Иво Добавено Ноември 26, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2009 Здравейте, Понякога се случва по време на Паневритмия един участник да направи забележка на друг. Причните могат да бъдат много като: наместване на кръга, изправяне на редичките, неправилна игра на някое упражнение, силно пеене, объркване на местата по време на пентаграма, бърборене по време на упражненията, многократно влизане и излизане от кръга, неподходящо облекло за новодошлите и много други. Според вас правилно ли е да се правят забележки по време на Паневритмия? Ако да, в кои случаи? И най-важното по-какъв начин? Как бихте реагирали ако някой ви направи зебележка? А вие правили ли сте забележки на други участници и как? Моля, споделете своя личен опит и наблюдения! А ето и няколко мнения по темата Ето моя личен опит, вие сами си правете изводите: * На Рила на палатки ( преди 12 години) сме група млади хора, бедни студенти. Отиваме на Паневритмия в проливен дъжд - една от малкото Паневритмии на Третото Езоро. Да, там - питаме една жена дали може да опитаме. Тя ни похвали за ентусиама и ни обяснява накратко за идеите на кръга; казва мило да се опитаме да играем като нея, след нея. Влизаме в кръга опитваме, вали все по-силно, музикантите вече се притесняват. Една гръмогласна баба ни се развика, че не сме били "бели", " да не сме харчили пари за цигари, а да си купим бели дрехи" ( никой не пушеше) и "по-добре да се махаме, да не рарушаваме хармонията". И бих попитала ... как те биха се отнесли към тази група млади хора. А към бабата, която явно командва с викове всички ( а бяхме шепа хора, близо един до друг)? Биха ли я възпрели? Биха ли поканили желаещите отново в кръга? След това много мислих, един познат ми каза, че старите хора викали, защото и те не чуват. Да, ама болката остана. Чели сме книги - в тях пише за мекота и Любов, добро и разбиране. Вдигаме очи - викове и обиди. Недоумяваме! После с когото споделих - всички ми казваха, че видите ли това било изпитание. А само за нас ли? Или за всички????????? Ние не сме " бели", а "Шарени". За Viki3 - наистина онова, което се е случило е било пробен камък" . Забравете за "раната в душата". Ако след това преживяване човек отново потърси кръга на паневритмята, значи че той е за нея и тя е за него, значи че любовта му е по-силна от дребните човешки крамоли. С мен беше същото преди много години. Отидох на Рила през 1991 за пръв път с децата си. С дъщеричката ми, която беше на 10г. се включихме в кръга с много ентусиазъм и почти без никакъв опит (тя). Аз бях играла няколко пъти подражавйки на другите. Разбира се, особено на Пентаграм се оплетохме и една възрастна сестра (може би същата? а може би не) ни направи на нищо, направо си потънахме в земята. Детето завърши със сълзи на очи, но аз, макар и с бучка в гърлото, си казах: "Няма нищо, ще науча паневритмия". Не затова станах преподавател, а от любов към тази магия Паневритмията. Но ми беше "пробен камък". Много години минаха, аз се запознах по-отблизо със същата тази възрастна жена и ми е мила. Не съм й разказала този спомен. Минаха повече от 10 години когато се случи следното: Бях на Рила, разболях се там (чистене - както ще ви кажат всички с повече опит). Трети ден си лежах в палатката и сутринта се бях събудила с твърдото решение, че ще ида на паневритмията, която беше този ден на Бъбрека, ако ще да пълзя. Бях си надценила силите и успях да се довлека точно когато свършваха "Слънчеви лъчи". Седнах, точната дума е наистина "довлякох се" и седнах точно преди за започне Пентаграм и почти пред един лъч, в който играеше същата тази възрастна жена. Тъкмо си поемах дъх и тя извика: "Липсва ни един човек, ела да играеш." И аз станах, играх Пентаграм. Оздравях почти напълно, здравната криза премина. Това е разказ за кармата на всяка постъпка. Всяка дума от тази история е истина, не я драматизирам, не описвам емицоналните вълни, които преживях. Има смисъл да я споделя, защото нзависимо дали един човек е бял, шарен или какъвто и да е цвят, в паневритмията има нещо толкова силно и магическо, че го докосва дълбоко и нищо не е случайно. Нищо не е случайно в тези първи срещи. Пък и после. Дано си намерите добър учител, и съм съгласна, че онази жена, която ви е поканила в кръга е първата ви учителка. Винаги, когато отивам да играя, /за съжаление рядко ми се случва/ тръгвам с положителна нагласа и много настроение, сякаш това ми помага да не виждам и чувам негативните отношения... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 26, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2009 Според вас правилно ли е да се правят забележки по време на Паневритмия? Ако да, в кои случаи? И най-важното по-какъв начин? Как бихте реагирали ако някой ви направи зебележка? А вие правили ли сте забележки на други участници и как? Моля, споделете своя личен опит и наблюдения! Според мен да се играе ПАневритмия е и радост, и блаженство, и отговорност. 1 - Ако някой гневно/раздразнено/гордо прави забележка - значи не е в Духа на Паневритмията. 2- Може да се даде подсещане или съвет, особено при Пентаграм - благодарна съм на една неизвестна жена, която ме "подсещаше" - даде ми вдъхновение. 3- Ами пропускам ги далечеееее край ушите ми. Аз съм там за всичко друго, само не и да споря и се дразня. 4- Не бих си позволила. ....А-а-а един път направих забележка и аз на една леля - караше се остро на една млада майка, че "това дете само се мотае в краката на хората" и жената се смути и излезе с детето. Аз й казах да иде във вътрешния кръг, че там са "най-специално белите, а ние отстрани сме обикновени хора-грешници". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светла_Б Добавено Ноември 26, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2009 Аз бих попитала по-скоро, кога е оправдано да се направи забележка по време на игра? Какво трябва да е направил "обектът" на забележката? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Ноември 26, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2009 Разликата между забележката и критиката е ,че забележка,която повдига и не наранява е способно да направи само любящо същество .Затова Учителят казва без критики и забележки.Концентрирайте се в това как вие играете дали сте в хармония със себе си ,с другите в кръга,с окръжаващата природа,с Божественото.И не забравяйте ,че сме на Земята за да се учим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 27, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2009 (edited) Ох, много се замислих . Оказа се, че аз не забелязвам хората около мен, освен че гледам по-опитните пред мен как играят и се уча от тях. Пренасям се в мислите си на Рила. Не виждам нищо лошо в деликатно подсещане, че е време да се започне кръга и се спрат разговорите, или коя стъпка следва, или въпроса "искате ли след това да ви обясня нещо".... То вече за щастие има книги, филми - човек може да се качи горе добре подготвен Аз ако съм щастлива и с усмивка на лице - никой друг отстрани каквото и да прави, колкото и да бърка (ритъм, стъпки, текст, или шуми) не би ми развалил хармонията, че да тръгна да му правя забележки. Но може би е добро подсещането човек да се настрой на вълната на Паневритмията. Преди си спомням как всяка сутрин се избираше къде да се играе (преди Празника) на Платото или Бъбрека. И по-бавно подвижните все закъсняваха и ги гледаха накриво, че "Бог им попречил да не стигнат на време". А това е просто въпрос на предварително обявяване от вечерта и не бива да е повод за духовно его и заклеймяване, и после тези хора играеха с чувство за вина или тъга. Много хора усещаха с вътрешен усет, че трябва да се играе по-рано. Все пак в текста се пее "на ранина", а не под палещите слънчеви лъчи. И като питаха по-управляващите, то .. ........ Всички се учим да общуваме, да говорим, да слушаме и дори да чуваме. Да бъдем по-внимателни, по-меки, по-деликатни. Но е тъжно, когато "по-старите" критикарстват другите. Именно от по-опитните се очаква да са развили тези качества и да дават личен пример на "по-младите". Според мен фразата "това е урок/изпитание" много често се ползва като удобно извинение. Светъл ден!!! Редактирано Ноември 27, 2009 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светла_Б Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 Все пак ми се искаше да чуя мнението какво трябва според вас да направи човек в кръга на паневритмията, че да те накара да му направиш забележка? А мненията, които прочетох повдигнаха у мен друг въпрос: а бихте ли направили забележка на човека, който прави забележки на другите, т.е бихте ли го накарали да млъкне, ако виждате, че тормози друг човек? П.С. Иначе, тази история със "стари" и "млади" не е много актуална, защото според моите наблюдения тъкмо най-старите са най-търпеливи. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 (edited) За човек, който съзнателно е тръгнал да учи и играе този свещен танц, всичко е от полза-и 'доброто' и 'лошото'. Лично аз не бих направила забележка нито на едните /грешащите/, нито на другите /дето правят забележки/. Ако мога да помогна на грешащия ще го направя с подсказка и усмивка. Но тъй като още не съм много добра и сигурна в себе си и кое е правилно си мълча... И това млад и стар също е относително. Може да срещнем стара душа в детско телце и обратно... Редактирано Ноември 28, 2009 от xameleona Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 И понеже тема е: "Забележки по време на Паневритмия. Как ще реагирате?" Предавам тук разказа на една моя приятелка за 2 случая на забележка и как се е реагирало на тях. Преди години на Рила са се качвали семейство афроамериканци – А. и Б. . И както винаги сестра П. е проверявала кой колко е бял ( дрехите му дали нямат нюанс на бежаво или сиво), които не отговаря на изискванията е гонен от вътрешния кръг, шапки не са били разрешени също, макар слънцето да е много силно. И така в един ден приятелката ми не е била одобрена, макар и да е носила официалните бели дрехи, според пропорциите дадени на Учителя + златен колан. Материята, макар избрана и ушита от братските среди, била леко прозрачна. Тя била изгонена и тихо и кротко се преместила. Всички, макар и с неохота са си сваляли шапките, макар редовното седене под слънце да води до изгаряне. Всички, без Арман – той си стоял щастливо с красива небесно синя шапка на главата. Сестра .... се запътила към него и в типичен нейн стил ..... го накарала да си махне шапката. А той с много спокойствие и блага усмивка й казал: “Сестра...., защо да махна шапката, като Божият Дух е на главата ми!”. Започнало бурно хилене, сестрата отминала и той играл с шапка. Светъл ден на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 Аз бих попитала по-скоро, кога е оправдано да се направи забележка по време на игра? Какво трябва да е направил "обектът" на забележката? Предполагам, че е дразнещо за останалите, които са в относителен синхрон, да има някой, който силно нарушава хармонията. Може би оптималното е този човек сам да се отдръпне и да погледа, да се опита сам да запомни и да се поупражнява и тогава да опита да се включи пак (примерно след няколко дни). Обаче хората са различни. При всички случаи една рязка забележка би подействала блокиращо, отколкото стимулиращо; би могла да откаже човек напълно. Може би оправдано е да се направи забележка само след като в продължение на дни преди това са правени по-тактични опити да се помогне на човека да изчисти дисхармоничните неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 (edited) Изцяло подкрепям мъдрите думи на Диана! Само да добавя и още нещо - според мен важни са мотивите!!! В периода подчертавам "преди лифта" според мен никой случаен не се е качвал на Рила, камо ли на Платото. Значи има смисъл да се уважи този стремеж на тази търсеща душа. Ако човек има красиво желание и вътрешна нагласа, той би приел забележка и би се поправил. Ако човек прави забележка, за да покаже знания ( а може би и добре прикрита духовна гордост) и нагруби «грешащия», то аз бих защитила «грешниците». Не е в Духа на Учението да има грубост и гордост. А да има Истина, макар понякога тя да боли. И аршинът за мерене трябва да е еднакъв. При нареждането за Пентаграм и Слънчеви лъчи на Рила редовно има тичане и бутане. И ако един човек облечен в бяло, бутне друг, облечен в шарени дрехи – то това е «изпитание/урок по търпение» само за «шарения». А ако един «шарен» човек, бутне един човек в бяло или влезе Пентаграм, то това било лошо поведение и е недостоен да играе. Аршинът за мерене трябва да е еднакъв. Светъл ден!!! Редактирано Ноември 28, 2009 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 И нарочно в отделно мнение, защото не е само мое, а и на много други хора: След сериозен размисъл осъзнавам, че който каквото и да прави или да коментира, или да се кара в Паневритмията, бих/бихме запазила скокойствие и хармония. Но много ми е неприятно, на мен и на много мои познати, енергетиката на "зяпачите". Преди те бяха малко, а това лято сигурно са били доста. Техните дисхармонични енергии, подигравателни мисли, дюдюкания по красивите момичета са много неприятни. Даже може би са доста вредни за тях самите. НО те не разбират какъв грях правят. Според мен достъпът им трябва да се ограничи. Или поне да се играе и на Платото, Салоните, че ако ще и на 7 езеро. Или най-разумният вариант рано сутрин "на ранина" - те тогава още ще спят и ще ги е страх от росата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 На мен лично 'зяпачите' не ми пречат. Все пак и аз бях такава, докато се престраша да вляза да играя. А за белите дрехи... то бялата дреха е символична. Ако аурата ти е чиста, то идва от вътре. И вътре да сме бели и чисти трябва... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 (edited) На мен лично 'зяпачите' не ми пречат. Все пак и аз бях такава, докато се престраша да вляза да играя. А за белите дрехи... то бялата дреха е символична. Ако аурата ти е чиста, то идва от вътре. И вътре да сме бели и чисти трябва... Под зяпачи разбирам само тези, които си студят биричката в Бъбрека и гледат "........до езерото".... Във времето на техниките, когато всеки снима клипове с камери, фотоапарат или телефон е много важно да няма "посрещане" като това, което сме описали аз и Светла_Б, защото подобни викове биха били качени веднага в интернет с коментари... сами се сещате какви.....и ще пострада реномето на Учението, а не на конкретния човек. Пред вид многото хора, добре е да има и повишена бдителност, защото много индивиди имат странно чувство за хумор. Съгласна съм, че бялото е символично, и за това е удивително, че предимно за него се правят забележки - кога меки, кога язвителни. ... едва ли ще се приеме ...... весело, ако се облече един човек изцяло в черно (или индигово) и отиде да играе във вътрешния кръг или външния.... ха познайте какви погледи, какви коментари ще има, клипът ще е велик.... ...и после ще се съблече и ще каже: "Скъпи братя и сестри, това бе урок и изпитание за Вашата любов и търпение, благост, добра обхода, и липса на критика. Погледнете се - в този клип е истината как прилагате Учението." ... а иначе белите дрехи са сааамо символ.... То по дрехите посрещат, по Любовта изпращат. Ала дрехите се виждат, но Любовта не е така явна... Редактирано Ноември 28, 2009 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 Вики, съгласна съм. Исках само да покажа къде да е акцента. И ако има нещо сивичко, синичко розовко, в облеклото няма нищо лошо. Е, за черно, не е приятно, но пак да се види същността... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 За въпросната сестра П. - казва се П. Д., над 70 години, от град В. Т., пенсионирана (бивша детска учителка), неомъжвана, която почти целият си съзнателен живот е посветила на Учението и Учителя. Тя е един от малкото Ученици, които са били подложени пряко на тормоз и репресии от социалистическият апарат. Във времена на ДС, следене и агенти, ТЯ с още колцина ученици са съхранили и крили Беседи по тавани и килери... Старателно са съхранявали стенограми в куфари, като част от тях са били изпращани в чужбина... Как се таксуваше по онова време такава дейност ? - Държавна измяна! Ужасни неща се случваха на такива хора, а някой като Борис Николов (прочетете спомените) са лежали и не малко години в затворите с най-долни крадци, убийци и престъпници. Има ли някой, който да мисли, че такива хора с подобна биография, няма да са с амортизирана нервна система? Може ли да искаме от тях, те да са благи и балансирани, когато виждат някаква неправда и "злоупотреба" с Учението, за което те са дали живота си ? Можем ли да им се сърдим за тяхни изречени думи или забележки ? Лично на мен (също като на Viki3), ми е правело много лошо впечатление от "командоренето" по време на Паневритмия... Тогава си казвах "Как може Учителю тези ученици да нямат Любов, благост...? Защо се карат? Защо опорочават учението? Защо? Защо...? " Въпроси които ме тормозеха много и си задавах непрестанно... Не след дълго (3-4 месеца), "случайно" Съдбата ме изпрати по работа в северна България и брата, с който бяхме ми предложи да ходим на гости при П.,...така пътьом. Нейният апартамент в града, братската група ползваше за библиотека, читалня и евентуално там имаше стая за някой закъсали братя и сестри за преспиване. Не можете да се представите какъв СВЕТЪЛ човек е П.! Въпреки, че не искахме да оставаме, тя настоя за да ходим другият ден на Паневритмия, нагости ни едно хубаво с малката и пенсия, ...а след това не можахме да се наговорим за спомени и опитности... Точно тогава, аз и казах за мнението си относно поведението и за Паневритмията,... за планината... Какво мислите, че стана ? ...Да не мислите, че се случи нещо подобно като във форумите тук? Оправдания, съдене, упреци, квалификации...НЯМАШЕ такива думи! Със присъща скромност на истински духовен човек тя сподели, че съм прав и много правилно, въпреки моята младост съм видял тези нейни погрешки. Сподели искрено (съвсем по детски!), че иска да не ги прави, но не може да се контролира, когато вижда някакви нередности и "вреди" за Учението... Замислих се !!!...А какви "нередности" (меко казано!) имаше само около нея ?!? ... Разцепване на групи и групички... Плюене... Стана ми мъчно за П.,...която искаше само чисти взаимоотношения и предана Работа от другите, за да се гради върху това, което е запазено...Мога ли да упрекна сестрата за това?!? Сестрата, без която сигурно много от Беседите днес нямаше да можем да четем или да обработваме с уики... Изводи: - Хората, които подвикват и командорат вече са малко, но и да ги има това не е проблем, особено, когато те имат неизмеримо много повече добри дела и заслуги...и най-вече когато тези хора осъзнават грешките си! - Подобни хора (като П.) са винаги полезни: Първо - труда си са допринесли много за разпространението на Учението. Второ - със забележките си и упреците си, ТЕ са един индикатор (изпит!) за духовно ниво...Може ли да си приел Учението и Учителя в сърцето си и някой да може да те "изгони" ? По-скоро такива "изгонени", са просто неориентирани и мястото им навярно не е там където им се иска. Администраторска бележка: Считам, че не е редно да изнасяте истински имена по споменатия случай, затова са съкратени до инициалите в този и всички следващи мнения. Моля придърждайте се към темата и към положителния и приятелски дух на форума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 (edited) Никола, благодаря ти за този пост Хубаво е да разсъждаваме въпреки емоциите си. Да, понякога може и да ни направят забележка, но това е и тест за нас, как ще я приемем. Много често нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Но, когато сме добронамерени и открити осъзнаваме грешките си, разговаряме и е полезно за всички. А за хората, които са опазили Словото, поклон и благодаря! Редактирано Ноември 29, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 Здравейте, Понякога се случва по време на Паневритмия един участник да направи забележка на друг. Причните могат да бъдат много като: наместване на кръга, изправяне на редичките, неправилна игра на някое упражнение, силно пеене, объркване на местата по време на пентаграма, бърборене по време на упражненията, многократно влизане и излизане от кръга, неподходящо облекло за новодошлите и много други. Според вас правилно ли е да се правят забележки по време на Паневритмия? Ако да, в кои случаи? И най-важното по-какъв начин? Как бихте реагирали ако някой ви направи зебележка? А вие правили ли сте забележки на други участници и как? Моля, споделете своя личен опит и наблюдения! Иво,миналата година,когато тръгнах на курс, гледах на забележките, като на нещо нормално и не се дразнех.Осъзнавам,че има разлика в паневритмичен кръг по време на курс и кръг по време на събор.Включването на новаци при втория случай със сигурност е изпитание за практикуващите ,докато първото е като в детска игра.Отиваш да се учиш и водещо е любопитство,а на знаещите и можещите им е приятно да споделят опита си с нови хора. Сега,една година по-късно не съм сигурна,че със същата лежерност бих се отнесла.Ако прозвучи упрек,забележка по време на игра и ако е строга и рязка,със сигурност ще се разочаровам и ще ми се иска да не съм там.Това няма да ме откаже от заниманието,но поне за известно време ще ме дистанцира от по-сериозна активност. Като чета постинга на Никола си мисля,че ще изчакам с ходене на събор .Трябва самата аз да съм достатъчно изчистена вътрешно,да съм утвърдила в себе си една независимост от подобна случка,за да не реагирам по описания начин.Това е възможно и се постига с работа върху себе си. Миналата година по време на курса имаше един случай,който всъщност ме кара днес да мисля така. В едно от занятията ,за пръв път беше показано как се играе Пентаграм.Цялата група вече беше усвоила най-първото ниво на първия цикъл упражнения,бяхме играли и Слънчеви лъчи,когато някой помоли инструктора да покаже и Пентаграма.Инструктора каза да се направят две групи от по 5 двойки,обясни правилата ,а ние които не се включихме в двойките застанахме настрани да наблюдаваме за пръв път.Т.е не ставаше въпрос за истинска игра,а за демонстрация.В двойките ,които се заеха да играят имаше опитни хора и съвсем начинаещи.Започнаха.Не се получаваше,което е нормално.Те опитваха пак и пак.Инструктора показваше и коригираше.Една жена от опитните се изнерви и се отдръпна,като каза на няколко пъти,че така не се играе.Ама докато го казваше ,тя се разгорещи и поразгневи.На никого персонално не се скара,все едно на себе си говореше,обаче беше проява на малко бурно недоволство,от това как не схващат новите .Казваше,че тя знае как.Играе от години.Ходила е на Рила и т.н.Нейната сърдита реакция ме изненада и ми стана неприятно.Тази жена играеше много добре и аз все гледах да застана зад нея,защото така се учех по-бързо.Имаше невероятен глас и когато пееше винаги откроявх гласа и се наслаждвах.Но в оня момент ,показаната от нейна страна гневна реакция, ме смути.Беше за кратко и не повлия на моето желание да продължа да се занимавам с паневритмия.Случката не се повтори. Та всички сме хора и нищо човешко не ни е чуждо.По природа властните хора,по-експанзивните ,колкото и да се обучават в смирение и благост ,е възможно да излезнат от контрол и да дадат власт на чувствата си.Тези пък,които са по-плахи и неопитни трябва да се стараят да не приемат нищо лично и също да не правят капитал от подобни случки. Изобщо това съединяване на хора за обща игра с цел постигане на хармония ,никак не е лесна работа и минава през постоянна и упорита работа върху себе си.Самодисциплина,воля и много Любов. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 Никола, благодаря ти за този пост Хубаво е да разсъждаваме въпреки емоциите си. Да, понякога може и да ни направят забележка, но това е и тест за нас, как ще я приемем. Много често нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Но, когато сме добронамерени и открити осъзнаваме грешките си, разговаряме и е полезно за всички. А за хората, които са опазили Словото, поклон и благодаря! Познавам П. Д. и то не от вчера! Една достойна и заслужила сестра, която беше като наша духовна майка по времето, когато бях студент в Т.. Тя е един от хората, които ме въведоха в братските среди. Тя беше дала дома си (и продължава да го дава), за да можем ние, младежите, да се събираме и да организираме младежки клас и една изключително качествена и хармонична група. А по соцвреме това носеше изключителен риск! Но П. е човек, отдаден изцяло и себепожертвувателно на делото на Учителя. Тя ни даваше да четем беседи. Тя ни учеше да пеем песните. Тя ни учеше да играем паневритмия. Тя ни хранеше и ни даваше подслон, когато се наложеше. Но не си мислете, че винаги съм бил в идеални и хармонични отношения с нея - "цербера на Братството", както я нарича един приятел. Имал съм конфликти с нея, казвали сме си остри думи... докато един ден... просто имах откровение, като отговор на моя молитва за взаимотношенията ни с П.. И тогава разбрах - има необходимост от такива характери в Братството - не само за да въвеждат ред и порядък, а и за да изпитват смирението ни и за да бичуват избуяващото ни его. След това вече приех П. такава, каквато е и бих ви помолил, приятели - за нея или добро, или нищо! А относно паневритмията - според мен не само във вътрешния кръг, но и в трите кръга е желателно хората да са с бели дрехи. Това създава някакво празнично усещане - приповдигнато, чисто... И друго - има курсове по паневритмия - нека желаещите да я играят, първо да я научат, а пък чак тогава да се включат в голямата и уникална съборна паневритмия на Рила. А дотогава нека само да гледат внимателно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 "Та всички сме хора и нищо човешко не ни е чуждо.По природа властните хора,по-експанзивните ,колкото и да се обучават в смирение и благост ,е възможно да излезнат от контрол и да дадат власт на чувствата си.Тези пък,които са по-плахи и неопитни трябва да се стараят да не приемат нищо лично и също да не правят капитал от подобни случки. Изобщо това съединяване на хора за обща игра с цел постигане на хармония ,никак не е лесна работа и минава през постоянна и упорита работа върху себе си.Самодисциплина,воля и много Любов. " Чудесно си го написала, Клаудия! И аз за първи път, преди пет години, влязох в кръга на Паневритмията, горе на Рила, на 19 август. Не знаех никакви правила, просто ми харесваше много. Една сестра ме изгони, а друга ме покани пак да вляза да играя. Тази година се срещнахме със сестрата, която ме изгони и много се зарадвахме една на друга. Аз бях започнала да играя по-добре, а тя бе станала по-блага. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 Изводи: - Хората, които подвикват и командорат вече са малко, но и да ги има това не е проблем, особено, когато те имат неизмеримо много повече добри дела и заслуги...и най-вече когато тези хора осъзнават грешките си! - Подобни хора (като П.) са винаги полезни: Първо - труда си са допринесли много за разпространението на Учението. Второ - със забележките си и упреците си, ТЕ са един индикатор (изпит!) за духовно ниво...Може ли да си приел Учението и Учителя в сърцето си и някой да може да те "изгони" ? По-скоро такива "изгонени", са просто неориентирани и мястото им навярно не е там където им се иска. Ако съм използвала примери без конкретни имена, то е за да се коментира конкретен тип ситуация, а не да се петни човека. Аз съм обикновен човек и не бих искала да съдя, когото и да било. Не съм от безгрешните и не мога да хвърлям камъни. Да, съгласна съм, че ако човек е изгонен и не се върне, значи може и да не му е било времето. Никола, благодаря ти за този пост А за хората, които са опазили Словото, поклон и благодаря! Поклон на тези, които са опазили Словото!!! Боли ме само, че съм се наслушала на коментари на "наблюдаващи" - те виждат едно и се започват едни клюки и сплетни, злобни насмешки.... Може и да е слабост от моя страна, но ми е неприятно как (да ги наречем условно) "туристите" умишлено се захващат за нещо и започват да раздухват какви ли не истории. И ако е било 'мравка', вечерта в старата хижа става 'стършел', а докато стигне до цивилизацията - вече е 'птеродактил'...... И се петни всичко, свързано със Словото. Ето за това ме боли. А ако неволно съм обидила някой (човек или идея, или тона в Портала) - моля най-сърдечно за извинение. Старая се само да дам обратна връзка от много ъгли, поглед от различни камбанарии. Само това. Поела съм си риска за смелоста. И се чудя след като много хора играят защо не заемат позиция. А и модераторите знам, че бдят и могат да ми изтрият всички постове с мое съгласие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 Хей .Да не вземете пък сега да станете прекалено толерантни. Учителят е имал бастун ,който не е използувал само да се подпира, но го е и размахвал по някои вироглави братя. Мерките за постигане на хармония са най-разнообразни ,но много е важно от кой се прилагат. Една любяща майка и да напляска детето си не го прави с лошо намерение,а с цел да го повдигне. Един истински преподавател ,когато е строг едва ли го прави със зла умисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светла_Б Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 И аз за първи път, преди пет години, влязох в кръга на Паневритмията, горе на Рила, на 19 август. Не знаех никакви правила, просто ми харесваше много. Една сестра ме изгони, а друга ме покани пак да вляза да играя. Тази година се срещнахме със сестрата, която ме изгони и много се зарадвахме една на друга. Аз бях започнала да играя по-добре, а тя бе станала по-блага. Модераторите бдят само отвреме навреме Вики, значи ти си имала същата опитност, като описаната от мен, което ще ми помогне да обобщя написаното дотук, което изчетох току що на един дъх: паневритмията повече от всичко друго в учението ни учи на ОБХОДА. Всички раждаме едно ново, истинско Аз и взаимно си акушираме в този процес на раждане, понякога - болезнен. Мисля, че каквито и грешки да прави един човек в кръга на паневритмията, в който и "стил' да играе (знате, че има различия), ако има свещен трепет към тази практика - не, дори просто човешко уважение към нея и онези, с които е влязъл да играе, той не може да създаде значителна дисхармония. Взаимното уважение и уважението към паневритмията са вътрешна сила, кято би го спряла. Все пак, всяка човешка дейност, извършваща се от няколко души почива на известни правила, иначе се създава пълен хаос. Ние все още страдаме от комплекса "ти ли ще ми кажеш на мене". Е, нормално е, след толкова десетилетия тоталитаризъм колективната ни душа иска малко независимост. Но с времето може би ще усвояваме все по-бързо влиянията на Водолея и ще поискаме да направим нещо красиво заедно - като например паневритмия, подхождайки съвсем осъзнато към него Поздрави на всички в кръга на паневритмията. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 29, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2009 (edited) Вики, това за камбанариите е много хубаво. Има различни гледни точки, има добър тон и е полезно за обективността и реалността-истината. Нормално е в началото да сме неуверени и да правим грешки. Както в живота, така и на паневритмия. Хубаво е да изразяваме мнение и да отстояваме принципите си. Така израстваме. П.П. И томи е много прав. Когато трябва и сме сигурни, ще сме твърди за да може Учението да не губи... Редактирано Ноември 29, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 Колкото до прословутите забележки... Каквото и да се случва, то е защото ние имаме нужда от него. Едва-ли можем да бъдем постоянно в хармония със себе си и света около нас. Едва-ли мислите ни, могат да бъдат постоянно чисти и светли. И кой може да каже, че постъпките му са винаги правилни. Дори неоснователната забележка иска да ни подскаже нещо. УЧИТЕЛЯТ иска от нас винаги да бъдем будни за случващото се. И той е имал бастун... След като думите му не са били чути и осмислени, след като ситуацията е слязла до физическо ниво, значи има нужда от бастун. Но той е УЧИТЕЛЯТ. А ние кои сме!!!! И аз имах опитности със сестра П.. Да, засягала е моето его, но след години - само се усмихвам. Човек трябва да осъзнава случващото се. И да се научи да се самовъзпитава. Иначе нямаше да се раждаме на Земята. Ако някой от нас не е светия..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 (edited) По време на кръга обикновено не ми остава внимание за това какво прави другия, освен ако това не наруши вниманието ми. Тогава се опитвам според причината за нарушаването да реагирам адекватно, но винаги аз - другият нека реши за себе си. Един въпрос: Бях в кръга на езерото на чистотата. В един момент започна да ми прави впечатление, че играещите пред мен изчезнаха от полезрението ми. Дотогава старателно следях камъчетата, които очертаваха кръга. Забелязах, че двойката пред мен се бе отдалечила почти с метър от тях, но те следваха двойките пред себе си, които също се бяха отдалечили от очертания кръг. Аз играех от вътрешната страна, моята партньорка беше съвсем неопитна и изцяло разчиташе на мен. Трябваше аз да взема решението в онзи момент. Опитах се постепенно да застанем на такова разстояние от очертания кръг, че да "свиваме" отдалечаването - да не се намираме на драстично различно разстояние от камъчетата в сравнение с играещите пред нас, но и да не продължаваме инерцията на разширяване, която заставяше играещите в по-външния кръг също да го разкривяват. Бях доста ангажирана с играта и не забелязах какво успях да постигна за кръга, но вътре в себе си успях да постигна хармонията, която беше се нарушила. Според вас трябваше ли да направя забележка на отдалечилите се от камъчетата? Ако някой беше направил на мен забележка, че не се движа точно зад предната двойка, как би следвало да реагирам? Редактирано Ноември 30, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.