Закъснения за Паневритмия. Влизане и излизане от кръга - как става?

[Иво]

Понякога на човек се случва да закъснее за Паневритмия и да се включи малко по-късно.

Това обаче може да е леко разбалансиращо за някои от участниците.

Друг път, някои от незнаещите влизат и излизат по повече пъти от кръга...

Моля споделете личен опит и наблюдения.

Случвало ли ви се е да закъснеете за Паневритмия?

Как избрахте момента в който да включите след закъснението? Колко време изчакахте отстрани наблюдавайки?

Като единичен участник ли се включихте или оформихте двойка с друг човек?

Ако се включихте към друг единичен участник, попитахте ли го дали може?

А случвало ли се е някой да закъснее и вие или други да реагирате по-остро на това? Ако да, защо?

Как е разумно според вас да се постъпва в такива ситуации?

Как според вас трябва да става влизането и излизането от кръга?

Ето едно мнение по темата:

Това е духовен танц. Има свои правила...

Не бива да се допускат и закъсняли. Защото прекъсват протичането на енергиите между отделните двойки...

Моля спазвайте дух на уважание и добронамереност пишейки по темата!

[Розалина]

Здравейте.

Изкушавам се да се включа веднага в темата, защото паневритмия е нещо, което ме вълнува и зарежда. Иначе нямам кой знае какъв опит и с радост ще изчета всички мнения.

Иво, не е ли добре в една тема да пишем за всичко, което ни вълнува свързано с паневритмия? Така накъсваме и сегментираме нещата, въпреки, че всяко уточнение е важно.

Ще прочета написаното от всички, които имат опитност по въпроса поставен в тая тема.

Мен обаче с днешна дата ме вълнува един друг въпрос свързан с паневритмия.

Веднъж ми се случи следното. Играх в кръг, където всички тези правила, нека ги нарека условно - организационни, бяха спазени. Никой не закъсня, освен моя милост, но аз влезнах тихо и внимателно и си мисля, че не създадох дисхармония. А може и да греша!? Никой не пееше по време на играта, нямаше забележки, нито нещо друго, което да пречи на външно, физическо ниво. Този кръг беше доста добър от към техническо изпълнение. Такова е усещането ми, защото аз не наблюдавам играта на другите, а по-скоро усещам атмосферата. Обаче хармония нямаше. Сякаш нещо пречеше . Сетивата ми улавяха лек смут, неизвестно от кого излъчен, напрежение някакво. После си мислих върху това. Вариантите са два. Напълно е възможно аз, със закъснението си и директното включване в движение, сама на себе си да съм попречила. В смисъл, че паневритмия е едно преживяване, действие, към което следва да се подхожда внимателно и с уважение. Предварителната нагласа, която тръгва от момента на събуждането сутрин, мислите, които имаме в себе си в тоя момент на събуждане, ритуала на молитва, ако имаме навика да го правим в тоя момент. Изобщо всички ония малки моменти преди да влезем в кръга, са по някакъв начин определящи нашето състояние по време на игра. Т.е важно е как се подготвяме и с какви чувства и мисли се включваме в игра, за да се получи ефекта на хармонично взаимодействие с останалите в кръга на паневритмия.

Има обаче и още една друга възможност. Ако по някаква чисто човешка причина между някои от участниците има тлеещ, непроявен конфликт. Отварям една скоба и казвам, че това е теоретична ситуация,която развивам сега пред вас. Спомнете си някои от по-ожесточените спорове във форума и си представете как след подобни словесни търкания участниците излизат заедно на игра, в един кръг. Как мислите дали ще се получи хармония в играта? Или пък дори и без да е минал словесен спор. Между участници, които се познават и имат някакъв спор извън играта. Затаените и не извадени чувства са също толкова дисхармонични.

Скъпи приятели, до тук ви споделих върху какво си разсъждавам по тема паневритмия тая седмица. Понеже си мисля, че този анализ следва да обслужва мене, аз се поставям в ситуацията и си мисля каква трябва да бъда моята реакция.

Мисля, че ако се уловя да правя предположение и да формирам в себе си човешко осъждане и неприемане, веднага трябва да се стопирам и да заменя прокрадващата се лоша мисъл с една добра мисъл. Да изпратя порция обич (Надявам се за тоя израз един съфорумец да не ме апострофира. Аз за разлика от него мисля,че това е възможно) и да се настроя на вълната на съединението,а не на разединението.

Това мнение на xameleona в една друга тема за смирението ми даде добра отправна точка по моя анализ. Благодаря ти xameleona.

Администраторска бележка: Нека в текущата тема обсъждаме главно закъсненията и влизането и излизането в кръга.

Моля продължете обсъждането на темата за хармонията по време на Паневритмия в новата тема тук:

Хармонията по време на Паневритмия. Какво представлява? Как да я запазим?

[Дъгата]

Аз пък се радвам на всички, които идват и си правят труда да пътуват в големите градове рано сутрин. Макар, че може би така лишават семействата си от обгрижване.

Радвам се и на всички, които са се качили на Чистотата, за да играят.

Ако аз съм с усмивка и с хармония вътре в мен, нищо, ама нищо не може да ме изкара от тази вътрешна радост!!!!!!!!

Всички сме се учили, всички понякога грешим,

и за това трябва да се обичаме и подкрепяме,

за да израстваме заедно!!!!

[Светла_Б]

Много е показателно, че въпросите,с възрани със забележките и хармонията в паневритмията предизвикват разгорещен отговор. Да се надяваме, че с това участниците във форума допринасят за обсъждане на "горещите теми" извън сезона и кръга на паневритмията и с това - допринасят за осъзнаването на проблемите.

Въпросът със закъснелите е част от въпросите за спазване на правилата, чрез което да се създадат условия за хармоничен танц. Във всички случаи закъснелите не бива да влизат когато музиката свири. Сигурно на всеки се се случвало по време на първите 10 упр., които се играят без прекъсване, точно пред него да се вклини някой, който е закъснял с 4-5 мин. и гледа "да не изпусне " нищо от танца. Това води до накъсване на ритъма и стъпките. Дразни и внася дисхармония. Ако групата се споразумее, закъснелите могат да влязат в интервала между две упражнения.

В нашата група в Пловдив имахме правило закъснелите изобщо да не влизат. Обаче не просъществува дълго. Тогава решихме, че поне ще се изчаква крят на упражнението и така е досега.

Ако имате други опитности, споделете ги.

[solej]

Учителят отдавна е отговорил на подобен въпрос.Затова аз не играя Паневритмия дори тогава, когато съм закъснял само няколко секунди. А през последните години и когато имам физически проблеми или не съм се концентрирал няколко минути преди началото.

Ето текстът:''Ако закъснеете само пет секунди,вие ще мязате на човек ,който е разорал почвата си,но не е посадил.САМО ОНЗИ ЩЕ ПОСЕЕ И ПОЖЪНЕ,КОЙТО СПАЗВА ТОЧНО ВРЕМЕТО ДО СЕКУНДИ И ТЕРЦИ" /Добрите навици,МОК,Най-добрият метод, стр.136, Издателство ,,Бяло Братство'',София 1994/.

Мисля,че коментарът е излишен. ЗА ДА ИГРАЕМ ПРАВИЛНО И ХАРМОНИЧНО ПАНЕВРИТМИЯ, ТРЯБВА ДА СПАЗВАМЕ ПРИНЦИПИТЕ И ПРАВИЛАТА ,ЗАВЕЩАНИ НИ ОТ УЧИТЕЛЯ.

[Светла_Б]

Учителят отдавна е отговорил на подобен въпрос.Затова аз не играя Паневритмия дори тогава, когато съм закъснял само няколко секунди. А през последните години и когато имам физически проблеми или не съм се концентрирал няколко минути преди началото.

Ето текстът:''Ако закъснеете само пет секунди,вие ще мязате на човек ,който е разорал почвата си,но не е посадил.САМО ОНЗИ ЩЕ ПОСЕЕ И ПОЖЪНЕ,КОЙТО СПАЗВА ТОЧНО ВРЕМЕТО ДО СЕКУНДИ И ТЕРЦИ" /Добрите навици,МОК,Най-добрият метод, стр.136, Издателство ,,Бяло Братство'',София 1994/.

Мисля,че коментарът е излишен. ЗА ДА ИГРАЕМ ПРАВИЛНО И ХАРМОНИЧНО ПАНЕВРИТМИЯ, ТРЯБВА ДА СПАЗВАМЕ ПРИНЦИПИТЕ И ПРАВИЛАТА ,ЗАВЕЩАНИ НИ ОТ УЧИТЕЛЯ.

Благодаря, че даваш точно източника. Заслужава си да се разпечата и разпространи.

[Орлин Баев]

Целият живот е един духовен танц... Видени в такава светлина, закъсненията в паневритмията са подобни на закъсненията в живота. Някои хора закъсняват систематично, част е от характера им. Ако закъснението е систематично, но малко времево, това говори, че такъв човек се смята за по-специален, че правилата по-малко важат за него, а и закъснението води до привличане на внимание върху него. Ако закъсненията са систематични, но по-големи времево, та чак с години - такъв човек или не усява да се справи с нещата навреме и "буксува" когнитивно и поведенчески или пък си ходи по свой си ритъм и не иска да се съобразява с този на масите. Последният вариант никак не е лош, между другото, защото правилата социалните ритми се определят от малките ни съзнания и са много относителни.

Закъсненията в паневритмията, правени от някой участник, ако се отнасят до първия от горните случаи - систематично закъсняване - говорят просто за неуважение към общия ритъм, както и за несъзнавано желание за привличане на внимание! поред мен, ако това се случва с някого, наистина е нужно деликатно да му се направи забележка, а ако продължава, да се поговори с него...

На всеки обаче, по много причини му се случва понякога да закъснява и това е по-скоро абсолютно нормално, според мен. Иначе отново стигаме до сляпа вяра в авторитет и перфекционистичен идеализъм, до едно натрапчиво "така трябва", та дори до догматизъм и фанатизъм. Понякога закъсняваме - всеки от нас - а твърди правила няма и не може да има, освен ако не сме трамваи, движещи се по релсите на нечии предписания, били те и мъдри слова. Аз предпочитам да закъснея за външната паневритмия, но да съм навреме за вътрешния космически ритъм, от който произлиза самият паневритмичен танц! Аз съм живял в център на братството около две години. Разбира се, че е силно желателно всичко да е точно и навреме, но точно и навреме е нужно да се проявява и толерантност и великодушие без никакво сляпо следване на външни правила, но на съзнанието си, което е свързано със съзнанието на целостта! Понякога дори самото закъсняване или дразнене, което някой предизвиква, е част от растежа на цялата група, както и проявята на блага толерантност към такъв човек го издига постепенно до вибрацията, а оттам и до сърдечната точност (не задължително външна) на групата! Ако се фиксираме прекалено в правила, норми, догми, ставаме от хора с широки съзнания в секта... Това така трябвало, онова така трябвало... Хубаво, докато има нужда от правила - бастуни, който има нужда от тях, да ги ползва, на мястото са си. Но ако се фиксираме прекалено в бастуните-правила, наместо в ходенето на духовното си сърце, за чието прохождане служат външните методи-бастунчета, ще си останем само при бастунчетата, губейки смисъла на използването им - духовното прохождане на сърцата си!

Познавам хора, които ходят на тай чи или ба гуа. Там фанатично се държи на изпълнението на всяко движение точно КАКТО ТРЯБВА спорен някой си едиси кой си там си важен си ... И от дърветата на движенията се губи гората на съзерцанието и усещането на енергията, което е единствения смисъл на правенето на тези движения... Аз лично не съм играл тай чи, но едва ли ще го направя, тъй като така или иначе имам връзка с вътрешната си сила и сърце и вкарването ми в релсите на ТАКА ТРЯБВА само ще затръшне сърдечните ми врати... Пиша това просто с едно послание: да бъдем толерантни и разтворени, над условностите и привидностите!

С братска обич: орлин

Редактирано Декември 7, 2009 от Орлин Баев

[Криси]

Пиша това просто с едно послание: да бъдем толерантни и разтворени, над условностите и привидностите!

Аз самата понякога съм закъснявала по независещи от мен обстоятелства и ако си пътувал над 1 час рано сутрин и не се включиш ми изглежда по-голям грях , отколкото ако внимателно запълниш някоя дупка . Също така съм била благодарна когато съм без партньор и някой закъснял се присъедини към мен.

[Слънчева]

При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано

Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека. Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна. Не, можеш да се повдигнеш.

Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.

Из Добрите навици-МОК

Превръщането на Паневритмия в догма и взаимно следене нищо добро няма да донесе. Но ако работим над себе си и добрите си навици, да не закъсняваме, защото се себеуважаваме, Паневритмия ще бъде хармонична.

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И атмосферата на тия жилища, това е Божествената Любов. Сега, ние ще кажем: „Когато идем в онзи свят“. Онзи свят е вътре в нас. Ако след 2,000 години не можем да разберем този стих, ако след 2,000 години Христос не може да ни говори върху Божествената Любов в нашите сърца, ако след 2,000 години не можем да жертваме всичко за Бога, ние сме закъснели, много сме закъснели. Не казвам само за вас, всички са закъснели, целият свят е закъснял. И тогава Христос, Който иде – когато казвам аз, че Христос иде, те мислят, че иде отвънка, – всичките тия затвори, всичките тия форми лъжливи, всичко туй ще се стопи, тъй както се стопяват ледът и снегът, и ще започне новото разбиране, онова, което ще бъде проникнато от тази разумна Божествена Любов.

В дома на Отца

Редактирано Декември 7, 2009 от xameleona

[m.ivanova_4040]

" Какви трябва да бъдат отношенията между хората? Как трябва да постъпват? – Като руският генерал Кутузов. Един ден той отишъл да обиколи частта на един от своите офицери, който имал обичай да излиза сутрин между войниците си не в униформа, а в халат. Кутузов знаел тази негова слабост и решил да му даде добър урок. Той отишъл при офицера и го заварил между войниците в халат, да пие кафе. Генералът го поздравил, казал му няколко думи, хванал го под ръка и ги помолил да се разходят, заедно да прегледат състоянието на частта. Офицерът се огледал натук-натам, намерил се натясно, но нямало какво да прави. Тръгнал с генерала на обиколка, и от този ден той бил всякога в пълна изрядност към облеклото си. Генералът не му направил никаква забележка, но той сам изправил поведението си.

И тъй, срещнеш ли човек, облечен с халат, т.е. с недостатъци, не му говори нищо, не го морализирай, но вземи го под ръка и се разходи с него. Той ще види недостатъка си и сам ще се изправи. Когато Христос ви срещне, ще ви хване под ръка, ще се разходи с вас, и вие сами ще изправите погрешките си." Цитат от Детето растеще - Неделни беседи 30.03.1919г.

Това недсмеслена показва какво трябва да бъде и нашето отношение .

[Иво]

Би било чудесно наистина да няма закъснели за Паневритмия, но мисля, че на сегашния ни етап това е трудно осъществимо.

Може би това би проработило в малки групи от практикуващи, които предварително са се уговорили, че няма да влизат ако закъснеят... или пък в някоя западна общност със строги правила, където всичко е по часовник. Реалностите в България, по градове, а и на Рила са малко по различни поради ред причини...

И затова според мен, ако някога на човек му се случи за закъснее би било редно да направи следното (поне така правя аз):

- Да изчака и наблюдава поне няколко минути кръга, да се оттърси от ежедневието и да се опита да се хармонизирам със себе си, с кръга, с природата.

- Да се включи в играта в паузите между упражненията и никога посредата на някое упражнение

- Ако се включва към сам човек да попита тихо или със знак дали може, а не просто да му се натресе

- Да се опита максимално да не разкоцентрира участниците при пристигането си и в процеса на включване

- Да се включи с радост, усмивка и ведро настроение, с положителни мисли и добра концентрация

- Влизането и излизането от кръга да става по посока на Паневритмията