Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Забележки по време на Паневритмия. Как ще реагирате?


Иво

Recommended Posts

* Много се впечатлих от един случай - една туристка си миеше краката на Бъбрека и се чудеше какво им било свещеното според "онези там....... с белите дрехи". После стана, подхлъзна се лошо и вместо да се изкачи на горе край водопада ... май си отиде в къщи с навехнат крак.

*Бяхме група студенти, отивахме към Бъбрека, ОКото, после Кабулите. Завърза се спор на тема психология и нормалност, духовност и лудост, шизофрения....

Психолозите бяха много наперени, леле що диагнози изпонаслагаха.....

И тогава се появиха от нейде облаци, скоро заваля, и какъв град заплющя. Все едно облакът ни гонеше по петите. После по телата личеше къде са удряли големите ледени топчета.

И за това се замислих - ие сме отговорни и за нас, но отчасти и за хората около нас. За това как споделяме мнения и как им даваме информация.

НО все пак личната отговорност за поведението ни остава.

Може би понякога е добре да направиш забележка, а понякога да изтърпиш - според случая, мотивите....

* Един ден преди няколко години се чу, че от НП Рила ще дойдат на проверка - то бе ясно, че има забрана за пране, и особено и с бинокъл отдалече можеше да се видят бели чорапи и гащи по клековете-простори.

Аз (неизвестна и шарена) си позволих да направя фино подсещане, за да не ни съставят протокол или акт. И как само ми се дърпаха. После мина А. Грива - и как пред него омекваха, а той с право бе строг.

Всъщност темата за забележките се "прехвърли" в Лагера.

Всички сме тук, за да израстваме заедно.

:3d_041::3d_041::3d_041:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 30
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Напълно подкрепям Борислав относно качествата и заслугите към Братството на сестра П. Д..

Според мен през последните 22 г/от толкова я познавам/,тя е с огромен принос за развитието на Братството.

Благодарение на нея се организираха първите три курса по Паневритмия в Айтос;закупи се плат/с нейни средства/за първия филм за Паневритмията;съхраниха се много неиздадени беседи ,текстове и лични вещи на Учителя;събрани бяха текстовете за книгата "Окултни упражнения''.

Сестра П. постави основата на реда преди и по време на Паневритмия.Благодарение на нея и на някои други братя и сестри се очертаха кръговете с камъни;по-рядко се закъсняваше;имаше старание да се спазват разстоянията;все повече хора танцуваха/играеха/с бели дрехи.

А защо някои хора не бяха допускани да играят ?

Отговорът е прост.Това е духовен танц.Има свои правила.Дори и да не се харесват,те съществуват още от времето на Учителя/Разпространяваше се текст по време на лагера/.И трябва да се спазват.Не съм съгласен някои да ''акцентира ''повече на тялото си,отколкото на играта си.Макар че не съм консервативен.И облеклото на танцуващите около мен да не ми пречи.

Не бива да се допускат и закъсняли.Защото прекъсват протичането на енергиите между отделните двойки/по мнението на добър ясновидец/.От голямо значение са и разстоянията между двойките и спазването на кръговото движение.

Сестра П. се грижеше да няма ''нарушения''. Може би понякога е била малко по-строга.Но това не е било в никакъв случай резултат от нейната професия.Учителите не са истерици.Напротив.Много от тях са доста коректни.

Но има нещо много по-смущаващо в някои от мненията по темата .Не се познават някои от основните принципи в Учението. А според един от тях ,когато има събрани на едно място десет ученика,един от тях е ''очистителен канал''за енергиите. Макар че външно това да изглежда като нещо негативно, благодарение на този ''канал'' системата функционира.

Сестра П. изпълняваше много години тази привидно негативна роля.И изпълни достойно духовната си задача.

Жалко, че малцина я разбраха.И още по-жалко за тия, които предпочетоха да я коментират ,след като чудесно знаят ,че тя не може да отговори /в нета/.

Срамувам се и за тези ,които изнесоха факти от личния и живот и си позволиха да ги коментират ,без да знаят дълбоката духовна причина за тях.Така коментарите им придобиха клюкарски характер.

Поклон пред сестра П.! И едно голямо ''благодаря''!

Линк към коментар
Share on other sites

Вижте, дори във форума се излиза от добрия тон и наистина се впускаме в клюкарстване и обсъждане на хора, които не могат да се защитят. какво остава за паневритмията.

От мненията ви става ясно, че общо взето всички бихме се отнесли с търпимост към нови или неопитни хора в кръга и бихме им помагали. И наистина - няма игра без правила.

А как бихте постъпили с хора, които пеят високо? Бихте ли им направили забележка?

Нова тема: Високо пеене по време на Паневритмия. Бихте ли направили забележка?

Линк към коментар
Share on other sites

Още гледни точки по темата от съседни теми за паневритмията:

Случи ми се на една Паневритмия, да ми правят забележка на всяка стъпка, да ме контролират. Усещах втренчен, изпитателен поглед... Опитах се да съм усмихната и да не приемам с лошо чувство тези забележки. Дори се стараех да внимавам много в движенията си и сякаш бърках повече. Но вече се стараех да играя далеч от тази сестра, защото някак ме разконцентрираше и се почувствах зле.

" Какви трябва да бъдат отношенията между хората? Как трябва да постъпват? – Като руският генерал Кутузов. Един ден той отишъл да обиколи частта на един от своите офицери, който имал обичай да излиза сутрин между войниците си не в униформа, а в халат. Кутузов знаел тази негова слабост и решил да му даде добър урок. Той отишъл при офицера и го заварил между войниците в халат, да пие кафе. Генералът го поздравил, казал му няколко думи, хванал го под ръка и ги помолил да се разходят, заедно да прегледат състоянието на частта. Офицерът се огледал натук-натам, намерил се натясно, но нямало какво да прави. Тръгнал с генерала на обиколка, и от този ден той бил всякога в пълна изрядност към облеклото си. Генералът не му направил никаква забележка, но той сам изправил поведението си.

И тъй, срещнеш ли човек, облечен с халат, т.е. с недостатъци, не му говори нищо, не го морализирай, но вземи го под ръка и се разходи с него. Той ще види недостатъка си и сам ще се изправи. Когато Христос ви срещне, ще ви хване под ръка, ще се разходи с вас, и вие сами ще изправите погрешките си." Цитат от Детето растеще - Неделни беседи 30.03.1919г.

Това недсмеслена показва какво трябва да бъде и нашето отношение .

Нали сме човеци, всеки греши...

Защо да се спори и сили да се пилеят,

кой се радва от това гневни думи да се леят?...

Всички сме се учили, всички понякога грешим,

и за това трябва да се обичаме и подкрепяме,

за да израстваме заедно!!!!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

не очаквах това като отворих тази тема. и все пак... да ви споделя, имах много добри преподаватели във факултета, но една от тях (електричество и магнетизъм) беше очарователна с това,че от нейна гледна точка няма, просто не съществуват хора, които да речем не знаят зкона на Кулон. тя така искрено се възмущаваше на въпроси от рода на: А колко беше зрядът на електрона? -винаги е предизвиквала моята добра усмивка... до момента, в който аз така се възмутих от факта, че моите колежки (аиде има две -три) не помнят общият вид на квадратното уравнение! след като разгледах по-късно случая ме напуши смях, който и досега не ме оставя, и накаква особена радост - човек расте! може би след някоя друга година и вече ще се дразня от факта, че болшинството от заобикалящите ме хора не знаят колко е е...:feel happy:

и все пак си мисля, че точно такива хора, които приемат остро новодошлите всъщност зщитават братството. аз например бих се радвала да ме приемат така! нещо повече аз се готвя да ме приемат така, просто защото не може да бъде иначе. аз не играя. досега на жива Паневритмия не съм била. бих искала да свиря и какво ще се получи не знам. във всеки случай ако не съм готова за тази година, ще изчакам следващата.

има обаче и друго-Паневритмията сега трбва да се играе по-добре от всякога! Наистина имаме остра нужда от стройна и хармонична Паневритмия - сами много по-добре от мене знаете. така, че желая на всички нас да сме в мир и любов със всички ,когато играем следващата Паневритмия!

:3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

И така качвам се на моя първи Рилски събор на Рила през август 2005 г., в най-първата ми вечер на Рила след молитвения наряд, .... сестра ... излезе пред всички и с назидателен тон започна да нарежда "Братя и сестри, мнозина от вас не се молят искрено...". И така, първата глътка горчивина. Никой не може да ти каже как да се молиш! Никой не може да има претенции относно нечия лична молитва. Молитвата е интимен момент. Никой не може да те учи да се молиш

Редактирано от Донка
Модераторска бележка: Моля не коментирайте личности в този форум
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...