Дислексията

[Пламъче]

Какво е дислексия?

Как се открива?

Какво се прави у нас по този проблем?

[Багира]

При дислексия не се прави правилна връзка между изписаните и произнесени звуци. Изглежда това е от серията проблеми свързани с кодирането и разкодирането от мозъка на знаци и звуци. Като така дислексика има затруднения в четенето, също и при изписването на думите. Трудно прави връзка между прочетено и смисъл. Обикновено има и някои проблеми с пространствената ориентация. Не прави и не възприема неща, които останалите хора считат за естествени. Като така много лесно те го обявяват за глупав и непохватен, или мързелив. Или решават, че тези, които се предполага, че трябва да работят с него, не са си свършили работата. Из нета има доста информация за този проблем. Той е един от тези, които създават сериозни обучителни трудности. Този проблем до скоро не беше нито познат, нито дефиниран в българската образователна система. Напоследък доста започна да се прави (ама то проблемът така се разшири, че ... )- влезе в нормативни уредби, полагат се грижи за информиране, диагностика, адекватни действия. Дислексията не се счита, че се лекува, но детето може да бъде обучено на подходящи компесаторни техники. Необходимо е и хората, соито работят с него, да знаят за този проблем, за да имат адекватен подход.

Малко инфо за дислексия ; много хубава информация има в книгата "Как да подпомогнем детето с трудности в обучението в училище и вкъщи" на асоциация "АДТО"

Важни са няколко неща: 1. Необходима е диагностика от специалист, който да установи вида степента на проблема; 2. Дислексиците (както и дисграфиците) не са нито глупави, нито нискоинтелигентни,често те са много талантливи и интелигентни, но трябва да се открие тяхната част от спектъра на талантите. 3. С тях непременно трябва да работят специалисти, за да им помогнат да намерят своите начини за справяне с информацията преди да са изградили едно ниско самочувствие, различни видове агресия. Дислексията не бива да се крие. Единствено добрата информираност около нея спасява детето и възрастния от опасността да се чувстват непълноценни и да не могат да се вградят в обществото. Логопедите са специалистите, които лесно улавят проблемите на дислексиците, те са и тези, които могат да бъдат много полезни за справянето на детето с обучителните проблеми. В София има извънболнична клиника по детска психиатрия "Свети Никола", където може да се получи най-добрата консултация и диагностика у нас по тези проблеми. Важното е да се приеме, че детето има тази особеност. Но контактите със специалистите много помагат за това.

Редактирано Ноември 17, 2009 от Багира

[Пламъче]

Обикновено дислексията се открива в първи клас,когато детето се учи да чете и пише.За съжаление са малко учителите,които разбират за какво става въпрос.Детето бива мъмрено за мързел и какво ли още не,докато накрая го обявят за умствено непълноценно.Според мен един учител в начално училище трябва да бъде добре запознат с всички възможни "отклонения" при децата и да реагира адекватно.За съжаление това не е така.Каква е причината?(Едва ли е в образованието което се дава в университетите!)

[Багира]

Според мен именно в подготовката на учителите в университета е голяма част от проблема. Друга част от проблема е в постановката на въпроса у нас- учителят е виновен за всичко, което се случва с детето. Това се покровителства от медии и от най- отговорни институции.

По време на моята подготовка за учител (вярно, отдавна беше ... ) за такива неща не се говореше. Нямаше ги в общата подготовка за учителска работа. И никой от колегите ми начални учители не бяха подготвени за среща с тези проблеми. Учителите сочеха осъдително с пръст родителите, родителите сочеха (и продължават да сочат!) с пръст учителите. Някъде между сочещите пръсти стоят децата, които имат нужда от разбиране и помощ. И още очакват тази помощ. Но сочещите нямат време за такава. Те имат потребност ... да сочат. Ами ... въпрос на приоритети.

За съжаление все повече деца имат нужда от най- разнообразни помощи. И имат все повече и все по- нови проблеми. Нека не се помайваме.

[lekota]

Лично се сблъсках с този проблем, по- точно с една от разновидностите на дислексията - дисграфия. Заех се да уча да чете и пише сина ми преди да тръгне на училище. ПРи писането непрекъснато пропускаше гласни, което отдавах на ранната му възраст. Но впоследствие това се комбинира с недопустими правописни грешки. Изговаряше трудно "л" и "р" и по тази причина се озовахме при логопеда. Подобна бе ситуацията и при малкия ми син. И двамата имаха големи трудности да учат наизуст стихотворения и на тържествата за 8 март или Нова година имаха кратки стихчета, на които често "разваляха" римата. Най-впечетляващото беше, когато големият ми син постъпи в математическа гимназия и волю-неволю трябваше да учи една година само френски. Оказа се, че за него това е непосилна задача. По ирония на съдбата, аз съм преподавател по френски и ние цяла сутрин учехме заедно думите, и то безуспешно и без да успеем да стигнем до други занимания. Чувствах се безсилна и никаква "методика" не помогна. Това, разбира се много ме измъчваше и започнах да търся отговор на този въпрос, защото другите предмети не бяха никакъв проблем за сина ми. Определено тези затруднения нямаха никаква връзка с интелекта. Намерих отговора, попадайки "случайно" в един от центровете на д-р Алфред Томатис във Франция - оториноларинголог, който поставя основите на сравнително нова наука - аудиопсихофонология, основана през 1957 г. С уникален метод, той лекува деца със затруднения при изразяване, четене, учене наизуст, изучаване на чужди езици, липса на концентрация, заекващи и страдащи от дислексия и дисграфия.

Професор Томатис открива, че нашата способност да произвеждаме звукове е тясно свързана с качеството на чуване. Това откритие е признато от Френската академия на науките през 1957 г. като "ефектът Томатис". Колкото и парадоксално да звучи, според теорията на д-р Томатис, се оказва, че нашата способност да учим различни езици зависи от чисто физиологични фактори. Нашето ухо може да "чува " опроделен език, но да е глухо за друг, т.е. да няма достъп до него, ако той се намира в зоната на други честоти, които ние нямаме физиологическата способност да доловим. Подобен е проблема и на децата, страдащи от дислексия, които не могат да изговарят определени звукове, просто защото не ги "чуват истински", а впоследствие и ги пропускат, когато пишат.

Той дава за пример един германец, който дошъл в Париж, за да усъвършенства своя френски език. Говорел без проблем родния си език и английски, но изпитвал затруднение в произношението на съскащите съгласни във френския. Оказва се, че бил артирерист през войната и силният шум, на който бил подложен, е повредил слуха му във високата част на спектъра, и по-точно на звуковата вълна, на която се намират този вид гласни. Фонограмите, направени на говора на представители на различни нации, показват разнообразие от диапазони на звука, като всеки език е разположен на различни честоти и всяка нация има специфична за нея етнограма. Например ухото на французина е пригодено да чува от 1000 до 2000 херца- честота, в която е разположен френския език, обхващаща само една октава, затова на французите трудно им се удават чужди езици, напр. английски, който е на пистата 2000-12000 херца. Всеизвестно е, че славяните учат лесно езици, защото имат широко отворена слухова диафрагма и са способни да "чуят" звуковите спектри на другите езици. напр. руският език обхваща 11 октави.

Проф. Томатис установява, че можем да подобрим нашата чуваемост и изобретява апарат - електронно ухо - вид слушалки, при които се филтрират звуковете и чрез тренировки и фонетични упражнения, ушите се тренират да разпознават "липсващата писта на пропускливост".

Д-р Томатис дава интересни примери. Отличен ученик е скъсан на всички изпити по испански. След направената аудиограма и тест за слушане става ясно, че има "ухо на англичанин", много отворено за високите честоти, но не можещо да улови честотите, на които е испанския - 1000-500 херца. Оказва се, че певческата дарба на великият Енрико Карузо се дължи на особен вид частична глухота, причинена от злополука, при което след операция, той не може да чува ниските честоти на звука. Така, той не чува звуците с лошо качество и съответно не може да ги възпроизведе.

Малко се отплеснах от темата, но в центровете на д-р Томатис - във Франция успешно се лекува дислексия чрез упражнения с "електронното ухо". Получава се слухова акодомация, както има акомодация на октоо. Но курсовете там са доста скъпи, а и както всяко ново откритие, той има привърженици и противници.

Всъщност по-скоро исках да обърна внимание върху това, че широката общественост и повечето учители не си дават сметка, че необичайните, изглеждащи груби правописни грешки, могат да се дължат, не на проява на мързел, а да са следствие от дислексия. И ако детето допълнително бъде травмирано, като му се повтаря, че е некъдърно и неграмотно, това може да доведе до трайни психологически поражения и трудно вписване в такава враждебна среда. Статистиките показват, че сред престъпниците има голям брой дислексици.

И така краят на моята история. Учителката по литература беше широко скроен човек и "прости" правописните грешки на сина ми, като оцени творческото му мислене. Той и досега не може да ми прости безкрайните диктовки от мен и логопеда и ми се сърди, че съм му очернила детството. Никога не проговори френски и "за мой срам" има 3 по милост в дипломата. Но сега е компютърен програмист и се справя успешно с английски.

[Eshavt]

Проблемма е енергиен и се коригира с няколко прости упражнения за вкарване на енергийната система в норма.

[mihailo]

Не е просто ,И сега мога да се приспособя.

[дана]

Ето някой прости упражнения, които могат да се правят и от родителите:

-в обучението трябва непременно да се включи образното мислене. Всеки звук, който се възпроизвежда, трябва да се съпътства с определен , съответстващ му образ. Хубаво е детето да изживее спецификата на звука, при което на помощ идва Евритмията, в този смисъл, гласните съответстват на нашите душевни състояния, съгласните на предметите от обкръжаващия ни свят. Напр."А"- тобва е учудване, отваряне и приемане на света около нас, "Р" детето може да изживее като нещо въртящо се, търкалящо се и т.н.

-рисуването на форми.Прави се една форма от дясната половина и детето да я довърши от лявата.

-когато се учат думи за звуков състав, да се включи пляскане с ръце при произнасяне на всяка сричка.

-ритмика с кръстосване на ръцете и краката

А иначе, за мен ,проблемът е ясен, колкото и проблемът-аутизъм и хиперактивитет.за това си позволявам пак да пусна линка на петиция за основаване на у-ще или поне паралелки за подобни слънчица.

http://bgpetition.com/valdofsko_uchilishte/index.html

Петицията не е за създаване на Валдорфско у-ще, а за училище или паралелки, които да работят по тази методика, т.е. с много изкуство, рисуване, евритмия, моделиране, ритъм

[videlinka]

не забравяйте витамините от б-групата и аминокиселините

[Пламъче]

Внучено на моя позната страдаше от дислексия,но благодарение на логопед проблема е преодолян и момчето вече е отличник в училище.

[Жива]

Това звучи като магия. От горчивия си личен опит знам, че бързи решения при дислексията няма. Може ли да се намерят координатите на този логопед-магьосник? Предварително много благодаря.

[Пламъче]

Това звучи като магия. От горчивия си личен опит знам, че бързи решения при дислексията няма. Може ли да се намерят координатите на този логопед-магьосник? Предварително много благодаря.

Логопедът "магьосник" работи в София в ж.к "Люлин".

За съжаление не мога да дам координатите на бабата за повече подробности,защото тя не желае да я безпокоят.

Редактирано Септември 17, 2010 от granat1

[Жива]

Благодаря за бързия отговор.

[Пламъче]

Попаднах на интересна статия по темата.

ДИСЛЕКСИЯТА НЕ Е ЗАБОЛЯВАНЕ

[ПавлинаАтанасоваИванова]

Статията е много интересна!

Ще си позволя да споделя опита си по въпроса, макар и с по-голяма давност...

Като психолог, както е споменато и в статията, не бях добре подготвена по темата, в университета се бях запознала с нея по-скоро информативно, но все пак, тези знания се оказаха доста полезни:

Преди повече от 10 години, в началото на практиката ми се сблъсках със следния случай: Момиченце с красивото име Василена в първи клас - по това време на учебната година - в края на първия учебен срок... Учителката - на средна възраст, със солиден опит и доста усърдна, беше напът да се предаде, обявявайки детето за "бавноразвиващо се" след безуспешни опити да го научи да чете и да пише. В това то видимо изоставаше от целия клас...

Тогава бях само теоретично и то бегло запозната с дислексията /дисграфията/, но за щастие преподавателите ни бяха втълпили, че няма нищо общо с умствена изостаналост!

Така че първото, което ми хрумна, беше да направя най-простичкия тест - с рисунка, чрез която да определя психическото развитие на детето. Запознах се с нея и се постарах да я предразположа, след което я помолих да ми нарисува човешка фигура по неин избор. Тя избра да ми нарисува принцеса. И рисунката и беше пълна с детайли: глава, лице, устни, нос, очи с мигли и вежди, уши с обеци, къдрава дълга коса, рокля до земята, обувки, ръце с по пет пръста...

Всеки начинаещ психолог ще прецени, че детето е със съхранен интелект и няма признаци за забавено умствено развитие.

Когато помолих детето да надпише творението си, то след доста мислене написа с несвързани ръкописни букви: "В л н с"

Тъй като съм завършила първо Българска филология и после Психология, за разлика от посоченото в статията, съм наясно с особеностите на речта. Така че за мен лампичката светна: Дислексия! Майката беше много отчаяна, но решена да направи всичко за детето /тук е мястото да вметна, че бащата беше починал при катастрофа няколко месеца преди детето да тръгне на училище. Предполага се, че стресът също отключва подобни проблеми.../

За да изключим все пак други диагнози, заедно отидохме при невролог и след неговото потвърждение, че с детето всичко останало е наред, пристъпихме към следното: Жената на мой братовчед учеше тогава Специална педагогика и по-конкретно Логопедия. Изпрати ни по факс лекциите си, които съдържаха методика за работа при дислексия. Дадохме ги на учителката и въпреки, че чуваше за това за пръв път, взе присърце нещата и с ежедневни занимания с детето по час-два след училище у дома му

до края на учебната година постигнаха чудеса. Наваксаха пропуснатото и най-важното е, че изтриха клеймото, което надвисваше над малката. Сега тя е млада дама, не пропускам случая да се интересувам от нея и всеки път преживявам радост от спасението, което за жалост много деца не успяват да получат.

[Донка]

Благодаря за ценния опит, Павлина! Много се радвам, че си сред нас. Ще ни бъде изключително полезно - и на мен, и на всички потребители, които по "случайност" са попаднали на тази тема, да споделиш някои от техниките, с които родителите биха могли да помогнат на детето си.

[Пламъче]

ДИСЛЕКСИЯТА НЕ Е ЗАБОЛЯВАНЕ 2 част

[prana_plovdiv]

Едно древно упражнение, нарича се Супербрейн йога или Йога за развиване на свръх мозък може да помогне надявам се и на вас. Звучи гръмко, но книгата е издадена за първи път в САЩ. Има я и на български с това заглавие.Мастър Чоа Кок Сюи е причината това древно индийско упражнение да се върне към живота. То се е практикувало и се практикува в Индия и по света, но по грешен начин. При хора с хиперактивност, липса на внимание (концентрация), аутизъм, дислексия, деменция, и всичко свързано с мозъка и нервната система оказва положително влияние. При деца между 13 и 18 помага за овладяване на половото влечение. Увеличава и умствените способности.Всъщност чрез това упражнение се доставя необходимото количество енергия от подходящия вид за правилната работа на мозъка.

[Пламъче]

Почти всяко пето българче до 14 години е с дислексия

Почти всяко пето българче до 14-годишна възраст е с дислексия, смята проф. д-р Ваня Матанова, председател на Българската асоциация по клинична и консултативна психология.

Единственото проучване по този въпрос у нас е правено в периода 1985–1989 година, затова тя мисли, че сега вероятно повече от 20% от децата под 14-годишна възраст страдат от подобен проблем.

Педиатрите не разпознават аутизма и дислексията, защото учат твърде малко за тях, казва проф. Матанова пред БТА. Здравноосигурителната каса пък не заплаща терапиите за деца с подобна психопатология.

Дислексията се изразява в трудност в придобиването на основни училищни умения като четене, смятане и писане.

Това разстройство може да се "улови" от родителите още когато детето е на 3-годишна възраст, тъй като малките не могат да се обличат и събличат сами, да връзват връзки на обувки, да се хранят сами.

Ако този момент е пропуснат, след време дислексията се проявява в училищна възраст – първокласникът вижда буквите, но не може да ги слее в цяла дума или вижда първата буква на дадена дума, но си измисля друга.

Зрението и говорът на детето по никакъв начин не са нарушени, а и интелектът му е напълно съхранен. Информацията стига до мозъка, но той не я обработва и възпроизвежда.

Когато се наложи детето да пише, се оказва, че не различава букви, близки по начин на изписване или близки по звучене.

При смятането децата с децата с дислексия не разбират как се изписват многоцифрени числа, нямат пространствена ориентация за геометрични задачи, не разбират словесни задачи, защото не могат да ги прочетат, не научават таблицата за умножение.

Невинаги неуменията в четене, смятане и писане се развиват с еднаква тежест.

Родителите трудно възприемат, че дете, което говори и се държи нормално, има такива проблеми, затова често го смятат за инатливо, глупаво или мързеливо.

За да се образова обаче, е необходимо да се използват по-специални методи за обучение.

Дислексията се овладява трудно, ако се диагностицира в късна възраст, каквито са повечето случаи, и това води до емоционални, социални и поведенчески проблеми у детето.

Днес.бг

Тази новина ме изненада много неприятно. Никога не съм допускала, че толкова много деца имат този проблем.