Знаци след смъртта

[borislavil]

Предлагам в тази тема да споделяме знаци, които са ни оставяни от нашите заминали си от този свят близки,т. нар. „мъртви”(мир и светлина на душите им), с уговорката, че те не са мъртви, а просто преминали от видимото в невидимото измерение на реалността. Отварянето на тази тема има за цел да утвърди тази наша вяра, да даде подкрепа и утеха, а също и да подготви близките на заминалите си за подобни знаци особено в периода до 40-я ден.

Аз съм писал доста по темата в „Мистерията Лим” и няма да бъде преувеличено, ако кажа, че точно подобни събития ме заставиха да напиша книгата. http://www.misteriata-lim.narod.ru/

Отделно от това, през 2005 година на 23 ноември сутринта имах усещането, че някаква енергия сякаш излезе от мен през слънчевия ми сплит, та чак ме придърпа напред. Бях силно впечатлен и си помислих, че нещо може да се е случило с татко. Действително се оказа така – малко след това сестра ми ми се обади, а няколко часа по – късно той изпадна в кома в собствените ми ръце. На третия ден по време на медитация усетих енергията му и чух , или по – скоро телепатично възприех, гневът и раздразнението му, че го държим на системи и не го освобождаваме да си отиде. На петия ден почина. След това в продължение на 6 седмици всяка сряда, а понякога и в неделя, ми се явяваше на сън.

В началото на декември тази година почина една възрастна сестра, за която полагахме грижи близо 12 години. Смъртта й беше предсказана чрез мой сън, а когато се навършиха две седмици, съпругата ми я сънува и чува глас, който й казва, че душата на тази сестра още не е възкръснала. Около 20-я ден започнаха да се случват странни неща – електрическата печка, която е изключена от копчето, но е включена в контакта, сама посред нощ се включва и започва да работи. Чешмата на двора, която съм зазимил, т.е. завъртял съм крана, за да няма приток на вода и съм източил остатъчната в тръбата вода, теква съвсем изненадващо. На следващия ден се появяват (незнайно откъде и как) розоволилави петна по снега в двора ни, без да има някакви следи от човешки стъпки. А тази сутрин намерихме, засаденото в малка саксийка, кактусче с извадени от пръстта коренчета, като част от пръстта беше извън саксията, посипана по етажерката. Това е станало буквално над главите ни през нощта в стаята,, в която спим!

[Слънчева]

Ученикът трябва, докато е още на Земята във физическото си тяло, да премине чистилището, като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои наричат тела. Това се постига чрез приложение на методите, които Школата му дава за работа върху себе си.

След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и от там поема обратния път към ново въплъщение на Земята...

Из "Живот след смъртта на физическото тяло"-Влад Пашов

Наскоро си купих тази книжка и смятам, че е много полезна. Описано е времето на престой и преглед на живота от душата ни, както и някои препоръки за изпращане на заминаващите.

[ris_78]

Сънувах,дядо си който е починал ,че ни идва на гости.На другия ден сутринта ни казаха ,че е починал първи я му братовчед ,с който са били близки.Но не знам защо си мисля ,че връзките след смъртта не се основават толкова на роднинство ,отколкото на близост между душите или просто така ми се иска.

[shining_star]

Предлагам в тази тема да споделяме знаци, които са ни оставяни от нашите заминали си от този свят близки,т. нар. „мъртви”(мир и светлина на душите им), с уговорката, че те не са мъртви, а просто преминали от видимото в невидимото измерение на реалността. Отварянето на тази тема има за цел да утвърди тази наша вяра, да даде подкрепа и утеха, а също и да подготви близките на заминалите си за подобни знаци особено в периода до 40-я ден.

Аз съм писал доста по темата в „Мистерията Лим” и няма да бъде преувеличено, ако кажа, че точно подобни събития ме заставиха да напиша книгата. http://www.misteriata-lim.narod.ru/

Отделно от това, през 2005 година на 23 ноември сутринта имах усещането, че някаква енергия сякаш излезе от мен през слънчевия ми сплит, та чак ме придърпа напред. Бях силно впечатлен и си помислих, че нещо може да се е случило с татко. Действително се оказа така – малко след това сестра ми ми се обади, а няколко часа по – късно той изпадна в кома в собствените ми ръце. На третия ден по време на медитация усетих енергията му и чух , или по – скоро телепатично възприех, гневът и раздразнението му, че го държим на системи и не го освобождаваме да си отиде. На петия ден почина. След това в продължение на 6 седмици всяка сряда, а понякога и в неделя, ми се явяваше на сън.

В началото на декември тази година почина една възрастна сестра, за която полагахме грижи близо 12 години. Смъртта й беше предсказана чрез мой сън, а когато се навършиха две седмици, съпругата ми я сънува и чува глас, който й казва, че душата на тази сестра още не е възкръснала. Около 20-я ден започнаха да се случват странни неща – електрическата печка, която е изключена от копчето, но е включена в контакта, сама посред нощ се включва и започва да работи. Чешмата на двора, която съм зазимил, т.е. завъртял съм крана, за да няма приток на вода и съм източил остатъчната в тръбата вода, теква съвсем изненадващо. На следващия ден се появяват (незнайно откъде и как) розоволилави петна по снега в двора ни, без да има някакви следи от човешки стъпки. А тази сутрин намерихме, засаденото в малка саксийка, кактусче с извадени от пръстта коренчета, като част от пръстта беше извън саксията, посипана по етажерката. Това е станало буквално над главите ни през нощта в стаята,, в която спим!

На мен ми се случи, баща ми като беше в пирогов, тежко болен... и една сутрен крушката в хола гръмна... след това и тази в антрето... и после, късно след обяда - и тази в кухнята... Тогава разбрах че нещо е станало с баща ми... че няма да излезе жив от болницата. Почувствах се много зле, сякаш ме заляха с мръсна помия

На другея ден тръгнах на свиждане...помня, приготвях за ядене което да му занеса... и чух (не с ушите, а някак в главата си) как ми казва: нищо не носи няма смисъл...звучеше сърдито. Почувствах как се сърди че не сме могли да му помогнем, усетих страшно напрежение... и взех да говоря на глас: "ето идвам, ето идвам... не бой се...няма да те оставя..."

Когато отидох в Пирогов, леглото му беше оправено и него го нямаше там. Аз недоумявах защо го няма, гледах номера на стаята, да не съм сбъркала... тръгнах по коридора и безсмислено гледах вратите на стаите и номерата...питах се, къде е той...дали не е отишъл някъде? Но защо, защо леглото му е оправено?

Тогава чух глас, някъде из отгоре над главата ми, чух гласа му: "Тука съм, зайо"...

Звучеше измъчено и отпаднало...аз се стреснах, взех да се оглеждам и попитах гласно: Къде си, къде тука?

Една сестра ме видя и ме попита кого търся. Така разбрах, че същата нощ е починал

Това го бях писала тука

[Eshavt]

Моята майка починала докато си говорели с баща ми и си лежали на две срещуположни легла. Беше шок за мен, беше голям удар .... Прекъснала разговора и му казала , че си отива. На погребенито и усетих първите знаци , че има нещо отвъд. Имаше много хора над 300 човека и тогава усетих доста неща но не и мъка и тъга, не можех дори да плача. След това я сънувам много често, вече 6 години ми дава знаци, отговори на въпроси, успокояваме като зацикля.

[Guest pavletA]

Темата за знаци след смъртта ме развълнува, защото имам дядо, който много обичах.На него съм кръстена, колко се чудя на ума си, защо толкова го ядосвах преживе, що за човек съм била.Научи ме да чета на 5-6 годинки и до днес съм му благодарна, с хубаво си го спомням.Обаче изпитах неимоверен ужас когато почина, даже не го докоснах за сбогом.Явно съм имала дълбока духовна връзка с него, защото все аз го сънувах наскоро след смъртта му.Предавах на моите близки какво му се хапва или във възлови моменти от живота ми се появяваше на сън и чувствах закрилата му.Преди 1-2 години се размина премеждие с баща ми и веднага си спомних, че през нощта сънувах дядо- явно ни е помогнал от отвъдното.

[mochito]

Не знам дали това е точно "знак след смъртта", но когато маминка ми почина (аз бях много привързана към нея и много я обичах) на самото погребение ми беше много мъчно и не можех да спра да плача! В един момент обаче усетих радост и лекота, но те не бяха от мен - това бяха като че ли нейните усещания, които може би съм усетила , ако тя е била там! Помогна ми и аз да се зарадвам за нея !( въпреки, че и преди това си знаех , че е на едно по-прекрасно и светло място!)

[Аделаида]

Четейки темата малко се понатъжих и ми се насълзиха очите, тъй като скоро загубих баба си и дядо си, които много обичам, излишно е да обяснявам, че връзката ми с тях е много силна.

Когато дядо ми почина, а от предния ден ни подготвяха и ми звъннаха по телефона през цялото ми тяло премина ток и изтръпнах цялата включително и крайниците ми, но това е не толкова знак колкото шока от вестта.

Първата нощ, след като беше починал си спомням, че се събрах ме цялото семейство, защото не живеем всички в един град и никой не поиска да легне на леглото на което спеше той, аз обаче останах на него да спя...разбира се почти не мигнах лежах и си мислих за него, молих се за душата му, и осетих нещо много странно. Сякаш някой минаваше много члизо до мен и галеше бузите ми. Ако сте забелязвали когато се разминете с някого и сте доста близо се получава нещо като вятър - полъх. Ето това усещах тази нощ, галене по бузите си...и не само това...

[mochito]

Аделаида ме подсети за една случка която и аз имах. Малко е встрани от темата,защото не е (или поне така си мисля) свързано със смъртта на някой близък. Една вечер усетих точно такъв полъх, но не беше предизвикан от течение или нещо подобно. И не беше все едно някой минава покрай мен , а сякаш някой умишлено е застанал зад мен и ми духна във врата!

Тогава доста се стреснах и се обърнах веднага да видя какво става, но и вратата и прозореца всичко беше затворено!Така стоях няколко минути докато се поокопитя!

Редактирано Януари 13, 2010 от mochito

[Eлф]

Знаете ли в момента се окопитвам т.е. смятам, че мога да кажа нещо, но каквото и да кажа ще е повърхностно. Все пак в момента на смъртта на някой който ти е близък на сърцето не можеш да кажеш нищо... Просто, нищо не е на място в такъв момент, никаква, дума, никакво действие, нищо, освен (за мен е така) може би музиката. Не знам дали е знак след смъртта, незнам какво е, но попаднах на

Gotthard вчера малко след като научих, за смъртта на една от моите приятелки. Знаете ли, когато си отиде някой близък на сърцето всичко което си изживял с него, всяка дума, всеки жест, всяка случка минава като на кинолента през съзнанието ти и изживяваш нещата отново. При мен е така и не за първи път ми се случва. Та от вчера изживявам моментите с приятелката си с която седяхме с часове, пиехме червено вино и филосовствахме по цели нощи, за нещата от живота. Слушахме любимата си музика, а тя рисуваше и пишеше стихове... Незнам дали това е знак след смъртта, незнам, единственото което мога да кажа е че тази музика пресъздава по някакъв начин онази атмосфера-

Gotthard - Angel

Редактирано Януари 17, 2010 от Eлф

[Eлф]

Предлагам в тази тема да споделяме знаци, които са ни оставяни от нашите заминали си от този свят близки,т. нар. „мъртви”(мир и светлина на душите им), с уговорката, че те не са мъртви, а просто преминали от видимото в невидимото измерение на реалността. Отварянето на тази тема има за цел да утвърди тази наша вяра, да даде подкрепа и утеха, а също и да подготви близките на заминалите си за подобни знаци особено в периода до 40-я ден.

...

Може би ще се повторя, но е така. Когато почина баща ми, приживе той ме наричаше 'Котка'. "Котаката, котката..." все така говореше. На първия ден след погребението когато отидохме рано сутринта на гроба ме очакваше една красива и много пухкава котка. Като че ли очакваше да се появя, никога няма да я забравя, след това си тръгна и повече никога не я видях. После в един храст на близо винаги ме очакваше някаква причудлива птица и когато се появях тя излиташе още преди да стигна до гроба, усещах че ме е очаквал, незнам как да го обясня точно. Спомням си как в двора на къщата един човек спореше с мен относно баща ми, а аз пламенно му отговарях, точно в този момент над нас се рееше един сокол който той не забелязваше, но аз знаех, че това е знак и че той е до мен и ми дава сила в този момент. До 40-я ден както казах в предния си пост изживях целия си живот с него отново и нямаше нито миг нито дума .... които да не си спомних, които да не "видях". Особено много ми помогна наряда, за заминали от молитвеника на Учителя тогава. Просто никога няма да ми омръзне да го казвам/споделям като своя опитност с хората които изживяват подобно нещо и търсят начин. Наряда до 40-я ден е нещо незаменимо както за душата на заминалия така и за душата на този който скърби на Земята. Усещането няма как да ви го споделя, но е хубава темата, добре е да се знае, за това пък всеки ще си намери начина и метода. Поздрави!

Редактирано Януари 17, 2010 от Eлф

[Аделаида]

Особено много ми помогна наряда, за заминали от молитвеника на Учителя тогава. Просто никога няма да ми омръзне да го казвам/споделям като своя опитност с хората които изживяват подобно нещо и търсят начин. Наряда до 40-я ден е нещо незаменимо както за душата на заминалия така и за душата на този който скърби на Земята. Усещането няма как да ви го споделя, но е хубава темата, добре е да се знае, за това пък всеки ще си намери начина и метода. Поздрави!

Когато починаха дядо ми, а след това и баба ми, аз също използвах наряда до 40-ия ден.

Сега се сетих да споделя тук нещо което се случи точно на 40-ия ден от смъртта на дядо ми. Пояснявам, че дядо ми и баба ми са от Плевен и живееха там до последно, аз съм от София и родителите ми живеят там, но аз в момента съм на друго място. На 40-ия ден от смъртта на дядо моите родители бяха на вилата, едно любимо място на моя дядо, а с вуйчо ми бяхме решили да направим помен в църква в София, тъй като тленните останки на дядо ми са в София. Планирах да взема автобуса и да пътувам до София, тъй като исках да съм там. Прдишната вечер си легнах и си навих часовника за сутринта с планове да хвана автобуса за София и да съм там на помена, обаче ставайки сутринта се почувствах ужасно зле, просто бях много отпаднала и нямах сила за нищо, а нищо конкретно не ме болеше. След половин час се почувствах още по - зле и си премерих температурата, оказа се, че имам висока температура около 39 градуса, и се тръшнах на леглото, колкото и да исках просто нямах сили да пътувам 3 часа до София. Не можах да отида въпреки желанието си. Целия ден имах температура, но никакви други болки и симптоми на грип или настинка... Чувствах се така този ден, може би и на следващия и после се оправих. Интересен бе обаче сънят ми същата нощ, преди планираното пътуване за помена. Спомням си че сънувах аз, вуйчо си и дъщеря му, моята братовчедка, ходихме в някакъв двор на училище или някаква подобна сграда, обаче в двора имаше трева през която трябваше да минем и така вървейки през зелената трева на мен ми се случи нещо много странно, самата трева като шепи, като ръка, като нещо живо подобно на октопод, но от трева, ми хвана първо единия крак, а после и другия и в един момент аз се оказвам прикована за земята и не мога да направя и крачка повече. Повиках вуйчо си за помощ, той дойде и ме издърпа...но додакот дойде не можех да мръдна...Така и на сутринта не можех да мръдна по същия начин от високата температура...Незная дали има нещо общо съня със ситуацията, но реших да го споделя тук. И същата вечер на вуйчо ми жена му към 22.00 часа отишла до една комшийка да раздаде за душата на дядо и слизайки по стълбите си счупи крака.!!!

Може би и това са някакви знаци....

[Розалина]

Баща ми почина в съня си .Майка ми станала сутринта,както обикновено.Той си лежал обърнат на една страна ,с гръб към нея.Нищо не и направило впечатление и се заела със сутрешно домакинстване.Обичайни неща.Били двамата сами.Аз съм със семейството си на почивка на море,брат ми със своето семейство в дома си.Шетала си,направила му кафе. На два пъти поглеждала от вратата на спалнята,но той все така си лежал и тя решила да не го безпокои.Към 10 часа се застягала да излиза и тогава (била в една друга стая на жилището), изведнъж чула шум, все едно някакъв предмет пада на пода.Озърнала се и видяла до дивана нещо черно,с размери като на голям бръмбар да лежи неподвижно.Тя има неприязън към насекоми и се потресла.Взела един вестник и без да разгледа какво е, го завила във вестника направо от земята и изхвърлила в коша.В мига,в който направила това,в главата и се появила неприятна мисъл свързана с баща ми.Изведнъж се обезпокоила, защо още не е станал.Отишла в спалнята и установила ,че е мъртав и вече се вкочанява.След всички действия от този момент нататък и официалното установяване на смъртта ,в ранния следобед,тялото е положено в ковчега и започват да очакват моето завръщане от морето.Сетила се за сутрешното си преживяване с черното насекомо,споделила със снаха ми и решили да видят какво е било.Развили вестника,за да установят,че вътре няма нищо.

Когато ми го разказа,майка ми твърдеше,че това е бил знак,с който баща ми я е предупредил за смъртта си,виждайки,че се готви да излиза.Твърдеше,че той(неговият дух) се е погрижил да разберем навреме,за да може всичко да се организира и аз да се прибера също у дома.

Когато аз се върнах, същия ден ,в късния следобед,влезнах сама в стаята,където го бяха положили,за да го видя.Казах на децата си и на племениците,които вървяха след мен да почакат отвън.Те за пръв път щяха да видят мъртвец и освен всичко, това беше любимият им дядо.Той обичаше с цялото си сърце своите внуци.До ковчега му седеше възрастна съседка.Поздравихме се и аз тръгнах да въвеждам децата,като ги подготвях с думите,че това се случва все някога и че дядо им е решил да си отиде у дома.Напуснал ни е само физически.Докато говорех тихичко,а те много смутено пристъпваха ,хвърлих поглед към ковчега.С изненанда установих,че лицето на баща ми се беше променило видимо .Бузите бяха леко порозовели.Изглеждаше като заспал човек.Така го видяха за пръв път в оня момент децата.Възрастната съседка,която седеше вече няколко часа до ковчега ,също забеляза промяната и веднага го каза на всеослушание .Така разбрах,че не само аз регистрирам промяната,Мисля,че душата на баща ми направи това заради внуците.Помогна им да приемат факта.Да се срещнат със смъртта на любим човек по най-безболезнения за крехките им детски души начин.

После до 40-я ден аз и майка ми, регистрирахме много прояви на присъствие.Силен аромат на свежи цветя,в стая в ,която не се отглеждат цветя.Майка ми ,която го регистрира ,казва,че и най-хубавия парфюм,който е имала ,не може да се сравни с тоя аромат.Тя веднага е разбрала,че това е знак от баща ми,защото през целия ден е била размъчнена по него.Сънища,ярки и красиви с много позитивно послание и среща на сън,която вече няма как да е на живо.Но пък човек се събужда с усещането за контакта.Само аз не бях го сънувала нито веднъж, за разлика от другите си близки,.Една вечер се размъчних.Споделих с дъщеря ми,че изобщо не съм сънувала дядо и.Тя ме погледна и каза :А аз често го сънувам и все хубави сънища имам с него.Останах изненадана.Тя беше негова любимка.Непосредствено преди да се навършат 9 месеца от смъртта ,имах също хубав сън с баща ми.Доста по-късно прочетох в една книга за Слава Севрюкова,че 9 месеца от смъртта са един много специален момент.Нещо като официален финал на това превъплъщение за душата,преди да поеме по новия си път.

Редактирано Юни 24, 2010 от Klaudia

[Максим]

Малко, 10 минути преди дядо ми да си отиде, в присъствието на майка ми, която ми разказа това - отворил очи с последни сили, загледал се в пространството над нея, сякаш видял нещо не от този свят, и на момента се успокоил и отпуснал блажено, всичкият стрес и страх изчезнал от лицето му и след десетина минути издъхнал. Тя не вярва в никакви подобни неща, но това е било толкова силно, че й е направило силно впечатление, тя беше убедена, че той е видял нещо, което ние не можем. Разбрал е, че там където отива е по-хубаво...

Самият аз присъствайки на смъртта на чичо ми, на маминка ми, винаги чувствах едно и също. Преди смъртта съм уплашен, след като си отидат, просто не ми е мъчно, нещо ми говори - тях ги няма вече там, телата вече са само предмет, това не са чичо ми, маминка ми, те са си отишли, те не са свършени, те продължават. Не знаех къде и какво се случва, но отвътре в мен идваше спонтанен мир, липса на ужас или стрес. Много добре осъзнавам разликата в чувствата ми преди краят и след него. Напълно необяснимо, вместо да съм ужасен от станалото, аз бях спокоен и знаех че те продължават нататък. И двата пъти се повтори точно по един и същ начин това усещане.

[Розалина]

Максим и при мен е така,както го описваш.Усещането за вечността и спокойствието,че близките ,които ни напускат са добре.

Докато пътувах от морето към дома ,за да изпратя баща си,гледах морето,а в мислите ми беше последната ни среща,преди моята почивка.Той беше добре и в този ден ние си казахме и засвидетелствувахме обичта,която винаги е имало между нас.За нея не се говореше,но и двамата я усещахме.Малко ми тежеше,че тогава се намесих в традиционен спор между двамата си родители и взех страната на майка ми,като го упрекнах с една дума,дето и днес не си я прощавам.Той ме погледна с едни такива очи,дълбоки и тъжни от моето отношение,които ме изумиха още тогава.Мисля ,че с погледа си ми каза ,че края му е близо,макар да не личеше по нищо друго и че му е тъжно дето го нападам.И знам ,че веднага ми прости.Аз не си простих за думичката,която тогава му казах.

Затова скъпи приятели,не пропускайте нито миг да засвидетелствувате приживе обичта си към своите родители,деца и близки.Внимавайте с думите ,дори да сте прави .Защото ето този ден,този час и миг може да са последните ви мигове заедно .

[Диана Илиева]

....

Затова скъпи приятели,не пропускайте нито миг да засвидетелствувате приживе обичта си към своите родители,деца и близки.Внимавайте с думите ,дори да сте прави .Защото ето този ден,този час и миг може да са последните ви мигове заедно .

Oх, Klaudia, толкова си права.

За съжаление, забързани в ежедневието, никак не го правим това. И се сещаме, чак когато е късно .

А е толкова просто. И естествено ... Да не говорим, че животът ни щеше да е много по-лек и приятен, че и по-пълноценен ...

Но не го правим.

Тръшкаме се за разни дребни битовизми, проявяваме взискателност, съдим, критикуваме ...

Въобще, много хубави и ценни думи!

Като се замисля, направо могат да послужат за критерий за осъзнатостта на човека.

[Guest Мона]

....

Затова скъпи приятели,не пропускайте нито миг да засвидетелствувате приживе обичта си към своите родители,деца и близки.Внимавайте с думите ,дори да сте прави .Защото ето този ден,този час и миг може да са последните ви мигове заедно .

Има думи, които са изказани и вече няма какво да се изказва и пътникът е пътник. Съжалявам, но опитът ми с мъртвите ми говори, че никой не се интересува от живите. Чувството за вина е пагубно - мъртвият е отдавна при лодкаря, а ние всуе се мъчим да го върнем с призиви за връщане. Не разбираме смъртта.

[Пламъче]

Мона,права си - чувството за вина е пагубно и за живите и за мъртвите.Всички хора загубили близък човек(в това число и аз) изпитват някаква вина и се стараят по някакъв начин да поправят грешките си пред напусналия този живот.Чела съм,че когато близките страдат,страда и душата на напусналия живота,а това и пречи да продължи пътя си.

Нека се обичаме докато сме заедно и да не постъпваме зле със своите близки,за да избегнем чувството за вина след смъртта на човек,когото сме наранили.

[Guest Христо6]

Има ли души на починали хора,които се опитват да въздействат благотворно върху поведението на живите ?

[Guest Христо]

Понеже темата е за знаците след смъртта, в това число и знаците получавани на сън, ще споделя подходящо стихотворение на Атанас Далчев :

Гостенка

Сънят е портата едничка, през която

умрелите при живите дохождат.

Ти влизаш и до мене сядаш бавно.

Аз пръстена със лявата ръка прикривам.

Седиш с усмивка върху устните: ти знаеш.

Не, не, това и другото не ни разделят,

ний пак сме заедно и си говорим.

Ах, как е сладостно това, и тъжно!

Но изведнъж, навън заслушана, ти ставаш

и мълком тръгваш, както в миналите нощи.

Не си отивай! Ден, не ме събуждай още!

1974 г.

Редактирано Ноември 21, 2011 от Христо

[Lacrymosa]

Една вечер усетих точно такъв полъх, но не беше предизвикан от течение или нещо подобно. И не беше все едно някой минава покрай мен , а сякаш някой умишлено е застанал зад мен и ми духна във врата!

И аз съм имала подобна опитност. Прозорците и вратите са затворени, отникъде не става течение, а аз усещам някакъв полъх...Случвало ми се е и докато спя да се събудя от усещане, сякаш вятър брули лицето ми. Много странно усещане.

Иначе вярвам, че починалите близки ни помагат от другата страна да се справим в трудни ситуации и ни дават знаци, които обаче не винаги разчитаме.

[К. Йонкова]

Днес,моята майка прави 9 месеца.

Гледах я 15 дни в болница,присъствах на всичко възможно ,което и правеха и сега лекувам последиците от това.

Докато бях при нея,тя ми говореше за човек,който стои на вратата и я гледа.Страхуваше се от него....както и аз.

Спомням си деня,в който,тя,спяща,отвори очи,прекръсти се и каза-Аз си отивам.След този ден тя повече,не ме нарече по име,казваше ми момиче.След това престана и да говори.Дни след това и издъхна.

Не съм усетила знаци,след смъртта и,само сънища,в които тя ме вика,плаче,че иска да ме прегърне и целуне.

В първите дни след приема в болницата,при едно от свижданията,тя ми подаде сокче,от тези с надпис под капачката.Купила си го,но не го отворила,решила да го даде на мен.Бях забравила за него,отворих го чак след погребението.Надписа гласеше"Никога не ме забравяй".Пазя бутилката.Това ми остана от нея,надпис под капачката

[Ники_]

Днес,моята майка прави 9 месеца.

Гледах я 15 дни в болница,присъствах на всичко възможно ,което и правеха и сега лекувам последиците от това.

Докато бях при нея,тя ми говореше за човек,който стои на вратата и я гледа.Страхуваше се от него....както и аз.

Спомням си деня,в който,тя,спяща,отвори очи,прекръсти се и каза-Аз си отивам.След този ден тя повече,не ме нарече по име,казваше ми момиче.След това престана и да говори.Дни след това и издъхна.

Не съм усетила знаци,след смъртта и,само сънища,в които тя ме вика,плаче,че иска да ме прегърне и целуне.

В първите дни след приема в болницата,при едно от свижданията,тя ми подаде сокче,от тези с надпис под капачката.Купила си го,но не го отворила,решила да го даде на мен.Бях забравила за него,отворих го чак след погребението.Надписа гласеше"Никога не ме забравяй".Пазя бутилката.Това ми остана от нея,надпис под капачката

Здравей!

След като има нещо отвъд, както се казва, то защо продължава да съществува страданието? След като смъртта не е нещо, което прекратява съществуването, то защо човек е тъжен след загуба?

Заради привързаностите. Било те на физическо, или на по-фино ниво. Защото някой или нещо добавя в/у човека онова, което е липсващо в самия човек - щастие, пълнота, удовлетворение.

Всеки един предмет може да изиграе такава роля, макар и по-минимално, от колкото това би се усетило взаимоотношението на човека с друго същество, но въпреки това притежанието на различни неща в живота правят човека удовлетворен до някаква степен. Разбира се, тази удовлетвореност въобще не е пълна и абсолютна/окончателна.

Та каквото и да се отнеме от човека, той би изпитвал страдание, заради дупката, която зее в душата му.

човек се опитва да напълни тази дупка с всевъзможни неща - коли, къщи, пари, ..., с присъствието на хора, които му доставят щастие дори.

Ето как просто са формулирани нещата:

Страданието обхваща

- физическите/телесните (раждане, старост, болест, смърт)

- психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания

Те са съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.

Със сигурност в/у човека съществува някаква празнота, неудовлетвореност, която аз лично наричам "бездна в душата".

Мнозина се тези по света, които все още не са установили тези неща за себе си. Мнозина са и тези, които не знаят как и с какво да изпълнят тази "бездна", тъй че тя да бъде окончателно и безвъзвратно наситена.

И тъй човек живее в един кръговрат от придобиване на някакви неща/хора/изживявания, които го запълват временно и раздяла със същите, но при все това той остава незадоволен напълно.

Сексът е тук, парите, властта... храната, знанието...

За себе си аз съм открил кой напълва душата ми. Това е Любовта и то не само Любовта, който идва към мен, наречена с еврейската дума "Ор Хохма" (Светлината Хохма), ами и онази Любов, която излиза от мен, във всякаква посока, дори и към мен самия - "Ор Хасадим" (Светлината Хасадим).

Аз обаче, като всеки обикновен човек не виждам как бих могъл да имам Любов и това съм го установил на 100%, без сърцето ми да е отворено/поправено. Затова Любовта идваща от Бога е от съществено значение (Светлината Хохма).

Сърцето прилича на едина стара бъчва, със застояла в нея пръщина, миксирано с вкиснало вино и докато всичко това от вътре не се отстрани, докато бъчвата не бъде очистена и поправена, то вино ново не може и не бива да бъде наливано, защото и то ще вкисне.

Затова аз, като обикновен човек, се моля първом за Любов от Бога (Помилуй мя, Боже!), пък после и ще бъда способен на Любов, сиреч да любя, но до тогава кажи ми как бих могъл да имам Любов!?

[Mel]

Днес,моята майка прави 9 месеца.

Гледах я 15 дни в болница,присъствах на всичко възможно ,което и правеха и сега лекувам последиците от това.

Докато бях при нея,тя ми говореше за човек,който стои на вратата и я гледа.Страхуваше се от него....както и аз.

Спомням си деня,в който,тя,спяща,отвори очи,прекръсти се и каза-Аз си отивам.След този ден тя повече,не ме нарече по име,казваше ми момиче.След това престана и да говори.Дни след това и издъхна.

Не съм усетила знаци,след смъртта и,само сънища,в които тя ме вика,плаче,че иска да ме прегърне и целуне.

В първите дни след приема в болницата,при едно от свижданията,тя ми подаде сокче,от тези с надпис под капачката.Купила си го,но не го отворила,решила да го даде на мен.Бях забравила за него,отворих го чак след погребението.Надписа гласеше"Никога не ме забравяй".Пазя бутилката.Това ми остана от нея,надпис под капачката

Здравей!

След като има нещо отвъд, както се казва, то защо продължава да съществува страданието? След като смъртта не е нещо, което прекратява съществуването, то защо човек е тъжен след загуба?

Заради привързаностите. Било те на физическо, или на по-фино ниво. Защото някой или нещо добавя в/у човека онова, което е липсващо в самия човек - щастие, пълнота, удовлетворение.

Всеки един предмет може да изиграе такава роля, макар и по-минимално, от колкото това би се усетило взаимоотношението на човека с друго същество, но въпреки това притежанието на различни неща в живота правят човека удовлетворен до някаква степен. Разбира се, тази удовлетвореност въобще не е пълна и абсолютна/окончателна.

Та каквото и да се отнеме от човека, той би изпитвал страдание, заради дупката, която зее в душата му.

човек се опитва да напълни тази дупка с всевъзможни неща - коли, къщи, пари, ..., с присъствието на хора, които му доставят щастие дори.

Ето как просто са формулирани нещата:

Страданието обхваща

- физическите/телесните (раждане, старост, болест, смърт)

- психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания

Те са съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.

Със сигурност в/у човека съществува някаква празнота, неудовлетвореност, която аз лично наричам "бездна в душата".

Мнозина се тези по света, които все още не са установили тези неща за себе си. Мнозина са и тези, които не знаят как и с какво да изпълнят тази "бездна", тъй че тя да бъде окончателно и безвъзвратно наситена.

И тъй човек живее в един кръговрат от придобиване на някакви неща/хора/изживявания, които го запълват временно и раздяла със същите, но при все това той остава незадоволен напълно.

Сексът е тук, парите, властта... храната, знанието...

За себе си аз съм открил кой напълва душата ми. Това е Любовта и то не само Любовта, който идва към мен, наречена с еврейската дума "Ор Хохма" (Светлината Хохма), ами и онази Любов, която излиза от мен, във всякаква посока, дори и към мен самия - "Ор Хасадим" (Светлината Хасадим).

Аз обаче, като всеки обикновен човек не виждам как бих могъл да имам Любов и това съм го установил на 100%, без сърцето ми да е отворено/поправено. Затова Любовта идваща от Бога е от съществено значение (Светлината Хохма).

Сърцето прилича на едина стара бъчва, със застояла в нея пръщина, миксирано с вкиснало вино и докато всичко това от вътре не се отстрани, докато бъчвата не бъде очистена и поправена, то вино ново не може и не бива да бъде наливано, защото и то ще вкисне.

Затова аз, като обикновен човек, се моля първом за Любов от Бога (Помилуй мя, Боже!), пък после и ще бъда способен на Любов, сиреч да любя, но до тогава кажи ми как бих могъл да имам Любов!?

Тайните на безсмъртието

На ниво на всеобща интегралност човек престава да усеща смъртта. Той се разтваря навътре със своите желания, мисли, чувства в общата огромна мисъл, в огромното единно желание, което всички ние създаваме и гладко, спокойно и красиво преминава в други състояния.

Това се случва още преди да умре неговото тяло, защото то става нещо общо, живеещо в една идея, в единно съществуване в природата и обществото. Неговият дух се нарича ”човека в нас”, а всичко останало – това е физическото тяло намиращо се на животинско ниво на развитие.

Човек се нарича онова ниво в нас, което може да се съедини с другите в една единствена интегрална система. Когато се появява усещането, че ти си заключен в тази система заедно с всички свои мисли и чувства, в разум и сърце, то твоето тяло престава да се усеща и сякаш ”плуваш” над него. Ти се намираш в него, но не го усещаш, както да допуснем в момент на някаква еуфория, особени усещания, когато човек за малко излиза извън тялото си.

Взаимното поръчителство извежда човека на следващото стъпало на съществуване. При това ние се включваме в общия разум, в общите чувства, когато този разум и чувства стават едно общо цяло и заедно се съединяват в единния разум и чувство на цялата вселена, на цялата природа, на целия механизъм, който задвижва вселената и я управлява. Това е закона на вселенската еволюция. Ние влизаме в този закон и ставаме негова активна част. Постигането на такова единство между нас – това е то ”човекът” в нас. Ние ставаме единни с природата и по такъв начин се приповдигаме над всичко което засяга нашето тяло.

М.Лайтман

Редактирано Ноември 22, 2011 от Mel

[Guest Дриада]

Сега смятаме живота за разрешен, след като имаме за ядене, за пиене, за облекло, за къщи. И след като сме придобили и опитали всички блага, дойде старостта, дойде смъртта и туй, за което сме се грижили цял живот, виждаме, че е напразно. Заровят ни, оставят ни нашите приятели в тази земя. Казвате, че се отива в другия свят, в онзи свят. Но кой от вас има опитността, че като го заровят в земята, отива в онзи свят? Не, нямате опитност. И онзи, умрелият, трябва да се събуди, за да ви каже отишъл ли е в онзи свят, или не. Всички, които са примирали, като се връщат, не знаят къде са били. Онзи свят е светът на съзнанието. Ти днес и десет пъти можеш да идеш на онзи свят. Онзи свят е добрият свят. Онзи свят е светът на Любовта, светът на знанието, светът на свободата. А този свят е светът на всички неправди, които съществуват на земята. Тъй както хората живеят с всички пороци, че като умрат, ще идат в онзи свят? Такъв свят не съществува. Ти и да влезеш в онзи свят, не можеш да живееш.

Трите идеи

Редактирано Ноември 22, 2011 от Дриада