Креми (късметче) Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Да споделя едно свое наблюдение: Емоциите са като махало - за едни хора то е залюляно с по-голяма амплитуда, за други - с по-малка. На единия край са отрицателните, на другия - положителните емоции ... а по средата? По средата сякаш са тривиалните, позабравените, тези, с които сме свикнали. Нали Ботев казва : "Силно да любя и мразя." И ето какво става - с опитите ми за развитие отрицателните чувства намаляват и изчезват - гняв, яд, завист ( на това от край време не съм майстор), страх, съмнение ... От другата страна обаче също намаляват - няма ги бурните, изпепеляващи страсти, изключителна радост при успех, чак до самозабравяне и изпълване на мислите със собствения "аз", стрстно чувство към партньора, когото усещаш като част от себе си ( собственост) ... Такива чувства съществуват, но трансформирани, по-спокойни, по-благи, по-неизискващи, по-ненатоварващи ... с една дума - не толкова интензивни. Затова пък чувствата по средата, на които хората не обръщат внимание, сякаш добиха цвят, яркост, живот - радостта от светлината, от водата, от ежедневието, от две простички думи, енда усмивка, един поглед, от малките неща в природата ... И отношението към природата се промени - вече не искам да се "радвам" на животните в зоопарка, а да помагам на сободно живеещите. Не искам да довеждам природата в своя дом,а да отида аз при нея, без да я променям, без да я тревожа ... просто да я съзерцавам, прониквайки в атомите и молекулите на нейния свят, да слушам как расте тревата , както се слуша най-вдъхновяваща музика. ... Махалото сякаш е намалило своята амплитуда, а движението му в средата е изпълнено със съдържание. Вие как мислите? Какво сте усещали? Надеждна и wonderful 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 същото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Да! Точно така се получава. И е нормално да е така. Нали всичко е в равновесие. Но и аз се учудих; или по-точно направи ми впечатление. Само за тези чувства по средата, за които говориш ... Аз не бих ги нарекла чувства; по-скоро усещания. Които се засилиха. И усъвършенстваха. Дори редом с обичайните 5 сетива. Което обаче не е голяма екстра, ако живееш в съвременен град Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 20, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2009 Късметче, късмета с тебе върви. Ти си нашият пример и гордост За да се постигне това, което ти си направила, човек трябва ясно да почне да разграничава двете неща емоции и чувства. Емоциите са всичките неща като радост, страст, възбуда, тъга, гняв, ярост, бяс, завист, злоба и т.н. Емоциите за бурни запалват се бързо, траят известно време и умират. Може да траят по-дълго с периодични избухвания. Чувството е нещо постоянно, което е в нас и направлява ежедневния ни живот. Чувството не е буйно, не ни тресе, не ни тласка към крайности, а е част от новото ни възприемане на реалността и рекациите ни към нея. Чувства като любов, радост от живота, грижовност за другите, за природата, съпричастност, съпреживяване, чувство за нуждата от активност, ангажираност, отдаденост, служене и т.н. Сами разбирате, че обяснявам езотеричното разбиране на емоциите и чувствата. Идеята е не да премахваме емоциите, а да ги превърнем в чувства. Да спрем лутането между крайностите, а да се слеем със света чрез чувствата. Да преобразуваме губенето на енергия и фокус, към което ни тласкат емоциите, в натрупване на духовна сила. Трудно е. Като например човек да преобразува тъгата в себеприемане и приемане на другите. Късметче, разкажи как си постигнала това състояние. С какви подходи, методи, действия и начин на мислене? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 (edited) Божидар, благодаря за отговора. Не го усещам като постижение, а като промяна, която нямаше как а не констатирам ден след ден. Т.е. нещата вероятно са още в развитие. Не съм правила някакви планове, самата аз съм изненадана, затова и споделям. Ако питаш с какво се различават последните 3 - 4 години от предходните : -с редовното посещаване на този сайт и форум, активно участие; -постояната необходимост да чета Учителя Дънов, което води до усещането, че се завръщам при себе си; -редовно и напоително четене на духовна и езотерична литература; -изучаване и практикуване на лечение с прана. Напоследък обаче сякаш има връщане към светския живот, но вече от други позиции. Диана и Диди - една голяма виртуална прегръдка. Редактирано Ноември 21, 2009 от късметче Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Февруари 10, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2011 Махалото сякаш е намалило своята амплитуда, а движението му в средата е изпълнено със съдържание. Креми,много хубаво си ги описала нещата. Искам да споделя нещо за Средата.Умиротворение и Хармония.Лекота. Виждаш хубавото и доброто,то зло няма.Нали всичко е за добро... Всеки ден ми се случват чудеса.Плувам в океан от повдигащи вибрации.Най-вълнуващото е, че влизам в съприкосновение със сродни души, получавам отговори на въпроси,които ме вълнуват, както и методи за приложението им.Изпитвам огромна благодарност за всичко,което ми поднася съдбата,особено за трудностите. Животът е вълнуващо приключение,когато си стъпил на пътя,водещ към Отеца... Благодаря ти за "Благославям" Ефектът е поразяващ! Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Февруари 10, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2011 възможно ли е тези усещания да са периодични....? и ако е така, защо всичко не продължи по-дълго...? да усещаш безкрая и да си абсолютно спокоен и щастлив по един тих, но много осезаем начин.... любовта и разбирането стават част от теб, няма място за негатвизми и лоши мисли.....всички негативни мисли или усещания просто изчезват в момента на осъзнаването им в съзнанието ...ей така без усилие или борба.......ставаш свободен, чувстваш нещо невероятно, усещаш вселената, любовта, безкрайността...... всички мисли и чувства присъщи за ежедневието и "средно статичстическото съзнание" просто липсват, благ си ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivaylo Добавено Май 18, 2011 Доклад Share Добавено Май 18, 2011 Здравейте !Да споделя:По пътя на Живота си душата ми прелива от много мъка и срадания....Страдания когато загубих първата си работа.Много мъка и ядове когато загубих и 2 рата си работа/несправедливо уволнен въпреки моята трудолюбивост и дисциплина/...На третата работа-въпреки моята способност и успеха- на 6 тия месец и нея загубих/разболях без да могат лекарите да ми поставят диагноза.....и месеци напред страдания....На 4 тата работа-въпреки успеха и трудолюбието -на 6 тия месец всичко се срина/не ми беше подновен трудовия договор/..И пак мъка и ядове......На следващата 2г.изкарах като последните 6 месеца -2 колежки ми спъваха работата ми и имах много ядове и после напуснах...После на друга- вече имах "слъчеви дни"....Но на следващата въпреки моята пак способст и дисциплина-на третата година и 4 месец всичко се срина-вместо да уволнят конфлината линост/една колежка коята съсдаваше проблеми/аз по много подъл начин с клевети бях уволнен/притиснаха ме да напусна/.Пак нямаше справедливост.Какви мъки и ядове е било само аз си знам.Месеци наред съм страдал от преживяното.......За да дойде настоящия момент- 20 ти ноември 2009г-бях съкратен след работа от 1 година и 3 месеца...Много страдам и досега от работата /професията и работното ми място където се чувствах добре и уютно/която загубих......Да спомена след това 6 месеца не можах да си намеря работа...Бях толкова зле/загубих съня,с нервите/финансово се сринах....Сега тука на тази работа къдото се намирам не си чувства добре и уютно/заради вредната среда/ и колега които са се заяждали....Много жестока мъка имам в себе си и от липсата на Любов в живота ми-липсата на приятелка,партньорка до себеси...Нещо което никога не съм имал/на 41 год.съм/........Не знам в какъв" живот" се намирам-само мъка и страдания съм срещал....Не знам какво е Радост,Късмет,да се чувствам Щастлив....Дори когато имах тези неща/за малко/с успеха с който съм започвал на някое работно място/после всичко се е сривало,губил.....А Пътя напред-не знам какъв ще ми бъде....Дали ще имам сили все така/криво ляво да оцелявам/.....Достатъчно ми и разбита душата от всичко което съм преживял.....А така ми си иска идин ден Пътя да ми стане прав-осеян с много Цветя,Зеленина,с много Слънце...Много Радост,Здраве,Щастие,Късмет,Любов!!!!!Много Здраве,Щастие,Късмет и Любов на всички вас мой непознати приятели от форума!!!!!! Nickelangello и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 Ivaylo, всяко страдание идва при човека да му каже нещо. Страданието идва, за да му посочи грешки в мисленето и поведението и си е лично за него страдание. То не означава, че другите са лоши, а че човек трябва да научи нещо от страданието и ще го получи независимо чрез кой. Ето една беседа по въпроса: Причини за страданията Препоръчвам ти и книгите на Лазарев "Диагностика на кармата". Дъгата и Надеждна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 Здравейте !Да споделя:По пътя на Живота си душата ми прелива от много мъка и срадания....Страдания когато загубих първата си работа.Много мъка и ядове когато загубих и 2 рата си работа/несправедливо уволнен въпреки моята трудолюбивост и дисциплина/...На третата работа-въпреки моята способност и успеха- на 6 тия месец и нея загубих/разболях без да могат лекарите да ми поставят диагноза.....и месеци напред страдания....На 4 тата работа-въпреки успеха и трудолюбието -на 6 тия месец всичко се срина/не ми беше подновен трудовия договор/..И пак мъка и ядове......На следващата 2г.изкарах като последните 6 месеца -2 колежки ми спъваха работата ми и имах много ядове и после напуснах...После на друга- вече имах "слъчеви дни"....Но на следващата въпреки моята пак способст и дисциплина-на третата година и 4 месец всичко се срина-вместо да уволнят конфлината линост/една колежка коята съсдаваше проблеми/аз по много подъл начин с клевети бях уволнен/притиснаха ме да напусна/.Пак нямаше справедливост.Какви мъки и ядове е било само аз си знам.Месеци наред съм страдал от преживяното.......За да дойде настоящия момент- 20 ти ноември 2009г-бях съкратен след работа от 1 година и 3 месеца...Много страдам и досега от работата /професията и работното ми място където се чувствах добре и уютно/която загубих......Да спомена след това 6 месеца не можах да си намеря работа...Бях толкова зле/загубих съня,с нервите/финансово се сринах....Сега тука на тази работа къдото се намирам не си чувства добре и уютно/заради вредната среда/ и колега които са се заяждали....Много жестока мъка имам в себе си и от липсата на Любов в живота ми-липсата на приятелка,партньорка до себеси...Нещо което никога не съм имал/на 41 год.съм/........Не знам в какъв" живот" се намирам-само мъка и страдания съм срещал....Не знам какво е Радост,Късмет,да се чувствам Щастлив....Дори когато имах тези неща/за малко/с успеха с който съм започвал на някое работно място/после всичко се е сривало,губил.....А Пътя напред-не знам какъв ще ми бъде....Дали ще имам сили все така/криво ляво да оцелявам/.....Достатъчно ми и разбита душата от всичко което съм преживял.....А така ми си иска идин ден Пътя да ми стане прав-осеян с много Цветя,Зеленина,с много Слънце...Много Радост,Здраве,Щастие,Късмет,Любов!!!!!Много Здраве,Щастие,Късмет и Любов на всички вас мой непознати приятели от форума!!!!!! Здравей, Ивайло. Познато ми е това. Нали знаеш, че една ситуация се повтаря, докато научиш от нея това, което трябва да научиш. Задай си въпроса какво трябва да научиш? И аз дълго време се въртях в тоя кръг от една работа на друга, в лоша среда, с лоши отношения, проблеми...дълго се питах защо се получава и защо се повтаря...оказа се, че трябва да се науча да обичам, уважавам и отстоявам себе си и да мисля позитивно. Да определя за себе си какво искам за себе си в живота си, и да отхвърля това, което не искам . Дошло е време да се вземем в ръце както се казва, и да си поемем своя живот в свои ръце. Мисли положително, от това зависи много, и излез срещу негативизма и страха, когато ги срещаш. Не мисли от позицията на липса и нужда, не мисли "искам да е така, но не е", гледай да си фокусиран само върху доброто...има го и това, че в момента се извършва разделение във връзка с новата епоха. Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 Прекрасно и положително говорите всички на Ивайло. Но нещо не ми стана ясно: Как така мъчениците и Светиите за Вярата Христова, уж всичко изпълнели за това което така прекрасно говорите, НО ... станали мъченици.??? Как така се получава това? Или Божият Закон нещо не е наред или нещо друго... Според мене не е достатъчно човек само да научи въпросните "уроци" , които така добре цитирате от лекциите. Иска се и разбиране на нещата. Когато в дадено Общество ( със всичките му човешки закони и законодателство) е сбъркана системата съвсем умишлено, колкото и да работи човек с положителна настройка - нищо няма да се получи. Даже в определени случаи ще стане още по-лошо. Дори когато във въпросното Общество човешките закони станат перфектни, НО не се изпълняват - ефектът ще е пак катастрофален. Мисля, че Ивайло ( и не само той) , страда точно поради тази причина. Имаше един политик, който казваше ...: .... "чипът е объркан на българите". П. Дънов бил казвал: ..." дървени глави имат българите" При това положение ако ще "надстройката" в Обществото, да е много грандиозна и супер перфектна.... обърканият "чип" ще срине желаните ефекти също така грандиозно и по един перфектен начин. А "чипът" в цялата система е нещо малко... Но, ха де .... къде ли е този "сбъркан чип" на българите? За сравнение - твърде често, като напуснат същите тези българи, които много се стараят в родината си, а получават само огорчение, унижения и обиди,...., а получават абсолютно признание по света, за разлика от Родинатао Тежко и горко им на онези, които знаят къде е "сбърканият чип" и го толерират с активното си действие или бездействие. Пък омаломощават точно хората осъждани в обществото чрез злепоставяне, оклеветяване и ги осъждат на незаслужени страдания. Като ги правят, без грях да са виновни в очите на другите хора. Нека не забравяме, че Бог е този който осъжда, хората тук на Земята сме само братя. Тези приказки за поучения и че Бог ни го е дал това страдание..... много неприятно и невярно ми звучат. Защото да преценя дали е за поучение и урок дадено страдание, има само Бог. За справка от Библията ....ев. Матей гл. 23 - там е написано на висок стил. А не като мене израващ се като лаик емоционално. Сори, че говоря по човешки и емоционално ! Едни хора дълго време викаха на един ..."учителю", пък около него има само смрад, смърт и нещастия. М-дааа... и аз бях един от тях, но се поправих, като разбрах грешката си. Нямаше как да не сбъркам.. Нямаше как и другите като мене да не сбъркат, защото бяхме всичките "слепци", чистосърдечни и ни се повтаряше непрекъснато "имайте ми доверие, вярвайте ми" . И тутакси бях наказан като Ивайло. Защото си потърсих като човек - чисто човешките права... (не Божествените, а човешките). Егати и учителя - сбъркан чип. Да го държат в ръчичките си всички малодушници , той ще ги оправи всичките. Но колко хора трябва да пострадат още....??? ---------- ПП: Аз като лаик, акъл на можещи братя не давам. Само искам билет за страна в която няма сбъркани чипове, та да ми е сладък и трудът и хлябът, който ще си купя с честния си труд. Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 .... Когато в дадено Общество ( със всичките му човешки закони и законодателство) е сбъркана системата съвсем умишлено, колкото и да работи човек с положителна настройка - нищо няма да се получи. Даже в определени случаи ще стане още по-лошо. Дори когато във въпросното Общество човешките закони станат перфектни, НО не се изпълняват - ефектът ще е пак катастрофален. Мисля, че Ивайло ( и не само той) , страда точно поради тази причина. Имаше един политик, който казваше ...: .... "чипът е объркан на българите". П. Дънов бил казвал: ..." дървени глави имат българите" При това положение ако ще "надстройката" в Обществото, да е много грандиозна и супер перфектна.... обърканият "чип" ще срине желаните ефекти също така грандиозно и по един перфектен начин. А "чипът" в цялата система е нещо малко... Но, ха де .... къде ли е този "сбъркан чип" на българите? За сравнение - твърде често, като напуснат същите тези българи, които много се стараят в родината си, а получават само огорчение, унижения и обиди,...., а получават абсолютно признание по света, за разлика от Родинатао Тежко и горко им на онези, които знаят къде е "сбърканият чип" и го толерират с активното си действие или бездействие. Пък омаломощават точно хората осъждани в обществото чрез злепоставяне, оклеветяване и ги осъждат на незаслужени страдания. Като ги правят, без грях да са виновни в очите на другите хора. Нека не забравяме, че Бог е този който осъжда, хората тук на Земята сме само братя. Тези приказки за поучения и че Бог ни го е дал това страдание..... много неприятно и невярно ми звучат. Защото да преценя дали е за поучение и урок дадено страдание, има само Бог. За справка от Библията ....ев. Матей гл. 23 - там е написано на висок стил. А не като мене израващ се като лаик емоционално. Сори, че говоря по човешки и емоционално ! Едни хора дълго време викаха на един ..."учителю", пък около него има само смрад, смърт и нещастия. М-дааа... и аз бях един от тях, но се поправих, като разбрах грешката си. Нямаше как да не сбъркам.. Нямаше как и другите като мене да не сбъркат, защото бяхме всичките "слепци", чистосърдечни и ни се повтаряше непрекъснато "имайте ми доверие, вярвайте ми" . И тутакси бях наказан като Ивайло. Защото си потърсих като човек - чисто човешките права... (не Божествените, а човешките). Егати и учителя - сбъркан чип. Да го държат в ръчичките си всички малодушници , той ще ги оправи всичките. Но колко хора трябва да пострадат още....??? ---------- ПП: Аз като лаик, акъл на можещи братя не давам. Само искам билет за страна в която няма сбъркани чипове, та да ми е сладък и трудът и хлябът, който ще си купя с честния си труд. Ян, "надстройката" в обществото не е наши мисли за блестящи човешки закони, а реалното колективно несъзнавано. Ако му се съпротивляваме и ни чука с канче по главата. А то е такова, каквото си го заслужаваме. И българи, които в родината "получават само огорчение, унижения и обиди" като отидат на Запад са по-добре, защото реално се променят. Те попадат под въздействието на западното колективно несъзнавано и вече не хвърлят боклуци по улиците и си гледат съвестно работата. Но как ще обясниш, че не всички българи се чувстват така огорчени, унизени и обидени?! Те пак са при същото колективно несъзнавано. Значи нещо в отделния човек определя тези неща. И ти малко така се заля в осъждане, а пък казваш, че само Бог може да осъжда. Някакво противоречие в думите си не виждаш ли? А относно "учителя", който казваш, че те е подвел, то почти всеки е имал такива случаи. Когато е искал страстно да развие някакво умение, с което да блесне или с което си мисли, че ще реши човешките си проблеми. Тогава, хитри "учители" се възползват от "слепците", които сами са си затворили очите. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 (edited) Тази сутрин се заслушах в предаването на Гала в разказа на един готвач който се е преместил със семейството си в Америка и там упражнява професията си. Не го хванах от самото начало, но разказаното ми направи страхотно впечатление. Там те наблюдават, но не директно, никой не ти пречи, оставят те свободен, но по този начин ако си съвестен човек много бързо научаваш правилата и... успяваш. Никой не те задушава и просто успяваш, човешко е. За останалото... то се е изказало вече, няма какво да спорим по този въпрос. Радвам се на българите които са успели да уредят живота си по честен и достоен начин. Има и такива които са го постигнали в родината си, чудесно е, пожелавам да се случи на болшинството от хора в страната ни но никак не осъждам огорчените духом които изразяват мъката си и тежестта в душите си колкото и осъдително да звучат думите им на пръв поглед и никак не осъждам тези които просто са си тръгнали от тук и са намерили щастието си другаде. Поздрави! п.п.Божидар "А относно "учителя", който казваш, че те е подвел, то почти всеки е имал такива случаи. Когато е искал страстно да развие някакво умение, с което да блесне или с което си мисли, че ще реши човешките си проблеми. Тогава, хитри "учители" се възползват от "слепците", които сами са си затворили очите. " Бях на 16 год. когато повярвах в Бога т.е. попаднах в ЕПЦ и започнах да слушам Словото. Още от малка съм имала копнеж по това, разказвала съм го на други места и не искам да се повтарям, но по време на комунизма кой да ти каже... Когато тръгнах, баща ми направо се " побърка" от притеснение за мен. Страшна работа беше, тогава направо бях във "война" с него. Тогава не го разбрах, но днес от позицията на 36 годишна жена му влизам напълно в положението. Слава на Бога че Бог ме е опазил от затъване в някоя страшна секта, но знаете че има и много подведени и пострадали хора от тези неща. Е, ако тогава аз като шестнадесет годишно хлапе бях попаднала на такива лъже- учители и се бях подвела и пострадала дали сама съм щяла да затворя очите си!? Не мисля Редактирано Май 19, 2011 от Eлф томи и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 Прекрасно и положително говорите всички на Ивайло. Но нещо не ми стана ясно: Как така мъчениците и Светиите за Вярата Христова, уж всичко изпълнели за това което така прекрасно говорите, НО ... станали мъченици.??? Как така се получава това? Или Божият Закон нещо не е наред или нещо друго... Според мене не е достатъчно човек само да научи въпросните "уроци" , които така добре цитирате от лекциите. Иска се и разбиране на нещата. Когато в дадено Общество ( със всичките му човешки закони и законодателство) е сбъркана системата съвсем умишлено, колкото и да работи човек с положителна настройка - нищо няма да се получи. Даже в определени случаи ще стане още по-лошо. Дори когато във въпросното Общество човешките закони станат перфектни, НО не се изпълняват - ефектът ще е пак катастрофален. Мисля, че Ивайло ( и не само той) , страда точно поради тази причина. Имаше един политик, който казваше ...: .... "чипът е объркан на българите". П. Дънов бил казвал: ..." дървени глави имат българите" При това положение ако ще "надстройката" в Обществото, да е много грандиозна и супер перфектна.... обърканият "чип" ще срине желаните ефекти също така грандиозно и по един перфектен начин. А "чипът" в цялата система е нещо малко... Но, ха де .... къде ли е този "сбъркан чип" на българите? За сравнение - твърде често, като напуснат същите тези българи, които много се стараят в родината си, а получават само огорчение, унижения и обиди,...., а получават абсолютно признание по света, за разлика от Родинатао Тежко и горко им на онези, които знаят къде е "сбърканият чип" и го толерират с активното си действие или бездействие. Пък омаломощават точно хората осъждани в обществото чрез злепоставяне, оклеветяване и ги осъждат на незаслужени страдания. Като ги правят, без грях да са виновни в очите на другите хора. Нека не забравяме, че Бог е този който осъжда, хората тук на Земята сме само братя. Тези приказки за поучения и че Бог ни го е дал това страдание..... много неприятно и невярно ми звучат. Защото да преценя дали е за поучение и урок дадено страдание, има само Бог. За справка от Библията ....ев. Матей гл. 23 - там е написано на висок стил. А не като мене израващ се като лаик емоционално. Сори, че говоря по човешки и емоционално ! Едни хора дълго време викаха на един ..."учителю", пък около него има само смрад, смърт и нещастия. М-дааа... и аз бях един от тях, но се поправих, като разбрах грешката си. Нямаше как да не сбъркам.. Нямаше как и другите като мене да не сбъркат, защото бяхме всичките "слепци", чистосърдечни и ни се повтаряше непрекъснато "имайте ми доверие, вярвайте ми" . И тутакси бях наказан като Ивайло. Защото си потърсих като човек - чисто човешките права... (не Божествените, а човешките). Егати и учителя - сбъркан чип. Да го държат в ръчичките си всички малодушници , той ще ги оправи всичките. Но колко хора трябва да пострадат още....??? ---------- ПП: Аз като лаик, акъл на можещи братя не давам. Само искам билет за страна в която няма сбъркани чипове, та да ми е сладък и трудът и хлябът, който ще си купя с честния си труд. Ян, говоря от личен преживян опит. Какво да правя като опита съвпада с писаното в книгите... Няма смисъл да говорим, че системата, обществото, другите хора и т. н. не са наред. Ти така или иначе нямаш власт над тях, но над себе си имаш. Ако чакаме другите, системата и т.н. да се оправят, че тогава и ние, има да си чакаме. "Бъди промяната, която искаш да видиш в света" - Ганди Колкото до Дънов, той казва, че промяната е индивидуална и става отвътре навън, а също и, че никой не може да избегне страданието.И също, че сме дошли тук да се научим да живеем добре в лоши условия Диана Илиева и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 .................................... 1.И ти малко така се заля в осъждане, а пък казваш, че само Бог може да осъжда. Някакво противоречие в думите си не виждаш ли? 2.А относно "учителя", който казваш, че те е подвел, то почти всеки е имал такива случаи. Когато е искал страстно да развие някакво умение, с което да блесне или с което си мисли, че ще реши човешките си проблеми. Тогава, хитри "учители" се възползват от "слепците", които сами са си затворили очите. По точка1. Няма противоречие в думите ми или поне не виждам такова. Тук диалогът /спорът може да стане безкраен съвсем не е за темата тук, даже не е и за този формат на разговор. Вече съм водил такива разговори по темата и още си търся "майстора", че да мирясам в мислите си, че аджеба съм объркан нещо, та спокойно да заспя с мисълта в главата ми : ..."ех, човешки си сбъркал, всичко е било само жесток кошмарен сън тези ъъъ.... години(приблизително половината живот до тук) " . Да, да, ама не.... има "твърдо регистрирани нещица" и няма начин да е станала човешка грешка. Човешката грешка може би е в онази част от "твърдо регистрираните нещица", където е могло може би, вероятно, предполагаемо да бъде отработено дадено действие по по-добър вариант. Но принципна грешка не е допусната. Но пък за това сме и хора в различията си и еднакви в принципните положения. Знаеш ли Божидар, защо боговете мълчат пред фактите? ...... Защото същите факти те-боговете ги знаят и няма какво да добавят. Борбата е дадено нещо да стане Факт и на Земята, така, че Волята на Бог Отец да е и на Земята освен на Небето. По точка 2. Схващаш ли противоречието ти самият БожидарЗИМ в думите си? Казваш : "то почти всеки е имал такива случаи" .... и си напълно прав тук. Но до тук само. Следващите ти думи са последствие от това, че ти самият се позна( вероятно...да ама и аз те познах вероятно и то още преди доста дълго време) някъде из изказването ми и си силно кармично, емоционално и ....... (многоточие) обвързан с това което говоря. Да, така е, в точка 2 от твоите думи. няма човек който е от жена роден и да не го иска. Няма човек който да му кажеш, че има заложби, дарби и да не иска да ги развие. Ти Божидар, също си сред тази категория хора. И не само ти и аз, много са още. В това няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това човек да иска да реши чисто човешките си проблеми. Проблемът идва, когато "хитрите учители" кажат (например ) ... на един човек "това ти се дава от Горе"..., Но на приятеля му каже същото за същото нещо и по същото време , но зад гърба му обаче. Първият предвижда бъдещият супер конфликт благодарение точно на същите заложби, но "хитрягата" го е поставил предварително в безпрецедентно положение, да не може да противодейства по никакъв начин , защото "хитрягата" е "прогнозирал/планирал" Смърт, иначе ще трябва сам да си плаща за хитрините. И така е създал поредица/верига ... причинно-следствени връзки от неразрешими проблеми ( или поне така е планирал в дълбочина) . Точно спекулирайки с незнанието на физическият ум и неговата необученост. Точно там е "врътката". Хората се раждаме по Природа "слепци" чрез първородния ни грях и е от изключителна важност точно кой ще ни обучи. Много е важно точно какво начално, средно и висше образование ще получи същият този физически ум. Както е и много важно, кой и как точно ще му даде началният тласък в Духовното му образование, за да го направи напълно обучен в изключително сложната материя на Духовното образование. Точно поради покварата идваща от "хитрягите" ..... са произлезли манастирите и отшелниците. И те ще си отидат, когато "хитрягите" си получат заплатата за хитрините си. М-даааа... и Христос точно за това дойде преди 2000 години. Точно и за това пострада. Точно и за това ни е дал Закон.... Закона на Любовта.... да простиш на съгрешилият в незнанието му. Но в същото време не е простил дори на Кръста на злодея от другата страна, който дори на Кръста се е присмял. Защото е казано .... " Ако не знаехте, може да ви бъде простено ако се покаете" . Няма човек родил се от жена без Грях. Но едно е, библейски грях, друго е човешко престъпление. За библейски Грях - съди Бог. За човешко престъпление - съдят хората с променливите си закони спрямо различните общества. Та къде видя да осъждам някого, Божидар? Изказал съм мнение по даден въпрос. Пък ти ако го чувстваш като "шамар" или осъждане, проблемът не е мой. Мене ако питаш, си силно кармично зависим от думите ми, а от там и реакцията ти. Едно е емоционалността, друго е кармичната зависимост. А бе, дъщеря ми към латино сапунките и тя подхожда емоционално, но не е кармична зависимост. Пък и аз може да говоря емоционално колкото си искам, важното е да говоря Истинно и Вярно. Защото ако говоря/пиша НЕистинно .... тежко ми кармично. Пък аз така знам..... така пиша. Ако бъркам, не е съзнателно. Нали правиш разликата? Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 тц, никаква разлика не правя Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivaylo Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 Относно страданията и мъката на които бях подложен по Пътя -да попитам:нормално ли е да имам толкова много беди и нещастия?Нормално ли лекари да не могат да ми поставят диагноза/поне 2 премеждия съм имал/ .Щях да почина при един от случаите.Едвам и до леля Ванга съм се добрал...Нормално ли толкова много нелепи случай съм имал в които да пострадам..,поне при 2 от тях съм бил наблизо до смърта ми...Нормално ли е с всичките загуби на работите които съм работил/въпреки успеха и трудолюбието което съм полагал всичко се е сринало,не е имало никаква справедливост....Нормално ли е това колко пъти съм обвинявам за неща които не съм направил,за ненормалната злоба която се е изливала върху мен....незнам още какво да кажа.....какъв ужас съм преживял от ужасни и отвратителни събития.....Да кажа и че при някои от тежките премеждия съм искал да си сложа край на живота.....Не знам кой нормален човек може да изпита всичко това....Да знам- има Господ, щом ме е оставил между живите....Бил съм по църкви...Иначи съм добър по характер,трудолюбив и честен най-вече....Да, чел съм преди години Лазарев,други книги за съдба и карма...Виждам какво става с моя "живот"-възноснова на на всички страдания-сякаш съм се родил с много грехове и сега всичко ми се струпва/изкупвам/ в този мой живот...Не знам просто да опиша колко много ми е разбита душата ,психиката...Вече толкова много години се измъчих....не мога да опиша колко много мъка има в мен....Не знам един ден дали ще имам сили да живея,да продължа да живея....А и незнам за какво да живея...Но всепак Ви Благодаря мои непознати приятели че сте насреща!!!! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Орлин Баев Добавено Май 19, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Май 19, 2011 Темата е за промяната на психиката ни по Пътя ни! Ивайло, отправната точка на миналите животи едва ли ще ти свърши работа! Не си ясновидец. Дори да си, характерът е това, което отработва съдбата и характерът е, което преживява, променя и гради съдбата! Показваш външна локализация на мотивацията си, от която позиция ти се струва този, онзи или дори съдбата виновни за премеждията ти! Но всъщност ти ги привличаш с възприятието си за ставащото, пречупвано през характера ти и оттам чрез, реалните си поведенчески, фините си невербални или ако щеш и енергийни послания предизвикваш съдбата си! В теб живее една амалгама от много висока агресия и автоагресия. Агресия, насочена към другите във вид на критика и агресия към себе си като мазохистично самопотискане на собствените нужди, изява, стремежи. Чувствам в теб един перфекционистичен идеализъм, в основата на който стои едно голямо "ТРЯБВА нещата да бъдат както си мисля, че ТРЯБВА да бъдат". Перфекционизмът ти е в коалиция с негативистични очаквания. Хората наоколо ти сякаш получават несъзнавано от мазохизма на самопотискането ти много мощни послания да те наранят емоционално и мачкат. За да ти потръгне в живота имаш да разтваряш ригидността и мазохизма в характера си: перфекционизма и идеализма, критиката към другия, самопотискането си. И през една вътрешна локализация на контрола и поемане на съдбата в ръцете си да градиш безусловна обич, смело себезаявяване на мига и на място, толерантност и благост към себе си и другите, оптимизъм и мъжествена смелост! Тогава съдбата и щастието по Пътя на живота ти ще се развържат! Успехи и най-приятелски поздрави от мен! Орлин Диана Илиева, pass_to, Донка и 6 others 9 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 Спри да мислиш само за себе си (за щастието и страданието си). Измести фокуса върху нещо друго. Освен това акцентирайки върху тежестта на страданията си, рискуваш животът да ти покаже, че можеш да страдаш много, ама много повече отколкото дори си представяш. Пишеш все едно си най-големия страдалец на света, докато в действителност поне половината население на Земята може само да мечтае да бъде на твоето място. Ани, Пламъче, Донка и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 20, 2011 Доклад Share Добавено Май 20, 2011 (edited) Резултатите - може би най-трудно победимата страст по Пътя. За/от какво да съм щастлив? - един от най-коварните въпроси. Добър ли съм? - директно ни сваля назад по надолнището на изминатия вече Път - като камъка на Сизиф... Защото търкаляме камъни вместо да изкачваме себе си... Редактирано Май 20, 2011 от Донка B__, Рассвет, Диана Илиева и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Май 20, 2011 Доклад Share Добавено Май 20, 2011 (edited) "Ако името на болестта е "безпричинна вражда", името на лекарството е "безкористна любов". изт. И още малко от същия източник: "Какво е свободата, ако не възможността да се променяш? *** Човек моли за милост, а не вижда, че тя е пред очите му. *** Ако вярвате, че можете да паднете, вярвайте и че можете да станете!" Редактирано Май 20, 2011 от Eлф Орлин Баев, pass_to, Мария-София и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.