80. Моето иго, Неделни беседи, 09.03.1919г., София

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Благата песен

Верен, истинен, чист и благ... - формула

Добрата молитва

Беседа: Моето иго

Добре е преди беседата да се прочете евангелие 11 на Матей.

Молитвен наряд за край:

Добрият път - молитва на ученика

Който е придобил Царството Божие, той не говори за него. Чувате ли някой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него. Колкото повече говори човек за правда, истина, любов, морал, богатство, толкова по-далеч стои от тях. Изобщо, хората говорят за неща, които нямат.

Неврастеник съм. – В неврастенията няма нищо лошо. Неврастеникът е онзи, който се е омотал в лабиринта на своите мисли и чувства, объркал е пътя си и не може да излезе вън, на свобода. Такова е положението на човек, който има да плаща две-три полици в един ден, но няма достатъчно пари и се чуди, как да излезе от това положение. – Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. – Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи. – Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство.

С това се сблъскваме често в ежедневието ни. Наричаме го липса на отговорност - такива хора са щедри на обещания и склонни към хазартни стъпки в живота си и когато дойде момента на "разплащането", точно поради "честолюбие" и нежелание да понесат неприятните последствия, обвиняват всеки друг, но не и себе си за всичко, което се случва...

Не можем да учим гъсениците да хвърчат, нито пеперудите да лазят. Какво правят някои хора? Срещат гъсеници и започват да им преподават, как да хвърчат. Опасно е гъсеницата да хвърчи. Тя трябва да лази и да се храни с листа. Не е дошло още времето й да хвърчи и да се храни със сладкия сок на цветята. Единственото нещо, което може да се направи за гъсеницата, е като я видите на земята, да я поставите на лист, да си гризе спокойно, от никого несмущавана. Опасно е да учите пеперудата да лази. Тя трябва да се движи в градина с много цветя, да смуче сладкия им сок и да се радва на Божествения свят.

Дойде ли една идея в ума ти, преди да я реализираш, провери, дали хвърчиш, или лазиш. При хвърченето ти ще я реализираш по един начин; при лазенето по друг начин. Някой се заема с много работи, но като не може сам да ги свърши, прибягва да помощта на външни хора. Този човек лази. Който не търси чужда помощ, той хвърчи. – Защо? – Защото уповава на Бога и като хвърчи, той намира нужните сокове навсякъде.

Кроткият се проявява само тогава, когато влиза в общение с хората. Тогава той се проявява свободно и познава себе си, но и окръжаващите го познават. С присъствието си, той внася мир между хората.

Често, уморени от разочарованията в отношенията ни с хората, ни се иска да се откъснем от света, в който живеем, да се изолираме далеч от всичко и всички, а истинските постижения на духовното учение са именно в усещането за хармония и мир сред същите тези хора.

Кроткият се отнася добре и с хората и с животните. Той знае силата на грубите отношения, на лошите думи и ги уподобява на отровните и вредни питиета. Затова казвам: Не се черпете с лоши думи и с груби отношения. Всяка дума е ценна, когато е употребена на мястото си.

Неслучайно тук в този форум държим за спазването на уважение и добро отношение между потребителите. Сред толкова грубости и агресия около нас, всеки има право да се почувства уютно в едно малко кътче, където да стопли душата си и да събуди задрямалите в нея духовни скъпоценности.

Аз пък ще кажа: Господи, помени в Царството си всички мъже и жени, старци и деца, свещеници проповедници, учители и ученици, търговци и занаятчии и ги научи да живеят правилно, да не рушат къщите на своите ближни, да не отнемат живота на всичко живо по лицето на земята. Това значи, да вземете Христовото иго на себе си и да станете кротки и смирени.

Моето иго

[Розалина]

Интерсна беседа.Темата от предишната беседа "Ако не бях дошъл",продължава.По интересен начин Учителят говори за две качества кротост и смирение,които ми се струва,че не са много на почит в нашето време.

Учеха ни да се борим,да доказваме себе си,а кротостта и смирението се свързваха с набожните,религиозните и възрастните хора.Такава щампа съм имала в младостта си,която беше в годините на зрелия социализъм.

В по-късния етап от живота ,започнах да забелязвам и да се възхищавам на такива хора,когато ги срещах.Но си мислех,че аз не мога да бъда кротка и смирена.Отдавах го на разликата в темпераментите, възпитанието,средата.Тя и Лисицата като не стигала гроздето казала,че е кисело.

Тази беседа ми казва,че не само е възможно,а е нужно човек да разбере и да се учи на кротост и смирение.

В тая беседа Учителят е оставил и една задача за решаване:

И тъй, буквата а е умът, в – сърцето, с – волята. Значи, а + в = с. Волята е дете на ума и на сърцето. Следователно, когато казват за някого, че волята му не е възпитана, това значи, че умът и сърцето му са невъзпитани. Щом те са невъзпитани и детето, родено от тях, ще бъде невъзпитано. Някои искат да възпитат ума и сърцето чрез волята. И това е възможно, обаче синът ви ще играе роля на вашата воля. Той ще се ожени и заедно с жена си ще ви възпитават. Синът ще бъде а, жена му – в, а вие – с, т.е. неговите деца. На какво ще бъде равно а – в? Този въпрос оставям отворен, вие да го разрешите.

Тази мисъл някак е отделена от общия текст.Вие как я разбирате?

[Слънчева]

Мисля си, човек може и да докаже себе си, но пак да е смирен и добър, кротък... Като уповава на Бога.

Който не търси чужда помощ, той хвърчи. – Защо? – Защото уповава на Бога и като хвърчи, той намира нужните сокове навсякъде.

Когато имаме Вяра и упование в Бога, ние се справяме с всяко отрицателно чувство/мисъл възникнали в нас. За някой неуспех търсим проблем в себе си.

Завистта, злобата, лицемерието те ни спъват. За чистият човек няма затворени врати.

Нужно ли е игото в живота? При сегашните условия на живота игото е необходимо. То води човека към мъчение, труд и работа. Понеже съвременният човек е проникнал дълбоко в материята и се е свързал с нея, той се мъчи, докато скъса тези връзки. След това започва да се труди, и най-после животът му се осмисля. Щом осмисли живота си, човек работи. И пилето, докато е в черупката на яйцето, се мъчи. Щом наближи време да се излюпи, то започва да чука върху черупката, докато я пробие и излезе вън, на свобода. И в свободния живот има иго, но пилето се труди вече да осигури прехраната си. Всички хора са затворени в черупка, от която трябва да излязат. Докато не я усеща, човек стои в черупката си тих и спокоен. Щом му дотегне, той се мъчи, прави опити да я пробие и да излезе навън. Важно е да спази момента на пробиването й. Счупи ли я преждевременно, или ще умре, или ще излезе вън, но хилав и неспособен за самостоятелен живот. Внимавайте да счупите черупката си навреме. Този момент в живота наричаме придобиване на свобода, влизане в новия живот. Алхимиците го наричат придобиване на философския камък, а в Евангелието се говори за него, като влизане на човека в Царството Божие. Който е придобил Царството Божие, той не говори за него. Чувате ли някой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него. Колкото повече говори човек за правда, истина, любов, морал, богатство, толкова по-далеч стои от тях. Изобщо, хората говорят за неща, които нямат. Гладният говори за хляб, докато се наяде. Щом се нахрани, не мисли вече за хляба. Като огладнее, отново започва да мисли за хляб, въображението му работи, представя си фурна, пълна с топли, зачервени хлябове.

Всички страдаме, всеки си има своята болка. Малка или голяма, за него си е болка, иго. Много е важно да не се озлобяваме от страданието, а да го разберем. Да разберем къде и кога сме грешили и да гоприемем с благодарност. Бог ни учи на нещо, говори ни чрез това иго.

В първите времена на християнството, един светия срещнал един голям богаташ, който търсил роб да му слугува. Светията предложил на богаташа да му стане роб. Богаташът се съгласил, но първо го попитал: Колко искаш да ти платя? – Продавам се за хиляда дукати. – Съгласен съм, от днес ще бъдеш мой роб и слуга. Светията изпълнявал добре работата си и останал две години в дома на богаташа. През това време той успял да обърне двете дъщери на богаташа към Бога. Така той ги освободил от веригите на човешките заблуждения. Като свършил работата си, той казал на господаря си, че трябва вече да напусне дома му. Господарят дал съгласието си и му предложил сумата хиляда дукати, която му дължал. Обаче, светията отказал да вземе, каквато и да е сума, като добавил: Господарю, платено ми е всичко. За всяка от дъщерите ти, които обърнах към Бога, ми е платено по 500 дукати. Това е алегория, от която хората трябва да се учат. Светията не е получил никаква сума за дъщерите на богаташа, но той знае, че е голяма радостта на небето, когато една душа се обърне към Бога.

Изключително важно е да бъдем добри и да помогнем на някоя душа. Да обърна някого към Бога, пожелавам си го. но дори и едно мъничко добро днес да направя ще съм щастлива и денят няма да е празен.

Лицето на спокойния е огледало на душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и любов, знае, че сам е виновен за страданието си, не хвърля отговорността върху другите хора. – Не се носи лесно бремето. – От човека зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света. Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества и на него. Само така може да се подобри бъдещото поколение. Следователно, дето и да носите иго – на врата, на гърба, в утробата си, в ума, в сърцето – носете го с радост, кротост и смирение.

Клаудия в беседата "Ако не бях дошъл" тукказа нещо изключително важно за всеки от нас. Днес на дело да направим нещо добро за цялото. Мъничко, но от сърце.

Днес срещам млади моми и момци, деца и възрастни, които късат цветята безмилостно и после ги хвърлят като непотребни. Това не се позволява. За човек, който къса цветята и ги хвърля, имаме лошо мнение. Както къса главичките на цветята, така може да откъсне главата и на човека. Някой къса цветята и ги подарява на близките си. И това не се позволява. За такива случаи българите казват: “С чужда пита помен не се прави“. Колко цветя са ми подарявани, но за всички съм платил. Щом получа едно цвете, обръщам се към неговия господар и казвам: Моля ти се, прости на това дете. То не разбира закона. Като порасне, ще разбере погрешката си и ще я изправи. Новото възпитание изисква почитание към цветята и дърветата, както към хората. Аз поставям нов закон: „Обичай всяко дърво, всяко цвете, всяко животно като себе си“. Ще кажете: Кой си ти, с какво право поставяш нов закон? – Аз превеждам старите закони на нов език, за да бъдат разбрани и изпълнени от всички.

Из Моето иго

Редактирано Декември 14, 2009 от xameleona