B__ Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Идеята за темата ми дойде като четох тема "За изневярата". Там се казва, че не е възможно мъжете да не изневеряват. И докато там казвам, че отделната жена може да се пребори с това, то трябва да се съглася, че като цяло да, мъжете изневеряват. И което е по-лошото, и те самите не знаят защо. Ако сега изведнъж всички мъже в света се осъзнаят, то поне 90% от тях ще сменят или напуснат жените си. И събудили се сутринта до половинката си (ако спят в една стая), ще си кажат "в какво се забърках". Каква е ролята на мъжа в семейството. Нарочно не казвам "в съвременното семейство", защото това е все едно да кажа "нормално е да изсечем всички тропически гори". Ролята на мъжа в семейството е да помага на жената в духовното й развитие и да направи инициацията (посвещението) на момчетата. Всичко друго е страничен ефект. Нищо повече. Това дето се говори, че мъжът трябва да мъкне жляб и мръвки в семейството и да се грижи за сигурността и удоволствието на жената са глупости. И те не са прокарвани от жените директно, както се мисли, а са мъжко оправдание за безрадостното ни мъжко битие. Ако жената се държи "управляващо" над мъжа и го манипулира всячески, за да получи диаманти и сигурност, това не е вина на жените, а средство за оправдание на мъжете за тяхното отстъпничество от смисъла на живота. Едно време всеки мъж достигайки 12-14 години е преминавал посвещение (инициация). Това е било времето, когато водачите на племето наистина са имали свръхспособности. Искам да кажа, че тогава за водачи на племето са избирали наистина хора със високи морални и действени добродетели. Няма значение дали инициацията е била свързана с физически изпитания или преминаване на седмица в пещера без храна. Идеята е била момчето да осъзнае задачите си и смисъла на мъжкия живот. Всеки е разбирал целта в живота и смисъла на живота. Тези мъже наистина са били опора на жените си. И тогава не им е правело впечатление дали са имали една или много жени. Съвременното понятие за изневяра по-скоро означава, че мъжете са загубили своето посвещение. Загубили са посоката и смисъла на живота си. И сега се лутат между биричката и спортните предавания. Подсвиркват след жеите като белег на мъжественост, но ги е страх да заговорят жена. Как в съвременният свят мъжът да оцелее без инициация?! Няма как. Та ние дори нямаме такова елементарно нещо като обрязването. Е, има обрязване, за да си го показват "по-мъжествен", но в клиника и с упойка?! Има една планета Сатурн. В нейната сянка са всички мъже. Единствения начин да се проработи планетата е инициация. И доколкото не виждам как планетата ще изчезне или измени орбитата си в близко време, то единствненото спасение за съвременните мъже е посвещението. Как ще стане това?! Не знам и това питам. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Темата ти е много интересна, но е толкова обширна, че рискува да се превърне в манджа с грозде. Казвам го без ирония. Мъжът не може да съещстува без социалната си роля или функцията, която има чисто антропологически. И няма как да се премине без исторически преглед на инициирането на мъжа. В този смисъл, енда прекрасна книга на Фройд "Тотем и табу" дава малко светлина по въпроса. Както и поведението на затворените мъжки общества, съществуващи открай време. Само дето не виждам какво общо това с изневярата ... Днес изневярата не е това, което е било вчера или преди хиляда година, въпреки, че навсякъде в примитивните обещства тя се е наказвала и наказва (в днешен Иран) със смърт. Според мен човекът е на много ниско ниво и на самооценка и на самоосъзнаване. А специално за мъжката половина на човечество (не за всички мъже обаче), докато тънат в сенките на майките си или на съпругите си, няма никога да станат самостоятелни индивиди. И в тази връзка, според мен, ние живеем в подчертано матриархален свят, където майката е митологизарана и сакрализирана, а на мъжа е отредена ролята или на послушното куче, или на вечно бунтуващият се юноша. Без порастване. А за порастването на мъжа основна и най-важна роля има бащата, като проекция на Анимуса; от това не можем да избягаме. Колко мъже, които познавам, едва ли не живеят,за да чуят поне една блага дума от баща си, или похвала ... Като цяло, мъжете без хвалби не могат да оцеляват. От този път до онзи големият път, в който свободата се осъзнава и оценява - остава нещо, което се нарича самочувствие и воля за победа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 29, 2009 Автор Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 (edited) И в тази връзка, според мен, ние живеем в подчертано матриархален свят, където майката е митологизарана и сакрализирана, а на мъжа е отредена ролята или на послушното куче, или на вечно бунтуващият се юноша. Без порастване. Точно така Виж как се конкретизира "много обширната тема" Но по-важно е мъжете какво ще кажат по темата . Редактирано Декември 29, 2009 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 (edited) За съжаление или не, Днес мъжът става мъж благодарение на своята майка или при нейната липса. Противоположни посоки с приблизително еднакъв ефект. Казвам Днес, защото само преди 100 години не е било точно така. В "цивилизования" свят. Това си е чиста форма на Едипов комлекс и водене на борба за неговото преодоляване. Фройд вярва, че Едиповият комплекс може да се превърне в причина за много от невротичните модели на поведение, особено тези , които имат отношение към импотентността и фригидността. Типичното поведение на днешният непорастващ мъж. В същото време, ако това преминаване през преодоляването на Ед.комплекс не претърпи нормалното си развитие, това може да бъде причина за много страдания в зрелостта:чувство за вина, стеснителност, непрекъснати неудачи, враждебност, безпомощност, страх от неодобрение и търсене на одобрение, чувство за малоценност, чувство за вина без видими причини. Все характерни черти на днешните мъже. Тук за правилното преминаване през този етап е нужен бащата, но не бащата страдащ от същите симптоми или бащата -уикенд, или "името баща". В индианските племена е имало подобни "посвещения" (и не само там разбира се, но за това се сещам сега), на 7 годишна възраст момчето се отделя от майката и месеци наред ловува с мъжете без женско присъствие, това в някои племена е продължавало години. В днешното общество обаче едиповият баща, трудно може да постигне резултатите на индианския татко. Мъж непреодолял едиповия си комплекс, в по- голямата му част, е лесна мишена за обсебване за повечето жени. Развръзката е в много вариянти. Съзряващото момче непреодоляло този проблем стига до момента в който започва да търси пъртньорка, той ще я намери и ще принесе върху нея любовта, която до сега е изпитвал към майката.Но при нерешения едипов проблем неусетно любовта, която е примерно-обич, уважение, грижа и секс, ще се превърне в обич, уважение, но без секс.А майката може да повлияе още повече за това като "обсеби с обич" сина си. Тогава никоя съпруга, без специализирана помощ, не може да измъкне съпруга си от положението на "предаващ се на едиповия комплекс". Това е само единичен пример за пораженията, които може да принесе майката на сина си. Бих казала, че днес Мъжа го няма , благодарение на жената-майка. А жената - партньорка ....... има много работа за вършене. По темата може да се пише още много разбира се, като например, че голяма част от изневерите също се дължи на Едиповия комплекс, порно манията също и т.н.все резултати от НЕпреминаването на мъжкото в мъжа. А посвещения...... историята има много примери, но днес ни трябва нов метод. Редактирано Декември 29, 2009 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 (edited) Темата е много добра. И обширна, но и аз като Мона мисля, че може много да се избяга в "манджа". Но пък, що да не опитаме... Мъжете-за да посвети бащата сина си, той самия трябва да е мъж. Да се е отделил от майка си, но все пак да я уважава. Но днес едва ли са много тези... Не е нужно да е само воин и да носи мръвки. За самия мъж е добре да се развива. Да е кавалер и опора на жената. А днес много мъже все още просто си мерят, доказват его-то. Поне моята представа за мъжкарско поведение не е да унижава и използва жените, напротив... Много сме навлезли в ролите на другия-жените, да сме и мъже. А мъжете-привързани за жените си. И двата пола губят от това За хвалбите - също съм съгласна. Но това е по-скоро привързване към оценката, вкарване в рамка... А не разбираме /и ние, жените/, че е добре заради себе си да вършим всичко, с любов. За своето собствено израстване-съзнателно и духовно... А и да ви кажа, много често, ние-майките имаме лошо влияние върху децата си и по-специално върху синовете. И това, че моето гардже е най-!... Добрият родител не би следвало да е и с критика понякога. Но да е справедлив... Изобщо има много неща за преодоляване. Да не е все нашата воля... Изобщо чувството за собственост и родовообщинните зависимости е добре да се преодоляват... Защото въпреки, че сме взаимосвързани е добре и своята идентичност да търсим и развиваме... Редактирано Декември 29, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Ако днес живеем в матриархат, а не трябва да е така, кой е виновен ? Не са ли жените виновни ? Не създават ли и не подхранват ли те този матриархат ? Май и в по - горните коментари се намеква това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Интересна тема, хубаво би било и малко мъже да се включат и да изкажат мнение, да не се чувстват като мишени все пак.. Последните изречения на хамелеона много ме замислиха и си спомних за обичая, в който вземат булката в къщата на мъжа и така новото семейство не може да създаде и развие тази идентичност и самостоятелност. По-скоро мъжа остава зависим, а върху жената се изсипват куп изпитания и грижи да опазва себе си и него от влияния. Разбира се, има и изключения от този модел. Може би това би била първата крачка към "спасяването" на новия мъж, когато си създава семейство да не е в съжителство с неговото старо. А от там нататък и двамата в двойката би трябвало да си помагат в преодоляването на тези подсъзнателни зависимости. Само че не знам каква е рецептата в днешно време да се отгледа правилно едно момче, може би ако е получил достатъчно любов като малък, но справедлива, да не е обгрижван изцяло и лигавен. Също - отношението на бащата към майката, моделът, който му се е показвал, че жената не бива да бъде третирана като вещ, а да е личност, това усещане би рефлектирало и върху детето й и в него ще се създаде усещане за своя собствена идентичност и себеуважение. Ако уважаваш себе си егото ти няма да е накарнено, няма да търсиш свои изкривени образи. Интересен е и този обичай с образването, какъв е смисълът му чисто психологически при мъжете? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Да ви кажа честно, до сега си мисля, че съм живяла в патриархат. А ако някой мъж се чувства /о, горкичкия!/ под чехъл, то проблема си е негов... Поемането на отговорнст може и да е тежест и матриархат за някого, но това всеки сам определя-според съзнанието си... Нека не разводняваме хубавата тема още от начало, а да е смислена. Моля! Няма нужда от нападения и обвинения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 (edited) Аз пък си мислех, че живеем в ера на патриархата. Божиии, сега научавам че е дошъл матриархата. Вярно че жените могат да оказват влияние на мъжкото поведение ..., но мислех че още е патриархат, или поне нещо патриархато- матриархатно. По история бяхме учили, че от около 6-7 хил. години сме в патриархат, а преди това е имало период от 50 000 години, в който е бил ерата на матриархата. П.п. Хамелеона, преди малко си пуснах мнението и видях, че и ти си написала същото - и аз съм си мислил, че сме в патриархат. Редактирано Декември 29, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 За съжаление или не, Днес мъжът става мъж благодарение на своята майка или при нейната липса. Диди, има и много случаи обаче, в които мъжа не става мъж, отново пак благодарение на своята майка. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Този женски хор, в който и аз участвах, рискува да се превърне в публично аутодафе на мъжката идентичност. Има прекрасни мъже, които са успели да превъзмогнат зависимостите и да бъдат индивидуалисти. Всъщност, това е цел на всеки самостоятелен индивид. Защото, от друга страна, как пък се става жена??? Реципрочни са нещата. В съвременния свят свободата трябва да е водеща, най-вече свободата на духа. Модерните хора, трябва да надживеят този тоталитарен матриархат, така характерен за нашия тип общество. Ние просто не сме индивидуалисти. Ще направя един паралел: докато гледаме на държавата като на майка, няма да се оправим; така ще гледаме и на мъжа до нас: като на платец и носач в буквалния случай и смисъл. Никой не е длъжен на никого. Свръхочакванията към мъжа тотално го обезсилват, а неговата реакция е реакция на спасение - бягство. Ще прозчуи банално, но ако една жена е осъзнала женствеността си, ще намери и подобен мъж. П.С. А затворените мъжки общества са онези малки ядра на приятелство и на сътрудничество, от които всеки мъж има нужда. Мъжете знаят защо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Предполагам че за да е справедливо, и мъжете не бива да имат свръхочаквания към жените. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LUCIUS Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Ау, това мъжът голяма гадина бил, значи - или той ще е виновен... или майка му Добре, нека обаче погледнем нещата и от този ъгъл: Въпросният субект, предприемащ бягство от отговорност и проявяващ дебелокожие и липса на съпричастност... или в каквото там ежедневно го обвиняват - сигурно си има някакви причини да постъпва от време на време не-мъжки (според вашите критерии, мили дами!) Не, не го оневинявам - просто насочвам вниманиеето ви в по-широка плоскост. Защото той не е Мъж просто епизодично - той винаги си е бил такъв, в пълния си блясък за добро или за зло. Независимо, че жената си е затваряла очите и е виждала в него това, което й се иска, идеализирала го е, имала е очаквания - а после те като не са станали, хайде на лавицата с етикетче и категория, според нейните виждание. Че жените си затварят очите и им харесва да са слепи - това е доказан факт. Че вярват в някакъв потенциален мъжки образ, който е само в техните глави - това също е факт. Че има мъже, които смятат, че мястото на жената е в леглото и зад печката, държат я под ключ и вързана за тръбите в банята - също е факт. Но, ние не говорим за тях, нали така. Та, личното ми мнение е, че когато говорим за Мъжът - неговият "неизгладим и сияен образ" /разбирайте го в прекия му и в ироничния му вариант/ е пълен само, ако говорим и за Жената. Този свят е за двама /в най-добрия случай/ и Огледалото си има две страни... както и късогледството, но това е друга тема Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 (edited) И най-вече да не забравяме, че има и Една Висша сила, която ни направлява. И си учим уроците, за да станем по-съвършени. За Новия свят. Та и в доброто и лошото има смисъл. Въпроса е да го о-съзнаем. Тук и сега. Но не като комплексари, а като хора, които се вглеждат в себе си и изискват от себе си. И не вкопчени в материята, а заедно мъж и жена търсещи онова, дето е над нас... Иначе е скучно и живота се свежда до просто имане и измерване на имането... Истината е, че моят опит /не искам да засегна никого/ е, че мъжете се страхуват от интелигентни и силни жени. Трудно приемат равнопоставеността, партньорството... Не ми харесва съперничеството, доминирането. Разбирателството и честните отношения винаги са за предпочитане... П.П. Също важно е и времето, в което живеем. Какво е нужно и валидно днес?... Редактирано Декември 29, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 За съжаление или не, Днес мъжът става мъж благодарение на своята майка или при нейната липса. Диди, има и много случаи обаче, в които мъжа не става мъж, отново пак благодарение на своята майка. Да.Аз дадох примери само за второто, как мъжа Не става мъж благодарение на своята майка. А как може да стане с нейна помощ, не съм писала, много е обширно и ще излезем от темата.Поне така мисля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 (edited) Мъжът може да е мъж само когато жената доброволно приеме да е жена. Жените обаче имат не по-малко желание да управляват и да държат нещата под свой контрол отколкото мъжете. Мъжът е от „силния пол“ и той „трябва“ постоянно да оправдава женските очаквания. Преди 100 години примерно, женските очаквания не са имали особена тежест. С увеличаването на правата на жените през годините обаче неминуемо идва и злоупотребата със създалото се положение от тяхна страна. Това е нормален процес, въпреки че не е съвсем желан. Този процес мисля, че все още далеч не е достигнал своята кулминация. Пред мъжете все по-често стои дилемата или да изпълняват желанията на жената до себе си, да се съгласяват с нея за да не я наранят и да поддържат хармонични отношения или да наложат себе си, често стигайки до грубост. На практика докато съществува егоизъм и мъжете, и жените ще се стремят да експлоатират противоположния пол. Съвременното общество открито и масово заклеймява грубата сила, но не възпитава хората как могат да проявят мъжкото си начало по друг начин. Така мъжете следва или да проявяват грубост, или да приемат доброволно пасивна роля. И мъжете и жените са в изключителна степен зависими едни от други, но жените психически чувстват тази зависимост в много по-малка степен, отколкото мъжете се чувстват психически зависими от жените и това дава сериозно преимущество на жените в борбата им за ръководната роля в техните взаимоотношения. Тук говоря за реално ръководство, а не за случаи когато единия открито признава ръководството на другия, но всъщност тайно му дърпа конците. За мъжа все пак си остава „предимството“ на физическата сила и за жалост това води до широкото разпространение на домашното насилие по целия свят. Тези мъже пък, които са достатъчно съзнателни за да не направят това, нерядко доброволно влизат в подчинената роля, въпреки че виждат манипулацията (често несъзнателна) и егоизма от отсрещната страна. Редактирано Декември 29, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 ...На практика докато съществува егоизъм и мъжете, и жените ще се стремят да експлоатират противоположния пол. Съвременното общество открито и масово заклеймява грубата сила, но не възпитава хората как могат да проявят мъжкото си начало по друг начин. ... Значи решението и в двата случая е преодоляването на егоизма, преодоляването на личностните желания и пристрастия. Мъжкото начало е активното и ръководещото. Но от ръководство до ръководство разликата може да е огромна. И мъжете, и жените е необходимо да се научат да различават собствените си желания, от това, което е от полза за цялото (в най-масовия случай – семейството). Това и двата пола не го умеят в еднаква степен. Като цяло мъжете трябва от малки да се учат да бъдат уверени, да опитват, да им се дава свобода да грешат, но и да носят последствията от своите грешки. Много често обаче възрастните им отнемат необходимите опитности или не по-малко лошото – нехаят за това, което децата им правят, като в този случай грешките им остават без последствие. Така детето бива приучено на безотговорно поведение. Мъжът на първо време трябва да е отговорен – за себе си и за тези около него (семейството). Мъжът трябва да бъде отговорен и за грешките на жена си, и за грешките на децата си. Това е принцип в управлението: управляващия носи отговорност за всичко, което му е поверено. И в същото време не трябва да нарушава свободата им. Сами разбирате колко трудно е това. За съжаление съвременното общество възпитава отговорността най-често чрез страха от наказание, а не чрез осмислянето на последствията от собствените действия на човека върху другите. Така се подсилва егоизма и се губи чувството за принадлежност към цялото. Разбира се мъжеството е съпътствано от много други качества и едва ли има човек, който да ги е развил в достатъчна степен всичките. Тук вече от значение е и нивото на развитие и хората не могат да се поставят под общ знаменател. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Мъжът на първо време трябва да е отговорен – за себе си и за тези около него (семейството). Мъжът трябва да бъде отговорен и за грешките на жена си, и за грешките на децата си. Това е принцип в управлението: управляващия носи отговорност за всичко, което му е поверено. И в същото време не трябва да нарушава свободата им. Извинявай, ти за Бог ли говориш? Или за мъжът - като обитател на тази планета, равнопоставен на жената и детето? Защото за мен той е точно такъв. Някакси понятия като "отговорен за чужди грешки (ако въобще имаме право да съдим някого)", "управление" и "поверени неща" - ми звучат доста атавистично.. и обидно спрямо въпросните "поверени неща". Извинявай, аз в качеството си на такова едно "поверено Нищо" искам да попитам все пак какво имаш предвид и нужна ли е подобна класификация Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 "...жените психически чувстват тази зависимост в много по-малка степен, отколкото мъжете се чувстват психически зависими от жените" Защо мъжете я чувстват по-силно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 "...жените психически чувстват тази зависимост в много по-малка степен, отколкото мъжете се чувстват психически зависими от жените" Защо мъжете я чувстват по-силно? Защото ги отглежда жената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Мъжът на първо време трябва да е отговорен – за себе си и за тези около него (семейството). Мъжът трябва да бъде отговорен и за грешките на жена си, и за грешките на децата си. Това е принцип в управлението: управляващия носи отговорност за всичко, което му е поверено. И в същото време не трябва да нарушава свободата им. Извинявай, ти за Бог ли говориш? Или за мъжът - като обитател на тази планета, равнопоставен на жената и детето? Защото за мен той е точно такъв. Някакси понятия като "отговорен за чужди грешки (ако въобще имаме право да съдим някого)", "управление" и "поверени неща" - ми звучат доста атавистично.. и обидно спрямо въпросните "поверени неща". Извинявай, аз в качеството си на такова едно "поверено Нищо" искам да попитам все пак какво имаш предвид и нужна ли е подобна класификация Принципът си е валиден, дори и отнесен към семейството на пръв поглед да изглежда малко грубо. Равнопоставеността си е налице. Все пак още в началото на поста си споменах, че управлението трябва да се приема като пълна отдаденост на цялото и липса на егоизъм. Освен това половете реално не съществуват и душата в инкарнациите си сменя мъжки с женски въплъщения. Колкото до отговорността за чуждите грешки, освен индивидуална има семейна и групова карма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 Станимир, отлично те разбрах - просто исках ей-така кавалерски да го уточниш отново.. и просто да те разприказвам, защото ми е приятно да те чета Да, докато не постигнем своята цялостност - Умът (Мъжът) ще има нужда от струните на Сърцето (Жената), а Сърцето от управлението (не звучи грубо) на Ума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 29, 2009 Доклад Share Добавено Декември 29, 2009 (edited) За мен ключовият момент (и при мъжете, и при жените) по въпроса с порастването е този с добиването на самостоятелност. Хубаво е родителите да напътстват и поощряват това при децата си по всякакъв начин. То е свързано и със самочувствието на децата и младите хора, но най-вече с подготовката им реално да могат да бъдат самостоятелни. За съжаление, в България особено, няма такива традиции. Да не говорим, че има родители, които поради страх, неудовлетворителни отношения със съпруга/ата, липса на добри, истински приятели и т.н. ред причини, всячески се вкопчват в децата си, манипулират ги (съзнателно или полусъзнателно) да са зависими от тях, като използват всякакви методи - психологически, материални... Това, разбира се, не е оправдание за порасналите вече хора да се примиряват с това положение. Всеки от нас, независимо при какви условия е израснал, има задача да търси и намери себе си, да се отърси от своите си и от натрапените му страхове, да повярва в себе си ... Което не е лесно, но животът по принцип си е едно предизвикателство! Редактирано Декември 29, 2009 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 30, 2009 Доклад Share Добавено Декември 30, 2009 Всеки от нас, независимо при какви условия е израснал, има задача да търси и намери себе си, да се отърси от своите си и от натрапените му страхове, да повярва в себе си ... Което не е лесно, но животът по принцип си е едно предизвикателство! Съгласна съм. С малко уточнение-външния свят е само необходимо условие, а намирането на себе си е вътре... Да, докато не постигнем своята цялостност - Умът (Мъжът) ще има нужда от струните на Сърцето (Жената), а Сърцето от управлението (не звучи грубо) на Ума. И да разберем, че няма по-! и най-! имаме различни отговорности... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2009 Доклад Share Добавено Декември 30, 2009 "...жените психически чувстват тази зависимост в много по-малка степен, отколкото мъжете се чувстват психически зависими от жените" Защо мъжете я чувстват по-силно? Да не би да се има предвид, че мъжете са по - зависими сексуално от жените, отколкото жените от мъжете ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.