Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Compulsive Hoarding (Натрапчиво запасяване)


Recommended Posts

Здравейте,

бих искала да знам какъв трябва да е подходът към човек страдащ от натрапчиво събирачество или т.нар. Compulsive hoarding. Както разбирате той е в пълно отричане на състоянието си и никога не би потърсил помощ, както и би отказал да отиде на среща с психолог.

Бих желала да получа информация дали има психолози специализиращи с този вид невроза.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

бих искала да знам какъв трябва да е подходът към човек страдащ от натрапчиво събирачество или т.нар. Compulsive hoarding. Както разбирате той е в пълно отричане на състоянието си и никога не би потърсил помощ, както и би отказал да отиде на среща с психолог.

Бих желала да получа информация дали има психолози специализиращи с този вид невроза.

За да разберете какво точно имам пред вид и колко сериозен е проблемът, моля гледайте прикаченият клип

http://www.youtube.com/watch?v=OePmQQ9pfGY

Темата е табу в България - простият отговор е, че домакинята е мърла. И колкото и кретенско да звучи, дълго време мислех същото. Но съвсем случайно гледах това предаване и направо се потресох, защото познавам подобен дом (ако може да се нарече дом) и искам да помогна.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Спомням си една история на Джек Лондон - нещо от сорта беше:

"Джон вървеше през ледената пустош вече 10-ти ден. Нямаше кибрит, а и дърва не се виждаха наоколо. Спеше като се закопаваше в снега като куче и дъвчеше сняг вместо течности. Пробва малко мъх, но му се догади и го втресе от него. На всичкото отгоре му се лепна един гладен вълк единак, по-гладен и мършав и от него самия. Преследваше го и му се зъбеше. Чакаше го да се изтощи докрай, за да впие зъбите си в малкото останала плът - и от ден на ден приближаваше все повече радиуса на обиколките си около така привличащото го ходещо месо. През нощта, под снега Джон дремеше с едното око, а с другото поддържаше вниманието си в пръчката, с която ръчкаше изпосталелия и все по-нагъл вълк. Една сутрин заспа, смазан от нуждата от почивка и се събуди от капещите във врата му лиги на вълка и от вълчия дъх на разтворената му паст на сантиметри от сънната му артерия. Джон се изстреля от блаженството на небитието и в следващия миг отново бе в ада на битката за живота си. Вълкът успя да захапе рамото му, Джон го притисна под себе си - чу се квичене и обезумялото от глад животно се изтътри извън дупката цялото треперещо във вопъла си за живот. Но вопълът за живот на Джон също не му даваше мира. На следващия ден видя малко вирче и рибка в него. Опита се да я хване, но тя все се изплъзваше от ръцете му. Джон жертва сухата си шапка ушанка и с нейна помощ в родължение на часове изгребваше водата от вирчето, докато остана само локвичка. Хвана и изяде рибката сурова, още мърдаща в устата му! Погледна облизващия се вълк и слюнката му, която течеше от устата му и топеше леда при вида на хранещото се двуного. Стомахът на Джон свикна и с мъха, който успяваше да погризе с няколкото останали му зъба... Но дните минаваха и единственото, което крепеше духа на Джон, бе волята му за живот. Започна да не успява да стои на краката си - запълзя. Пълзейки, стигна до една скала и се отпусна на нея, вече готов да се предаде в ръцете на смъртта. Вълкът се приближи почти като куче, все още невярвайки, че може да нападне без да получи в замяна остра сопа по муцуната си. В този момент премреженият поглед на Джон видя картина: кораб се полюшкваше във вълните на синьо море. В този миг Джон не знаеше това поредната халюцинация, причинена от мокрия студ, мъха и глада ли беше или вече наистина преминава някъде в рая... или кой знае къде. Но корабът продължаваше да стои там, някакси по-ясно отчетлив и реален от обичайните халюцинации. В следващия миг Джон осъзна: стигнал бе брега на океана и корабът беше реален. Претъркули се през скалата и пълзейки, записука, мислейки се, че вика силно и пробва да маха с ръка. Вълкът го следваше и настъпваше...

Събуди се в трюма на риболовния траулер, в легло, завит, с глава на възглавницата.... Оцеля!

В следващите няколко дни предимно спа, като се събуждаше само, за да се увери, че топлата завивка и люшкането на кораба не са поредния му кошмар! Кукът му носеше топпа супичка. После стана и се развижи наоколо. Имаше още 20 дни преди корабът да стигне до Сан Франциско. Джон започна да се включва в работата на моряците - нали трябваше да си плати превоза... На кука започна да му се струва, че запсите от сухари подозрително започват да намаляват. Помисли си, че сигурно е дал прекалено големи порции последния път. На следващия ден обаче в коша със сухари имаше останали само корички и трохи, в които се разхождаха обичайните корабни "домашни любимци", хлебарките. Един от моряците, който със светнали очи наблюдаваше почудата на кука, се доближи небрежно до него и му прошепна нещо на ухото. След малко капитанът, кука и още няколко моряци бяха около койката на Джон, ръкомахаха и слисани, не знаеха как да реагират. Под вдигнатия дюшек, до стената, под одеялото, навсякъде където можеше да се скрие и покрие нещо, имаше сухари... "

Та, компулсивното събиране, според ДСМ-4 и МКБ-10 е вид обсесивно компулсивно разстройство, обсесивен ритуал, който "защитава" от сублиминални страхове, ирационални вярвания. Според един от кумирите на съвременната психотерапия, Носрат Песешкиян, това което истински и силно въздейства върху психиката ни, са не толкова и не само екстремните тежки преживявания, но преди всичко малките ежедневни стресове и проблеми, които не успяваме да преработим в "психичния си стомах". Може би "вашият човек", за когото питате, е преживял тежко лишение, а може би психичните му нагласи в ежедневните му преживявания през годините са го карали да вижда ставащото твърде тежко, като са го карали да се "обгражда" чрез стремеж към сигурност, задоволяван по различни ефективни или не начини. Вероятно в даден момент събирачеството е започнало като част от тази "защита", а впоследствие се е затвърдило като компулсия. Ако е поддържана дълго, компулсията затвърждава дори ясно проследими с мозъчно сканиране невронни пътечки. Промяната на тези невронни пътища на неадаптивния навик става чрез комбинацията от прием на медикамент, изписан от психиатър и психотерапия. Според изследванията, ефективната психотерапия при ОКР (OCD), е когнитивно поведенческата. Схема фокусираната терапия също, като част от когнитивните терапии! Важна роля има научаването на издържане на напрежението, на тревожността без погасяването и чрез ритуала на събиране, но по други, адаптивни начини. Анализът, осъзнаването на жизнените ситуации и психични движения, които поддържат ритуала и реструктурирането им, е част от когнитивната работа. Водената визуализация, хипнозата и медитацията пък са най-сърцевинната част от терапията! Както казва една от най-добрите терапевтки в Б-я, Мадлен Алгафари, "Психотерапията е най-доброволният процес!". Терапевтът само фасилитира свободната воля, възнамеряването на човека за промяна! Така че, да, изисква се силната му мотивация за терапия и постоянството му в нея колкото е нужно!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви за линка към клиповете - ценни са и много интересни!

Да, вярно е, че в Б-я обикновено не се търси специализирана помощ за натрапчивото събиране. Това не значи, че го няма обаче! В Б-я често може да се чуе отзив за психотерапията като нещо, което може да се замести с разговор с приятел на бира или с приятелка на кафенце. Интересно обаче как приятелката би могла да помогне при болезнено натрапчиви мисли - дали познава толкова добре психични механизъм, който ги поражда и поддържа? Или при панически атаки с агорафобия, тежка хипохондрия, натрапчиви ритуали като събирането или двигателни такива. Или при слухови халюцинации във вид на гласове например...

Докато гледах клиповете, ми направиха впечатление думите на жената: "Загубих живота си, всичко стана безсмислено!" и "Всичко започна след развода с бившия ми съпруг!". натоящият и съпруг, бивш адвокат пие и редовно му "причернява", като я напада вербално, а вероятно не само... Самата жена също пие. Преедположението ми за ранните и години би било, че е расла в семейство с родители с непредсказуемо поведение, с променливи настроения, често злоупотребяащи с децата си вербално и поведенчески. Родители, които честичко имат скандали помежду си, нехайни са по отношение на възпитанието, имат противоречия помежду си по отношение на много въпроси и за възпитанието на децата. Това залага когнитивни базови схеми с вярвания за изоставяне, липса на емоционална сигурност и обгрижване, злоупотреба и неглижиране, провал и загуба и собствена нищожност. Разбира се, това са само общи разсъждения. Проследяването до ранните години е интересно и ценно, спомага за осъзнаването на психопроцесите в момента. Моят опит обаче говори, че често пъти, в разрез с психоанализтичните хипотези, ранните години са били сравнително оптимални и не винаги са скритата причина за настоящите проблеми. Често собствената завишена тревожност, която се корени в по-чувствителната физиология, е причина за развиване на маладаптивни психични модели на реакция и поведение в зряла възраст! Всичко е индивидуално!

Благодаря ви за клиповете още веднъж!

Весели празници!

Линк към коментар
Share on other sites

Мерси за отговора!

Намерих още един документален филм.

Моят случай е като този на Рой във филма. Майка ми е събирач и живее сама, защото у дома няма място за никой друг. Тя не може да изхвърли дори опаковка от семки, защото може да й потрябва. Въобще не разбира,че има проблем и отказва каквато и да било помощ. Все си мислех,че подходът трябва да е радикален - да се изхвърли всичко от къщата и да се почисти. Но след като започнах да проучвам темата и да търся повече информация за това заболяване си мисля, че това е много погрешна стъпка. Какво да правя??? Да поканя психолог в къщи за една семейна консултация както в случая на Рой??? ИЛИ?????

Линк към коментар
Share on other sites

Да, идеята да поканите психотерапевт (не просто психолог) у дома на майка ви е добра! Поканете наистина добър терапевт, с продължителен опит! Например Севда Шенкова: 0896641566 . Не очаквайте чудеса все пак! В психотерапията освен опита на терапевта, важна е и свободната воля на пациента. Ако нея я няма, между двамата има пропаст. Терапевтът ще се опита да спечели доверието и грабне вниманието на майка ви, останалото зависи и от нея. Първата среща у дома ви може да направи много, но едва ли ще реши тотално проблема, тъй като психиката на майка ви изисква повече време, още повече, че е жена на години... Едно добро продължение би било тя да осъзнае нуждата си от започване на психотерапия. При това заплащана от вас и поне в първите месеци без знание от страна на майка ви за цената на терапията - защото подозирам, че отношението към парите също е вплетено като част от психодинамиката на проблема!

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Да, идеята да поканите психотерапевт (не просто психолог) у дома на майка ви е добра! Поканете наистина добър терапевт, с продължителен опит! Например Севда Шенкова: 0896641566 . Не очаквайте чудеса все пак! В психотерапията освен опита на терапевта, важна е и свободната воля на пациента. Ако нея я няма, между двамата има пропаст. Терапевтът ще се опита да спечели доверието и грабне вниманието на майка ви, останалото зависи и от нея. Първата среща у дома ви може да направи много, но едва ли ще реши тотално проблема, тъй като психиката на майка ви изисква повече време, още повече, че е жена на години... Едно добро продължение би било тя да осъзнае нуждата си от започване на психотерапия. При това заплащана от вас и поне в първите месеци без знание от страна на майка ви за цената на терапията - защото подозирам, че отношението към парите също е вплетено като част от психодинамиката на проблема!

Успех!

Благодаря много за помоща!

Линк към коментар
Share on other sites

Мерси за отговора!

Намерих още един документален филм.

Моят случай е като този на Рой във филма. Майка ми е събирач и живее сама, защото у дома няма място за никой друг. Тя не може да изхвърли дори опаковка от семки, защото може да й потрябва. Въобще не разбира,че има проблем и отказва каквато и да било помощ. Все си мислех,че подходът трябва да е радикален - да се изхвърли всичко от къщата и да се почисти. Но след като започнах да проучвам темата и да търся повече информация за това заболяване си мисля, че това е много погрешна стъпка. Какво да правя??? Да поканя психолог в къщи за една семейна консултация както в случая на Рой??? ИЛИ?????

Може да е и по-просто - еднократна доза - капка, от подходящото за конкретният случай хомеопатично лекарство. Имам идея за няколко...

Редактирано от Alexandar
Линк към коментар
Share on other sites

Хомеопатията си е добра добавка към научната психотерапия, безспорно. Макар и абсолютно ненаучна и на нивото на всякакви магически вярвания, си работи - на принципа на сугестията и самоизпълняващото се пророчество. Добре се съчетава с психотерапията, като психиката на пациента се "закача' за приема на безобидното хомеопатично "нещо', а оттам се спомагат и психотерапевтичните процеси: с помощта на вярата, автосугестията. Понякога може и да е достатъчен подобен метод. Но, при натрапчиво запасяване и въобще при каквито и да е сериозни проблеми, да се разчита само на подобно хомеопатично баене, мхм... Като добавка си е супер. Както и баховите капки или просто светена/ баена вода и т.н (светената вода между другото си има далеч по-научно обяснение от хомеопатията - знаем за водните кристали...). Хората обичат да закачат психичните си процеси за нещо веществено. Далеч по-силно действа фокусирането в самите психични процеси обаче, с което се занимава психотерапията. Зад психотерапията стои богата база от научен рисърч, за разлика от хомеопатията, полагаща основите си (ако има въобще някакви освен имагинерни такива) единствено върху народните магически вярвания, стадното мислене на масовата субективна убеденост и сляпата вяра в авторитет! Но, да, добра си е именно поради въпросното психично "прикрепяне' към дадената чиста водичка или бонбонка. Помага!

Линк към коментар
Share on other sites

Имахме такава съседка - вонеше ужасно само като се излезе от асансьора.

Гледах я с особен поглед.

Докато един ден ми разкаха за нея.

Денем е много умна, интелигентна жена. Сега бе преподавател по нещо.

Рано призори си облича клошарски дрехи и тръгва да събира какво ли не по кофите.

А е била напълно нормална, жизнерадостна и спокойна, с 2 висши образования, работила е и в чужбина.

Докато една строителна пирамида не й е откраднала всичките спестявания и е останала на улицата.

Сега синовете й страняха от нея.

Но не знам дали тя е започнала да събира поради страх от глад и изоставяне,

или са я изоставили и са я лишили от общуване и уважение, именно поради тази й натрапчвост.

Линк към коментар
Share on other sites

Орлин Баев

Но, да, добра си е именно поради въпросното психично "прикрепяне' към дадената чиста водичка или бонбонка. Помага!

Дори така да е! Тогава какво по-прекрасно лечение: бързо, ефикасно и най-важното без страничните ефекти на химическите алопатични лекарства. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Това е най-пълната, задълбочена и сериозна информация за хоардинга, има и доста идеи за справяне с проблема, но е на английски, ако наистина ви вълнува да помогнете на човека, а не само да разчистите, Успех http://www.youtube.com/watch?v=Ke950ThjLLE

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...