Метода на Шанкаран - споделено от семинар по хомеопатия

[Слънчева]

Иска ми се да споделя нещо много хубаво. Бях на видео семинар по хомеопатия за метода на Шанкаран.

Чрез поредица от въпроси този човек кара пациента да разрови самосъзнанието си и сам да стигне до причините на заболяването си. Например:

"Аз съм такъв...; Правя това...; Това ми пречи, защото...; Харесва ми това, защото...; Някога направих нещо, което...; Усещам ... и т. н. "

Прегледа-разговор трае поне час-два. И след като пациента почти сам назовава лекарството си след няколко седмица резултатите са поразяващи... От огорчени, раздразнителни, объркани или отчаяни, в кабинета идват радващи се на живота и на себе си хора. Т. е. получава се нещо като-"Обичам себе си, следователно обичам целият свят...", възстановява се хармонията на организма.

Практиката по хомеопатия убеждава лекаря да гледа на тялото като на нещо повече от сбор от отделни части. За разлика от машината тялото се развива, функционира и се възстановява независимо и самостоятелно. В този смисъл всеки носи в себе си своя собствен лечител. Древните лекари са познавали тази природна сила на организма да контролира заболяването и са я нарекли: "Лечебна сила на природата." Тази лечебна енергия е функция на жизнената сила и С. Ханеман я нарича "жизнена енергия". Заболяването представлява разстройство на тази енергия. От 10 човека, които се намокрят под дъжда, само един ще се разболее от пневмония. Повечето бактерии могат да ни разболеят само, когато собствената ни лечебна сила или съпротивителна способност е отслабена.....

-Духът на хомеопатията, Р. Шанкаран

Човешкото тяло, само по себе си е една природна батерия-и то не от простите, а от сложните батерии. В тази батерия се намират всички видове енергии.... Човек черпи жизнените си сили от няколко източника от храната, от въздуха, от водата и светлината. Той черпи енергия още от мисълта, от чувствата и постъпките си.....

-Здраве и болест, Б. Дуно

Т. е. всичко е "Материя медика"-Шанкаран

[Alexander]

xameleona, ще споделя с теб, приятелите и интересуващите се от хомеопатията, идеята на Шанкаран за усешането - sensation в хомеопатията:

"...Този модел или усещане, от което възникват нашите делюзии, изглежда почти като глас на духа на нещо вътре в нас. То управлява част от нашия човешки живот и оцветява нашите изживявания. То звучи като фалшива нота, която е в дисонанс.

Представете си два гласа, пеещи две различни мелодии вътре в нас едновременно.

Едната мелодия е човешка и е на мястото си.

Другата мелодия, макар и също красива, просто не е на мястото си в човешкото същество.

И така двата гласа пеят заедно - каква какафония. Тази дисхармония може да бъде наречена "конфликт" или "стрес" ... Това което е не-човешкото у един човек, основата на стреса, това е, което аз разбирам като болеста... болеста е "не човешката" песен, пееща в нас, мелодия от друга субстанция. Тази песен е перфектна сама по себе си, но когато е в човешко същество - тя е на погрешно място.

Нашата собствена, дълбоко присъща, човешката песен е там на правилното място и само тя трябва да звучи в човешкото същество.

Съгласно Ханемановия принцип "Подобно се лекува с подобно" трябва да се избере това хомеопатично лекарство, което е получено от субстанция, чиято песен е подобна на не-човешката песен, така че какафонията или стресът да изчезнат и да остане да звучи ясно само една мелодия - Човешката!"

Редактирано Декември 23, 2009 от Alexandar

[Слънчева]

Благодаря!

За Делюзията май някъде съм писала, запозната съм. Прекрасно е да може да живеем в мир със себе си , но това е доста силно осъзнаване. Смятам, че хомеопатията помага за това.

[Alexander]

Делюзията е средно дълбоко ниво, докато усещането за което говори Шанкаран, е най-дълбокото ниво.

[Слънчева]

Съгласна съм

Методът му е уникален. Така води пациента си, че той намира себе си. И точно човешкото излиза. Всички имаме и по едно тъмничко същество вътре, та е добре да го разграничим, да го признаем и да дадем път на човешкото.

[Alexander]

Съгласна съм

Методът му е уникален. Така води пациента си, че той намира себе си. И точно човешкото излиза. Всички имаме и по едно тъмничко същество вътре, та е добре да го разграничим, да го признаем и да дадем път на човешкото.

И аз се стремя, доколкото мога, да водя пациента си като него...