Образованието в България - част 2

[АлександърТ.А.]

Dа , хубаво е да се мисли и раборти по въпроса на образованието .И то всички трябва да се ангажират , нали то е в основата на целия ни живот . Но прилагателните които ми харесват са , достъпност и ефективност .

Защо за децата е по-важно да играят, отколкото да ходят на организирани занимания

Днес родителите много се безпокоят за бъдещия успех на децата си. Ранна подготовка за училище, кръжоци от 3-годишни, допълнителни уроци, писане на домашни, все по-сложни учебни програми – всичко това лека-полека води до намаляването на свободната игра в живота на децата ни. Възрастните смятат, че е по-полезно да се учи, отколкото да се губи време в игра.

 

Ето мнението на психолога Питър Грей.

 

Върнете детството на децата си. Осигурете им повече игри и по-малко уроци.

 

Аз съм биопсихолог, който се занимава с научноизследователска работа. Но всички достижения в моя живот и работа имат много малко отношение към учебните занятия, които съм имал. Там учих усилено алгебра, геометрия и т.н. науки, но не мога да си припомня случай, в който те са ми били полезни за решаването на даден проблем. Най-важните знания и умения придобих по време на работата си.

При това имах късмет – аз съм отраснал през 50-те. Ходехме на училище, но не се фокусирахме твърде много върху това. Часовете бяха малко, учителите ни наблюдаваха от разстояние и рядко се намесваха. Ние се състезавахме на училищната площадка, катерехме се по дърветата, играехме със снега – неща, които сега са забранени в училищата. В основното училище нямахме домашни, а в средното бяха минимални количества. Всички разбираха, че за децата е важно да играят. В днешни дни не е така. Учениците прекарват почти цялото си свободно време в учене и нямат възможността да изследват себе си и околния свят, да формират творческия си потенциал, да развиват физически и социални навици. Според китайски изследвания, децата в Китай страдат от стрес и депресия. Това е свързано с високите академични изисквания и липсата на време за игри и развлечения. В своите изследвания аз съм се фокусирал върху значението на играта за децата.

 

Играта като подготовка за живота

Малките на всички млекопитаещи играят. Защо? Защо хабят излишна енергия, рискуват живота и здравето си, вместо да пестят силите си в някоя безопасна дупка? При това хищниците играят повече от тревопасните, защото те имат по-голяма необходимост да развиват ловни навици. Приматите играят повече от другите бозайници, защото техния живот зависи от придобитите знания, а не само от вродените инстинкти, както при другите. Играта, това е естественият способ за развитие на детето. В дивите ловни племена преди векове децата са играели свободно и по-много – възрастните са знаели, че така те се подготвят за нелекия живот на ловеца. Най-важното, което трябва да научат нашите деца, е да живеят щастливо и продуктивно – а това не се учи в училище. Това по принцип не се учи. В играта те формират способността си да мислят креативно, да влизат в контакт с други хора, да контролират емоциите си. В наши дни, както никога досега, е важно да бъдем креативни, за да постигнем икономическо благополучие. Вече нямаме нужда от хора, които изпълняват инструкции, правят изчисления и други задачи, които сега се изпълняват от технологиите. Необходими са ни хора, които задават въпроси и търсят отговори, идентифицират нови нужди и предотвратяват проблеми. И тук голяма роля има творческото мислене, а за да се развива то, са нужни игри. Всички малки деца са креативни. В своите игри и изследвания на заобикалящия ги свят те създават собствени модели на поведение. Тези възрастни, които ние наричаме гении, успяват да запазят тази способност през целия си живот. Алберт Айнщайн казва, че училищното обучение почти унищожава неговия интерес към физиката и математиката, но той си го възвръща, след като завършва.

Не трябва да учим децата си, че е по-важно да следват системата, а не собствените си идеи. В училището възрастните носят отговорност за децата, вземат решения вместо тях, решават проблемите им. Докато играят, децата правят това сами. Лишавайки ги от игри, ние формираме зависими хора, които живеят с усещането, че някой трябва да им казва какво да правят.

 

Играта е комуникация

Още по-важно е да се развиват уменията за общуване с хората, грижата и сътрудничеството. В децата има силно развито желание да играят с други деца – по време на този процес се формират социалните навици и моралните принципи. Играта е доброволен процес, следователно всеки може да излезе от нея, когато пожелае. И всички играчи знаят, че за да продължи развлечението, не трябва да се допуска излизането на някой от участниците, което от своя страна означава, че трябва да се положат усилия на всички да им е добре.Едно от най-важните качества на човека е способността да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш от неговата гледна точка. Без това няма как да имате щастлив брак, добри приятели, надеждни колеги и партньори. Децата развиват това умение по време на играта.

 

Играта е обучение по самоконтрол

Благодарение на игрите децата научават как да контролират импулсите си и да следват правила. Всяка игра има правила. Например борбата се различава от боя с това, че има определени правила – не може да се хапете, драскате и да си причинявате болка. Игрите помагат на децата да се справят със страховете. Те сами определят кога и как ще го направят. А какво прави учителят по физкултура? Кара всички деца да се качат по въжето, независимо колко ги е страх. Единственият резултат от подобно поведение може да е паника или чувство за срам, което намалява способността да преодоляваме страха. Нерядко, когато играят, децата изпитват озлобление. Но те знаят, че ако искат да продължат, ще трябва да овладеят това чувство – така се научават да управляват гнева си.

Преди години бил проведен експеримент с малки мишки и маймуни. Било им позволявано да участват във всякакви социални взаимодействия, с изключение на игри. След време те се превърнали в емоционално осакатени възрастни. В нова среда замирали от ужас, а при сблъсък с непознато животно от своя вид или се свивали от страх, или нападали. А сега си помислете: през последните 50–60 години ние постоянно лишаваме децата си от възможността да играят и непрекъснато увеличаваме времето, в което те трябва да учат. Дори след училище имат домашни. Вместо свободна игра, те посещават организирани спортни занимания, вместо хобита – имат кръжоци, водени от възрастни. А съвременните опасности пречат на родителите да ги пускат сами навън. Едновременно с това все повече се увеличават психическите разстройства.

Ако ни е грижа за децата ни, трябва да нарушим тенденцията и да им позволим да играят.

Трябва да им върнем детството.

 

Автор: Питър Грей

[Кон Круз]

Мисля, че това което трябва да е като една от целите в образованието е да се намери най - удачната форма за прекратяване/максимално намаляване на ученическите издевателства над учителите. Без обаче да се връща времето, в което учителите са имали правото да бият децата. Би било добре да се намери златната среда (тя да е целта). Лошото е, че нещата са изпуснати... Това как ще се държат учениците с даден даскал, донякъде си зависи и от самия даскал (неговите качества, поведение). Не е въпрос само до времето, в което живеем... Учениците трябва да имат повече свобода по отношение на това какво да учат. Да се намали и баласта в учебниците.

[Донка]

На думи всичко е все по-добро. На дела: Тази година третокласниците по новата програма имат 4 дни с 6 часа (не е за сметка на физкултурата, а за "седящи предмети").. Раниците им тежат над 8 кг - дори възрастните се затрудняват да им ги носят. Защо? 

[АлександърТ.А.]

преди 3 часа, Донка каза:

На думи всичко е все по-добро. На дела: Тази година третокласниците по новата програма имат 4 дни с 6 часа (не е за сметка на физкултурата, а за "седящи предмети").. Раниците им тежат над 8 кг - дори възрастните се затрудняват да им ги носят. Защо? 

Нямали са достатъчно часове по физическо . 

( )

[Кон Круз]

И аз това си помислих преди да прочета още отговора ти, Бат` Са.

Едно време как е било? Има ли начин да се взаимства нещо добро от времето, когато чантите бяха по - леки? Пък и живеем в техновреме: таблети, маблети...

[АлександърТ.А.]

Ооу ,  Тук пиша за неща който сега мисля и ми харесват . Нищо повече . Има толкова учители и такива с повече стаж , имащи много по точна представа за нужното . Сега децата са по други .Чантите и преди бяха тежки .Преценяваш кое найстина ще трябва и караш само на тетрдки . Екипа по физкултура бе по обемен   . До 11г. ни водеше една учителка и имахме определено място и класна стая с шкафчета за палтата зимата . Значи това до 4 клас , като имахме главно пеене, рисуване и физкултура . На ден максимум по 3 различни предмета .Например 2 ч. пеене , 1 ч. математика и 1 ч. граматика . Едва ли е неизвесно .

Сега ще видим с интернета как ще се заформи .

[Кон Круз]

Понякога са ми идвали на ум такива мисли (без да мога да им се определя като поддръжник): "Защо децата трябва да бъдат задължавани да се образоват? Нали имат свободна воля. Защо във вузовете посещенията на част от часовете са задължителни (все пак си плащаш, пълнолетен човек си, важното е изпита да издържиш)? Не може ли децата да ходят на училище само и единствено ако искат, толкова колкото искат. Да са свободни да напускат учебните часове, когато си поискат."

Какво ще кажете? Трябва ли децата да ходят на училище само ако искат? А на детска градина?

И да могат да учат само каквото искат да учат? Да няма нищо задължително.

Редактирано Септември 20, 2018 от Кон Сивобелев

[АлександърТ.А.]

Втори и трети клас учехме сутрин . Прибирах се обядвах и отивах при една съученичка , за да питам какво имаме за домашно . До като един ден , майка ѝ ме скастри защо нямам достойнство и не ме ли малко срам и т. нататък . Не бе за първи път но реших да се постарая щом се дразни .За мен бе естествено да ходя до тях . Но щом трябва да ме е срам че не помня колкото нея , значи се запознах и със срама , отгоре , отгоре . И се научих да помня  

До колкото съм разбрал ученето при децата е с една цел . Да опознаят света на възрастните , за да могат да се включат в него . Ходенето на училище е заради възрастните . Децата попиват света около себе си и друго освен естествен живот , не им трябва . Но достигат една възраст за развитие на мирогледа извън семейството , за които възрастнита рядко са готови (най общо).

[Кон Круз]

И във връзка с горния ми коментар. Това за децата и детската градина е крайно нелепа мисъл. Но защо например един човек, който е навършил поне 14 години, да не може да решава какво ще учи и какво не, особено ако е влязъл в професионална гимназия? Например - отиваш след 7-ми клас в икономическа гимназия и не щеш повече да учиш химия, физика, биология, но системата те кара да ги учиш още 3 г. Трябва да има повече свобода струва ми се в училищата.

[Кон Круз]

Въпрос.

Смятате ли, че би било добре, ако се въведе нулева година за всички деца на български граждани, които деца не владеят български език на определено ниво. В тази година те да учат само/главно български език, за да могат после да се справят по - добре с останалото учебно съдържание. В края на годината да има изпит, който да не е условие за преминаване в първи клас, а просто проверка какъв е ефектът от въведената мярка.

[Геoрги]

Не, според мен не е добра идея, тъй като ми е трудно да си представя как едно дете, било то от семейство на бежанци или не, ще бъде затворено преди първи клас в една астая, в която по 4 часа на ден, ще изучава определен език по цял ден... В тази възраст, са необходими далеч по-различни занимания, които да развиват тялото и ума, това не е възраст, в която се учи, а в която се гради...

[Кон Круз]

Продукт на лошо владеене на български език и може би и на нискокачествено образование...

И други елементарни неща не знае освен това коя ни е столицата (като например колко пръста има на ръцете си). Чудно как е стигнал до 7-ми клас.
"Браво Мишо!" "Браво на г-жа Борисова!"

 

[АлександърТ.А.]

Току-що, Кон Круз каза:

Продукт на лошо владеене на български език и може би и на нискокачествено образование...

И други елементарни неща не знае освен това коя ни е столицата (като например колко пръста има на ръцете си). Чудно как е стигнал до 7-ми клас.
"Браво Мишо!" "Браво на г-жа Борисова!"

 

ТОВА Е е политиката на ,, демокрация ". Ако беше анархия , щеше да епо добре

[Кон Круз]

Когато владееш на достатъчно високо ниво езика на родната ти страна, за да можеш нормално да усвояваш учебния материал, трябва по един или друг начин да наваксаш... Било то с учене само на съответния език, било то със засилено обучение по езика плюс разнообразяване с други неща (например рисуване, физическо, пеене).

Положението е много сериозно...

[Донка]

Аз пък предлагам авторът на този клип да смени госпожа Борисова и да покаже на всички нас как ще образова Мишо и неговите съученици... 

[Кон Круз]

Донке, ако тръгнем по тази линия, означава че нито журналисти, нито други непедагози не трябва да проявяват критичност към българското образование. Авторът на клипа предполагам е данъкоплатец... Част от парите на данъкоплатците отиват за образоването на Мишо...

Изглежда смайващо, че детето не знае толкова елементарни неща и е нормално тези, които видят клипа най - малкото да се запитат дали поне част от вината не е в конкретните учители, които са го обучавали. От учител до учител може разликата да е осезаема (казвам го от позицията на бивш ученик). Факторът едва ли е само един.

Със сигурност не им е лесно на госпожите от онова училище. Особено, ако има риск да ядат бой заради писане на ниски оценки или директорката ги натиска да оценяват по силно занижени критерии.

На мен тази тема ми е интересна, защото съзнавам, че проблемите в образованието може някой ден косвено да рефлектират върху мен... Пък и не само.

Това е доста важна сфера от нашия живот. Хубаво е, че се вдигат заплатите на учителите и дано това да донесе и по - добри резултати, което пък би било хубаво за цялото общество.

Редактирано Октомври 23, 2018 от Кон Круз

[Донка]

Критичността определено трябва да се насочва в правилната посока. И тя не е учителката на момчето. Имала съм случаи да се занимавам индивидуално с такива деца. Как да искам от тях да владеят български, след като са израснали в семейство, което или изобщо не владее български, или говорят на развален език. Същото е за всичко останало. Как е стигнал до 7 клас??? Че сега е забранено да се оставят ученици да повтарят класовете.... 

Ако клипът беше направен етично и с ум, щяха да се разровят за родителите, щяха да снимат училището с децата в него (поне на междучасието), щяха да чуят и гледната точка и на госпожата и на родителите.... Ами ако Мишо е дете със специални образователни потребности? Ако мен питат всички деца - почти 99.9% от ромските гета са със специални образователни потребности. Само че училищата имат "програма" за усвояване, "свалена" от министерството. Цялата система стимулира явлението Мишо. Жалкото е, че Мишовците вече започват да излизат от рамките на гетата... Наскоро колежка по математика установи, че ученик от състоятелно семейство, който до 7 клас е имал лична учителка за подготвяне на домашните и уроците, не знае таблицата за умножение..... но е отличник по тестовете. Аз също съм срещала двуцифрено число деца, които не могат да четат на английски, но имат шестици в бележниците... 

 

[Кон Круз]

Доколкото съм запознат, повтарянето е забранено до втори клас (по мое време само първи клас не можеше да се повтаря): https://arhiv.marica.bg/без-да-повтарят-годината-двойкаджиите-на-училище-и-през-лятото-news614041.html.

И аз си помислих, че може да е със специални образователни потребности, Мишо...

Но това с лесното пускане в по - горни класове не е от скоро. Навремето имах един съученик, който в моето училище беше слаб (повечето му оценки бяха между 2 и 4). Някакво време учи в едно училище, известно като циганско (тоест, българско но само/главно с ромски ученици). Като се върна ми се похвали, че там било лесно и му пишели петици и шестици.

Проблеми в усвояването на учебното съдържание има и извън гетата - така е.

Цитат

Аз също съм срещала двуцифрено число деца, които не могат да четат на английски, но имат шестици в бележниците... 

Доколкото знам, финансирането на училищата зависи от броя на учениците... И директорите, ако прекалено държат на еди какво си финансиране...

Пък при мен в осми клас, в първия срок учителката, която ни преподаваше за една грешка в четенето намаляваше с половин единица...   Без да съм в езикова гимназия... Може би е била крайна... В първия срок шестица имаше само и единствено едно момиче, което беше ходило на частни уроци може би от поне 5 г. Но пък това е била учебната година, в която най - много английски към научил (донякъде и защото най - много часове учех именно тогава, но и заради преподавателката перфекционистка).

 

Редактирано Октомври 23, 2018 от Кон Круз

[Кон Круз]

преди 18 часа, Кон Круз каза:

Доколкото съм запознат, повтарянето е забранено до втори клас

Имах предвид до четвърти клас. Но не знам дали е актуална информацията от статията.

[АлександърТ.А.]

чудесно , обзорно 

 

Редактирано Юни 30, 2021 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

https://www.facebook.com/photo/?fbid=114276701057907&set=g.1758779940853822

 

[АлександърТ.А.]

Quote

Розмари Де Мео
12 септември в 13:33 ч.  ·
Преподава ли се български език в българските училища?
ОТКРИТО ПИСМО 
До българските начални учители.
До учителите по български език и литература.
Дами и господа, учители!
Казвам се Розмари Де Мео и съм българка. Българският език е мой роден език.  Изпитвам обич към него, възхита пред богатството му и болка от изчезването му.
Определям себе си като страстен „иманяр” в съкровищницата на езика. Това понятие припознах при невероятния Петър Увалиев в неговото „Похвално слово за българското слово”.
Та иманярствайки из безкрайните явни и тайни богатства на родния език и общувайки с много млади хора, започнах да разбирам колко мъчително боледува българският език. Не бих словоблудствала дълго, убеждавайки ви в това. Сигурна съм, че всички го знаем.
Ще направя обаче една уговорка в началото.
Моля, не ме възприемайте като религиозен фанатик, комуто са показали свещено писание, различно от неговото! Знам, че езикът е живо същество и се развива. 
Знам, че в моя език няма българска дума за „музика”. Разбирам как тази обобщаваща дума е станала потребна и съм благодарна, че се е превърнала в част от езика ни. Това се е случило и с думи като „спорт”, „медицина”, „компютър”, „фейсбук” и много други.  И наистина се нарича „развитие”! Защото е обогатяване. Всеки език става по-богат с понятия, родени другаде, но съпровождащи човешкото развитие. И ако новото понятие възниква в друга част на света, то идва с името, което му е дадено. 
Болката ми идва от друго. 
Както казах, идва от истина, която прозрях, общувайки с много млади хора: Българският език е станал непотребен. И е започнал да изчезва!
Няма да правя разбор на причините. 
Ще посоча само една от тях, която смятам, че от причина за унищожение може да се превърне в причина за Възраждане. 
Нарича се „българско образование”.
Затова се обръщам към българския учител с някои въпроси, които се отнасят до учебната програма и неговите задължения, произлизащи от там.
1. Преподава ли се български език в часовете по български език?
2. Обяснява ли се значението на думите в българския език, ако това се налага?
3. Как дете в първи клас, което е похвалено, че е „уникално, талантливо и креативно”, разбира какво означават тези думи?
4. Кой му обяснява, че това не са български думи?
5. Как ученик в 10-ти клас разбира, че това не са български думи?
6. Вие, господин учителю, преподавате ли му многобройните български думи, с които тези чуждици могат да бъдат заместени?
7. Изискват ли това от Вас българското образование и Вашите работодатели?
8. Влиза ли в задълженията Ви да познавате българския език и да преподавате на книжовен български език в училище?
9. Какво означава понятието „съвременен български език”? Къде официално е обяснено това понятие и къде са публикувани неговите норми?
10. Моля посочете тълковен речник със „съвременни” български думи, с който се съобразявате в работата си!
11. Моля посочете не правописен, а тълковен речник за началните класове, под формата на учебно помагало!
12. Моля посочете каквото и да е учебно помагало или част от такова, което се занимава с паразитни чуждици и тяхното заместване с български думи, при писане и обработка на текст!
13. Преподаването на български език задължение ли е на българския учител или е въпрос на степен на грамотност, която не е предмет на задължителното Ви образование?
14. Преподаването на български език задължение ли е на българския учител или е въпрос на морал и лично отношение към езика?
15. Ако този изключително важен въпрос е оставен на грамотността, морала и личното Ви отношение, бих искала да попитам: Господин учителю, важно ли Ви е да познавате българския език и да го преподавате и на учениците си?
16. Знаете ли учителю, как е на български талант, креативност, уникалност, вербална агресия, комуникативна компетентност, еквивалент, комбинация, колаборация, контекст, респект и адмирации?
17. Ако знаете, по каква причина не използвате българските думи? 
18. Моля, преведете на български език текста: 
„...Иновационната практика е инспирирана от колаборацията с различни партньори. Новите компетентности са насочени към актуални феномени, свързани с агресия, нарушена концентрация и комуникация при учениците. Фокусът е в позитивната трансформация и провокация на креативността и таланта...”
19. Тъй като в българската художествена литература не съществуват подобни чуждици, означава ли, че езикът, на който преподавате и на който общувате с колегите си е различен от литературния език?
20. Подкрепяте ли отделянето на „съвременния” език от литературния?
21. Разбирате ли, господин учителю, че на все повече млади българи ще им е все по-труден и непонятен българският език, на който са написани най-ценните ни произведения? И че Вие допринасяте затова?
22. Задавате ли си въпроса каква е политиката на българското образование спрямо книжовния български език?
23. Каква е Вашата лична политика спрямо езика, господин учителю?
И сега ще се обърна само към тези учители, на които българския език е важен.:
1. Учредихте ли организация на българските учители, която да съхранява и опазва българския език?
2. Поискахте ли от Министерство на образованието изготвяне на методологична промяна, свързана с преподаването на български език?
3. Предложихте ли ясно каква да бъде тя?
4. Направихте ли всичко по силите си желанието за такава промяна да бъде огласено и подкрепено публично?
5. Какво направихте точно вие, дами и господа, за да познават учениците ви родния си език?
6. Намерихте ли начин да им покажете колко мъдър и богат е той?
7. Намерихте ли начин да ги вдъхновите?
8. Да разберат, че той е Духът на безценно съкровище?
9. И да ги научите как се пази Духът?
Завършвам една книга. В нея, както и в предишната, е обичта ми към езика и към цялата ни българска памет.
Години наред задавам въпроса „Кога българският език стана непотребен?”.
Отговорът не е нито в неговата старост, нито в неговата непригодност, нито в неспособността му да обслужва съвременни нужди. Защото има десетки европейски народи, които говорят, почитат и пазят старите си езици.
Истинският отговор е страшен. Защото е хронично заболяване!
Нарича се „малоценност”! 
Чувството за малоценност е възпитавано и хранено години наред. Сега попива в децата ни. Те дори не разбират. Нямат възможност да разберат.
Защото няма кой да им каже, че „талант” и „респект” не са български думи.
Защото родители и учители смятат, че това няма значение.
Заявявам, че когато един народ се срамува от езика си, той е обречен.
Когато един народ започне да забравя езика си, защото се е срамувал от него, той е обречен!
Когато забрави защо е забравил, вече няма родина. 
А когато няма родина, народът остава сирак. Ако и да е хукнал по света и да е срещнал други убежища.
Децата ни не трябва да са сираци!
Те трябва да са българи и да имат причина да бъдат такива!
Затова сега, в навечерието на 15-ти септември, се обръщам към теб, Учителю, ако още те има.
Стани водач, будител, книжник!
Спомнѝ си тези преди теб!
И ако в сърцето ти има поне капка почит, обич и смелост, станѝ Учител и пазѝ!
П.П. Подготвям външна програма по български език с различни уроци под общата тема: „Защо да говорим на родния си език?”. 
Ще ми бъде изключително полезно да получа отговори на въпроси № 8,9,10,11,12,18,19,20,21. Моля всеки български учител, който има желание да работим заедно в тази посока, да ми пише на имейл rozmaridemeo@gmail.com и да отговори и на тези въпроси! 
Моля, публикувайте като коментари и съответните линкове към тълковни речници, помагала или програми, свързани с темата и зададените въпроси. Както и линкове към организации, занимаващи се с темата „опазване на българския език”.
П.П.П. Моля този пост да не се превръща в безсилно хулене на българското образование! Безсилното хулене представлява действие, известно сред необразованите като „хейт”. Бих искала тази тема да се превърне единствено в причина за сериозен размисъл, действие и промяна!

 

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

Би ми се искало да кажа няколко думи за третата световна война . За удара срещу основата на човешкото битие , семейството .За заместването на понятието пол с нищо не значещото джендър . За натиска върху децата ни , извършван като кражба .

Но е по добре да чуете професионалисти .