Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Бог в окончателен вид ли е


Guest Зара_

Recommended Posts

Много просто. Както и Пол Валери го е усетил.

Не е ли вече твърде изтъркано , да се повтаря , Бог е антиматерията и отвъд нашето съществуване и далеч , в небитието .

Поне на мен ми е скучно , да разсъждавам върху един Бог на небитието .

На мен ми е интересен Бог , който е във всеки атом , Бог , който има Вселенски план .

Бог , който живее в нас хората и присъства в живота ни .

Средновековният , далечен Бог на антиматерията и антиживота , ме очуждава .

Много повече Бог е живот , самия живот , самото раждане и Майката и Бащата .

Удивлявам се на самия живот . Такъв, какъвто Бог Го създава . На неговото движение в хармония и съвършенство .

Имам разни космични преживявания в последно време . На близо и далеч. :whistling:

Утре ще набюдавам и равноденствието , заедно с едни астрономи и археолози , надявам се да разполагаме и с апаратура , но ще ходя в едно древно светилище в местността Кабиле и съм цялата нащрек, за незримото , дори няма и да спя . Пожелайте ми успех !

Линк към коментар
Share on other sites

Доколкото си спомням ти спомена за антиматерията. Аз пишех за Пол Валери. Къде е връзката, не знам.

В ключовата дума "нищото" , в не нещото ,в нематерията .

Връзката е нищо между нас , хахахахаха. забавно .

Линк към коментар
Share on other sites

А за това нищо все съм се питала от много малка, то пък от къде се е пръкнало.

от идеята за пространство

Линк към коментар
Share on other sites

Бог ли включва Пространството в себе си или Пространстово - Бог? А може би са тъждествени.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Бог ли включва Пространството в себе си ....?

Да, физическото пространство е много по-малко от Бог :)

Линк към коментар
Share on other sites

Бог ли включва Пространството в себе си ....?

Да, физическото пространство е много по-малко от Бог :)

Хах , Така си е Вальо , много по- малко е .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Въпросът ми звучи така, сякаш Бог е същество, било то дори очовечавано. Мисля, че това е основна грешка на повечето религиозни представи. Древните дори не са му поставяли име. Той е бил "непроизносимото име", камо ли някакво същество. Т. е. мисля си, че ние много го материализираме. А за мен Бог няма нищо общо с материята. По- скоро ние сме неговата проява в материята. И като такава, мисля че се развиваме, т. е. не сме в окончателен вид. Винаги сме в процес на развитие, бил той градация или деградация. В посока към материята или духа, душата винаги е в движение. :whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът ми звучи така, сякаш Бог е същество, било то дори очовечавано. Мисля, че това е основна грешка на повечето религиозни представи. Древните дори не са му поставяли име. Той е бил "непроизносимото име", камо ли някакво същество. Т. е. мисля си, че ние много го материализираме. А за мен Бог няма нищо общо с материята. По- скоро ние сме неговата проява в материята. И като такава, мисля че се развиваме, т. е. не сме в окончателен вид. Винаги сме в процес на развитие, бил той градация или деградация. В посока към материята или духа, душата винаги е в движение. :whistling:

Напълно съм съгласна с теб,но аз имам усещането,че всичко е в окончателен вид,просто действа закона на равновесието,на преминаването на едно нещо от едно състояние в друго,от една форма в друга,закон на движението-заради познанието..........но според мен всеобхватното,смисъла на всичко е един.........и достигането на един висш етап на разбиране на нещата би ни измъкнало от този кръговрат и би ни позволило да видим "от птичи поглед'',да разберем че всичко е едно и е съвършенно..........а божественото съвършенство не търпи развитие.

Линк към коментар
Share on other sites

В своите „Мисли” Паскал дава едно доста популярно впоследствие геометрично определение на Бога-Вселена:„Безкрайна невъобразима сфера, чиито център е навсякъде, а окръжността – никъде.:yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко се движи (или по-точно развива). Имаме непрестано движение от Материята към Духа. Разглеждани в абсолютен смисъл, това са крайности - недостижими и единни (разбира се изказвам само мнение). Проявлението предполага наличието и взаимодействието между двете. Окончателен вид на Бог означава пълното им хармонизиране, т.е. сливането им в едно цяло. Това не бива да се бърка с това което на изток наричат пралая (или махапралая). При пралая праматерията (мулапракрити) подтиква Парабраман към ново проявление. Причината за това е в неизживяната карма, т.е. материята и духа не са напълно хармонизирани (аз твърдя, че такова хармонизиране е невъзможно и че между абсолютния дух и материя съществуват безкраен брой градации, т.е. имаме вечно движение/еволюция). Доста учения дават схеми с физическия,астралния и т.н. до духовния свят, но пропускат да споменат, че това се отнася само до нашата слънчева система, или пък казвайки Божествен свят имат предвид цялата безкрайна градация от светове които не са ни познати. Всички планове които са ни познати в действителност представляват част от космически физически план. Плановете на които протича космическата еволюция също са част от физическия план на друга по-голяма система. Идеята за холографската система, както и закона на Хермес за подобието е валиден и тука. Плановете винаги са един, три, седем или дванадесет - според възприетото разделение. Ние винаги сме на първия, но не на най-ниския. Първия по отношение на еволюциите които ни предстоят, и не най-ниския, защото сме преминали други еволюции които се отнасят към подплановете на нашия свят. Загледайте се в себе си (но не пропускайте тялото си с милиардите съставящи го животи), загледайте се в звездите и помислете за Безпределността - със сигурност ще разберете за какво ви говоря.

Линк към коментар
Share on other sites

Кабала като наука твърди, че няма никаква разлика между материалния физически свят и божествения свят. Разликата за човека п роизлиза от липсата на сетиво, чрез което да осезае..липсата на разлика. Бог, както знаем е Един, но с три лица, Отец- безкрайно нищо, Син- Слово, което вече е нещо проявено- словото е енергия, и информация, но за да бъде "изречено", т.е. за да се реализира това Слово, е нужно да има Дух- т.е. Синът, като Творец има образ, но ние нямаме сетиво, да осезаем този образ- Той ни се разкрива постепенно, докато Сам създаде в нас Човек, който да си има всичко, както е било изначално. Тази наша пирода умира, другата наша пирода, която е божествена- възкръсва от мъртвите...

Ето защо, каквото и да е мнението ни за Бог- няма да има нищо общо с това, което всъщност Той е...

Човек не е Бог, и не може да бъде в това състояние, нито в друго, произхождащо от това. Бог не е човек, за да бъде определим, а проявеното във форма Слово- Христос, не е богочовек...

Можем да дадем безкрайно много определения за това, какво не е Бог- това е нашият опит, но не можем да дадем нищо по отношение на това, какво всъщност е Бог, защото това е проява на нашата глупост...

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

Да се коментира не/окончателноста на нещо за което не може да се даде определение какво е всъщност

е загуба на време освен ако не поражда размисли в други посоки .

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

:hmmmmm: Ами ако дискутираме окончателността на човешката представа за Бог, на смисъла, който влагаме в това понятие?

Линк към коментар
Share on other sites

Според вас Бог, който е Всичко, достигнал ли е своя окончателен вид или е в процес на развитие? Гледаме на него като на нещо съвършено, смятам че наистина е така, но също така смятам, че той се развива.

Вие как смятате?

:yinyang:

...поражда размисли в други посоки

Ами ако дискутираме окончателността на човешката представа за Бог, на смисъла, който влагаме в това понятие?

:rolleyes: това е съвсем друго, човешката представа е доста ограничена ...

Линк към коментар
Share on other sites

Бог е жив не мъртъв значи става по съвършен това трябва да става и с нас и става.

Редактирано от mihailo
Линк към коментар
Share on other sites

Ако приемем Бог като нещо абсолютно и недостижимо в пълния му вид, то разбира се представата ни за него винаги ще бъде ограничена от степента на съзнанието ни. Но именно тази недостижимост е най-хубавото от всичко. Тя означава един вечен идеал за следване и безкрайно поле за осъществяване на духовното ни развитие. В тази връзка за да следваме един идеал, трябва да го познаваме. Можем да си говорим, че обичаме Бог, но ако не знаем какво е Бог, как ще го обичаме? Нали трябва да знаем развиването на кои качества ни водят към него и как можем да осъществим истинско сътрудничество ръководейки се от неговите принципи. Любовта и Познанието вървят ръка за ръка. В това, че при човека са несъвършени няма нищо лошо - единствено от значение е съвместното им развитие. В крайна сметка и Любовта и Познанието, което притежаваме никога няма да са в състояние да обхванат Бог в неговата цялост, просто защото Безкрайното не може да бъде обхванато, но каква по-голяма радост можем да имаме от необятното бъдеще, вечно водещо ни от красивото към по-красивото. А и все пак нека не забравяме, че Бог е навсякъде - както познатия ни, така и този, който никога няма да познаем.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ако е съвършен - спрял е да се развива.

Ако не е съвършен - е уязвим.

Най-малко вероятно е да е в окончателен вид.

:sleeping:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...