val68z Добавено Ноември 20, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2009 безпристрастност.? нужна ли ни е , тя? и има ли тя ,почва у нас??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Ноември 21, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 Да,нужна ни е.Тя е необходимото условие за различаване,тя е границата отвъд,която са същинските мотиви на хората и ситуациите.А симпатии и антипатии,харесване и нехаресване са дебели прегради.Безпристрастността не е отъждествявам с безчувственост,а с дълбоко чувство надскочило себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 21, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 (edited) Безпристрастността разбира се е нужна. Тя обаче не бива да се смесва с безразличието и безчувствеността и да прелива в тях. Също така, безпристрастността не означава липса на индивидуален подход, индивидуалност в оценките и възгледите. Ние няма как да избягаме от нашата индивидуалност. Тук балансът не е лесно да бъде намерен. За истинска безпристранстност е необходимо пълно разграничаване на личностното от индивидуалното. Индивидуалността, това е човешката душа, духовните възгледи и стремежи на човека. В личностното малкото човешко аз е на преден план, преди всичко останало. В личностното човекът е разделен от всичко останало, не осъзнава единството и взаимовръзката си с всичко съществуващо. В личностното, човек е егоист, а с подобен фокус на съзнанието той няма как да се откаже от собствените си желания, стремежи, навици, илюзии, страхове и да бъде безпристрастен. Единствено човек, чийто ум е фокусиран в надличностното съзнание на душата може да прояви безпристрастност. Нещо, което си заслужава да се отбележи, въпреки че е сравнително трудно за разбиране, тъй като противоречи на общоприетото виждане за любовта, е това, че безпристрастността и надличностната любов вървят ръка за ръка. Когато се появи противоречие между двете, това означава най-вероятно, че любовта ни не е истинска любов, а привързаност в основата на която стоят нашите личностни егоистични желания. Истинската любов е безпристрастна. Редактирано Ноември 21, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 21, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 За да може човек да е безпристрастен, трябва да се е примирил със себе си. Да има принципи, да има чувство за справедливост, реална оценка и самооценка... Да не е нито добър, нито лош... В личностното, човек е егоист, а с подобен фокус на съзнанието той няма как да се откаже от собствените си желания, стремежи, навици, илюзии, страхове и да бъде безпристрастен. Единствено човек, чийто ум е фокусиран в надличностното съзнание на душата може да прояви безпристрастност.... Истинската любов е безпристрастна. Стан Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 21, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2010 Безпристрастността е нужна и човек трябва да я култивира в себе си.Тя е част от духовното израстване. Както човек приема своите качества и ги уважава,така трябва да приема с уважение и качествата на другите.Всяко пренебрежение,омаловажаване,подценяване е пристрастност,както и надценяването. Да си безпристрастен означава да имаш реална преценка за нещата. Да си пристрастен означава да съдиш. Не е лесно да бъдеш безпристрастен,но не е невъзможно.А в някои професии е не само желателно,но и задължително да бъдеш безпристрастен. Безпристрастността е проява на Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 21, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2010 Нещо, което си заслужава да се отбележи, въпреки че е сравнително трудно за разбиране, тъй като противоречи на общоприетото виждане за любовта, е това, че безпристрастността и надличностната любов вървят ръка за ръка. Когато се появи противоречие между двете, това означава най-вероятно, че любовта ни не е истинска любов, а привързаност в основата на която стоят нашите личностни егоистични желания. Истинската любов е безпристрастна. Без страсти, безпристрастна любов е тази, която масово не се нарича "любов", а "обич". Явно по този начин се разграничава съдържанието, което се влага в тези думи. Говоря безлично за това явление, защото и аз като Станимир предпочитам да си я наричам любов. Душата има своите нисши и висши проявления. Нисшите са свързани с така наречените страсти. Страстите са тези, които ни дърпат надолу, които замъгляват разума ни и ни карат да действаме импулсивно и егоистично. Когато се издигнеш над тях, над своите личностни егоистични желания, когато вместо да получаваш искаш да дадеш на другите, се появява надличностната любов. Да, истинската любов е безпристрастна, тогава обичаш божественото в другия/те. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.