Какво да включва подготовката на преподавателя по Паневритмия?

[Светла_Б]

Всеизвестно е, че онези, които искат да преподават Паневритмия трябва да минат през дълъг подготвителен процес на обучение и самообучение. (минимум 7 години) Процесът включва: усъвършенстване на движенията, вникване във вътрешния смисъл, развиване на уменията за работа в група, развиване на усет за групова енергия, музикален усет.... може да се изброят и още неща. Тогава, уместно ли е да се създаде школа, където да се усвояват тези неща или в поредица семинари да се повишава квлификацията на преподаващите и на онези, които се подготявт да преподават? Как мислите, кой може да бъде преподавател?

Редактирано Ноември 18, 2009 от Светла_Б

[томи]

 Преподавателят по Паневритмия трябва да е стъпил на здрава почва. Основание твърдо. Как, ако не с плодовете на своя живот;  преподавателят може да покаже на учениците ,че това ,което преподава той го  живее? Това е в основата на всичките му постижения. Само по плодовете ще може да се познае истинският преподавател. Що се отнася до подготовката на преподавателя;иска се на първо място сърце и всичко онова ,за което говори Светлето ,и много труд.

[Vespertine]

Първо за един преподавател по Паневртмия най-важно би било да живее и преподава в Словото на Учителя и да черпи сили и вдъхновение, разбиране и проникновение от Него. И да не го прави от суета.

[Донка]

Много е важно, според мен, един преподавател по Паневритмия да носи в себе си, но и не по-малко да се учи на мекота, толерантност, разбиране за индивидуалните черти на всеки ученик и за процеса на развитие .

[Дъгата]

Много е важно, според мен, един преподавател по Паневритмия да носи в себе си, но и не по-малко да се учи на мекота, толерантност, разбиране за индивидуалните черти на всеки ученик и за процеса на развитие .

много мекота и толерантност, и в никакъв случай морализаторстване.

Всеизвестно е, че онези, които искат да преподават Паневритмия трябва да минат през дълъг подготвителен процес на обучение и самообучение. (минимум 7 години) Процесът включва: усъвършенстване на движенията, вникване във вътрешния смисъл, развиване на уменията за работа в група, развиване на усет за групова енергия, музикален усет.... може да се изброят и още неща.

Тогава, уместно ли е да се създаде школа, където да се усвояват тези неща или в поредица семинари да се повишава квлификацията на преподаващите и на онези, които се подготявт да преподават? Как мислите, кой може да бъде преподавател?

Според мен 7 години практика не са гаранция, може някои да има качества и без този "стаж".

Годините от една страна може да значат опит и вникване, но от друга - закостенелост и "окопаване" в "само моето е правилно". (Имам конкретни хора пред вид.)

Много е хубаво, ако един учител може да пее хубаво!!!!

Да, хубаво е да има Школа, в която се обменя опит и конкретни казуси и подходи при различни ситуации.

Ето моя личен опит, вие сами си правете изводите:

* На Рила на палатки ( преди 12 години) сме група млади хора, бедни студенти. Отиваме на Паневритмия в проливен дъжд - една от малкото Паневритмии на Третото Езоро. Да, там - питаме една жена дали може да опитаме. Тя ни похвали за ентусиама и ни обяснява накратко за идеите на кръга; казва мило да се опитаме да играем като нея, след нея.

Влизаме в кръга опитваме, вали все по-силно, музикантите вече се притесняват. Една гръмогласна баба ни се развика, че не сме били "бели", " да не сме харчили пари за цигари, а да си купим бели дрехи" ( никой не пушеше) и "по-добре да се махаме, да не рарушаваме хармонията".

Пиша, за да изкажа благодарност към тази неизвстна жена, която ми бе първата учителка по Паневритмия и да й благодря за мекотата и толерантноста.

Пиша и за да кажа, че много хора са се отказали да играят именно, защото някой все им се кара, че правят грешки. А то човек като погледне "учителите" - ами и те все различно играят.

Някой каза, че времето/дъжда "чистило". ..

Дъждът се усили, появи се бурен вятър със силни коси пориви - музикантите не можеше да свирят. ...и изчисти/изгони всички от полянката. После казваха, че рядко е имало случай да не се доиграе ПАневритмия. Обикновено времето се оправяло, пеквало слънце, а този път....странно, нали?!

И бих попитала новите преподаватели

как те биха се отнесли към тази група млади хора. А към бабата, която явно командва с викове всички ( а бяхме шепа хора, близо един до друг)? Биха ли я възпрели? Биха ли поканили желаещите отново в кръга?

След това много мислих, един познат ми каза, че старите хора викали, защото и те не чуват. Да, ама болката остана. Чели сме книги - в тях пише за мекота и Любов, добро и разбиране. Вдигаме очи - викове и обиди. Недоумяваме!

После с когото споделих - всички ми казваха, че видите ли това било изпитание.

А само за нас ли? Или за всички?????????

Ние духовни титли нямаме.

Ние не сме " бели", а "Шарени".

Сега нещата са различни. Има квалифицирани преподаватели.

И може би именно те трябва да се постараят да "оздравят раните в сърцата" на тези, които са били отблъснати от критикарско отношение на някой специалист.

Редактирано Ноември 22, 2009 от Viki3

[Guest alma9]

Хубава, слънчева полянка сред природата, подходяща книга с точните и подробни описания на движенията в Паневритмията и добри приятели, може би са по-подходящи отколкото някой салон с учител по Паневритмия.

[braman]

Какво да включва подготовката на преподавателя по Паневритмия?

Добре е да има познания по хата йога, тай дзи и по евритмия. Така ще има по-голямо осъзнаване на паневритмията, която ще преподава. Но от всичко най-важно е голямата му любов към паневритмията, защото така ще заразява всички със своя ентусиазъм.

П.П. Абе светлата душа си е светла - нема какво да си говорим!

[Светла_Б]

Колко много мнения!!! Виждате сами колко изисквания има към преподавателя и всички мнения, които прочетох досега са прави. За Viki3 - наистина онова, което се е случило е било пробен камък" . Забравете за "раната в душата". Ако след това преживяване човек отново потърси кръга на паневритмята, значи че той е за нея и тя е за него, значи че любовта му е по-силна от дребните човешки крамоли. С мен беше същото преди много години. Отидох на Рила през 1991 за пръв път с децата си. С дъщеричката ми, която беше на 10г. се включихме в кръга с много ентусиазъм и почти без никакъв опит (тя). Аз бях играла няколко пъти подражавйки на другите. Разбира се, особено на Пентаграм се оплетохме и една възрастна сестра (може би същата? а може би не) ни направи на нищо, направо си потънахме в земята. Детето завърши със сълзи на очи, но аз, макар и с бучка в гърлото, си казах: "Няма нищо, ще науча паневритмия". Не затова станах преподавател, а от любов към тази магия Паневритмията. Но ми беше "пробен камък". Много години минаха, аз се запознах по-отблизо със същата тази възрастна жена и ми е мила. Не съм й разказала този спомен. Минаха повече от 10 години когато се случи следното: Бях на Рила, разболях се там (чистене - както ще ви кажат всички с повече опит). Трети ден си лежах в палатката и сутринта се бях събудила с твърдото решение, че ще ида на паневритмията, която беше този ден на Бъбрека, ако ще да пълзя. Бях си надценила силите и успях да се довлека точно когато свършваха "Слънчеви лъчи". Седнах, точната дума е наистина "довлякох се" и седнах точно преди за започне Пентаграм и почти пред един лъч, в който играеше същата тази възрастна жена. Тъкмо си поемах дъх и тя извика: "Липсва ни един човек, ела да играеш." И аз станах, играх Пентаграм. Оздравях почти напълно, здравната криза премина. Това е разказ за кармата на всяка постъпка. Всяка дума от тази история е истина, не я драматизирам, не описвам емицоналните вълни, които преживях. Има смисъл да я споделя, защото нзависимо дали един човек е бял, шарен или какъвто и да е цвят, в паневритмията има нещо толкова силно и магическо, че го докосва дълбоко и нищо не е случайно. Нищо не е случайно в тези първи срещи. Пък и после. Дано си намерите добър учител, и съм съгласна, че онази жена, която ви е поканила в кръга е първата ви учителка. Сега обаче отваряме един много дискутиран въпрос: може ли в кръга да влизат хора, които не са играли паневритмия? Моето становище се подразбира от разказа. Но повечето хора смятат, че трябва първо да си учил и после да влезеш в кръга за да не внесеш дисхармония. Така ли е?

Отделна две нови теми по повдигантите въпроси:

Може ли директно в Паневритмията да се включват хора без никакъв опит

Забележки по време на Паневритмия. Как ще реагирате?