Гладуването

[Пламъче]

Гладуването е два вида-лечебно и принудинелно.

Какво влияние оказва лечебното гладуване върху психиката ни?

Какво влияние оказва принудителното гладуване върху психиката ни?

[Добромир]

Лечебното разтоварване от храна (предполагам става въпрос за относително дълги срокове, а не за 1 ден), ако отговаря на името си (т.е. да е оптимално, което сега рядко се реализира) има чудесно опресняващо действие върху тялото, ума и душата. Принудителното (включително себепринудителното) гладуване има, разбира се, предимно разрушително действие. Не се изключват, въпреки това, отделни ползи за тялото и за развитието на волята, но нищо трайно значително и конструктивно не може да се постигне насила. Основният проблем с този метод в днешно време е, че се приравнява към много други методи, които обаче са общодостъпни. А тук просто повечето хора не могат да гладуват правилно! (Предпочитам термина разтоварно-диетична терапия, защото гладуването само по себе си е опасно, ако не се предшества и последва от прецизно индивидуализирана хранителна програма).

Редактирано Ноември 21, 2009 от Добромир

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Всички сме чели много за ползата от лечебното гладуване (и за вредата от самоцелното).

На мен лично, не ми се е налагало да го прилагам по здравословни причини, но съм виждала чудесни целебни резултати у мои близки.

Веднъж (преди десетина години) опитах за 20 дни, само защото обичам да експериментирам със себе си и да изпитвам да гърба си ефекта от нещата, които научавам. Усещането беше направо летателно.. имах чувството, че не ходя, а хвърча. Толкова ми хареса, че побързах да спра гладуването, защото имаше сериозна опасност да стигна до преждевременен летален изход от този свят.

Обаче, това което за себе си съм установила през годините е, че колкото по-малко ям - толкова по-добре се чувствам и толкова повече енергия имам. Защото яденето, всъщност е компенсация на енергия, която бихме могли да си набавим в много по-чист вид от естествените енергийни източници в природата.

Например, колкото съм по-активна и работя, колкото повече творя или общувам с хора, природа и животни - толкова по-малко нужда имам да се храня.

Работата ми винаги е била свързана с ежедневно общуване с хора, пътувания и творчество - и като журналист, и като терапевт. Винаги съм се изненадвала на мои колеги, когато казват, че срещите с хора ги уморяват и изцеждат. Странното е било, че те нито са били така активни като мен, нито са имали моя маломерен режим на хранене - а са били уморени от всичко.

Веднъж и аз имах период, когато изпаднах в хипоактивност, изолирах се от всичко и всеки. Тогава се получи нещо странно: От една страна, това беше период на кристализация на способностите ми от натрупания опит и знания. Но, от друга страна - имах дефицит на енергия, който си беше направо чиста депресия. Тогава, някак неусетно, стана така, че увеличих количеството на храната си и качих малко излишни килца. Въпреки, че при моя "скромен" ръст от 180 см това много не си личеше - някак се чувствах тромава и заземена, нямаше го и дръзновението и вдъхновението, което изпитвах преди.

И колкото повече нищо не правех и бях затворена, толкова повече си хапвах.. и нямах енергия за нищо.

Затова, моят личен опит ми показа, че храната е компенсация на дефицита на енергия, а не източник на енергия. А, когато се зареждаме от други природни енергийни източници, някак нуждата от храна отпада от самосебе си.

П.П. Като казах Източник на енергия, направи ми впечатление картинката, която си е сложила granat1 на красивия еднорог и се сетих за Пегас.

`Пегас` на гръцки значи `Извор`. Неземното същество било сътворено от Зевс като подарък за хората. То обичало да препуска волно из Олимп, а там, където тропнело с копито - бликвал извор. Оттам му дали и името.

Изворът е в нас самите.

[Пламъче]

Надявах се някой психолог да вземе отношение по въпроса за принудителното гладуване!

Слушала съм разкази на преживели блокадата на Ленинград.Бях потресена!За да оцелеят,някои хора са прибягвали до канибализъм.

Всеки човек притежава инстинкт за самосъхранение.Храната е един от основните фактори от които зависи оцеляването.При липса на такава човек живее само с мисълта как да си я набави.Стига се до деградация на личността.Агресията става нормална форма на общуване.

Принудителният глад е добър метод за манипулиране на хората и за съжаление все още се използва.

[Станимир]

Всъщност зависи какво наричаш глад. Хората могат не само да оцелеят, но дори и да бъдат здрави с много по-малко храна отколкото употребяват в момента. Когато не се приема никаква храна след определен брой дни може да се стигне до подобни отклонения като в Ленинград. Обаче от друга страна хората в някои части на света които се хранят оскъдно според нашите разбирания се чувстват много по-щастливи от нас. Все пак има определен минимум, който организмът изисква и под която не бива да се пада. Има и психологична бариера. Тя е по-висока при европейците например, поради навика да консумират повече храна от необходимото. Те не могат да повярват, че може да се живее с далеч по-малко храна, отколкото употребяват. В страните, където храната не достига, тази психологична бариера е много по-ниска или дори отсъства. Когато един европеец падне под тази бариера, той вече предизвиква негативни последствия върху себе си, дори и при положение, че храната, който консумира, е достатъчна да поддържа тялото му здраво. Затова и когато човек реши да спази няколко-дневен глад или да започне дадена диета е добре да започне от малко и постепенно с течение на времето да измества бариерата, която сам е издигнал в психиката си все по-надолу и по-надолу. Така и самият организъм ще привикне по-безпроблемно към употребата на по-малки количества храна или на по-продължителни гладувания.

[B__]

Затова и когато човек реши да спази няколко-дневен глад или да започне дадена диета е добре да започне от малко и постепенно с течение на времето да измества бариерата, която сам е издигнал в психиката си все по-надолу и по-надолу. Така и самият организъм ще привикне по-безпроблемно към употребата на по-малки количества храна или на по-продължителни гладувания.

Със всичко е така

Дори и с йогата трябва да се добава поза след поза, а да не се почват много наведнъж.

Всъщност така йогата отдалечава и другите граници и бариери.

[Пламъче]

Всичко опира до психическата нагласа на индивида.Ако аз и ти знаем че не е нужно да се храниш обилно за да оцелееш,повечето хора у нас(за съжаление!) не са на това мнение.С агресията породена от този проблем се сблъскваме всекидневно.

Хунзийците и други народи се хранят съвсем ограничено и са здрави и щастливи-така е.Но ние живеем тук и сега и проблемите породени от принудителния глад съществуват.

Може и да не съм права,но аз си обяснявам много от проблемите в обществото ни именно по този начин.Даже ще си позволя да дефинирам един особен вид агресия-духовен канибализъм.Това е да да превръщаш човешката душа в душица,която е готова на всичко за да оцелее.

[kompi]

Въпроса за гладуването ,е въпрос на подбуди,разбирания не на последно място информация и правилно прилагане на знанията.

Препоръчвам на всеки които предприеме някакъв вид гладуване да го направи когато луната расте ,най-добре е когато е в пълнолуние заради повишения метаболизъм и реалната възможност на организма да се справи с оровите в тъканите натрупани през годините ,които влизат в кръвния поток.

От опита на йога ,а и др. системи е важно да се знае ,че пост не се започва ако организма не е подготвен(няколко дена само растителна,лека храна)и пречистване на червата в деня на започване на гладуването.(клизми,или цялостно пречистване на червата известно като жеста на раковината от йога).

По време на поста или гладуването(аз предпочитам думата пост) пийте мн. вода желателно е топла,и разходки на чист въздух съпроводени с дълбоко дишане.

Има периоди(най -често сутрин или поне при мен)през които ни се гади,тогава е най добре да пиинем вода (повечко поне 2 чаши-топла)и да предизвикаме повръщане иначе тия горчиви стомашни и чернодробни сокове влизат в кръвния поток оттам и всички неразположения(гадене,раздразнение,главоб

[Ирина - Horus - Чебурашка]

granat1, примерите, които даваш са изключително интересни (и показателни) като психологически казус - с въпросите си, които задават

Доколко човек, поставен при екстремни условия, може да се отклони от нормалните си при други обстоятелства поведение, мислене, реакции..?

Доколко човек е податлив на социалните (групови) фактори и средата, в която се намира и доколко те оказват влияние на поведението, мисленето и реакциите му?

Доколко човек може да бъде манипулиран, чрез лишаване от подръжката на биологичните му физически нужди?

Доколко въобще човек запазва идентичност и устойчивост на убежденията си и поведението си при независещи от него екстремни обстоятелства?

.. и още..

Моето мнение е: Да, не можем да правим сигурни и твърди предположения.

[Добромир]

От моя си опит съм извлякъл не една полза от различни разтоварващи режими. Но от опита ми с пациенти и близки, приблицително обобщавам, че както при пълното (водно) гладуване, така и при чадстичното за дълги срокове (у нас най-често по метода на Л.Ковачева) 10-15% имат само положителни отзиви, 20-25% нещо са подобрили, но друго са влошили и при оставащите 60-70% преобладават негативните крайни резултати. В някои случаи причината е била незнание на правилата и особено на захранването, но по-често е фактът, че те макар и теоретично да знаят не могат да извършат целия процес както трябва, особено храненето впоследствие 0- понякога то им става още по-нездравословно, отколкото преди да почнат да се разтоварват. Ще кажете, не методът е виновен за това, но един метод, който се пропагандира като масов, а де факто не е, подвежда да го опитват маса неподходящи за него хора! Затова при хора, които все още не са почнали да правят такива неща за повече от ден-два, аз най-напред гледам да разбера дали те могат общо да урегулират храненето си. Ако не успяват, практически е сигурно, че и разтоварването няма да го направят екзактно - и е мой дълг да им препоръчам да изчакат!