Устойчивост

[val68z]

що е то, устойчивост.?

кои са тези, които търсят това качество, като част от снаряжението си,

по пътя си ,

и полагат грижи за неговото развитие.

какво ни струва това ,че заменяме понякога " кон за кокошка", но оставаме верни на принципите си,

в които вярваме и с които живеем.

"...По цял свят над вратата на всяка професия, над вратата на всяко за­­нятие, винаги стои окачено обявление: „Търси се, дири се човек“. 

Търси се истински честен човек, който може да запази индивидуално­­стта си в тълпата, човек, който мъжки поддържа убежденията си, кой­­то няма да се побои да каже „не“, макар цял свят да казва „да“.

Цял свят вика: къде е истинският човек, който ще ни спаси? Нам е по­требен истински човек! Не търсете този човек. Той е у вас. Този човек сте вие. Това е всеки от нас! Как човек може да стане истински чо­­век? Няма нищо по-мъчно от това, няма и нищо по-лесно, ако той го поиска.“

Александър Дюма..."

цитирани бяха откъси от произведението на петър димков

"хигиена и лекуване на душата"

[Станимир]

Нека първо да направим разграничение между устойчивост и закостенялост. Устойчив е човек имащ за основа Бог, духовното, своя Дух. Закостенял е твърд в позицията си човек, но много често неспособен да я промени. Такъв човек е зависим от възгледите си; хванат е в капан от тях; той е техен пленник. Тази неспособност за промяна разбира се е илюзорна, но по-лошото е, че закостенелият човек няма желание за промяна; не вижда смисъл в това. В устойчивостта няма статичност. Тя е равновесие, но съчетано с движение. Човек се стреми към Бог, към духовното; те са един идеал. Устоите не са нещо, което сме постигнали, а нещо към което се стремим, в което вярваме истински. Устоите са нещо неразрушимо и безкрайно. Устоите са нещо сигурно. Илюзиите само изглеждат по подобен начин. Закостенялостта е свързана с илюзиите, а устойчивостта е в същността на нещата, в тяхната неизменна природа. Устойчивият човек е способен да приеме всякакви външни различия и промени; закостенелият е застинал в една външна форма, вкопчил се е в нея и не иска да я пусне. Закостенелият човек просто не е намерил вечното и неизменното там където е – вътре във всичко съществуващо, а в заблудата си го намира във външните форми.

[val68z]

напълно съм съгласен.

ще добавя още един пример , който харесвам -

"капката вода пробива скалата,

не със сила, а с постоянство."

[val68z]

"Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo - sic homo fit sapiens non vi, sed saepe legendo"

(Ovidius)

....та в тази връзка, би ми било любопитно ,

дали участниците в този форум ,

имат нужда от това.