B__ Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 (edited) Трябва ли да се пристрастяваме към истината? Ражда се човек, расте, научава се да ходи, научава се да контолира пикочния си мехур, расте, научава се да бъде ученик, расте, научава се да бъде учител и т.н. Колко пъти научаваме нещо, държим се за него, вярваме в него, защитаваме него....и идва даден момент да разберем, че грешим, научаваме нещо повече, хващаме се за нещо повече, държим се за нещо повече, защитаваме пред другите нещото повече... Научаваме нови знания. Приемаме ги чрез словата на другите или чрез писаните слова и ги разбираме, както можем. Прилагаме ги в живота си, доволни сме, самодоволни сме, спираме да се развиваме? Някой се опитва да ни научи на нещо. Опитва с упоритост, сила и примамки (пари, име и т.н.). Накрая се поддаваме и приемаме вижданията му за нещо по-добро: пари, име и т.н. Някой не се опитва да ни научи на нешо, но той ни харесва, знанието му ни харесва, привързваме се към него, искаме неговото знание, приемаме неговото знание за нещо по-добро: знания, мъдрост, радост, любов. Каква е разликата между тези два процеса? Няма разлика? И двата процеса вливат знания в нас "насилствено". И при двата случая мислим, че приемаме знанията за "по-добро", но кое е по-добро?! Това, което според носителя на знанията е по-добро? При първия приемаме знанията насилствено, а при втория ни "вадят душата с памук. Единия път ни интрузират с лошо, а другия с добро. Какво създававаме и в двата случая: съвкупност от убеждение. Съвкупност от убеждения, която е основата на всяко его. Какво правим ние със получаваните знания. Повечето хора ги приемат мислено и емоционално. По-малко хора се мъчат да ги осъзнаят и ако не успеят, имат едно на ум. Много малко хора се опитват хем да ги осъзнаят, хем да ги проверят/приложат практически и знаят, че винаги трябва да имат едно наум. Кой е един от най-големите човешки врагове: Егото, Самоопределението. Как се създава и развива егото: като трупаме обикновени и духовни знания към него. Много малко са хората, които мислят, че всяка научена истина е всъщност работна хипотеза, която има своето време и място. Малко са хората, които мислят, че всяка истина и всяко убеждение в тях рано или късно ще умре, за да даде път на нова истина, която е за това време и за това място. Малко са хората, които мислят, че истините, които знаят са просто помощните патерици, докато им пораснат крилата, за да полетят. Още по-малко да хората, които се опитват да гледат на истините с погледа на Бог, а не със своя поглед. Блажени ли са низшите духом и защо е тяхно е царството небесно.... Редактирано Ноември 16, 2009 от БожидарЗим Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Трябва ли да се пристрастяваме към истината? Истината е опасна любовница така, че пристрастяването е неминуемо . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Трябва ли да се пристрастяваме към истината? Ражда се човек, расте, научава се да ходи, научава се да контолира пикочния си мехур, расте, научава се да бъде ученик, расте, научава се да бъде учител и т.н. Колко пъти научаваме нещо, държим се за него, вярваме в него, защитаваме него....и идва даден момент да разберем, че грешим, научаваме нещо повече, хващаме се за нещо повече, държим се за нещо повече, защитаваме пред другите нещото повече... Научаваме нови знания. Приемаме ги чрез словата на другите или чрез писаните слова и ги разбираме, както можем. Прилагаме ги в живота си, доволни сме, самодоволни сме, спираме да се развиваме? ... Това са само обвивки, външни форми. Истината е неизменното, което се проявява чрез тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 ... Много малко са хората, които мислят, че всяка научена истина е всъщност работна хипотеза, която има своето време и място. Малко са хората, които мислят, че всяка истина и всяко убеждение в тях рано или късно ще умре, за да даде път на нова истина, която е за това време и за това място. Малко са хората, които мислят, че истините, които знаят са просто помощните патерици, докато им пораснат крилата, за да полетят. Още по-малко да хората, които се опитват да гледат на истините с погледа на Бог, а не със своя поглед. ... Божидаре, това което пишеш и питаш и мен ме вълнува и отворих тази тема. Там (може би) за твоя изненада много хора (повечето) отговарят, че да, допускат да си променят системата убеждения за света и то съвсем кардинално. Друг е въпросът дали реално е така или това е просто тяхната самооценка в това отношение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 16, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 (edited) Диана, иска ми се няколко пъти да вдигна пръст Но и едно и също да е нещото, по различно време, съвсем различо е, а пък е и леко различно Редактирано Ноември 16, 2009 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Трябва ли да се пристрастяваме към истината? Та знаем ли какво е истина? Просто приемаме нещо си. И се пристрастяваме към това, което приемаме. Трябва ли ... правим го, защото такова е естеството ни. Осия, гл. 4 ст.6 : "Людете Ми загинаха от нямане знание" Каква истина, като нямаме знание... Пристрастяваме се към собствените си измислици ... Блажени ли са низшите духом и защо е тяхно е царството небесно.... Така казват. Ще да рече- тези, които разбират нищетата на своето псевдознание и липсата на Знанието... Лечението ще да започне от диагнозата и приемането и ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.