lounge Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 (edited) Бих се радвала присъстващите тук терапевти да споделят (променено от модератор: похвалят заменено със споделят) някои свои успешни случаи: с какъв проблем са дошли при тях хората, как са го разрешили, за колко време ...? (разбира се, без риск да се наруши дискретността) Всички се нуждаем от вяра че терапията "работи" Как изглежда това в БГ сега? В Американското кино знаем... Редактирано Ноември 30, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 Бих се радвала присъстващите тук терапевти да се похвалят с някои свои успешни случаи: с какъв проблем са дошли при тях хората, как са го разрешили, за колко време ...? (разбира се, без риск да се наруши дискретността) Всички се нуждаем от вяра че терапията "работи" Как изглежда това в БГ сега? В Американското кино знаем... Според мен няма успешна терапия. Ако човек е тръгнал към себе си, няма сила, която да го спре, това е в този смисъл терапията, не разчитай на психолози да сторят това. И всеки е длъжен да опознае самия себе си. Да не рачита на чужди знания, да опита сам, а ако не може, значи толкова е могъл ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lounge Добавено Ноември 29, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 Тогава защо да инвестираме време в терапия? Ако и сами си можем или пък не...за какво служат терапевтите тогава и цялата наука от Фройд до сега? Щом не помага по принцип. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 (edited) Тогава защо да инвестираме време в терапия? Ако и сами си можем или пък не...за какво служат терапевтите тогава и цялата наука от Фройд до сега? Щом не помага по принцип. Може би не се изразих правилно в по-горния си пост. Терапевтите са изследователи на човешката душа и разбира се, че е полезно да се иде при психолог (най-малкото един външен човек, специалист може да види много неща у нас, които ние не забелязваме). Ако процесът на пътуване към себе си е в критична фаза, в период на търсене на много отговори - е добре да се посети психолог или психотерапевт. В един момент книгите спират да дават отговори и се налага живо общуване. Психотерапията може да ни помогне да си задаваме правилните въпроси. Оттам-насетне, сме сами ... Та в този смисъл няма успешна терапия, пътят към индивидуацията е лично дело. Редактирано Ноември 29, 2009 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lounge Добавено Ноември 29, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 Ами когато след година срещи с утвърден (подчертавам), а не случаен терапевт, се чувстваме дори по зле от началото?...по-тъжни , по-затворени, по-заникъде... , човешко е да мислим, че може би са ни "откраднали" някое пътешествие до Индия (примерно), което може би е щяло да ни се отрази по-добре...(не нападам никого само си питам). Или казано по-друг начин как терапевта разбира че успява да помогне на някого, как изглежда напредъка...и кога трябва да му каже че може би няма да успее? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 Ами когато след година срещи с утвърден (подчертавам), а не случаен терапевт, се чувстваме дори по зле от началото?...по-тъжни , по-затворени, по-заникъде... , човешко е да мислим, че може би са ни "откраднали" някое пътешествие до Индия (примерно), което може би е щяло да ни се отрази по-добре...(не нападам никого само си питам). Или казано по-друг начин как терапевта разбира че успява да помогне на някого, как изглежда напредъка...и кога трябва да му каже че може би няма да успее? Не, трябвало е да потърсиш друг специалист. Съмнявам се, че пътуването до Индия ще разреши проблемите ти. Самото пътуване ще те ободри и ще те откъсне от нещата, но после? По-добре потърси друг, при когото да идеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lounge Добавено Ноември 29, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 "Или казано по-друг начин как терапевта разбира че успява да помогне на някого, как изглежда напредъка...и кога трябва да му каже че може би няма да успее? Интересува ме живо какво мислите (имате интересни постове), имам нужда от отговор, по-скоро на този въпрос (не се заяждам с терапевтите , опитвам се да видя другата страна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 "Или казано по-друг начин как терапевта разбира че успява да помогне на някого, как изглежда напредъка...и кога трябва да му каже че може би няма да успее? Интересува ме живо какво мислите (имате интересни постове), имам нужда от отговор, по-скоро на този въпрос (не се заяждам с терапевтите , опитвам се да видя другата страна Според мене "другата страна" опира не толкова до външно, колкото до вътрешно пътуване... Опитът сочи, че даже и от психотерапевтите най-голяма и трайна полза имат индивидите, които имат импулс към самоотчет и конструктивни промени, които и преди, и след сеансите се занимават без прекъсване със самохармонизиращи методи. Ако от друга страна смятат, че психотерапията е нещо като пазаруване, при което плащаш и директно получаваш или както ако можеш да си платиш за екскурзията ходиш и после разправяш какво си видял... ами не става така с психотерапията. Истинската психотерапия по-скоро е близка до духовната школа - може да е полезно понякога да виждаш и слушаш наставника, но ако си истински ученик, ще отделяш далеч повече време за самостоятелни практики. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lounge Добавено Ноември 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 Ааа-не! връщате камъка в моята градина! Това е повече от яснo и не говорим за "пазаруване" Какво мога да дам като клиент в този процес? 1.Интелигентност: да мога да разбера това което крия от себе си 2.Смелост: да го приема 3.Честност: да поема отговорност 4.Изобретателност: да изработя алтернативи 5. Воля: да направя промени Къде да очаквам истинска помощ в този процес? "но ако си истински ученик, ще отделяш далеч повече време за самостоятелни практики." Аз ВСЕ ОЩЕ не знам какво се има впредвид...медитация, размишление...(ами ако съм твърде погълната от "размишленията и свързаните с тях чувства" твърде дълго време)...прекалено много терапия...все по-малко истински живот! Терапията измества отношенията ми с другите все повече...мислех си, че трябва да е обратното . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 Жалко е да го чуя! Нещо си объркала терапията явно. Аз лично като чуя, че някой работи само, единствено и изключително с психоанализа, от каквато и школа в анализата да е и настръхвам. Нямам нищо против анализата ако е част от цялостната терапия, аз самия си служа с нейни елементи. Ако е практикувана сама по себе си обаче, често резултатът е или слаб, или ниакъв, или още по-лошо, води до влошаване. Тя отговаря на въпроса "защо" се случва дадено нео в мен. При това отговорът на това "защо" може да бъде какъвто си иска конкретният аналитик - в зависимост от школата, която следва и собствените му разбирания и когнитивен капацитет. Отговорът на това "защо" обаче сам по себе си рядко води до каквато и да е промяна. А анализата просто няма методите, за д аотговори на нормалното изискване на пациента за това "как" да промени ситуацията си, мисленето си, чувстването си и в крайна сметка, живота си. Как, чрез какви средства, с кои хора, в кои моменти, колко и къде да действа, чувства и мисли, за да се случва и поддържа промяната докато се превърне в устойчива реалност! На тези последните въпроси обаче отговарят съвременни психотерапии като когнитивно поведенческата, хипнотерапията, невро лингвистичното програмиране, позитивната психотерапия. С горното нямам намерение да се изказвам против психоанализата. Просто констатирам наблюденията си - аз самия в началото на практиката си работех единствено и предимно психоаналитично, а и сега ползвам елементи от анализата. Но сама по себе си просто е недостатъчна и дори често вкарва човека в "трета глуха" на живота му! И с години го държи в регрес в миналото му, създава зависимост от терапевта и т.н. За мен терапевтите, които си разрешават да работят само с психоанализа са просто личностово незрели, за да не видят очевидностите на липсите и! Но, възможно е да не сте ходили на психоанализа, а на друга терапия! Личността на терапевта също е много важна. Самият пациент/ клиент също е важен. Има пациенти оплаквачи и такива купувачи. Първите търсят съчувствие, а вторите решения! Често оплаквачите прерастват в хода на терапията в купувачи! Аз виждам, че при вас това вече е факт. Проблемът е, че някои терапии, поради самата си структура и метод, държат пациента на ниво оплаквач и не предоставят работещи методи по промяна! Отворили сте темата с малко как да кажа, неподходящо послание. Терапевтът не е кифладжия, за да хвали кифлата на терапията си ... Вероятно сте разочарована от терапията, която сте посещавала, но не свръхгенерализирайте. Има различни терапии и различни терапевти. И да, терапията е нужна докато и доколкото тласка човека към активно живеене на собствения живот! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lounge Добавено Ноември 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 Да, извинявам се на всички, ако съм опростила нещата , но е добре да се говори и по-конкретно и от позицията на клиента и на терапевта, а не само дитирамби..., всички сме в развитие в крайна сметка. Доколкото съм запозната рядко се практикува само един вид терапия, обичайно се прилагат различни техники, т.нар. еклектична терапия...И последен въпрос: кое е по-важното и "по-лекуващото" средство-думите или чувствата на терапевта? Когато долавяме разминаване? И аз ли нещо съм "объркала" защото съм се доверила? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 (edited) Няма нужда да се извиняваш на никого - всичко си е о'к! Все пак обаче, бих се радвал на комуникация, вместо на недомлъвки. Ако желаеш да има такава, пиши моля те по-ясно, конкретно и обстойно за: 1)процеса на терапията ти, 2)за себе си, 3)за проблемите, които сте терапевтирали, 4)за личността на терапевта, 5)за школата/ школите и методите, които основно практикува. Успешна терапия определено има, аз самия имам вече десетки и десетки успешно приключени случаи след различен период от време - между една единствена среща до три месеца, средно 1.5 месеца. Имам само два случая, приключени след около годин атерапия - също с чудесни резултати. Но, ако искаш повече и по-качествени отговори, моля те участвай пълноценно в дискусията. Засега само провокираш с половин уста и недомлъвки - аз лично не приемам такъв стил. Още нещо - въпросите ти са до психотерапевтите - моля ако има някакви отговори, да са от такива. Редактирано Ноември 30, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lounge Добавено Ноември 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 Това което изглежда недомлъвки е моето нежелание да излагам проблемите си публично от една страна и от друга не бих си позволила да засегна нечия репутация. Радвам се за успехите Ви! Поне ми остава утехата, че съм от редките "неуспели" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 На мен нищо не ми стана ясно досега lounge, сама преценяваш доколко да си открита (въпреки използването на псевдоним и липсата на лични данни), но не разбирам желанието ти за започване на тема, ентусиазма ти да направиш няколко провокативни копки.. след което да се оттегляш в най-съществения момент от дискусията Подкрепям Орлин, че би следвало едно изказване на се състои от реални факти и конкретика по разглеждания въпрос и съжалявам, че липсата на такива в случая обезсмисля дискусията П.П. Все пак, ако размислиш и се престрашиш - ще се радвам да продължим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Имаш право да излагаш или не проблемите си! Но неискайки да споделиш своите, макар и под пълна конфеденциалност, под псевдоним, искаш да споделим тези на другите! Никой и не пита за името на терапевта ти. Споделянето на методи и начини за работа няма нищо общо с ничия самоличност - те са общи. Опитах се да водя диалог, но чух само собствения си глас и обръщане на гръб. Ако все пак желаеш диалог, бъди по-откровена, разкрита и даваща. Каквото повикало, такова и се обадило... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lounge Добавено Декември 1, 2009 Автор Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Не обръщам гръб на дискусията, To be continued... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Не обръщам гръб на дискусията, To be continued... lounge, не съм в ползването на английския, но ми се стори интересно какво е в " lounge". Безделнича. Без-делник. Без -делие. Без работа. Без деление/граница. Без дял/участ-ие. Без дял/остойностяване. Или кресло!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lounge Добавено Декември 1, 2009 Автор Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Аз чувствам тази дума, като пространството и времето което ни е нужно, за да се сетим за някой стих или мечта, когато спрем с "делата, сделките, правенето, състезаването, печеленето, харченето, тревоженето, обгрижването, яденето..." и ако това е кресло обърнато към хоризонта...защо не? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 2, 2009 Доклад Share Добавено Декември 2, 2009 ... защото докато си в креслото и хоризонтът е ограда. Но всеки има нужда от почивка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Декември 5, 2009 Доклад Share Добавено Декември 5, 2009 Аз чувствам тази дума, като пространството и времето което ни е нужно, за да се сетим А коя би била, поради която бихме забравили!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.