Убийството

[iskraivanova84]

Гласувах с "Има оправдано убийство".

Естествено, няма да съм аз тази която ще убие, но съм напълно "за" електрическия стол и инжекцията.

[Guest Христо]

Естествено, няма да съм аз тази която ще убие, но съм напълно "за" електрическия стол и инжекцията.

Някак си не върви да подкрепяш убийство, каквото е смъртното наказание, след като на теб самата не ти стиска да го направиш. Все едно си измиваш ръцете, а други хора да убиват вместо теб. Освен това доживотното наказание е по - гадно. Аз лично бих предпочел да ме умъртвят, отколкото да лежа цял живот в затвора. Може би бих предпочел доживотния затвор, ако имам надежда да избягам, но ако нямам надежда за бягство, сигурно сам бих си окачил въжето, вместо да седя в пандиза една камара години. То това май му е по - хубавото на доживотния затвор за един престъпник : надеждата за бягство. Пък ако я загуби тази надежда за бягство, може да се самонакаже ако не му се живее повече в затвора. И все пак е по - леко и лесно да умреш, отколкото да си затворен до живот. Може би смъртта е по - тежко наказание за тези, които не вярват в живота след смъртта и животът за тях се изчерпва с тук и сега, и си мислят че като убият престъпника са го наказали супер тежко. Вече не съм сигурен дали и доживотният затвор е правилно наказание, все пак е много тежко наказание, пък нали само Бог може да съди. Даже има тенденция към изчезване и на доживотното наказание, и към намаляване на наказанията като цяло.

Аз съм против смъртните присъди, но одеве като се сетих за скритите послания в рекламите и ми мина през ума, че тези дето поръчват вкарването на такива послания в рекламите, както и тези дето ги вкарват : направо си плачат за смъртна присъда.

П.п. Посланията в рекламите и филмите също така. Тези скрити пък и явни послания са нещо като болест за душите, нещо като убийци на души. А убийството на една душа е по - голям грях от убийството на едно тяло.

Редактирано Януари 8, 2011 от Христо

[Guest Христо]

Всички хора ли преминават през различните си животи през едни и същи неща/роли - убиец, жертва, крадец, лъжец, измамник, развратник, службогонец и т.н. ?

Ако - да, явно не всички преминават в една и съща степен ? Едно е да си позволиш да убиеш някого в пристъп на яд, друго е да се превърнеш в сериен убиец садист психар ? Но това, че различни човешки същества в човешката история са се проявявали като най - уродливи изроди в постъпките си, това не значи, че всички човешки души трябва да са като тях в един или друг живот ? И едва ли по света има място за толкова много големи злодеи. Това значи ли, че не всички преминаваме през едни и същи неща в различните си животи и че има работи, които душата може и да НЕ ги мине в своя Път и може да израства и без тях ? Или не е важно количеството и крайността на конкретния вид постъпки, а е важна същността ( убиец, лъжец, крадец, садист, пияница/зависим от друго и т.н. без значение в каква степен - тоест преминаваме през различни роли, като не е нужно да падаме съвсем ниско ли ?) ? Тоест, дали е важно стъпалото, урока, без значение в каква степен се проявяваш, като не е нужно да си станал символ на злото едва ли не. И сигурно някои души преминават през различни пороци, без да ги развиват до крайност (без да стават демони, сатани, изроди, символи на най - низки човешки падения)? Знам, че ми е объркана мисълта, но ми е малко трудно да го обясня, дано стане ясно. Интересно ми е защо точно определени души стават големи злодеи, а други не - въпрос на свободен избор, случайност (?), божия воля ...?

Означава ли, че колкото по - възвишено и благородно се проявяват едни хора, толкова по - низко долно и демоничо може да се проявят други ? Това сигурно не значи, че светците са виновни за злочинствата на изродите, понеже нали човек може да стане обект на въздействие от негативни сили, но не е нужно да им се поддава и ако се поддаде това не го оправдава. Хрумнаха ми тези въпроси, докато се ровех из криминални хроники ...

Дали има оправдано убийство - мисля, че убийството трябва да се избягва като постъпка, но ако се наложи да защитиш себе си или друг от някой психопат, убийството като че ли е Оправдано (особено ако и без да искаш).

На мен самия дето съм чел това и онова, понякога ми е малко трудно да разбера как някои хора може да са способни на еди какви си низости, как им хрумват (ясно е, че са им внушени, но дяволът не влиза без да му отвориш), а на хора които са незапознати с окултни обяснения сигурно им е още по - трудно да схванат/проумеят и изглежда логично да си помислят, че няма Бог. Току виж имало и незаслужени убийства, или убийства с жестокост която жертвите не са заслужили (може не всичко да е плод на тяхна карма). Разсъжденията ми са свързани и с други теми обсъждани неща в сайта, като например това дали ще направиш добро ако знаеш, че някой е бъдещ Хитлер и го убиеш. И все пак, дали е възможно да има убийства по божията воля - Бог не иска да бъдат убити еди кои си хора и те използва, за да убиеш еди кого си (като и ти самият имаш желание да го убиеш от чувство за справедливост де) и след това не ти се трупа никаква лоша карма. По - добре е човек да се концентрира върху положителното и да не се рови в лошотиите, но понякога се изкушава и се пита как така са възможни някои неща ...Свят на контрасти - свят в които има майки терези и хитлеровци...Но като цяло осъзнавам, че е по - добре да не се ровичкаме в "лайната", за да не се цапаме и ми се ще все повече да ми се отдава да не се ровя, да не задълбавам.

Ако искате прочетете тази приказка за кармата и си кажете становището :

http://www.spiralata...hp?lng=bg&pg=95

Редактирано Януари 9, 2012 от Христо

[B__]

А кое те кара да мислиш, че демоничните постъпки не са всъщност благодордни?!

[Guest Христо]

Е, ако се разглежда от някаква философска гледна точка, може да се види благородно : например убиват някой, който след това би убил повече хора и го спират с убийството. Или пък страданията, които някоя жертва е понесла са резултат от нейната карма и са напълно заслужено следствие, или пък страданията водят до някакво вътрешно душевно пробуждане, раздвижване на фините тела (нещо такова съм чел).

Обаче уж всички сме замесени от едно тесто, пък едва ли всички ставаме чак демони - значи ли, че някои души са дефектни. Абе уж всички носим еднакъв потенциал, пък едва ли всички хора достигат определени низини (е, вярно е че нещата са въпрос и на възможности за действие, на това какви уроци си си избрал, но големи злодеи стават и хора без власт), тоест едва ли всички люде се подхлъзват толкова, колкото определени хора ( дефектни ли са някои души, случайно ли стават сатани) или току виж е предопределено кой какъв да е през различните си животи и свободната воля е илюзия. Може би нещата са въпрос и на постепенно оскотяване/извръщаване/озлобяване и все по - пълно попадане под властта на тъмните сили. Вчера един затворник сподели как му се струва, че като е убил приятелката си, едва ли не е гледал филм - сякаш не го е вършил той, като филм му се струва случилото се, изпуснал си нервите и...явно в момента е бил обсебен, но и той е спомогнал за това. Сигурно злото не става изведнъж, а е резултат от натрупвания, постепенни, не се появява от нищото. Може някои души да се по - добри ученици от други, но тогава изниква въпроса защо едни са успели да се опазят от големи падения ( стил "Чикатило"), а други - не са успели (малцина). Защо едни личности са успели, други не - може би става въпрос за изразяване на различни варианти/аспекти на Бог/Живота. Някой ще каже ама как е определено кой какво да изрази - но от друга страна нали отделните личности са илюзия, така че няма значение дали формата А или Б или В ще прояви еди какви си неща еди кога си.

Редактирано Януари 9, 2012 от Христо

[Станимир]

Ако някой стане алкохолик или убиец, то това си е негово решение. Никой не го задължава, а още по-малко може да се говори за избор на подобни зависимости преди въплъщението. Това са предразположения, които човек постепенно изгражда. Те не са предразположения на висшия аз, а са по скоро свързани с астрала и нисшия ментал. От духа се очаква единствено да се освободи от тях. Зависимости като алкохолизъм или тютюнопушене, вземане на наркотици, чревоугодничество и др. в нито един момент не са били необходими за човешкия дух. Т.е. отсъствието на тези зависимости не би пречело на духовното развитие. Единствената причина поради която те стават част от човешкия живот е невежеството (мода, прекомерни желания), а не някаква еволюционна необходимост.

Означава ли, че колкото по - възвишено и благородно се проявяват едни хора, толкова по - низко долно и демоничо може да се проявят други ?

Ако става въпрос за някаква зависимост между духовно-развитите и тяхната противоположност, то такава не може да се търси. Развитието на едни не може да бъде свързано с низходящото развитие на други. Нормалният ход на еволюцията е развитие на всички.

[Guest Христо]

Значи седемте смъртни грях и другите грехове са отклонение от пътя, а не нещо, което душата трябва да изживее в един или друг живот ? Но нали в духовната еволюция има съпротивление и преодоляването на слабостите води до духовно израстване ? Казваш, че от духа се очаква да се освободи от тях - ами защо тогава въобще да ги привлича към себе си? Или може би това става неволно, с идването в този свят. Ами то ако няма най - различни пороци за преодоляване, какво тогава ще се развива. Нали, за да станеш смел, трябва да си бил страхливец например. За да станеш господар на по - нисшата си природа, сигурно преди това трябва да си бил роб.

Нали има закон за противоположностите ? Ако се изяви светлото, изявява се и тъмното.

Значи човек, може в нито един живот да не е бил крадец, убиец, измамник, завиждаш и т.н. ?

Редактирано Януари 9, 2012 от Христо

[Диана Илиева]

Ако някой стане алкохолик или убиец, то това си е негово решение. Никой не го задължава, а още по-малко може да се говори за избор на подобни зависимости преди въплъщението. Това са предразположения, които човек постепенно изгражда. Те не са предразположения на висшия аз, а са по скоро свързани с астрала и нисшия ментал. От духа се очаква единствено да се освободи от тях. Зависимости като алкохолизъм или тютюнопушене, вземане на наркотици, чревоугодничество и др. в нито един момент не са били необходими за човешкия дух. Т.е. отсъствието на тези зависимости не би пречело на духовното развитие. Единствената причина поради която те стават част от човешкия живот е невежеството (мода, прекомерни желания), а не някаква еволюционна необходимост.

...

Според мен не е точно така. Ако допуснем това, става странно, защо му е трябвало на духа да "слиза" въобще дотам и да се свърза с разни неща, дето не само, че не му са нужни, ами и го спъват и му пречат.

В действителност е невъзможно духът да се осъзнае без да е минал през всичко това, което изрежда Христо. И това става поради невежество, да, но по-точно е да се каже поради неопитност, неукрепналост ... И си е точно еволюционна необходимост.

Това, което е извън еволюционната необходимост е човешкото "застояване" при 7-те смъртни гряха. Но очевидно и то е малко или много предвидено, затова именно през определени интервали на Земята слизат мирови Учители, които да тласнат човечеството напред.

[Станимир]

Значи седемте смъртни грях и другите грехове са отклонение от пътя, а не нещо, което душата трябва да изживее в един или друг живот ? Но нали в духовната еволюция има съпротивление и преодоляването на слабостите води до духовно израстване ? Казваш, че от духа се очаква да се освободи от тях - ами защо тогава въобще да ги привлича към себе си? Или може би това става неволно, с идването в този свят. Ами то ако няма най - различни пороци за преодоляване, какво тогава ще се развива. Нали, за да станеш смел, трябва да си бил страхливец например. За да станеш господар на по - нисшата си природа, сигурно преди това трябва да си бил роб.

Нали има закон за противоположностите ? Ако се изяви светлото, изявява се и тъмното.

Значи човек, може в нито един живот да не е бил крадец, убиец, измамник, завиждаш и т.н. ?

Не, не е възможно човек в нито един живот да не е бил крадец, убиец, измамник и т.н., защото всички тръгваме от невежеството, което означава, че в една или друга степен ще грешим. В какво направление, как, доколко според мен е безсмислено да се питаме. Значи ако вземем за начало момента в който хората стават отговорни за действията си, то можем да кажем, че тогава е нормално да са допускали грешки. Те са ги допускали и още ги допускат. Това не означава, че някой е запланувал тези грешки. Това е просто закона за причината и следствието. Хората действат неразумно и получават последствията от действията си. И се учат. Какви причини ще създадат си определят хората, според нивото на развитието си, а следствията ги осигурява закона за кармата. Слаборазвитите хора грешат – това е в реда на нещата. С нарастване на осъзнатостта се очаква човек да прави по-малко грешки.

Колкото до правилото, че всяка светла изява води до съответстващо и противодействие от тъмните, то е вярно, но това не означава, че развитието на някого в положителна посока води след себе си падение на някой друг.

[Guest Емил от Льонеберя]

Смисъл не виждам да поддържаме електрически стол, да му сменяме тапицерията и да му плащаме сметките за ток.

Ако един човек излезе на улицата и заколи друг човек, ще се озове на този стол. Това е справедливо.

А ако един човек си стои зад бюрото и с един телефонен разговор пусне на пазара опасен/отровен/канцерогенен/мутагенен/генотоксичен продукт и в резултат хиляди души умрат - обикновено получава премия. За него няма електрически стол.

...

От инжекциите няма смисъл. Боц и край. По-добре е да се обясни на извършителя на убийство къде е сгрешил, не да се боцка с хлоралхидрат или пентобарбитал...

[B__]

.....Зависимости като алкохолизъм или тютюнопушене, вземане на наркотици, чревоугодничество и др. в нито един момент не са били необходими за човешкия дух. Т.е. отсъствието на тези зависимости не би пречело на духовното развитие....

Може съвсем ясно да се определи за всеки човек със зависимост за какво му е била нужна тя и как всъщност го подтиква към промяна.

[Guest Христо]

Ако един човек излезе на улицата и заколи друг човек, ще се озове на този стол. Това е справедливо...От инжекциите няма смисъл. Боц и край.

Не, това с инжекцията не е толкова справедливо. По - справедливо е (ако има повече от едно убийство и особено ако са жестоко извършени) да си лежи до живот в затвора. Пък това не пречи престоят му да е съпътстван с четене на книги, говорене, молитви, медитация.

По-добре е да се обясни на извършителя на убийство къде е сгрешил, не да се боцка с хлоралхидрат или пентобарбитал...

То може да му се обяснява, ама дали ще се трогне. И нищо чудно ако го пуснат веднага на свобода, пак да утрепе някой.

[Станимир]

.....Зависимости като алкохолизъм или тютюнопушене, вземане на наркотици, чревоугодничество и др. в нито един момент не са били необходими за човешкия дух. Т.е. отсъствието на тези зависимости не би пречело на духовното развитие....

Може съвсем ясно да се определи за всеки човек със зависимост за какво му е била нужна тя и как всъщност го подтиква към промяна.

Всичко може да бъде превърнато в полза, но това не означава, че някой е планирал то да се случи точно така, както се е случило. Да и убиецът може да извлече поука от поведението си и да поеме в правилната посока. Но може и да не го направи. Има и паднали души, при които лошите навици са ги погълнали тотално и измъкване може и да няма (поне не на тази планета). Или и това е запланувано? В миналото си мнение се обясних достатъчно ясно: един слаборазвит човек да греши е нещо очаквано, но това не означава, че някой планира грешките му. Еволюционната полза ще е ако успее да се научи да не ги допуска повече, но това състояние да греши, невежеството му не е запланувано от някого. Може да се запланува нещо, което има алтернатива, а невежата греши – тук няма алтернатива, която някой може да избере.

[B__]

защо да е планирано рпедварително? Може да не е. Може да е резултат и от вселенските закони.

[Guest Христо]

Защо разни ужасни хора имат лека/сравнително лека смърт - всъщност каква друга да имат, дори да ги осъдят на смърт, няма кой знае колко да се мъчат. Но е някак парадоксално някой изрод да умре от сърдечен удар преди да му изпълнят смъртната присъда или пък да се удави, след като години наред са го издирвали и след като е виновен за мното смърти. Едва ли такава лека смърт, а може би и безболезнени години живяни преди нея, едва ли са някаква божия милост ? Може ли тъмни сили да предизвикат нечия смърт, за да избавят някого си от по - тежки житейски ситуации и да спомогнат за това той още повече да затъне в мрака ? От друга страна знаем, че дори приживе да го отърват от нещо си, след смъртта той ще се изправи срещу своя грозен кармичен образ и ще страда много. Но е някак странно, парадоксално - някой е голяма гад, хванат го, чака го лошо, ама вземе да умре малко преди наказанието.

[Guest Христо]

Добре.Един човек е убил друг, и след това някой може да каже : този другия (втория, убития), той в минал живот пък е убил убиеца си (първия, насилника). А защо жертвата го е убила в миналия си живот ? Да не би в по - миналия живот убиецът пък да е убил в жертвата ? А в още по - миналия живот жертвата да е убила убиеца ? Къде ще му излезе началото ? Да не са почнали да се убиват като бълхи още. Колкото и да е назад причината, все ще излезе, че някой е бил първи, не мислите ли ? Което би трябвало да значи, че може да те убият, без да си ги убил ? Някой ще каже, ами този убития (жертвата) може в минал живот да е убил друг човек, и сега заради своята аура да е привлечен към убиец (подобното се привлича) и убиецът да му е светил маслото. Някой може да каже :"може да те убият само заради агресивни мисли и чувства, защото чрез мисли и чувства също се убива, не е нужно да се убива физически." Явно от някъде се е почнало, някой пръв е убил другиго, или пръв е изпитвал агресия (но то пък агресия не се изпитва ей така без нищо, агресията май по принцип се изпитва заради външно насилие, което усилва някаква вътрешна неудовлетвореност, съществуваща си в нас). Къде му излиза началото ? Може ли да си жертва, без да си и насилник по някакъв начин?

Редактирано Януари 16, 2012 от Христо

[catch22]

Преди 1 месец изхвърлиха голямо овчарско куче с малки в нашето населено място и няколко човека започнахме да се грижим за него, като му търсихме осиновител.  Малките бяха отделени от нея. Преди 2 дни я евтаназирахме, защото уби пред очите ми и на едно от семействата, които се грижеха за нея, в техния двор, едно домашно куче-пинчер. Едвам го изкарах от устата й. Аз я социализирах от 1 месец и се бях привързала изключително много. Още съм в шок. Защо трябваше да се случи това? Може ли човек да си прости убийство?

[Guest wenst]

Сигурно може, не знам. Все пак следващият път може да се опитате да бъдете малко по-внимателни да не го убиете, докато се грижите за него.

[object]

Хм,

анкетата незнайно защо ми припомни Хайтовото "Дервишово семе".Навиваш-развиваш,кроиш,рисуваш ужасни картини в главата си и ХОП-обрат.
След "Време да убиваш" и "Камерата" на Гришам съм  си задавала подобни въпроси.Може би бих оправдала престъпление в името на децата си. Или заради деца. Може би.

[АлександърТ.А.]

Има и една друга страна  на поставения въпрос.Не прякото участие в убийство .Искам да отбележа че хората сме още твърде диви и убиваме лесно .Може би думите ми са шокиращи ?Лишени от основание ?Съгласен съм с тези от вас ,които не са ровили в душата си  и нямат представа за тъмната страна .

Ето  пример от ежедневието  ,където няма желание за поемане на  отговорност за случващото се . Да уточня , че става въпрос за животни , .Защото механизма на поведение  е същия ,както спрямо хора ,така и спрямо животни....Предаването  ,,звездите сигурно са полудели ". Нашите звезди с ужас и отвращение гледат как местните разфасоват някакво агне .

Когато е сготвено няма проблем  , независимо че е убито някакво животно заради мен .Проблема е , че малко хора търсят същността на своите действия , Болшинството движат по повърхността на живота .Дори законите , нашите , се стремим да заобиколим ,,Ами стана случайно " ,, бях пиян не помня "Лесно е когато си агънце, друг решава вместо теб .Но агънцето не държи нож .Така че невежеството  не е оправдание .Самото то е проблема .Духовен проблем .

Не казвам че заклеймявам убийците  ,Не ,нямам мнение .Мнението ми е че всяко действие е обвързано с много други.И всяко едно те придвижва на ляво или дясно .

Редактирано Ноември 19, 2013 от АлександърТ.А.