Коя е силата, която задвижва света?

[vorfax]

колебая се между завистта и агресията

Тези не са ли следствия?

Съгласен съм. Следствие на страданието са. Значи страданието (косвено) върти света.

[Венцислав_]

Въобще не е косвено!

Утре сутрин ще ви направя незаслужен подарък в темата.

[vorfax]

Въобще не е косвено!

Утре сутрин ще ви направя незаслужен подарък в темата.

Нагледно ?

[Guest pavletA]

Много интересна тема, мисля, че на първо място е божествената любов.Тя събужда духа на човека.Според ценностите на индивида, може и парите да се приемат за движеща сила.Без тях е немислимо съществуването на физическия свят.Третото - секса е предпоставка за оцеляване на рода.Поне според мен еволюирането е най- важното и е проявление на Вселенски разум.Второто и третото условие се сливат с първото.  

[Guest azbuki]

Не се мъчете хора, на този въпрос отдавна е отговорено:

http://www.youtube.c...h?v=rkRIbUT6u7Q

П.П. А действието се развива в Берлин, но да не си помислите, че имам нещо общо.

Редактирано Март 22, 2010 от azbuki

[vorfax]

Много интересна тема, мисля, че на първо място е божествената любов.Тя събужда духа на човека.Според ценностите на индивида, може и парите да се приемат за движеща сила.Без тях е немислимо съществуването на физическия свят.Третото - секса е предпоставка за оцеляване на рода.Поне според мен еволюирането е най- важното и е проявление на Вселенски разум.Второто и третото условие се сливат с първото.

Но впредвид факта, че едно малко малцинство, при това намаляващо, реално вярва, то да разбирам, че това е много по-силно от (само)разрушителният рефлекс заложен в човека?

[Guest Кристиян]

Коя е силата, която задвижва света ли? Тя може да бъде само една- единствена:

"Няма друг освен Него"

[infinity1305]

Коя е силата, която задвижва света ли? Тя може да бъде само една- единствена:

"Няма друг освен Него"

Много интересен обрат може да приеме темата. Кой точно "Него"?

[Guest Кристиян]

Коя е силата, която задвижва света ли? Тя може да бъде само една- единствена:

"Няма друг освен Него"

Много интересен обрат може да приеме темата. Кой точно "Него"?

Небето и земята имат Един Творец. Всяко друго предположение е пряко нарушаване на заповед №1 от 10-те, известни като 10 Божии заповеди- т.е. допускането на убеждение, че има повече от Един Творец е създаване на идол -> богохулство.

[infinity1305]

С риск да богохулствам бих казала че 10-те божи заповеди не са онова, което са. Иначе питах, да, за природния Бог ли става дума, или за Другия. И ми стана чудно... за кой от двамата се отнася "богохулството" запрещено нам.

[Guest azbuki]

Не се карайте...

Доскоро Бог беше този: http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei:Alan_greenspan.jpg&filetimestamp=20080708105237

А отскоро се проявява в този образ: http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei:Ben_Bernanke.jpg&filetimestamp=20060506231301

(Налага му се от време на време да си поднови физиономията, защото да си вечен и това не е лесно...)

[Guest Кристиян]

Има само Един Бог, Който е Творец на всичко. 10-те Божии заповеди са си баш това, което са- нито повече, нито по-малко. Този свят се управлява от Твореца.

П.П. Човекът като микрокосмос обаче, може да бъде управляван както от собственото си житейко поле, така и от Твореца- това е фундамента върху който все още от някои хора могат да упражнят правото си на свободен избор и воля.

[infinity1305]

Да, така е. Твореца... Прекрасната Утринна светлина, Носителя на светлината.

Богохулствам или не. Другия е безименен, няма в ума ми човешки знание за Него. В сърцето ми ако вдъхне илпулсче от другата светлина, в която няма мрак, може да се справя с "п.п." и свободната воля. Но да, не Той е силата, която задвижва света, и аз - моя свят. Твореца е.

Омотах се кое да пиша с главни букви вече и кое не.

[Венцислав_]

Corpus Hermeticum

Общ диалог между Хермес и Асклепий:

1. Хермес: Асклепий, не е ли всичко, което се движи, приведено в движение вътре в нещо и чрез нещо? Асклепий: Това е съвсем сигурно.

2. Хермес: И не е ли необходимо това, в което нещо вътре се движи, да е по-голямо от онова, което бива движено? Асклепий: Без съмнение.

3. Хермес: Не е ли това, което предизвиква движението, по-силно ли е от онова, което бива движено? Асклепий: Това е ясно.

4. Хермес: И не трябва ли видът на онова, в което се извършва движението, по необходимост да е противоположен на вида на това, което бива движено? Асклепий: Естествено.

5. Хермес: Този Универсум по-голям ли е от всяко друго тяло? Асклепиос: Да, със сигурност.

6. Хермес: И не е ли самият Той изцяло изпълнен от множество други големи тела, или по-добре казано: от всевъзможни тела? Асклепий: Това е така.

7. Хермес: Значи Универсумът е едно тяло: Асклепий: Съвсем сигурно.

8. Хермес: И той е едно тяло, което бива движено? Асклепий: Разбира се.

9. Хермес: Тогава колко голямо и от какъв вид трябва да е пространството, в което Универсумът бива движен? То не би ли трябвало то да е много по-голямо от Универсума, за да може да гарантира това непрестанно движение, без Универсумът да бъде притиснат и да се попречи на неговото движение?! Асклепий: Това пространство действително трябва да е необикновено голямо, Трисмегист.

10. Хермес: И от какъв вид е то? От противоположен вид ли, Асклепий? А противоположното на телесното е безплътното. Асклепий: Без съмнение.

11. Хермес: Тогава пространството е безплътно. Но това безплътно или е от божествен вид, или е Бог. (под божествен вид нямам пред вид сътвореното, а несътвореното). Ако безплътното е от божествен вид, тогава то е от вида на централното същество на Творението, а ако е Бог, тогава е едно с централното същество. Впрочем, това може да се разбира чрез мисленето по следния начин:

12. Бог е за нас най-висшето, към което мисленето може да се отправи; за нас, но не и за самия Бог. Защото за този, който мисли, предметът на размишлението става достъпен чрез светлината на прозрението. Следователно сам по себе си Бог не е предмет на наблюдение, и понеже самият Той не се различава от съществото на наблюдението, Той съзерцава сам Себе си. За нас обаче Бог е напълно различен: Затова Той е предмет на нашето мислене.

13. Ако размишляваме сега върху универсалното пространство, ние не мислим за него като за пространство, а като за Бог; и ако в нашето мислене пространството се явява като Бог, тогава то вече не е пространство в обикновения смисъл на думата, а действащата сила на Бог, която обхваща всичко.

14. Всичко, което бива движено, не се движи в нещо, което също бива движено, а в нещо, което е неподвижно; и самата движеща сила е също неподвижна, тъй като не може да вземе участие в движението, което самата тя предизвиква.

15. Асклепий: Но, Трисмегист, по какъв начин нещата тук на земята се движат успоредно с тези, които предизвикват тяхното движение? Защото ти каза, че греховните сфери се задвижват от сферата на безгреховните.

16. Хермес: Това, Асклепий, не е успоредно, а противоположно движение. Защото тези сфери не се движат в същата посока, а в обратна. Тази противоположност създава за движението една стабилна точка на равновесие, защото реакцията на противоположните движения се изявява в тази точка като неподвижност.

17. Тъй като греховните сфери биват движени постоянно в посока, противоположна на посоката на безгреховните, в това противоположно движение те се задвижват чрез неподвижната точка на равновесие около оказващата съпротивление сфера.

18. Ти виждаш там съзвездията на Голямата и на Малката Мечка, които нито залязват, нито изгряват и винаги се въртят около една точка. Ти как мислиш, те биват ли задвижвани, или стоят на едно място?

19. Асклепий: Те биват задвижвани, Трисмегист. Хермес: И какво е тяхното движение, Асклепиос? Асклепий: Те непрекъснато се въртят около една и съща централна точка.

20. Хермес: Правилно. Следопвателно кръговратът не е нищо друго освен движението около една и съща срединна точка, която напълно се владее от неподвижността на центъра. Защото кръговото движение предотвратява отклонението, и по този начин кръговратът се запазва постоянно. Така също и противоположното движение се намира в покой в точката на равновесието, защото чрез оказващото съпротивление движение то става статично.

21. Аз ще ти дам един обикновен пример, чиято истинност можеш да провериш със собствените си очи. Наблюдавай смъртните същества, като например човека при плуване. Докато водата продължава да тече, съпротивлението, противоположно на действащата сила на ръцете и краката, създава за човека едно стабилно състояние, така че той не потъва надолу във водата.

22. Асклепий: Този пример е много ясен, Трисмегист.

23. Хермес: Така всяко движение възниква в нещо и чрез нещо, което само за себе си е неподвижно. Следователно движението на Универсума и на всяко физическо живо същество не възниква чрез причини, намиращи се извън тялото, а чрез причини, които се намират вътре в тялото, които действат отвътре навън чрез една съзнателна, разумна сила, била тя душа, дух, или някоя друга разумна същност. Защото едно веществено тяло не е способно да движи едно одушевено тяло, дори каквото и да е тяло.

24. Асклепий: Какво искаш да кажеш с това, Трисмегист? Не са ли дървата, камъните и други неодушевени неща тела, които пораждат движение?

25. Хермес: Не, със сигурност не, Асклепий. Защото не самото тяло предизвиква движението на неодушевеното, а това, което се намира в тялото, и то движи и двете тела, както тялото, което задвижва, така и тялото, което бива задвижено. Затова неодушевеното не може да задвижи неодушевеното. И така, ти виждаш, колко много е натоварена душата, когато трябва сама да носи две тела. Ясно е: Това, което бива задвижвано, се задвижва в нещо и чрез нещо.

26. Асклепий: Движението трябва ли да възниква в едно празно пространство, Трисмегист?

27. Хермес: Слушай добре, Асклепий: Нищо от всичко това, което е действително, не е празно; нито една част от действително съществуващото не е празна, и дори думата ”съм”, която означава “съществувам” – ясно изразява това. Защото не би могло да бъде действителност това, което е, ако не беше изцяло изпълнено от действителността. Ето защо това, което е, което действително съществува , никога не може да бъде празно.

28. Асклепий: Няма ли никакви празни неща, Трисмегист, както например, една делва, една тенджера, една вана и други подобни неща?

29. Хермес: Престани, Асклепий, как можеш да се заблуждаваш така? Как можеш да наречеш нещо празно, когато то е абсолютно пълно и съдържателно?

30. Асклепий: акво искаш да кажеш с това, Хермес?

31. Хермес: Не е ли въздухът тяло? Не прониква ли това тяло всичко съществуващо? И не изпълва ли всичко, в ето прониква? Не е ли всяко тяло съставено от четирите елемента? Следователно всички неща, които ти наричаш празни, са пълни с въздух, и ако това е така, значи те са пълни и с четирите тела на елементите. Така ние идваме до резултат, който се намира в противоречие с твоите думи: Всичко, което ти наричаш пълно, е изпразнено от всичкия въздух, защото неговото място е заето от други тела, и поради това за въздуха няма място. И всичко, което ти наричаш празно, трябва да бъде наречено - препълнено до горе, а не празно, защото в действителност е пълно с въздух и дихание.

32. Асклепий: Против това не може нищо да се каже, Трисмегист. Но тогава, какво е пространството, в което бива движен Универсумът? Хермес: То е безплътно, Асклепий! Асклепий: А какво е безплътното?

33. Хермес: Дух, напълно затворен в самия себе си, свободен от всякаква телесност, без илюзии, без страдания, неприкосновен, неподвижен в самия себе си, всеобхватен, спасяващ всичко, изцеляващ; Той е това, от което доброто, истината, праобразът на Духа и на Душата излизат като лъчи.

34. Асклепий: Но какво тогава е Бог?

35. Хермес: Той не е нищо от всичко това, а е причината за тяхното съществувание, както и на всичко, което е, но също така е и причината за всяко едно същество в частност. Защото Той абсолютно не е оставил място за небитие; всичко, което съществува, се появява в битието от това, което е, а не от това, което не е; защото на небитието му липсва способността за развитие, докато, от друга страна, битието никога не престава да съществува.

36. Асклепий: Но тогава какво всъщност е Бог?

37. Хермес: Бог не е разума, но е жизнената основа на разума; той не е диханието, а жизнената основа на дишането; Той не е диханието, а жизнената основа на диханието. Затова Бог трябва да се почита с имената „Добро” и „Баща” - имена, които се полагат само на Него и на никой друг. Защото нито един от тези, които биват наричани богове и нито един от хората или демоните могат да бъдат добри, дори и само в едно отделно отношение, а единствено сам Бог. Само Той е добър и никой друг. Всички останали не са в състояние да схванат същността на доброто. Те са тяло и душа, и на тях им липсва пространството, в което доброто може да живее. Защото доброто обхваща същественото на всички създания - както на физическите, така и на безплътните; както на видимите, така и на онези, които принадлежат към света на абстрактните мисли. Това е Доброто, то е Бог.

38. Затова никога не наричай нещо друго добро, защото е безбожно. И не наричай Бог с нищо друго, освен с „Добро”, защото и това е безбожно.

39. Вярно е, че всички употребяват думата “добро”, но не всички проумяват, какво е то. Затова хората на разбират Бог и наричат, в своето незнание, боговете и някои човеци добри, въпреки че те никога не могат да станат и няма да бъдат добри; защото Доброто е съвършено непроменливото на Бог и не може да бъде отделено от Него, защото е самия Бог.

40. На всички други богове, като безсмъртни, се оказва чест чрез името на Бог. Но Бог е доброто не въз основа на указаното Му уважение, а по силата на Неговото Същество. Същността на Бог и на доброто е една и съща: те заедно образуват произхода на всички родове. Добър е този, който всичко дава и нищо не взима. Наистина, Бог дава всичко, и нищо не взима. Затова Бог е Доброто, и Доброто е Бог.

41. Другото име на Бог е Баща, защото Той е Творецът на всички неща. Защото създаването е отличителното качество на Бащата.

42. Затова и в живота на онези, чието съзнание е насочено правилно, раждането на Сина е нещо, към което те се стремят с много сериозност и старание, с дълбока привързаност към Бог, докато най-голямото нещастие и най-големият грях е, когато някой умре без тази синовност, и след смъртта бива съден от демоните.

43. Това е наказанието: душата на този бездетен се осъжда да вземе едно тяло, което не е нито мъжко, нито женско - една присъда, която идва от Слънцето. Вземи участие в радостта на тези, Асклепий, на които не липсва тази синовност, но обгърни със състрадание онези, които се намират онова в нещастие, защото ти знаеш какво наказание ги очаква.

44. Нека това, което ти казах, Асклепий, да бъде за теб, според вида и обхвата, едно упътване за знанието относно същността на Вселената.

[B__]

Венци, не схвана въпроса.

Не става въпрос за това какъв е произхода на човека и кой поддържа жизнената му сила и го направлява, а какво движи човека от човешка гледна точка.

[Слънчева]

Прави ми впечанление, че напоследък се задава въпрос, отваря се тема и започват разсъждения, философски, фундаментални,.. безкрайни...

Ако ние за себе си не можем да отговорим-Кое ме движи?; Кое ми дава сили да продължавам?; Кое изпълва деня ми със смисъл?; и т. н.... Ако всеки от нас не намери своята Истина, онази, вътре, то отвън никой не може да му я даде... Защо ми е нужно да се оглеждам в другите и да не изживея своя си ден? Така, както аз го чувствам...

Беседата, която пуснах вчера дава много отговори. Животът е такъв, какъвто Е! Какъвто ние си го виждаме, какъвто ние си го направим... Всеки си има свой свят, своя Вселена, своя Истина. Важно е да си живее според нея и ако не я налага на останалите, всичко ще е прекрасно...

Редактирано Март 24, 2010 от xameleona

[Станимир]

Corpus Hermeticum

Общ диалог между Хермес и Асклепий:

1. Хермес: Асклепий, не е ли всичко, което се движи, приведено в движение вътре в нещо и чрез нещо? Асклепий: Това е съвсем сигурно.

2. Хермес: И не е ли необходимо това, в което нещо вътре се движи, да е по-голямо от онова, което бива движено? Асклепий: Без съмнение.

3. Хермес: Не е ли това, което предизвиква движението, по-силно ли е от онова, което бива движено? Асклепий: Това е ясно.

4. Хермес: И не трябва ли видът на онова, в което се извършва движението, по необходимост да е противоположен на вида на това, което бива движено? Асклепий: Естествено.

5. Хермес: Този Универсум по-голям ли е от всяко друго тяло? Асклепиос: Да, със сигурност.

6. Хермес: И не е ли самият Той изцяло изпълнен от множество други големи тела, или по-добре казано: от всевъзможни тела? Асклепий: Това е така.

7. Хермес: Значи Универсумът е едно тяло: Асклепий: Съвсем сигурно.

8. Хермес: И той е едно тяло, което бива движено? Асклепий: Разбира се.

9. Хермес: Тогава колко голямо и от какъв вид трябва да е пространството, в което Универсумът бива движен? То не би ли трябвало то да е много по-голямо от Универсума, за да може да гарантира това непрестанно движение, без Универсумът да бъде притиснат и да се попречи на неговото движение?! Асклепий: Това пространство действително трябва да е необикновено голямо, Трисмегист.

10. Хермес: И от какъв вид е то? От противоположен вид ли, Асклепий? А противоположното на телесното е безплътното. Асклепий: Без съмнение.

Тук е пропусната една мааааааааааааааааааааааааааааааааааалка подробност: тази за сродството на противоположностите. Има еднородни противоположности. Те си взаимодействат и пораждат нещо трето. Между тях съществува точка на баланс. Ако липсваше това единородство противоположностите нямаше да има как да си взаимодействат, т.е. щяха да са напълно отричащи се, например: светлината и тъмнината. Където е едното, няма място за другото. Духът и материята са еднородни противоположности. Те са част от едно цяло. Имат един и същ източник. Доброто и злото са разнородни противоположности. Те не могат да бъдат балансирани. Едното винаги се проявява за сметка на другото. Източникът им е различен: доброто е проява на божествената същност в човека, а злото е резултат от илюзията в която е потопено човешкото съзнани.

Ако използваме терминологията от цитата, Пространството и Универсума може да са полюси, но те са част от едно и също цяло. Те са еднородни. Това означава, че в същността си те са едно, и въпреки различията имат общи черти, които осигуряват взаимодействието и взаимопривличането им.

После може да обърна внимание и на останалата част от цитата.

[Венцислав_]

Е,

аз нали ви казах,

че подаръкът е незаслужен...

[Станимир]

Хубаво, няма да коментирам останалата част.

Идеята, че зад всяко движение стои воля е вярно. Но самата воля не е енергия. Енергията е това чрез което волята осъществява движението. В различни учения се говори за психична енергия, за фохат-космично електричество, за творческа енергия. Тази енергия е огнена по своята природа. Дори и в ежедневния ни живот тя присъства. Тялото ни изгаря въздуха и храната. Нервните импулси чрез които се осъществява всяко едно наше движение са електрични по природа, автомобилите се задвижват чрез горене, електроуредите от електричество, магнетизма обуславя всички метеорологични процеси, огънят – тектоничните движения...

[vorfax]

А какъв е смисълът вложен в "задвижва света"? Аз го разбирам като силата движеща човечеството, но сякаш всеки си мисли свое нещо за това към какво движи човечестовото.

Дали не са различни отговорите на какво движи прогресът/вярата/разумът/оцеляването/себеусъвършенстването?

Аз изтъкнах само доминиращите емоции в мнозинството - агресия и завист, но ако говорим за прогрес, примерно, тогава ще трябва да говоря за едно малцинство - 2-3% от човечеството...

[Донка]

И зад всички изброени от вас неща стои една сила вътре в човека - любовта. Дали проява, дали недостатък, дали търсене, дали даване, дали зависимост, дали човешка или Божествена, детска или родителска.... - всичко се движи благодарение на любовта.

И съм съгласна с Кристиян -

Коя е силата, която задвижва света ли? Тя може да бъде само една- единствена:

"Няма друг освен Него"

А Той е Любов.

[Рассвет]

Коя е силата, която задвижва света ли? Тя може да бъде само една- единствена:

"Няма друг освен Него"

"Любовта, що движи слънцето и другите звезди".

(Данте Алигиери «Божествена комедия»)

[veselinvalchev1981]

Имаше такава тема в едно форумче и бях много разочарована, че повечето хора смятат,че са парите. Вие как мислите?

Любовта?

Парите?

Секса?

посочвам отговор А ,това е и тази сила която дава живот на тялото ни .

[vorfax]

Имаше такава тема в едно форумче и бях много разочарована, че повечето хора смятат,че са парите. Вие как мислите?

Любовта?

Парите?

Секса?

Измежду трите е лесен изборът на любовта. Но мисля, че има други неща които могат да преборят любовта...

[Слънчева]

Ако смяташ, че нещо може да пребори любовта, то ти още не си изпитал/видял/усетил истинската Любов... Разбира се това си е мое мнение...

Ето и нещо интересно Тук

Редактирано Март 24, 2010 от xameleona