Дъгата Добавено Януари 1, 2010 Доклад Share Добавено Януари 1, 2010 (edited) Нова година!!! Нов късмет!!! Нова тема За нашите деца, наши, защото всички сме едно голямо семейство, временно срещнало се на тази красива планета. Децата са обща радост и грижа. Щастие и болка. Те са наши. На всички – родители, баби и дядовци, лели и чичовци, каки и батковци.... Те не са наши – те са ни поверени. “Майките са гувернантки на Бога.” Ние израстваме заедно! Когато имате вдъхновение, моля споделете за опитностите ви с деца – случки, размисли, откровения, идеи, съвети.... Какво ви прави щастливи, а какво свива сърцето ви? Как сърцето и разума ви подсказват, че е правилно да се отглеждат и възпитават децата. Какви грешки (от нечия гледна точка) се допускат с децата. А как вие предлагате те да се преодолеят? Какви грешки (от гледна точка на детето) правят родителите? А как би постъпило детето, ако е на мястото на родителите си? Кои книги ви развълнуваха? Споделете ценни цитати. А кои книги четете с дистанцираност? С какво не сте съгласни? Моля споделете. Редактирано Януари 1, 2010 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 1, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 1, 2010 (edited) Един ден в зоологическата градина. Бе прекрасен ден, всички се радваха и попиваха любовта и топлината, с които слънцето ни даряваше - всички нас. Независимо от всичко! Слънцето си грееше. За всички. И едно малко дете с огромни красиви очи - и то си грееше с очички-звездички. За всички. Усмивката и омиротворението, което струеше от него бе за всички. И за малките пухкави зайчета, и за грабливите птици. То много бе впечатлено от бухала. Гледаха се един друг много сериозно. Толкова задълбочено, че даже и любопитните пауни, които са пуснати на свобода да се разхождат по алейте, дойдоха да видят... дали бухалът от шарената книжка е като този в клетката. Детето видя пауните и спонтанно и невинно веднага започна да си чупи от сандвича трохи и да им дава. Те си хапнаха. Зарадваха се. Разпериха опашки. “Запяха” – тяхната си песен. А за хората това бе остро неприятно грачене. За детето – подемане на разговор. За майката – уплах, че детето между двата пауна изглежда толкова малко. А те тримата се радваха един на друг. Придойдоха хора. Засвяткаха светкавици и забръмчаха фотоапарати. Птиците се стреснаха, събраха си опашките и кацнаха... върху покрива на най-близката клетка - на граблива птица. А тя усетила плячка бързо се стрелна към стъпилата върху мрежестия покрив потенциална плячка. Детето се стресна, присви очи и вдигна малкото си показалче към сокола: “Бъдете приятели!” (да, това е истински случай) Редактирано Януари 1, 2010 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 1, 2010 Доклад Share Добавено Януари 1, 2010 Каква би могла да е духовната причина, ако едно осиновено дете в продължение на години, често боледува ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 2, 2010 Доклад Share Добавено Януари 2, 2010 Каква би могла да е духовната причина, ако едно осиновено дете в продължение на години, често боледува ? Като че ли всички осиновени деца често боледуват. Поне първите години. И като казвам боледуват, нямам предвид непременно някакви много сериозни и смъртоносни болести (макар че в някои случаи и това се получава). Духовната причина (а тя причината е основно такава, защото физическа най-често няма) е тази, че осиновеното дете няма/не носи тези енергии, които са характерни за новите му родители - т.е получава се ако не чак енергиен сблъсък, то поне енергийна каша. Най-лесно се получава заживяването в новото семейство на дете, което е от същия род - т.е осиновено от роднини. Но това у нас по-често се е правело преди половин век и повече. Колкото по-често боледува детето (може от различни неща) или някое заболяване се хронифицира, толкова повече не си подхожда то с приелото го семейството. Затова избора на дете е много деликатен. И аз никак не съм съгласна с прекаленото администриране на тази процедура, където изборът често е минимален или невъзможен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 2, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 2, 2010 (edited) Цитат(..............@ Jan 2 2010, 16:18) " ""....и когато създаваме нашето си дете няма 100 процента гаранция, че всичко ще е ОК. Дори при самото раждане може да се получи проблем. А значи ли това, че майката трябва да захвърли детето си? Може би според някого-да! Но това значи да отхвърли Божията воля. Да слага рамки и да обича избирателно. Нима точно една душа, която е слязла /и може би изкупва грешки на цял род/ трябва да бъде захвърлена? Къде е любовта, къде е майчиното чувство? Или като животните ще убиваме болните и слабите, за да има здрав генетичен материал? Малко на нацизъм ми прилича... Прекалено студено ми става, като мисля така... А всички за Любов и за Божия воля говорим... Да обичаме въпреки, а не защото...""" И на мен ми се струва, че слизат все повече души (деца), които силно концентрират в себе си всички плюсове и минуси на всички в родовете. И именно по отношението към тях се познава кой кой е? ...По делата им ще ги познаете.... И като че ли колкото повече едно дете има негативни черти от някой ("одрало му кожата и характера"), толкова този човек не ги вижда. А за външните хора е очевАдно. Децата са катализатори. Те са в инфлексната точка - трябва да се обърне посоката на кривата....на движение на рода - към осъзнаване, Любов, към Бога. Обикновено в един такъв род някой "се заглежда" в книга на Учителя. После я купува, чете, опитва се да разбере. И среща отпора на стената, част от "Замъците ни от миналото"... Според много хора, с които сме коментирали слизат деца, които ни разтрисат. Като че ли всичко трябва да се увеличи многократно като от лупа, за да няма измъкване, за да се тръгне към намиране на решения. Явно доста сме отлагали........ И не е вярно, че децата пречат на духовното развитие. Напротив - именно те са приложната му част! Преминаване от теория към практика! Редактирано Януари 2, 2010 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 3, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 3, 2010 (edited) Ако искате да познаете, какъв е даден човек, или дадено дете, накарайте го да начертае един триъгълник. Ако детето начертае триъгълник, в който лявата страна е по-голяма от дясната, това показва, че то е повече чувствително, отколкото интелигентно. В него сърцето работи повече от ума. Ако дясната страна на триъгълника е по-голяма, това дете е повече интелигентно, отколкото чувствително. Ако основата е по-голяма, детето е силно развито в физично отношение. Това са факти, а не случайности. В природата няма случайности. От беседата Господ му рече Редактирано Януари 3, 2010 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 30, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 (edited) Сега, като гледам как сте наредени на местата ви,намирам, че е нужно да стане пренареждане с оглед на темпераментите. Например, два сангвинични темперамента не трябва да седят един до друг. Правилно е до човек със сангвиничен темперамент да седне някой флегматик. До човек с умствено-нервен темперамент трябва да седне някой холерик. Между хората може и трябва да става правилна обмяна. Това се постига, когато темпераментите им се прекръстосват. Тогава между тях ще стане правилна обмяна на енергиите им. Когато не са наредени по този начин, хората лесно заспиват. Между тях се образува тежка атмосфера. Ако влезете в клас, дето учениците са безразборно наредени, ще усетите тежест, неразположение на духа. И самите ученици не са разположени, лесно заспиват. Когато между умствените, моралните и обществените силови линии на учениците има хармония, те са будни, живи, лесно възприемат. С такива ученици леко се работи, лесно им се въздейства. Онези от вас, които знаят астрология, нека направят списъци за ново пренареждане на учениците в класа според месеците на раждането им, според темпераментите и т.н. Гордост и тщестлавие, МОК, 1922г. Редактирано Януари 30, 2010 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 18, 2010 Доклад Share Добавено Март 18, 2010 "А една жена с детенце на ръце продума: — Кажи ни нещо за Децата. А той й рече: — Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. " Джубран Халил Джубран "Пророкът" Дъгата, Орлин Баев, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 17, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2010 Една нетрадиционна идея: Deца правят съдове от каменната ера Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юни 6, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 6, 2010 (edited) 4 г. дете падна от 17–я етаж и оцеля без драскотина (видео репортаж) Редактирано Юни 6, 2010 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юни 6, 2010 Доклад Share Добавено Юни 6, 2010 Поредният случай, който ни показа, че ако ти е писан век....ще намериш и лек и то без драскотина... Поредния случай, който е едно доказателство, че дори да не си нон стоп 24 часа с дедето си, подобна история може да има и своя положителен край, защото дори и да си 24 часа залепен за едно дете....може да стане една трагедия за секунди дори пред очите ти! Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юни 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 16, 2010 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юли 26, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Един интересен разказ на "една дзен киви мама" Зен киви мама или да си дете в Нова Зеландия 12.09.2008 г. Деница Преди време мрънках как тук (Нова Зеландия) не се впрягат много-много. Това обаче си има и добрите страни, признавам и ние всъщност дойдохме тук именно заради тях. Миналата събота бяхме на разходка с приятели в един по-отдалечен парк на града. Паркът е огромен и интересен за деца от най-различни възрасти. Но след дъждовете последните седмици, е наводнен. Площ колкото футболно игрище е залята с 20-30 сантиметра вода на места. На останалите е кал до глезените, която се маскира като поляна. И навсякъде има равномерно разпръснати изкушаващи играчки и катерушки. Ще си помислите, че щом е наводнен, няма да има деца и игри там. Да, ама не! Всъщност паркът беше пълен с деца и родители, въпреки, че температурата беше максимум 12 градуса. И макар да беше слънчево времето, имаше ветрец. И не просто паркът беше пълен, водата беше пълна с деца! Пред нас се разигра следната сценка. Детенце, може би около 4 годишно, издрапа от водата подгизнало до кръста и майка му се приближава към него. Докато в главата ми се лутаха бесни притеснения – мокро дете -> ще замръзне -> как ще пътува в колата (площадката е на пеша разстояние само за 5 къщи сигурно, а имаше много повече хора) -> ще настине -> ще се разболеят всички!!!! Майка му, обаче, само го погледна и с абсолютен дзен тон го попита „Къде са ти обувките?”. При което хлапето се върна в локвата щастливо и послушно, явно, за да си вземе обувките от някой от другите й краища. Без майка му да каже „гък” дори, а аз трябваше да си прехапя устата. Пет минути по-късно хлапето пак мина покрай нас по гащи само на път за колата явно, последвано от цялата фамилия. След малко и нашите деца поискаха, естествено, да джапат. И гледайки щастливите хлапета наоколо след които никой не вика „Ела насам – ще се намокриш, ще се разболееш.”, реших, че е време да поработя над себе си kiwi style. Само дето събух панталоните на тригодишния си син, за да има после в какво да го стопля (все пак съм израснала в България и все пак беше 12 градуса). И децата играха щастливи и доволни по начин, по който досега не бяха играли. И аз даже успях да бъда zen kiwi mamma почти до края. Май не случайно не мога да лепна етикет на български Но когато малкият ми син седна в калта дзен ресурсите ми внезапно се изчерпаха. В крайна сметка се справихме дори и с това, въпреки че не бяхме подготвени. Човек винаги може да разчита на неволята Освен това от всички, които бяхме там – най-замръзнали се оказахме родителите, които през цялото време бяхме на сухо. И четири дни по-късно няма болни в резултат на преживяването. Нова Зеландия е чудесно място да си дете. И има на какво да научи страхливи майки! Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Октомври 5, 2010 Автор Доклад Share Добавено Октомври 5, 2010 (edited) Една статия с тревожни факти. За 10 години използването на риталин и други медикаменти, влияещи на психиката на децата се е увеличила 4 пъти. Поколението на "Риталина" (Експертите по френски, ако имат желание могат да преведат повече.) Редактирано Октомври 5, 2010 от Дъгата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 14, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2010 http://vbox7.com/play:dced5480 Радостта винаги е повече от грижата. Пламъче, Дъгата и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 25, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2010 Искам да споделя нещо, което ми изпратиха във фейсбук, преди време. Нещо което ме върна в онази част от живота ми в която бях спряла да съществувам, за да съществува някой друг и така неусетно пораснах. Преди да стана майка спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа. Преди да стана майка. чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта. Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит". До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем. Имах време да сънувам. Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка. Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи. Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си. Не знаех, че целувката ми може да лекува. Преди да стана майка Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк. Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето. Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо. И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам. Преди да стана майка Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна. Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша. Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата. Прилошаваше ми при вида на кръв. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Изпитвах ужас от варицелени пъпки. ......... Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка! Пламъче и Креми (късметче) 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
никол Добавено Декември 21, 2014 Доклад Share Добавено Декември 21, 2014 Искам да споделя нещо, което ми изпратиха във фейсбук, преди време. Нещо което ме върна в онази част от живота ми в която бях спряла да съществувам, за да съществува някой друг и така неусетно пораснах. Преди да стана майка спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа. Преди да стана майка. чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта. Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит". До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем. Имах време да сънувам. Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка. Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи. Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си. Не знаех, че целувката ми може да лекува. Преди да стана майка Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк. Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето. Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо. И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам. Преди да стана майка Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна. Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша. Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата. Прилошаваше ми при вида на кръв. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Изпитвах ужас от варицелени пъпки. ......... Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
никол Добавено Декември 21, 2014 Доклад Share Добавено Декември 21, 2014 Тези думи тези изречения ме накараха хем да се смея, хем очите ми да се пълнят със сълзи!Все едно виждах себе си в огледало !Много ме докосна !Благодарна съм че съм майка и съм щастлива да отглеждам дъщеря си.Не знаеш какво е -но го исках цялото си сърце!Като всяка майка се страхувах-дали ще се справя, дали ще бъда добра майка и съпруга?Но се справих-събуждах се сутрин и я гледах как спи.И сега обичам да я гледам как спи като ангел!Вървя напред заедно с нея-уча я на нещата които мога и знам и се страхувам от момента, когато няма да мога да съм до нея!Благодаря на Бог че е част от мен и от живота ми и се радвам на всеки ден прекаран с нея!Обичта към детето и по- силна от всичко на този свят и не забравям думите на моята майка когато грешах към нея като бях дете"Ще ме разбереш когато ти самата станеш майка!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.