Убийството

[Guest hrisko_89]

Ако има оправдано убийство, при какви случаи е оправдано ? Ако мислите, че няма, какво ще кажете за случаите на неизбежна самоотбрана ?

Редактирано Декември 13, 2009 от hrisko_89

[B__]

Ако има оправдано убийство, при какви случаи е оправдано ? Ако мислите, че няма, какво ще кажете за случаите на неизбежна самоотбрана ?

Хриско не знам дали съзнателно усещаш дълбочината на въпроса или просто си решил да си направиш малка гаргарка

Но според мен ти смесваш два съвсем различни въпроса: убийството и самоотбраната. Които са и един и същ въпрос, ако водят до убийство, но кренно различни като себевъзприятие.

Убийството означава да се възприемап като господар на света, а самоотбраната да се възприемаш като жертвата на света.

Сам разбираш, че не си господар на света...ако си, то къде ти е плана за живота през следващия смехотворно кратък период от 1000 години

То верно, че има убивани хора, ама що точно ти да си убиеца. Но нещата пак опират до възприятия и отношението ти към човека. И най-големия Хитлер да е, ако таиш ненавист към него и го убиеш, убийството пак си е твоя злоба и яко утежняване на кармата. Ако пък става въпрос за самоотбрана и убиваш от съжаление към себе си... то за какво се мислиш, за нещо повече от илюзия ли, та се самосъжаляваш. Или си мислиш, че не заслужаваш страданията си?!

Друго е например да си инструмент на силата. Но тогава няма да осъзнаваш убийството като убийство, а и има яко хлебец да изядеш, докато стигнеш такова ниво.

Но същностното тука е, че мисълта за убийство също е склонност към убийство и подобно деяние. Като почваш да се двоумиш дали пък няма позволено убийство, то желанието да убиваш укрепва в тебе и е тор за заблудите ти. Въобще как може да си помислиш, че има оправдано убийство. Хората се ужасяват като помислят, че биха поискали да оправдаят лоша дума, а ти се опитваш да намериш оправдание за убийството?! ?! Лично аз се ужасявам като си помисля, че преди и аз съм оправдавал убийствата. Чувствам се още омърсен...

Извинявай за директните думи, но днес съм особено критичен към себе си.

[Guest hrisko_89]

Мисля че обидите в сайта са забранени. Може би модераторите трябва да се намесят. Ти ме обиди три пъти :

1. Намекна че съм си правил гаргарка. Не си правя гаргарка, питам защото по света са извършени много убийства. Някои са заради каузи наречени благородни, от тези които са убивали. Други убийства са ставали при неизбежна самоотбрана. Надали ще имаш време да се отдаваш на задълбочени философски размисли за убийството, ако някой ти налети с нож. Надали всички хора, които са убивали при нападение или отбрана са се самоОсъзнавали като господари или жертви на света. Темата съм я пуснал и заради това, че съм чел че убийството при неибежна самоотбрана не утежнява кармата. Не съм казвал, че искам да убивам някой.

" Друго е например да си инструмент на силата. Но тогава няма да осъзнаваш убийството като убийство, а и има яко хлебец да изядеш, докато стигнеш такова ниво." - Ти може би си го изял този хляб ? Аз като пусках темата имах предвид И Такива случаи, като посочения от теб.

2. " Хората се ужасяват като помислят, че биха поискали да оправдаят лоша дума, а ти се опитваш да намериш оправдание за убийството?! ?!" - Хората се ужасявали, а аз не ? Все едно правиш разграничение между мен и хората и все едно казваш : " ти не си човек", все едно казваш примерно : " ти си маймуна, подчовек".

3. " Лично аз се ужасявам като си помисля, че преди и аз съм оправдавал убийствата. Чувствам се още омърсен...

Извинявай за директните думи, но днес съм особено критичен към себе си." - Значи се изкарваш свят, а мен наричаш мръсен ? А къде аз в темата директно съм казал : " Да, има оправдано убийство, това са случаите на неизбежна самоотбрана." Казал ли съм го, не съм ! Само въпроси съм задавал. Бъди си критичен, но ако обичаш не прави завоалирани намеци към другите.

[B__]

Хриско, вече може да пуснеш и тема "Има ли оправдана обида и оправдани ли сме да се чувстваме обидени"

Просто в няколкото теми, които ти писах се опитвах да намекна, че разглеждаш проблемите от гледна точка на човешкото логическо мислене следващо двоичността. Или както КРИСТИЯН казва: "от гледната точка на двоичното човешко мислене на денатурираното съзнание". Май нещо такова беше казал.

Разглеждаш нещата от гледната точка на "добро и зло", а това пак си е човешка заблуда. И се получава опит за духовни изводи на основата на човешки заблуди. Ами не става все пак май, ама де да знам аз де. Може понякога да се получи.

Сега за гаргарката. Аз уважавам хората, които си правят гаргарка. Значи не се връзват толко на "проблема" "добро и зло". Все едно съм опитал и комплимент да ти направя, разбираш ли Ето виждаш, че нищо не е такова, каквото изглежда и критерий за това доколко е истинно едно нещо е количеството съмнение в него. Колкото повече се съмняваме, толко по-вероятно е да се отдадем на интуицията и да минем на правилно действие.

Викаш, че не съм светец и те обиждам. Ами разбира се, че не съм светец. А за обидата почти не си прав. Обидата си е лично твое вътрешно чувство и не зависи от мен, а от теб самия. Аз подозирам, че щеше да се обидиш дори, ако бях написал в отговор на мнението ти примерно "Беееееееееее". Това си е блеене на безсловесна тъпа овца, но басирам се сигурно пак би се чувствал обиден. А защо трябва да се чувстваш обиден на овцете, не знам. Това си е твое мнение. Та дори и да казваш, че се чувстваш обиден, виждаш, че трудно някой би ти влязъл в положението и да демонстрираш обида не е ползователно. Ама съвсем не.

Та ти предлагам да си направим една дружеска прегръдка и да помислим какъв начин на мислене трябва да имаме относно човещкото понятие "добро и зло" и зло и как да го възприемаме, и дали трябва да действаме нещо. Това май е по-първичния въпрос. Ето виждаш, пускаш няколко теми около този въпрос, дай и него да разгледаме. Ами точно според търсенията ти е май.

[Станимир]

Има оправдани и неоправдани действия. Убийството също е действие, но не всяко действие е убийство. Ще го кажа по друг начин: Много е важно намерението ни. Предварителната нагласа „убивам за да се защитя“ е всичко друго, но не и правилна. Може да се случи така, че да убиеш някого при самозащита, но предварителната ти нагласа не бива да включва убийството, а самозащитата. Самата самозащита може да се осъществи по множество различни начини.

Редактирано Декември 14, 2009 от Станимир

[Станимир]

Хриско, вече може да пуснеш и тема "Има ли оправдана обида и оправдани ли сме да се чувстваме обидени"

Идеята не е лоша. Ако вече няма подходяща тема във форума, по-късно може би ще открия.

Разглеждаш нещата от гледната точка на "добро и зло", а това пак си е човешка заблуда.

Машините не правят разлика между добро и зло.

Сега за гаргарката. Аз уважавам хората, които си правят гаргарка.

Хората, които си правят гаргарка с другите демонстрират тотална липса на съчувствие и способност да погледнат през очите на другия и да се поставят на негово място. Щом виждаш, че другия приема думите ти като обидни е нормално да промениш подхода си към него. Ако продължиш да действаш по същия начин, който предизвиква обида в другия, то тогава желанието ти е единствено да го нараниш.

Викаш, че не съм светец и те обиждам. Ами разбира се, че не съм светец. А за обидата почти не си прав. Обидата си е лично твое вътрешно чувство и не зависи от мен, а от теб самия. Аз подозирам, че щеше да се обидиш дори, ако бях написал в отговор на мнението ти примерно "Беееееееееее". Това си е блеене на безсловесна тъпа овца, но басирам се сигурно пак би се чувствал обиден. А защо трябва да се чувстваш обиден на овцете, не знам. Това си е твое мнение. Та дори и да казваш, че се чувстваш обиден, виждаш, че трудно някой би ти влязъл в положението и да демонстрираш обида не е ползователно. Ама съвсем не.

Тук си наполовина прав, което означава, че не си. Ако аз произнеса обидни думи към някого, това е провокация от моя страна. Наистина, правилното действие от негова страна е да не се обиди, но това по никакъв начин не ме оневинява. При умишленото произнасяне на обида, ако аз знам, че той няма да се обиди, то въобще не бих го провокирал. В случая имам съвсем умишлено желание да нараня другия. При неумишленото произнасяне на обида, аз нямам желание да нараня другия, но пак създавам условия той да се почувства наранен. В този случай е най-удачно да се извиня, защото не съм преценил добре думите си и това, как другия ще реагира на тях, а не да се опитвам да показвам, колко погрешно е това, че другия се е обидил.

Редактирано Декември 14, 2009 от Станимир

[B__]

Хриско, три пъти се извинявам. Все пак си се почувствал недобре.

[Guest Кристиян]

Ако има оправдано убийство, при какви случаи е оправдано ? Ако мислите, че няма, какво ще кажете за случаите на неизбежна самоотбрана ?

Изследванията на обкръжаващия ни свят показват, че представителите на неодушевените, растителните и животинските нива се управляват от природата в съответствие със заложените в тях свойства и инстинкти. Тяхното поведение не се смята за добро или лошо – те само изпълняват вложените в тях закони, намирайки се в хармония един с друг и природата.

От друга страна, дълбокото изучаване на човешкото естество показва доколко то е принципно различно от останалите части на природата. Човекът е единственото същество в света, което е способно да получава удоволствие от експлоатацията на ближния си, от превъзходството и властването над него. Само човекът изпитва наслада от разграничаването си от другите и от доминирането над всички. Такива са проявите на човешкия егоизъм и именно той нарушава равновесието в природата.

Изучавайки природата, ние виждаме, че принципът на жизнената дейност на всички организми коренно се различава от егоистичното човешко поведение. Природата живее по законите на алтруизма и по естествен начин се ръководи от загрижеността за всеобщата полза. Например, клетките на живия организъм се обединяват, благодарение на взаимно отдаване, насочено към интереса на цялото тяло. Всяка клетка получава само това, което й е необходимо за нейната жизнена дейност, а с всички останали сили се грижи за общото благо на тялото. В природата, на всички нива, индивидът действа за благото на общността, част от която се явява той и в това намира своето съвършено реализиране. Съществуването на живото тяло без алтруистична база е немислимо, тъй като егоизмът прави живота невъзможен.

Днес, след обширни изследвания в различни области, науката стига до заключението, че цялото човечество само по себе си представлява единен, жив организъм. Но ние все още не го осъзнаваме. Дойде времето да се събудим и да разберем, че настоящите проблеми не са случайни и че не можем да ги решим с никакви известни от миналото методи. Те няма да отшумят, напротив - ще се изострят дотолкова, че в мащабите на цялото човешко общество ще бъдем принудени да спазваме универсалния закон на природата за алтруизма. Всички отрицателни явления в живота ни, както индивидуалните, така и глобалните, са вследствие на неспазването на природните закони. Пълна глупост е да скачаме от покрива на здание, с надеждата за снизходителност от страна на закона на гравитацията...

...Неслучайно природата е задала обществените отношения по определен начин. Вниквайки по-дълбоко в мотивите на човешкото поведение, ще установим, че нашите действия и постъпки се мотивират от стремежа да заслужим уважението на обкръжението ни. Именно общественото признание ни дава чувството за стойност, докато незачитането или осъждането ни заставят безкрайно да страдаме. Срамът и вината пред обществото са най-кошмарните човешки преживявания. Поради това, ние сме склонни да се подчиняваме на тези нравствени ценности, които ни диктува обществото и да живеем в съответствие с реда, установен от неговите приоритети...

Та, като изключим убийството за наслада/удоволствие и други егоистични подбуди, убийството е естествено явление в диалектичната природа. В животинския и растителния свят убийството не е нито добро, нито зло, нито му е нужно да бъде оправдано- защото никой не може да обвини природните закони, но пък за опрваване си ги бива....

[Диана Илиева]

Ако има оправдано убийство, при какви случаи е оправдано ? Ако мислите, че няма, какво ще кажете за случаите на неизбежна самоотбрана ?

...

Изучавайки природата, ние виждаме, че принципът на жизнената дейност на всички организми коренно се различава от егоистичното човешко поведение. Природата живее по законите на алтруизма и по естествен начин се ръководи от загрижеността за всеобщата полза. Например, клетките на живия организъм се обединяват, благодарение на взаимно отдаване, насочено към интереса на цялото тяло. Всяка клетка получава само това, което й е необходимо за нейната жизнена дейност, а с всички останали сили се грижи за общото благо на тялото. В природата, на всички нива, индивидът действа за благото на общността, част от която се явява той и в това намира своето съвършено реализиране. Съществуването на живото тяло без алтруистична база е немислимо, тъй като егоизмът прави живота невъзможен.

...

Не бих се съгласила с това (подчертаното).

А посоченият след това пример е частен, затова и неподходящ/неподкрепящ горната теза.

Изучавайки природата ще се натъкнем и на паразитни храсти, живеещи в клоните на дървета, които изсмукват своя гостоприемник до смърт, обричайки и себе си на същото.

[Guest hrisko_89]

Къде съм ти казвал, че съм ти обиден ? Само констатирах.

" Хората се ужасяват като помислят, че биха поискали да оправдаят лоша дума, а ти се опитваш да намериш оправдание за убийството?! ?!" - Тази поредица от знаци изразява възмущение като на ощипана девица, още повече че ти казваш че и ти си имал подобни въпроси в себе си и че още се чувстваш омърсен заради това. Все едно ми казваш, " аз бях мръсен като теб, вече не съм, но съжалявам че съм бил."

Казваш "илюзия" ? Защо животът на земята да е илюзия, нали има значение за човешката карма ? Да не би животът на нападателя да е по - реален и по - неилюзорен от този на нападнатия ? Да не би животът на нападнатия да е по - илюзорен от този на нападащия го ?

Аз имах предвид дали има убийства, които Бог да оправдава, които да не утежняват кармата на извършителя им. Това не е ли някакво излизане от дуализма ? Хората може да казват, че убийството на еди кой си е лошо нещо, но то да не утежнява кармата на извършителя защото е по божията воля. Това дето привидно е добро, може да е лошо за кармата, това дето според човешките разбирания е лошо - може да е добро за кармата, за духовното развитие. Относно съмнението - аз съм от съмняващите се, и от мислещите.

" една дружеска прегръдка" - Добре

[Guest hrisko_89]

Нали имаше една приказка за кармата, в която грешникът изкупва греховете си убивайки един убиец и спасявайки младо семейство. Преди това 20 години е живял благочестиво, но не е успял да изкупи вършените преди това убийства. В случая убийството на убиеца, което е изкупило греховете на грешника е било явно по божията воля, следователно е било добро. А дългите години благочестив живот, явно не са били достатъчно добро пред бога, за да бъдат изкупени греховете. Ако убиецът беше останал жив, това на пръв поглед щеше да е добро, защото животът на убиеца щеше да бъде запазен, но сигурно щеше да бъде лошо от божия гледна точка, защото убиецът щеше да направи нещо против божията воля.

В един друг сайта са ми казвали, че доброто и злото са само човешки възприятия, несъществуващи в природата, и че ние възприемаме едно или друго нещо като добро или лошо в зависимост от собствените си сетива. И че реално погледнато предметите и цветовете не съществуват, че те са само вълни с определени дължини, които ние възприемаме според сетивата си.

[Станимир]

Нали имаше една приказка за кармата, в която грешникът изкупва греховете си убивайки един убиец и спасявайки младо семейство. Преди това 20 години е живял благочестиво, но не е успял да изкупи вършените преди това убийства. В случая убийството на убиеца, което е изкупило греховете на грешника е било явно по божията воля, следователно е било добро. А дългите години благочестив живот, явно не са били достатъчно добро пред бога, за да бъдат изкупени греховете. Ако убиецът беше останал жив, това на пръв поглед щеше да е добро, защото животът на убиеца щеше да бъде запазен, но сигурно щеше да бъде лошо от божия гледна точка, защото убиецът щеше да направи нещо против божията воля.

В един друг сайта са ми казвали, че доброто и злото са само човешки възприятия, несъществуващи в природата, и че ние възприемаме едно или друго нещо като добро или лошо в зависимост от собствените си сетива. И че реално погледнато предметите и цветовете не съществуват, че те са само вълни с определени дължини, които ние възприемаме според сетивата си.

Кармата се изкупува със съзнателни действия, т.е. знаейки какво вършиш. Невъзможно е да изкупиш карма със случайни действия. Ако имаш лоши намерения и постигнеш добър резултат, задължително ще натрупаш отрицателна карма, пък ако ще да спасиш и целия свят. За божията воля отговаря Бог; човек отговаря за своята си. Ако Бог е пожелал нещо и го е реализирал, заслугата и последствията са за него, а човекът станал проводник на волята му отговаря според съзнателното си отношение към случващото се.

[Креми (късметче)]

Дълбоки въпроси.

Да добавим идеята за неволното убийство.

И решението за евтаназия - на себе си или на близък. На човек или домашен любимец.

[Деяна]

Неволно ми звучи ,като случайно ... а случайни неща няма !

За мен няма оправдано убийство ,освен ако не се замислим върху това,че човек напуска физическото си тяло само когато му е дошло времето за това,нито по-рано,нито по-късно!

[Креми (късметче)]

Неволно е много различно от случайно.

Означава, че човекът е имал едни намерения, а се е получило нещо друго като креан резултат.

( Както впрочем може някой да иска и да опитва да навреди на друг, а "случайно" да не се получава и вместо това действията му неволно да водят към по-добро за набелязаната "жертва".

Народът казва: "Де го чукаш, де се пука!" )

За случайностите има др. тема, там е говорено много по въпроса.

[Guest hrisko_89]

Божидаре, ако трябва да бъда напълно искрен, не се обидих, а по - скоро леко се подразних заради точка три, която съм посочил по- горе. Целта на тези три точки беше да те провокирам и да се уверя, че не си целял да ме обидиш. Ако не беше казал, че не си искал да ме обидиш, това автоматично щеше да означава, че си Искал, и тогава щеше да се изложиш. Благодаря за извинението, и аз ти се извинявам ако не съм постъпил правилно към теб. Относно възмущението ти от въртящите се понякога в съзнанието ми въпроси за убийството - ами не искам никой да убивам, но преди ми се е искало. Направил съм си застраховка "духовна отговорност". Помолил съм се богу ако някой ден ( не дай си боже) пропадна и се променя в отрицателна посока, Бог да НЕ ми позволява да нараня невинни и незаслужили хора - ръце ли, крака ли ще ми троши, той си знае ...

Модераторска бележка: Моля, придържайте се към темата, а останалото доизяснявайте чрез лични съобщения.

Редактирано Декември 17, 2009 от Станимир

[Креми (късметче)]

:)

Да добавим съзнателния стремеж към убийство или самоубийство.

Това се случва чрез избора на професия например.

В професиите , където се ползва оръжие, човек влиза с мисълта, че рано или късно ще стреля срещу друг или срещу него ще стрелят.

По човешките закони той ще го нправи "в името на закона", ако е от едната страна на барикадата. Или в името на някакъв друг постулат, ако е от другата. А по Божиите?

Конкретно -

полицаите, застреляли бандита в главата, защото няма друг начин да го спрат ( бил е с бронежилетка), са действали

1. в името на живота на мирните граждани

2. при самозащита.

Сега ги разследват, дали не са превишили правата си.

Трябва ли те да бъдат съдени за отнемане на човешки живот? Или трябва всеки от нас да им благодари?

Мисля, че това са въпросите , които се опитвате да обсъждате заобиколно.

Но заобиколно не става.

[Guest hrisko_89]

" Конкретно -

полицаите, застреляли бандита в главата, защото няма друг начин да го спрат ( бил е с бронежилетка), са действали

1. в името на живота на мирните граждани

2. при самозащита.

Сега ги разследват, дали не са превишили правата си.

Трябва ли те да бъдат съдени за отнемане на човешки живот? Или трябва всеки от нас да им благодари?"

.........................................................

Хем са спрели бандитите, хем ги съдят - българска работа. По принцип от човешка гледна точка са постъпили правилно, но не знам дали това е повлияло отрицателно на кармата им. Може би зависи какво ти е отношението към този, който си убил, защо и как си го убил, какви са били обстоятелствата. В един епизод на "Шотландски боец", имаше безсмъртен вярващ, който след като резнеше главата на някой от другите безсмъртни ( те са направени така, че трябва само един да остане накрая), та след като резнеше главата на някой от другите безсмъртни се молеше за душата му. Според мен в случая този субект не реагираше адекватно с тези си молитви, защото можеше ако иска да не им реже главите, не го правеше при самозащита. Външно на полицаите, може би може да им благодарим, а вътрешно да се помолим за техните и на бандитите души. И да им пожелаем светлина по пътя.

Редактирано Декември 17, 2009 от hrisko_89

[Креми (късметче)]

Хриско,

не "съдят". а само разследват!

Сетих се в тази връзка -

в законите преди 44г., когато смъртната присъда е била разрешена, все пак е имало вратичка за Провидението.

При смърт чрез разстрел, ако след 1. залп осъденият не бъде убит, бива помилван.

Това се е случило с Вапцаров (ако не греша), но тогава е имало изрична заповед да не се допусне помилване по никакъв повод. И един началник е поел смъртта на поета върху кармата си. Войничетата явно не са могли и всеки се е надявал друг да произведе фаталния изстрел.

[Guest hrisko_89]

Извинявам се за грешката. Но има и случаи, в които полицаите ( незаслужено) биват изкарвани виновни, а на бандюгите им се разминава. Доколкото си спомням такъв е бил случая със сръбския бандит Сретен Йосич ( един от големите босове на Европа) - заловили са го, използвали са толкова сила, колкото е нужна за да го хванат, не са злоупотребили с него. Но той е изкарал нещата точно обратните, изкарал се е жертва - и сега той ( предполагам) е на свобода, пък те са без работа и се показват по телевизионните предавания с маски на лицата от страх да не получат мафиотско отмъщение.

" е имало вратичка за Провидението.

При смърт чрез разстрел, ако след 1. залп осъденият не бъде убит, бива помилван." - Според мен не би било редно да го пуснат на свобода, дори да е оцелял след залпа. Щото пък като го пуснат, току виж им създал още поводи, за да го хванат отново ... Ако стрелят няколко човека, и са що годе точни, не виждам как ще оцелее ...Или трябва да стрелят срещу няколко осъдени едновременно ( което пак май няма да е достатъчно, за да оцелее осъдения...), или трябва да имат големи симпатии към осъдения. Наскоро и аз чух случая с Вапцаров. " И един началник е поел смъртта на поета върху кармата си." - Ако е знаел, че поема смъртта му, надали е щял да я предизвика. И тук изниква въпроса, дали ако е знаел че ще поеме смъртта му върху кармата си, това е щяло още повече да утежни кармата му, в случая че все пак доубие поета ?

Редактирано Декември 17, 2009 от hrisko_89

[Креми (късметче)]

" И един началник е поел смъртта на поета върху кармата си." - Ако е знаел, че поема смъртта му, надали е щял да я предизвика. И тук изниква въпроса, дали ако е знаел че ще поеме смъртта му върху кармата си, това е щяло още повече да утежни кармата му, в случая че все пак доубие поета ?

Имаш предвид - дали е знаел от "дебелите книги", дали е чел литература по въпроса. Все едно. Мисля, че всеки знае тези неща със сърцето си.

Да не забравяме още, че тогава хората редовно са посещавали църковните проповеди. Дори и да е било от куртоазия, пак в ушите им са звучали църковни текстове.

[Guest hrisko_89]

Имам предвид да е знаел, че ще плаща този грях и да е вярвал,че ще го плати. Дали при това положение извършеното убийство ще е по - скъпо струващо . Тоест по - трудно за изкупване, отколкото ако Не е знаел че ще си заплати за греха, или ако е знаел че греховете се плащат ( понеже така са го учили като малък), Но просто да Не е вярвал, че на този свят има възмездие, че реално се получава заслуженото.

[Креми (късметче)]

По онова време се е учело Вероучение. Явно е знаел.

А дали е Вярвал - само той може да каже.

[Станимир]

Имам предвид да е знаел, че ще плаща този грях и да е вярвал,че ще го плати. Дали при това положение извършеното убийство ще е по - скъпо струващо . Тоест по - трудно за изкупване, отколкото ако Не е знаел че ще си заплати за греха, или ако е знаел че греховете се плащат ( понеже така са го учили като малък), Но просто да Не е вярвал, че на този свят има възмездие, че реално се получава заслуженото.

По-скоро да, но... може би в по-голяма степен изкупуването зависи от това, доколко въпросният човек е разбирал и осъзнавал всички последствия от своето деяние, когато го е извършвал (а и след това).

Редактирано Декември 17, 2009 от Станимир

[Валентин Петров]

Оправдана от кого?

Йогананда и някои християнски мистици, както и Учителят Беинса Дуно, казват че Илия дойде и се роди като Йоан Кръстител. Великият божий пророк Илия обезглави 400 пророци на ваал и др. Слеед товаа поиска да умре.

Като Йоан Кръстител му се наложи да бъде обезглавен.

Бхагаван Шри Кришна който беше най големият войник във всички времена, заяви в Бхагаватгита, "Този който наистина вижда истината, [знаейки че душата е безсмъртна], дори и целия свят да избие, не се засяга от грях.

Но, Пандавите които се сражаваха срещу Кауравите и ги избиха за да си възвърнат несправедливо отнетото им царство, след това загубиха цялата си армия, царството, роднините си и живота си.

Причината за избиването на двете фамилии, Шри Кришна също загуби всичките си роднини и царство. След това знайки какво ще да му се случи, влезе в Махасамадхи преди да бъде убит "по погрешка" от един ловец, на който му се привидяло че Кришна е елен. Цялото тяло на Кришна било направено неуязвимо от брамините посредством мантри с изключение на петата отдолу на крака. Стрелата ударила точно там.

Тук говорим за Велика душа, която е почти всесилна и може да предвиди и да се предпази от каквото и да е земно нещо.

Така че, въпреки че душата е неунищожима, убийството на физическо тяло/тела неотвратимо влече съответните последствия върху тялото на извършителя.

"От смъртта винаги произлиза смърт!" Това е безпощаден закон, затворен кръг, който се поддържа от отмъщението.

Учителят казва: "Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват. Христос казва: "Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство! Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят. Даже мисъл за убийство не се позволява! Всяко убийство на човека подразбира разрушаване на Божия образ!

Не бъдете твари, а бъдете братя! Имайте зачитане един към друг!

И тъй, абсолютно никакво убийство! Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идват постепенно всички останали пороци. Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите. Започни от големия грях - убийството и върви към малките. Убийството е създало всички грехове!"

Редактирано Декември 17, 2009 от Валентин Петров