Нежността към детето – гушкане, милване... Кога и колко?

[Иво]

Важно ли е според вас родителите да проявяват физически нежността към децата си?

Ако да, кога и колко често?

Как би повлияло това върху психиката на детето?

А няма ли опасност детето да бъде разглезено? Къде е границата?

Споделете своя опит.

[B__]

Родителите трябва да изразяват любовта към децата си, вкл. и с нежности. И с галене и целуване и към момичетата и към момчетата.

Къде е границата? Ако можем да открием другите граници, ще открием и тази

[Деяна]

В най-ранна възраст детето има нужда от много внимание и любов,гушкане и милване.Оставете страховете ,че може да бъде разглезено.По-добре това ,от колкото другото поради липса на ласки!

[Пламъче]

Едно дете трябва да знае че е обичано от най-ранна възраст.Дори когато прави бели,дори когато се държи лошо,обичта на родителите трябва да се показва по подходящ за случая начин.Ако е "сгрешило" някъде,търпеливо да се обясни къде е грешката,да се посочи начин за "поправянето" й.Да се наблегне на това,че колкото и да греши,родителите ще го подкрепят и обичат.

Родителските ласки са полезни за децата.Едно погалване по главичката,една прегръдка,една целувка по бузката могат да изразят повече любов от думите.И никога да не се забравя,че детето не е домашен любимец,а равен на нас човек!

Глезенето не е начин за изразяване на обич.Често се използва за манипулиране.

И в никакъв случай да не се прилагат наказания!

Това е моето мнение.

[Слънчева]

Много разговори, като с голям човек, но и много обич. И да се показва обичта, да има гушкане...

Не говоря за разглезване, а това, че детето има нужда от подкрепа и сила, да знае, че родителите му са опора. То само започва да опознава света и е нормално да прави и белички. Тук разговорите помагат, да се обяснява кое е лошо и защо...

Да не говорим, че при дефицит на внимание децата започват да правят пакости, за да го привлекат. Тъй че те имат нужда от нас, от обичта и подкрепата ни. Понякога много явно, понякога незабележимо...

Сещам се за племенницата ми-на 4г. възраст каза-"Кога ще махнете това бебешко легло? Имам нужда от човешко!" Имат нужда от това да са значими и от нашето уважение. Да не ги подценяваме.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Често родителите в стремежа си да бъдат родители, забравят, че и те самите някога са били деца. Забравят, че детето може и да не осъзнава само своите желания, но ги знае . Знае кое му харесва и от какво има нужда.

Като бебе то не може да ги изкаже, но ги изразява. После - само си ги показва и казва.

Някои деца са любвеобвилни, а други не чак толкова. Затова, според мен, няма универсални правила.

Детето трябва да е обект на собствените си желания и нужди, а не субект на нашите.

Именно слушайки и усещайки неговите собствени желания - трябва да определим и поведението си спрямо него. Така му даваме точно това, от което то има нужда (а не това, от което ние смятаме, че то има нужда) и го учим свободно да изразява себе си.

[loraip22]

Мисля,че любовта и нежността са наи-ценното което можем да дадем на децата. Винаги съм им се радвала и възхищавала -прекрасни чисти същества.Така продължавам сега и със своето- гушкам го,целувам го,казвам му че го обичам по всяко време,при всякакви обстоятелства.Показвам колко съм щастлива когато и тои проявява обич(към хора,животинки),казвам му че дава наи-сладките гушки и целувки,тъи че тои се учи да обича,не само да бъде обичан.Нямам страх от разглезване-на моменти се стига до конфликт или шляпване по дупето- когато използва безкраиния си потенциал за да хитрува и тества доколко устоичиви са нервите ми.Изследовател!

[Дъгата]

Виждам, че всички до сега са много нежни, гушкателни и позитивни.

И инстинктивно искам да балансирам малко в другата посока:

Добре е да се прави разлика между кърмени и не-кърмени бебета.

Според мен кърмените са много по-гушкани и галени, защотото такова е естеството на самия процес,а и те после сами си "висят на гърдата", за да стимулират още повече кърма или да си чешат болезнено растящите зъбчета.

Много майки, който съзнателно отказват кърмене (да си пуша, да си ходя по дискотеки, нощем и мъжа и свеки да го хранят, да не ми увисне бюста) са доста резервирани - познавам такава (на 21год.) ,която се кара на сестра си, че й гали и носи на ръце бебето

Може да групираме и: интровертни и екстравертни деца.

Едното ми дете още от раждане ми се"залепи" и така сме си и до днес.

Но стана силно ревнив - мамата си е негова, не дава тати да ме гушка - блъска го, силно вика, ако той ме прегръща, не му дава да спи до мен, окупира спалята.

МОже би Фройд на това му казва, че детето искало да убие бащата. Аз на това му казвам, че детето си иска да чува маминия пулс и с него да се успокоява. Да има топлина и защита.

И на каките в автобуса им сочеше големите деколтета ( и опитвайки се да им се метне) им сочеше и казваше сладко "Ам-ам!!!

Другото дете като го изписаха от болница се страхуваше от силна светлина, звън на остри предмети, бели дрехи. Явно това му напомняше за болницата и за системите и спуканите вени,... не знам колко е страдал, но се е преборил. После в течение на месеци ме допускаше до себе си. Беше много затворен, не обичаше да го пипат, потреперваше, като види инжекция започва да пищи.

А и явно аз се притеснявах - то не беше ясно що за човек ще се пръкне от него ( имаше голям шанс да е с увреждания). Само молитви ме пасяваха от побъркване.

После и той стана много гушкателен, но все пак не толкова като брат си.

И после според спецификата на случая - всеки сам си решава - кой има нужда от погалване, кой от "стягане".

Редактирано Ноември 23, 2009 от Viki3

[Klara]

Здравейте, от скоро съм във форума и да споделя по тази важна за мен тема. Аз много гушкам и галя детето си, даже се притеснявам. Понеже съм самотна майка, а той е момче.... Аз по принцип съм такава, гальовна съм, много ми е приятно да се гушкаме с малкия, даже напоследък пак започнах да го взимам да спи при мен. Като гледам, тук, в този форум, по-скоро ще ме подкрепите. Та така, аз съм от много гушкащите майки, но се понаучих напоследък и на строгост, да деля нещата, нежността към детето не изключва възпитанието.

[Диляна Колева]

Децата имат нужда от прегръдка.

Хубаво е обаче да правим разлика, кога детето иска прегръдка и кога ние искаме да го прегърнем и то ни отвръща.

С второто не е добре да се прекалява.

Когато детето иска прегръдка, близост, нежност, едновременно с това то има да ни каже нещо. Често приключваме с прегръдката, а другото остава несподелено.

Когато се роди второто ми дете, дъщеря ми беше на 2 г. възраст в която малките каки, не са готови за тази отговорност. Ангажирани с новия малък човек, често само я прегръщахме, и до там. Един ден в детската градина, госпожите ме попитаха, защо не гушкаме детето, то имало нужда от това. Когато отидела в градината и увисвала на врата на лелките искала непрекъснато да я прегръщат. Аз останах много изумена, защото си мислех, че даваме достатъчно нежност у дома. Желанието обаче да бъде прегръщана просто е било израз на страх, на притеснение от отговорностите които има една кака и т.н. и т.н. неща нямащи нищо общо с нежността, а с новите отношения в които е поставено детето. Силното търсене на нежност от едно дете, означава че то има да ни каже нещо и една прегръдка или една нощ в леглото на мама няма да решат проблема, а ще го задълбочат.

[Диляна Колева]

Най-нежната нужда

Поне веднъж на ден старият ни черен котарак сам идва при някого от нас. Прави го по такъв начин, че ние приемаме това като израз на някаква специална молба. Не че иска да го нахраним, да го пуснем навън или пък да задоволим някаква подобна негова тривиална потребност. Той има нужда от нещо много по-различно. Ако си седнал удобно, той ще скочи в скута ти, ако не, застава с тъжен поглед край теб, докато му направиш местенце. Щом веднъж се настани в скута ти, той започва да потрепва, преди още да си погалил гърба му, да си го почесал под брадичката и да си започнал да му повтаряш какво добро котенце е. Тогава пуска мотора на бързи обороти и започва да се върти, докато се настани по-удобно. От време на време мъркането му излиза извън контрол и зазвучава като хъркане. Гледа те с широко отворени, пълни с обожание очи и дълго и бавно примижава по котеижи, изразявайки така пълното си доверие. Скоро притихва. Ако усети, че всичко е наред, може да остане в скута ти за удобна дрямка. Но може и да скочи и да тръгне по свои си работи. И в двата случая е доволен.

Дъщеря ни го казва кратко и ясно: „Блеки има нужда да го накарат да мърка." В къщи той не е единственият, който изпитва подобна потребност — и аз съм като него, а и съпругата ми. Убедени сме, че това не е привилегия само на определена възрастова група. И все пак, тъй като работя в училище, а съм и баща, свързвам тази потребност най-вече с подрастващите, с тяхната бърза, импулсивна нужда от топла прегръдка, протегната ръка, подпъхване на одеалото — не защото нещо не е наред, не защото трябва на всяка цена да се направи, а просто защото това им доставя удоволствие. Много неща бих искал да направя за децата. Но ако трябваше да избера само едно, то щеше да бъде: да се гарантира на всяко дете, навсякъде по света, възможност, поне веднъж на ден добре да си помърка. Децата, като котките, имат нужда от време за мъркане.

Фред Т. Уилхелмс

[tetty71]

Гушкайте си децата! Без граници! Отгледах две мои деца и най- малко може да се каже за тях, че са разглезени. Сега гушкам 3 чужди деца, двете от които са аутисти ( 90% едното и 30% другото) и намалиха кризите, започнаха да говорят повече, да учат...

Може би определението за разглезено дете е различно за всеки, но по мое мнение, наблюдавайки част от познатите тинейжърки, разлигавени са точно тези, чиито майки никога не са имали време за тях.

Докато пиша постинга, Linus ( децата са англичанчета) седна в мен и се сгуши Той е тежкия аутист в семейството, до преди 4 месеца не даваше да го докоснеш, а сега сам се сгушва в мен. Гледа снимката ми на профила докато пиша, сочи я и повтаря " I believe. I believe. " Това е начина по който ме назовава

Трябва да приключвам, че ме чака едно гушкане...

[Мария-София]

Къде е бебето ми?

Това е въпрос, който често задават родилките в България. Веднага след раждането техните деца са отнесени, за да им се приложат куп процедури, които в общия случай не са така неотложни. Или пък най-малкото – могат да бъдат приложени на място в присъствието на родителите. Последващият период на неизвестност води до усложнения в психическото, физическото и емоционалното здраве и на майката, и на бебето.

Какво се случва с тялото на родилката

По време на и в мига веднага след раждането организмът на майката произвежда „нечувано“ количество окситоцин – хормонът на щастието. Това се случва само тогава, по един единствен път в живота на всяко бебе и му предоставя уникален шанс за „зареждане” с щастие!

В първите 3 часа след раждането нивата на хормоните естроген и прогестерон рязко спадат (с до 90%) и родилката започва да изпитва чувство на безпомощност, тревога, нетърпеливост, раздразнителност и безсъние.

Тялото й започва да дава сигнали на мозъка, че тя вече е станала майка и трябва да се грижи и за бебето, да бъде силна и да му доставя храна, закрила и обич. Ако бебето й не е до нея в този момент, се задейства нещо като „самоунищожителна програма”, често се стига до кръвоизливи или дори смърт...

Какво се случва с тялото на бебето, ако то е отделено от майка си

Много често бебетата, отделени от майките си, получават смущения в дишането по време на сън (сънна апнеа), не могат да контролират сърдечния си ритъм и телесната си температура и имат завишено ниво на адреналин. Последни изследвания сочат, че тези деца често израстват като неспособни на доверие и привързаност, заради това първоначално „предателство” на майките си.

Привързване

Връзката майка-бебе остава ненарушена, здрава и носи психическа удовлетвореност и за двамата, ако са заедно от първата минута. Т.нар. bonding или привързванемежду родителите и детето им е гаранция за по-стабилната психика на бебето. Все още се правят много изследвания, но се смята, че „привързаните” родители дават по-добър старт на децата си – те са по-стабилни, с по-малко страхове исе справят по-лесно с трудностите в живота.

Кърмене

Бебетата се раждат по начало сити. Кърменето започва веднага след раждането – най-добре до първия час след това. Кърмата в първите 2-3 дни е преди всичко информация – тя се променя според нуждите на бебето. Ако то е с по-висока или по-ниска телесна температура, ако има недостиг на дадено вещество – кърмата е регулатор и имуностимулатор, който няма заместител. Стимулацията на гърдите веднага след раждането помага за отделяне на плацентата, както и за успешния старт на кърменето и предлага на бебето коктейл от полезни вещества. В тези първи минути (както и в следващите 48 до 72 часа) се отделя коластра, която съдържа висока концентрация жизненоважни растежни и модулиращи развитието и съзряването на имунната система вещества, витамини, антитела и има уникален състав, неповторим в човешката природа. Дори няколко капки са достатъчни да заситят бебето и да му донесат гореизложените ползи. През първите 24 часа (желателно е и по-натам да е така) бебето се кърми по-често от препоръчаните 3 часови „режими” и така то, първо, приема достатъчно количество храна, и второ - засилва производството на мляко на принципа „търсенето обуславя предлагането”.

Кенгуру-грижи

Бебетата с много ниско тегло при раждането или тежки вродени заболявания, за чийто живот се борят лекарите, недоносените бебета, все по-често се подлагат на техника, наречена кенгуру-грижа. Кенгуру-грижата е техника, при която новородени, най-често недоносени бебета, имат директен физически контакт с родителите си, кожа до кожа. Този метод има не само емоционални предимства, тъй като се възстановява и укрепва преждевременно прекъснатата връзка между майката и детето, но и доказано благоприятен ефект върху обективното състояние на децата (избягване на хипотермия при бебетата, естествено регулиране на дишането и сърдечния ритъм и много други). Кенгуру-грижите са подходящи дори за бебета на апаратна вентилация, за бебета с екстремно ниско рождено тегло и са съвместими с повечето рутинни медицински интервенции. Кабелите, мониторите, сондите, венозните източници и друга технология, необходима за проследяването на състоянието на бебето, не пречат на провеждането на кенгуру-грижите. Родителите могат да се сменят и според преценката на лекарите бебето може да прекара между 2 и 16 часа на ден в пряк физически контакт с майка си и/или баща си.

В повечето неонатологични отделения в Европа и най-вече в САЩ се полагат все по-големи усилия да се осигури и някаква степен на емоционален комфорт на малките пациенти и техните майки и бащи. Така например, на много места достъпът на родителите до децата не се ограничава (през цялото денонощие). Има възможност кувьозите да бъдат отделяни чрез завеси или паравани, така че всяко семейство да получи в някаква степен лично пространство. Родителите са запознати в детайли с всяка една процедура и всеки един медикамент, който се прилага при лечението на децата им, а също така имат възможността да участват във всекидневните грижи като смяна на пелени и хранене.

У нас родителите на недоносени може да са отделени от бебетата си за дни и даже седмици, като могат да ги видят или да получат информация за тях съвсем рядко. А доколкото е обществено известно – кенгуру-грижи се практикуват само в Плевен. Може би е време и други български неонатолози да се захванат с тази инициатива.

Законът

Разделянето на майката и бебето нарушава правата на майката.

Член 8 на Европейската конвенция за защита правата на човека постановява, че „всеки има право на неприкосновеност на … семейния си живот...”

Правото на личен живот е гарантирано от Конституцията на страната от 1991 г., „личният живот на гражданите е неприкосновен”. Според нея „всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име”. /чл. 32, ал. 1/ Тълкувайки този член, можем да решим, че всяко недоброволно разделяне на майката и бебето й в качеството му на част от личния им живот са незаконни според Конституцията на Република България!

Според Конвенцията на ООН за правата на детето родителите имат право да не бъдат разделяни от детето си против тяхната воля. Наредба 16 на Министерство на здравеопазването от 1995 година посочва, че единият от родителите на болно дете до 14 години има право да го придружава в болницата. Това право имат и родителите на недоносени бебета, които често не виждат децата си с дни, когато те са в неонатологията. Законът за здравето посочва, че родилките и техните новородени имат право на „оптимална жизнена среда”, като това включва физическо, психическо и социално здраве. Майките имат право да бъдат консултирани и да взимат решения за всеки аспект от грижите, които се прилагат на техните деца.

Световната здравна организация (СЗО)

Препоръките на Световната здравна организация сочат, че майките и бебетата трябва да са заедно възможно най-скоро след раждането, в рамките на първите 30 минути, а рутинните процедури като миене, мерене и теглене на бебето трябва да се отложат. Това важи и за майките, родили с цезарово сечение, като при местна упойка срещата може да се осъществи веднага след раждането, а при пълна упойка, след като майката се събуди.

СЗО също така препоръчва родилките и бебетата да не се разделят по време на целия болничен престой. Грижите за бебета в общо неонатологично отделение е желателно да се избягват, защото водят до разпространение на инфекции. През 1998 година организацията посочва, че основната грижа за майката и бебето веднага след раждането включва: „неразделянето на майката и бебето, за да се предотврати хипотермия”. /WHO/RHT/MSM/98.3, параграф 10.3.1/ Разделянето може също така да повлияе на кърменето, както и на връзката между майката и бебето. /WHO/CHD/98.9, параграф 4.2/ Препоръката на СЗО е майките и бебетата да не се разделят след раждането, освен ако няма неизбежни медицински показания за това. /параграф 4.6/

Потърсили сме и експертното мнение на представителя на Световната здравна организация (СЗО) за България – г-жа Емилия Тончева. Очакваме с нетърпение отговорите на въпросите ни дали, доколко и къде се спазват препоръките на СЗО за неразделяне на майка и бебе у нас и какви мерки са взети в тази посока.

Кампаниите

Всичко това и фактът, че в българските болници продължава рутинно да се прилага практиката разделяне на двойката майка-бебе почти веднага след раждането накара нашата организация „Родилница” (вече регистрирана като НПО) да посвети тазгодишната си кампания по повод 25 ноември – Международен ден за премахване на насилието над жени - на „Първи контакт - кампания за неразделяне на майката и бебето след раждането и по време на болничния престой”!

Кампанията цели да обърне внимание на рутинното разделяне на родилката и бебето й в болничната среда - разделяне, което не е медицински обосновано и нарушава правата на жената. Можете да намерите още статии, клипове и статистика на специалната интернет страница, създадена за целите на настоящата кампания:http://firstcontact.rodilnitza.com/.

http://www.bghelsink...de-e-bebeto-mi/

Редактирано Март 6, 2012 от Мария-София

[Итое]

Къде е бебето ми? (....)

Страхотен материал!!! Благодаря ти, Мария-София! С моето бебче бяхме разделени в първите дни от раждането ѝ и доста дълго време "избивах" периода на отсъствието ми. За мое щастие тя раста уверена и спокойна, но близостта на майката не може и не трябва да се заменя с нищо друго на света! Само майката може да даде онази нежност, която се превръща в здраве, ум, възпитание, морал, мечти и увереност. Затова - уважавайте майките си, защото те са ви направили хора!

[kukuvica]

Според моето скромно мнение, децата трябва да се гушкат, целуват и т.н.,до насита. До нашата обща насита. Когато беше бебе, не беше от най-любвеобилните деца, винаги  прегръдките и целувките. С времето това се промени, сега е на 3 и понякога сама идва и ме прегръща ей така без повод.Тогава зарязвам всичко и си стоим така, колкото искаме. В прегръдките ми търси спокойствие, закрила. Пък ако ще и да е с цената на разглезване.

[Донка]

Погрешно е да се мисли, че нежността разглезва. Разглезването е плод на липсата на ясни граници на личните пространства на детето и родителите, която води до безразборно задоволяване на всички прищевки на детето. Прищевките имат определено предназначение - с тях детето проверява къде се намира границата, меката стена, зад която стои уверено и силно родителят - опората на детския свят. Ако личното пространство на детето се разшири прекалено много за сметка на родителското, детето започва да проявява симптоми на тревожност и дори невротичност, неадекватно поведение, стараейки се по този странен начин да накара родителя да върне опората на правилното място и да я заздрави. 

Наскоро наблюдавах с определно задоволство майката на 5 годишно момиченце, което капризнечеше, но тя нежно отстояваше разумната позиция и навреме намери начин да канализира (отново нежно и с милувка) вниманието и енергията на детето в подходяща за него из а момента и мястото посока. 

[Ines Raycheva]

В 28.09.2014 г. at 13:40, Донка каза:

Погрешно е да се мисли, че нежността разглезва. Разглезването е плод на липсата на ясни граници на личните пространства на детето и родителите, която води до безразборно задоволяване на всички прищевки на детето.

                         Точно това е. 

 

Нежността, ласките НЕ могат да навредят, тяхната липса обаче със сигурност да. 

До 6-месечна възраст е добре детето почти да не се отделя от мама. Да не бъде оставяно да плаче само - то не се преживява като различно от средата, в която е - не разбира кое е то, кое е другото на него. Оставено да плаче, за него е равносилно на смърт. Звучи страшно, и е точно такова, когато сме в тази крехка възраст. 

Препоръчително е и да спи до мама в този период. То не мисли "ако се разплача, ще стане моето", няма още развито причинно-следствено мислене - то просто е безпомощно и има нужда да бъде обгрижвано.

В тази възраст - до 6 месеца - се формират и травмите свързани с изоставяне. Най-просто казано: оставен съм, сам съм, няма храна, няма живот, аз няма какво да направя, умирам! - Това остава на телесно ниво, паметта на тялото.

Години по-късно не можем да рационализираме защо толкова ни е страх от отхвърляне, защо ние контра-отхвърляме (предварително, защитно отхвърляме), защо се пазим в капсула от евентуалните болки и разочарования, които ни ужасяват и ни карат да бягаме през глава от хората. Защо сме неспособни да заявяваме потребностите си, страх ни е да се доверим, помолим, потърсим - тялото помни, че когато сме били малки хора, сме се молили и търсили плачейки, но никой не се е отзовал. 

На по-късен етап, във възрастта на Едиповия комплекс (Едипова фаза) също е изключително важно докосването, и то от родителя от другия пол. Повече гушкане и целувки, в периода от 3-5г. условно казано. След това е добре да има леко отдръпване, да не стоим в една залепнала близост с детето, за да не остане в тази фаза, в този комплекс. 

Както става ясно залепналата близост е препоръчителна до един момент - след това е добре детето да се усеща като Отделен индивид, с отделни от мама и татко потребности, желания, интереси и тн. Задължително да присъстват активно в живота му, отново чрез ласки и много разговори, разбира се. Просто давайки си сметка, че това дете не е тяхно притежание, а имат щастието да помогнат на един малък човек да става все по-самостоятелен, давайки му любов и сърдечна грижа.