За човешкото развитие и усъвършенстване

[Донка]

Истината, която аз съм видяла, е че сме винаги заедно точно защото мислим и чувстваме различно и всеки си върви по своя начин по своя път и всеки си има някаква своя истина , по-различна от моята и тази на другите... И все пак сме заедно... Докато четях книгата на Шмаков бавно осъзнавах тази истина. Ние сме различни в проявите си на едното йерархично ниво, но всички заедно сме елементи от следващото йерархично ниво и там сме еднакви и сме едно. Развитието и усъвършенстването на съзнанието аз лично го приемам като осъзнаване на йерархичните нива, на които ние съществуваме едновременно - докато на едното ниво ние сме уникални и действаме с конкретни прояви, то на по-високото ниво ние сме елементи от по-голямо Цяло. И сега идва най-същественият момент - ние, хората имаме известна свобода на избор като елемент от кое Цяло да се осъзнаем. Един може да се осъзнава като елемент от "мравуняк" с "царица - майка", друг - като елемент от "екосистема".

[Валентин Петров]

Моето откачено „аз” е неуютно и затова избягах там, където него го няма.

no_self

— Толкова по-зле. Ще опитаме без документ. Господин Никой, родом от Никъде. Националност: без националност.

Богомил Райнов

[Диан Георгиев]

"Няма ли граница след която усъвършенстването да стане ненужно?" (Цитирането на мненията на т.нар. "гости" не работи при писане на нов постинг)

Няма и не може да има докато има съществуване, защото промяната е нужна за това съществуване като човек, животно, растение, ангел и т.н. Поетичния израз на това е "Човекът е човек когато е на път" (П.Пенев). Разбирането на илюзорността на аза и света въобще не отменя законите на съществуването и света, като непрекъснатата промяна, кармата и т.н., но дава познание за ограниченията и оттам повече възможности за избор и действие. Въпросът за взаимодействие с околните е по-труден защото обхваща повече същества и оттам много варианти на съществуване, както и групови правила на съществуване, които изискват наличие на аз, затова той трябва да се симулира. Законът за кармата управлява обмена, но все пак нещата не трябва да се приемат прекалено сериозно, всичко е само спектакъл.