мъжество и спокойствие!

За родителите ти и ставащото в теб: по думите ти ми се струва, че уверено си тръгнал да съграждаш себе си по модела на баща си. Ставаш все по-самостоятелен, справящ се, отговорен - какъвто е и той. Знам, че с болестта на мама никак, ама никак не ти е лесно... Но това са житейските задачки, които животът ти поставя,а те са най-добри за теб! И виждам, че се справяш много добре! Ти си чувствителен, дълбок млад мъж с много добри качества! Тази ти чувствителност е нещо чудесно, защото ти дава възможност да обичаш истински и да се радваш на нещата от живота много по-пълноценно. Понякога обаче е предпоставка за по-лесното ти "жегване", раняване и някои страхове, от които се защитаваш като градиш малко по-твърд от нужното характер. За да решаваш успешно задачите, дадени ти от живота в ситиацията в която си, ти предлагам да помислиш и поработиш върху следните неща:

- Прости си за посягането на мама! Станалото, станало - вината никога не помага. Помага само прошката, обичта и спокойното разумно мислене и поведение! Можеш да си повтаряш понякога: "Прощавам си! Обичам се! Приемам се изцяло и безусловно!"

- Прости на баща си! Обидата ти е нормална, напълно нормално е да ти е трудно да приемеш личния живот на татко с друга жена, така е! Опитай се да го разбереш обаче. пробвал е, старал се е, правил е всичко за теб и мама, жертвал се е, давал е всичко от себе си - колкото и както е могъл, а и продължава и сега да дава предполагам. В същото време обаче му е натежало и когато се е появила другата жена, просто се е почувствал спокоен с нея. Той също е човек и също има нужда да бъде спокоен и щастлив. Прости му!

- прости на майка си! Може би го съзнаваш, а може би не, но може би гневът ти към мама се дължи на това, че би искал да е като другите майки, да се грижи повече за теб, да е зад теб емоционално в по-голяма степен, както и битово, за прането и чистенето и готвенето и т.н. Нормално е да искаш това! Но, тя не е виновна за болестта си! Тя е преди всичко биологично заболяване! прости на майка си! Сега ти си мъжът в къщи. Обикни я каквато е. Благодари и! например така: "Благодаря ти, мамо, за това, че съм тук на тази земя и имам всички тези възможности за растеж и развитие! Благодаря ти!"

- Намери начин да намериш баланс и хармония в себе си, които са независими от външните събития - чети книгите на Петър Дънов, започни тренировки по йога (но в зала, с група, а не само сам).

- Повярвай си: можеш да ползваш долните мисли, които да си повтаряш от време на време. Те малко по малко ще заживеят в теб все по-силно и ще станат част от психиката и живота ти!

"Аз имам право на себеотстояващо поведение при нечестно отношение или критика!

Аз имам право да прекъсвам и искам пояснения когато не разбирам – защото е нормално да не съм компетентен във всичко!

Аз имам право да изисквам промяна, когато тя е правилната алтернатива!

Аз имам право да търся помощ – именно защото съм силен и осъзнавам реално възможностите си!

Аз имам право да чувствам и изразявам тъга понякога – защото приемам естествените си чувства и именно защото съм силен имам правото да ги изразявам!

Аз имам право да не поемам отговорност за проблемите на някой друг, когато имам нужда от спокойствие и лично пространство!

Аз имам право да не се оправдавам пред другите – защото си вярвам, а за мен говорят делата ми и силното ми присъствие!

Аз имам право да не предугаждам нуждите и желанията на другите хора – когато те ми бъдат ясно заявени, тогава имам правото да реша дали да се съобразя с тях или не!

Аз имам правото да не се притеснявам за благоразположението и доброжелателността на хората – защото самочувствието ми зависи единствено от собственото ми мнение и присъствие на духа!

Аз имам право да бъда неутрален в някои ситуации или да имам свое мнение – защото не винаги едната от две спорещи позиции е вярната!

Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си!

Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него!

Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм!

Аз имам право на свои собствени мнения, изводи и разбирания!

Аз имам правото да игнорирам съветите на другите когато осъзнавам правотата си – защото си вярвам и съм неутрално честен със себе си и тях!

Аз имам право да казвам “НЕ” спокойно и без угризения, когато това е нужно – защото вярвам на преценката си и моето самочувствие зависи единствено от собствените ми избори и оценка!

Аз имам право да греша!

Аз имам право гъвкаво да променям мнението си когато е нужно, но и спокойно да отстоявам позицията си, когато е обективно правилна!

Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден! Аз имам право да слушам сърцето си и да вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено!

Аз имам право да съм емоционално толерантен към себе си и другите!

Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм!

Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората!

Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен!

Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри! Аз виждам недостатъците на хората и ситуациите и действам разумно, но виждам и дълбоката разумност зад привидностите и избирам да се фокусирам в нея съзнателно!

Аз мога да прощавам на себе си! Аз мога да прощавам на хората! Обидата няма да промени случващото се към по-добро. Затова прощавам емоционално и с това се освобождавам от тежък товар, а в същото време действам разумно и обективно!

Аз имам право да греша – нормално е да се греши, когато се уча от грешките си!

Аз имам право да приемам и уважавам собствените си чувства, да се вслушвам в тях и спокойно да неутрализирам ненужните – с помощта на разума и разтварянето им в спокойствието ми!

Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото!

Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен!''

................................................................................

.............

Разкажи повече за характера си, за реакциите си, за чувствата си и мислите си!

Редактирано Януари 6, 2010 от Орлин Баев

[Станимир]

Когато станах 5-ти клас майка ми изгони баща ми.

Това лято обаче целият свят се срина.След като взех изпитите, баща ми реши да ме вземе да живея при него.Опитах се да замажа всичко и да остана да живея при майка ми, но просто не можех.Тя много се изнервяше, пиеше големи дози от лекарствата и по цял ден спеше.Трудно намирах чисти дрехи, сам си купувах за ядене, чистех вкъщи, но както и да е с това бих се справил.Просто когато майка ми се събудеше веднага започваше да създава напрежение, вече не издържах.

Реших да отида при баща ми.

После обаче дойде и една жена, която се оказа ,че ми е мащеха.Оказа се ,че имам и по-голяма сестра.Тогава баща ми страшно ми падна в очите.

Ходя само да вечерям при баща ми и мащехата ми.Немога да се оплача, не е лоша жена ,но просто немога да простя на баща ми.

Откъм възпитание, баща ми винаги ме е напътствал.Майка ми ме е учила на честен труд и на любов към Бога.За другото сам съм се учил и възпитавал и мисля ,че горе-долу съм успял.Нито пуша, нито пия, винаги успявам с каквото и да се захвана.Никога не са ме натискали да уча или да спортувам.Нито пък са ме ограничавали за нещо, но и аз не съм им давал повод да го правят.

Колкото до споделянето, наистина немога да им кажа нищо.Баща ми веднага ще почне да ме разпитва и да ми обяснява ,че това са глупости, а майка ми просто не е в състояние да ми даде компетентно мнение.За психотерапевт дума да не става.С остарелите разбирания на баща ми директно ще ме помисли ,че съм изкуфял напълно.

Според това, което си написал, не виждам сериозна причина за отношението ти към баща ти. Опитай се да погледнеш на случващото се през неговите очи и да разбереш неговата позиция. Казваш, че възгледите му са остарели, но от написаното не мога да разбера в какво се изразява това. Все пак да не забравяме, че е нормално да съществува известна разлика във възгледите на отделните поколения. По-голямата ти доведена сестра от баща ти ли е или не? Можеш да не отговаряш на последния въпрос, тъй като е доста личен, но според мене единствено в случай, че отговорът е положителен, имаш някакви по-сериозни основания да обвиняваш баща си. Но дори и така да е, пак се постарай да влезеш в неговото положение, да го разбереш и да му простиш. Ситуацията, която се е създала, е била трудна за всички и никой не е виновен за това, че се е стигнало до нея. Грешки може да е имало като неадекватна реакция в резултат на създалата се ситуация, но едва ли има човек, който да реагира безгрешно на такива тежки условия. Хората не са съвършени. В тази връзка, се опитай да разбереш и дядо си. Нямам предвид да приемеш отношението му към майка ти за правилно, защото съм почти сигурен, че не е. Но той според мене просто не може да се примири с това, че очакванията му за това как ще се развие животът на сина му (твоят баща) не са се сбъднали. Трудно му е да приеме, че няма виновни и съвсем очаквано е (което не означава че е правилно) да хвърли обвиненията върху майка ти, а не върху своя син (баща ти). Отношението на дядо ти към майка ти е плод на разочарование и на разбити надежди, на безсилие от негова страна пред действителността. Той вижда единствено възможността да обвини някого (майка ти) за да освободи натрупаната в него отрицателна енергия и да получи временно някаква вътрешна утеха. Съмнявам се, че можеш да направиш нещо за да промениш отношението му, но не го обвинявай. Просто приеми това, че е на погрешна позиция като факт без да се затормозяваш с мисли от типа: не е справедливо; какво му дава право да мисли така за майка ми; не може ли да промени отношението си и др. под.

Като сме тръгнали с „обвиненията“ спри да обвиняваш и себе си. Тук имам в предвид пряко въпроса, поради който си открил темата. Реакцията на организма ти не е според твоите очаквания и вече си готов на неоснователни самообвинения и страхове. Защо няма нищо ненормално в това да не се възбуждаш всеки път, когато си до хубаво момиче, Орлин вече ти обясни. Правенето на погрешни предположения, води до нереализиране на очакванията и до евентуални самообвинения. Опитай се да наблюдаваш събитията, реакциите на организма ти, мислите и чувствата си без да се опитваш непременно да ги контролираш. Когато се опитваш да осъществиш някакъв контрол и не успееш, това отново е едно несбъднато очакване и отново може да доведе до самообвинение. А всъщност хората контролират толкова нищожна част от мислите, чувствата и действията си. Опитай се да преценяваш точно кое е в твоите възможности и кое не е; кое е съществено и кое не е; кое е необходимо и кое не е. Опитай се да определиш кои са ценните за тебе неща в живота, какво искаш да постигнеш. Постави си някаква цел, идеал, към който да се стремиш, вместо да поддържаш в съзнанието си някакъв нежелан от тебе образ (например образа на хомосексуалиста), от който да се страхуваш и бягаш.

[Орлин Баев]

Да, Станимир е много прав! Добре е да помислиш какъв точно искаш да бъдеш! Когато дойде страха и гей мислите, подходът е както вече обяснихме, приемащо разтворено пребиваване в страха у мислите, което ги разтваря. Когато това стане обаче е добре да насочиш ума си към желан от теб идеал, към който да се стремиш!

Докато пребиваваш разтворено в мислите (exposure method), прави следното упражнение: дръпни вниманието си отстрани мисълта, излез от нея спокойно. После пак влез в нея. Промени я - спокойно, като игра. Промени образите, звуците, цветовете, миризмите. Направи картините по безцветни и неясни например. А после се дръпни леко и погледни образите, сякаш ги гледаш отдалеч, през обратната страна на един далекоглед! Всичко това спокойно и леко, на игра, с приемане и като на шега!

[cupboard]

Здравейте отново!

Благодаря ви отново и съжелявам ,че не успях да пиша по-рано, просто бях на училище.

Разкажи повече за характера си, за реакциите си, за чувствата си и мислите си!

Ами трудно ми е да се опиша като характер,но ще опитам.Може би съм идеалист.Винаги се стремя, към абсолютен порядък.За мен има два вариянта - или нещо е правилно или е напълно грешно.Няма средно положение.Винаги съм стриктен, въпреки ,че доста работи ми се отдават, продължавам да работя над тях.Не мога да живея с мисълта ,че има някой по-добър от мен, в конкретното занятие, немога да губя.Винаги държа на думата си, независимо какво ми коства това.Винаги съм лоялен към хората ,на които държа.Винаги се опитвам да помогна с нещо, вместо да навредя, въпреки че понякога се случва обратното.Най-ценното ми качество според мен е честността.Винаги съм честен, обичам да казвам нещата в очите на хората, въпреки че не обичам да наранявам чувствата на когото и да било.Рядко предприемам необмислени дейвствия.Нещата, които не харесвам в характера ми също не са малко.Имам една според мен страшно лоша комбинация от наивност и чувствителност.Страшно съм наивен, мисля че всики са доборнамерени и се интересуват от другите, но стигнах до заключението ,че повечето хора са егоисти.Също така съм много избухлив, не търпя никого, което е може би най-лошото ми качество.Имам чувството ,че и егото ми е голямо.Искам хората да ме забелязват, да съм специален, въпреки че подтистам това мое желание.Често се поддавам на емоции.Не знам дали това се подразбира под описание на характер, но поне аз така го разбирам.

Според това, което си написал, не виждам сериозна причина за отношението ти към баща ти. Опитай се да погледнеш на случващото се през неговите очи и да разбереш неговата позиция. Казваш, че възгледите му са остарели, но от написаното не мога да разбера в какво се изразява това. Все пак да не забравяме, че е нормално да съществува известна разлика във възгледите на отделните поколения. По-голямата ти доведена сестра от баща ти ли е или не? Можеш да не отговаряш на последния въпрос, тъй като е доста личен, но според мене единствено в случай, че отговорът е положителен, имаш някакви по-сериозни основания да обвиняваш баща си. Но дори и така да е, пак се постарай да влезеш в неговото положение, да го разбереш и да му простиш. Ситуацията, която се е създала, е била трудна за всички и никой не е виновен за това, че се е стигнало до нея. Грешки може да е имало като неадекватна реакция в резултат на създалата се ситуация, но едва ли има човек, който да реагира безгрешно на такива тежки условия. Хората не са съвършени. В тази връзка, се опитай да разбереш и дядо си. Нямам предвид да приемеш отношението му към майка ти за правилно, защото съм почти сигурен, че не е. Но той според мене просто не може да се примири с това, че очакванията му за това как ще се развие животът на сина му (твоят баща) не са се сбъднали. Трудно му е да приеме, че няма виновни и съвсем очаквано е (което не означава че е правилно) да хвърли обвиненията върху майка ти, а не върху своя син (баща ти). Отношението на дядо ти към майка ти е плод на разочарование и на разбити надежди, на безсилие от негова страна пред действителността. Той вижда единствено възможността да обвини някого (майка ти) за да освободи натрупаната в него отрицателна енергия и да получи временно някаква вътрешна утеха. Съмнявам се, че можеш да направиш нещо за да промениш отношението му, но не го обвинявай. Просто приеми това, че е на погрешна позиция като факт без да се затормозяваш с мисли от типа: не е справедливо; какво му дава право да мисли така за майка ми; не може ли да промени отношението си и др. под.

Опитвам се да не обвинявам баща ми, но някакси не успявам.Немога да приема ,че докато още са живели с майка ми той е имал любовница.Казвам това, защото още тогава се съмнявах.Якето му често миришеше на дамски парфюм, прибираше се късно вечер, дори са ми казвали хора ,че са го виждали да целува друга жена.Мислех си ,че това са просто някакви клюки.Просто това е нещо, което немога да приема !Дали по-голямата ми сестра е от него - не мисля, въпреки че е възможно.

Не искам да заплитам такива интриги задавайки такива въпроси.Ще се опитам, както Вие казвате да го разбера и простя, но немога да обещая нищо.

Като сме тръгнали с „обвиненията“ спри да обвиняваш и себе си. Тук имам в предвид пряко въпроса, поради който си открил темата. Реакцията на организма ти не е според твоите очаквания и вече си готов на неоснователни самообвинения и страхове. Защо няма нищо ненормално в това да не се възбуждаш всеки път, когато си до хубаво момиче, Орлин вече ти обясни. Правенето на погрешни предположения, води до нереализиране на очакванията и до евентуални самообвинения. Опитай се да наблюдаваш събитията, реакциите на организма ти, мислите и чувствата си без да се опитваш непременно да ги контролираш. Когато се опитваш да осъществиш някакъв контрол и не успееш, това отново е едно несбъднато очакване и отново може да доведе до самообвинение. А всъщност хората контролират толкова нищожна част от мислите, чувствата и действията си. Опитай се да преценяваш точно кое е в твоите възможности и кое не е; кое е съществено и кое не е; кое е необходимо и кое не е. Опитай се да определиш кои са ценните за тебе неща в живота, какво искаш да постигнеш. Постави си някаква цел, идеал, към който да се стремиш, вместо да поддържаш в съзнанието си някакъв нежелан от тебе образ (например образа на хомосексуалиста), от който да се страхуваш и бягаш.

Благодаря ти за съвета, задължително ще опитам!Колкото до поставянето на цел, поставил съм си и когато изпитвам трудности, обичам да си представям как примерно след 20 години, съм осъществил всичко, за което съм мечтаел.

[Орлин Баев]

Здравей отново, Георги!

Когато човек не може да губи, трудно може и да побеждава. Защото го е страх от загубата, което блокира ума и тялото.

Имаш много хубави черти в характера си - тази наивност всъщност си е честност и откровеност, желание за истинност!

Имаш и други черти, които всъщност са психичните предпоставки за пораждане на натрапчивите мисли - ти сам си ги виждаш: перфекционизмът, или/или черно бялото мислене и чувстване, избухливостта и прекомерният идеализъм. Идеализмът между другото е първи братовчед на перфекционизма и често "си ходят заедно". Нещата в живота обаче са далеч от застиналите норми на нашия перфекционизъм. Не са перфектни нещата нито в обществото, нито в психиките ни - не е и нужно да са. Има един природен ред, който за нас понякога изглежда като хаос, просто защото е много по-широк и цялостен и не винаги виждаме принципите му. Тези ти характерови черти водят до една постоянна битка с живота - тя може да донесе постижения, но и постоянно напрежение в мисленето, чувствата и тялото. Но тъй като сме прекалено малки по сили и възможности (дори и Онасис или Бил Гейтс да сме, няма значение, пак не можем да контролираме всичко), напрежението на желанието ни за контрол и ред далеч не винаги бива задоволявано и това ни напряга още повече.

А цялото това напрягане, неспособност за губене, изразено в избухвания и максимализъм са просто една характерова защита от подсъзнателните страхове. Защита от страха и вината на подсъзнателните убеждения "аз губя и се провалям", "хората и животът ме раняват", "аз съм слаб и беззащитен" и т.н.

Ти имаш обективни причини за залагането на тези си подсъзнателни страхове. Но сега можеш ясно да ги осъзнаеш, да ги погледнеш отстранено и безпристрастно и да знаеш, че те това не си ти и че можеш съзнателно да ги промениш. Да преобразуваш тези базисни страхове и характера си съзнателно. Ти си удивително интелигентен и си много способен и мъдър по природа млад мъж - това се чувства в думите ти и ... между тях, в излъчването ти.

Тук в интернет можем да ти дадем само някои насоки. Като например да възнамериш промяната на характера си ! Намерението е мощна сила -тя сама намира начини и методи, с които да се осъществи. Към какви черти в характера си е добре да се стремиш? Към развиване на спокойствие, приемане на себе си, хората и нещата от живота такива, каквито са. Към смирение, тоест към вътрешен мир и хармония. Към толерантност към себе си и другите. Към смелост, която идва не от бягане от страха, но от сприятеляването с него, приемането му и трансформирането му - което до голяма степен прави exposure therapy например. Към една все по безусловна вяра в себе си, която няма нужда от доказателства, защото просто е там - безусловна и естествена!

Има много методи, начини за промяна, но тук в този сайт можем да дадем само по-общи насоки. Засега можеш просто да работиш с горните мисли, да се наблюдаваш и да се стремиш към горните качества!

[cupboard]

Здравейте отново!

Извинете ме ,че пиша толкова късно, но тези дни бяха лудница.

Защита от страха и вината на подсъзнателните убеждения "аз губя и се провалям", "хората и животът ме раняват", "аз съм слаб и беззащитен" и т.н.

В тези ваши думи наистина вникнах, защото докато беше най-тежкия период се чувствах точно така!Опитвах се да си кажа, че няма нижщо лошо в хомосексуалността и че дори да съм хомосексуален това не е нещо лошо, но просто неможех да си повярвам.Веднага в съзнанието ми изплуваше картина, в която аз съм хомосексуалист и никой не ме приема.В картината се чувствах сякаш провалям семейството ми, приятелите ми, всички!Ужасявах се до смърт и постоянно си повтарях, че няма начин да съм хомосексуалист, постоянно се борех срещу тези мисли.

Тук в интернет можем да ти дадем само някои насоки. Като например да възнамериш промяната на характера си ! Намерението е мощна сила -тя сама намира начини и методи, с които да се осъществи. Към какви черти в характера си е добре да се стремиш? Към развиване на спокойствие, приемане на себе си, хората и нещата от живота такива, каквито са. Към смирение, тоест към вътрешен мир и хармония. Към толерантност към себе си и другите. Към смелост, която идва не от бягане от страха, но от сприятеляването с него, приемането му и трансформирането му - което до голяма степен прави exposure therapy например. Към една все по безусловна вяра в себе си, която няма нужда от доказателства, защото просто е там - безусловна и естествена!

Наистина трябва да променя характера си, поне някой черти, няма съмнение!Спокойствието е чувство, което почти не познавам.Почти винаги съм под напрежение!Дали ще е за училище, дали ще се чудя какво прави майка ми, дали ще имам време да отида на тренировка...винаги бързам за нещо!Това просто е ежедневие за мен.Толерантността е нещо на което също трябва да обърна голямо внимание, но хубавото е ,че вече направих една крачка в това отношение.Преди често убиждах хомосексуалисти,разни фешъни,често се присмявах на хората около мен за нещо, което осъзнах ,че е много грешно и ги кара да се чувстват страшно зле.Увереноста ми (вярата в себе си) също ми куца, но и тук, мисля че напредвам.Ще обърна внимание и на другите работи, който сте написал по-горе, но точно тези черти на характера ми искам да ги страшно много, защото чувствам ,че наистина ми пречат.

Благодаря ви отново за помощта!

[Орлин Баев]

Мхм! И не забравяй да "посяваш" утвържденията от по-горе в психичната си градина! Или си избери тези, които ти харесват и честичко си ги чети и повтаряй наум, докато станат част от теб. Ползвай ги с вяра, с вчувстване в посланието на всяка мисъл, с емоционално преживяване! След всеки няколко повторения на мисълта, оставай в тишина за няколко мига и наблюдавай въздействието и върху теб - при всяка една от мислите.

Успехи!

[lettice]

Здравеите,

Искам да попитам натрапливите мисли достигат ли до налудности?ИМА ЛИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ТЯХ?Какво всъщност представляват налудностите.Предварително благодаря за отговора

[Орлин Баев]

При налудностите ясното осъзнаване на аза и връзката му с обективната логична реалност е силно изкривена. При натрапчивите мисли азът осъзнава тяхната ирационалност и им се противопоставя активно.

Дали може окр да премине в психоза? За да се случи, е нужно да има генетична и мозъчна предиспозиция за това. По-често не се преминава. Натрапчивите мисли са всъщност амплифицирана проява на нормалната психична работа, на взаимодействието между съзнателното его и несъзнаваните сянка, контрасексуални комплекси, родителски комплекси и т.н., при повишена тревожност в несъзнаваното.

[д-р Тодор Първанов]

Понеже много от хората с натрапливости започват да се страхуват,че полудяват и това още повече усилва натрапливостите им, ще добявя и моя отговор.

По принцип между налудностите и натрапливите мисли няма нищо общо.

По определение налудностите са убеждения, които не отговарят на действителността и които не могат да бъдат коригирани с помощта на логиката.

Например, човека който има убеждението ,че е преследван от някаква организация, вярва напълно в него, държи се като такъв и нито за момент не допуска ,че това не е истина.Не може и по никакъв път да му бъде доказано с помощта на разговори,че това не е така и никой не иска да го убие-давам този пример защото най-честите налудности са свързани с това - човека е следен и преследван за да бъде убит....Както се казва –Сто мъдреци не могат да разубедят един луд , но един луд може да убеди 100 мъдреци в правотата на лудостта си.

Натрапливите мисли са мисли, които идват в съзнанието ни въпреки нашето желание .Съдържанието им обикновено е свързано с ценността система на човека и е максимално неприятно за него. Но човека знае ,че това са си негови мисли-ако ,,лудият ‘’има неприятни мисли той казва ,че това не са негови мисли, а някой друг му ги предизвиква вкарвайки му ги в главата/с уреди или друг начин/ и нищо не може да убеди,че това не е възможно.

Човека с натрапливости се мъчи да се справи със собствените си мисли правейки различни неща. Човека с налудностите бяга или търси хората, които му ги причиняват за да се разправи с тях.

Както виждате разликата е огромна.

Искам да попитам натрапливите мисли достигат ли до налудности---

Така зададен въпроса има само един отговор –НЕ.

Все едно питате –Може ли развитието на момиченцето да го превърне в мъж. Или малкото момче да се развие и с течението на възрастта стане жена.

Има ли при шизофренията натрапливости? -Да, възможно е, но те възникват на фона на много други симптоми и не са водещи в картината-сама знаете,че повишена температура може да има при стотици заболявания.Но, тя не определя от какво е болен човека.

С две думи бъдете спокойна, натрапливостите не могат да доведат до ,,полудяване’’.

Редактирано Септември 8, 2010 от hip

[Орлин Баев]

По принцип между налудностите и натрапливите мисли няма нищо общо.

А няма нищо общо, защото двете според някои изследователски резултати имат различна мозъчна база. Различни неврални пътечки, през които се проявяват. При шизофренията освен това имаме и завишен допамин, а при окр не. Ето абстракт на изследване по въпроса:

"

Frontal-Lobe Dysfunction in Schizophrenia and Obsessive-Compulsive Disorder - A Neuropsychological Study

This article is not included in your organization's subscription. However, you may be able to access this article under your organization's agreement with Elsevier.

Abbruzzese M., Bellodi L., Ferri S. and Scarone S.

Univ Milan, Sch Med, Dept Biomed & Technol Sci, Psychiat Branch, Milan, Italy and Hosp San Raffaele, Irccs, Milan, Italy

Available online 24 April 2002.

Abstract

Converging evidence suggests there is a specific role of dorso-lateral-prefrontal cortex (DLPC) in schizophrenic disorders and of orbite-frontal cortex (OFC) in obsessive-compulsive disorder (OCD). Here, 25 schizophrenic and 25 OCD patients were evaluated with Wisconsin Card Sorting Test and Object Alternation Test; neuropsychological tools sensitive to DLPC and OFC damage, respectively; and compared with 25 subjects of a control group. Moreover, they all underwent Weigls Sorting Test and the Word Fluency Test to assess global frontal functioning. The results indicated a DLPC deficit in schizophrenia and an OFC involvement in OCD. These data suggest that functional disorders of the central nervous system can be explored with neuropsychological instruments."

Преживелищната разлика е, че при окр пациентът има ясното съзнание за ирационалността и нереалността на мислите си и добра връзка с реалността. При параноидните налудности човекът дори не би си помислил, че има шизофрения, не вярва на диагнозата си, а безпрекословно вярва в истинността на параноичните си налудни идеи.

Има обаче изследвания, които показват неврологично припокриване между окр и шизофренията, но с много по-силна дисфункция при втората. Ето абстракта на такова изследване:

"Summary: Recent research has demonstrated that brain abnormalities are present in first-episode schizophrenia and obsessive-compulsive disorder. There are some pathophysiological similarities, such as deficit of the frontostriatal circuit, between schizophrenia and obsessive-compulsive disorder, but more structural abnormalities are involved in schizophrenia. Future studies, investigating the neurological abnormalities in schizo-obsessive or early-phase psychosis with obsessive-compulsive symptoms, are needed."

Тази неврална подобност обаче е по-скоро пресечна точка между двете разстройства. Разликите между двете са повече от приликите и повечето специалисти споделят мнение за коренното различие на двете. Има и мнения обаче, които потвърждават сходства и преплитане помежду им. Моят опит потвърждава и двете хипотези. В по-голяма част от пациентите с окр има много ясна връзка с реалността, логика и здрав разум, а симптомите им никога не се развиват в шизофрения.

При някои пациенти обаче, далеч по-рядко, натрапчивостите периодично се влошават до налудности, след което връзката с реалността отново се възстановява с помощта на терапията. Такъв пациент, в зависимост от моментното си състояние и специалиста, при който е попаднал, ще бъде диагностициран или като обсесивно компулсивен или като шизофреник. Затова възниква нова диагноза: обсесивно компулсивна шизофрения. Подчертавам обаче, че това са по-редки случаи, а лечението им е напълно възможно чрез психотерапия, която се основава на мозъчната пластичност! Тоест, този вид шизофрения е далеч по-лечим от класическата параноидна шизофрения. И несравнимо по-добре повлияващ се от психотерапия от другите видове шизофрения и психози въобще (БАР, шизоафективно р-во и т.н.)

Диагностиката при психопатологията засега е далеч от съвършената и това са отворени и подлежащи на развитие въпроси, които чакат отговорите си с напредването на технологията за сканиране.