Дъгата Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 В къщи младежите се тровежат, че няма сняг, за да дойде дядо Коледа с шейна. Обсъждат как може шейната да лети.. И за това им поставих задача да правят коледни картички-картинки за които искат. И те с удоволствие режат с ножичка бели и цветни листчета, правят къщички с коминчета, елхички с украса, и много сняг - залепен по листа памук. Кога децата ви разбраха (казахте ми),че дядо Коледа не съществува? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 Пък аз преди две тодини получих писмо от Дядо Коледа. На мейла. Пишеше ми-Здравей Илияна. Тъй като тази година съм доста натоварен, моля те подари на Сотир /сина ми / футболна фанелка на Челси.... Та много се изненадах, че Дядо Коледа още го има. Нищо, че го замествам понякога. Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 Viki3, сега с тази мания кой е по-информиран, дори и децата смятат за голям бабаитлък да оповестят, че няма. Още в детската градина, особено тези с по-големите братчета и сестричета. Така стана и с моите, а веднъж пуснеш ли червейчето на съмнението ... Тогава казвах: Който вярва в дядо Коледа, получава подаръци. Ти получаваш ли? Какво повече има да се мисли? По-късничко им обясних това, което ще напиша и по-долу. Същият спор се зароди и сред част от учениците ми. Тогава бяха 3. клас. После още веднъж в 4. клас. Изнесох кратка беседа, в която им обясних, че някои неща не са толкова прости за разбиране, но те , като пораснали вече, ще схванат за какво става въпрос. И Им казах, че "дядо Коледа" е самата идея за дядо Коледа - фактът , че има някой, който мисли за тях и иска да се чувстват щастливи. Че трябва да благодарят за това и да вярват в това - докато са на този свят, ще има хора, които да ги обичат , които да искат да им доставят радост - това е идеята, а щом вярват в нея, вярват и в дядо Коледа. И че вече са достатъчно пораснали, за да продължат и те тази традиция и да станат част от нея. Да се опитат с нещо да зарадват своите близки и да знаят, че това е най-важното между хората - Любовта. А подаръците са само нейният веществен израз. Мисля, че останаха поласкани от това, че ги причислявам към един красив свят на възрастните. П.П. Сега в учиищата се разглежда историята за гръцкия епископ Николай, прототип на Дядо Коледа. Мисля, ч е това е също красив и истински мост между детската представа и реалността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 (edited) Аз не помня кога окончателно разбрах, че го няма. Но помня, че още в детската градина имах съмнения за съществуването му. Веднъж си спомням как с едно момче си говорехме, че може да му дръпнем брадата, за да видим дали е истински. В детските градини идваха ( и сигурно още идват) дядо коледовци. Помня че в нощта срещу Коледа съм предлагал на сестра ми да будуваме, за да видим кога Дядо Коледа ще дойде да ни донесе подаръците, но все заспивахме. Веднъж пък в детската градина като се снимах с един Дядо Коледа усетих, че е жена правеща се на Дядо Коледа. Не помня точно кога окончателно се убедих, че майка и татко дават подаръците, но със сигурност съм имал съмнения за съществуването му още от много малък. П.п. Късметче, аз бях чел история за някой си Николай, дете на богати родители, който по Коледа минавал и раздавал подаръци на децата. Редактирано Декември 9, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 П.П. Сега в учиищата се разглежда историята за гръцкия епископ Николай, прототип на Дядо Коледа. Мисля, ч е това е също красив и истински мост между детската представа и реалността. Ами нали точно свети Николай е покровител на небесните води. Голямата Вода.... затова ядем шаран с кръстната кост. Но Дедо Коледа има по-приказно излъчване за децата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 (edited) А кой каз а,че не съществува? Моите пораснали деца знаят слабостта ми към легендата за дядо Коледа и до ден днешен успяваме заедно да си направим коледна приказка.Дъщеря ми,която е на 16.5 години някъде през октомври започва да готви изненади .Поне веднъж казва с грейнал поглед "Обичам Коледа и всичко свързано с нея".Синът се прави на мноого голям и разумен(21г),но влиза в тона ни. Това е. Никога не съм казвала,че не съществува,а напротив активно си отстоявах ,че го има,когато се връщаха разплакани от детската градина след спор с другарчета.Започвах да им чета или разказвам някоя приказка и забравяха за споровете. После приеха философията ,че ние си вярваме,а който иска нека твърди обратното. Редактирано Декември 9, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 В къщи младежите се тровежат, че няма сняг, за да дойде дядо Коледа с шейна. Обсъждат как може шейната да лети.. И за това им поставих задача да правят коледни картички-картинки за които искат. И те с удоволствие режат с ножичка бели и цветни листчета, правят къщички с коминчета, елхички с украса, и много сняг - залепен по листа памук. Кога децата ви разбраха (казахте ми),че дядо Коледа не съществува? Ами никога не сме си лъгали децата- няма дядо Коледа, нито дядо Мраз и това е. А и цялата псевдохристиянска "коледна" инсинуация е нещо, в което децата не следва да бъдат забъркани. Ако ще получават подаръци, би трябвало да знаят от кого и защо ги получават (т.е. какъв е мотива). Нашето дете получава най-малко подаръци на този ден...но, в годината има още 364 дни... Но, това което децата могат добре да разберат, е връзката между липсата на сняг и глобалното затопляне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Декември 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 Ами никога не сме си лъгали децата- няма дядо Коледа, нито дядо Мраз и това е. А и цялата псевдохристиянска "коледна" инсинуация е нещо, в което децата не следва да бъдат забъркани. Ако ще получават подаръци, би трябвало да знаят от кого и защо ги получават И ние така мислихме в къщи. Но като ни нападнаха баби и дядовци (хеле да не повдигам темата за свекървата, че е ...друга тема). Пред много роднини се опитаха да ме направят на луда, че съм говорила глупости на детето. А аз едва се стърпях да не си отворя устата - или по скоро се чудих коя уста да отворя - крокодилската или тази с раздвоения език.... Скараха ни се и учителките в детската градина. Младежът бе отишъл и казал, че няма дядо Коледа, децата заплакали, учителките му се карат, после спориха и с мен, изкарали ме ... да не казвам... Голяма олелия се вдигна. Та и сега май се очертава нещо подобно. Не знам как да подходя - по скоро към учителките в дет. градина. Имали ли сте подобни спорове и вие? Моля за съвет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 Ами никога не сме си лъгали децата- няма дядо Коледа, нито дядо Мраз и това е. А и цялата псевдохристиянска "коледна" инсинуация е нещо, в което децата не следва да бъдат забъркани. Ако ще получават подаръци, би трябвало да знаят от кого и защо ги получават И ние така мислихме в къщи. Но като ни нападнаха баби и дядовци (хеле да не повдигам темата за свекървата, че е ...друга тема). Пред много роднини се опитаха да ме направят на луда, че съм говорила глупости на детето. А аз едва се стърпях да не си отворя устата - или по скоро се чудих коя уста да отворя - крокодилската или тази с раздвоения език.... Скараха ни се и учителките в детската градина. Младежът бе отишъл и казал, че няма дядо Коледа, децата заплакали, учителките му се карат, после спориха и с мен, изкарали ме ... да не казвам... Голяма олелия се вдигна. Та и сега май се очертава нещо подобно. Не знам как да подходя - по скоро към учителките в дет. градина. Имали ли сте подобни спорове и вие? Моля за съвет. Мненията на баби и дядовци са нещо, което се получава на принципа "до поискване"- ако не им оттърва, мнението им се отнема като "право" относно нещата, свързанис деца. Това обаче, не се ли направи отначало, едва ли би било възможно да се направи. Ако сте си гледали децата сами, без баби идядовци да са си мръднали и пръста- възможностите са много по-добри. Но, в противен случай- не би било възможно. Учителите също са хора, и с тях човек може да се разбере. Но, много по-добре би се разбрал с децата си, така че, когато са на училище да си учат уроците така, както им ги преподават. Нашето дете е почти на 12, и знае много повече за окултната стойност на числата, но в училище никога не си е отваряло устата на тази тема, просто защото защото това е неговата преценка. С децата и с връстниците си по принцип, детето има много други неща за които да си говори. Също така има и достатъчно възрастни хора, с които може да общува по теми, които и за възрастните са най-често необичайни. Като цяло, децата подражават в поведението си на родителите си до една определена възраст, когато започват да оформят това, което наричаме "себе си"- но и в това отношение, основния фактор за подражание, или тъкмо обратното- пример за неподражание, също си остават родителите. Така че, децата в училище се държат според модела, които имат у дома, или обратно- стремят се да се държат по всички други начини, но не и като домашния пример. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Декември 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 Мненията на баби и дядовци са нещо, което се получава на принципа "до поискване"- ако не им оттърва, мнението им се отнема като "право" относно нещата, свързанис деца. Това обаче, не се ли направи отначало, едва ли би било възможно да се направи. Ако сте си гледали децата сами, без баби идядовци да са си мръднали и пръста- възможностите са много по-добри. Но, в противен случай- не би било възможно. Сами сме си ги гледали, но това ни прави по-строги и изискващи, по -уморени, за разлика от баба и деде, които дават тайно месо и шоколади, разрешават всичко, правят много подаръци и злословят по мамата, че имала странни възгледи за открито възпитание.... А всяко дете обича шоколади, нали? А и са малки и не си контролират приказките... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 Мненията на баби и дядовци са нещо, което се получава на принципа "до поискване"- ако не им оттърва, мнението им се отнема като "право" относно нещата, свързанис деца. Това обаче, не се ли направи отначало, едва ли би било възможно да се направи. Ако сте си гледали децата сами, без баби идядовци да са си мръднали и пръста- възможностите са много по-добри. Но, в противен случай- не би било възможно. Сами сме си ги гледали, но това ни прави по-строги и изискващи, по -уморени, за разлика от баба и деде, които дават тайно месо и шоколади, разрешават всичко, правят много подаръци и злословят по мамата, че имала странни възгледи за открито възпитание.... А всяко дете обича шоколади, нали? А и са малки и не си контролират приказките... Ами в такъв случай се "уволняват" от позицията им на "баба и дядо" докато не вземат да размислят...При достатъчно големи деца (около 5 годишните могат да се справят отлично), не е проблем и самите деца да се включат в "уволнението"- в края на краищата на бабите и дядовците са имали време да се правят на родители, но едва ли биха приели бабите и дядовците на техните деца да настройват децата против собствената имв майка. Подаръците- в кофата, вредната храна- в кофата...Децата дори сами го правят, стига да чувствата им към родителите да са по-силни и да надделеят над продажното детско его... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 " продажното детско его..." - Затова ли за някои хора се казва, че са непораснали деца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 (edited) Ами в такъв случай се "уволняват" от позицията им на "баба и дядо" докато не вземат да размислят...При достатъчно големи деца (около 5 годишните могат да се справят отлично), не е проблем и самите деца да се включат в "уволнението"- в края на краищата на бабите и дядовците са имали време да се правят на родители, но едва ли биха приели бабите и дядовците на техните деца да настройват децата против собствената имв майка. Подаръците- в кофата, вредната храна- в кофата...Децата дори сами го правят, стига да чувствата им към родителите да са по-силни и да надделеят над продажното детско его... Внимавам със съденето. Истината има много лица и много слоеве - като лукова глава. Чудно - толкова ли е трудно да се приеме един символ, една метафора. Децата не могат да си обяснят всичко в живота веднага, ползват се някои олицетворения, събирателни образи ... Вики3, като сте казали,че го няма този дядо Коледа с бялата брада и червения костюм, вече няма връщане назад. Аз не бях толкова крайна, защото по тази логика и приказките да идат в кофата ... а на късни години разбрах, че са верни! Сега остава да изясниш истинската част - историческото начало на обичая. И да обясниш на детето да бъде толерантно към другарчетата си и да ги остави да си играят играта. То и възрастните знаят, че мачовете са продадени, ама стоят да гледат и се обзалагат даже. източник на полезна инфо: http://xn--80ahaae3ahwb0o.com/ Редактирано Декември 9, 2009 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 То и възрастните знаят, че мачовете са продадени, ама стоят да гледат и се обзалагат даже. Няма връзка с темата, но се сещам един руски виц: Мъж и жена играли карти и на мъжа много му вървяло. Тогава съпругата му казала: - Странно, скъпи, хич не ти върви на конни залагания, но тази вечер си неотразим с картите.. - Ами, да. Ти да си чула някой някога да е успял да напъха кон в ръкава си!? Мила късметче, наистина е тъжно, когато родителите забравят, че и те са били някога деца.. и искат бързо-бързо да покажат "суровата истина и действителност" на децата си.. уж за тяхно добро.. Нищо, че впоследствие се оказва, че тя освен сурова, не е никаква Истина, още повече пък добра. Аз се сещам, че навремето ни караха да рисуваме картички с Дядо Мраз в училище. Когато бях 4-ти клас нарисувах едно розово прасенце и под него написах "Прави любов, а не пача! Весели празници!" Учителката Маргосян хич не ми хареса картичката, но аз си я прибрах и после я пуснах в пощата на нашите.. Те я харесаха много.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 " То и възрастните знаят, че мачовете са продадени, ама стоят да гледат и се обзалагат даже." - Еееее Аз явно съм много наивен , защото все още вярвам , че повечето мачове не са продадени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 Много хубава тема и точно в определеното време. Дядо Коледа е красива приказка , като всички приказки. Живота е пълен с разочарования, защо да бързаме да ги излагаме на показ на децата!? Няма да забравя една декемврийска вечер, когато взех дъщеря си от училище , беше 2 клас. Беше вече тъмно и трябваше да повървим до дома около 20 мин.Тогава тя съвсем внимателно и много тихо ме попита"Мамо , Дядо Коледа съществува ли?Всички казват, че това е лъжа" Всяка Коледа правех приказка за децата си Дядо Коледа у дома, картинки, приказки за вълшебства, декември беше един вълшебен месец, в подготовка на очакването на Дядо Коледа.Какво трябваше да кажа на детето си, за да обясня по същия красив начин липсата на съществуване-равносилен на красотата на неговото съществуване. Подобно на обясненията на "Късметче" беше и моето.Но в тихата вечер в тъмното , то стана вълшебно обяснение. Попитах я :виждаш ли онази голяма звезда? Да. Мислиш ли че някога ще отидеш там? Не, но много ми се иска, там сигурно е прекрасно. Мисълта за това те кара да мечтаеш нали? Да и ми е много хубаво. Това е Дядо Коледа. Мечтата, която те кара да се чувстваш специално.Ако чувството за добрина и обич са свързани с Дядо Коледа , той ще бъде жив, докато те са живи в теб. Това беше нашият малък ,нощтен разговор.Който разбира се продължи с много въпроси и отговори в същия дух. Дядо Коледа е синоним на добро, на очарование, на мечти, на вълшебство. Неговата легенда живее толкова дълго, защото е много красива и кара хората да се вгледат в себе си и да потърсят нещо добро.Защо да лишаваме децата си и себе си от едно красиво вълшебство? Защо това трябва да пречи на някого? Това не е лъжа, това е мит и то един красив мит.Аз съм от гилдията на верните привърженици на добрия Дядо Коледа . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 Е, чакайте сега, и аз имам деца, в комплект с баби и дядовци. Да, децата обичат шоколад, но, ако у дома почти не се яде или когато се яде е по малко (разбира се, със съответното обяснение защо така правим), то се получава една чисто физическа непоносимост. Аз самата до преди 15 години с удоволствие можех да изям не едно, ами две парчета торта. Сега и половин ми идва много - просто така ми натъртва и сладкото, и мазното в тортата, че ... И при децата ми се получава същото - просто не успяват да изядат това сладкото, което им се предлага от бабите и дядовците. Малката ми дори ги коладеше "А баба ни купуваше всеки ден вафли и шоколади и се чудеше, че не ги изяждаме!" Така е и с другите неща. Постепенно бабите и дядовците се нагаждат към ситуацията, защото иначе внуците ги гледат странно . Но пък са толерантни (децата имам предвид) За дядо Коледа - да се върна на темата - у нас сме нещо средно като при късметче и Кlaudia. И си ни е добре така. Но ... въпрос на избор. И не смятам, че ги лъжа. Казвам нещо подобно на обяснението на късметче. Има ли някой, който да не обича да получава подаръци?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 Доста различни мнения. Празниците и особено Новогодишните не смятам за нещо лошо. Разбира се всеки ден в годината е подходящ да се направи подарък. Но пък децата участват в тази треска да направят нещо хубаво за някого. Да изработят подаръка. Ние много години сме си правили подаръци или пък само сме си купували някоя глезотийка-вкусотийка /сладичко /. Така се случва, че по това време идват и малко допълнителни, извънредни средства, та можем да си ги позволим. Бабите и дядовците, обществото са такива, каквито са. Ние сме плод на същите. Но с разговори и примери можем да насочим децата си в правилна посока. Да се радват и да са щастливи и да радват и носят добро на други около тях... Това е смисъла... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
дана Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 Моето дете знае, че има Коледен Ангел. Той внася специално настроение в хората, разтваря сърцата им за другите. И те мислят с какво да ги зарадват. Опитва се с наша помощ да внесе специално настроение в тези дни не само в къщи, но и мислим как да зарадваме съвсем непознати хора . Наистина има много празници и за нас, но този е специален, защото с нас празнува цялата Земя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 11, 2009 Доклад Share Добавено Декември 11, 2009 А защо мислим, че няма Дядо Коледа?! На по-високите нива няма ли такава концепция Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Декември 11, 2009 Доклад Share Добавено Декември 11, 2009 Мойте деца още не знаят за моето съществуване пък за Дядо Коледа не знам ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 11, 2009 Доклад Share Добавено Декември 11, 2009 А защо мислим, че няма Дядо Коледа?! На по-високите нива няма ли такава концепция Мда, хубав въпрос. Само за момент да обърнем темата - как ще се чувстваме, ако дядо Коледа не ще да знае за нас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 12, 2009 Доклад Share Добавено Декември 12, 2009 Една вметка, родена съм по времето, когато дядо Коледа беше дядо Мраз, но и двамата намирам за твърде скучни. В детската градина винаги бях Снежанка и това ми се струваше много по-мистично и красиво от това да прегръщам децата и да се усмихвам на всички. Та децата са различни и не за всички деца съществуването на дядо Коледа е надежда, а липсата му - трагедия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 13, 2009 Доклад Share Добавено Декември 13, 2009 Предпразнична шегичка : Кажи ми кои са ми децата, за да ти кажа дали вярват в Дядо Коледа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Декември 14, 2009 Автор Доклад Share Добавено Декември 14, 2009 (edited) Вчера случайно попаднах на една серия на "Всички обичат Реймънд." В нея имаше ожесточен спор, в който Реймънд искаше да каже на дъщеря си (5г.), че няма дядо Коледа, а жена му и после и майка му му забраниха да разбива нежното детско сърце... И както каза майка му: "Баща ти реши да ти каже, че няма дядо Коледа, когато ти бе на 14 г., за да може да говори и за секса, и да си свърши работата е един разговор...." И аз събрах сили и хумор вечерта да поведа разговора. Понеже си спомням миналата година скандала с учителките в детската градина, които ми се караха, че казвам тежка истина на малко дете..... ....въздъхнах и го питах какво мисли за дядо Коледа. А той ми каза, че няма само един дядо Коледа, а има много. Хората , за да е весело си купуват костюми и се преобличат и раздават подаръци. След това вече спокойно си говорихме за Свети НИкола, раждането на Христос и символиката на празниците. Редактирано Декември 14, 2009 от Viki3 Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.