Позиция на 180 градуса...

[Станимир]

...

Още една вметка - нали тук пишат повечето хора със стремежи към духовно усъвършенстване и претендират, че имат някакво ниво на духовна зрялост? Къде тогава е отговорността в едни такива подобни процеси? Та нима отговорността не е мерило за духовна зрялост ? Може ли един духовен зрял човек да каже, ..."абе мен не ме интересува това, което съм говорил преди време ?!? Това си е проблем на този дето ме е слушал ?!?".

...

Направи ми впечатление предпоследното изречение. Никой досега в темата не е писал подобно нещо. И друг път съм забелязвал, че имаш склонност да изкривяваш чуждите мнения и да им придаваш свой смисъл доста различен от вложения от автора им. Отговорността разбира се, че всеки си я носи. Въпросът е: докъде се простира тя? Специално за този форум мисля, че може да се приеме, че когато потребителите пишат мнения, те не го правят с намерението да заблудят някого, а пишат това, което според тях отговаря на истината. Както вече писах в първия си пост по темата, когато променят позицията си е добре да изложат новата си позиция и ако могат да се аргументират. Една аргументирана позиция, пък дори и да съдържа повече или по-малко грешки и неточности, е доста различна от една позиция целяща налагане на собствения светоглед върху другите. Срещат се и двата случая (и различни междинни варианти) и е добре да се прави разлика между тях, защото отговорността е различна. Освен това е добре да се прави разликата и между тези мнения, които изразяват нашата лична позиция (или позицията на някой друг потребител или авторитет) и това е ясно подсказано в тях, и тези мнения, които заявяваме като безусловно верни. В единия случай мненията ни целят не толкова да бъдат приети от четящите ги, колкото последните да разсъждават над тях и да ги разберат. В другия случай от значение е просто да наложим определена позиция, като това, дали ще бъдат разбрани, не ни интересува особено. Така нашата отговорност е съвсем различна и при евентуална промяна в позицията ни се получават различни ситуации. В първия случай, когато изказваме лично мнение, без да ангажираме никого с него, това мнение ще бъде прието от тези хора, които са настроени на същата вълна; които разсъждават по сходен на нашия начин. Дори и ние да сме допуснали грешка в мнението си, тези хора са склонни да допуснат същата грешка и затова приемат мнението ни за правилно. Просто подобно на нас не забелязват грешката. Проблемът се решава лесно, но първо някой трябва да я забележи, да разбере в какво се състои тя и да изложи новата си позиция аргументирано така, че и другите да имат възможност да я разберат (но без да им налага новата си позиция насилствено, защото както по-рано казах, тя също може да не е съвсем вярна). Да, някой може да се чувства виновен, че е заблудил други хора с погрешната си позиция, но такава вина може да се търси само в случаите когато сме се опитвали да наложим мнението си, а не в случаите, когато само го споделяме. Хората, които ще приемат мнението ни в двата случая са съвсем различни. В единия случай ще са тези, които мислят като нас (или поне по подобен начин), а в другия тези, които въобще избягват да мислят.

Редактирано Януари 15, 2010 от Станимир

[Cveta5]

Но разбирам твоето безпокойство. То донякъде е и мое – какво влияние са оказали тези мнения на другите хора. Дали една наша погрешна стъпка не е тласнала и друг човек в същата посока

Ако едно прочетено мнение ми окаже влияние,значи то се е свързало с нещо в самата мен.И отговорността за следващата ми стъпка я нося аз,а не този който е написал мнение.Всеки има свободата да следва,вярва и опитва.

[Диана Илиева]

...Дръжте старите си възгледи и не считайте, че те не са прави. Всеки стар възглед е или коренче, или лист, или цвят от цялото дърво. Той е точно на свояето място - без него дървото не може да живее. Обаче едно е важно: дървото не може да живее само с тия коренчета, листа, цветове. Нови коренчете, нови листа, нови цветове са нужни на това дърво, за да продължи да новия си живот. Тези са новите възгледи за живота. Питам: новите възгледи изключват ли старите? - Не ги изключват. Има ли противоречие между едните и другите? - Никакво противоречие няма. Всяко нещо е ценно на времето си и на мястото си. Благодарете на Бога за старите възгледи. Благодарете и за новите възгледи.

Някой казва: "Защо минах по този път?" - Благодари, че си минал именно по този път. - "Да, но не съм израснал достатъчно, не съм като другите хора." - Благодари, че не си като другите хора. - "Направих една голяма погрешка." - Благодари и за това. Ако не беше я направил, ти нямаше да знаеш, къде е слабото ти място.

...

Из Новите възгледи, Съборно слово, 07.08.1932