Какво променя хората?

[Велина Василева]

Какво променя хората? Мъдростта, но само тогава, когато започне да се цени като духовно богатство...

Мъдростта слиза отгоре,

за да научи нас, чадата на Господа,

да търсим истинското Знание.

Мнозина искат да се научат, но са недоволни и казват:

“Защо Господ е направил така?”

Аз казвам: щом си взел да Го критикуваш, ти не разбираш Господа.

Дойде ли ти зло, недей пита защо се е случило така,

а си кажи, че за добро е дошло.

Когато допуснем, че нещата в света не вървят хармонично,

това подразбира, че не разбираме нещата.

Съвременните хора

вече две хиляди години проповядват върху Мъдростта,

но тя като че ли не ги е засегнала.

По-точно, не е засегнала тези, които са на Земята,

а тези, които е засегнала,

са на Небето.

Мъдростта

Редактирано Октомври 26, 2010 от velinavasileva

[braman]

"Дойде ли ти зло, недей пита защо се е случило така,

а си кажи, че за добро е дошло.

Когато допуснем, че нещата в света не вървят хармонично,

това подразбира, че не разбираме нещата."

Да, това е истинската мъдрост, Вили!

[smehy]

Не коментирам конкретният случай, представен от Пламъче и породил отварянето на настоящата тема. Разсъждавам по-обобщено...

Всеки един от нас влиза в различни роли, носи различни маски... Кога сме истински и кога променени? И допускаме ли околните до своята същност? Мислим, че познаваме човека до нас, но така ли е? А дали "виждаме" същността му или само маската, грима, костюма? И кога човекът до нас е бил истински?

Умеем ли да виждаме зад видимото? Имаме ли усет за другото?

Човек може да изглежда променен, но това да е маска и начин този човек да се съхрани, а е вероятно и другото - да е свалил костюма.

Може би трябва да се замислим за причините довели и до едното, и другото, и да бъдем сензитивни...

[KirilChurulingov]

Какво ме промени? Започнах да виждам в хората само доброто,което Бог е вложил в душите им и стана чудо, престанах да бъда за тях огледало - те се промениха.Сега и далечните звезди са ми близки. Доброто се усмихна и Любовта заговори.

[Пламъче]

smehy,според мен "маска,грим и костюм" не се слагат пред приятели и близки хора.Те са нужни за оцеляването ни във враждебна среда.

Приела съм че всички хора са добри,но не мога да приема недобрите им прояви.

Когато си с приятел редно ли е да го занимаваш с клюки,да сипеш гневни думи срещу всичко и всички,да не пропускаш случай да бръкнеш в раните на този същия приятел,който ти отделя от времето си,има търпението си да те изслуша и има желанието да ти помогне?!

Възможно ли е човек от позитивно мислещ да се превърне в негативно мислещ?Според мен - да.Случая който ме провокира да пусна темата е точно такъв.

[Станимир]

... според мен "маска,грим и костюм" не се слагат пред приятели и близки хора.Те са нужни за оцеляването ни във враждебна среда.

Мисля, че дори и във враждебна среда трябва да бъдем себе си, а не да слагаме маски. Иначе го правим редовно – пред приятели, пред непознати и много често пред самите себе си; съзнателно или несъзнателно. Това, което обаче е задължително да се научим във взаимоотношенията си е да бъдем сдържани в откритостта си пред другите. Не да си слагаме маски, но да внимаваме в оценката си как, кога и пред кого откриваме това, което е вътре в нас. Не е нужно да показваме маски пред враговете и хората на които не можем да имаме доверие, а просто е достатъчно нищо да не им покажем, но все пак да бъдем себе си.

[Роси Б.]

Възможно ли е човек от позитивно мислещ да се превърне в негативно мислещ?Според мен - да.Случая който ме провокира да пусна темата е точно такъв.

Да, възможно е. Аз също познавам такива хора. Причините за тази негативна промяна при всеки от тях са различни, но мисля, че обобщаването им в три основни е много точно: ВЛАСТ, ПАРИ и СЛАВА.

[smehy]

Пламъче, напълно съм съгласна с теб! Боли, когато човек, на когото си вярвал, който си допуснал до себе си, пред който си се открил, който си чувствал близък в продължение на години, те "предаде" по един или друг начин или злоупотреби с доверието ти.

А извън твоя конкретен случай - понякога, когато човек е нараняван твръде много и от близки хора, хора на които е имал доверие и когато болката на този човек е твърде силна, той може да сложи маска. Да, маските, ролите са за защита във враждебна среда, а не пред приятели, но може този човек да е загубил вярата в доброто и да не вярва в приятелството. Може това негово състояние да е временно и той да разсъждава по този начин именно заради "силната болка, която изпитва". А ако този човек в продължение на години, включващи и ранното му детство се е научил да носи маска, за да оцелее (вкл. и физически), същият този човек много трудно би се доверил на някого. Да, той ще свали част от грима, може би и част от костюма, но дали ще бъде естествен? А в последствие е голяма вероятността при най-малкото сътресение от външната среда той отново да влезе в роля, защото там се чувства сигурен.

А понякога човек е амбивалентен и се лута между откритостта и прикритостта...

Гнева е признак за несигурност и слабост, поне според мен. Клюките, интригите - на ниско ниво на духовно развитие и елементаризъм.

Станимир, съгласна съм с теб, че редовно си слагаме маски дори и пред себе си; съзнателно или несъзнателно. Но за мен "маска, грим, костюм" са с доста широк обхват. И дори сдържаността за мен е грим - да, лек, почти невидим, но грим. Естествено, че човек не може да бъде изцяло естествен, натурален, тъй като не живее изолирано, а е част от група, общество и следва да спазва определени правила, част от които (по-голяма или по-малка) се разминават или противоречат с неговата същност. И тогава този човек отново влиза в роли. Може би въпросът е във мярката и адекватността.

"Не е нужно да показваме маски пред враговете и хората на които не можем да имаме доверие, а просто е достатъчно нищо да не им покажем, но все пак да бъдем себе си." - Когато прикриваш същността си, всъщност не си ли слагаш отново маска ?

[Cveta5]

Какво ме промени?Опознаването на себе си,по-точно тази част от мен,която съм опознала.Повратната точка беше страданието.Отне ми време и труд да се изучавам,но си струва.Промяната е движение,а то е същността ни.

[Пламъче]

Човек с годините трупа познания и опит и би трябвало да се променя в положителна насока.

Защо това не се получава при всички?

[erendil]

Има едно нещо казва се духовно его - то е да се криеш зад добрината. Подобно е като да удряш силно с гипсирана ръка. Следата която оставяш от този удар е дълбока, но това не променя факта, че ръката ти е слаба и повредена отдолу. И много често водени от нашата духовност, се молим: " Боже дай ми възможност да служа, Боже дай ми възможност да служа, аз съм добър! Искам да служа!". Тогава Бог ни дава служба, за да може да се докажем и изпълним. В този момент нашето духовно его се обръща и казва: " Боже какво е това, това не са зайчета, които бягат по полянка с цветна дъга, защо ме правиш нещастен? Това е Сатана, защо ме събираш с този дявол?". Тогава е редно да се запитаме, кое е дявола, този когото сочиш с пръст или страха който е сковал душата ти?

[KirilChurulingov]

Имало едно време едно момче, което растеше с мъдростта на света около него ,защото бе наблюдателно и се стараеше да разбира света според възрастта си` но и имаше много неща , които го озадачаваха и главното от тези неща беше това, което възрастните непрекъснато наричаха любов. Веднъж момчето се обърна към родителите си и ги попита :

--Какво е любов ?

--Любов е да уважаваш баща си и майка си и да ги слушаш - отговориха те.

Момчето прие отговора и пожела да покаже любовта си като почиташе и помагаше на родителите си,но не беше напълно задоволено, затова попита и своя учител :

--Учителю, какво е любов ?

--Любов е да правиш това, което учителят казва да правиш и да учиш това, което се изисква от теб да научиш в училище - отговори учителят.

Момчето усещаше, че има истина в това, но все още не беше напълно задоволено и от този отговор затова попита своята малка приятелка :

--Кажи ми ,знаеш ли какво е любов ?

--Не съм сигурна, но съм забелязала , че когато хората искат нещо те казват : "Обичам те ' - Отговори малкото момиче.

Момчето обмисли отговора и реши, че това трябва да е най- близо до любовта от всичко, което беше научило до сега, но дълго време още продължаваше да мисли за тези неща.

Една нощ, когато заспа сънува, че отплава далеч на борда на красив кораб с чудно бели широко опънати платна над цветна дъга в далечни води, които бе виждало и преди в своите мечти, но никога така ясно, както сега. Красивият кораб изглежда добре знаеше къде отива и сам акостира на непознат бряг с бели пясъци. Момчето слезе на блестящия бряг и се отправи към бедна откъм растителност местност където срещна прекрасно същество в бели одежди, сияещи но не от светлината на слънцето , а от светлина идваща от самото лице на съществото. Момчето попита това прекрасно създание :

--Какво е любов ?

Лъчистото същество не каза нито дума, а се наведе и погледна момчето в очите и то отвърна на погледа на новия си приятел. Изведнъж момчешките очи се промениха и светът пред него се преобрази накъдето и да отправяше погледа си. Местността веднага оживя, вече не изглеждаше гола и пуста, пред момчето се разкри красотата на една чудна гора, всичко изглеждаше живо и се радваше на любовта. Сега момчето знаеше какво е любов, то я гледаше, любовта за него вече беше видима.Всяка песъчинка танцуваше около него с енергия и радост, които трудно могат да се опишат с думи.

Съществото изпроводи момчето до кораба и то отплава с цветната дъга обратно към дома си.

Когато се събуди на сутринта момчето помнеше,погледна стаята си и тя беше преобразена. Щом майка му влезе в стаята то се втурна към нея, прегърна я и каза :

--Обичам те ! - и момчето видя майка си преобразена в същество, което беше любов.

По-късно в училище момчето пристъпи към учителя си и прошепна :

--Учителю, обичам те - и в момчешките очи учителят стана внимателен и състрадателен към всички .

Всяко нещо към , което момчето отправяше своя поглед му отговаряше с любов и не бе необходимо да пита повече никого какво нещо е любовта.

Редактирано Юни 12, 2011 от KirilChurulingov

[vankata_97]

Страхът, като крайна мярка за промяната... Очаквайте обаче, по-усъвършенстван отговор...

[Guest Христо]

Може да не и стигат парите.

Променят ги и страданията, както и многото радости получени сякаш от нищото.

[Донка]

Мисля, че сериозно подценяваме средата, в която попада човек, особено във възрастта 20-30 години. В старанието си да запази едно добро работно място, можем да направим компромиси, които неусетно за самите нас ни променят приоритета на ценностите, темите на разговори, стремежите... Оправданието обикновено е "хвърчиш, хвърчиш... реалността е друга". Другата реалност наистина е друга. Но не можем да виним един човек, че е избрал социална и лична сигурност пред отхвърляне и житейски проблеми... Въпрос на избор и личен път.

[Mel]

Може да не и стигат парите.

Може ли недостигът на пари да променя същността на хората ?

Недостигът на пари може да засили агресията и злобата само у този,който вътре в себе си по характер е такъв,или у този,който е подвластен на парите.

Редактирано Ноември 22, 2011 от Mel

[Guest Христо]

Ако не е подвластен на парите в достатъчна степен, няма как да се промени толкова като жената в историята. Пък и тя не е бедна. Или е алчна, или е друга причината. Това са парите е било моя шега.

[Диляна Колева]

Нищо конкретно не променя хората.

Има лични емоционални кризи, тежки житейски ситуации, които предоставят път за промяна, но много често това не се случва.

Понякога човек получава инсайт един път в живота си, понякога това не се случва в рамките на един живот.

Понякога това се случва в определена посока, а в друга остава приклещен от рамките.

Спокойният и безпроблемен живот обикновено не променя нищо в човека, той има желаните условия да съществува така както му е удобно. Е.Кейси казва, че всяка душа има право на почивка затова веднъж на няколко живота и се дава такава. Това са хора, чийто живот тече безпроблемно, имат възможност да се радват на материята, живеят дълго и щастливо, без особени сътресения, без финансови кризи, но и без нищо впечатляващо в живота си. Почивка.

Останалото е работа, но всеки сам трябва да държи съзнанието си будно за промяна, ако чакаме като манна небесна нещо да дойде и да ни удари и изведнъж да станем други, няма как да се получи.

[Пламъче]

Напоследък си мисля, че тези хора, които се сравняват с другите почти винаги се променят в отрицателна посока.

Защо?

Защото те биха желали да бъдат като някого, но всичките им усилия са обречени на неуспех, което е напълно нормално, тъй като всеки е различен и има своята уникална съдба.