Дъгата Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 (edited) Мисля, че като хора всички ние трябва да сме запознати какво става по болниците с раждащите жени, защото те са наша сестра, роднина, приятелка, позната, колежка. Това сме самите ние! Или дори никой - все едно. И онази непозната родилка там, в някое забутане селце - и тя е Човек! Трябва да сме запознати и за естествените процеси като бременност и раждане, и за правата ни като Хора!!!! Макар случилото се да е неприятно, то нека ние не използваме “позитивното мислене” като маска и да не си крием главите в пясъка като щрауси, защото те го правят само, за да си предпазят очите от летящ пясък и камъчета по време на бури. А това, което става в българските болници е наистина пренебрежение и умишлено потъпкване на правата на Жената като Човек. И после пак психолозите или съседките ще обвиняват мамата, че била ‘виновна’ за пред-родилна и родилната травма. Предценете сами! Моля погледнете: http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=...761#msg13160761 и http://nenanasilieto.wordpress.com/ А това са 4 разкази на майки, моля хора със слаби нерви, бременни и кърмачки да НЕ четат. Но татковци и бъдещи такива - да четат, за да могат да обмислят как да предпазят любимата жена и нероденото им дете от подобни случай. И нека татковците въпреки прочетеното, именно поради прочетеното, да намерят сили и да бъдат до родилката в този важен и свещен момент. Нека идващите души бъдат посрещнати с любов, а не като ... тези разкази Архив за категорията 'Разкази' http://nenanasilieto.wordpress.com/categor...B0%D0%B7%D0%B8/ Извинявам се, че темата е тежка, но за съжаление е истинска. А всеки винаги може да помогне - с молитва и гражданска активност. Редактирано Ноември 30, 2009 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 Темата е ужасно тежка, но трябва да се говори за това. Преди вече 14 години съм преживяла търгашеското и арогантно отношение на лекари в "Тина Киркова". За мое съжаление и днес не е много различно. Но се надявам, че когато повече майки извикат - Ние не сме животни и искаме спокойно раждане!-нещата да се променят. Време е да бъдем човеци едни към други, независимо каква професия имаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 Благодаря, Viki3, много актуална тема! Нямам време да чета "разказите" сега, защото излизам, но на нищо няма да се учудя, нито пък ще се колебая дали жената не преувеличава. Аз самата съм преживяла едно такова ненормално раждане и други две нормални. От това ненормалното още не разбирам как успях да се отърва без счупени ребра поне. И знаеш ли кое е интересното - лекарският екип, позволил си груби и недопустими методи и отношение беше изцяло от жени, и обратно - бяха мъже тези, които подходиха меко и внимателно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 (edited) Тъжната истина е, че аг лекарите се оливат. И то предимно добрите. ЗА пари са едни, без пари - съвсем други. Преди 4-5 години имаше случай на починало дете, а после и родилката бе в кома няколко месеца поради необърнато внимание и тежък кръвоизлив (Майчин дом, Сф), така и не разбрах тя дали оцеля. Пак в бг-мама се развихриха мамите. Лекарят бе изведен от родилна зала, но пък го назначиха като завеждащ на етажа на патологична бременност - при него лежа моя приятелка. Всички и леакрят и родилките се гледаха като куче и котки, и всеки от добро възпитание се правеше, че нищо не знае и нищо не е станало... Сами се представете как мамите изтърпяваха неговите вагинални прегледи и озлобена физиономия. А той пък му бе гадно, че е извън залата с парите (родилната) и е посрамен пред цяла БГ благодарение на "глупачки от форуми, дето нищо не разбират". Ще ми е интересно мнението на психолози/психотерапевти по тази тема, особено на вече родили жени психоложки. И може би е време професионалните гилдии на психолози/психотерапевти да направят образователни курсове за АГ лекари??? П.П.: Може би бе 1998-1999 в БГ бе един страхотно духовен и изключителен терапевт. Той бе първият, който дръзна да отиде при аг лекари и акушерки (Майчин Дом, СФ), при психолози. И какво стана - темата за пренаталното възпитание бе нова, като гръм от ясно небе. Журналистите мислиха, че е твърде окултна и не писаха... Младите психолози искаха безплатно обучение/стаж в чужнина по темата + стипендия за джоба... АГ лекарите искаха официален сертификат, за да си го сложат в рамка... Акушерките искаха поне семинар с богата кафе пауза и петифури, ама от хубавите... И така човекът остана потресен и си отиде. И да подчертая - той съвсем напълно безплатно бе готов да организира курсове за различни категории хора, според интересуващите ги аспекти. Трябваше само да се покрият разходите за зала, ток и отопление, нямаше хонорар за него. А иначе той в страната си е известен и титулуван. ....Ще се опитам пак да се свържа с него, ако емаил-а му е актуален още. Редактирано Ноември 30, 2009 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 Ох, Вики, бедата е в съзнанието ни. Все от главите си патим. Личните интереси, егоизмът, завистта. Има и много кадърни, свестни лекари/хора все още. Но те някак встрани остават. А ако днес не търсиш пари и слава си идиот. Виждам как лекари, които изнудваха пациентите си за пари-само кеш!- Днес имат клиники... и сега съвсем законно си прибират парички. Изобщо има толкова опорочени неща... Явно цялата система е гнила... Но тя пак от индивиди се прави... Смешно е вече да се говори за гилдия, та всеки трябва персонално да си носи отговорността. Да се криеш зад гилдия е все едно да се криеш зад партията... Или си професионалист и човек, или не си! Знам, че се случват неприятни инциденти, но когато човек умишлено е подложен на унижение, как да вярва, че за него или близките му се прави най-доброто? И нима малкият човек има права?... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 Да, отговорноста е лична. Макар и на смяна да има екип лекари, той си има ръководител. Отворих дума за гилдиите на психолозите и терапевтите, защото както с пример казах - когато един уважаван терапевт като Др. Рагаци и група студенти идат да похлопат на вратата - то всички им се изсмиват....Е, разбирам рано е било, обществото не е било готово. Ами дано сега е. Нали и протеста на мамите е за това - да се промени системата. А защо не именно терапевтите да терапевтират колегите си лекари??????????? Защо бремените били тревожни - а как да не са "панирани" като знаят добре скриваните преди истини за "готвачите, които панират" ???? Защото мълчанието само насърчава "вълците" да продължават да "съдират кожи". Да, и те си направиха кабинети, но пак искат да си работят в държавни болници, защото притокът на "портмонета" е гарантиран. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 (edited) А защо не именно терапевтите да терапевтират колегите си лекари??????????? 'Гарван, гарвану око не вади...' Особено в БГ 'мой човек' е титла. А тези, дето много говорят си стоят вкъщи щото са неудобни /визирам себе си/. Редактирано Ноември 30, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 (edited) И да дам още малко пояснения за тези, които са зачели дебатите. Доказано е от медиците, че около 14 дни преди раждането “започва хормонален диалог” между майката и бебето. Така то се подготвя за излизането си и за хормоналния шейк, който ще поеме по време на раждането си. Т.е обичайното планирано под сурдинката секцио пожелание лишава беебто от тези хормони. Стресирането, грубото отношение към родилките наистина води до отделяне на хормона адреналин, който пък автоматично спира отделянето на хормона оскитоцин, който е необходим за раждането и контракциите. Т.е. лекарите сами спират нормален родилен процес. А после “по тяхна милост” или поради кеш те слагат система синтетичен окситоцин, който пък силно ускорява процеса, много стават болезнени контракциите и забързаното раждане води до разкъсвания. Така лекарите сами спират естествения ход на процеса, и после стават “ нужни и велики”, защото има нужда да се намесят и шият. Съгласно аборигенските практики” , които хич не са и чували за Нютон, родилката е ходила дълго изправена или полуизправена, за да може бебето да слезе. т.е. одеята родилката да лежи в предродилна зала е необоснована. Жената е била приклекнала или полегнала в последната фаза. Така се използва силата на гравитацията. Но понеже съвременните лекари не са физици, те не са съгласни с варварите и искат жената да легне, че да няма гравитация, бебето да се запъне – и ето – има нужда да се реже!!! Присъствието на доверен човек (съпруг, майка, сестра, приятелка, дула( акушерка)) само успокоява майката и така много, много много улеснява майката и раждането. В такъв сюблимен момент едно успокояване, погалване, даване на глътка вода, масаж на кръста или врата действа магически!!!!!!!!! Знам го от личен опит! Съветвам всяка родилка да има някой до себе си (все едно кой)!!! Масажът на перинеума не е “спа процедура” както нагло и вулгарно се подиграват лекарите. Това е древна техника на добрите акушерки, благодарение на която бебето излиза без разкъсвания за майката. Да е жива и здрава акушерката, която ме изроди, защото именно благодарение на добрата стара руска школа тя знаеше тази техника и аз макар и на възраст, с тесен таз и бебе с голяма глава съм била без разкъсвания. Значи може и без шиене!!!!!! Доказано е от лекари от Запада и подробно е описано, (но нашите лекари, който учат от учебници, писани преди половин век, така и не са разбрали): Ако бебето се постави веднага на гръдта на майката, то: * веднага се успокоява, чувайки познатия пулс на мама; *има шанс инстинктивно веднага да засуче; *има шанс да се изчака кръвта от плацентата да се влее в бебето и чак след 20-30 мин да се пререже пъпната връв. Това вече се практикува в много болници на Запад. Раждането във вода, в стая като домашна обстановка, дори със свещи и ароматерапия не е лукс за родилката, нито глезене. А улеснение за всички – родилка, бебе, лекари. Колото по-добре й е на родилката, толкова по-добре е за всички, логично е нали? Част от родилния стрес не може да се преодолее: -разлика в температурата (вътре 37, навън около 18), а през късната есен в държавна болница може и по-малко; -стягане по време на излизането; -болезнен допир ( докладван от хора под хипноза или при ребърдинг); -болезнени за ушите силни звуци (особено при операция с много присъстващи и звън на хирургически инструменти) -болезнена за очите светлина (особено на операционната маса). Значи по-контролируема е психологическата компонента на родилния стрес, а тя зависи от лекарите! Значи родилния стрес в болнична обстановка с много присъстващи де факто се оказва по-травмираща!!!! Говоря за нормален родилен стрес - така както Природата е създала процеса. НО кога стреса става травма .... това вече е друга дълга тема. Далеч съм да омаловажавам постиженията на съвременната медицина. Но тук не става въпрос за медицина, А за качество на образование, как и кой си е взел наистина изпитите, Човечност и Хуманност. Що е то информирано съгласие?И защо лекарите не искат да има присъстващи на раждането? Е ли жената Човек или само протмоне? Редактирано Ноември 30, 2009 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sha Angreal Добавено Юни 9, 2011 Доклад Share Добавено Юни 9, 2011 Дъгата, Поздрави за човешкото отношение! Напълно съм съгласна с постингите ти За съжаление все още са актуални... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emmy Добавено Юни 9, 2011 Доклад Share Добавено Юни 9, 2011 Прочетох няколко разказа, и трябва ви да кажа че останах без думи. Наистина... не мога да повярвам, че може да има такова зверство и нечовечност от страна на лекарите и акушерите... Ако някога съм имала някакво дребно желание да имам деца.... това го довърши окончателно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 10, 2011 Доклад Share Добавено Юни 10, 2011 (edited) Нещата не са чак толкова лоши, каквито ги представят и мисля, че е неразумно човек да се плаши от болници и лекари. Редактирано Юни 10, 2011 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 10, 2011 Доклад Share Добавено Юни 10, 2011 Някои Н Някои неприятни истини за БГ болниците Видях в под заглавието, че става въпрос, за родилките, но ще пиша по принцип. С две думи, моето впечатление е че има нелоялна конкуренция между лекарите и това рефлектира върху пациентите. Хубав ден на всички!якои неприятни истини за БГ болницитенеприятни истини за БГ болниците Пламъче и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 10, 2011 Доклад Share Добавено Юни 10, 2011 (edited) Его-то е голяма пречка. Мерят се кой е по- и най-! Ако е само за стимул за израстване-ОК, но както каза Елф, рефлектира върху пациента. А лекуването или поне помощта за лекуване идва и от вътре, добро желание, добро отношение... Има болници, стари, ужасни като условия, пропити от ужасна енергия. В тях дори и с добро желание трудно се работи... Липсват елементарни материали за работа... НО винаги има решение, стига да има желание, единомислие, принципност, поне по основни въпроси... Разумен диалог между пациенти и лекари за решение на проблемите... Редактирано Юни 10, 2011 от Слънчева Пламъче и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 10, 2011 Доклад Share Добавено Юни 10, 2011 (edited) Причината за лошите условия в голяма част от болниците и отношението на лекарите е преди всичко в несполучливата здравна реформа. Има и добри болници, както и лекари които вършат работата си съвестно. Просто човек трябва да бъде внимателен, когато избира къде и кой да го лекува. Според мен няма никакъв проблем, жените да избират къде да раждат, както и екипа. Редактирано Юни 10, 2011 от Пламъче Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 10, 2011 Доклад Share Добавено Юни 10, 2011 ... Има и добри болници, както и лекари които вършат работата си съвестно. Просто човек трябва да бъде внимателен, когато избира къде и кой да го лекува. Според мен няма никакъв проблем, жените да избират къде да раждат, както и екипа. В по- големите градове и за хората които могат да си го позволят е така, но за останалата част не е. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 10, 2011 Доклад Share Добавено Юни 10, 2011 ... Има и добри болници, както и лекари които вършат работата си съвестно. Просто човек трябва да бъде внимателен, когато избира къде и кой да го лекува. Според мен няма никакъв проблем, жените да избират къде да раждат, както и екипа. В по- големите градове и за хората които могат да си го позволят е така, но за останалата част не е. Да, благодарение на здравната реформа. Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юни 10, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2011 Прочетох няколко разказа, и трябва ви да кажа че останах без думи. Наистина... не мога да повярвам, че може да има такова зверство и нечовечност от страна на лекарите и акушерите... Ако някога съм имала някакво дребно желание да имам деца.... това го довърши окончателно. Фактите вече са попроменени. Именно публичността относно докторското самовластие измени и закони, и практики, и реалността в болниците. А предупреденият човек може да реагира адекватно! Желанието на една жена да има деца е заложено от природата и ситуацията с лекарите може да се раглежда и като стимул за по-добра информираност, по-адекватно отстояване на правата ни като пациенти и хора, и най-вече - профилактика и здравословен живот! Орлин Баев, Слънчева и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Юни 10, 2011 Доклад Share Добавено Юни 10, 2011 Споделям факта, че условията на здравеопазването не са цветущи в България.Има случаи в отделения, където докато окажат помощ..животът си отишъл. Божа работа е всичко. За моментите при АГ болниците, бих казала,че и там нещата са на зар. Може да си намериш специалиста, но кармата,не ти я отработва той, че да търсиш виновен.С големия син-трудности. А за малкия син такова спокойствие, все едно Бог ми прати лекар, млада жена, духовна с име подобно на детето.Всичко си има дълбок промисъл да се случи така, да те срещне съдбата с даден лекар. Така, че като няма друг избор ,при лоши условия, даденост в действителността, просто се нагаждаш.И лекаря е в трудна ситуация, а ти му съдействаш. Един подобен пример -известен специалист лекар, след смъртта на родилка, си отиде от този свят.С дълбоко чувство на вина, че не е спасил майката, а детето останало живо.На Бог в нещата не може да се меси никой. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 11, 2011 Доклад Share Добавено Юни 11, 2011 (edited) Даа, но Дриада, кармата в Германия като идем ни е една, а тук, като дойдем-олеле, но, както казваш-нагаждаме се Благодарна съм, че все пак и тук и там се намират хора, желаещи да помагат... В този ред на мисли-ако общото ниво на съзнание е по-високо и добрите резултати, както и чистата карма ще са повече... Ще се отплеснем от темата. Извините! Редактирано Юни 11, 2011 от Слънчева Дъгата и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Юни 11, 2011 Доклад Share Добавено Юни 11, 2011 Работя в периферията на здравеопазването и имам впечатления от българските болници от около 32 години. Всъщност "болница" по-скоро е сградата, материалната част. Никой не може да отрече, че тя е на относително добро ниво. За сравнение когато раждах големия си син бяхме 14 родилки в една стая! Имаше общи баня /която не работеше месец август/ и общи тоалетни. Пълен кошмар! Сега условията са делеч по-добри, несравними с тогава. Несравними са и специалистити. Сега определено са по-отзивчиви, подхождат по-професионално.Преди онези, социалстическите труженици просто те оставяха безгласен предмет в ситуацията на раждането. Сега родилката е личност, вече се приема за личност със свое мнение. Няма спор - има още много да се желае и много да се постига. Дори там, на запад, има големи групи хора които са недоволни от техните системи на здравеопазване. И вероятно винаги ще е така особенно що касае качество на услугите. Елемент на това качество са характеровите особенности на извършителите на услугите. Тук вече става сложнооо ... Специалистите по здравни грижи са претоварени с работи твърде ниско платени. Често прехвърлят недоволство върху пациентите. Лекарите обикновенно работят много часове над тези 8 от законно установеното работно време и това ги претоварва като влошава и качеството на работата им. Да не говорим, че много от тях когато вземат специалност престават да надграждат квалификация и знания. За това обществото мълчи. Макар фактите отдавна да са всеизвестни. Макар малцина да имат възможност да заплащат лично за лечение в болнично заведение. Говори се за магистрали /няма лошо да се строят и те/, говори се за пенсии / не казвам, че там всичко цъфти и върже/, говори се за училища /което също е важно/, но за здраве... Някак всеки се спасява сам доколкото и както може. Приоритетите на обществото станаха приоритетите на тезе, които са по-силни и имат власт. Отказахме се да се борим, ако изобщо някога сме имали волята като народ да го правим. Не знам дали сме във времето на излзане от икономическата криза, но определено сме навлезли във времето на безволието и апатията. Слънчева, Florestan, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Юни 11, 2011 Доклад Share Добавено Юни 11, 2011 Мила, Слънчева да ти разкажа един случай, с моя бивша колежка.Оперирана в България на крака, тежка сложна процедура, грешки на лекаря.Жената с познат в Германия, отстъпил си здравните права чрез осигурителната им система- оперираха я повторно.Имаше положителен резултат от интервенцията, втория път.Докато студентствахме заедно, бе в омагьосания кръг на болестите. Та всичко май е до мисленето на човека. Съгласна съм, че има милосърдни хора, които са в състояние да помагат и дано са повече.Лекарите ни бягат в други държави, не са оценени достатъчно.Но има случаи, когато обикалят ДКЦ, Лечебни бази, болници на ден -две-три места.Пациентите като на конвейр ги обслужват, с лекарства, пък душата, сама да се спасява. За условията в болниците, та те са под всякаква критика.Помещенията, храните, такъв стрес изпитва пациента, че болестта не единственият му кошмар.Ако е с по- лека форма на заболяване, може доброволно да се включи да помогне на болен.Да не се наспива ужасен от страданията на друг, да присъства неволно на смъртта на друг от стаята.Изобщо много може да се споделя по темата. Имам странното усещане, че тия неудачи в която и да е сфера- здравеопазване, административно обслужване, сякаш ни принуждават да проявяваме повече човечност един към друг.Когато се налага да получа направление от личен лекар, просто си отстъпвам правото на възрастните, много си ценя личната и чувствам, колко е затруднена.Ако ми се налага два прегледа, профилактични, ще ги съкратя на един.Тя ме моли за профилактики, аз разумно отказвам. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.