Молитвена програма за 27.12.2009 г.

[Иво]

НАРЯД ЗА 27 декември 2009 г.

65 години от заминаването на Учителя

Начало: 6 ч.

1. Добрата молитва

2. Песента В начало бе Словото

3. Молитва на Царството

4. Песента Духът Божи

5. Прочит от Евангелието:

Матей 5: 21-26

Марк 3: 1-5

Лука 15: 25-32

Иоан 13: 31-35

6. Беседата от т. "По образ и подобие" - Мъртъв бе и оживя, загинал бе и се намери, държана на 31 октомври 1937 г. София, Изгрев

7. Песента Благословен Господ

8. Формула: „Бог е Любов. Ако ме любите, ще опазите Моите заповеди. Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ (три пъти)

9. Песента Махар Бену Аба

10. Формула на Братството: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов“ (три пъти)

11. Господнята молитва

Братски съвет

източник

[Слънчева]

Големите противоречия в живота произтичат от човешките възгледи. Хората искат да наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата, и да се приемат за меродавни. С това те влизат в противоречие с основните закони в живота и в природата. Онзи, Който е създал света, той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, който управлява човешкия ум. Въпреки това, човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че за непослушанието на първия човек дойде смъртта в света. Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще влезе чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието към Неговото учение. Христос е едно съединително звено. Той дойде в света, за да примири човечеството. Днес всички хора не вярват в Христа, но има 500 милиона християни вече, които вярват в Христа. Те поне трябва да се примирят. Има вярващи в Евангелието, но и те не се примиряват. Те цитират, четат и препрочитат Евангелието, но не могат да се примирят. Ако тия, вярващи в Христа, в Евангелието, не могат да се примирят в Негово име, тогава става въпрос, дали наистина следват Неговото учение. Други хора минават за будисти, вярват в Буда. Те вярват в Буда, но не изпълняват Неговото учение. Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл да каже Христос, всичко е казал вече. Не, по думите ние съдим другояче. Той казва: „Много още има да ви кажа, но още не сте готови да чуете и да възприемете това, което може да ви се каже.“

Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния човек. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората. Като вляза в православната църква, виждам, че всичко е добро там, но се приближавам при свещеника и тихо му пришепвам: Едно само не ви достига, любов нямате. Като отида в някоя евангелска църква, виждам, че и там всичко е добро, но едно им липсва, любов нямат. Отивам в католическата църква и виждам, че всичко е отлично там, но едно им липсва, любов нямат. Отивам при съдиите, виждам, че всичко е добро там, и законите им, и съдиите им, но едно им липсва – любов нямат. Отивам при учителите, при разните училища и виждам, че всичко е добро, но едно нещо им липсва, любов нямат. Дето и да отида, намирам, че всичко е много добро, но едно липсва – любов нямат. Казвам: Сега е времето, когато любовта трябва да дойде. И Христос каза на богатия: Всичко, каквото имаш, е добро, но едно ти недостига – любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде, да продаде всичкото си имане и да го раздаде на сиромасите. Следователно, когато любовта дойде между хората, ще се решат и всички въпроси. Друго разрешение вън от любовта няма. Вие постоянно си задавате въпроса, кой е прав? Този въпрос, кой е прав и кой е крив, не може да се разреши на земята. Дали някой е правоверен или не е – и този въпрос не може да се разреши на земята. Той може да се разреши само като отидем при Бога. Когато човек умре, тогава отгоре ще се разреши, дали той е бил прав или крив, дали е правоверен или не. За да бъде човек правоверен, ето на какво трябва да отговаря. Той трябва да осветява името Божие. Той трябва да желае идването на царството Божие на земята. Той трябва да изпълнява волята Божия. Така казва Господнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името Божие на земята, ако дойде Царството Божие на земята и ако се изпълнява волята Божия навсякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздухът за хората. Това е същественото, което любовта носи със себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнима живота, е човешко.

Чрез притчата за блудния син, Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. Те трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, тогава те ще се върнат сами при Бога и ще бъдат добри негови служители. Онзи син, който бил постоянно при Баща си, имал голямо мнение за себе си, той мислел, че е праведен. Всъщност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си. Не само в православната църква, или само между християните, но и между будистите, мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни. Едни от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават. Те казват: „Ние сме се трудили много, но няма полза от нашия труд, никой не ни оценява.“ Бащата отговаря на тези свои синове: „Синко, всичко мое е на твое разположение. Всичко имаш.“ Сега аз ще туря в устата на бащата думи, които не са казани в притчата. Бащата казва на сина си: „Синко, всичко имаш на разположение, много си добър, но липсва ти малко любов. Трябва да вложиш любов в сърцето си. Това само не ти достига. Братът ти, който сега се върна от странство, донесе със себе си тази любов. Затова и аз сега отидох да го посрещна и прегърна. Зарадва се моето сърце, защото той донесе със себе си Божията любов. Да се повеселим заедно с него. Бих желал и ти да имаш тази любов в сърцето си.“

Сега пожелавам ви и вие да се върнете, и вашият баща да се порадва с вас наедно. Сега пожелавам ви и вие да влезете с вашия баща и да се порадвате на върналия се брат, който е изпоял всичко.

Из Мъртъв бе и оживя, заминал бе и намери се

Светъл ден на всички!