Слънчева Добавено Септември 8, 2010 Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 Възмездие?-"Каквото сееш, това ще жънеш" ; "Не съди, за да не бъдеш съден"... Има причинно-следствени връзки. Закони на кармата. Има и мойсееви закони. Законът на Христос е Любов, Прошка, разбиране на себе си и другите, даване без условие..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 8, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 Значи съм сяла добро! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 8, 2010 Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 (edited) Човек носи отговорност за постъпките си и аз съм убедена,че всяко направено зло се връща или върху този който го е направил или върху неговите деца или внуци. Първо трябва да си сугурна, че е зло и второ, че човека го е направил Пак тука нещо с осъждането ми се виждат паралели.... Бог не възмездява. Човешкото желание за отмъщение търси възмездия. Колко човешко. Отмъщение. Редактирано Септември 8, 2010 от БожидарЗим Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 8, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 Не знам защо повечето хора свързват възмездието със злото и отмъщението?! ВЪЗМЕЗДИЕ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 8, 2010 Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 (edited) Ами не изглежда да е свързано, но от духовна гледна точка ми идват някои разсъждения. Смятаме, че някой заслужава възмездие, т.е. смятаме, че трябва да бъде наказан, т.е. осъждаме го за нещо. Та таз плетеница ми се върти. Иначе възмездие може да си има и без да го искаме Според това, което чета от Учителя май не трябва да очакваме възмездие нито за злото, нито за доброто. Редактирано Септември 8, 2010 от БожидарЗим Слънчева и Латина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 8, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 Може би просто трябва да си живеем живота така,както го разбираме,а не да се вторачваме във всяка своя постъпка и да мислим каква награда или наказание ще получим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 8, 2010 Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 Ами не изглежда да е свързано, но от духовна гледна точка ми идват някои разсъждения. Смятаме, че някой заслужава възмездие, т.е. смятаме, че трябва да бъде наказан, т.е. осъждаме го за нещо. Та таз плетеница ми се върти. Иначе възмездие може да си има и без да го искаме Според това, което чета от Учителя май не трябва да очакваме възмездие нито за злото, нито за доброто. Не трябва да ги искаме, възмездията, те си се случват Има обаче уроци, като се случи нещо е добре да разберем защо ни се е случило, да си научим урока и да благодарим. Така чистим кармата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 1, 2010 Автор Доклад Share Добавено Ноември 1, 2010 (edited) Хареса ми един пример за възмездие,който Учителя привежда в своя беседа. "Синът на една вдовица се оженил за една млада, красива мома. Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсела случаи да й напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна здрава жена. Свекървата често си говорила: Защо родих и отгледах този син, да го дам в ръцете на тази чужда жена да му заповядва? Един ден тя намислила да отрови снаха си да се освободи от нея. За тази цел тя омесила прясна питка със сирене, турила в нея малко отрова и я опекла добре. Тя занесла питката на снаха си и й казала: Дъще, омесих една прясна питка със сирене. Хапни си от нея, да придобиеш сила. Днес много работи, трябва да се подкрепиш. Понеже снахата имала още малко работа, взела питката и я турила настрана. В това време един просяк похлопал на вратата и поискал малко хляб. Снахата веднага излязла и дала питката на просяка като си помислила: Ще дам питката на този беден човек. Аз всякога мога да си направя такава питка, а той не може. Просякът турил питката в торбата и продължил пътя си. На пътя някъде го срещнал един пътник които умирал от глад, понеже идвал от далечен път. Той спрял просяка и го запитал: Можеш ли да ми дадеш парче хляб? Умирам от глад. Просякът веднага извадил питката от торбата си и му казал: Заповядай, хапни си сладко и бъди благодарен! Пътникът изял питката, но с това заедно намерил смъртта си. Какво излязло на края? Пътникът не бил друг някой, освен синът на лошата свекърва. Значи, иска ли човек да направи зло на някого, той го прави на себе си." Ценности на любовта Често ми се е случвало да слушам хора,които желаят някой който ги е наранил да получи наказание за това.Наричат го възмездие. Всеки получава според делата си - за злото - зло и за доброто - добро. В основата на Доброто стои Любовта и човек,който подхожда с Любов към другите не е способен да причинява зло. Редактирано Ноември 1, 2010 от Пламъче Слънчева, Розалина и Велина Василева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 1, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2010 Синът на една вдовица се оженил за една млада, красива мома. Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсела случаи да й напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна здрава жена. Свекървата често си говорила: Защо родих и отгледах този син, да го дам в ръцете на тази чужда жена да му заповядва? Един ден тя намислила да отрови снаха си да се освободи от нея. За тази цел тя омесила прясна питка със сирене, турила в нея малко отрова и я опекла добре. Тя занесла питката на снаха си и й казала: Дъще, омесих една прясна питка със сирене. Хапни си от нея, да придобиеш сила. Днес много работи, трябва да се подкрепиш. Понеже снахата имала още малко работа, взела питката и я турила настрана. В това време един просяк похлопал на вратата и поискал малко хляб. Снахата веднага излязла и дала питката на просяка като си помислила: Ще дам питката на този беден човек. Аз всякога мога да си направя такава питка, а той не може. Просякът турил питката в торбата и продължил пътя си. На пътя някъде го срещнал един пътник които умирал от глад, понеже идвал от далечен път. Той спрял просяка и го запитал: Можеш ли да ми дадеш парче хляб? Умирам от глад. Просякът веднага извадил питката от торбата си и му казал: Заповядай, хапни си сладко и бъди благодарен! Пътникът изял питката, но с това заедно намерил смъртта си. Какво излязло на края? Пътникът не бил друг някой, освен синът на лошата свекърва. Значи, иска ли човек да направи зло на някого, той го прави на себе си. Моля, кажи,че това е беседа от Учителя и дай името, за да се види контекста й. Иначе виси във въздуха. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Ноември 1, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2010 Отмъщението принадлежи изцяло на Бога... Човек не бива да мисли за отмъщение... Библията казва така: Псалми 94:1 Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй. Римляни 12:19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ". Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 1, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2010 (edited) А кой Господ ни съди? - Онзи, вътре в нас. Нашата собствeна съвест и частицата, която Бог изначално е вложил вътре ни чопли и понякога, дори и да отричаме, подсъзнанието ни е записало, че сме сгрешили. Но можем да видим това, само ако имаме светлина. Ако запалим малката свещичка вътре... И тогава, да, Господ ни е съдник, но истинското, искрено покаяние и смирение, изправянето на грешките и благодарността за страданието ни връщат пак при Него... Редактирано Ноември 2, 2010 от Слънчева Пламъче и stanislava63 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 2, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2010 Нашето отношение към сгрешилите трябва да е основано на желанието за тяхното просветление и израстване. Последствията си идват съвсем естествено, без да е необходимо да ги желаем. Чакането възмездието да се стовари върху някого е само по себе си нисше желание и зависимост. Ако някой е извършил нещо погрешно, ние можем да ограничим възможността му да извърши повторно същата грешка или по-скоро да се предпазим от последствията от такава грешка, т.е. да вземем предпазни мерки срещу тази възможност, но това не е възмездие, а разумност. Пламъче и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юли 5, 2012 Доклад Share Добавено Юли 5, 2012 Всичко се връща (2) http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=554984 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 5, 2012 Доклад Share Добавено Юли 5, 2012 Някак си не вярвам, че Бог дава според заслугите на земята. Това ми звучи толкова абсурдно, че дори не мога да я опиша тая тотална абсурдност. Въпросът какво представлява Бог няма еднозначен отговор. Всеки живее и интерпретира свободно представата си за него. Но общото, което свърза всички вярващи е, че Той е въздесъщ! Няма значение какъв е Той, Той е въздесъщ, това стига! Такива мисли и думи дълбоко вярващите ще определят като богохулство! Погледнато в мащабен план всичко звучи смешно; човекът иззема функциите Му. Не с тая умисъл съм тръгнал, ако има значение за някого. Аз питам себе си - след поредната порция шамари, дали това блаженно упование в божествената Му сила пречи да разгърнем творческия си потенциал? Помага ли ни оная висша сила в отвъдното или спира развитието ни? Не, не казвам, че Бог спира развитието ни, а нашите мисли, че има граница, която не ни е отредено да престъпваме. Сякаш ако бъдем по-отговорни към света ще бъдем и по-верни на Него. Той си знае работата, но явно ние не знаем каква е нашата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 5, 2012 Доклад Share Добавено Юли 5, 2012 Това, което може истински да даде цел в живота на човека, въпреки всичко случващо се на земята е не вярата в Бог, а вярата в безкрайността и вечността на човешкия дух. Животът губи всякакъв смисъл ако ограничим възможностите на духа по някакъв начин, ако го направим (духа) краен, смъртен и зависим от нещо външно, пък било то и Бог. Това не означава, че трябва да поставяме човека и себе си в частност на пиедестал, а просто да развиваме безкрайния си потенциал така, както са го развили до непонятни за нас висини много същества преди нас. А Бог - да, който иска нека вярва в Бог, но не е ли тази вяра в крайна сметка също израз на нашето желание за бъзсмъртие и за вечно щастие (кой както го разбира)?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kid Добавено Юли 7, 2012 Доклад Share Добавено Юли 7, 2012 Чудех се къде да го напиша и "Възмездие" в "Разговорки" изглежда подходяща. Защото точно от разни разговорки в нета тръгнах... По повод нелепата статия на С. Дончева „Хитлер – манипулиран окултно”, понеже вече няколко пъти попадам на същия мотив в различни сайтове, коментари и форуми и на цитат от въпросното писание в този форум – и като гледам, се е замълчало, защото темата изглежда деликатна – реших да проверя откъде е почерпила С. Д. потресаващата си информация. Намерих я (признавам си, без особена изненада) в Библиотека Петър Дънов, по-точно в „Изгревът” и някои други спомени. От пръв поглед: подобни „спомени” могат да бъдат душевно ръководство за култивиране на дух на отмъстителност, злорадство и фанатизъм, на които Тертулиан би завидял (впрочем ако не бъркам, Тертулиан беше цитиран с наслада от някакъв пламенен пропагандатор на идеите на д-р Вергилий Кръстев някъде); а по претенции за изключителност, нетърпимост и зложелателство към „отклоненията” и другите (според мен родителски) духовни течения, дядо Николай и йеромонах Висарион могат само да им дишат прахта... Не зная дали да продължавам с въпроса за произхода на самата клевета, която не е от вчера и се разпространява във все по-уродливи форми? Може би по-добре не. В Алтай или някъде там имат поговорка – не плюй в кладенеца, от който пиеш вода, защото може да ти се наложи пак да пиеш. Защо се интересувам от този въпрос? И аз не знам. Все пак да не забравяме, че SATYAT NASTI PARO DHARMAH Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 От пръв поглед: подобни „спомени” могат да бъдат душевно ръководство за култивиране на дух на отмъстителност, злорадство и фанатизъм, Може ли по - конкретно. Цитат, това онова... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kid Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 (edited) Може. Но материалът е прекалено много и ще гледам да не прекалявам. Изваждам мъничка част от онова, което съм прегледала. Вие бяхте цитирал онази статия, изглежда, не познавате литературата на братството. Не исках да задълбавам, защото съм сигурна, че тук има достатъчно хора, които знаят за какво иде реч. И на мен не ми доставя удоволствие да го разпространявам, затова дори не вадя най-нелицеприятните (според мен) цитати. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител. Това е най-голямото доказателство. Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя. Запомнете това добре. Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха ръка. А да целунеш ръка на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово. Този Завет бе Заветът на Словото Му, което бе Третият Завет на Бога за днешното и идното човечество. А тези приятели тръгнаха подир йогите. Срам и позор за всички ни. Бележк а на редактора: На 27 април 1991 година в столичния вестник "Демокрация" излезе съобщение, че на 27 и 28 април, в зала "Възраждане" в Габрово ще се проведе първият национален симпозиум за Учителя. Организаторите - Йога-клуб "Свами Шивананда Сарасвати", Бялото Братство в Габрово и националният музей на образованието - имаха за цел да представят Учителя и Неговото.Учение. Така че, дойде време следващите поколения да направят първото отклонение от Школата и да работят с други Окултни Школи, нямащи нищо общо с Школата на Учителя. Освен това, в програмата беше изнесен рецитал, в който една столична артистка рецитираше мисли от учителя Мория, заедно с мисли от Учителя Беинса Дуно. Този рецитал беше съпровождан с музика от песните на Учителя. Беше направено второто отклонение от Школата на Учителя. По този начин те вкараха в полето на Бялото Братство силите от Черната ложа. И което беше най-важното, те бяха предварително предупредени да не правят това, защото е нарушение на закони от Словото на Всемировия Учител. Те бяха лично предупредени от редактора на тази книга. Но те си проведоха своето мероприятие, защото бяха подчинени на други сили, които ги управляваха. Какво се случи по-нататък? Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави. Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия. Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода. Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие. Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата. Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин. Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово. Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения. Какво излезе накрая? Че за тези също няма място в Габрово. Мястото им бе на друго място. Заминаха там, където им е мястото, тоест на онзи свят, за да си научат някои ненаучени уроци от началното училище. Така бе направен първият опит срещу Учителя в Габрово. http://petardanov.co...ата-на-учителя/ И тук има доста: http://petardanov.co...-зложелателите/ Преведоха и отпечатаха с помощта на Елиезер Коен и книгата на Мория "Агни Йога", без да питат Учителя. Когато Учителят научи, че ще се печата тази книга при Сава Калименов, Той им забрани да правят това, но никой не Го послуша. Елиезер Коен, който беше най-деен в Братството тогава, накрая се обяви срещу Учителя и срещу Братството и се отказа от Него. За кратко време той си замина от рак на черния дроб в големи мъки. Та Духът на заблуждението пробиваше на "Изгрева" чрез тази окултна литература. Тя пробиваше и чрез непослушанието и своеволието на учениците към думите на Учителя. Мория бе Учител на Черната ложа, според думите на Учителя. http://petardanov.co...ура-на-изгрева/ Всички онези, които воюваха срещу Учителя и Учението Му, както по време на Школата от 1922-1944 г., така и онези от 1900-1922 г. видяха как действа Божието Възмездие. По времето на Школата ние видяхме как Бог въздава правда и правосъдие на всички ония, които воюваха срещу Учителя по време на войните до 1922 г. Плати и народ, държава, управници, сановници, църковници и всякакви други власти. Никой не бе отминат. А ние гледахме, чудихме се, как Бог нищо не забравя и благославяхме Възмездието, защото и ние бяхме потърпевши от гоненията. Нас ни гонеха като дъновисти. Отиват наши приятели при Георги Дамянов, а той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства. А приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за дъновисти, казва: "Тук няма място в София за дъновистите". Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгреса на българския комсомол. Той отива там да държи реч, като ветеран-комунисти, на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28.ХИ958 г. Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище. Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха и ги сполетя същата участ. Заминаха си скоропостижно. Имаше философи, учени, които от своята катедра хулеха Учителя. Не бяха малко и журналистите, които се бяха продали за пари или за кариера и ги сполетя същата участ. Накрая имаше политици, както по времето на Учителя, така и по комунистическо време, които воюваха срещу Учението и тях ги сполетя същата участ. Но най-важното е, че тези, които имаха власт бяха свалени от своите противници, също комунисти, бяха съдени и без да искат станаха изпълнители на Божието възмездие срещу онези, които бяха воювали срещу Учителя и Неговото дело. Бях свидетел на много такива случаи. На един лист бях си ги записал под номера, но той изчезна по време на обиските срещу мене. А следващите поколения ще издирят тези лица, ще покажат деянията им, за да се видят от всички, за да се види от всички защо над тях се стовари възмездието. А това бе Божията Правда, която трябваше да дойде и да възстанови справедливост на земята. http://petardanov.co...-срещу-учителя/ По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави. Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите". Два месеца след като Александър Стамболийски бе забранил събора в Търново през 1923 г. на 9 юни 1923 г. бе извършен държавен преврат и неговата глава бе отсечена и сложена в една конска торба и с един кон и куриер бе занесена лично и поднесена на тепсия на цар Борис III, цар на българите. Ето така се развиваха в онези години събитията около Учителя и онези, които воюваха срещу Учителя застанаха от лявата страна, а онези, които бяха сторонници останаха от дясната страна. http://petardanov.co...-невена-котева/ От думите на някои "духовни" последователи много често оставам с впечатление, че според тях сякаш няма по-голямо наказание от физическите болести и смъртта на тялото. Респективно земното благополучие, почестите и животинското здраве пък се оказват някакъв идеал (вижте аргументите на Силва Дончева с болестите на Блаватска и Е. Рьорих). Това е широкоразпространената филистерска нагласа. Но няма по-лошо наказание от невежеството и от страданята, причинявани от клешите. Редактирано Юли 8, 2012 от kid Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 (edited) kid : Вие бяхте цитирал онази статия, изглежда, не познавате литературата на братството. Кога какво и къде съм цитирал? Имам предположение, но все пак вие кажете. Познавам част от лекциите и беседите на Учителя Дънов. kid : Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя. Запомнете това добре. Тесногръда работа. ...причинявани от клешите. Кои/какво са клешите ? Редактирано Юли 8, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kid Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Кога какво и къде съм цитирал? Имам предположение, но все пак вие кажете. Познавам част от лекциите и беседите на Учителя Дънов. В "Какви средства ползват светлите и тъмните сили?" на стр.5 - нещо не можах да сложа цитата. Не се впрягайте, Христо, нищо лошо не сте направили. Тези води са доста мътни. Всеки, който изразява мнение, го прави с лична отговорност. Аз имах предвид онези, които разпространяват определени неща целенасочено. Аз съм в същото число в момента, всъщност. Кои/какво са клешите ? Клеша означава бедствие, страдание. Клешите са онова, което ни влече към сансара, дълбинните предразположения на сансаричното съзнание. Те са афектите, които го помрачават и му пречат да усеща реалността. В „Йога-сутра” са изброени пет основни влечения – невежество (авидя), егоцентризъм (асмита), страстно влечение (рага), отвращение (двеша) и привързаност към живота (абхинивеша) – като невежеството е причина за останалите. В буддизма се изброяват три базови афекта: страстна привързаност, гняв и заблуда (лъжливи възгледи); или 6, или дори 10. В йога и буддизма практиката основно е насочена към изкореняването на клешите, но според Дънов това са инволюционни учения, така че какво значение могат да имат клешите за последователите му? „А какво е мястото на философията на йогите? Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси. А учениците на Школата се занимават със Словото на Учителя.” „Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание.” „Философията на йогите и Школата на Учителя”, Мария Тодорова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 . Не се впрягайте, Христо, нищо лошо не сте направили. Просто питам. Ще погледна страницата, за която спомена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Възмездие кармична компенсация на нарушеното равновесие ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Да, на нарушено равновесие в нечия психика, като възмездявайки човек се самозаблуждава, че ще възстанови въпросното равновесие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 А вкусно ли ви е? защото на мен не .. макар да ми се е искало нееднократно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Да, на нарушено равновесие в нечия психика, като възмездявайки човек се самозаблуждава, че ще възстанови въпросното равновесие. Ама ако възмездява същия човек не е ли отмъщение? Не трябва ли трето лице/провидението/съдбата да му стовари зло? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.