Какво променя хората?

[Пламъче]

Имах приятелка от детските си години.Добра,открита,коректна,позитивно мислеща.Много я обичах!Жената в която се превърна не прилича по нищо на нея.Тя е озлобена, дребнава,агресивна...При все по-редките ни контакти се опитвам да намеря онова слънчево момиче което беше тя,но не успявам.

Често си мисля какво я промени така?Откъде се появи тази дива омраза към всички?Защо толкова я нараняват чуждия успех и чуждото щастие?(Тя самата не е неудачник!)

Защо е толкова негативна?

Не можах да й помогна.Вече нямам желание да изслушвам с часове монолозите й,нямам желание да я виждам,нямам...приятелка!

Много ме боли!

Редактирано Декември 3, 2009 от granat1

[Добромир]

Ами хората са многопластови! Имало го е и това, което виждаш сега, но в зародиш! И също, има го все още и онова, което я е правило приятелка за теб тогава, но в подтисната форма! Това, което ние приемаме за прекрасно "излъчване", все още е проява на една повърхностна добродетел, на нашата степен на развитие. То е едно условие - готов съм да дам нещо хубаво на света, но само ако и той ми отговори със същото! А това не се получава - и тогава разочарованието подкопава постепенно устоите на тази привидна нравственост. Не е нужно да се преживее тежко еднократно разочарование, постоянните малки такива, а и общо като гледа човек как стоят нещата в т.нар. живот на възрастните хора - е достатъчен, за да се притъпи душевния им ентусиазъм и да избият на повърхността редица други, много по-неприятни за него и за околните предразположения... Но никога не е късно за тоя човек изобщо, а и страданието, което мъчи, отвращава и понякога покварява, в други случаи и след определен праг може и да предизвика обръщане - към една по-истинска, устойчива нравственост! Редактирано Декември 3, 2009 от Добромир

[Guest hrisko_89]

Може да не и стигат парите.

[Пламъче]

Може да не и стигат парите.

На повечето хора които познавам не им стигат парите,но това не ги е променило до неузнаваемост.

Може би пък парите са приоритет на моята бивша приятелка?! Не знам...

[Диана Илиева]

Интересно!

Аз имам по-скоро обратни наблюдения - който какъвто е бил още от дете, такъв си остава и като възрастен.

Много малко хора се променят доста кардинално, както в едната, така и в другата посока. Обикновено тези хора са преживели или нещо доста сътресително, или са били продължително време при някакви специфични условия в живота си.

Щом сте били приятелки, може би ще се сетиш за евентуалните причини за тази промяна в нея.

[Дъгата]

Онова доброто, хубавото, позитивното сигурно пак си е в нея,

но не й достига Вяра и Енергия, за да го изяви.

АКо промени нещо в начина си на живот и светогледа - доброто ще се върне пак.

Опитай се да помогнеш, ако тя поиска.

( НО слушането на оплаквателни монолози си е чиста загуба на енергия за всеки.)

[val68z]

не съм съгласен с вас ,според вас всичко е въпрос на дадености ,а не на развитие.

а човек е предимно една статична система. това не е вярно

"какво променя хората" -темата наистина е интересна ..

според мен ,променя ги изборът,които правим ежедневно.

всеки от нас има право на свободен избор и го прави.

за да се промени към по- добро, наи -вероятно тя трябва да го пожелае.

и да осъзнае къде се намира като лично развитие.

може би в това направление, авторката на темата би могла да помогне донякъде.

понякога се питам ,колко от нас -тези които общо взето ни квалифицират като човешкото население, осъзнават че освен така любимите на мнозинството, за съжаление- нужди на телата,

съществуват и потребности - хлябът и стремежите на душата , а то е това заради, което сме дошли тук.

сещам се и за един автор ,които твърдеше- всеки един неуспех ,ни приближава все повече до успеха.

стига да умеем да осзнаваме това, и да съзнаваме къде се намираме.

[Креми (късметче)]

слушането на оплаквателни монолози си е чиста загуба на енергия за всеки

Да слушаш оплаквания е като да поемеш ролята на боксова круша.

Но ... без боксови круши няма да има и добри боксьори.

Иска се търпение и много любов към ближния , а също - да вземеш съзнателното решение да се подложиш на това.

След доста време ( наистина доста), когато пороят от думи се изчерпи, може човекът да се сети да пита за мнение. А може и сам да стигне до правилни решение в резултат на изприказваното.

Не знам дали сте усещали този момент - мислите, мислите върху нещо наум, но съвсем друго е да го изкажете на глас. И точно тогава хрумва решение, друга гледна точка, някакъв обрат.

Конкретно за приятелката на Гранат - това е временно състояние, което води до промяна. Ако о баче тя не намери сили за промяна, може и да си остане вечното мрънкало. Такива в БГ има доста.

[Guest hrisko_89]

" който какъвто е бил още от дете, такъв си остава и като възрастен." - Диана, ами тогава защо се прераждаме ?

[galgo]

да.. интересна тема

като деца всички притежаваме своите непроявени способности. Те само загатват за своето присъствие. С годините човек се отваря към света и търси подходяща почва за да се прояви, влияят му различни фактори, разширява се съзнанието му, обогатява се мирогледа му.... поумнява, това последното не е задължително . Човек започва да си поставя цели в живота, да търси своята реализация и неминуему във всеки момент от живота си е изправен пред избор, който определя бъдещето му.

Granat1, аз не познавам твоята приятелка, но ми се струва че тя таи в себе си някаква неудовлетвореност от себе си или своята реализация, може да има големи амбиции и очаквания които не може (или не и се позволява) да реализира, и това я кара да гледа под лупа онези които успяват в нейните очи, има някакъв страх от самия живот от провал и т.н., и така дава път на лошите черти от своя характер.

Понякога с такива хора е необходимо голямо търпение за да преоткрият наново детето в себе си, т.е. да си върнат радостта от живота, чистотата в отношенията...

Но аз съм на мнение че ако не знаем как да поправим нещо, по добре да не го правим, защото може и да навредим без да искаме, нека интуицията ти подскаже с какво можеш да помогнеш на твоята "бивша" приятелка.

поздрави

[Станимир]

Какво променя хората? Отговорът е различен и зависи от индивидуалното развитие на всеки отделен човек. Най-общо хората със слаба индивидуалност се влияят предимно от външни фактори. Такива хора са силно зависими от мода, условия на живот, мнение на околните. Те предпочитат да се носят по течението. Вътрешно те се страхуват, не са сигурни, нямат ясно определена цел и идеали. Тези хора могат доста дълго да се лутат между крайностите, докато тяхната индивидуалност добие достатъчно сили за да опредéлят своя курс в живота самостоятелно (тук имам предвид живота като цяло, а не отделното физическо въплъщение). Успоредно с това тече един процес на придвижване на фокуса на човека от егоизъм към духовност. Ако този втори процес се забави, може да се получи силна и крайно егоистична личност, което не е желателно. Животът на такъв човек е изцяло обусловен от егоистичните му амбиции и желания. В крайна сметка целта е да имаме силна индивидуалност с духовно насочена мотивация. Такъв човек е преодолял изцяло външното влияние върху своя живот, освободил се е от клещите на егоизма и сам определя всичко случващо се в него.

[Пламъче]

Благодаря на всички!

С ваша помощ разбрах, че бившата ми приятелка винаги си е била такава.

Като върнах лентата на времето назад, прозрях много неща.Явно сега ми е дошло времето да "прогледна"!

Причината си е в мен,не в нея.

[Диана Илиева]

" който какъвто е бил още от дете, такъв си остава и като възрастен." - Диана, ами тогава защо се прераждаме ?

Е, аз казах "по-скоро", т.е не при всички е така.

Но иначе да, резонен въпрос.

Обаче ако се променяхме много съществено, по-точно ако успявахме да се променяме (защото желание често има, но много често си остава в сферата на добрите пожелания), май много по-малко пъти щяхме да се прераждаме, нали?

Това са моите наблюдения.

За съжаление.

За голямото мнозинство от хората; и особено за мои връсници (+/- няколко години), с които сме израснали заедно и за които имам съвсем ясни и конкретни наблюдения.

Според мен хората се променят, когато преживеят някакъв катаклизъм в живота си. Или поне нещо много значимо и съществено, защото тази думичка дето употребих в предходното изречение звучи така в негативен план, а събитието може да бъде и съвсем благоприятно и положително.

При един по-"гладък" живот промяна пак има, човек трупа все пак някакви опитности и т.н., но обикновено тази промяна е твърде слаба.

[Guest hrisko_89]

Кое ли е по - добре ? По - малко тренировки с повече тежести, или повече тренировки с по - малко тежести ? Може би е добре да има редуване ? Дали си струва риска на прекаленото претоварване, макар да има вероятноста за по - добри и бързи резултати ?

[braman]

Кое ли е по - добре ? По - малко тренировки с повече тежести, или повече тренировки с по - малко тежести ? Може би е добре да има редуване ? Дали си струва риска на прекаленото претоварване, макар да има вероятноста за по - добри и бързи резултати ?

Най-важното е да го правиш с кеф! Ако изкачваш някоя планина на юруш, при супер тежки условия, едва ли това ще ти се прави всеки божи ден. Но ако го правиш с твоето темпо, без да се самоизнасилваш, то вероятноста катеренето да е често, е много голяма.

Това променя хората - удоволствието от разкриването на вътрешната им светлина.

Нещо не ти ли прави кеф, по-добре не го прави. С волевите изпалнения трябва да бъдем много внимателни и да вървим с малки, но сигурни крачки. Иначе ще караме обртното танго - една на пред и две назад.

Редактирано Декември 5, 2009 от braman

[Диана Илиева]

Кое ли е по - добре ? По - малко тренировки с повече тежести, или повече тренировки с по - малко тежести ? Може би е добре да има редуване ? Дали си струва риска на прекаленото претоварване, макар да има вероятноста за по - добри и бързи резултати ?

Ами, не мога да съм сигурна, разбира се, но и на мен ми се струва много вероятно да има редуване - т.е един по-динамичен живот да е последван от друг по-спокоен (за почивка..., а и за затвърждаване ).

А колкото до претоварването (странно в рамките на седмица вече за втори път ми задават този въпрос ) - на мен по принцип ми се струва противопоказно; то е в духа на следната мисъл: "Революцията е неподготвена еволюция.".

То обаче рядко се случва.

Не случайно има такава сентенция - перефразирам: всеки е нарамил толкова тежък кръст, колкото е в състояние да носи.

Редактирано Декември 5, 2009 от Диана Илиева

[Пламъче]

Понякога човек без да го желае си изгражда фалшиво самочувствие което му помага да преодолее някаква неприятна ситуация.Лошото е когато си внуши,че това самочувствие е подплатено с необходимите качества.По житейския си път среща много хора и изпада в ситуации,които "удрят" по това самочувствие и карат човека да се обижда,гневи и мрази.Негативните мисли водят до негативни проблеми в личния и професионалния живот.При така създадените условия се променя и самия човек.

[B__]

Поне две неща променят хората.

Едното е болката от този свят, неприятностите, болестите, униженията и страданията.

А другото това е зовът на духа.

[Пламъче]

Аз разсъждавах по случая който ме накара да отворя тази тема.

Божидаре,присъединявам се към мнението ти!Само бих добавила още един фактор,променящ човека-парите.Малко са хората които не се променят при липсата на пари или при наличието на огромни капитали.Ние живеем в материален свят и зависим от наличието на материални средства.

[Станимир]

Желанията и страховете. Но последните пак са свързани с нежелание. И все пак говоря за външна промяна. Вътрешната промяна идва отвътре.

[Аделаида]

Аз си мисля, че всички в една или друга степен се променяме. Разбира се някои повече, някои по малко. Дори когато си на 10 годинки, на 20 години, на 30, 50 и пр...хората са различни. Някои хора могат да променят дори само от една книга, от едно експремно преживяване, от много неща. Но има и такива, които дори сериозни преживяни сътресения не биха могли да ги променят...

така, че най-добре е всеки в частност да си сподели какво и как го е променило за себе си...защото принципните неща са ясни.

А най-резонния отговор е "Животът ме промени".

[Пламъче]

Живота ни променя толкова,колкото сами позволяваме да ни промени.

С риск да стана досадна с примерите си,ще спомена за моя приятелка от студентските години.Тя си е все същия мил,чувствителен и благ човек, независимо от това че живота и поднесе далеч по-тежки изпитания от тези на другата.Тя успя да запази същността си.

[Аля]

Поне две неща променят хората.

Едното е болката от този свят, неприятностите, болестите, униженията и страданията.

А другото това е зовът на духа.

За мен три неща променят хората не по тяхно желание:

1.Болката на този свят

2.Зовът на душата

3.Хората около нас

И е факт, че се променяме.. по Пътя, който и да изберем.

[цветна дъга]

Много бавно е събуждането. Учителят казва, че 8000 години все още хората вярваме на "дявола и неговите лъжи". Болният казва: "Дай да похапна малко печена кокошчица, агънце, заешко ...Може да ми стане по-добре." И колкото и да се говори логически, да се обясняват с доводи и аргументи мъдростта, състраданието, идеята да се поставим на мястото на кокошката..., много е трудно, почти е невъзможно да бъде разбрано това знание. Защото духът спи дълбоко в материята. Може би само нашата вяра, молитвата, която е от сърце, може да стигне до Божиите уши и да има мъничката подкрепа за страдащия. Мъничка, защото дори за светлината е нужно да дръпнем щорите и да махнем завесите, за да проникне в стаята. Иначе тя само ще мъждука между процепите, и то отвън. Крепи ме като диамантена крепост Истинността на Христовото слово, обяснено неуморно от Учителя, Истинност, която с докосва и променя.

Няма как да се промени човек, колкото и каквито страдания или както казваме "нещастия", ако съзнанието не се събуди и не проумее нуждата от промяна и креативно действие. Бог е Авторитетът. Абсолютният. Единственият.Той казва(чрез Словото в беседите), че всичко е за добро. Дори най-тежкото изпитание и привидно противоречие. Значи е така.

"Сега, аз нямам за цел да изнасям погрешките на хората, това не ме ползува, но питам: кое е онова, което понижава човека? Като не мисли право, това понижава човешката мисъл; като не чувствува човек правилно, това понижава неговите чувства, неговото сърце; а като не постъпва правилно, това понижава неговата воля. Чрез противоречията, които се дават на хората, Бог ги изпитва как разбират живота. За Бога е безразлично, че са се избили няколко милиона хора. Колко континенти досега са потънали. По този начин обаче хората се изпитват.

Казват, че при една война са се избили няколко милиона хора. Такава война става и в самия човек. При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири–пет месеца или една година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията много хора умират, но поне свършват някаква работа. Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат поука от всичко, което са преживели."

Права и вярна любов

Редактирано Октомври 26, 2010 от цветна дъга

[braman]

Какво променя хората? Малките неща, които често пренебрегваме.

"Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог. Когато един човек извърши едно Добро в света, когато извърши един разумен акт, в Невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на Небето, той подразбира Доброто. Съкровището – това е Доброто, което човек е извършил на Земята."

Учителя