Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Коя е силата, която задвижва света?


Sweetness

Recommended Posts

Казват, че животът е движение. Забелязваме, че това движение има организиран, или разумен характер.

Въпросът за произхода (а оттам и за смисъла) на живота (вселената и всичко останало) според мен е един от най-дълбоките въпроси, които човек може да си зададе в момента.

Досещате се, че определен отговор няма. Най-вероятно това е една от вечните загадки, които ще тревожат будният човешки ум.

Смятам че това е нормално, доколкото ние представляваме част от цялото. Бидейки част, не можем да обхванем цялото. Само цялото може да обхване частта си.

Това, което можем да направим, е да осъзнаем разумността на природата и да и се доверим изцяло. Откъдето стигаме до понятието Вяра.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

"В живота на всвки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество,че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме за добро или зло такъв какъвто е.... Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило.... Моят живот си е за мен смамия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни. Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова ,което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното. "А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?" Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбран погрешно, и Сократ, и ИИсус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран.... Вярвай в себе си - всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна .Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията.... Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлвзем в света. Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членоветв му. Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят, с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса. Най-търсената добродетел се оказва конформизмът. А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици.... Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота." Ралф Уолдо Емерсън

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте търсачи на истината!

Много би ми се искало да напиша думата:ЛЮбОВ

Макар и завещана ни от Исус - за пътеводна звезда - си мисля, че всяко движение се предизвиква от идеята, желанието на твореца на цялата вселена.

Даже и при по-неумелите движения предизвикани от човечеството /или в частност от човек/ зад всяко действие или движение стои винаги, вездесъщата мощ на замисъла - ИДЕЯТА.

Не съм го и измислил аз.

Вижте какво е казано в най-свещенната и световна книга-Библията:

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО!

Мого същественно е да правиме периодически прочит на нашите свещини книги и най- вече на БИБЛИЯТА. Когато си помислиме, че там не е казано, кой знае какво, трябва да бием тревога... Защото сме загубили възможноста си да разбираме текста.

Имаше, преди години, такива времена и в моят живот...

Нека винаги помним мнението на творците й, за ролята на разума, способен да породи идея.

Съвсем не напразно, там, в тази най-световна и свята книга са изречени и думите:

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО!

С уважение към Всички Ви:

К.Петров

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Здравейте, приятели! Телемах, умник си. Аз обикновено задавам аналогичен въпрос когато не съм сигурна в отговора.

Така има време за размисъл и доуточняване на понятията...та сега - ха така - за кой ли свят става дума - да вземеме да уточним...за физическия - гладът/жаждата е движещата сила - със сигурност го знаем.За другите светове... ще поразмишлявам. :dancing yes:

:hypocrite: Любов+Светлина+Мир+Радост

Линк към коментар
Share on other sites

Имаше такава тема в едно форумче и бях много разочарована, че повечето хора смятат,че са парите. Вие как мислите?

Любовта?

Парите?

Секса?

Сексът е Еволюцията на Света, чрез него Светът се придвижва на по-високо стъпало... но преди това трябва да има какво да се придвижва.

Парите са Кръвта на Света, те хранят всяка негова клетка, но преди това трябва да има какво да се храни и Кой да движи Кръвта.

Любовта е Сърцето на Света, то задвижва всяка Кръвна частица, достигнала всяко кътче на Тялото и всяко движение на Духа, причинило съзвучно трептене. И така: Любовта движи и Кръвта и Духа, а значи - и всичко останало от самото световно Начало.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта завижваа света. Живота е проява на Любовта.

Мисълта, идеята произлизат от нея - те са кондензирана Любов.

За секса има много в една съседна тема тук.

И за парите също, но и те са проекция на Любовта.

Имаше един български филм - "Всичко е любов" :thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, форумци - преди години, когато чуех от някой по-практичен от мен колега или колежка че всичко е секс и пари, и в мен избухваше вътрешно възмущение - защото бях "духовен" ! Сега съм напълно съгласен - всичко е секс и пари - тези два елемента движат света - ако не вярвате, погледнете наоколо си! Секса е проява на Любовта, парите са проява на Силата, божествената енергия - сгъстени техни еквиваленти! Разбира се, когато човек не се задоволява с привидностите, започва да търси секса и парите в източника им - тоест се устремява към Любовта и вътрешната сила!!! :1eye:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 years later...

Обединението прави силата.

Има и още една фраза: разделяй и владей, но там е представена отрицателната страна на нещата. Въпреки, че хората осъществяват собственото си развитието изключително с индивидуални усилия, при това успехът им е невъзможен без обединение с Бог, с Учителя, с Йерархията на Светлината. Само фокусирайки съзнанието си в тази висока точка, уповавайки се на нея, той може да се откъсне от състоянието в което се намира. Ако човек се фокусира върху материалните желания и живот, той се привързва здраво към земята. Разделението е унищожение и смърт; обединяването е творчество и живот. Характера на последните зависят от това какви елементи се обединяват. Ако се обединим с божественото, те ще са божествени, ако се обединим със земното – земни. Обединяваме се чрез мисълта. Тя ни свързва с това, с което искаме да се обединим. Любовта е стремежа към обединение. Тя дава енергията. Мисълта е средството, формата. Двете обединени дават силата. Силата е енергия проявена под определена форма. Целият свят е изграден на този принцип. Всичко сътворено е резултат на обединението на духа и материята.

Линк към коментар
Share on other sites

3d_053.gif Любовта3d_053.gif
Линк към коментар
Share on other sites

Всички бихме могли да отговорим с това, но заучено,

без да сме наясно със значението и съдържанието му

и без ние самите да бъдем печат на осъществяването.

Редактирано от Венцислав_
Линк към коментар
Share on other sites

:D Материалният свят се движи от парите, духовния от любовта...... и парите, а някъде по средата е секса.

Т.е. и двата свята си вземат от него колкото им е необходимо.

Много ми се иска любовта да е водеща, ама парите и пречат, а секса размива смисъла.

Затова ни е необходима помощ, която да неутрализира силата на парите, да трансформира сексуалната енергия и победител да е любовта.

Линк към коментар
Share on other sites

Множество са стимулите, които мотивират човек.

Те действат комплексно и всеки си има своето място в материалния и духовния живот.

Материално благополучие, пари, придобивки улесняващи материалния живот и т.н.

Семейство, семейни и родови отношения, междучовешки отношения, любов и секс.

Духовни стремежи, интелект, способности, имидж пред другите и обществото, късмет.

Мъдрост.

Безкористна любов.

Любов към Бога.

Естествено, всеки човек трябва да да си ги подреди по приоритети:

Кой от кой стимул е по-важен за човека.

И това е най-важното, за да не влиза човек в собственоръчно изграден капан на стимулите.

Ще се въздържа да дам моето виждане за приоритетите.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Да сътвориш в материалния свят своите идеи, желания, най-възвишени мечти.

Да видиш това, което си си представял в създадено в реалността - това е творческия процес, който дава импулс на този свят.

Станимир-" Всичко сътворено е резултат на обединението на духа и материята."

Бих казала - превъплъщаването на духа в материята по най-индивидуалния, съкровения за всеки един от нас начин.

Линк към коментар
Share on other sites

Да бе,

не се сетих, че отговорите може и да са толкова плитки...

Добре Венци, ти навярно имаш също отговор, който не е тъй плитък нека го чуем и него.

Защото Любовта е една дума, но тя не е празна нито плитка и има доста своето дълбоко значение и смисъл и форми...

Линк към коментар
Share on other sites

Коя е силата, която задвижва света?

Любовта?

Парите?

Секса?

:yinyang:

Кой свят от многото?

Или ако светът е единен - то кой негов аспект?

:yinyang:

Бог е създал света и неговите Неизменни Закони,

които си работят, независимо дали ги знаем, или не,

дали ги спазваме или не,

дали приемаме, че ги има или не...

А хората се движат от стремеж към щастие -

който както го разбира...

... и често разбирането се мени в различни етапи на живота(ите)...

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Да бе,

не се сетих, че отговорите може и да са толкова плитки...

Добре Венци, ти навярно имаш също отговор, който не е тъй плитък нека го чуем и него.

Защото Любовта е една дума, но тя не е празна нито плитка и има доста своето дълбоко значение и смисъл и форми...

Тази вметка беше насочена към последвалите постове, в никакъв случай към твоя.

Относно него - закачих му непосредствено моята щампа отдолу.

Линк към коментар
Share on other sites

„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ Видиш богатия, казваш: „Да имам туй богатство, да имам тия дрехи, да имам тази шапка, обуща, да имам власт.“ Всички завиждат. Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света. То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света. Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи. По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят. Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия. Той отвън е светия, отвътре не е светия. Докато стане светия, колко грехове ще направи? Казва: „Много грехове.“

„Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата не се радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, а когато дойде съвършеното, това, което е отчасти, ще се прекрати. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъж, напуснах което е младенческо.“

Сега ще ви кажа нещо утешително. Ние разглеждаме живота така сега, както не е. Казваме, че животът е много лош. То е наше субективно схващате. Мислите ли, че ако животът се проявеше другояче, щеше да бъде по-добре? Този живот, който сега живеем, е един от най-добрите, който може да бъде в дадения случай. Тогава, каква е вашата философия? По-добър живот от този няма. Казвам, всичките недъзи, които съществуват, те са на мястото си. Всичко, което е в света, е на мястото си. Ако не е на мястото си, тогава защо се допуща? Има неща, стил имат.

Казва: „Много лош човек.“ Че там е хубавото, че е лош. „Много добър е.“ Още по-добре, че е добър. Лош човек е. Такъв човек ми трябва. Добър е. Такъв човек ми трябва. Грозен е. Такъв ми трябва. Много красив е. Такъв ми трябва. Болен е. На лекарите здрави хора не трябват; като кажеш на лекаря за болния, очите му се отварят, казва: „Каква болест!“ Колкото болестта е по-опасна, по-добре, защото по-добър плод дава. Тежката болест дава изобилно плодове. Щом не е болен, то той е кисел, няма плодове. Дойде някой, казва: „Не върви с нас.“ Че такива хора ни трябват, да не вървят с нас. Той върви с нас. Такива хора ни трябват, да вървят с нас. Той заспал. Такива хора ни трябват. Казва: „Той се пробудил.“ Именно той ни трябва на нас. Много сприхав. Такъв човек ни трябва. Казва: „Той, като влезе вътре, какво направя? Очисти стаята, вдига шум, стаята мете, прах има.“ Аз като гледам от туй гледище, всичките хора са отлични екземпляри. Такива именно са ценни. Туй разбиране, което хората имат, то е детинско разбиране. Господ създал света. Отец не съди. Бог е, Който изглажда нещата, не съди никого, за Него всичко е добро, за Него всичко е лошо; но и лошото, и доброто, всичко е на място. Ти му казваш, че е лошо, имаш идеята, но едното добро е външно, другото – вътрешно.

Та казвам, сега както е, не вземайте това върху себе си. Вие мислите, че лошото е отвън. Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази. Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя. Къде е причината? Казваш: не е добър човек. Че ти не си добър, ти го направи лош този човек. В този живот повикай го, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.

Любов, вяра и надежда

Днес играх Паневритмия. Беше прекрасен ден. Странни мисли се въртяха в главата ми, въпроси... Купих си вестник "Братски живот" и там прочетох тази беседа. Намерих много отговори. Дано има отговор и за вас:)

Линк към коментар
Share on other sites

колебая се между завистта и агресията

Тези не са ли следствия?

Ама за кой свет става дума? Щото това е широко понятие...

Според Буда, а и според мен:3d_146:всичко иде от импулсът, наречен желание:

"Буда формулирал Четирите Благородни Истини (Чатвари Ария Сатуани - сансткрит), основата на Дхарма. Те са:

1. За страданието

2. За възникване на страданието

3. За прекратяване на страданието

4. За пътя към прекратяването на страданието

1. Истината за страданието е:

„Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.”

Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.

2. Истината за възникването е:

„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”

Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).

3. Истината за прекратяване на страданието е:

Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.”

4. Истината за Пътя е:

„Наистина, това е арийски осмеричен път:

- правилни възгледи

- правилни намерения

- правилна реч

- правилни действия

- правилен начин на живот

- правилни усилия

- правилно самообладание

- правилна концентрация"

На твърдо-физическо ниво пак същото. Копнежа на душата към Любов, наслада, удовлетворение и щастие предизвиква търсенето (живеенето), но неопитността и неведение "забиват" взора и у земното и мимолетното. Душата тук не може да запълни своята нищета и поради това, поради тази постоянна липса и пасив, човек все търси и търси. Подобни заблудени търсенията винаги довеждат до неудовлетвореност. Именно тази неудовлетвореност раждат завистта и агресията.

В корена на всичко това е неведението. Неведението пък иде от Играта (Лила), а тя от предопределението Божие, от Замисълът. Не на последно място е и разделението на индивидуалности.

Ако пътищата беха ведоми, то душата щеше да се обърне към Твореца, към първоИзточника, където да се насити и да се Едини.

След Единението, след Единосъщието не може да съшествеват повече завистта и агресията, защото няма да има към кого, не съществуват "други".:3d_005::3d_052:

Що Шефа е Сътворил Свето? Оти така Му е хрумнало!

Идея и импулс (до колкото могат да се считат дези "двете" за нещо различно едно от друго)!:3d_038:

"Тайнствените учители за небесното

Най-ранните оцелели версии, които естествено откриваме в Текстовете от Пирамидите, започват с навечерието на „Първото Време” – златния век, смятан от учените за митичен, за който се казва, че съществувал преди началото на историята , „преди да се появи гневът... преди съперничеството... преди хаоса”.

Първото време” е наречено така, защото е началото на сегашната реалност, на сегашната инкарнация на Земята – първото цъкане на космическия часовник, отмерващ божествено породения цикъл на нашето съществуване.

Текстовете на египтяните са по-енигматични и неясни от обикновеното, когато се засегнат подобни сериозни теми. Въпреки това, сякаш през воал, човек може от време на време да зърне шеметните бездни на други потенциални „реалности”, намиращи се около нашата собствена – и всяка от тях е идея в ума на Бога, очакваща да се материализира в света на формите.

Научаваме, че преди първото цъкане на „Първото времеАтум, Богът преди всички богове, „Завършеният”, Бащата на Всичко, лежал неподвижен във водите на изначалния хаос – „безкрайността, пустотата, неопределеността и тъмнината”, наричан още от древните египтяни Нун.

Макар и инертен, Богът бил изпълнен с магия, заради силата дасъздава свои собствени форми”, способен да осъзнава безкрайните възможности на сътворението и трансформацията. Сам, гол, потопен в тъмния океан, обгърнат от нищото, Той не бил мъртъв. Както отбелязват текстовете, Той „притежавал своите членове”, упражнявал пълен контрол над моща на собствената си воля, силата на интелекта си и мъдростта на безкрайните си съществувания.

В предопределения момент Той се размърдал и се понесъл нагоре през гъстите води на Нун, изпращайки пред себе си заклинанието за Творение, давайки форма и структура на призраците на собственото си въображение, карайки от нищото да се появи нещо." „

източник: "В търсене на изгубената цивилизация; Огледало на небето" Греам Хенкок, Санта Файя

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Не трябва ли да търсим една и съща сила движеща всички светове? Сексът и парите веднага ги изключвам като отговор. Те са свързани с човешките желания. Значи от личностна гледна точка можем да говорим за желанията като задвижващ елемент. В надличностен план за желания не съм сигурен, че може да се говори, а по-скоро за осъзната необходимост (полезност) за цялото. Самите личностни желания и нежелания се пораждат от привързаността и омразата. Във висш план това, което съответства на желанията се поражда от любовта и производните и чувства (загриженост, състрадание и др.). И в единия и в другия случай имаме обединение, свързаност. В материята имаме привличане и отблъскване (съответстващи на личностната любов/привързаност и на нежеланието, омразата), в планетарен и космичен мащаб – гравитация (съответстваща на любовта). Всичко е резултат от съединението на началата.

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, сега ако си позволя едно лирично отклонение....или както би казал дядо ми лирическо отклонение, тооооооо силата, която задвижва света, това е впечатлението.

Човек се впечатлява и това го кара да иска или неиска, демек задвижва го.

Колкото по-разнообразен е живота на човека, колкото по-динамичен и различен всеки момент, колкото повече добро и зло е видял.....толкова по-малко се впечатлява и толкова по-истински е.

Да си гъвкав май не е достатъчно да правиш йога асани и упражнения за разтягане. Може би е полезно всеки момент да ти е пълен с нещо ново, да създаваш нови ситуации... да се отказваш от старото постоянно, за да получиш новото.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...