Да се смириш

[galgo]

Според мен да се променяш и да се приемаш какъвто си е голямо противоречие.

Да, така е, двете неща са противоречиви. Може би се има предвид да се обикнем такива каквито сме, да обикнем/приемем спокойно начина по който сме се проявили до момента , начина по който изглеждаме, характера ни, поведението ни. Да погледнем с разбиране и спокойствие на всички тези неща. И след това да действаме спокойно за промяната им, в случай че наистина я чувстваме за нужна и полезна, без да залитаме в крайности. " да не отричаш проявената вече действителност," - Да, може би се има предвид това дето е написал Станимир. Може би се има предвид да се обикнем най - вече като духовни създания, като души, да приемем спокойно и с любов резултата от досегашното ни проявление в една или друга сфера, да погледнем по - снизходително на това което е досега и евентуално да променяме.

"Всяко поддаване на комплекс влече след себе си още 5 комплекса. " Божидар Зим, от личен опит мога да твърдя, че не е задължително нещата да се развият по този неблагоприятен начин.

Според моето мислене, не виждам противоречие в това да се приемаш какъвто си и от друга страна да се променяш. За да се приемаш какъвто си, значи да се приемаш обективно, със всичките си страни, силни и слаби. Тук не говоря за това дали си критичен към себе си, дали се харесваш или не!!!. Достатъчно е да се виждаш във вярната светлина. А това вече е предпоставка да промениш нещо в себе си. Всеки има какво да изправя!!!.

хубав ден

Редактирано Март 29, 2010 от galgo

[Guest hrisko_89]

Медиите и обработваното от тях общество, създават/усилват комплексите на отделните индивиди. И това го знам от личен опит ...

[Станимир]

Човек, който е в едно хармонично и уравновесено състояние, винаги е смирен. Липсата на смирение е следствие от влиянието на външните и вътрешните противоречия, които изпитва човек. Ако разгледаме и гордостта, която не е точно противоположност на смирението, ще забележим, че ако тя е съчетана със стремеж за доминация и превъзходство, последното само по себе си създава противоборство между нас и останалите, и така равновесието ни бива нарушено. Ако имаме самочувствие, но без това сравняване и желание да сме по-добри спрямо останалите хора, нашето вътрешно равновесие не се губи и смирението си идва естествено и то съчетано с вътрешна духовна сила. Значи, смирението е нещо, което може да дойде като следствие с развиването на други духовни качества в човека, но при отсъствието на тези качества е невъзможно да бъде постигнато, без значение на желанието и усилията от наша страна. Вече споменах за спокойствието, вътрешната хармония и равновесието. Също така важни са познанието и разбирането на принципите и закономерностите управляващи вселената, защото те не могат да бъдат променени по никакъв начин и човек трябва да се съобразява с тях; разбиране на ползата и благотворността на тези принципи. Важно е освобождаването от егоизма и от желанията, които го съпътстват.

[val68z]

..Из всички подаръци, които сме получили, личната важност е най-жестокият.

Тя преобразува магическото и пълно с живот същество в беден високомерен и непристоен дявол.

...Заради нашата важност ние сме препълнени със злост, завист и разстройства, ние позволяваме да ни водят чувствата на удоволствие и бягаме от задачата за познание на самите себе си под предлози като: “това ме прави ленив” или “това е толкова изморително”!

Зад всичко това стои безпокойство, което се опитваме да заставим да замълчи с все по-плътен и все по-малко естествен вътрешен диалог.

...Друг път Карос ни каза, че демонът на важността не засяга само тези, които си мислят, че са учители, това е общ проблем. Един от твърдите му бастиони е собствената външност.

..Карлос продължаваше да обяснява, че собствената важност се храни с този същия вид енергия, който ни позволява да сънуваме. Затова загубата и е основно условие за нагуализма, тъй като това освобождава излишък енергия за наше ползване, а също така и защото без това предупреждение пътят на воина може да ни доведе до грешка.

...Това е същото, което се е случило с много ученици, те започвали добре, икономисвайки енергията си и развивайки потенциалните си възможности. Но те не се усещали, че в степента в която получават сила, в същата степен отглеждат в себе си паразит.

Ако възнамеряваме да отстъпваме под натиска на егото, по-добре да го правим като обикновени хора, защото маг, който се счита за важен, е най-тъжното нещо.

...Имайте предвид, че личната важност е предателска.

Тя може да се маскира под фасадата на почти безупречно смирение, тъй като тя не бърза.

След цял живот борба е достатъчна малка небрежност, лекичко да се подхлъзнете и тя веднага като вирус, изведен в тишина, или като онези жаби, които чакат в течение на много години под пясъка на пустинята и с първите капки дъжд се пробуждат от летаргията и се размножават.

...Да отчита природата й е задължение на благодетеля – да пришпорва важността на ученика, докато тя не се взриви. Той не може да чувства жалост.

...Воинът трябва да разбере как да бъде смирен на най-трудния път или той няма да има дори минимална възможност за успех под стрелите на неизвестното.

...Чувството за собствена значимост прави човека тежък, тромав и суетен.

За да бъде воин, той трябва да бъде лек и гъвкав.

Най-трудното нещо на света е да възприемеш нагласата на воин.

Няма полза да тъжиш, да хленчиш и да оправдаваш тези чувства, като си мислиш, че вечно някой ти причинява нещо.

Никой нищо не прави никому, още по-малко пък на един воин.

...Воинът не се разкайва за нищо, което е сторил, защото ако отдели някое свое действие, окачествявайки го като подло, грозно или лошо, това значи да придава неоснователно значение на самия себе си.

Номерът е над какво ще насочим повече вниманието си.

Ние сами се правим или злочести, или силни.

И за едното, и за другото трябва еднакво работа.

...Самоувереността на воина не е самоувереността на обикновения човек.

Обикновеният човек търси потвърждение в очите на страничния наблюдател и нарича това самоувереност.

Воинът търси безупречност в собствените си очи и нарича това смирение.

Обикновеният човек се вкопчва в ближните си, докато воинът се вкопчва единствено в безкрайността.

...В даден момент воинът е способен да прави много неща, които изобщо не е можел да прави преди години.

Самите тези неща не са се променили; променила се е неговата представа за самия себе си.

...Обикновеният човек прекалено се грижи да харесва хората и самият той да се харесва на хората. Един воин просто харесва и толкова. Той харесва каквото или когото си иска, просто ей-така.

...Да се отказваш от нещо в себе си е глезотия.

Може би най-лошата глезотия — тя ни кара да вярваме, че вършим нещо велико с това отказване, но на практика ние само съсредоточаваме прекалено вниманието си над себе си.

армандо торес - "срещи с кастанеда"

Редактирано Август 13, 2010 от val68z