С партньор или без партньор по пътя на развитие?

[Guest Еси]

Здравей Теодора

предполагах, че си наясно.

Аз имах предвид подсъзнателният страх,

които трудно се улавя и контролира.

Пожелавам Светлина в мислите ти!

[Орлин Баев]

Цитат от книгата на Михаил Иванов "Любов и сексуалност":

"Когато човек се свърже с някой мъж или жена, той преживява определени радости, но също така и проблеми и скърби. Ако хората бяха достатъчно еволюирали, те биха обичали всички мъже и жени, без да се привързват конкретно към никого. И причината за това не е, както си мислите, да се забавляват повече, но за да могат да работят повече и по-добре за целия свят. Когато мъжът се ожени, жена му е толкова обсебваща, че поглъща цялото му внимание! Тя е прекалено ревнива да му разреши да обича дори висшия свят. Тя го иска целия за нея. И това е краят на свободата му! И мъжете имат точно същото отношение към съпругите си: те искат всяка частица от вниманието и любовта им за себе си. "

Още: "О, не ми говорете за съпрузите и съпругите! Всички имат същата грешка: всички искат да притежават партньорите си, да ги държат само за себе си, да ги превърнат в техни слуги. Ето защо, в някои случаи е по-добре човек да не се жени и вместо да се опитва да направи щастлива една жена(което е невъзможно!), да работи за щастието на целия свят. Може да попитате: “какво искате да кажете? Не мога да направя една жена щастлива?” Не. Можете да направите щастливи хиляди жени, но не и една. Защо? Защото каквото и да прави за съпругата си мъжът, тя никога не е доволна. Може би след смъртта му … но докато бедният мъж е жив, за нея той е имбецил и неудачник. За нея мъжът отсреща винаги е по-добър съпруг, той купува на жена си всичко което тя поиска: хладилник, пералня, дрехи! Може да правите всичко което е по силите ви за да задоволите една жена, но никога няма да успеете. Затова пък можете да задоволите хиляди жени."

От същата книга: "Сега, не ме разбирайте погрешно, не ви казвам да напуснете съпруга или съпругата си. “Ами, след всичко което казахте, изглежда че точно това ни съветвате.” Ни най-малко. Да се ожените и имате деца е хубаво нещо. Единственото което трябва да направите е да промените гледната си точка: трябва да си кажете: “Съпругът ми е аспект на Небесният Баща. Каква благословия!” Всички сте виждали карикатури в които едра дебела жена стои зад вратата с точилката и чака мъжа си да се върне, и когато бедният нещастник отвори вратата: бам, по главата, и пада в нокаут. Но това няма значение, защото тя е там за да го съживи и да се погрижи за него. Да, това ви разсмива, но не се смейте на идеята че трябва да промените гледната си точка. Това е нещо което трябва да приемете много насериозно. Ако направите това, всичко ще се промени. Жената ще бъде търпелива към несъвършенствата на съпруга си, защото ще си каже: “Нека бъда търпелива и му помогна да се промени…” И тя ще живее с надеждата един ден да го види превърнал се в божество. Междувременно, ще и се наложи да понесе някои малки неудобства, но тя трябва да си каже: “Това е моят съпруг. Ако съм се омъжила за него, то е защото в предният си живот съм направила така че да заслужа точно него и всичко е точно на мястото си! В този си живот ще го приема и ще си науча урока, ще се опитам да се справя по-добре.” По този начин, вместо да натрупа нови дългове като се разведе с него, тя ще се освободи от всички стари дългове. Но, ако тя се държи лошо и напусне съпруга си, дълговете и се трупат и тя ще трябва да ги заплати, по един или друг начин, когато в друг живот се намери пак заедно с него. "

"Така че, дори и само защото ни помага да е освободим от дълговете си, си струва да приемем тази философия. Съпругът също така може да се запита: “От два милиарда жени на планетата, защо трябваше да се оженя точно за тази?” Обаче ако се замисли, той ще разбере че това не е въпрос на случайност. Имало е толкова много жени от които да си избере съпруга, но съдбата му е дала точно тази, защото тя го кара да работи върху слабостите си, да се усъвършенства и да развие добродетелите си. Хората никога не мислят по този начин, защото не познават закона за кармата, за причината и резултата, както и закона за прераждането"

"Също трябва да кажа, че когато жената гледа на мъжа си като на проява на Небесния Отец, тя магически го свързва с Бога. Ако си мислите че това не работи, грешите. Когато тя подхожда по този начин, качествата на Вечния Отец започват да се просмукват в съпруга и, без дори да знае защо, той започва да се променя! Защото съпругата му го обича и му казва: “Колко си хубав, колко си умен и способен!” Така тя го свързва с Небесният Отец. Той може и да не притежава никое от качествата които тя му казва, но думите и работят в съзнанието му и той започва да прави усилия да живее спрямо тях за да не я разочарова. Когато жената е достатъчно просветлена да прави това, самата тя прогресира и в същото време трансформира съпруга си. "

[Таня]

Орли, благодъря ти за чудесната книга на Михаил Иванов "Любов и сексуалност" , която си превел и си ни предоставил да прочетем. Препоръчвам я освен на всички мъже и на всички дами.

В подкрепа на последния ти цитат от книгата и аз съм избрала нещичко, което да накара нежните половинки от семейната или приятелската двойка да поработят върху себе си, за да помогнат на своите половинки да израстнат духовно.

"Казано е че Ева е виновна за отстраняването на човешката раса от Рая. Сега идва новата Ева която ще поправи тази грешка и ще заведе мъжа обратно в Рая. Тази Ева е нов тип жена която сега бива създавана във Всемирното Бяло Братство. В Париж има кабаре наречено “Новата Ева”, но очевидно аз имам в предвид нещо друго! Аз говоря за нов клас жени, които са решени да се посветят на въвеждането на божественият идеал.

Съкровената Наука учи , че мъжа е свързан с духа, докато жената е свързана с материята. Разбира се, това не значи че мъжът е изцяло дух, а жената само материя. И двамата са комбинация между духа и материята, но символично жената е по-ориентирана към материята, а мъжа към духа. Доказателство на това можем да видим в процеса на създаване на дете, където мъжа доставя духа, семето, живота, а жената материята, почвата. Жената не твори, тя оформя. Мъжът не оформя, а твори. Ето защо аз твърдя че всички духовници които презират жените и се държат така сякаш на света има само мъже, са на погрешен път.

Мога да ви чуя да казвате: “Но жените са такива лъжци! Те са такива интригантки, измамнички, вятърничави и лекомислени! Човек не може да им се довери за нищо!” Добре, нека тогава ви попитам нещо: “Ако жените имат толкова дефекти, защо тогава Божията Майка продължава да ги дарява с такъв чар, красота и прелъстителност?” Ако питате Божията Майка, тя ще ви отговори, че това са само повърхностни дефекти и че те са дадени на жената за да може да даде добър урок на мъжа, но ще дойде ден когато жената ще се промени. Когато се промени мъжа, ще се промени и жената. Междувременно техните дефекти им служат за самозащита. Без тях те нямаше да оцелеят. Така че точно Божията майка е дала на тези сладки същества тези похвати за да ги предпази от страдания. Тя им е казала: “Идете послъжете малко, измамете мъничко, пофлиртувайте …” И благодарение на тези методи жените са успели да оцелеят! В очите на Божията Майка всички тези малки недостатъци са нищожни в сравнение с доброто което правят жените, в сравнение с цялата им любов и жертвите които правят за децата си, и Тя е склонна да си затвори очите за тях. Да, това е абсолютна истина – недостатъците на жените са единствените им оръжия. Ако ги нямаха, те щяха да загубят всичко и да бъдат тотално смазани, защото мъжа е присвоил всичко за себе си, дори и правото да говори! Мъжът е сядал на масата и жената почтително го е чакала стоейки в сянка, докато свърши. Те са били длъжни постоянно да изобретяват начини да оцелеят, и не толкова те самите, но децата им! Мъжете винаги са били навън ловувайки или на война. Те никога не са се грижили за децата си. Ако жените не го бяха правили, човечеството нямаше да оцелее. Както виждате, в сравнение с това техните лъжи, любопитство и флиртуване са наистина незначителни!

Но винаги има хора които си мислят че са по-умни и мъдри от Бога. Те мислят че Бог е направил голяма грешка като е създал жената: те знаят по-добре от Него! Истината е че никой от философите и мистиците които са отхвърляли жената и са отказвали да я включат във философските си схеми, никога не са успявали да придадат физическа форма на идеите си. Те самите не са били способни н затова и са отказвали да имат нещо общо с тези които единствено са призвани за тази цел. Жените, а не мъжете държат ключовете на материята и затова само те са способни да установят Царството Божие и Неговата Правда на земята. Идеята, духовното семе трябва да дойде от великите Посветени и всички жени на земята трябва да приемат това семе в съзнанията си, да го обгърнат в тънките си еманации и квинтесенции. Засега жените са безполезни, защото вместо да се обединят в името на този идеал, всяка една е заета със собственото си малко удоволствие да прелъсти някой нещастник и да се радва на себичното си щастие. Всъщност жените са в постоянна война и конкуренция за спечелването на желания от тях мъж. Докато жените са разединени и се интересуват само от собственото си удоволствие вместо от идването на Царството Божие на земята, те никога няма да изпълнят мисията си.

Разбира се, те не са единствените виновни за това. Единствената алтернатива която им е била предлагана винаги е била брак и деца, и те винаги са изпълнявали задълженията си по най-добрият начин. Но сега е дошло време всяка жена по света да приеме новите идеи. Аз ви обещавам че това ще стане скоро! Ще им бъдат разкрити собствените им възможности и когато ги осъзнаят скоро ще се появят и резултатите! Мъжете може да имат идеи, но ако жените не им придадат форма, нищо не може да бъде постигнато. Винаги в хода на историята е било същото. Винаги жените са постигали резултатите. Мъжете са давали идеите, но ако жените не ги бяха приложили на практика, нищо нямаше да бъде направено. Колкото и прекрасна да е една идея, тя трябва да бъде материализирана, иначе тя остава в собствената си сфера и никога не се спуска на земята. Само жените имат силата да въплътят идеята на физическо ниво и да я превърнат във видима, осезаема реалност.

Както много добре знаете, всяка жена, дори и ако никога не е ходила на училище, дори и в детска градина, е напълно способна да роди дете с две очи, нос, уста и така нататък, напълно наред и в отлично здраве. Тя може да не знае нищо по физика, математика, химия, политика или икономика, но въпреки това може да зачене и роди дете, чиито органи и системи изразяват перфектна икономическа организация. След като знаете всичко това, можете ли все още да твърдите че познавате жената? откъде притежава всичкото това познание да комбинира всички химически елементи в такива съвършени пропорции? Тя може да не е способна да извърши каквато и да е математическа операция, но е способна на нещо на което никой математик не може да се надява! "

[Орлин Баев]

Мерси, Таня - не я четете още, че я редактирам сега - иам тонове грешки, особено в членуването - но до два дни ще я довърша и пратя да се подмени файла. Няма и съдържание сложено - голям съм палачор

[Латина]

Една малка задачка:

Живяли мъж и жена. Отначало живели задружно, приятели били, макар да нямало истинска Любов между тях. Зла вещица обаче отначало още се заканила да ги раздели и не мирясала, докато не омаяла мъжа и не го накарала да намрази жена си. Той вече не виждал нея, а това, което му внушавала вещицата. Бил обсебен - не виждал със своите си очи, не чувал със своите си уши, не мислел трезво, съвестта му била приспана. Станал безогледно и незаслужено жесток. Жена му търпяла, надявала се, че всичко ще мине, говорила му, плакала, прощавала му, но не могла да стигне до сърцето му - то сякаш било от камък. Той бил до такава степен обладан от злоба, че не сдържал жестокостта си дори и към децата им. Силите на жената не били безкрайни. Разболяла се от тежка болест, но най-ужасно за нея било това, че от преживяното тя на свой ред започнала да се озлобява и не можела да се владее. Виждала как собствената й душа започва да се срива и разбрала, че не й стигат човешките сили да издържи. Тогава осъзнала, че или ще се разведе, или ще умре. И тя избрала живота - своя и на децата си. Избрала да спаси душата си, понеже искала да бъде отново любяща, кротка, спокойна, добра, простителна, милостива...

Виновна ли е тя? Може би трябваше да се остави безропотно в ръцете на мразещите я до смърт?! Може би трябваше да изостави децата си?!

Мислите ли, че тази жена не заслужава друг шанс за щастлив съюз със споделена Любов?

Животът е твърде ценен. Мисля, че е по-добре човек да поправя грешките си, отколкото да чака пак да се роди. И аз вярвах в единствената любов. Всъщност, все още вярвам. Всичко друго сякаш е без значение. Сякаш съм сънувала и продължавам да сънувам, чакайки Любовта да ме събуди някой ден. Тогава ще започна да живея истински, ще усетя зеленото на дърветата, лазура на небето, жарта на слънцето,... ще изпитам щастие до болка, виждайки любимия мъж пред мене и сърцето ми ще гори, и неговото също, а погледите ни ще са топли, дълбоки и светли, проникнати с Любов, и ще сме благословени и свързани завинаги.

[sony]

"Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек никаква любов не може да съществува. Между тях може да има само отношение като между господар и слуга. Любовта между разумните души е широка, тя е Космичната Любов, която обхваща целия свят. В Космичната Любов, Космичното Начало ни оставя свободни да се проявяваме както разбираме. "

Беинса Дуно

Latina, в отговор на "задачката" мисля, че е хубаво човек да се излекува от вината (незаслужената и неоправданата). Една приятелка ме научи да отличавам тази вина от другата(оправданата), ако изобщо можем да говорим за "добра вина" и аз все още се лекувам от нея. Та мисля си, защо трябва да се виним за определени постъпки( НЕ-грешки!)от нашия минал живот?! В примера, който даваш ти, мисля, че задачката която е трябвало да се реши е било не да се "стискат зъби", защото понякога да се стискат зъби не е геройство.Задачката май е било точно това:"Тогава осъзнала, че или ще се разведе, или ще умре." Май задачката не е било да се види дали една жена може да издържи ,докато умре, тежеста на този брак или е била друга. Да осъзнае собствената си цена, да поиска да бъде щастлива, да защити собственото си достойнство и личност( както и това на децата си).Да се преоткрие като човек и възможности. Освен това, не винаги когато искаме да помагаме, да учим другите, да им даваме всичко от себе си, когато се жертваме, това е най-доброто за другите.Понякога е по-добре другия да бъде оставен сам да се оправя, сам да достигне до истината.Както се казва в една българска песен:"...щом отново намеря очите си/ щом отново внамеря сърцето си...ще се върна отново при теб... и тогава ще бъда цял на себе си твой" Понякога е необходимо пътищата да се разделят, за да може всеки да намери сам своята цялост.А не да бъде "половинка" и то лоша" половинка ".А по пътя на самостоятелно развитие да стане цял на себе си свой/твой...

И още нещо: думички като" разбирателство", "вярност"," хармония" (ти много добре знаеш това)предпоставят двама, две съзнания в синхрон. Когато другият го " няма" в това отношение положението много прилича на това да учиш кокошките на англииски.И да тази жена заслужава да намери щастие, да срещне отново любовта, защото не е виновна за нищо, а просто е вървяла по пътя си.Има и по- лоши положения като бракове по сметки или жени които се примиряват с изневерите на мъжете си защото те носят парите в къщи.Защо разводът да се тълкува непременно като продължаване на кармични връзки.Може би много зависи как сме прекъснали връзката.Между неженени нали пак има късане, своеобразен развод, но това не се коментира. В главата ми се върти тази ,може би навеждаща мисъл, че всичко което е завързано на земята е завързано и на небето и че всичко което е развързано на земята се развръзва и на небето..

[Латина]

Жената ще бъде търпелива към несъвършенствата на съпруга си, защото ще си каже: “Нека бъда търпелива и му помогна да се промени…” И тя ще живее с надеждата един ден да го види превърнал се в божество. Междувременно, ще и се наложи да понесе някои малки неудобства, но тя трябва да си каже: “Това е моят съпруг. Ако съм се омъжила за него, то е защото в предният си живот съм направила така че да заслужа точно него и всичко е точно на мястото си! В този си живот ще го приема и ще си науча урока, ще се опитам да се справя по-добре.” По този начин, вместо да натрупа нови дългове като се разведе с него, тя ще се освободи от всички стари дългове. Но, ако тя се държи лошо и напусне съпруга си, дълговете и се трупат и тя ще трябва да ги заплати, по един или друг начин, когато в друг живот се намери пак заедно с него. "

Ей заради този цитат дадох задачката, а тя си е жив пример от живота мой. Абсолютно съм убедена, че постъпих правилно, но факт е, че отлагах решението колкото ми беше възможно. Когато се колебаем на някой кръстопът, Отгоре постепенно ни насочват ако трябва и със сила, щом не ни достига умът да вземем правилното решение. Тъй и пред мене остана сачо един възможен път. Да ме прощават Михаил Иванов и привържениците му, но не съм съгласна с казаното от него по принцип. Може да е вярно в някои случаи, но не във всички. Не зная дали изобщо е бил семеен. На места звучи като женомразец /ей тука прекалих, но точно това си мисля, ако трябва да бъда честна/.

Когато мъжът се ожени, жена му е толкова обсебваща, че поглъща цялото му внимание! Тя е прекалено ревнива да му разреши да обича дори висшия свят. Тя го иска целия за нея. И това е краят на свободата му! И мъжете имат точно същото отношение към съпругите си: те искат всяка частица от вниманието и любовта им за себе си. "

"О, не ми говорете за съпрузите и съпругите! Всички имат същата грешка: всички искат да притежават партньорите си, да ги държат само за себе си, да ги превърнат в техни слуги. Ето защо, в някои случаи е по-добре човек да не се жени и вместо да се опитва да направи щастлива една жена(което е невъзможно!), да работи за щастието на целия свят. Може да попитате: “какво искате да кажете? Не мога да направя една жена щастлива?” Не. Можете да направите щастливи хиляди жени, но не и една. Защо? Защото каквото и да прави за съпругата си мъжът, тя никога не е доволна. Може би след смъртта му … но докато бедният мъж е жив, за нея той е имбецил и неудачник. За нея мъжът отсреща винаги е по-добър съпруг, той купува на жена си всичко което тя поиска: хладилник, пералня, дрехи! Може да правите всичко което е по силите ви за да задоволите една жена, но никога няма да успеете. Затова пък можете да задоволите хиляди жени."

Е, не съм съгласна! Не е така за "всички".

ИМА ЛЮБОВ.

Sony, пропуснах да кажа

БЛАГОДАРЯ!

[sony]

Напълно съм съгласна.Не е така за всички. Всяко правило си има изключение. Ако нямаше изключения много неща биха се оказали безсмислени или мъчение или ограничаване на свободата. Нещата никога не трябва да се тледат едностранчиво или крайно. А, думите на мъдредците, може би са за това да намерим верния път в техните думи със сърцето си.Защото изборът е винаги наш, а Съдника само един.

[Таня]

Да ме прощават Михаил Иванов и привържениците му, но не съм съгласна с казаното от него по принцип. Може да е вярно в някои случаи, но не във всички. Не зная дали изобщо е бил семеен. На места звучи като женомразец /ей тука прекалих, но точно това си мисля, ако трябва да бъда честна/.

Латина, личи си, че не си си направила труда да прочетеш книгата на Михаил Иванов "Любов и сексуалност", която Орлин е превел цялата и ни я е предоставил и на нас ,да извлечем най- ценното, а не да се хващаме за отделни щрихи и така да защитаваме собствените си теории за взаимоотношенията между мъжа и жената.

Той изобщо не отрича тези взаимоотношения, а ги поставя на едно по- високо ниво.

Разбира се, че има разлика във взаимоотношенията между мъжа и жената от седемдесетте години и днес, но той също е допринесъл за това.

Предоставям още няколко избрани пасажа от книгата, за да стане по- ясно на тези, които нямат време да я прочетат цялата.

"Един от най-важните въпроси в живота, който хората трябва да научат и който е почти напълно пренебрегван, е въпроса за отношението: отношението, което мъжете и жените трябва да имат към Природата и другите същества, към Бога. Това е важен въпрос, тъй като отношението обуславя цялата ни жизнена насока – както външно, така и вътрешно. Повечето хора имат твърде окаяно отношение към живота: вместо да обърнат лицата си към Бога, както иглата на компаса неизбежно се насочва към северният полюс, те Му обръщат гръб. Ето защо те се натъкват на такива трудности и мъки в живота си. Никой никога не им е казвал какво трябва да бъде правилното отношение. /стр.1/

Благословени са тези, които приемат думите ми и начаса започнат да култивират правилно отношение. Не е лесно, знам. Понякога е нужно да търсите дълго време, точно както аз движех игличката по кристалният си приемник, без никакъв резултат, и тогава, неочаквано попадате на вярната точка, на нужната дължина на вълната и се включвате към предаването! Трябва да настоявате, да упорствате, дори да заплашвате! Да, заплашвайте Небето с любовта си и един ден ще се настроите на правилната дължина на вълната. Думите не ще могат да опишат преживяванията ви, когато това се случи. Знайте, че точно както аз наблюдавах този турчин молещ се на молитвеното си чердже, така и винаги има някой, който ни гледа и е готов да ни помогне. Нямате си представа колко същества ви гледат и ви съчувстват когато се молите! Всевишният е прекалено зает и прекалено далеч, но редица негови служители бързат да ви помогнат, да ви донесат утеха, мир и радост. Аз не бях достатъчно чевръст да стигна навреме до този просяк и му дам нужните му пари, но същностите от невидимият свят никога не закъсняват и не грешат! Получавате даровете им на мига.

И така … ето ви няколко думи по въпроса за правилното отношение. Аз ви моля, приемете ги в сърцата си и се научете да живеете в отношение на уважение към божественото, дори и само за няколко минути на ден, така че да възстановите връзките си с Бога.

Бонфен, 4 август, 1974 /стр.2/

“Когато някой говори за “чист дух”, това е само начин на изразяване, защото чистият дух не може да съществува във владенията на поляризацията, на следствията. Чистият дух може да бъде намерен само обратно в дълбините на Космическият океан. За да се прояви, духът се нуждае от тяло, от носител, или, ако предпочитате, от съпруга. Тази съпруга е нашето физическо тяло и за да се прояви във външният свят, за да работи и да се изрази по различни начини, духът, тоест ние самите, използва посредничеството на тялото ни. Колкото по-силен и извисен е духът, който се проявява, толкова по-фин, по-изтънчен и светъл ще бъде носителят му, материята, в която той се облича. В такъв случай духът и тялото ще бъдат почти едно цяло. Но духът и материята са и винаги ще бъдат противоположни полюси, иначе не би била възможна никаква манифестация.”

Да, истинската женитба е брак между духа и материята. Ако на физическо ниво хората са тласкани от този инстинкт да търсят и да се обединят с друго същество, то е защото техният съюз е илюстрация, отражение и символ на сливането на духа и материята на по-високо ниво. Духът и материята изглеждат различни и обособени, но всъщност са една цялостна реалност. Това, което ги кара да изглеждат различни и дори противоположни е феномена на поляризацията. Изначалната реалност – наречете я Господ, ако искате, е длъжна да се поляризира, за да се прояви: никаква проява не е възможна без поляризация. От друга страна, всяка проява, позитивна или негативна, пасивна или активна, духовна или материална, винаги е изражение на Божеството. Извън Бога не съществува нищо. Дори материята е част от Бога. Това е истинската философия. Вероятно това противоречи на любимите ви идеи, но аз съм длъжен да ви кажа истината. Всичко съществуващо е част от Бога, както духа, така и материята. Бог, безграничният, всесилният, е единствената реалност и вселената е неговата изумителна творба. /3/

Така, че единственият истински брак е съюза на духа с физическото ни тяло, което е истинската ни съпруга. И единственият истински развод става в момента на смъртта, когато духът и материята се разделят. Бих искал да ви покажа необичайната широта и необятност на тези въпроси, но съвсем не съм сигурен че ще ме разберете. Когато духът сключва първият си контракт с физическото тяло, това вече е жестоко ограничение на свободата му на движение, и ако освен това решим се свържем с външна съпруга или съпруг, тази втора женитба носи допълнителни ограничения за духа ни и лишаване от свободата му. Ние се опитваме да задоволим нашите партньори, да ги направим щастливи и да изпълним прищевките им и това отслабва духа ни. На всичкото отгоре нашата първа жена (физическото ни тяло) протестира и ни обвинява в изневяра и блудство! И никой не осъзнава напълно тежестта на произтичащите от това проблеми и аномалии./4/

Повечето хора се задоволяват да утолят апетита на телата си по време на любовта. Те не дават и пет пари за нуждите на душата и духа си. Хората отделят цялото си време и внимание на телата си, възхищавайки им се, говорейки им, прегръщайки ги … правейки всичко най-екстравагантно, само и само да изцедят от тях най-голямото възможно количество удоволствие. За тях няма значение ако в резултат на това душата и духът им страдат и тънат в мрак. Аз никога не съм ви казвал да не се обичате. Напротив, трябва да се обичате колкото се може повече, но на по-високо ниво, не само на физическо. Не само да се впускате във възбуда и задоволяване, а после да заспите! Но никой няма каквото и да е желание да се издигне до по-високо ниво. Вместо да се подготвят за сексуалният акт в пълна съзнателност за важността му, те винаги бързат, бързат да скочат и потънат в блатото. Те толкова бързат, че нямат време да спрат и помислят. Вижте само как повечето хора “правят любов”: припрени, трескави движения, горящи от похот очи. Мъжете мислят само да задоволят апетита си, да разкъсат и погълнат жертвата си … и жените са твърде щастливи с това положение на нещата, те се наслаждават на блясъка в мъжкият поглед, който издава низките им страсти! Ако те бяха по-чувствителни и фини, те биха се ужасили от този поглед, защото той показва само че мъжът е готов да граби и погубва. Но те точно това искат. Те се омайват от него. Всъщност, жените такива каквито са сега, не се радват твърде много, когато мъжът ги уважава и им се възхищава, когато ги гледа със светлина и чистота в погледа си. Те си мислят: “Хм, какво ли мога да чакам от него!”, и го изоставят. Жената инстинктивно желае да се чувства като тесто в ръцете на хлебаря: тя иска да бъде контролирана изкъсо, да бъде ръководена и подтискана. Ето на какво се наслаждава съвременната жена. Да бъде гледана с уважение и небесна чистота не значи нищо за нея. Разбира се, има изключения, но говорейки като цяло, това е положението на нещата!

Ако решите да живеете в светлина и да използвате любовта си в служба на истински духовна работа, ако искате да пиете от чистите води на небесата, вместо от инфектираните застояли локви долу(говорейки символично), като гледате в очите на другия след като сте правили любов, ще бъдете толкова изпълнени със светлина и радост, че после дни наред ще бъдете в това извисено чувство и хармония.

За да постигнете това не трябва да правите удоволствието ваша цел. Вие ще кажете: “Ако няма удоволствие, тогава какво остава?” Истината е че ще имате удоволствие, и то безкрайно по-голямо от всичко което сте опитвали преди, но от много по-чист вид, и най-важното, няма да загубите силите си. Резултата ще бъде твърде различен. Резултата ще бъде светлина, светлина и още повече светлина! Цялото Небе ще се радва на красотата на любовта ви*!

Вече мога да чуя някои от вас да казват: “Но, Учителю, това което искате от нас е невъзможно. Ние знаем много добре че светлината убива удоволствието и колкото сме по-съзнателни толкова по-малко удоволствие изпитваме!” Не, истината е че мисловната способност на човека му е дадена за да живее истинската любов по-съвършено. Без съзнанието примитивната, животинска част от човека ще завладее цялото човешко същество. Интелигентността, мисловната способност трябва да ръководи, контролира и сублимира човешките енергии. Да, знам, повечето хора намират удоволствие във вулканичните изригвания на половата любов без да осъзнават колко скъпо плащат за да изпитат тези мимолетни трошички радост. Като им дават пълна свобода те изгарят най-скъпоценните си материали. Всичките им идеи и планове за бъдещето, цялото им поетично вдъхновение бива погълнато от тези пламъци и едва по-късно те осъзнават че не им е останал никакъв устрем и ентусиазъм. Докато, ако дори и в най-върховите моменти на любенето поддържате светъл ума си и буден менталният си контрол, ако съзнанието ви е нащрек и насочва силите които сте освободили, тогава разбира се, няма да се валяте в грубото животинско удоволствие преживявано от повечето хора, удоволствие което е напълно извън техният контрол и което е лишено от благородството на духовното преживяване, но благодарение на съзнанието и мисловният ви контрол любенето ще се превърне в духовна практика и удоволствието ще бъде трансформирано в радост, възторг, екстаз и възхита. Да, всичко благодарение на присъствието на светлината! Толкова е жалко че хората отхвърлят възможността да направят известни усилия и да се научат да трансформират любовта си. Дори ако процеса на любене, както го правят повечето хора за известно време им носи известна утеха и ги освобождава от напрежението, в течение на годините те неминуемо губят цялата си светлина, блясък и вдъхновение. Докато тези ,които се научат да използват тази изключително мощна първична сила дадена им от Бога за много по-важни Небесни цели, живеят в съвсем друг вид радост и удоволствие. Те с възторг и благоговение плуват в чудесата които непрекъснато се разкриват пред тях.

Това, което искам да ви кажа, мили братя и сестри, е че не трябва да спирате по средата на пътя. Трябва да отидете отвъд удоволствието. Не трябва да се задържате дълго на твърде ниско ниво. Трябва да се издигнете над сянката на облаците и да се взрете в слънчевата светлина. Каквото и да правите, във всичките си дела, не забравяйте да действате от позицията на светлата цел, не си позволявайте повече да бъдете задържани в сянката на облаците. Каквото и да правите, независимо дали вървите, ядете, работите или правите любов с някого, дръжте в съзнанието си вашата светла цел. Никога не правете нищо просто само за егоистично удоволствие. Човечеството върви към саморазруха точно защото всеки търси неговото собствено себично задоволяване. Вие че възразите: “Но ако никога не получаваме каквото и да е удоволствие от това което правим, всичко става безсмислено!” О, точно тук грешите! Всичко е свързано: когато има светлина и топлина, тоест разум и любов, удоволствието задължително ги следва. Просто качеството на удоволствието, природата и наситеността му се променят. Така че, мислете и медитирайте върху това и никога не забравяйте че трябва да си пробиете пътя до светлината. Ако любовта ви не произвежда светлина, не си струва да продължавате. Вие ще кажете: “Е, добре, първите десет пъти не проработи, но може би на единадесетия … “ Не, така само ще се износите и няма да стигнете до никъде! /10-11/

Любовта не може да бъде дефинирана или обяснена. Тя съдържа прекалено много елементи. Тя е сила и в същото време принцип, чувство, мотив, разумност и състояние на съзнанието. Любовта включва всичко. Но за да бъде действена трябва да я разберете коректно и да я използвате като инструмент, магическа сила и постоянно да се придържате към нея. Например, когато всичко тръгне накриво, когато се чувствате тъжни, обезкуражени и разочаровани, когато сте в беда, когато изглежда че целият свят е против вас, когато чувството на вътрешна тъма и хаос е толкова силно, че не знаете къде да отидете и какво да правите – тогава само любовта може да ви помогне. Каквото и да стане с вас, единственото решение е да продължавате да обичате, обичайте цялото творение, обичайте цялото човечество. Най-висшата философия, най-мощната светлина е скрита в тези думи: обичайте постоянно. /90/

Когато сте обезкуражени и разочаровани, когато не намерите подкрепа, топлота и щедрост в другите, позовете се на любовта си. Помнете цялото богатство, изобилие и красота които съществуват в света. Да, защото всички тези добри неща също така съществуват. Когато постигнете това, любовта ще ви посети, ще ви донесе всички елементи от които се нуждаете и вие отново ще си възстановите вкуса на живота. Бързо ще се възстановите, ще станете силни, светли, жизнени и пълни с красота. Паметта ви, живеца, младостта отново ще потекат във вас, защото това е любовта: преизобилие на всичко.

Но хората, с целият си разум и ученост, никога не са разбрали че не трябва да се задържат потопени в отрицателно състояние, че могат да поправят ситуацията и стъпят на нова пътека като се позоват на любовта. Те търсят всякакви лекарства, които само влошават ситуацията, но никога не помислят за лекарството на любовта. Ако можеха да го направят, всичко би се променило незабавно. Може да обичате, може и да мразите. Зависи от вас. Любовта винаги е налице, стига само да я пожелаете. Единственото което се иска от вас е да решите: да обичате или да не обичате.

Ако искате знания, трябва дълго време да учите. Ако се стремите към силата, дълго време трябва да практикувате и полагате усилия. Но, ако искате любов, може да я постигнете незабавно, в следващият момент. Знаете ли колко често аз самият прилагам това! Давали са ми най-силните отрови. Имал съм повече причини от всеки друг да мразя целият свят, но аз винаги съм си казвал: “Не, почакай, ако спреш да обичаш, ще изгубиш всичко.” Така че аз се хванах за любовта и продължих. Ако хората са зли, неблагодарни лъжци и негодници, ако ви клеветят и преследват, всичко това е напълно нормално. Това са хората! Но нима трябва да допуснете да бъдете пометени само за да им направите удоволствие? Хората са такива каквито са. Не можете да направите нищо по въпроса. Единственото което трябва да ви интересува е да продължавате да обичате, нищо друго. И същата тази любов ще ви донесе знание, сила и слава, ще ви води към съвършенството, по целият път към Извора. Можете ли да ми кажете че това е нищо? Виждате ли, хората не знаят как да разсъждават правилно. Най-малката обида ги кара да спрат да обичат!

Това което ви разкрих днес е тайната на всички тайни. Ако наистина искате да преодолеете всички трудности и препятствия и да спечелите вечен живот, никога не трябва да спирате да обичате. Аз не казвам че трябва да обичате само един или два човека: не, трябва да обичате цялото човечество, цялото творение, цялата вселена. Приемете любовта като ваша охрана, като единствената ви гаранция за оцеляване. Нека не ви е грижа дали човечеството заслужава любовта ви или не. Ако дойде време когато бъдете изкушавани да изоставите всичко, кажете си: “Не, аз ще умра, но човечеството ще продължи да съществува и земята ще продължи да се върти. Няма начин да премахна злите хора по света и дори ако имаше, други щяха да ги заменят. Паразитите, комарите, осите и змиите ще продължат да се плодят. Аз съм този който реагира глупаво. Ела, скъпа любов. Моя единствена любов, всесилна противоотрова и космическа панацея, ела при мен!” И, преди да се усетите, във вас се отварят фонтани от любов и уреждат нещата. Когато всичко останало се провали, остава единствено любовта. Това е решението и ако никой не го разбира, то е защото е прекалено просто.

Вие ще кажете че всички обичат. Да, но повечето хора обичат по начин който носи разруха и опустошение. Разбира се, тази любов също си има положителните страни, но те никога не продължават дълго и тя не е абсолютна. Докато ако имате имперсонална любов към всичко създадено от Бога, вие се поставяте в директен контакт с Океана от живот от който можете да черпите сила, здраве, светлина и радост и по този начин да станете по-малко уязвими, по-просветени и по-щедри. Така че в последна сметка, любовта е просто най-доброто и най-подходящо отношение към живота. С други думи, към Бога, природата и събратята ни хора. Докато не се научите на това отношение, няма да имате нито радост, нито вдъхновение. Очите ви и дори изражението на лицето ви ще покажат че сте избрали най-лошото възможно решение. /91-92/

Господ е дал на мъжете и жените нуждата да се обичат един друг, защото тази любов е нужна за изпълняването на определена цел, но тя не е абсолютна. Не трябва да прекъсвате връзките си с човека когото обичате, но не трябва да се заблуждавате: не си представяйте че можете да се откъснете от Божеството и да се концентрирате изключително на тази малка любов с надеждата че тя ще удовлетвори всяка ваша потребност. Защо вместо това не просветлите, обогатите и разширите любовта си с помощта на новото си разбиране, с помощта на живата си връзка с Бога? Това е единственият начин да я превърнете в наистина красива, светла и разумна. Не се залъгвайте: без това ново разбиране, без тези нови елементи любовта ви неизбежно ще свърши с разруха, съжаления и разкаяния. Аз не ви моля да се откажете от любовта си към даден мъж или жена. Ако исках това аз бих бил пълен невежа, нереалистичен глупак. Всичко си има място и цена, но това не значи ако виждам стойността му, трябва да се задоволя с нея. Ето защо аз казвам: “Не се отказвайте от любовта която вече имате, но и придайте ново разбиране за необятната, космическа, висша и всесилна любов. Ако направите това, ще бъдете зашеметени от новите радости, щастие, надежди и хоризонти, от новите светове които се разгръщат пред вас!” /93/

Да, любовта ви носи също така сила и знание. Но, ако пренебрегнете любовта и се концентрирате само върху другите две, може и да ги постигнете, но те ще бъдат твърде опасни за вас. Знание без любов ще ви направи надменни, горделиви и пълни с презрение. А силата без любов ще ви направи резки, жестоки и безкомпромисни. С какво ще ви помогне силата, ако ви направи чудовище? Какво ще ви донесе знанието, ако ви направи ледено недостъпни? Но ако имате любов, знанието ви ще просветлява хората, а силата ви ще бъде използвана за да ги спасява, лекува и възкресява. Любовта е способна да хармонизира и обединява всичко. Ето защо аз работя с любов. Да кажем че нямам нито знание, нито сила, но само любов. С любовта аз автоматично имам вяра и надежда, и с надежда и вяра е напълно достатъчно да се живее, дори без големи знания и сила.

Севр, 25 декември, 1967 /95/

Но нека се върнем към въпроса за семейството. Аз не съм против семейството. Напротив, аз изключително много го уважавам. Аз самият имам семейство. Семейството е нужно, но не трябва да жертваме всичко в негово име: то не е най-важното. Семейството съществува, за да помогне на членовете си да се присъединят към великото Семейство. Това е което трябва да разберете – важността на великото Семейство, за което всеки отделен член трябва да работи. Досега семейството винаги се е проваляло в мисията си и поради това сега се разпада. Много ли са семействата които живеят в хармония? Представата ни за “семейство” трябва да бъде разширена докато обхване целият свят, докато цялото човечество се превърне в едно Семейство. Toва не значи че повече не трябва да се грижите за членовете на собственото си семейство. Вие трябва да се грижите за тях, да ги храните и образовате, да работите и печелите средства за тях. Но с новото съзнание за което говоря вие ще го правите дори по-добре от преди. Вие ще обясните на семействата си че само когато работят за Световното Семейство ще могат да разрешат проблемите си. Досега никое семейство не е успяло да предотврати нещастията, войните и нищетата в света, и това няма да се промени докато всички малки семейства не се обединят за да образуват едно голямо Семейство. Тогава цялата нищета ще изчезне: войните и невежеството повече няма да съществуват. /98/

[Латина]

Таня, благодаря ти, вложила си много време и труд, за да ми отговориш! Вярно е, че не успях да прочета книгата, макар да си я свалих преди няколко дни. Ако ми поднесете още пет-шест такива цитата, току виж съм я прочела.

Успя да ме разубедиш по отношение на първоначално създалото се у мене впечатление. Какво да кажа - съгласна съм с прочетеното. Стремя се към такава любов.

Не си права да ме обвиняваш едва ли не в нехайство, понеже може наистина да съм нямала възможност да прочета всичко, а се ръководех само от това, което ми беше поднесено като цитат. Ако можеш да се абстрахираш от останалото, което знаеш, ще видиш, че съм имала основание. Първо казва "всички", а после - не. Е, аз откъде бих могла да знам?! Ако някой ми подаде цитат от "Война и мир", аз цялата книга ли да прочета, преди да отговоря?! Не може, братчета и сестрички, не може, времето не стига.

Грешка човешка! Простете, моля!

[Милкана]

По повод на недоразумението между Таня и Латина

Мисля си, че точно затова поместването на откъси от книги не е много уместно, защото не се добива цялостна представа за възгледите, мнението на автора на книгата /и за възгледите и най-вече личното мнение на цитиращия /.

Затова ми се струва по-подходящо да се даде линк към книгата и да се посочат частите, главите, които имат отношение по проблема. Евентуално може да се преразкаже, да се предаде със свои думи.Така постингите не стават прекалено дълги, а и изразяването на собствено становище е смисълът на дискусиите между нас, учактниците в този форум.

Ей, сега да не ми се разсърдите/обидите/засегнете - само съвет.

[Латина]

Това, което изпитвам не е сърдене, а благодарност!

Защо е този страх от Любовта във всичките й проявления?

Истинската любов се състои от вибрации, обхващащи целия спектър. Нейната светлина е ярка и бяла, звучи като симфония, превзема като мощна вълна.

...ще кажа, че любовта може и да се въздържа, може и да даде всичко от себе си.

Дай сега да кажем на огъня къде и как да гори, на вълната откъде да мине... Някои хора биха оставили Любовта да ги отмине, само защото не е в приемлива и правилна според техните разбирания форма.

Всъщност Отгоре ни учат все повече да се разширяваме, да бъдем толерантни и некритични към другите, да приемаме света такъв, какъвто е. И да благодарим!

Аз се интересувам от секса като част от пълната любов и не смятам, че се отклонявам от темата, като пиша за това.

Това са няколко цитата от първото ми денонощие след записването в този Портал. Извинявам се за нескромността да цитирам себе си, но се почувствах неправилно разбрана от

и така да защитаваме собствените си теории за взаимоотношенията между мъжа и жената

Теорията ми, по-скоро вътрешното ми усещане не са много по-различни от тези, представени в книгата на Михаил Иванов. На кого му се преживява в лепкаво блато, дърпащо надолу? Искам да летя високо в слънчевото небе. Може и да не летя сама!

[Донка]

На мен партньор ми звучи като нещо половинчато и абсолютно незавършено, че дори и ненужно. Като няма да стане съставна част от мен и да ме допълни, за що да ми е?!

Тъжно ми е като си спомня, че през 25 години!! от съзнателния си живот си мислех нещо подобно - "Като няма да сме съставни части един на друг, защо да сме заедно!" И с любов се стараех да се самомоделирам като негово "допълнение", а и да моделирам собствените си "дупки" така, че нещо от него да ги запълва!

Някой ми беше внушил, че Истинската Любов е да се запълвате взаимно.... И???

Това бе Пътят към Ада! Самият Ад!

Ако искаме човекът, с който ще вървим по Пътя, да стане наша съставна част, то не убиваме ли Свободата му и правото му да бъде уникален и цял (като нас самите)!? Нежно убийство - като го мачкаме и моделираме, макар и с нежни ръце, по свой вкус и правила....

Ако ние искаме да бъдем допълнение на човека когото обичаме, не се ли каним от любов да "издълбаем" в него място за себе си - по свой вкус и правила?!

И ако не стане съставна част от теб, защото иска да си е какъвто бог си го е създал.... или защото след всичкото мачкане и моделиране вече е аморфна маса, а не човек...

избутваш го с презрение от света си - свят на възвишеност, идеали, знание....

А ако ти не успееш да станеш съставна част от живота на любимия човек, презираш себе си, губиш желание да живееш (Живота, който Бог ти подарил да Му се радваш и да му Го посветиш за благото на своите братя...)

За ЩО да ти е?

Абсолютно завършен едва ли ще се почувстваш.... нали си тук да се учиш.... да се учите заедно, равни и свободни!

Изпит ниво 1 - доказваш, че можеш да се катериш сам!

Изпит ниво 2 - доказваш, че можеш да се синхронизираш със себеподобен без да нарушаваш собствената си и неговата хармония и цялост (аз съм до тук)

Изпит ниво 3 - доказваш, че можеш да се синхронизираш със света си ...... може би?

Всъщност Отгоре ни учат все повече да се разширяваме, да бъдем толерантни и некритични към другите, да приемаме света такъв, какъвто е. И да благодарим!

[Таня]

Простено ти е ,Латинке,

Човешко е да се греши.

И аз понякога си правя погрешни заключения поради прибързаност и недостатъчна информираност, но наистина времето постоянно не ни достига за нещо.

[Венцислав_]

Започва малко да ми се губи смисъла на половинката... Тя ако ще е повърхностна връзката - какво и на кого го носи, а ако ще е неповърхностна - да се замисли какво ще значи това. Дълбока връзка, казват, знаят ли какво казват?! В дълбочина щом е то не е пъзелно пасване, а си е сливане. Известна степен на хомогенност и контакта не изпълнява физичния закон на уравновесяването, а тегли нагоре и двете страни и то именно щото са вече една... Една, обогатена! Ако са две - няма как да не говорим за физика и законът е ясен. Вярно, че се дава във взаимоотношенията, но даването не е безвъзвратна загуба...

[Латина]

Чак за толкова хубаво нещо не смея да мечтая. Обаче някога съм мечтала - когато бях по-смела и наивна може би... Наивна в добрия смисъл. Не зависи само от мене - това разбрах. Ако единият копнее за сливане, а другият си стиска парцалките и просто е настроен на вълна използване, няма как да се получи. Наистина и двамата трябва да са готови да дават 100% от съществото, което са, т.е. част от Бога, на съществото, с което искат да се слеят, т.е. част от Бога. Съвместими са и могат да се слеят Божествените същности - там противоречия, грешки и спънки няма, останалото е просто следствие. Вярвам, че така хората могат да бъдат по-благородни, по-здрави, по-мъдри, по-любящи, по-полезни на целия свят като двойка.

[Guest Guest]

Това със сливането и използването не мога да го разбера.

Как се определят процентите?

[Донка]

Започва малко да ми се губи смисъла на половинката...

И е нормално да се губи - това е смисъла на заробващата зависимост - не на Любовта. Истинската любов между двама е възможна след ниво едно - ти си цяло, макар и в процес на развитие - не си половинка.

Тя ако ще е повърхностна връзката - какво и на кого го носи,

Повърхностни са всички връзки с всички хора, които срещаме в материалния си свят. Повърхностните връзки ни дават информация, необходима за ориентацията ни в Пътя.... много е дълго, но съм сигурна, че разбирате за какво иде реч...

Дълбока връзка, казват, знаят ли какво казват?!

Да, знаят.... от опит вече. И не спирай мечтата Латина - възможна е, но когато вече си взел ниво едно. Докато имаш нужда от човек до себе си, за да си щастлив (даваш или вземаш - все едно) той няма да дойде.... Когато се научиш да балансираш енергията си сам - нямаш нужда да те обича някой или да даваш любов на друг - идва ниво две.

Дълбоката връзка е не просто информационен, а информационно - енергиен обмен.

Много по-сложно е, защото изисква синхронизация между двамата на по-високо ниво. Затова можем да се справим само с един партньор. От личната опитност вече знам, че главното условие при този обмен е да успяваш да запазиш баланса на своето цяло и това на другия. Естествено, на това се учиш мноооого време. За мен (нас) това означава :

Информационният обмен тече непрекъснато (вече си се научил да го управляваш в първо ниво). Когато в него се появят индикатори за енергийно равновесие и готовност (нещо като хармоничното съзвучие в музиката - аз звуча до - той ми), внимателно си "подаваме енергия" едновременно - нещо като хибридизацията на електронните облаци... Много помага секса... затова той е важен елемент във връзката.... С течение на времето, обаче се постига и без него... Досега сме успели да го постигнем само в положение на физически допир и пълно спиране на "вътрешния диалог".

Простете ми, дълго стана

Ако още нещо ви е интересно или не е било ясно.... ще се опитам да отговоря доколкото имам опитност.... със знание само не става...

[Венцислав_]

Може и да става, особено като говорим за вкарващи в материята опитности...

Говориш за нива, а от само себе си е ясно, че дълбоката връзка придобива според нивата дълбочината си. Както казах никой не говори за повърхност. Добре е, че се чувстваш цяла, но по добре би било да си и по-пълна. Не искам да се повтарям, но прегледай повдигането на жената. Все пак и ти не си андрогинен организъм, което не споменавам в никаква връзка със секс, а просто поляризация...

[izgrev]

Женитба... Добре... Това го свързваме с любов, нали? Не мога да ви разбера бе хора?! Как сте го поставили този въпрос?! Как е по-добре?

Ами ще ви кажа - виждам нещата много опростено и мисля, че точно това си е правилния начин. Истинския въпрос е дали си намерил човека с който можеш да вървиш напред. Ако си го намерил е абсурд да се питаш със или без! Най-малкото - къде е любовта? Защото тя като дойде, не пита ( за междуполовата става въпрос ) и ако е истинска - може само да помогне. Много ми е чудно може ли някой от вас да спре тази любов, та това би било смъртен грях, а освен това болката няма да отмине и приживе. И аз много се развълнувах, затова ще спра - разбрахте какво имам предвид!

Това са думите на Венци! Мисля си, че е хванал "бика за рогата", както се казва. По-точно трудно може да се каже!

Само една добавка. Не е нужно да има и да се намесва женитбата. Важен е ПАРТНЬОРА! А с добър такъв и накрай света се отива!

[Guest Guest]

Ами, ако не е добьр този партньор? А, е "смьртен грях" да спреш тази Любов, която всьщност не можеш да спреш,

а освен това болката няма да отмине и приживе?????

[izgrev]

Когато партньора "не е добър", го "разкарвам"! И това изобщо не е смъртен грях, а добро дело! Спасявам "не-добрия" партньор от сизифови мъки! Само който не го е преживял, той не може да го осмисли!

Но тук за такъв партъньор изобщо реч не иде! Говори се за ПАРТНЬОР! Сега по-ясно ли е?

[Guest Guest]

Правилно, че който не го е преживял, не може да го осмисли. Останах с убеждението, че не обвьрзваш любовта с женитба. Представи си тогава, че другият е женен/а и любовта е дошла без да пита и умираш от болка, че трябва да го разкараш. Тогава: Партньори ли сме? Кой извьршва смьртен грях? Аз ли го спасявам, ако реша да го "разкарам" или по скоро аз извьршвам смьртен грях( като си и плащам), че пренебрегвам, че обрьщам грьб на Любовта?

[Милкана]

Понякога се налага да умираме от болка. Никой не е застрахован от влюбвания и привличания, но трябва да прави разлика между повика на сърцето и повика на хормоните. Често не сме способни да различим източника на нашата любов - а той е в нас, не в обекта на чувствата.

доколкото вшждом , въпросът е с партьор или бец. Не става дума за няколко партньора. Ако искаш да замениш един партньор с друг, но и старият и кандидат партньорът те обичат, тогава какво? Все някого ще нараниш и ще предпочетеш да не нараняваш и третия, т.е. себе си - и ще си вземеш клетвите, за да ги дадеш на новия.

Партньорът не е дреха, нито къща, нито кола. Партньорът е човек, заслужил доверие и чувства. Партньорът е избор и задължение, радост и лишение. Пък ти прави каквото сметнеш за добре... Ако ли е много трудно - живей без никакъв партьор

[Guest Guest]

... Ако ли е много трудно- живей без никакьв партньор...