Донка Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Съвременният човек с лекота използва думата любов в много случаи, в които всъщност тя отсъства. И за мен влюбването и любовта бяха почти синоними много дълго време. Едва ли не смятах, че само влюбването означава, че изпитвам истинска любов. Другото е .... просто приятелство... Оказа се точно обратното. Когато човек се влюби, любовта си отива... заедно със свободата.... А как мислите вие? Какъв е вашият опит? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Съвременният човек с лекота използва думата любов в много случаи, в които всъщност тя отсъства. Да и колкото повече те чета ,толкова повече мисля,че си съвременна! И за мен влюбването и любовта бяха почти синоними много дълго време. Едва ли не смятах, че само влюбването означава, че изпитвам истинска любов. Другото е .... просто приятелство... Влюбването е начален етап на любовта,а любов без приятелство е като къща построена върху пясък! Когато човек се влюби, любовта си отива... заедно със свободата.... Когато човек се влюби,любовта идва ...заедно със свободата.Когато свободата си отиде ... си отива и любовта! Тука обаче засягаш една тема ... която вече се коментира! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 20, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2009 ...Когато човек се влюби, любовта си отива... заедно със свободата.... Вярно дори човек да се влюби тайно... един ден свободата намалява това е моят опит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 20, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2009 Влюбването носи оглупяване. Когато човек е влюбен има крилца, всичко му е розово, не мисли много... Е, обичането и любовта идват по-късно. Когато си достатъчно наясно със себе си и започнеш да разсъждаваш. Любовта е да се пребориш с чувството за собственост и да освободиш себе си, от зависимостта. Когато имаш силите да кажеш-всичко е от Бог. Да бъде Волята му.Тогава можеш и да си тръгнеш от човека, но да продължиш да го носиш в сърцето си. И да превърнеш любовта към него, в любов към всичко... Свободна съм да обичам. Без защо и ако, а въпреки! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Ноември 20, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2009 (edited) Родих се с мисълта за Теб. Събуждах се с мисълта за Теб. Живеех с мисълта за Теб. Заспивах с мисълта за Теб. Сънувах Теб. Заради Теб забравих себе си. Заради Теб забравих другите. И осъзнах, че аз и те сме само сенки, а Ти единствен съществуваш. Когато с любовта си Те докоснах, станах жив - почувствах, че живея. И мойта сянка се стопи, и всички сенки се стопиха. Остана само Ти - без сянка, СВЕТЛИНА, ЛЮБОВ. До този миг си мислех, че съм влюбен. Сега разбрах - не може нито да се влюбва, нито да разлюбва този, който е ЛЮБОВ! Редактирано Ноември 20, 2009 от borislavil Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 20, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2009 Въпросът е зададен от Донка, като се очертават според мен щрихите на т.нар. романтична любов. Нейното начало е влюбването, а краят й - както вече се спомена на няколко пъти - разочарованието. Защо нещото, което толкова прилича на божествено, не се държи във времето, както би следвало (и както го изразява Бориславил), а деградира? Явно илюзията се състои в това, че на романтичната любов й се иска да е божествена (абсолютна), но не издържа на съответните изпитания. И много хора си остават със спомена за влюбванията като най-щастливите им моменти, на които не е съдено да се повторят никога повече. В действителност те са достатъчно обещаващи, за да не е справедливо да се пренебрегнат - но и достатъчно непълноценни, за да се абсолютизират. При влюбването има отключване на нещичко от Висшата проява, то не е илюзия изобщо, а само неразвито видение на Съкровеното. Рутината, егоцентризмът и прекалените претенции го разрушават; раздялата или охладнялата връзка, които могат да последват, не са според мен отрезвяване, а загуба на качество в живота. Доказателството за това го виждам във факта, че винаги е имало и още ги има онези чудаци, които почти винали в нещо са влюбени; но това не е романтичната любов от всеобщопознатия клас, при които върху дадено ограничено същество (организация, дейност, резултати и т.н.) се възлагат цялостните надежди в живота и затова всяка нежелана промяна носи заплаха от саморазрушение на чувството. Това е по-скоро любовта на преоткривателя, който, където и да задълбае с чувство, мисъл и воля - стига все до един и същ Извор - в който е възможно да не се влюбиш, само ако не си достигнал до Него... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 21, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 Свободна съм да обичам. Без защо и ако, а въпреки! Да. Когато с любовта си Те докоснах, станах жив - почувствах, че живея. Много е вярно. При влюбването има ... от Висшата проява Да Бъди жив, бъди жив в Любовта! Мъртвите не могат да направят нищо. Кой е жив във този свят на призраци? Този, чиято любов не спира да се ражда. Руми Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zmeya Добавено Ноември 21, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 Любовта е ужасно чувство когато е несподелена , пишете и за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 Ако една любов зависи от това дали другият я споделя, дали изпитва същото и дали желае да приеме и да даде същото като този, който обича, това дали е любов? Влюбване - да. Обсебване - да. Но любов? - Не. Любовта не съществува без свободата и на двамата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Ноември 21, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 А щом влюбването може да прерастне в любов, може ли сексуалното влечение да прерастне във влюбване, а после влюбването да прерастне в любов ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 21, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 (edited) А щом влюбването може да прерастне в любов, може ли сексуалното влечение да прерастне във влюбване, а после влюбването да прерастне в любов ? Влюбването според мен може да се разглежда и като тест. При някои то може да прерастне в любов, при други - да се превърне в тирания за себе си и за другия човек. Отблясъкът от Съкровеното може да се развие в пълноценна човешка или дори в свещена любов (в първия случай човек желае и да дава, и да приема, докато във втория не го е грижа дали и какво получава). Или може да се използва енергийния му тласък, за да се зациклим в изтощаващ егораздуващ обръч - ако макар и само единият се стреми главно да получава. Зрялата взаимна любов изисква като минимум и при двамата да е налице значително надрастване на обичайното его-съзнание. Няма особено смисъл по-развитият да се жертва заради егоиста, ако (както е обикновено) не е достатъчно силен да катализира промяната и в него, само чрез личен пример. Редактирано Ноември 21, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Ноември 21, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 Влюбването си притежава своя собствена красота, от която човек не бива да се лишава заради някакви предпоставени тези: Колко бързо пламва в мен пожарът! Погледът е клечка, а усмивката кибрит и… в миг разпалва се страстта. И аз горя в пламъка на две очи, а светът около мен като празнична елха искри. Облива ме с вълшебен блясък и любовта нахълтва с шум и трясък. О, как всичко се върти! Дърветата се впускат в бяг лудешки… Подгонват ги реки… И литват птици… И литва ми след тях умът… Вървя безумен и щастлив. Не, не вървя – летя! Всеки влюбен е с крила! Проблемът при влюбването, което е плод на незрелост на съзнанието е, че дотолкова се захласваш, че забравяш, че източникът на любовта е вътре в теб, а човекът, в когото си влюбен, е само повод да се разгърне любовта. Тази погрешна представа поражда зависимост, заради която натоварваш другия с непосилните си за него очаквания. Оттам възникват и претенциите, които постепенно размиват прекрасния розов цвят и в крайна сметка водят до разочарование и разлюбване. Докато любовта наистина изисква зрелост и осъзнаване, че източникът на любовта е вътре в теб, а другият е само провокацията, той да бликне. Тогава го няма грозният лик на зависимостта, на претенциите, на жаждата да доминираш, да притежаваш... Тогава просто споделяш любовта си (като същински извор), без да таиш очаквания: Любовта към някого или към нещо е любов към цялото, любов към всичко. Камъкът може да се превърне в повод, красотата на синьото небе, полетът на птицата, нечии очи... Всичко може да се превърне в повод, в извинение, за да се разгърне любовта от свойта фрагментарност и да обхване не отделно нещо, а цялото съществуване. Любовта е истинска само тогава, когато Битието обича и се радва на самото себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Ноември 21, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2009 ".....и питам за съвет, какво е .... ЛЮБОВТА. дали .... наистина това е любовта, щом причинява само рани или болка..." щастието не е в този свят, и не би трябвало да го търсим в хората. то само поглежда за миг ,през очите на тъгата и мъката , усмихва се , и си отива.... http://www.vbox7.com/play:2341eb9e Pepino Galiardi http://www.vbox7.com/play:aae1fee8 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 22, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2009 А щом влюбването може да прерастне в любов, може ли сексуалното влечение да прерастне във влюбване, а после влюбването да прерастне в любов ? Влюбването е подобно на една вълна. Нашите мисли и въображение подхранват тази вълна. Тя нараства и придобива сила. Това ние усещаме като сексуално влечение. Ако нарастването продължи, вълната ще придобие такава мощ, че ние няма да можем да я контролираме. Значи ние отрано трябва да спрем да я подхранваме чрез мислите и въображението си, защото от един момент нататък това ще се окаже непосилно и ние ще трябва да изпитаме действието на вълната, докато енергията й се изчерпи. Най-лесно е да спреш нарастването на вълната, като пренасочиш мислите и въображението си към творчество в областта на изкуството. Влюбването прераства в сексуално влечение, а не обратното. Къде е Любовта? – Тя е Океан. Защо не усещаме Любовта – истинската Любов? – Защото нямаме развита чувствителност към нея. Ние имаме нужда от вълните в океана за да привлекат вниманието ни. Ние възприемаме една вълна като влюбване към определен човек, а ако тя е по-голяма и мощна – и като сексуално влечение. Колкото по-мънички са вълните, които сме в състояние да усетим, толкова повече се приближаваме до Любовта, която е спокойствие; Любовта, без която нито една вълна не може да съществува, но която не е вълна; Любовта, която е тишина, мълчание; Любовта, която е равновесие; Любовта, която побира всичко; Любовта – Океан. Човек е Дух, душа и тяло. Под тяло тук разбирам личността, включваща също личностните емоции и мисли. Сексуалното влечение и привързаността са в тялото и към тялото. Съпричастността с другия и разбирането му, отъждествяването с него са в душата и към душата. Любовта е в Духа – Вечния и Неизменния, отвъд вълните на различията и промените. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 22, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2009 (edited) Мевлана Джеллаледин Руми Бъди Жив, Бъди Жив в Любовта. Мъртвите не могат да направят нищо. Кой е Жив във този свят на призраци? Този, чията Любов не спира да се ражда. ******* Създадох те от пламъци и сега в Огъня те слагам. Ти винаги си с Мен, но не винаги го знаеш. Аз Съм изкусен магьосник и Съм те омагьосал. Сага, опитай се да се измъкнеш! ******* О Приятелю, Ти ме създаде любящо, сложи ме в дреха от кожа и кръв. И тогава засади дълбоко в мен семе от Твоето сърце. То превърна целият свят в светилища, където само Ти съществуваш. ******* Изпих Елексира на Твоята Страст, О, Вода на Живота, изпих го и превърнах се в Теб. Смъртта дойде и усети аромата Ти около мен... Самата Смърт опияни се... и забрави да убива. ******* Лежа в Прахта при Твоите Нозе, сърцето ми - заплетено в къдриците на твоята коса. Стига толкоз! Устните си приближи и нека Твоята целувка душата ми да освободи. ******* В объркано пияно учудване Любовта е най-трансформиращата сила. Илюзията на света отпада само за Теб... Девствената душа на Любимия превръща дори краля в дете. Сега сърцето ти също е дете - чудото и може да се прояви. ******* Глупавите вярват, че знанието носи сила, а силата на знанието е само друга празнота. Единственото истиско Познание е Любовта. Когато Мистерията започне, само Любовта може да я следва. ******* Влюбеният е винаги пиян от Любов. Той е Луд. Тя - Свободна. Той пее във възторг. Тя танцува във захлас. ... Хванати от своите мисли ние за всичко се тревожим, но веднъж опияним ли се от таз Любов - тогава що идва, нека дойде! ******* Още в първоя момент Те Познах чрез Любовта. Колко много скрити игри сме играли! Ела по-близо, Пияницо, в шатрата на моето сърце. Изпразниях я от всичко за Теб, за Теб... ******* Време е, тичай сега в къщата на Виното. Там, накрая, всички Влюбени Живеят. Тичай Там Сега, влез и чашата грабни. Лудостта пресяга се към теб с ръце засмени. ******* Те ме нарекоха "предател": аз спях в Твоите ръце. Нарекаха ме "зъл": аз пих от Твоите устни. Те казаха, че нищо не разбирам: Ти ме нахрани с Твоята Захар. Те казаха, че ще бъде забравен: Ти каза: "Живей Завинаги!" Редактирано Ноември 22, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Ноември 22, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2009 А щом влюбването може да прерастне в любов, може ли сексуалното влечение да прерастне във влюбване, а после влюбването да прерастне в любов ? Ей Хрис, липсваше ми Отношенията ни с някого могат да прерастнат дотолкова, доколкото и ние растем в тях. На изток има една мъдрост, която гласи: "Потребностите на тялото раждат привличането. Потребностите на духа раждат уважението. А потребностите на душата раждат приятелството. Само трите заедно раждат истинската земна любов". Аз ще стигна и по-далече и бих казала, че с хората, ние се свързваме на различни нива: 1. Физическо (материално) - по привличане във външен вид, статус, възраст и т.н. 2. Интелектуално ниво 3. Интереси - любими занимания, работа, свободно време.. 4. Ценности (начин на живот) - убеждения, вярвания, идеали.. 5. Психическо (емоционално) - способност за създаване на близост, психо-емоционална зрялост, нагласи и реакции.. 6. Творческо начало - таланти, ниво на енергия и трансформирането й навън.. 7. Духовност - следване на Пътя (общо казано) 8. Същност - способността да се свързваме и ръководим от свръхсъзнанието си по пътя към Бог Според това доколко покриваме параметрите на тази скала, дотолкова и връзката ни с даден човек расте, надскача делничният битовизъм на земната любов и се доближава до същността на космическата Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Може ли един човек да изпитва към друг човек повече от един вид любов, да ги изпитва едновременно ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Може ли един човек да изпитва към друг човек повече от един вид любов, да ги изпитва едновременно ? Има различни школи, които разделят човешката любов на различни видове: Според Аристотел те са: Агапе – жертвената любов , Лудус – любовта-игра, Ерос – чувствената любов, Мания – неудържима любов, Прагма – разсъдъчната любов, Сторге – любов-приятелство. Според други - има родителска любов, братска любов, романтична любов и любов-самолюбие. Съвременните психолози пък я разделят на: 1.Харесване - отношението, което предполага интимност, но без посветеност и страст. 2.Страстна любов - бурна с голяма отдаденост, заслепеност, обичаният е идеализиран. За съжаление тя е нестабилна. Тази връзка не достига до дълбоко обвързване. 3.Празна любов - продължителна, с взаимоотношения основани на ясни и твърди правила, поддържащи сигурноста. Тя се появява в отношения, които са изградени върху навика и инерционноста. 4.Съдбовна любов - ражда се от дълбоко чувство на страст, което и двамата изпитват един към друг. При нея отсъства сигурноста. 5.Романтична любов - изпълнена с близост, желание за споделяне на интимните преживявания, обагрена със страст, това е любов без обвързване. С времето може да започне да се изпълва с по-голяма загриженост и посветеност на другия. 6.Приятелска любов - отношение, изпълнено с дълбока привързаност, близост, изградени върху уважение с общи интереси, това е стабилна и засилваща във времето любов. 7.Съвършенната любов - идеална връзка, в която се съчетават посветеността, интимността и страстта. Така погледнато, явно можем едновременно да изпитваме различни видове любов към някого. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 (edited) Може ли човек да живее в повече от една Вселена едновременно? Или все сме в същата Вселена, но в различни нейни проявления. Редактирано Декември 1, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vesenceto6 Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Влюбването е начин да допълниш себе си . Ние сме половинка когато се раждаме и още тогава започва търсенето на другата Ни половина , за да станем едно цяло. Без любов света е едно нищо. Съгласна съм , че влюбването и любовта са 2-ве различни неща...но все пак са с един смисъл...а и дори да загубим свободата си , ние печелим нещо ... печелим доверие,близост...единност!!! Както се казва "Когато загубиш нещо ти печелиш нещо,независимо дали то е по-добро или по-лошо" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Според колкото и безкористно да обича човек, винаги би предпочел и другите да го обичат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AriesWildChild Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 Съвременният човек с лекота използва думата любов в много случаи, в които всъщност тя отсъства. И за мен влюбването и любовта бяха почти синоними много дълго време. Едва ли не смятах, че само влюбването означава, че изпитвам истинска любов. Другото е .... просто приятелство... Оказа се точно обратното. Когато човек се влюби, любовта си отива... заедно със свободата.... А как мислите вие? Какъв е вашият опит? Love's the funeral of hearts, and an ode of cruelty When angels cry blood on flowers of evil in gloom The funeral of hearts, and a plea for mercy When love is a gun, separating me from you В какъв смисъл любовта си отива щом се влюбиш? Това не го разбрах. Опит.... Моят опит е написан по- горе с килнат шрифт, но не съм спряла да се боря. Това пък за свободата хептен беше... Ако под любов разбираш да стоиш да лъскаш печката и щом си подадеш носа навън той да те ругае.... Бил си свободен да направиш свот избор. Ако нещо не върви си свободен да промениш избора си - да се бориш или да напуснеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 12, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 (edited) Ако някаква емоция, която сме нарекли любов, изисква от нас да се борим с някого или снещо, това дали е любов? Борбата не подразбира ли отнемане на свободата на борещия се и на това или този, с когот се бори той? Моля пример за борба, в която не се отнема свобода... имам предивд в любовни отношения... Любовта е погребението на сърцата??? Не е ли раждане любовта? О, и жестокост? Любовта означава жестокост? А може би поетът иска да подскаже нещо друго?- (в последния стих..) Редактирано Февруари 12, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 Ако някаква емоция, която сме нарекли любов, изисква от нас да се борим с някого или снещо, това дали е любов? Борбата не подразбира ли отнемане на свободата на борещия се и на това или този, с когот се бори той? Моля пример за борба, в която не се отнема свобода... имам предивд в любовни отношения... Любовта е погребението на сърцата??? Не е ли раждане любовта? О, и жестокост? Любовта означава жестокост? А може би поетът иска да подскаже нещо друго?- (в последния стих..) Донка, мнението ти толкова ми хареса, че ми се прииска да го лепна на някоя стена . Особено "Ако някаква емоция, която сме нарекли любов, изисква от нас да се борим с някого или снещо, това дали е любов?"... А според мен любовта е погребение на сърцата за да възкръснат или са родят наново... пак от любов! Единствената борба, която накрая не заробва е тази със самите нас или с нашите недостатъци... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 (edited) Зрялата взаимна любов изисква като минимум и при двамата да е налице значително надрастване на обичайното его-съзнание. Няма особено смисъл по-развитият да се жертва заради егоиста, ако (както е обикновено) не е достатъчно силен да катализира промяната и в него, само чрез личен пример Колкото по-мънички са вълните, които сме в състояние да усетим, толкова повече се приближаваме до Любовта, която е спокойствие; Любовта, без която нито една вълна не може да съществува, но която не е вълна; Любовта, която е тишина, мълчание; Любовта, която е равновесие; Любовта, която побира всичко; Любовта – Океан. При мен възникна проблем с един човек, който обичам. Той изведнъж тръгна да се "бори" с мен все едно съм заплаха. А аз не искам да се боря с него. Отдръпнах се накрая. Не ми се влиза в схватки. Любовта е отстъпване (Дийпак Чопра). А когато кажеш на "любимия", че любовта не е специално чувство към някой и че той не е по-важен от всички други хора, просто избор за съвместно развитие (което е моята представа за партньорството, за която още не съм срещнала съмишленик), "любимият" решава, че не е обичан и се започват борбите за надмощие: "Да те предизвикам да ми докажеш, че без мен ме можеш". Разбира се че мога без теб, но това не значи, че не те обичам. Не мога без любовта, но тя е навсякъде, не е в теб. И борби не ми се поддържат. Двама души или са съмишленици по пътя, или не са... Редактирано Февруари 12, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.