serafima Добавено Януари 25, 2014 Доклад Share Добавено Януари 25, 2014 (edited) ГостенкаСънят е портата едничка, през коятоумрелите при живите дохождат.Ти влизаш и до мене сядаш бавно.Аз пръстена със лявата ръка прикривам.Седиш с усмивка върху устните: ти знаеш.Не, не, това и другото не ни разделят,ний пак сме заедно и си говорим.Ах, как е сладостно това, и тъжно!Но изведнъж, навън заслушана, ти ставаши мълком тръгваш, както в миналите нощи.Не си отивай! Ден, не ме събуждай още! много правилно ... страхотно стихотворение Редактирано Януари 25, 2014 от serafima Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 27, 2014 Доклад Share Добавено Януари 27, 2014 Деликатна тема, но не заради друго, а заради неразбирането. Никога не съм плакала. Въпросът ми е друг. Как се разбира смъртта? Защо ни е толкова трудно да се разделим? Защо когато някой си отиде не го приемаме? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 27, 2014 Доклад Share Добавено Януари 27, 2014 Приемаме го, но ни е трудно, много трудно. Раздялата променя личния ни живот драстично и непоправимо, а много малко хора са готови на тази жертва. Това, което не можем да приемем в смъртта е безсилието ни да променим събитията според желанията си. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 27, 2014 Доклад Share Добавено Януари 27, 2014 Знам и разбирам това. Самата аз наскоро загубих близък. Но някак не плаках. Приех. Разделих се. Такъв е живота. Постояно се случват такива неща. Малки деца остават сираци, та аз ли да плача, загубила далечен или близък роднина?! Някак чуждата болка ме държи на земята. Защо не разбираме, че това е нещо естествено? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.