pencil Добавено Август 13, 2005 Доклад Share Добавено Август 13, 2005 На всеки му се е случвало -- приближава се малко дете или възрастна жена, обикновено мургава, или пък и двете заедно -- мургавата носи дете в ръцете си и проси пари за храна или за "болното дете". Как постъпвате в случая? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Август 13, 2005 Доклад Share Добавено Август 13, 2005 Здравей Пенсил, Благодаря ти за хубвата тема. Наистина въпроса е много актуален и точен. Аз за себе си съм го решил така. Давам само храна. Отивам, купувам и давам или викам човека да си избере нещо от магазина. В някои случаи давам и пари, но много рядко и само, когато усетя, че човека наистина е в нужда, и че няма след няколко минути шефа на бандата да прибере оборота за деня. Просто понякога оставям интуицията да ме води. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 13, 2005 Доклад Share Добавено Август 13, 2005 Аз имам тук проблем - в повоечето случаи знам къде ще отидат парите, но просто ми е трудно да казвам не, като са ме захапали... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Август 25, 2005 Доклад Share Добавено Август 25, 2005 Здравейте, приятели! И аз съм го решила вече този въпрос. Пари на просяци от улицата не давам отдавна.То просията си е сериозна карма и трябва да се разреши правилно и от двете страни - искащата и даващата - във физически+емоционален+ментален+причинен аспект. Храна или вещи - давам, освен това вече има достатъчно други форми/начини да се помага на действително нуждаещите се . Можем го и го правим - тихо и спокойно, кога невидимо, кога видимо. Винаги обаче, мислено или на глас в зависимост от ситуацията, пожелавам на просещите с блага усмивка нещо добро... Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Август 26, 2005 Доклад Share Добавено Август 26, 2005 Просто понякога оставям интуицията да ме води. Здравейте!!! Предишното е цитат от Иво, но стана грешка..Както и да е, все още е валиден. Темата наистина е много актуална, предполагам не е един човек, настроен с цялото си сърце към доброто и благото за всички същества, се е сблъсквал с просията. Тя поражда много въпроси и съгласна съм с Благост за кармичната връзка..Но аз лично обичам да се вслушвам в интуицията си. Понякога зная, че е хубаво да даря храна (особено на някое босо циганче, за да не изтича в противен случай да си купи цигари с парите), но не веднъж в София съм се разминавала с хора, които Зная, че се нуждаят от мъничката помощ (в случая материална) която бих могла да им дам...Такива например са едно бедно бездомно семейство, което всеки ден наблюдавах в центъра. Постоянно "засичах" майката (с толкова излъчваща доброта усмивка!!!)с детето и съвсем неусетно понаучих някои неща за тях. По-късно писаха за тях, зарадвах се когато видях, че си бе намерила работа. Същото е и с един много симпатичен възрастен човек, който винаги лежи гушнал кученцата си. Знам, че спи на улицата, защото се е случвало нощем да го видя. Когато им дам нещо сърцето ми Ликува, защото Зная, че е правилно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 22, 2005 Доклад Share Добавено Септември 22, 2005 И аз имам проблем - трудно ми е да откажа като ми искат! Сега работя на златните в един ресторант, и точно пред него минава постоянно един човек, лази на четири крака, демонстративно оголил единият от краката си, който е деформиран. На ръцете и коленете си има увити парцали - когато човек го види, в него се пробуждат чувства на състрадание и жалост ... и му е трудно да не даде някой лев - а чижденците дават по десет, двадесет, очевидец съм. Аз се сприятелих с този господин, носих му кафе и храна - и си поговорихме - интересно, защото се оказа че всъщност като махне камуфлажа и обуе дебело деформираното си стъпало, може да ходи. Както и се оказа че след работа го превозват с мерцедес... че печели в добри дни(когато не се заяждат с него полицаите) до 1000 лева - но за него остава само малка част, защото другото отива за шефа му! Но че иска да работи същият бизнес в чужбина, за да печели дори повече, а и там щял да си стои в количка, без да има нужда да лази! Общо взето, много точен човек, просто силно находчив ! Е, а ние си работим честно за някое и друго левче давано ни от някой по-находчив от нас! Е, разбира се, говоря само за себе си... Но със сигурност има и наистина нуждаещи се просяци, които са на улицата не по техен избор и не правят бизнес! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Септември 22, 2005 Доклад Share Добавено Септември 22, 2005 И аз давам храна. Опитвам се да давам Любов, за да се сприятелим и по този начин евентуално да посея надежда за изчистване на тези души. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 НАБИРАНЕТО НА СРЕДСТВА ЗА БОЛНИ И НУЖДАЕЩИ СЕ НЕ Е ПРОСИЯ! Какво е просия? Защо някои хора просят без нужда? Как е правилно да се постъпва когато някой проси? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Въпросът с просията е много сложен. Особено в България, където няма държавност да решава този въпрос. Просията се е превърнала във верига за забогатяване , подобна на проституцията. Този вид бизнес споерд мен не бива да се поощрява. Обаче има хора, които не са в тази верига, които са забравени от държавата и нямат друг начин да се изхранят. Тях студът ги мори тази зима, гладът ги мъчи днес и нямат време да чакат мудното вземане на държавнически решения. На такива хора аз давам. Трудно е разпознаването. И ако сбъркам, тежи на моята съвест. Но може би точно това е нашата задача - на гражданите с покрив над главата, с редовни доходи и спокоен живот. Да се вгледаме в тези очи, да видим в тях: Пречупена от нищетата гордост... или заучено жалостив поглед; примирение и мъка... или нахалството да не вземеш хранителен продукт, а да искаш кеш ... Жал ми е и за дечицата, които са част от индустрията - просия. Но съм наясно, че сама не мога да се пребора с тази огромна мафия. Пример: Едно цигане на около 10 г. просеше миналата година до моето работно място. Това е учебно заведение в центъра на София в близост до известен бар-кафе, където се събира "елитът" на страната. Та детето се навърта там и по цял ден проси. Бодигардът се смили над него и го пусна в опустялото фоайе да се стопли до парното. Започна да го разпитва това - онова. Оказа се , че са 7 деца и всички просят из София. На въпроса , колко събира за един ден : "Стотина лева". После детето попита защо тук идват толкова деца, какво правят вътре... Може ли и то да учи "англИски" и колко струва. Беше будно, живо, добронамерено дете. За 7 дни то може да си "изработи" годишната такса да учи англИски. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Има и един друг вид просия,който не мога да дефинирам точно.Става въпрос за този вид в който имаш,но просиш.Този вид просия според мен е вид личностна деформация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Granat1, има много физически измерими неща, с които хората заместват любовта, която дълбоко в себе си искат да получат. Това е едната причина да се проси без нужда. Другата е да се докажат пред себе си, че са по тарикати, по-умни от другите - някакво надмощие. Може би е добре да дадеш пример, ако те интересува конкретна ситуация и мнението на повече хора за нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 (edited) Въпросът с просията е много сложен. Особено в България, където няма държавност да решава този въпрос. Просията се е превърнала във верига за забогатяване , подобна на проституцията. Този вид бизнес споерд мен не бива да се поощрява. Обаче има хора, които не са в тази верига, които са забравени от държавата и нямат друг начин да се изхранят. Тях студът ги мори тази зима, гладът ги мъчи днес и нямат време да чакат мудното вземане на държавнически решения. На такива хора аз давам. Трудно е разпознаването. И ако сбъркам, тежи на моята съвест. Но може би точно това е нашата задача - на гражданите с покрив над главата, с редовни доходи и спокоен живот. Да се вгледаме в тези очи, да видим в тях: Пречупена от нищетата гордост... или заучено жалостив поглед; примирение и мъка... или нахалството да не вземеш хранителен продукт, а да искаш кеш ... Жал ми е и за дечицата, които са част от индустрията - просия. Но съм наясно, че сама не мога да се пребора с тази огромна мафия. Пример: Едно цигане на около 10 г. просеше миналата година до моето работно място. Това е учебно заведение в центъра на София в близост до известен бар-кафе, където се събира "елитът" на страната. Та детето се навърта там и по цял ден проси. Бодигардът се смили над него и го пусна в опустялото фоайе да се стопли до парното. Започна да го разпитва това - онова. Оказа се , че са 7 деца и всички просят из София. На въпроса , колко събира за един ден : "Стотина лева". После детето попита защо тук идват толкова деца, какво правят вътре... Може ли и то да учи "англИски" и колко струва. Беше будно, живо, добронамерено дете. За 7 дни то може да си "изработи" годишната такса да учи англИски. Съгласна съм с казаното късметче. И мен ежедневно ме занимава тоя въпрос.Живея в центъра на нашия град .Вечер разхождам кучето и винаги срещам една и съща жена.Много окаян вид има и аз редовно я подпомагам,та тя още като ме види и тръгва към мене.Настоятелна и упорита е.Няма как да излезна от дома си и да не я срещна. Градът е разделен на зони-централна градска част и църквите.Там не може да застане някой неизвестен на организаторите на просенето.Тези,които събират парите и се разпореждат с човеците,които използват за целта като стока.Ако се появи някой да проси и не е в схемата им ,следва саморазправа и човекът просто изчезва.Периодично идват гастролъори,т.е сменят просяците,та да не се набиват на очи.А най-тъжна е картината с бебе ,в ръцете на млада просякиня през зимата . Властта периодично "взема мерки",които се изразяват в разгонване и затваряне за 48 часа на организаторите,ако ги знаят и хванат.Това е.Нямаме социални домове за настаняване.Детските педагогически стаи не знам какво работят,но децата от малцинставата са на улицата и просят.Честно казано не знам кое е добро и как да постъпвам.Сърцето ми не ми дава да подмина беден и страдащ човек.А като знам,че за него от това,което давам нищо не остава ,се чудя понякога как да реагирам. В таз годишния филм,който спечели Оскарите-"Беднякът милионер",индустрията на просията в Индия беше много добре показана.Мисля,че в България положението не е по-различно. Редактирано Ноември 16, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Аз пък започнах да ги благославям да си намерят работа или да идат в църквата да мият пода и да получат храна. Ай, как се шашкат! Понякога около църквите има стари баби българки - от тях си купувам нещо, за да имат препитание. Престанах да давам пари на ромчета, когато видях как в една елитна градинка майката събра 4 деца и после ядоха най-скъпите сладоледи, които дори аз не си позволявам да си купя на децата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 17, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2009 Здравейте всички! Ето го и моят пример.Имам една съседка,която всеки ден намираше начин да "сподели" с мен болките си(мързелив мъж,гладни,голи и боси деца,липса на пари за лекарства и т.н.)Много ми беше жал за нея и децата(гимназисти) и давах каквото мога-пари,храна,дрехи,лекарства.Общи познати се опитаха да ми кажат истината,но аз не вярвах.В един момент дойде абитуриентския бал на едно от децата-бях изумена от сумата която беше хвърлена от тези "бедни" хора!Започнах да я наблюдавам и разбрах истината.Смятах я вече за своя приятелка и много,много ме заболя.Тя винаги и с всички беше постъпвала така.Аз съм била поредната "златна рибка" в мрежите й.За мен такова поведение говори за патология в психиката(като клептоманията).Замълчах и се оттеглих. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 18, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2009 Относно това,да се дават пари на просяци или да не се дават.Категорично-да не се дават!Дава се това,за което казват,че са им нужни-в повечето случаи храна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Ноември 18, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2009 За мен пък въпросът с искането и даването (на каквото и да е), стои по следният начин: Другият има пълното право да си иска кавото и да е и сам да си решава и носи отговорност какво ще прави с това, което му дават. Аз пък имам пълното право да дам или да не дам. Но, реша ли да дам на някого нещо (каквото и да е) - то нямам право след това АЗ да му търся отговорност, да го съдя и да преценявам какво той ще прави с полученото. Ако някой не може да овладее егото си да съди и да преодолее властността си да държи сметка кой как употребява дарението му - то тогава по-добре нищо да не дава. Защото иначе създава програма за идеализация на отношението си и претенция за получаване на компенсация. А това не е наше право. Има кой да съди постъпките - наши или чужди - и това, определено не сме ние. Законът за Даването и Получаването не предполага режисиране на последствията от наша гледна точка. Най-доброто Даване е безвъзмездното. Имаш желание, даваш и после забравяш, че си дал. wonderful 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 18, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2009 За мен въпросът с просията е прост - всеки оцелява както намира за добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Въпросът с просията е много сложен. Особено в България, където няма държавност да решава този въпрос. Просията се е превърнала във верига за забогатяване , подобна на проституцията. Този вид бизнес споерд мен не бива да се поощрява. Обаче има хора, които не са в тази верига, които са забравени от държавата и нямат друг начин да се изхранят. Тях студът ги мори тази зима, гладът ги мъчи днес и нямат време да чакат мудното вземане на държавнически решения. На такива хора аз давам. Трудно е разпознаването. И ако сбъркам, тежи на моята съвест. Но може би точно това е нашата задача - на гражданите с покрив над главата, с редовни доходи и спокоен живот. Да се вгледаме в тези очи, да видим в тях: Пречупена от нищетата гордост... или заучено жалостив поглед; примирение и мъка... или нахалството да не вземеш хранителен продукт, а да искаш кеш ... Жал ми е и за дечицата, които са част от индустрията - просия. Но съм наясно, че сама не мога да се пребора с тази огромна мафия. Пример: Едно цигане на около 10 г. просеше миналата година до моето работно място. Това е учебно заведение в центъра на София в близост до известен бар-кафе, където се събира "елитът" на страната. Та детето се навърта там и по цял ден проси. Бодигардът се смили над него и го пусна в опустялото фоайе да се стопли до парното. Започна да го разпитва това - онова. Оказа се , че са 7 деца и всички просят из София. На въпроса , колко събира за един ден : "Стотина лева". После детето попита защо тук идват толкова деца, какво правят вътре... Може ли и то да учи "англИски" и колко струва. Беше будно, живо, добронамерено дете. За 7 дни то може да си "изработи" годишната такса да учи англИски. Близо до нас живееше един човек, в една стара бедна къщичка. Винаги го виждах сам, седеше на прозореца си... Беше много беден, носеше мръсни и изпокъсани дрехи... Често го виждах да седи на прозореца като минавах оттам. Никой не забелязваше бедния човечец, но на мен той ми правеше впечатление...Беше възрастен, прегърбен, ходеше с мъка. Но лицето му имаше такова хубаво изражение...Аз никога не му казах дори "здрасти", но всеки път като го видя, мислено му казвах: здравей, миличък... После все по-рядко го виждах на прозореца... веднъж го видях да рови в кофата с боклука... Спрях се и се запитах: дали да направя нещо? А отвътре нещо ми каза: Не. Това е неговия път, по-добре да не се набъркваш. Често се спирах до оградата му,гледах къщата, прозорците... и си мислех за него... След това повече не го видях на прозореца... но пак се спирах пред къщата... тя беше много стара, не изглждаше обитаема... Мислех си: сигурно е умрял...как ли е умрял...дали е бил болен, дали се е мъчил...или просто една вечер си е легнал, и не се е събудил на сутринта...Дали е нямал средства, нямало е какво да яде, и е умрял от глад?Как ли са го намерили, кой го е намерил? Но прозорците и вратата бяха затворени, и нямаше отговор...а аз и не търсех конкретен отговор... Но си мислех как тоя човек е умрял сам като куче...как никой на никого не може да помогне... И ми ставаше мъчно... за него ли, за мене си ли...Най-вероятно, и за двете... А пред очите ми и сега е лицето му... хубаво, добро... Исках да му кажа нещо хубаво. Само това... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 21, 2009 Доклад Share Добавено Декември 21, 2009 (edited) Мислех да пускам такава тема, но търсейки друга тема случайно открих, че има тема за просията. Понякога давам, но не винаги - не съм длъжен постоянно да давам, пък и не съм Бил Гейтс. Ако ме заговорят и не почнат веднага с "дай пари", вероятността да дам нещо е по - голяма - два пъти съм давал точно по този начин, ако кажат "бог да те благослови" също им се вдигат акциите. Зависи дали в същия ден вече съм давал пари за благотворителност - и това е от значение за моето даване или недаване. Зависи дали това са хора, които постоянно съм виждал да просят или не. Наскоро един обикаляше всички чакащи на автогарата, за да му дадат пари за да си купил билет - повечето естествено не му дадоха, аз също не дадох. Не ми се вярваше да е профукал всичките си пари и да не е оставил нищо за билет в обратната посока.Беше насъбрал някаква сума, струва ми се по - малка от цената на билета и продължи да проси и след като се качих в автобуса. Може и да е бил наркоман. В същия ден три пъти ми искаха безвъзмездни пари(единият път на автогарата) - само в единия от случаите дадох, мисля че това е достатъчно. Два пъти съм давал пари на хора, които и след това са ми искали, но съм преценявал да не им дам - единият човек беше цигане, другият - глухоняма жена.А пък и при случая с цигането, не само не исках, но и нямах дребни в този момент. Редактирано Декември 21, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Юни 28, 2011 Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 Въпросът за просията дразни много хората.Аз съм се замисляла, че държавата има вина.Например често срещам инвалид, който буди у мен съжаление и без да мисля давам нещо.Не одобрявам, че е пиинал, но човек.Други нахални просто ги премервам с ума си и подминавам.Много досадно явление са около църквите, по празници, както и да им оставиш дрехи до контейнера и те да разхвърлят по поляната.Няколко пъти на ден може да ровят за нещо в боклука.Има и съвестни питат за работа.Да нацепят и внесат дърва, да свършат нещо.Има предприемчиви, които берат билки, орехи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 28, 2011 Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 (edited) Когато съм нарушила баланса между даване и получване,обикновено на пътя ми излизат много просещи хора.Сложен въпрос е тоя.Ето някои от моите образи. Жената,която от години ,всяка вечер проси на входа на кварталния ни магазин е професионална просякиня .Има си стандартен репертоар и иска пари за хляб и кренвирши.Веднъж вместо пари и купих тези неща от магазина.Мислeх,че ще и помогна да се нахрани.Тя ги взе,но очевидно беше недоволна. Най-ми става тежко на душата,когато видя просещи деца.Сещам за филма,който преди няколко години взе Оскар -"Беднякът милионер".Не само в Индия,но и у нас за съжаление,просията в съчетание с безпросветността ,е участта на много деца от люлката. На паркинга,на който често спирам ,има едно момче ,което досущ е като Гаврош от романа на Виктор Юго -"Клетниците".Весел,симпатичен,жизнерадостен,малкия влиза в разговор.Аз питам за училище ,а той нещо ме послъгва .Питам се ,какво ли ще стане с него след време...Нямам отговор уви. В кварталната ни църква ,също от години, в двора ,стои една възрастна жена от ромски произход.Тя има вродена интелигентност и не досажда на никого.Просто седи и взема подадената монета с уважение.Последния път,когато минах от там, малко ми стана неприятно, да видя,че един от редовните богомолци,доста грубичко я прогонваше . Не знам къде е истината.Дали в източната мъдрост,според която тези хора са на своята кармична пътечка и всяко вмешателство в стил "Пигмалион" -Б.Шоу,не е за добро,защото им се пречи да изработят за себе си, чрез покорство и смирение пред този кръст, по-добра вечност.Или пък другото,че проявата на милосърдие е първата мъничка стъпка от нашия път към Бог. Със сигурност обаче,ако срещаме често просяци,то е защото има нещо в нас,което трябва да се шлифова .Във Вселената съществува съвършена система на връзки и зависимости,на причини и следствия . Поздрави Редактирано Юни 28, 2011 от Розалина Пламъче, wonderful, Диана Илиева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 28, 2011 Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 ...На паркинга,на който често спирам ,има едно момче ,което досущ е като Гаврош от романа на Виктор Юго -"Клетниците".Весел,симпатичен,жизнерадостен,малкия влиза в разговор.Аз питам за училище ,а той нещо ме послъгва .Питам се ,какво ли ще стане с него след време...Нямам отговор уви. …. Със сигурност обаче,ако срещаме често просяци,то е защото има нещо в нас,което трябва да се шлифова .Във Вселената съществува съвършена система на връзки и зависимости,на причини и следствия .... Аз често се питам за тези неща...когато някой настойчиво иска нещо от мен. Първият ми импулс е да дам, но след това виждам за съжаление истината – приближаващите се възрастни хора, които прибират парите от просещите деца или поглеждащата инстинктивно към дадените от мен пари „сляпа” пред църквата... Не знам как се реагира в такъв случай? Дали е за добро или за зло даването на пари? Има въздействие естествено и върху нас, но ако си помисля, че давам пари за да си оправя кармата, изкупя греховете, то няма ли да се получи обратния ефект? Може би не е за тук, но много често давам с удоволствие на животинките – има ги навсякъде. При тях лъжа и измама няма – просто са наясно какво искат. А и имат нужда и те, да не забравяме това. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Юни 28, 2011 Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 Давала съм, но вече не давам. Няма смисъл, това няма да му реши въпроса, няма и да му помогне. Веднъж преди години ме спря един човек на пазара, аз тогава точно бях безработна и взимах помощи. Човека каза: "Извинете, може ли да ви попитам нещо?" Спрях и го загледах, изглеждаше много зле, с едни мръсни окъсани дрехи, в лицето беше черен от изтощение...каза, че отдавна не е ял...аз му викам: "А защо просиш? Здрав си, прав си. Да не мислиш, че на мен ми е много лесно, и аз съм без работа..." Той каза, че не могъл 3 месеца да си намери работа, но говорил с някакъв човек от сергия, който му обещал работа, да продава подправки. Аз извадих пари и му дадох, и му казах: "Внимавай, да не лъжеш, ей. Ето давам ти пари, но разбери, че това не ти помага, няма да ти реши въпроса. Ако лъжеш за работата...внимавай, аз ще проверя." Той вика: не лъжа, провери. Ела, ще ти покажа сергията къде е..." Казах, че няма нужда, поговорихме малко и така. После често си мислех за него, дали е намерил работа, дали се е оправил...мислех си, ако се е оправил, има смисъл това, което направих. Но ако не... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Юни 28, 2011 Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 Давам. Не ме интересува на кой за какво са му, в повечето случай давам малки суми. Даже и на наркоман съм давала във Варна. Не си задавам излишни въпроси, на кой, за какво, идва ми от вътре и им давам. Нямам угризения.Не го мисля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 28, 2011 Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 Вече не давам и не се чувствам виновна от това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.