Интересни случки от живота на светците

[Валентин Петров]

Предлагам да споделяме не само реални случки но и

приказки и легенди свързани със светците и Учителите.

Ето една известна история за първото посещение на Бодхидхарма при император Ву,

в държавата Лянг в Южен Китай. Императорът казал че е построил безброй храмове,

прекопирал безброй сутри и обезпечил прехраната на неизброимо множество монаси.

После той попита Бодхидхарма:

- Какви заслуги спечелих за всичко това?

- Изобщо никакви.

Тогава императорът попитал:

- Кое е най висшето значение на свещенните истини?

- Отсъствието на святост е прозрачно като пространството.

Засрамен и с голямо изумление, императорът попитал:

- Кой стои пред мен?

Бодхидхарма отговори:

- Не знам.

[val68z]

здравейте.

радвам се ,че вече има и такава тема.

интересуват ме житията, или поне интересни факти от житията на свети СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ.

МАЙКА ТЕРЕЗА, МИЛАРЕПА, МАХАТАМА ГАНДИ.

ще се радвам ,ако знаещите споделят факти по темата.

всичко добро.

[B__]

Аз пък се интересувам от житието на лечителя и мага Свети Спиридон от остров Корфу.

Дъщеря ми беше кръстена на неговия ден....по случайност.

Тя беше кръстена в град, чието име означава мъдрост, от кръстница, чието име означава мъдрост и беше родена в един ден с църковнослужителя, в църква с числото 7 в името, самата родена на 07.07, кръстена на дата 12.12, кръщене номер 222.

Та се чудя Свети Спиридон какво влияние ще окаже....

А да, името на майката означава демон от тип ангел, а името на присъствалия дядо също значи 7.

Редактирано Декември 24, 2009 от БожидарЗим

[Рассвет]

...интересуват ме житията, или поне интересни факти от житията на свети СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ.

Здравейте!

За Сергий Радонежски:

Житие и подвиги Преподобного Сергия

Житие и чудеса Преподобного Сергия

[val68z]

...интересуват ме житията, или поне интересни факти от житията на свети СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ.

Здравейте!

За Сергий Радонежски:

Житие и подвиги Преподобного Сергия

Житие и чудеса Преподобного Сергия

благодаря.

[Валентин Петров]

... МИЛАРЕПА ...

Великий йог Тибета Миларепа

[val68z]

благодаря,благодаря.

по въпроса за МИЛАРЕПА,  и факти от житието му , намерих и едно филмче, което можете да си дръпнете оттук, със субтитри.

http://upadesa.org/upadesa_forum/index.php?topic=840.0

а  всъщност МИЛАРЕПА , доколкото е знам е бил един от бодхисатвите.

така че темата за "интересни случки от живота на светците ",мисля че се очертава като доста интересна .

... МИЛАРЕПА ...

Великий йог Тибета Миларепа

[Рассвет]

... МАХАТАМА ГАНДИ.

Махатма Ганди

«Моя вера в ненасилие», Педагогические работы

Сайт «Махатма Ганди»

Книга М. Ганди «Моя жизнь»

[val68z]

света хилдегард фон бинген

доколкото знам, тя е имала интересни възгледи за строежът на света и на вселената , значително различаващи се от възприетите такива по времето , в което е живяла.

и е притежавала редица интересни дарби...., според някои тя е владеела ,това което днес наричаме левитация.

мисля че в редица отношения като святост на живот и дарби, включително и ясновидски ,много си приличат с нашата света ПЕТКА.

ще се радвам ,ако мога да науча нещо повече за тях.

или ако ми посочите източник.

[Валентин Петров]

1. И ето, по словото Господне, дойде един Божий човек из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника, за да прикади.

2. И произнесе към жертвеника слово Господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.

3. И в оня ден той показа личба, думайки: ето личба, че Господ е казал това: ето, тоя жертвеник ще се срути, и пепелта, що е на него, ще се разпилее.

4. Когато цар Иеровоам чу словото на Божия човек, произнесено към жертвеника във Ветил, простря си ръката от жертвеника и каза: хванете го. Тогава ръката му, що бе прострял към него, се сдърви и не можа да я дръпне към себе си.

5. И жертвеникът се срути, и пепелта от жертвеника се разпиля, според личбата, дадена от Божия човек чрез словото Господне.

6. И цар Иеровоам каза на Божия човек: умилостиви лицето на Господа, твоя Бог, и помоли се за мене, та ръката ми да може да се дръпне към мене. И Божият човек умилостиви лицето Господне и ръката на царя се дръпна към него и стана както по-преди.

7. Тогава царят каза на Божия човек: дойди с мене у дома, подкрепи се с ядене, и ще ти дам подарък.

8. Но Божият човек отговори на царя: да ми даваш и половината от дома си, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб и няма да пия вода в това място,

9. защото тъй ми е заповядано чрез словото Господне: не яж там хляб, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял.

10. И той тръгна по друг път и се не върна по оня път, по който бе дошъл във Ветил.

11. Във Ветил живееше един пророк-старец. Синовете му дойдоха и му разказаха всичко, що бе направил оня ден Божият човек във Ветил; те разказаха на баща си и думите, които той бе говорил на царя.

12. И баща им ги попита: по кой път си отиде? И синовете му показаха, по кой път тръгна Божият човек, който дохожда от Иудея.

13. И той каза на синовете си: оседлайте ми осела. Те му оседлаха осела, и той го възседна.

14. И тръгна след Божия човек, и го намери да седи под един дъб, и му каза: ти ли си Божият човек, който дохожда от Иудея? Оня отговори: аз съм.

15. И му каза: дойди при мене у дома и си похапни хляб.

16. Оня отговори: не мога да се върна с тебе и да дойда у тебе; няма да ям хляб и няма да пия вода у тебе на това място,

17. защото чрез словото Господне ми е казано: не яж хляб и не пий вода там, и се не връщай по пътя, по който си вървял.

18. Той му каза: и аз съм такъв пророк като теб, и Ангел ми говори чрез слово Господне и каза: върни го у дома си; нека похапне хляб и пийне вода. - Той го излъга.

19. И оня се върна с него, похапна хляб в къщата му и се напи с вода.

20. Когато те още седяха на трапезата, биде слово Господне към пророка, който го бе върнал.

21. И той изговори към Божия човек, който беше дошъл от Иудея, и рече: тъй казва Господ: задето се не покори на устата Господни и не спази заповедта, която бе ти дал Господ, Бог твой,

22. а се върна, яде хляб и пи вода на онова място, за което Той бе ти казал: "не яж хляб и не пий вода", тялото ти няма да влезе в гробницата на бащите ти.

23. След като оня яде хляб и се напи с вода, той оседла осела за пророка, когото бе върнал.

24. И оня си замина. На пътя го срещна лъв и го умъртви. Тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше до него, а лъвът стоеше до тялото.

25. И ето, минувачи видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъвът да стои до тялото; и отидоха, та разказаха в града, в който живееше пророкът-старец.

26. Като чу това пророкът, който го беше върнал от път, каза: това е оня човек Божий, който не послуша устата Господня; Господ го предаде на лъв, който го смачка и го умъртви, по словото Господне, що му бе казано.

27. И рече на синовете си: оседлайте ми осела. И го оседлаха.

28. Той отиде и намери тялото му захвърлено на пътя; а оселът и лъвът стояха до тялото; лъвът не беше изял тялото и не беше смачкал осела.

29. И пророкът дигна тялото на човека Божий, тури го на осела и го занесе назад. И пророкът-старец тръгна за града си, за да го оплаче и погребе.

30. И положи тялото му в своята гробница и плака за него: горко, брате мой!

31. След като го погреба, той каза на синовете си: кога умра, погребете ме в гробницата, в която е погребан Божият човек, до неговите кости положете моите кости,

32. защото ще се сбъдне словото, което по заповед Господня той произнесе за жертвеника във Ветил и за всички капища по оброчищата в самарийските градове.

Трета книга царства, глава 13

Защо се получи така?

Редактирано Февруари 17, 2010 от Валентин Петров

[petarstankov]

св. Теодор Тирон

Теодор дигнал очи към небето, прекръстил се и твърдо отговорил: "Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми чрез най-жестоки мъки! Но докато има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос!"

- Не те ли е срам - казал му управителят - да се уповаваш на човек, който умрял от позорна смърт на кръст?

- Нека бъде тоя позор и на мене, и на всички, които призовават името на Господа Иисуса Христа! - отговорил мъченикът.

- А какво искаш ти: с нас ли да бъдеш или с твоя Христос? - запитал го пак управителят.

- С моя Христос ще бъда вечно! - радостно извикал Теодор. - Прави с мене, каквото искаш!

Слугите на управителя донесли дърва, направили клада и разпалили огън. След това те довели Теодора, за да бъде изгорен на кладата. Теодор се прекръстил, сам мъжествено се качил на кладата и с молитва и славословие предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия мъченик, погребала ги у дома си в град Евхаита и всяка година извършвала помен за него.

Около петдесет години след смъртта на Теодор, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че пред първата седмица от светата Четиридесетница те пазят строг пост, той за да ги подиграе, заповядал на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. мъченик Теодор се явил на архиепископа във видение и му казал: "Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже нещата за ядене са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо, т.е. да си варят пшеница с мед".

Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, който се грижи за християните. - "Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон - отговорил светецът - и съм пратен от Бога в помощ на християните". След тия думи мъченикът станал невидим.

Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди. Църквата, за благодарност на св. Теодор, запазила досега обичая - в събота на първата седмица от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик.

Като излезли от тъмницата, те отново заключили вратите и си отишли. Съдията заповядал всеки ден да дават на светеца неголямо парче хляб и малко вода. Но в потвърждение на думите от Свещеното Писание: "праведният чрез вяра ще бъде жив", - свети Теодор не искал да приема хляб и вода, и казал:

- Моят Господ и Цар - Иисус Христос - ме храни.

На сутринта съдията заповядал да доведат светеца на съдилището и му казал:

- Послушай съвета ми и не ме карай да заповядвам да те изтезават и мъчат: принеси жертва на великите богове. Тогава аз ще напиша за тебе на нашите царе - владетели на вселената, и те ще те направят главен жрец на боговете, и тогава ще получиш същите почести, каквито и аз.

Като погледнал към небето и се осенил с кръстното знамение, свети Теодор отговорил на своя мъчител:

- Изгори тялото ми в огън, предай ме на различни мъки, сечи ме с мечове, хвърли ме на зверовете да ме изядат, но аз до края на живота си няма да се отрека от моя Христос.

http://www.hkussr.com/japabeads.htm

"The twenty-third and twenty fourth prominent devotees of Nityananda Prabhu were Sadasiva Kaviraja and his son Purusottama dasa, who was the tenth gopala. Since birth, Purusottama dasa Thakura was merged in the service of the lotus feet of Lord Nityananda Prabhu, and he always engaged in childish play with Lord Krsna." The Caitanaya-Bhagavata records (C.B. Antya 5.741-742): "Sadasiva Kaviraja was greatly fortunate. His son was named Sri Purusottama dasa. Purusottama dasa Thakura had no concern for his external body; Sri Nityananda Prabhu always resided within the core of his heart.

1967 February 17: "Now my staying in your country is increased for two years at least. Let us take help from Krishna by honestly working for Him rather than utopian theories. Even there are three centres I can move everywhere without any tiresome feeling. I can stay one month in each centre and see that things are going in order."

Prabhupada Letters :: 1967

1968 February 17: "I am very happy you are making nice arrangements for the Kirtana Party. And I am so happy to hear you are finding strength to spread Krishna Consciousness all over the world. My Guru Maharaja wanted like that, especially the Western world, to every home, to every village and town."

Prabhupada Letters :: 1968

1969 February 17: "I have considered your thoughts on the matter of our printing press, and for the time, the matter is still pending. Regarding your reprinting of my letters, if it will not detract from your other important engagements you may do it."

Prabhupada Letters :: 1969

1970 February 17: "The potency of spreading Krsna Consciousness is everywhere the same. In every village and town all over the world there are many candidates who are awaiting this message. Chant your daily beads regularly. Follow the footsteps of the disciplic succession and everything will come out successful."

Prabhupada Letters :: 1970

1973 February 17: "It is brought to my attention that he has become deviated from the four basic principles given to all my students when initiated. He must be brought back to the standard immediately. I have not made any decision, but I would like you to discuss this amongst yourselves and send me your conclusion."

Prabhupada Letters :: 1973

1974 February 17: "The value of accepting a bona fide Spiritual Master is more than we can calculate. It is not a mere formality. We must become free of all material desires and this can only be achieved by following a bona fide Spiritual Master."

Prabhupada Letters :: 1974

1975 February 17: "Krishna will see that you are sincerely trying to follow the real process of Krishna Consciousness and He will give you all help. Don't try to manufacture some artificial process. The real process I have already given you. Now you simply have to follow it strictly."

Prabhupada Letters :: 1975

1975 February 17: "Prepare seven different dances from Caitanya Caritamrta and seven different dances from Krishna Book. When you come I shall give you personal direction. It will be very attractive. We can go all over with a party of dancers and perform these dances and distribute our books."

Prabhupada Letters :: 1975

[Guest azbuki]

Трета книга царства, глава 13

Защо се получи така?

Идеята за изкушението да погледнеш назад, което пречи на спасението, е заложена в много библейски и митлогични истории. Жената на Лот и Содом и Гомора, Орфей и Евридика. На всички се казва да не поглеждат назад, за да постигнат целта си. Безкрайно много са и историите, в които се казва "да не хапваш", да не опитваш от нещо по време на изпитание, за да не те хване "магията", за да останеш недокоснат от нея. Е, много се обръщат и опитват - вероятно така учат. Някои се поддават на "лъжливи пророци". Но накрая "доброто и злото" лягат в един гроб - и двете имт един и същи източник.

Редактирано Февруари 18, 2010 от azbuki

[shining_star]

Трета книга царства, глава 13

Защо се получи така?

Идеята за изкушението да погледнеш назад, което пречи на спасението, е заложена в много библейски и митлогични истории. Жената на Лот и Содом и Гомора, Орфей и Евридика. На всички се казва да не поглеждат назад, за да постигнат целта си. Безкрайно много са и историите, в които се казва "да не хапваш", да не опитваш от нещо по време на изпитание, за да не те хване "магията", за да останеш недокоснат от нея. Е, много се обръщат и опитват - вероятно така учат. Някои се поддават на "лъжливи пророци". Но накрая "доброто и злото" лягат в един гроб - и двете имт един и същи източник.

Има една история за един тибетски учител...като му дошло времето да си заминава, решил да си направи майтап с учениците и закачил шапката си на един храст. После човека умрял, погребали го, и един ден главния ученик като минавал оттам, видял шапката на храста. Казал си: "Това е шапката на Учителя! Защо ли я е оставил там, сигурно е искал нещо да ни каже..."

И той се питал какво е посланието, какво искал да им каже с това Учителя? Но така и не открил посланието какво е, и като не знаел какво да направи, се поклонил на шапката. В това време и другите ученици дошли, и като го видяли да се покланя на шапката, помислили, че така рябва да се прави, и те се поклонили.

По това време много хора се стичали там за поклонение, и те като видяли учениците да се кланят на шапката, помислили си, че това е част от ритуала и започнали и те да правят така...

Тази шапка и до днес стои на храста, и всеки който отиде там, се покланя на храста с шапката...

[Guest azbuki]

Тази шапка и до днес стои на храста, и всеки който отиде там, се покланя на храста с шапката...

Всеки или който иска?

Редактирано Февруари 22, 2010 от azbuki

[Guest Кристиян]

Тази шапка и до днес стои на храста, и всеки който отиде там, се покланя на храста с шапката...

Всеки или който иска?

Всеки който иска.

[Guest azbuki]

По тази логика напълно е възможно също така хората да извършват някакъв ритуал (не казвам кланят се, защото тук веднага ще се наложи да ме изключите от "класа", то и да ме вкарате няма да можете), който другите не разбират и наричат "поклонение на шапката на Учителя". Това също може да си мисли всеки, който иска. По принцип предпочитам да живея с идеята, че съм глупак. Тогава не рискувам да си отворя устата и да го докажа.

[Валентин Петров]

Защо стана така? Старият пророк имаше ревност. Защо Бог не възложи на него задачата.

Подобна е историята с Каин:

Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.

3. След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;

4. и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;

5. а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.

6. И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?

7. Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

8. И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.

Грешката на по-младия пророк беше че не повярва на Бога, а на стария пророк.

Редактирано Февруари 22, 2010 от Валентин Петров

[shining_star]

По тази логика напълно е възможно също така хората да извършват някакъв ритуал (не казвам кланят се, защото тук веднага ще се наложи да ме изключите от "класа", то и да ме вкарате няма да можете), който другите не разбират и наричат "поклонение на шапката на Учителя". Това също може да си мисли всеки, който иска. По принцип предпочитам да живея с идеята, че съм глупак. Тогава не рискувам да си отворя устата и да го докажа.

В случая не ставаше дума за ритуали, които другите хора може и да не разбират. Не става въпрос, че някой прави ритуал който аз не разбирам и му викам "поклонение на шапка". По-скоро идеята (или аз така го разбирам) е, че в желанието си да следваме буквата на нещата, губим духа на нещата.

А също, лично аз нямам желание да считам тия хора за глупаци, а себе си - за по-умна

[Валентин Петров]

Аз знам няколко истории за любимите ми светии- Свети 40,60,100 и 200W ... въпрос за фасонка и крушка, ... главния герой- токът

Много точно попадение мисля, за системата на човека при събуждане на горните 2 чакри.

А къде е фасунката, ще ни светнеш ли?

...получавам просветление и нощем-0 по няколко пъти...ама това е друга история, която ще разкажа тогава, когато и мен ме канонизират и осветят лика ми

За светец на сатирата, нещо като Локи-Дионисий с неонов ореол. Ще свети отдалеч.

[Валентин Петров]

А що се отнася до "светването" по темата за фасон-ката Вальо, то (светването) не зависи от мен, а от тока..

Кристиян

ОК, мога да чакам.

Аз мисля че фасонките са две. Едната е в долната тилна част на главата, там където гръбначният мозък се допира в малкия.

А къде е другата?

(Включи превключвателя на тока към светилото.)

[Валентин Петров]

Имахме някъде една тема за неизбежността на съдбата.

Ето една хубава и позната на повечето хора история на пророка Йона:

1. И биде слово Господне към Иона, син Аматиев:

2. "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене".

3. И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис...

4. Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие.

... жребието се падна на Иона.

8. Тогава му рекоха: "кажи ни, за кого ни постигна тая беда? ... те узнаха, че той бяга от лицето Господне... той им рече: "вземете ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас... И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост.

1. И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.

2. И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба

3. и рече: "към Господа извиках в моята скръб, - и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, - и Ти чу гласа ми.

4. Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето... но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.

... У Господа е спасението!"

11. И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Иона на суша.

1. И биде слово Господне към Иона втори път:

2. "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах".

3. Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне...И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!"

5. И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.

6. Тая дума дойде до царя на Ниневия, - и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,

7. като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;

8. човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.

9. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем".

10. И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.

1. От това Иона се силно огорчи и възнегодува.

2. И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.

3. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.

4. И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?

5. И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.

6. И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.

7. И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.

8. А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: "по-добре да умра, нежели да живея".

9. И рече Бог на Иона: "нима тъй силно се огорчи за растението?" Той рече: "твърде се огорчих, дори до смърт".

10. Тогава Господ рече: "тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.

11. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, - и много добитък?"

Йона

Има ли много стабилно предопределение или Бог е действал според предопределението, или е над предопределеното и го променя?

[Валентин Петров]

Мисля че Господ може да променя предопределеното.

В съответствие със закона на кармата това става когато обременените

хора се молят постоянно, постят и променят живота си към добро.

Веднъж една куртизанка, като видяла лицето на Буда, сияещо с небесна красота, се влюбила в него и в екстаза си възкликнала:

- О, прекрасни, обичам те!

Учениците на Буда, които били дали обет за безбрачие, се учудили, когато Буда отговорил:

- Аз също те обичам. Но, любома моя, моля те, не се доближавай до мен сега.

Куртизанка попитала:

- Вие ме наричате “любима”, но защо ми забранявате да се докосна до вас?

Буда отговорил:

- Любима, сега не е време за това, аз ще дойда при теб по-късно. Искам да проверя своята любов.

Учениците си помислили: “Нима се е влюбил в куртизанка?”

След няколко години, когато Буда медитирал със своите ученици, той внезапно казал:

- Трябва да тръгвам, любимата жена ме зове, сега аз наистина съм й нужен.

Учениците тръгнали след него, а той се срещнал с куртизанката. Тя все още била под онова дърво. Но някога прекрасното й тяло сега било покрито с рани.

Буда я взел на ръце, за да я занесе в болница.

- Любима, ето аз дойдох, за да проверя любовта си към теб и да изпълня обещанието си. Аз дълго чаках, за да проявя истинската си любов към теб когато всички други са престанали да те обичат, и да те прегърна когато другите не искат дори да се докоснат до теб.

След като се излекувала, куртизанката станала ученичка на Буда.

http://www.sibir.bg/blog/Barin/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=293259

[Guest Христо]

Лошо ли е образи на светци да се поставят върху пари ? Визирам монетата от един лев с лика на св. Иван Рилски.

[Кон Круз]

"Иларион Мъгленски е български православен светец роден в 12 век в Охрид или в някой от големите градове в диоцеза на Охридската архиепископия, живял и действал в Мъгленско. (Бел. моя: Мъглен е средновековен български град, намирал се северно от Солун.)
Въпреки знатния произход и младостта си, след получаване на добро образование, се замонашва. Впоследствие е избран за игумен в неизвестен манастир.
Впоследствие Охридският архиепископ Евстатий (между 1133 и 1142 година) назначава Иларион за епископ на българския град Мъглен. Там открито влиза в конфликт с местните еретици - богомили, арменци и павликяни, които правят и опит да го убият с камъни. Иларион е наречен и „воин срещу богомилите“, след като връща мнозина в лоното на православието и построява черква и манастир „Свети Апостоли“, на мястото на еретичните сборища." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Иларион_Мъгленски).

Опитват се да го убият, защото ги побеждава в публични диспути по духовни въпроси и това предизвиква гнева им.

"Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка.

Веднъж в сънно видение св. Богородица й казала:

- Не скърби! Ще родиш син, който ще обърне мнозина към светлината на истината!

Тя наистина родила син, който бил наречен Иларион. Името Иларион значи радост, веселие. Родителите го нарекли така, защото той бил наистина за тях радост, веселие.

Още като три годишно дете Иларион пеел: "Свят, свят, свят е Господ...

Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Бичувал нетрезвеността.

Изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетически подвизи, той често пъти по цели нощи прекаравал без сън. Молел се и четял Словото Божие и светоотеческа литература. Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживял в манастира под негово ръководство.

Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ."(http://www.pravoslavieto.com/life/10.21_sv_Ilarion_Muglenski.htm).