Vespertine Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Искам да пусна тази тема, над която много мислих днес – какви са правилните взаимоотношения в едно семейство, между младите хора и възрастните, които са ги отгледали? Не само между внуци, баби и дядовци, но и деца – родители? Длъжни ли са младите да гледат възрастните, трябва ли да го чувстват като свое задължение? Също имат ли право възрастните да натякват колко са се грижили за малките и така да си осигуряват едно гледане на стари години, основано на чувство за вина и дълг от страна на децата си? Каква е границата за личния живот, която толкова често се прекрачва в семействата, така че някой родители остават залепени и контролиращи децата си през цялия им живот? Как да постъпват младите хора, какъв да е моделът на мислене и на възрастните? Ще съм благодарна за всички мнение и отговори!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 родителите нямат никакви права върху децата си, независимо какво казват.... това изчерпва всичко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Никой не е длъжен да гледа никого. Разговарям с родителите си: те ми казват - ние няма да ти причиним това, ти не си длъжна да ни гледаш. И аз така мисля. Нито пък аз бих го причинила на децата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Съгласен съм с по - горните мнения, но ако родителите Наистина не могат да се оправят сами и наистина се нуждаят от гледане, по - морално би било децата да платят на някой да ги гледа или евентуално ако нямат пари, лично да гледат родителите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 И моите родители ми казват същото (и го правят, защото все още са в добро здравословно състояние). Но ... аз пък няма да причиня това на тях (когато вече не са в добро здравословно състояние; и биха имали нужда от мен). Стоянка-таня 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Имаше една история ,не си я спомням добре ,за един старец ,неговия син и внукът му : Старецът бил много зле ,трудно се гледал и един ден синът му решил да се отърве от него ,с една количка го закаръл в гората ,като му помогнал и синът му .Минали се години и синът който изхърлил баща си станал на неговото положение ,превърнал се в немощен старец и в този момент неговия син го взел със същата количка да го закара в гората ,тогава бащата попитал синът си какво прави ( краят не си го спомням добре ) ,а той отвърнал аз се учих от теб татко ,както едно време оставихме дядо ,така сега и тебе те оставям . За мен изводът е каквото правиш ,един ден ти се връща .Някой който не му отърва сигорно ще си каже и че историята си я измислил и някой старец ,но всеки има право да интерпретира нещата ,както си иска . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Замен изводът е, че няма да гледам старци. Това е изпитание за онези, които са учили затова. Аз не страдам от комплекс на тема родители. Животът е учител. Каквото и да означава това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 (edited) така е ,всеки си носи последствията и отговорноста за постъпките които е направил или ненаправил ,а и не само от постъпките а и от мислите и чувствата ,дори и да мисли че му се е разминало Редактирано Януари 4, 2010 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Януари 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Какво значи изпитание за тези, които са учили за това, Мона? Да, всеки казва - никога не бих го причинил на децата си, никога ... и какво се случва накрая, дали иска човек или не, има обстоятелства, които не зависят от него и той се оказва в положение, в което не може да се грижи сам за себе си. Тогава какво става? Децата му започват да отдават по-голямата част от времето и енергията си за него, или го оставят на някой чужд човек да го гледа, ако имат тази възможност. Има и такива родители, които не могат да разберат, че детето им не е тяхно притежание. Или го отглеждат с мисълта, че някой ден то ще ги гледа и ще имат опора. За този модел говоря, за това очакване за получаване, заставяне по един фин начин, чисто емоционален. Някой даже не усещат в каква манипулация са изпаднали, а даже да усещат не знаят как точно да прекратят тази зависимост. Има и такива родители...които създават комплекси. Тези, които се грижат за близките си, когато те наистина имат нужда от тях, това е всеотдайност, да пожертваш твоя живот, за да върнеш това, което някога са ти дали като малък. Познавам такъв случай и съм възхитена от младия мъж, който ми разкваше как се грижи сам за баба си, защото няма кой друг да го направи. Наистина не му е леко.. Това може би са уроците на живота. Стоянка-таня и nerissa 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Според мен е страшно лесно и не е никаква трудност да се гледат стари хора ... в автобуса! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Според мен е страшно лесно и не е никаква трудност да се гледат стари хора ... в автобуса! даже и за моите разбирания си леко брутален Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Какво значи изпитание за тези, които са учили за това, Мона? Да, всеки казва - никога не бих го причинил на децата си, никога ... и какво се случва накрая, дали иска човек или не, има обстоятелства, които не зависят от него и той се оказва в положение, в което не може да се грижи сам за себе си. Тогава какво става? Децата му започват да отдават по-голямата част от времето и енергията си за него, или го оставят на някой чужд човек да го гледа, ако имат тази възможност. Има и такива родители, които не могат да разберат, че детето им не е тяхно притежание. Или го отглеждат с мисълта, че някой ден то ще ги гледа и ще имат опора. За този модел говоря, за това очакване за получаване, заставяне по един фин начин, чисто емоционален. Някой даже не усещат в каква манипулация са изпаднали, а даже да усещат не знаят как точно да прекратят тази зависимост. Има и такива родители...които създават комплекси. Тези, които се грижат за близките си, когато те наистина имат нужда от тях, това е всеотдайност, да пожертваш твоя живот, за да върнеш това, което някога са ти дали като малък. Познавам такъв случай и съм възхитена от младия мъж, който ми разкваше как се грижи сам за баба си, защото няма кой друг да го направи. Наистина не му е леко.. Това може би са уроците на живота. И какво доказват с това? Или с какво се примиряват? Ние какво си доказваме. Аз не искам да се грижат за мен като за инвалид, лошо ли е. Предпочитам смъртта. За мен това е по-достойно, ала е рядко срещано. Просто хората са различни. Аз лично не смятам да правя храм от жертви, животът е за живите. Без цинизъм. Който иска да служи на вината и на дълга - моля. Благодарна съм, че моите родители имат цинично чувство за хумор, понякога то е полезно. Цинично за обществото, нормално за мен. Както е казано в Библията - нека мъртвите погребат мъртъвците си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Според мен е страшно лесно и не е никаква трудност да се гледат стари хора ... в автобуса! даже и за моите разбирания си леко брутален "Всичко е относително" - Айнщайн. Мислех че съм забавен. Това дето казах в предния пост е напълно вярно. Не съм се обявил против гледането на стари хора, в смисъл на помощ в живота им. Брутално щеше да е да кажа, че трябва да постъпваме като царя от онази приказка дето заповядал да избият старите хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Януари 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Разбирам те много добре, Мона. Живот, който се крепи на жертви и за мен не е достоен и честенкъм себе си живот. Само че има едно но.. когато ги обвинят за егоисти или сами започнат да се обвиняват,това вече ми се струва проблем. Да се разкъсваш между своите разбирания и разбиранията на хората около теб и да не знаеш кое е правилното. Не знам, не мога да кажа как бих постъпила когато нещо такова се случи, може би бих действала по интуиция, дали наистина моят близък човек има нужда от помощ или просто търси внимание.. Хриско, наистина си леко брутален ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Ескимосите още от млади знаят съдбата си и я приемат като нещо най-естествено. Когато вече не могат да се грижат за себе си, да се движат, дъвчат месото и т.н., децата се сбогуват с тях като ги оставят в леда, близо до бяла мечка, за да преминат по-бързо оттатък! наистина, ако старостта е само една мъка - телесно, емоционално, ако мисълта вече не работи, което е най-важното, ако мозъкът се е спаружил и орехавял, старостта се превръща в ужасна агония. При това по-ужасна за гледащите старците - защото самите старци вече рядко имат ясно съзнание за ставащото. Наистина, в какво се изразява човещината - в поддържане на агонии ли? Докато мозъкът и психиката работят що годе добре обаче, положението е друго, разбира се! Аз имам дядо на 83 год., който се грижи сам за себе си, с изключителен характер е. Никога няма да бъде в тежест, под достойнството му е! И се държи! маминка ми беше същата - дори за погребението си беше приготвила пари, дрехи и там каквото трябва и до края отказваше грижи. Замина си за ден - от инсулт. Въпросното натякване за гледане от страна на родителите си е чиста проба страх, неприемане на факта на смъртта и остаряването, проекция на цял живот непораснала идентичност, липса на зрялост, вкопчване, та дори емоционален терор, изнудване! Въпросът е, че ние българите от малки сме учени, че така е редно. А и нямаме нито достатъчно, нито добри старчески домове. Аз не бих искал да бъда гледан от никого. Бих живял в старчески дом обаче - докато имам някакъв нормален разум. Щом зпочне да се губи умът, съществуването в това тяло става безпредметно! Но, това съм аз, не и родителите ми... Те си заявяват поне 100 пъти годишно: "Ще ни гледаш на стари години, нали?!" И аз: "Ами да, къде ще ида..." Естествено, че обичаме родителите си! Естествено, че няма да ги зарежем и ще си ги къткаме - толкова са направили за нас! Но, кой е правилният начин за това гледане!?! Честото виждане, да, разбира се! Наемането на жена, да разбира се! Ползването на социални служби за готвене също, защо не. Важното е любов да има и здрав разум - поне в едното поколение... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Vespertine, имаш ли деца? Ако да - постави се ти на мястото на възрастните родители, а децата ти да са вече на твоята възраст. Задай си въпроса и си отговори максимално честно и безпристрастно: Ще искам ли да ми помагат? А те ще искат ли да ми помагат? Моите родители чак крият от мен, когато се поразболеят. Чакат да оздравеят и тогава ми се обаждат. Дотолкова, че това чак стана сигнал за мен - щом не се обаждат, значи може би има нещо. Те го правят за добро - да не ме ангажират със себе си, защото аз съм била достатъчно ангажирана. Но аз ги обичам и искам да се погрижа и за тях; въпреки ангажиментите си. Приятно ми е да съм им полезна. Радвам се, когато имам възможност да направя нещо за тях. Понякога успявам да им помогна без въобще да разберат - тогава е много хубаво . Същевременно гледам да не се натрапвам. А понякога (да си призная ) се завъртам във въртележката от ангажименти и ги забравям за кратко. Пък родителите ми вече са достатъчно възрастни и имат нужда от мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 4, 2010 Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 (edited) Разбирам те Орлине ,има логика но някак си за мен изкривена ,примера с ескимосите като че ли не е много подходящ ,едно време хората са били и канибали ,тогава сигорно и не се е случвало хората да остаряват ,и е нямало такъв проблем . А иначе нямаме никаква гаранция че ще доживеем до старини ,и вече си правим сметка като дойде това време ,пак няма лошо де ,нямаме гаранция и за утрешния ден че ще го доживеем . Иначе ,който иска да ги гледа родителите си като стари да ги гледа ,който неиска няма лошо .Със сигорност си е бреме да се гледат стари хора ,майка ми гледаше нейният чичо ,и аз и помагах до го местим че беше голям и тежък над 100 кг ,с памперси беше и така го гледаше незнам точно към 3 години някъде .Незнам на нейно място дали бих издържал ,може би и на жените по им се отдава да гледат родителите си .Баба от на татко родата пък до последно беше добре ,само се оправяше ,само храна и носихме ,жената изкара 92 години мисля ,само последните 2-3 години невиждаше много . Редактирано Януари 4, 2010 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Януари 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 4, 2010 Диана, нямам деца все още. Но все пак се замислих над въпроса ти Бих искала аз да мога да им помагам, когато имат нужда от някой по-мъдър и опитен от тях. Така може би бих помагала и на себе си.А ако почувствам, че идвам в тежест, ако съм запазила това съзнание, бих се оттеглила достойно. Хубаво е когато не ти се натрапва тази грижа, така сам искаш да отдаваш от себе си и го правиш с удоволствие. Истинска любов. Много ме усмихна твоето мнение!! Иска ми се такива отношения и аз да иградя с моите деца, приятелски..и да се установи една приятна и лека връзка помежду ни, никой да не се чувства в тежест на другия. Орлине, хубаво е, че дядо ти се грижи сам за себе и мойта баба е на толкова години и тя така, държи се. Но виждам понякога как би искала да и обръщам по-голямо внимание. Здрав разум да има, да. Новото според мен винаги носи едно по-еволюирало съзнание, важното е да се посеят и доразвият ценностите навреме, за да е полезно на притежателя му. В този смисъл понякога децата научават родителите си именно на по-голяма откритост и хуманност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 5, 2010 Доклад Share Добавено Януари 5, 2010 (edited) Дали ще гледаш майка си и баща си , ако изпаднат в нужда или ще платиш на хора да го правят това е личен избор и стечение на обстоятелствата. Не винаги човек има избор, а когато няма избор прави единственото възможно нещо. Аз лично, ако имам избор бих ползвала специализирана помощ, ако ми се наложи без да лишавам родителите си от присъствието и обичта си. Това е нещо като детегледачката обичаш си много детето, но ако можеш да си позволиш друг да му бърше акитата и да го разхожда, когато теб те боли глава или имаш работа няма нищо лошо. Тук обаче предполагам не става въпрос, за този най- приемлив за всички вариянт, а за момента в който няма друг избор освен да гледаш.Ами ще ги гледаме.Аз лично друг вариянт не виждам, освен горепосочения. Хубаво, лошо, натоварено , не натоварено, жертви, нежертви, когато ти кажат- майка ти има рак ще умре до месец, а в болницата са те изтискали финансово за няколко пробни операции, какво ще правя!?Изобщо няма място за въпроси от типа Хубаво ли ми е?Лошо ли ми е?Гледаш и се молиш, тази вечер да я боли по- малко, защото утре нямаш 50 лв за морфин, котешки нокът и всичките там други дивотии. На думи всичко е лесно, но когато трябва да се вземат решения нещата стават други. Трудно простих на баща ми, когато ми звънна да ми каже да отида да видя баба си за последно, защото след инсулта до 1 седмица ще умре.На въпроса ми, защо не я заведе в болнецата в големия град, той ми отговори-Ти ли ще я гледаш? И с това приключихме, не успях да я видя. Всъщност има го и бруталния вариянт на който пък бях свидетел през последната седмица на старата година. Бабата на мой познат, която никой не обичаше, съвсем внезапно се влоши, дъщеря и не я обичаше особенно, дадоха я в болница направиха и 4 експериментални операции, след което и одрязаха крака и два дена преди нова година им я дадоха да си я вземат, те платиха в хоспис( 40 лв на ден се плаща), за да не се занимават с нея и да е под специализирана грижа но тя умря на 30.12 при което на 31.12 сутринта я погребаха, а на обяд заминаха за резервирана си вила и си отпразнуваха посрещането на новата година с шумен купон. Да принципно живота е за живите и там място за мъртъвци няма, но това не пречи да определя последните два примера като брутални и цинични. Нека всички са живи и здрави, но когато се наложи ...... всъщност всеки постъпва според повика на сърцето си. Редактирано Януари 5, 2010 от didi_ts Стоянка-таня 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 5, 2010 Доклад Share Добавено Януари 5, 2010 Диана, напълно те подкрепям! Орлин, и теб! Но къде са тук белите мечки у нас? Че то и кафявите ги хранят и не ловуват. А евтаназията не е легална... Аз не се страхувам от смъртта. И аз не бих искала да съм в тежест на никой. И за това всеки ден си напомням какво да правя за здравето ми, за тялото, за душата. Но не бих изоставила хората, които с трепетни ръце са ме поели и от едно малка ревяща мръвка са ме създали като човек. Старали са се, лишавали са се. Както могат и както го разбират. Това е. В това семейство съм дошла. Карма! Факт! Поклон пред тях! Преди време около мен имаше един голям скандал именно на подобна тема. Една стара баба не слушаше докторите, искаше да си е болна, да получава внимание, грижи, да ходи след някой и да се оплаква от доктори, от новините; и да хвали едното си дете, а да иска грижи от другото - по-отстъпчиво и мекушаво. Около мен буквално хората вехнеха от притеснения. И на мен един ден ми падна пердето (контролирано). И само питах, само задавах въпроси, само казвах истини, които другите прикриваха с десетилетия. (Все пак аз съм страничен и чужд човек и виждах от друга камбанария.) И бабата разбра, че номерата и емоционалното изнудване не минават. И разбра, че трябва да се замисли за стила си на поведение, за светогледа, за Бога. Промяната бе трудна и принудителна, но неизбежна. И разбра, че трябва да се примири с направения й луксозен ремонт с теракот и климатик, с това, че й поемат сметките и лекарствата. НО няма да й се позволи да издевателства емоционално! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 5, 2010 Доклад Share Добавено Януари 5, 2010 Замен изводът е, че няма да гледам старци. Това е изпитание за онези, които са учили затова. Аз не страдам от комплекс на тема родители. Животът е учител. Каквото и да означава това. Мона, какво влагаш в думата "гледане"... ? Как си представяш едно "гледане на старци" ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 5, 2010 Доклад Share Добавено Януари 5, 2010 Замен изводът е, че няма да гледам старци. Това е изпитание за онези, които са учили затова. Аз не страдам от комплекс на тема родители. Животът е учител. Каквото и да означава това. Мона, какво влагаш в думата "гледане"... ? Как си представяш едно "гледане на старци" ? Никола, това което значи. Просто съм отвъд фалшивия морал и казах по-горе какво мисля по въпроса. Както и не смятам да променям мнението си, просто това е моята гледна точка. Била съм доброволка в хоспис в София, за хора на пределна възраст и то инвалиди, имам пряк поглед. Осъзнах тогава някои неща и за хората, за младите и за старците, за живота изобщо, особено за лицемерния морал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 5, 2010 Доклад Share Добавено Януари 5, 2010 За съжаление възрастните хора в нашата държава са много онеправдани. По стечение на политически и икономически обстоятелства. Не виждам нищо лошо да им помогна ако не могат да си купят лекарства или нещо за ядене. Или да почистя, подредя когато не могат вече сами да го пряват. Но това е моят избор. Не е и не трябва да бъде задължение. Да, че не слушат и не искат да разберат, че сами трябва да си помогнат или поне да направят усилие... така е. Но... Съгласна и аз с Орлин и Диана. Обичаме си ги, но дано не се превръщат и те и ние някога в тежест... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 5, 2010 Доклад Share Добавено Януари 5, 2010 Длъжни ли са младите да гледат възрастните, трябва ли да го чувстват като свое задължение? Също имат ли право възрастните да натякват колко са се грижили за малките и така да си осигуряват едно гледане на стари години, основано на чувство за вина и дълг от страна на децата си? Каква е границата за личния живот, която толкова често се прекрачва в семействата, така че някой родители остават залепени и контролиращи децата си през цялия им живот? Как да постъпват младите хора, какъв да е моделът на мислене и на възрастните? Според мен проблемът е не самото физическо гледане на болен човек. Макар, че и това е тежко (например дядо с диабет и гангрена). Проблемът е с емоциите, които поражда тежката болест, идващата смърт и страхливото его. Именно тогава, когато всички имат малко енергия се вихрят и най-дивите емоции. От това тежи. Поне за мен си правя извода, че би трябвало да помогнем най-вече утешително и духовно, когато виждаме как едно тяло си отива. Нека да намерим начин фино и приятелски да подскажем, че макар тялото да си отива, то Животът остава. Защо ли се сещам за един мой познат (меко казано), много жизнерадостен, красив и умен мъж. Леле как си бях загубила главата по него. Но се разминахме в живота. И така си остана той в спомените ми - по-красив и атлетичен и от гръцките богове. И бях е шок да разбера, че на 30г. е получил инсулт. И сега е на инвалидна количка, болен, безформен, .... Нека Бог му помогне. Та да не си мислим, че здравето ни е гарантирано и да се постараем да си го поддържаме телесно, и душевно. Бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 5, 2010 Доклад Share Добавено Януари 5, 2010 (edited) Замен изводът е, че няма да гледам старци. Това е изпитание за онези, които са учили затова. Аз не страдам от комплекс на тема родители. Животът е учител. Каквото и да означава това. Мона, какво влагаш в думата "гледане"... ? Как си представяш едно "гледане на старци" ? Никола, това което значи. Просто съм отвъд фалшивия морал и казах по-горе какво мисля по въпроса. Както и не смятам да променям мнението си, просто това е моята гледна точка. Била съм доброволка в хоспис в София, за хора на пределна възраст и то инвалиди, имам пряк поглед. Осъзнах тогава някои неща и за хората, за младите и за старците, за живота изобщо, особено за лицемерния морал. Добре! Съгласен съм и за "фалшивият морал" и за "лицемерният морал"... Но какво да се прави ?!? Повечето "родители" нали именно с тази цел и идея създават своите деца? - "Гледане на стари години", което си е просто егоизъм. Дали той е скрит, подправен, "украсен" или неосъзнат - няма значение. Пак се е егоизъм. Изобщо страха от старостта и смъртта са създали доста деца ! За жалост в т.нар. "светски семейства" аз много трудно различавам някакъв друг мотив за създаване на деца... Да не говорим пък, че в миналото семействата са разчитали на децата си като основна работна сила за нивите. В крайна сметка лицемерно, фалшиво, под страх или под каквато и друга причина да е, ...има резултат - създадено дете. Всяко дете от своя страна носи причинно следствени връзки (в случая задължения!) към родителите си, най малкото за това, че едно малко дете не се отглежда никак лесно. Изобщо подобни "родители" се насаждат на "пачи яйца" със лицемерието си и фалша, зад който е скрит единствено егоизма и страх от неизвестното. Тук ако се задълбаем може да установим много закономерности и да видим, че тези които се нуждаят от гледане, цял живот са си "мечтали" за него и всячески са го предизвиквали,...и най-после са си го получили. Мисълта ми беше друга... Много си категорична и твърда - "старци няма да гледам"... Звучи ми малко и грубо. "Гледането" всъщност е вид обгрижване, което ти можеш и да не го правиш лично. От теб може да се иска само положителни емоции, разговори, внимание, финансова помощ,... такова гледане не би ли осигурила на твоите родители ? Защо е нужно да осъждаш дадено лицемерие и фалш, а да не говорим, че и ТИ си имала полза от това? Не е ли все пак по разумно просто да дадеш това, което е необходимо,...за да са ви чисти "сметките", че да не се налага да "слизаш" отново тук на Земята, но вече в разменени роли с родителите си ?!? Смятам, че крайността ти и твърдостта ти по въпросите, не са много разумни, макар че имаш доводи да се изразяваш така. С една дума - изчисти се твоите "сметки" (и като родител и като дете) и ако трябва - дай повече! Налагането на справедливостта остави за други "инстанции". Редактирано Януари 5, 2010 от НиколаДамянов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.